№ 2514
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110201129 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба на С.П. А., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № СО-Т-С-21-10-105 от 09.06.2021 г., издадено от заместник -
кмета на Столична община ДБ., с което за нарушение на чл. 23 от Наредбата
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДТСО), на жалбоподателката е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл.
36, ал. 1 от НРУИТДТСО.
С жалбата се изразява недоволство от издаденото наказателно
постановление и се иска неговата отмяна. Твърдят се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство, както и неправилно
ангажиране отговорността на жалбоподателката. Сочи се и маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа изцяло депозираната жалба и иска отмяна на атакуваното
наказателно постановление по изложените в нея аргументи. Счита, че
жалбоподателката не била търговец и не следвало да бъде наказвана.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна - заместник-директорът на Столична община –
юрисконсулт Павлова моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
издаденото НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно,
1
тъй като в наредбата било изрично определено кое лице е има качеството
търговец. Счита, че нарушението не било маловажно, а наложената глоба
била в минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 27.02.2021 г. свидетелката Д.Г. и колежката й ТИ. - инспектори в
Столичен инспекторат, извършили проверка на лица, извършващи търговска
дейност на територията на Южен парк в гр. София, район „Триадица“. На
същата дата, около 16:10 часа, жалбоподателката С.П. А. извършвала
търговия на открито в парка до входа от към булевард „Гоце Делчев“, като
предлагала за продажба варена и печена царевица, печени кестени, чипс,
минерална вода и детски играчки от съоръжения за търговия на открито. За
осъществяване на търговската дейност жалбоподателката заемала около 3
кв.м. от парковата алея, която била публична общинска собственост. В
изпълнение на служебните си задължения свидетелката Г. и колежката й И.
извършили проверка на жалбоподателката, която не представила разрешение
за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Триадица“.
Проверяващите не извършили контролна покупка и не изискали касова
бележка, за да установят от чие име се извършва търговската дейност. Към
момента на проверката жалбоподателката С.П. А. била служител в
юридическото лице „Спасия Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* на длъжност
„продавач-консултант“, която длъжност заемала от 01.09.2020 г. до 19.04.2021
г.
Срещу С.П. А. бил съставен АУАН № 21-10-105 от 27.02.2021 г. за
извършено нарушение по чл. 23 от НРУИТДТСО. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел очевидец на нарушението, след което бил
връчен на представител на жалбоподателката, която го подписала без
възражения. Такива не постъпили впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № СО-Т-С-21-10-105 от 09.06.2021 г., с което за
нарушение на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО), на
жалбоподателката е наложено административно наказание – „глоба“ в размер
на 300 лева, на основание чл. 36, ал. 1 от НРУИТДТСО. Препис от НП бил
връчен на жалбоподателя на 17.12.2021 г., а на 23.12.2021 г. била подадена и
жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена следа
анализа на събрание по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства – показанията на свидетелката Д. ЛЮБ. Г., справка
от СО- район „Триадица“ относно издавани разрешителни за търговия на
открито на С. А. и на „Спасия инвест“ ЕООД, трудов договор №
00020/01.09.2020 г., сключен между „Спасия инвест“ ЕООД и С.П. А.,
длъжностна характеристика на длъжността „продавач – консултант“, справка
от НАП за регистрирани трудови договори за жалбоподателя С.П. А.,
извлечение от Национална класификация на професиите и длъжностите
/НКПД 2011/, извлечение от класификация на икономическите дейност /КИД
2008/, Заповед рег. № СО-РД-09-2540/12.12.2014г., заповед № РД-09-
567/20.06.2013г. и заповед № РД-09-2027/29.11.2011г., всички на кмета на
Столична община.
2
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.Г., която пресъздаде пред
съда факти и обстоятелства, които лично е възприела и в осъществяването на
които лично е участвала. Тя заедно с колежката й И. са извършили
процесната проверка, като разказва как заварили жалбоподателката А. да
извършва търговия на открито в Южния парк до входа от към булевард „Гоце
Делчев“. Жалбоподателката предлагала за продажба варена и печена
царевица, печени кестени, чипс, минерална вода и детски играчки. При
проверката нито свидетелката Г., нито нейната колежка изискали касов бон
или някакъв друг документ, за да установят от чие име и за чия сметка се
извършва търговията. Не направили и контролна покупка, а директно
пристъпили към съставяне на АУАН срещу продавачката А.. Показанията на
свидетелката са последователни, логични и непротиворечиви, поради което
съдът ги кредитира напълно.
От представените по делото справка от НАП, трудов договор и
длъжностна характеристика се установява, че жалбоподателката С.П. А. е
била служител в юридическото лице „Спасия Инвест“ ЕООД, ЕИК *********
на длъжност „продавач-консултант“, която длъжност заемала от 01.09.2020 г.
до 19.04.2021 г., което доказва, че е била в трудово правоотношение с
юридическо лице, от чието име и за чиято сметка е била извършвана
търговската дейност.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното лице),
депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на
17.12.2021 г., а жалбата е депозирана на 23.12.2021 г.), насочена е срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. От
представените по делото два броя заповеди на кмета на СО са установява
компетентността на актосъставителя Д.Г., в качеството й на служител на
Столичен инспекторат да съставя АУАН за нарушения на НРУИТДСО, както
и правомощията на заместник-кмета на СО да издава НП въз основа на така
съставените АУАН. С оглед изложеното съдът намира доводът на
жалбоподателя за липса на компетентност у актосъставителя за
неоснователен.
Съдът не споделя възражението, изложено в жалбата, че процедурата по
съставяне на АУАН е опорочена от непосочване качеството на свидетеля,
вписан в АУАН. Действително в акта не е вписано конкретното качество на
свидетеля ТИ., но от разпита на актосъставителя пред съда се установи, че И.
е присъствала при извършването на проверката и при установяване на
нарушението. Ето защо не е налице хипотезата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, в
която е необходимо съставяне на АУАН в присъствието на „ двама други
свидетели“ /тоест такива, които не са присъствали нито при извършване,
нито при установяване на нарушението/, а съставянето на АУАН в
присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението
3
изцяло съответства на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 23 от НРУИТДТСО гласи, че търговия на открито
се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец),
издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността. От справката от Столична община се установи, че нито
жалбоподателя, нито „Спасия инвест“ ЕООД имат издадено такова
разрешително за извършване на търговия на открито към 27.02.2021 г. В
случая обаче неправилно е бил определен субектът на нарушението. Наказана
е продавачката С.П. А., която обаче не е стопанисвала съоръжението, чрез
което е била извършвана търговията на открито и съответно осъществено
нарушението. По делото категорично се установява от приложените справка
от НАП, трудов договор и длъжностна характеристика, че жалбоподателката
С.П. А. е била служител в юридическото лице „Спасия Инвест“ ЕООД, ЕИК
********* на длъжност „продавач-консултант“, код по КИД 47.99 – търговия
на дребно извън търговски обекти, некласифицирани другаде, която длъжност
заемала от 01.09.2020 г. до 19.04.2021 г. Нарушението е било установено на
27.02.2021 г., тоест докато А. е била в трудово правоотношение с
дружеството. Следователно търговската дейност е била извършвана
фактически от А., но тя е действала от името и за сметка на работодателя си
„Спасия Инвест“ ЕООД, ЕИК *********. Предвид на това и доколкото на
дружеството не е издавано разрешително за извършване на търговия на
открито акт е следвало да бъде съставен срещу юридическото лице, а не
срещу служителя А.. Няма как да се приеме, че винаги следва да се наказват
физическите лица, които фактически извършват търговията, тъй като
съгласно чл. 36, ал. 1 от НРУИТДТСО, за нарушения на разпоредбата на чл.
23 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лева,
тоест субект на нарушението може да бъде не само физическо, но и
юридическо лице. Да се наказва винаги продавачът, би означавало никога да
не бъде ангажирана отговорността на юридическо лице, тъй като фактически
самата продажба винаги се осъществява от някое физическо лице, понеже
юридическото лице е неодушевено и то осъществява дейността си чрез
физически лица. Физическите лица следва да се наказват в случаите, когато
извършват продажбата от свое име и за собствена сметка без съответно
разрешително, но в случая след като жалбоподателката А. е осъществявала
търговията от името и за сметка на работодателя си „Спасия Инвест“ ЕООД,
то е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност
на юридическото лице. При тези проверки би следвало да се изисква касов
бон, именно за да се установи обстоятелството, кой стопанисва подвижния
търговски обект, като в случая такъв касов бон не е бил изискан. Тежестта на
доказване в настоящото производство обаче е на административнонаказващия
орган и той трябва да установи по категоричен начин всички обстоятелства от
обективната и субективната страна на нарушението, едно от които несъмнено
е авторството и самоличността на извършителя. По делото са представени
доказателства, че наказаното физическо лице е работело на трудов договор с
юридическо лице, но проверяващите не са извършили подобна проверка, за да
установяват от чие име и за чия сметка се извършва търговската дейност, а
директно са пристъпили към съставяне на АУАН на А.. Подобен подход не би
могъл да бъде оправдан със съображения за бързина на приключване на
проверката /със съставянето на АУАН още на място, за да не се налагат
последващи действия и призоваване на представител на юридическото лице
4
за съставяне на АУАН/. Административни наказания се налагат на лицата, за
които се установи, че имат отношение към стопанисването (собственици,
наематели) или управлението на подвижния търговски обект, каквото
обстоятелство не се установява за наказаното лице С. А.. Следователно съдът
намира, че в случая жалбоподателката неправилно е била приета за лице
отговорно за извършеното нарушение и това е основание за отмяна на
атакуваното НП.
Неоснователно е възражението на юрисконсулта, че жалбоподателката
била търговец по смисъла на § 3 от ДР на НРУИТДТСО. Нарушената
разпоредба на чл. 23 от НРУИТДТСО посочва как се извършва търговия на
открито - въз основа на разрешение за ползване на място (по образец),
издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността. Тук се говори за търговия и това е използваното понятие, а не
думата търговец, на която се дава легално определение в § 3 от ДР на
НРУИТДТСО. Санкционната разпоредба на чл. 36, ал. 1 от НРУИТДТСО
визира виновните лица и също не използва понятието търговец, за да се
препраща към дефиницията на § 3 от ДР на НРУИТДТСО. Освен това, дори
да се приеме, че от обективна страна А. може да бъде субект на това
нарушение, то ще е несъставомерно от субективна страна и би липсвало
виновно поведение, понеже съответното разрешение за осъществяване
търговия на открито следва да се издаде не на продавача С. А., а на
юридическото лице търговец „Спасия Инвест“ ЕООД, което стопанисва
подвижния търговки обект. Работникът А. е само служител на дружеството и
тя няма как да знае, нито е длъжна да знае, дали юридическото лице – неин
работодател има издадено такова разрешение или не. Не може да се вмени
във вина на продавача С. А., която е в трудово правоотношение с
работодателя си „Спасия Инвест“ ЕООД неизпълнение на задължението на
юридическото лице да има издадено разрешение за извършване на търговия
на открито. От субективна страна, като служител на трудово правоотношение
със „Спасия Инвест“ ЕООД, жалбоподателката А. не е била длъжна в това й
качество да има разрешение, което се издава на работодателя й, от там и след
като не е била длъжна, то въобще не се изследва въпросът дали е могла да има
такова разрешение, поради което деянието й е изцяло несъставомерно от
субективна страна заради липса на виновно поведение.
С оглед на изложеното, съдът намира атакуваното НП за
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Въз основа на представените доказателства и списък на разноските се
установява, че жалбоподателката е заплатила в брой на адвокат Иван Е.
уговорената сума в договора за правна помощ в размер на 300 лева при
подписването на договора на 19.01.2022 г. Съдът намира, че не следва да се
редуцира размерът на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй
като първо няма направено възражение в тази насока от страна на
представителя на административнонаказващия орган за прекомерност на
претендираните разноски, а освен това с оглед представените доказателства
досежно реалното заплащане, то възнаграждението не надхвърля размера на
5
минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, което е 300 лева. Адвокат Е. и негов колега от
кантората му са се явили и в трите открити съдебно заседание, а преди това
колегата на адв. Е. е изготвил въззивната жалба. Бил е разпитан един свидетел
по делото и са събрани редица писмени доказателства. Поради това и съдът
счита, че заплатеното от страна на жалбоподателката възнаграждение не
може да бъде счетено за прекомерно. С оглед изложеното до тук и предвид
изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателката следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно представения договор за
правна помощ, който е и доказателство за реалното заплащане на уговореното
възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-С-21-10-105 от
09.06.2021 г., издадено от заместник - кмет на Столична община ДБ., с което
на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община на жалбоподателя
С.П. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба“ в
размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК Столична община да заплати на С.П. А., ЕГН ********** сумата от 300
/триста/ лева, представляваща сторените от жалбоподателката разноски за
адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6