МОТИВИ
към Присъда №15
от 18.04.2018г. по НОХД №130/2018 година по
описа на РС-Харманли
27.04.2018г.,
гр.Харманли
Срещу подсъдимия И.Ф.А., ЕГН:**********, роден
на ***г. в гр.Стара Загора, от гр.Харманли,
ул. „Нестор Марков”
№ български гражданин от
ромски произход, с начално образование, неженен,
безработен, осъждан, е повдиганото обвинение от РП-Харманли за
това, че за времето от 19.00 часа на
13.04.2017г до 07.40 часа на 14.04.2017 година в гр.Разград, като непълнолетен,
но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, от паркинг на ул."Любен Каравелов" №1
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - товарен
автомобил марка "Пежо", модел „Боксер”,
с рег.№ РР ВС,
на стойност 4750,00 (четири хиляди седемстотин и петдесет) лева, от владението
на собственика П.П.Н. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като
превозното средство е изоставено без надзор в землището на с. Рогозиново,
общ.Харманли и отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.4 от НК
- чрез използване на техническо средство (фабричен контактен ключ за
автомобила) - престъпление
чл.346 ал.2 т.1 предл.2 и т.3,
вр. ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Харманли поддържа
предявеното обвинение срещу подсъдимия,
като сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало
извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинението. Моли съда да признае подсъдимия за виновен
и да му наложи наказание „лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде
отложено съгл. чл.69, вр. чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия – адв.М. моли
да се вземат предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства и да се наложи наказание „пробация”
или ако съдът наложи наказание „лишаване от свобода”, да му бъде определен
кратък изпитателен срок предвид възрастта му.
Подсъдимият И.А. в съдебно заседание се признава за виновен, обещава повече да не повтаря постъпката си, съжалява за
извършеното и моли да му се наложи наказание „пробация”.
В съдебно
заседание преди даване ход на съдебното следствие е направено
искане от защитника адв.М. за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. Съдът е уважил
направеното искане и е разпоредил да се проведе предварително изслушване на
страните. При предварителното изслушване на страните, след разясняване на правата на подсъдимия по чл.371 от НПК и след като същият е
уведомен, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.371,
т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият А. в съдебно заседание се призна за виновен, като
призна изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти и обстоятелства. Предвид
направените признания, съдът, след като установи, че същите
се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение по чл.371, ал.4 от НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на
чл. 373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната
процедура по чл. 372, ал.4 във вр. чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие, съдът не извърши разпит на
подсъдимите, на свидетелите и на
вещото лице за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
От
направените самопризнания на подсъдимия,
както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които ги
подкрепят изцяло, съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
На 13.04.2017г. около 18:30 -
19:00 часа в гр.Разград, И.П.Н., брат на свид. П.П.Н., паркирал товарен автомобил марка „Пежо”, модел „Боксер”, с рег.№ РР 3668 ВС на паркинга
на ул."Любен Каравелов" №1, собственост на св. П.П.Н. съгл. договор за покупко-продажба с
нотариална заверка на подписите от 20.01.2017г. и свидетелство за регистрация част I от 01.02.2017г.
Около 20:00 - 21:00 часа на 13.04.2017г. покрай паркирания товарен автомобил
минавал подс.И.Ф.А. и видял, че контактният ключ
бил на таблото на автомобила. Тогава подс. И.Ф.А. се качил в автомобила
и използвайки контактния ключ привел в движение двигателя, като решил да го
отнеме и ползва без съгласието на свид. П.П.Н., с цел да се прибере до гр.Харманли.
След като потеглил от гр.Разград, управлявайки процесния товарен автомобил марка „Пежо”, модел „Боксер”, с рег.№ РР ВС, подсъдимият стигнал до гр.Харманли, като решил да скрие противозаконно
отнетият от него товарен автомобил, за да не бъде намерен от органите на реда. За тазе цел се отправил към с.Българин,
като на кръстовището за с.Рогозиново завил на дясно и се насочил по един черен път към гората. Така оставил товарния автомобил в
гората на около 300-400
метра от кръстовището в дясно за с.Рогозиново. След като
паркирал товарният автомобил в гората, подс. И.Ф.А. заключил предните му врати с ключа, свалил двете
му регистрационни табели, които изхвърлил на около 10-15 метра от паркираният
автомобил, ключа оставил
на земята
до едно борче, което са намирало на около 4-5 метра от автомобила.
На 17.05.2017г. бил установен процесният автомобил, след посочване на точното му местополжение от подс.И.Ф.А., за което бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата.
Съгласно заключението по изготвената на ДП дактилоскопна експертиза,
представената за изследване дактилоскопна следа, иззета от вътрешната страна на
стъклото на предната лява врата на лекотоварен автомобил марка „Пежо”, модел „Боксер”, с рег.№ РР ВС, е оставена от лява длан на ръцето
на подс.И.Ф..
Видно от заключението на автотехническата и оценителната
експертиза стойността на инкриминирания товарен автомобил марка „Пежо”, модел „Боксер”, с рег.№ РР 3668 ВС възлиза на
4750 лева.
Съгласно справката за съдимост на БС
при РС-Харманли, подсъдимият А. е осъждан.
От съдържащата
се в ДП характеристична справка на подсъдимия А. се установява, че същият има регистрирани противообществени прояви, води се на отчет в ДПС при
РУ-харманли и има наложени възпитателни мерки по ЗБППМН.
Съгласно приложената декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият А. не притежава никакво имущество и МПС и не реализира никакви доходи.
Така установената
фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства:
автотехническа и оценителна експертиза, дактилоскопна
експертиза, заключенията по които се възприемат
от съда като обективно и компетентно изготвени, писмените доказателства
-протоколи за оглед на
местопроизшествие и на веществени доказателства, договор за покупко-продажба с нотариална заверка на
подписите от
20.01.2017г. и свидетелство за регистрация част I от 01.02.2017г., справка за движението по
републиканската пътна мрежа в АИС „Пътна карта”, справка за съдимост, характеристика, ДСМПИС и др., които са събрани съгласно
изискванията и по реда на НПК и които са изцяло в синхрон със събраните на ДП
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
П.Христов и П.Н., и обясненията на подсъдимия. Доказателствата, събрани в хода на ДП са приобщени в
съдебна фаза по реда на НПК, като същите са изцяло в синхрон с направените от
подсъдимия А. признания на вината и на фактите, изложени в обвинителния
акт, поради което съдът изгражда изводите си въз основа на тях.
От така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
РС-Харманли намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин извършването на престъпленията, за които са
предадени на съд подсъдимите
Атанасов и Симов.
От обективна страна се доказа, че подсъдимият И.Ф.А. за
времето от 19.00 часа на 13.04.2017г до 07.40 часа на 14.04.2017 година в
гр.Разград, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, от паркинг на ул."Любен
Каравелов" противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство - товарен автомобил марка
"Пежо", модел „Боксер”,
с рег.№ РР ВС,
на стойност 4750,00 (четири хиляди седемстотин и петдесет) лева, от владението
на собственика П.П.Н. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, като
превозното средство е изоставено без надзор в землището на с. Рогозиново,
общ.Харманли и отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.4 от НК
- чрез използване на техническо средство (фабричен контактен ключ за
автомобила) - престъпление чл.346 ал.2 т.1
предл.2 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Изпълнителното деяние на престъпното
отнемане на МПС се състои в прекратяване на чуждата фактическа власт върху
предмета на престъплението и установяване на фактическа власт върху него от
страна на дееца, като това в настоящия случай е осъществено чрез проникване в
автомобила, привеждането му в движение чрез запалване на двигателя и напускането
на мястото, където е бил паркиран автомобила. Така подсъдимият А. е преустановил
фактическата власт на владелеца над МПС-то, като е установил своя такава и е реализирал
изпълнителното деяние на престъплението по чл.346 от НК, които обстоятелства не
се оспорват от подсъдмия.
Предметът на престъплението - товарен
автомобил марка "Пежо", модел „Боксер”,
с рег.№ РР 3668 ВС е моторно превозно средство по смисъла на т.12 от ДР на ЗДвП,
съгл. която моторно превозно средство по смисъла на т. 11 от §6 на
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата е нерелсово пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. Безспорно МПС-то е
чуждо за подсъдимия А., доколкото е собственост на св. П.П.Н. съгл. договор за покупко-продажба с нотариална заверка на
подписите от
20.01.2017г. и свидетелство за регистрация част I от 01.02.2017г, като по делото липсват
каквито и да е данни собственикът да е предоставял автомобила на подсъдимия. Напротив, същият не е давал съгласието си
подсъдимият да ползва автомобила, като
дори не е знаел за неговите намерения, което прави отнемането му противозаконно.
Осъществен е и квалифициращият признак по чл.346, ал.2, т.1, предл.2 от НК, тъй като безспорно е налице и изоставяне на автомобила без надзор, доколкото се установи и
доказа, че подсъдимият А. е оставил превозното средство на друго място различно
от първоначалното, а именно в гориста местност в землището
на с. Рогозиново, общ.Харманли, с което е лишил досегашния му
владелец от възможността да упражнява обичайния контрол върху него.
Наличието и на
квалифициращото обстоятелство на т.3 на ал.1 на чл. 346 от НК се доказа по безспорен
начин с установеното обстоятелство, че противозаконното отнемане на МПС е
осъществено при условията на чл. 195, ал.1, т.4, предл.2 от НК, а именно чрез
използване на техническо средство, каквото се явява контактният ключ на автомобила, с
който е приведен в движение.
От събраните по делото
доказателства се установи още, че при отнемането на МПС-то е липсвало типичното
за престъплението кражба „присвоително намерение”. Същото е било отнето
единствено с намерение да бъде използвано, за да стигне подсъдимия до гр.Харманли, поради което деянието
следва да бъде подведено под нормата на чл. 346 НК.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл, като е осъзнавал, че
процесният автомобил не е негова собственост, както и че оправомощеното лице не му е предоставил владението
на автомобила. Подсъдимият А. е осъзнавал, че чрез действията си, прекратява
чуждото владение върху предмета на престъплението и установява свое владение
върху него, като е искал и целел именно установяване на своята фактическата власт върху МПС, с намерение
противозаконно да го ползва.
Допълнителният
субективен елемент - намерението за ползване е обективизиран чрез действията по
управлението на МПС-то по републиканската пътна мрежа на километри от мястото,
където то е било паркирано от овластеното да се разпорежда с него лице, което се потвърждава
от справката за движението на
процесния лекотоварен автомобил по републиканската пътна мрежа в АИС „Пътна
карта”. Подсъдимият е осъзнавал и предвиждал и настъпването на квалифициращия
признак, а именно това, че изоставя автомобила без надзор в
гориста местност в землището на с. Рогозиново,
общ.Харманли, като е целял това с цел да не бъде открит от органите на реда.
Според съда и предвид
данните събрани за личността на подсъдимия и обстоятелствата установени по делото,
подсъдимият Ангелов, макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което следва да се
приеме, че е наказателноотговорно лице по смисъла на чл.31, ал.2 от НК, което
следва да понесе съответната наказателна отговорност за извършеното от него.
Така извършеното престъпление по чл.346 ал.2 т.1 предл.2 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК съдът
прие за доказано по несъмнен и категоричен начин, до които изводи достигна, изхождайки
от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК,
както и от всички събрани на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, експертни заключения, които подкрепят така направените признания
на вината и на всички факти от обвинителния акт. Съдът се позовава на
признанията на подсъдимия и на доказателствата от ДП, приобщени по реда на
чл.283 от НПК, съгл. разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК.
При определяне вида и размера на наказанието за престъплението по чл.346 ал.2 т.1 предл.2 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК настоящият съдебен състав, на осн. чл.373, ал.2 от НПК,
определи наказанието при условията на чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК. Така съдът на основание чл.346
ал.2 т.1 предл.2 и т.3, вр.
ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3, вр. чл.54 от НК определи на подсъдимия А. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 9
(девет месеца), което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 (една трета), като му наложи наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 6 (шест)
месеца. Съдът определи по този начин срока на наказанието след
предвидената в чл.63, ал.1, т.3 от НК редукция, съгласно която разпоредба за
непълнолетните предвиденото наказание лишаване от свобода за повече от 5 години
( в случая чл.346, ал.2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до
10 години) се заменя с лишаване от свобода до 3 години. Съдът приложи разпоредбата на чл.54 от НК, доколкото по делото няма данни
за наличие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да
доведат до приложението на чл.55 от НК.
При определяне на подходящия размер на наказанието съдът
отчете Като смекчаващи вината обстоятелства направените от подсъдимия
самопризнания и пълното съдействие на ДП и на съда за разкриване на обективната
истина, недоброто му материално състояние, младата му възраст, както и
изразеното критично отношение за стореното. Съдът отчете като оттекчаващо
отговорността обстоятелство лошите характеристични данни за подсъдимия и
предишните му осъждания съгл. характеристичната справка и справката му за
съдимост. Така, имайки предвид превеса на смекчаващите обстоятелства съгл.
чл.54 от НК и след редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК, прилагайки
предвиденото в чл.58а, ал.1 от НК, съдът определи наказанието «лишаване от
свобода» за срок от 6 месеца, т.е. ориентирано към минимума.
Предвид наличието на формалните
предпоставки на нормата на чл.66, ал.1 от НК, а именно на подсъдимия се налага
наказание до 3 години лишаване от свобода, същият към момента на извършване на
деянието не е осъждан за престъпление от общ характер на наказание лишаване от
свобода, доколкото наказанията „лишаване от свобода” по НОХД №68/2017г. по
описа на РС-Кубрат и по ЧНД №204/2017г. по
описа на ОС-Разград, с което е заменено наказанието „пробация” по НОХД №163/2016г. по описа на РС-Кубрат, са му наложени със съдебни актове влязли в сила съответно на 15.06.2017г. и на 24.08.2017г., т.е. след датата на настоящото деяние - 13.04.2017г. - 14.04.2017г. Това следва и съгл. т.1 на ТР №6 от
30.06.2014г. по т.д. №6/2013г. на ОСНК на ВКС, според която „осъдените на наказание „пробация“,
което на основание чл.43а, т.2 от НК е
заменено с наказание „лишаване
от свобода“, се считат за осъдени на „лишаване от свобода“ от момента на влизане
в сила на определението по чл.452, ал.3 от НПК с всички
произтичащи от това последици. Отделно от това съдът счита, че за поправянето на дееца и за постигане целите на наказанието не е наложително да
бъде реално изтърпяно така наложеното наказание, предвид което съдебният състав постанови отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване
от свобода” с изпитателен срок от 2 (две) две години съгл. чл.69 от НК, според
който за непълнолетните подсъдими изпитателният срок е от 1 до 3 години.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и съответстващо на обществената опасност
на деянието и на автора му и счита, че чрез тях ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се превъзпита и
поправи дееца да
спазва законите в страната, да се въздейства върху него и останалите членове на обществото предупредително и превъзпитателно,
както и да му се отнеме възможността да
извърши други престъпления.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен, и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди същият да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД
на МВР-Хасково сумата от 280,31 лв., представляваща разноски за вещо лице.
Водим от гореизложеното
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: