№ 11577
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110101274 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба с вх. № 143575/23.04.2025 г. от страна на ответника „Уиз
Еър Унгария Црт.“ – чуждестранно АД, учредено съгласно законодателството на Република
Унгария, на 23.04.2025 г., чрез адв. Р А, с искане за допускане поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение № 5504/27.03.2025 г.
В молбата се сочи, че е налице несъответствие между волята на съда изразена в
мотивите към съдебното решение и в диспозитива на същото относно размера на
присъденото възнаграждение по чл.177 от КТ, като съдът поради грешка вероятно е взел от
заключението на ССчЕ, даващо няколко варианта на изчисление на дължимото се
възнаграждение, цифрата от 1950,25 лв., отговаряща на възнаграждението по чл.177 от КТ с
включени в базата за определянето му „секторни плащания“ и за първите два прелетени
сектора на ден, което пък противоречи на мотивите на решението, в което съдът е възприел
тезата на ответника, че първите два прелетени сектора на ден не се заплащат отделно, тъй
като са включени в ОТВ по договора. Ответникът счита, че релевантната на изложените
мотиви сума е 532,38 лв., посочената от вещото лице в заключението на ССчЕ, в отговор на
въпрос 3.2. на ответника.
В срока по чл.247, ал.2 от ГПК насрещната страна В. П. Д., чрез пълномощниците й
по делото адв. С. и адв. К, изразява становище за неоснователност на молбата. Намират, че
подадената от ответника молба с пр. осн. чл.247 от ГПК е израз на злоупотреба с
процесуални права, тъй като едновременно с молбата за поправка на ОФГ, ответника е
депозирал и въззивна жалба, в която пространно е изложил становището си за
1
недопустимостта, неправилността и необосноваността на решението, вкл. в частта по
отношение произнасянето на съда по иска с правно основание чл.177 от КТ. Молят съда да
остави молбата без разглеждане, евентуално без уважение.
На основание чл.247, ал.3 от ГПК съдът прецени, че не е необходимо призоваване на
страните в открито съдебно заседание и следва да се произнесе по молбата в закрито такова.
Със съдебно решение № 5504/27.03.2025 г., постановено по настоящото гр.д. №
1274/2023г. по описа на СРС, предявения от ищеца В. Д. иск по чл.177, ал.1 от КТ е уважен
частично до размер от 1950,25 лв., като за разликата до пълния предявен размер или за
сумата от 763,78 лв., е отхвърлен като неоснователен.
Видно от изложените мотиви в съдебното решение, съдът е счел, че в базата за
определяне на възнаграждението по чл.177 от КТ е следвало да се включат от ответника
всички допълнителни възнаграждения с постоянен характер, освен основната заплата, а
именно: секторните плащания, след втория сектор на полетен ден, начислявани до м.10.2020
г., вкл. „секторните бонуси“, както и всички останали фиксирани суми като допълнителни
възнаграждения, уговорени в трудовия договор като елементи от БТВ, а именно: за
прослужено време, за нощни полети, за разположение, за извънреден труд, но без т.нар.
„комисионни от продажби на борда на самолета“. При този извод на съда относимата сума
като възнаграждение по чл.177 от КТ, която ищцата е следвало да получи е равна на
посочената от в.л. по ССчЕ такава от 1950,25 лв., съгласно Таблица № 6 от заключението.
Съдът не намира в постановеното решение противоречие между изложените мотиви и
постановения диспозитив, като постановеното е изцяло в унисон с възприетата от съда
позиция относно това кои допълнителни трудови възнаграждения имат постоянен характер и
следва да бъдат включени при определяне на брутното трудово възнаграждение, което да е
база за изчисляване на дължимото се възнаграждение по чл.177 от КТ. Постановеното
решение и възприетия от съда за основателен размер на иска по чл.177 от КТ е израз на
решаващата воля на съда, която при не съвпадане със становището на едната или другата
страна, подлежи на изменение единствено по пътя на инстанционния контрол, но не и
посредством процедура по изправяне на ОФГ по см. на чл.247 от ГПК.
Съдът намира молбата по реда на чл.247 от ГПК, с която е сезиран за неоснователна,
доколкото не открива противоречие между волята си, изразена в мотивите и постановения
диспозитив на съдебното решение.
Отделно от това, следва се посочи, че дори да има логическо несъответствие между
изложените мотиви и постановения диспозитив в едно съдебно решение, а такова в случая
съдът не вижда, то не съставлява грешка във фактите, а има отношение към правилното
приложение на материалния закон. Очевидната фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от
ГПК означава, че съдът неправилно е възприел или оценил факт от решаващо значение за
делото, а в случая фактите са безспорни. Ако и да е налице твърдяното от ищеца
противоречие, то следва да се отстрани по реда на инстанционния контрол на решението (
което в сочената от ищеца хипотеза ще е очевидно порочно), но е абсолютно
2
недопустимо по реда на чл. 247 от ГПК да бъде заместена и променена изцяло, изразената
от съда воля. Доколкото по делото е постъпила своевременно и въззивна жалба от ответника,
в която отново се третира въпроса с правилността на присъденото от съда възнаграждение
по чл.177 от КТ, то и въззивния съд е надлежно сезиран да разгледа този иск по същество и
ако намери такова вътрешно противоречие между мотиви и диспозитив, да го поправи по
пътя на инстанционния контрол.
Като извод, съдът счита, че не се констатира противоречие между мотиви и
диспозитив, което противоречие би подлежало на поправка по реда на чл.247 и сл. от ГПК,
поради което молбата на ответника с вх. № 143575/23.04.2025 г. за поправка на ОФГ в
постановеното решение от 27.03.2025 г., следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.247, ал.4 от ГПК, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 143575/23.04.2025 г., подадена от ответника „Уиз Еър
Унгария Црт.“ – чуждестранно АД, учредено съгласно законодателството на Република
Унгария, на 23.04.2025 г., чрез адв. Р А за допускане поправка на очевидна фактически
грешка в постановеното по гр.д. № 1274/2023 г. по описа на СРС, съдебно решение №
5504/27.03.2025 г., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3