№ 3243
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110124739 по описа за 2024 година
Предявени са от А. М. Ч. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД установителен иск с
правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на
Договор за паричен заем № 4665277 от 09.12.2022г. поради заобикаляне на закона,
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 40,60 лева, представляваща
недължимо платена сума по Договор за паричен заем № 4665277 от 09.12.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба-
26.04.2024г., до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 09.12.2022г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - в качеството
му на заемодател, и А. М. Ч. - в качеството му на заемател, бил сключен Договор за паричен
заем № 4665277, по силата на който на заемателя била отпусната заемна сума в размер на
800 лева. На същата дата между А. М. Ч. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД бил
сключен Договор № 4665277 за предоставяне на обезпечение - наличие на парични средства
и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения
договор А. М. Ч. се задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение,
което било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Съгласно сключения договор за поръчителство А. М. Ч. следвало да предостави парични
суми на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което било упълномощено от „Файненшъл България“
ЕООД да ги събира за негова сметка. А. М. Ч. изцяло погасил задълженията си по договора.
Ищецът твърди, че договорът за поръчителство имал акцесорен характер спрямо договора за
кредит и валидността му била подчинена на валидността на договора за кредит. Счита, че
разпоредбата на чл. 4 от договора за кредит възлагаща на заемателя да осигури обезпечение
на заемодателя въвежда неосъществими изисквания за потребителя и целта на заемодателя
1
„Изи Асет Мениджмънт“ АД била изначално да насочи потребителя към сключване на
договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД, което юридическо лице било
свързано лице с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Ето защо според ищеца разходът по договора
за поръчителство бил изначално известен за заемодателя и той следвало да го включи в
процента на разходите. Поддържа още, че договорът за поръчителство изначално бил лишен
от основание, тъй като по силата на посоченото основание в полза на потребителя не се
предоставяла никаква услуга, а обезпечението било единствено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, от друга страна „Файненшъл България“ ЕООД имал право на регрес по
отношение на вземането си спрямо длъжника. Сочи още, че с договора за поръчителство се
целяло да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК и да се уговори още едно възнаграждение, което
кредитодателят ще получи, а не реално обезпечение по договора. Освен това се навеждат
доводи, че договорът за поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави,
тъй като сумата, определена като възнаграждение, била в размер на повече от половината от
сумата по отпуснатия заем и чрез договора се целяло единствено получаване на
допълнително възнаграждение за кредитодателя. Твърди, че погасил изцяло процесния
паричен заем, като заплатил и недължимо сума от 40,60 лева. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на
законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата,
предвиждаща предоставяне на обезпечение. Оспорва твърденията на ищеца за
недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД е да
докаже сключването на договор за заем, както и че клаузи от него противоречат на закона.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са
спазени изискванията на ЗПК, включително, че клаузите в договора са индивидуално
уговорени.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника процесната сума.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на заем, размера и изискуемостта на
вземанията по него, т.е. че е налице основание за получаването на сумата.
В конкретния случай между страните не е спорно, че е бил сключен Договор за
паричен заем № 4665277 от 09.12.2022г.
2
Освен безспорния характер на горното обстоятелство същото се установява и от
приетия в оригинал Договор за паричен заем № 4665277 от 09.12.2022г., сключен между А.
М. Ч. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 2 от договора страните са се съгласили да
бъде предадена в заем сумата от 800 лева, като заемната сума бъде върната при следните
условия: вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт EasyCredit; размер
на седмичната погасителна вноска в лева- 70,05 лева; срок на заема в седмици – 12; брой на
вноски- 12. В чл. 2.6 е посочено, че фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40,00
%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит. В чл. 2.8 е посочено, че
годишният процент на разходите по заема е 45,48 %.
В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000
лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от
заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
По делото е приет и Договор за предоставяне на гаранция № 4665277 от 09.12.2022г.,
сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и А. М. Ч.. Съгласно чл. 1 от него,
потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 239,40 лева, платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 19,95 лева.
С влязло в сила Решение № 6060 от 04.04.2024г., постановено по гр. дело №
33209/2023г. по описа на СРС, 48-ми състав е признато за установено по предявения от А. М.
Ч. срещу „Файненшъл България“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, че Договор за предоставяне на гаранция № 4665277 от
09.12.2022г., сключен между А. М. Ч. и „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен поради
заобикаляне на закона. Със същото решение „Файненшъл България“ ЕООД е осъден да
заплати на А. М. Ч. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 239,40 лева,
представляваща недължимо платена сума за възнаграждение за гарант по чл. 3, ал. 1 от
Договор за предоставяне на гаранция № 4665277 от 09.12.2022г., сключен между А. М. Ч. и
„Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от 50 лева, считано
от 15.06.2023г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и
ведно със законната лихва върху разликата над 50 лева до пълния размер от 239,40 лева (или
за сумата от 189,40 лева) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 27.03.2024г. до
окончателното плащане. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
3
страната на ищеца- „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че общата сума, която А. Ч.
е платил по Договор за кредит № 4665277 е в размер на 1080 лева на дата 19.12.2022г. От
внесената сума били погА.и 800 лева- главница; 40,60 лева- договорна лихва и 239,40 лева-
гаранция. Експертът е посочил, че вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо
подлежащата сума за изплащане /както по договора за кредит, така и по договора за
поръчителство/ и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.
19, ал. 2 ЗПК, действителният размер на ГПР по договора за заем е в размер на 535,868 %.
При тълкуване на разпоредбите от договора за кредит и събраните по делото
доказателства съдът намира следното:
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение
за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се
поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не
може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.
Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за
потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на
договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на
несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен
резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на
закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не
може да доведе до неговото саниране. Такава именно е настоящата хипотеза. В конкретния
случай е постановено влязло в сила решение, с което е проглА.а нищожността на сключения
между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция №
4665277 от 09.12.2022г. поради заобикаляне на закона. Ответникът е бил привлечен като
трето лице-помагач по горецитираното дело, предвид което на основание чл. 223 ГПК
решението и мотивите му са задължителни за „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
На следващо място от извършената от съда служебна справка по партидата на
4
„Файненшъл България“ ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на
сключване на процесния договор за поръчителство /09.12.2022г./, както и към настоящия
момент, едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител е „Изи Асет
Мениджмънт“ АД – кредитор по договора за паричен заем, поради което двете дружества са
свързани лица по смисъла на пар. 1, ап. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно от клаузата на чл.
4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем /с характер на договор за потребителски
кредит/ се установява, че в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-поръчител
/каквато е настоящата хипотеза/, то следва да бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът
едностранно определя кое дружество да бъде поръчител по кредита. От съдържанието на
приетия като доказателство погасителен план по договора за заем /л. 12-13 от делото/ се
установява, че възнаграждението на поръчителя е разсрочено на погасителни вноски, чиито
падежни дати се определят от падежите на погасителните вноски по договора за
потребителски кредит. От приетия договор за поръчителство се установява, че „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по този договор /чл. 2, ал. 3/.
От гореизложеното следва, че е налице договор за поръчителство, сключен с
предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит юридическо
лице-поръчител, представляващо свързано с кредитора дружество, като в погасителния план
на договора за кредит е включено възнаграждението за поръчител, заедно с погасителните
вноски по кредита и същото е платено именно на кредитодателя. При тази правна
конструкция поръчителят нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава
уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане.
Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на допълнителен финансов приход от 239,40 лева, представляващ
престацията на потребителя по гаранционната сделка.
При липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на договора
за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор, а
по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора
по договора за потребителски кредит, чието възникване му е било известно при сключването
на договора /чл. 4, т. 3 от договора за паричен заем/. Следователно възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство представлява част от общия разход по кредита
за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при
изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не
е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на
императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
От заключението на вещото лице се установи, че ако възнаграждението за поръчител е
било включено при определяне на размера на ГПР, то същият би бил 535,868 процента. Т.е.
надвишаващ 10 пъти размера, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение
посоченият в договора годишен процент на разходите /45,48 %/ не позволява на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е
5
предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето
предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери
нормата на чл. 22 ЗПК, а не тази на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че процесният договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетата ССчЕ, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като пълно и
компетентно изготвена се установява, че ищецът е платил на ответното дружество-
кредитодател сумата от 800 лева за главница и договорна лихва в размер на 40,60 лева при
чиста стойност на кредита от 800 лева. Сумата от 239,40 лева, представляваща платено
възнаграждение за гарант е присъдена с горецитираното Решение № 6060 от 04.04.2024г.,
постановено по гр. дело № 33209/2023г. по описа на СРС, 48-ми състав.
Поради което предявеният иск за връщане на сумата от 40,60 лева, представляваща
платената възнаградителна лихва по недействителния договор за кредит е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер от 100 лева и депозит за ССчЕ в размер от 300 лева,
поради което следва да му се присъдят разноски в общ размер от 400 лева.
В производството по делото ищецът А. Ч. е бил представляван безплатно от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ съгласно представения договор за правна защита и съдействие
/л. 54 от делото/. Поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, към което следва да се прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по
делото са представени доказателства за регистрация по ДДС. При определяне на размера на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС
следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща размера на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че
делото е приключило в две съдебни заседания без изслушване на свидетели, както и че се
касае за дело с обичайна за този тип дела сложност като в проведените съдебни заседания не
са присъствали представители на страните. На следващо място, предявените искове са
взаимосвързани и касаят защита на един и същ интерес. С оглед на което съдът намира, че
възнаграждение в размер на 400 лева отговоря на фактическата и правна сложност на
делото, както и на извършените от процесуалния представител правни действия, изразяващи
се в подаване на искова молба и молби-становища. Поради гореизложеното на Еднолично
6
адвокатско дружество „Д. М.“ следва да се присъди възнаграждение в размер от 480 лева с
ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, нищожността на сключения между страните
Договор за паричен заем № 4665277 от 09.12.2022г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да
заплати на А. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата от 40,60 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем
№ 4665277 от 09.12.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 26.04.2024г., до окончателно изплащане на сумата, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №
*********, фирмено дело № 24/2021г. по описа на 24 св. СГС на основание чл. 38 ЗАдв.
сумата от 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на А. М. Ч..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7