Р Е Ш Е Н И Е № 1168
гр.Пловдив,01.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми
септември,през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ИВАН БЕКЯРОВ
като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 1920 по описа на ПОС за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435,ал.1 и
сл.от ГПК.
Образувано е по жалба на „Си Финанси
Груп“ЕООД,ЕИК-****,гр.**** против разпореждане от 11.05.18г.на ЧСИ П.И.,рег.№
821 на КЧСИ и район на действие ПдОС,постановено по изп.д.№ 718/13г.,с което е
приключено изпълнителното производство по изпълнителното дело досежно
взискателя „Си Финанси Груп“ЕООД на осн.чл.433,ал.2 от ГПК и е конституиран
като взискател като суброгиран в правата на удовлетворения кредитор „Си Финанси
Груп“ЕООД на осн.чл.429,ал.1 от ГПК Н.А.Д. срещу длъжника Строителна фирма
„Ади-21“ЕООД,ЕИК-****,гр.****.
В жалбата се поддържа,че разпореждането
в частта за приключване на изпълнителното производство е незаконосъобразно,тъй
като по изпълнителното дело има непогасен дълг в размер на 20 000лв.,съставляващи
разноски по изпълнителното дело за адв.възнаграждение,претендирани с молба от
25.05.18г.По отношение на разпореждането в частта на конституирането на Н.Д.
като взискател поради настъпила суброгация също се излагат съображения за
незаконосъобразност-както поради това,че дългът към първоначалния взискател не
е изцяло удовлетворен,така и поради това,че суброгацията е частична.Иска се от
съда да отмени атакуваното разпореждане.
Длъжникът „Строителна фирма Ади-21“ЕООД
не е изразил становище по жалбата,а конституираният като взискател Н.А.Д.
намира същата за неоснователна по изложени в писмено възражение съображения.
Съдебният изпълнител е дал писмени
мотиви по допустимостта на обжалваното действие,като счита жалбата за
недопустима в частта й досежно
конституирането като взискател на Н.Д.,а в останалата й част-досежно
приключването на изпълнителното производство намира същата за неоснователна
по изложените в мотивите съображения.
ПОС,след като взе предвид оплакванията
в жалбата и извърши преценка на
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
Делото е образувано по молба на
взискателя „Си Финанси Груп“ЕООД по изп.лист от 29.03.13г.на СГС против
длъжника „Строителна фирма Ади-21“ЕООД.С молбата за образуване на изп.дело
взискателят не е претендирал адвокатско или юристконсултско възнаграждение.
В хода на изпълнителното производство е
постъпила молба от третото лице Н.А.Д. на 19.04.18г.,с която същото плаща задължението по изпълнителното дело (с
платежно нареждане от същата дата),както и молба,с която иска да бъде
суброгиран в правата на кредитора „Си Финанси Груп“ЕООД.На взискателя е
преведена с преводно нареждане от 20.04.18г.сумата от 173 307,20лв.,представляваща пълния
размер на вземането му.С обжалваното разпореждане на ЧСИ П.И. от
11.05.18г.изпълнителното производство е приключено досежно взискателя „Си
Финанси Груп“ЕООД на осн.чл.433,ал.2 от ГПК и е конституиран като взискател Н.Д.
за сумата от 179 190,67лв.срещу длъжника „Строителна фирма
Ади-21“ЕООД.Съобщението до взискателя-жалбоподател за атакуваното разпореждане
е редовно връчено на 18.05.18г.
В срока за обжалване на разпореждането
с молба от 25.05.18г.„Си Финанси Груп“ЕООД чрез пълномощника си адв.М. моли ЧСИ
да приеме за събиране адв.възнаграждение за процесуално представителство по
изп.дело в размер на 20 000лв.Към молбата е приложено заверено копие от
договор за правна помощ от 01.08.17г.,от което е видно,че същият е сключен на
осн.чл.36,ал.2 от ЗА,като в т.4.2 от
него е посочено,че възнаграждението ще бъде изплатено след погасяване на
дълга към „Си Финанси Груп“ЕООД по цитираното изп.дело,но не по-късно от
10.05.18г.Представено е и доказателство за заплащане на договорената сума от
10.05.18г. на адв.М..
По отношение допустимостта на жалбата
настоящата инстанция счита,че същата е недопустима досежно частта,с която се
атакува разпореждането за конституирането като взискател на Н.Д..Това е
така,доколкото конституирането на
взискател,включително и поради суброгиране в правата на удовлетворения кредитор
на осн.чл.429,ал.1 от ГПК,не попада в категорията обжалваеми от взискателя в
изпълнителното производство действия на съдебния изпълнител,изчерпателно
посочени в чл.435,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата в тази й част следва да се
остави без разглеждане като недопустима.
В частта,с която се обжалва приключването
на изпълнителното производство по изп.дело досежно взискателя „Си Финанси
Груп“ЕООД,жалбата е допустима,тъй като е подадена в срок и против подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по
чл.435,ал.1,т.3 от ГПК-приключване на принудителното изпълнение.
Разгледана по същество обаче същата е
неоснователна поради следните съображения:
Към момента на издаване на атакуваното разпореждане
съдебният изпълнител е удовлетворил изцяло кредитора и настоящ
жалбоподател,включително и като е събрал и превел по негова сметка
претендираните разноски по изпълнението.Молбата,с която са претендирани от взискателя допълнителни
разноски за адв.възнаграждение,е постъпила след постановяване на разпореждането
и преди влизането му в сила,в срока за обжалването му.Настоящата инстанция
счита,че в този срок,макар самият акт за приключване на делото да не е
стабилизиран,не могат да се присъединяват за събирания вземания (от същия или
друг кредитор),без значение какъв е произхода на тези вземания.Действително в
изпълнителният процес не е уреден конкретен момент,до който могат да се
претендират разноски за адв.възнаграждение,както посочва и жалбоподателят,но това
не означава,че такива могат да се претендират и след постановяването на акта за
приключване на изп.производство.Крайният момент за претендирането им следва да
е постановяването на акта,с който се
прекратява/приключва изп.дело.
Безспорно в случая не е настъпило никое
от предвидените в чл.433,ал.1 от ГПК основания за прекратяване на
изп.производство.Именно затова и същото е приключило не на основание цитираната
разпоредба с постановление за прекратяване,а на осн.чл.433,ал.2 от ГПК с разпореждане
за приключване поради „изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението“.Имат се предвид разноските,заявени до постановяване на акта за
приключване на изп.производство.
Неоснователни са доводите в жалбата,че
по делото липсвало изявление от страна
на жалбоподателя,че няма повече претенции по делото,включително за
разноски.Няма законова разпоредба,която да изисква като условие за приключване
на изп.производство взискателят да дава изрично изявление,че е напълно
удовлетворен.Съдебният изпълнител е този,на който е дадено правомощието да
прецени дали са налице основанията за прекратяване/приключване на изпълнението
и което той извършва служебно.
Без значение е,че адв.хонорар в случая
е уговорен с оглед изхода на
делото-събиране на сумите по изп.лист и разноските по делото.От момента на
пълното погасяване на дълга до постановяването на атакуваното разпореждане за
приключване на изп.производство е изминал значителен период от около месец,в
който взискателят е могъл да предяви претенцията си за разноски за
адв.възнаграждение,но не го е направил.От цитираната от жалбоподателя съдебна
практика е видно,че заплащането на т.нар.резултативен хонорар може да бъде
дължим и след приключване на делото,но това
не следва да се извършва в изпълнителното
производство.Т.е.претендираните разноски за адв.възнаграждение може
действително да са направени,но те вече не могат да бъдат събрани принудително
в изпълнителното производство,по което вече е постановен акт за приключване на производството.За
кредитора остава възможността да ги претендира по съответния съдебен ред.
Предвид изложеното настоящата инстанция
намира жалбата за неоснователна в тази й част и като такава същата следва да се
остави без уважение.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Си
Финанси Груп“ЕООД,ЕИК-****,гр.**** против разпореждане от 11.05.18г.на ЧСИ П.И.,рег.№
821 на КЧСИ и район на действие ПдОС,постановено по изп.д.№ 718/13г.,в частта
му,с която е конституиран като взискател като суброгиран в правата на
удовлетворения кредитор „Си Финанси Груп“ЕООД на осн.чл.429,ал.1 от ГПК Н.А.Д.
срещу длъжника Строителна фирма „Ади-21“ЕООД,ЕИК-****,гр.****.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна
жалбата на „Си Финанси Груп“ЕООД,ЕИК-****,гр.**** против разпореждане от
11.05.18г.на ЧСИ П.И.,рег.№ 821 на КЧСИ и район на действие ПдОС,постановено по
изп.д.№ 718/13г.,в частта му,с която е приключено изпълнителното производство
по изпълнителното дело досежно взискателя „Си Финанси Груп“ЕООД на
осн.чл.433,ал.2 от ГПК.
Решението
в частта му,с която е оставена без разглеждане жалбата има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ПдАС в едноседмичен срок
от съобщаването на страните.
В останалата му част решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: