Решение по дело №1920/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1168
Дата: 1 октомври 2018 г.
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20185300501920
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    1168

 

гр.Пловдив,01.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми септември,през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                           ИВАН БЕКЯРОВ

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 1920 по описа на ПОС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.435,ал.1 и сл.от ГПК.

Образувано е по жалба на „Си Финанси Груп“ЕООД,ЕИК-****,гр.**** против разпореждане от 11.05.18г.на ЧСИ П.И.,рег.№ 821 на КЧСИ и район на действие ПдОС,постановено по изп.д.№ 718/13г.,с което е приключено изпълнителното производство по изпълнителното дело досежно взискателя „Си Финанси Груп“ЕООД на осн.чл.433,ал.2 от ГПК и е конституиран като взискател като суброгиран в правата на удовлетворения кредитор „Си Финанси Груп“ЕООД на осн.чл.429,ал.1 от ГПК Н.А.Д. срещу длъжника Строителна фирма „Ади-21“ЕООД,ЕИК-****,гр.****.

В жалбата се поддържа,че разпореждането в частта за приключване на изпълнителното производство е незаконосъобразно,тъй като по изпълнителното дело има непогасен дълг в размер на 20 000лв.,съставляващи разноски по изпълнителното дело за адв.възнаграждение,претендирани с молба от 25.05.18г.По отношение на разпореждането в частта на конституирането на Н.Д. като взискател поради настъпила суброгация също се излагат съображения за незаконосъобразност-както поради това,че дългът към първоначалния взискател не е изцяло удовлетворен,така и поради това,че суброгацията е частична.Иска се от съда да отмени атакуваното разпореждане.

Длъжникът „Строителна фирма Ади-21“ЕООД не е изразил становище по жалбата,а конституираният като взискател Н.А.Д. намира същата за неоснователна по изложени в писмено възражение съображения.

Съдебният изпълнител  е дал  писмени мотиви по допустимостта на обжалваното действие,като счита жалбата за недопустима в   частта й досежно конституирането като взискател на Н.Д.,а в останалата й част-досежно приключването на изпълнителното производство намира същата за неоснователна по  изложените в мотивите съображения.

ПОС,след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на  събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Делото е образувано по молба на взискателя „Си Финанси Груп“ЕООД по изп.лист от 29.03.13г.на СГС против длъжника „Строителна фирма Ади-21“ЕООД.С молбата за образуване на изп.дело взискателят не е претендирал адвокатско или юристконсултско възнаграждение.

В хода на изпълнителното производство е постъпила молба от третото лице Н.А.Д. на 19.04.18г.,с която същото плаща  задължението по изпълнителното дело (с платежно нареждане от същата дата),както и молба,с която иска да бъде суброгиран в правата на кредитора „Си Финанси Груп“ЕООД.На взискателя е преведена с преводно нареждане от 20.04.18г.сумата от  173 307,20лв.,представляваща пълния размер на вземането му.С обжалваното разпореждане на ЧСИ П.И. от 11.05.18г.изпълнителното производство е приключено досежно взискателя „Си Финанси Груп“ЕООД на осн.чл.433,ал.2 от ГПК и е конституиран като взискател Н.Д. за сумата от 179 190,67лв.срещу длъжника „Строителна фирма Ади-21“ЕООД.Съобщението до взискателя-жалбоподател за атакуваното разпореждане е редовно връчено на 18.05.18г.

В срока за обжалване на разпореждането с молба от 25.05.18г.„Си Финанси Груп“ЕООД чрез пълномощника си адв.М. моли ЧСИ да приеме за събиране адв.възнаграждение за процесуално представителство по изп.дело в размер на 20 000лв.Към молбата е приложено заверено копие от договор за правна помощ от 01.08.17г.,от което е видно,че същият е сключен на осн.чл.36,ал.2 от ЗА,като в т.4.2 от  него е посочено,че възнаграждението ще бъде изплатено след погасяване на дълга към „Си Финанси Груп“ЕООД по цитираното изп.дело,но не по-късно от 10.05.18г.Представено е и доказателство за заплащане на договорената сума от 10.05.18г. на адв.М..

По отношение допустимостта на жалбата настоящата инстанция счита,че същата е недопустима досежно частта,с която се атакува разпореждането за конституирането като взискател на Н.Д..Това е така,доколкото  конституирането на взискател,включително и поради суброгиране в правата на удовлетворения кредитор на осн.чл.429,ал.1 от ГПК,не попада в категорията обжалваеми от взискателя в изпълнителното производство действия на съдебния изпълнител,изчерпателно посочени в чл.435,ал.1 от ГПК.Ето защо жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане като недопустима.

В частта,с която се обжалва приключването на изпълнителното производство по изп.дело досежно взискателя „Си Финанси Груп“ЕООД,жалбата е допустима,тъй като е подадена в срок и против  подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.435,ал.1,т.3 от ГПК-приключване на принудителното изпълнение.

Разгледана по същество обаче същата е неоснователна поради следните съображения:

Към момента на  издаване на атакуваното разпореждане съдебният изпълнител е удовлетворил изцяло кредитора и настоящ жалбоподател,включително и като е събрал и превел по негова сметка претендираните разноски по изпълнението.Молбата,с която  са претендирани от взискателя допълнителни разноски за адв.възнаграждение,е постъпила след постановяване на разпореждането и преди влизането му в сила,в срока за обжалването му.Настоящата инстанция счита,че в този срок,макар самият акт за приключване на делото да не е стабилизиран,не могат да се присъединяват за събирания вземания (от същия или друг кредитор),без значение какъв е произхода на тези вземания.Действително в изпълнителният процес не е уреден конкретен момент,до който могат да се претендират разноски за адв.възнаграждение,както посочва и жалбоподателят,но това не означава,че такива могат да се претендират и след постановяването на акта за приключване на изп.производство.Крайният момент за претендирането им следва да е постановяването на  акта,с който се прекратява/приключва изп.дело.

Безспорно в случая не е настъпило никое от предвидените в чл.433,ал.1 от ГПК основания за прекратяване на изп.производство.Именно затова и същото е приключило не на основание цитираната разпоредба с постановление за прекратяване,а на осн.чл.433,ал.2 от ГПК с разпореждане за приключване поради „изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението“.Имат се предвид разноските,заявени до постановяване на акта за приключване на изп.производство.

Неоснователни са доводите в жалбата,че по делото липсвало  изявление от страна на жалбоподателя,че няма повече претенции по делото,включително за разноски.Няма законова разпоредба,която да изисква като условие за приключване на изп.производство взискателят да дава изрично изявление,че е напълно удовлетворен.Съдебният изпълнител е този,на който е дадено правомощието да прецени дали са налице основанията за прекратяване/приключване на изпълнението и което той извършва служебно.

Без значение е,че адв.хонорар в случая е уговорен  с оглед изхода на делото-събиране на сумите по изп.лист и разноските по делото.От момента на пълното погасяване на дълга до постановяването на атакуваното разпореждане за приключване на изп.производство е изминал значителен период от около месец,в който взискателят е могъл да предяви претенцията си за разноски за адв.възнаграждение,но не го е направил.От цитираната от жалбоподателя съдебна практика е видно,че заплащането на т.нар.резултативен хонорар може да бъде дължим и след приключване на делото,но това  не следва да се извършва в изпълнителното производство.Т.е.претендираните разноски за адв.възнаграждение може действително да са направени,но те вече не могат да бъдат събрани принудително в изпълнителното производство,по което вече е постановен  акт за приключване на производството.За кредитора остава възможността да ги претендира по съответния съдебен ред.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна в тази й част и като такава същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното,съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Си Финанси Груп“ЕООД,ЕИК-****,гр.**** против разпореждане от 11.05.18г.на ЧСИ П.И.,рег.№ 821 на КЧСИ и район на действие ПдОС,постановено по изп.д.№ 718/13г.,в частта му,с която е конституиран като взискател като суброгиран в правата на удовлетворения кредитор „Си Финанси Груп“ЕООД на осн.чл.429,ал.1 от ГПК Н.А.Д. срещу длъжника Строителна фирма „Ади-21“ЕООД,ЕИК-****,гр.****.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на „Си Финанси Груп“ЕООД,ЕИК-****,гр.**** против разпореждане от 11.05.18г.на ЧСИ П.И.,рег.№ 821 на КЧСИ и район на действие ПдОС,постановено по изп.д.№ 718/13г.,в частта му,с която е приключено изпълнителното производство по изпълнителното дело досежно взискателя „Си Финанси Груп“ЕООД на осн.чл.433,ал.2 от ГПК.

 Решението в частта му,с която е оставена без разглеждане жалбата има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ПдАС в едноседмичен срок от съобщаването на страните.

В останалата му част решението е окончателно.      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: