Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.05.2020 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осемдесети май две хиляди и двадесета година, в състав:             

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                          мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа ч. гр. д. № 3699 по описа за 2020 г., докладваното от съдия Иванка Иванова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.

Постъпила е жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 30.03.2020 г. по изп. д. № 20208480400324 по описа на ЧСИ Р.А., в частта, с която не е уважено възражението му за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя и таксите по т.26 ТТПЗЧСИ. Първоначалният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 385 лв., а таксите по т.26 ТТРЗЧС - 262, 01 лв. Излага съображения, че неправилно с обжалваното постановление ЧСИ Р.А. е отказала да намали адвокатското възнаграждение на взискателя в размер на 200 лв., а го е намалила на 350 лв., тъй като по изпълнителното дело не са извършени действия с цел удовлетворяване на парични вземания, а процесуалното представителство се свежда само до образуване на изпълнителното дело. Моли съда да намали адвокатското възнаграждение на взискатевля в размер на 200 лв., както  и следващата се пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като му присъди сторените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.  

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя - И.П.Р., с което оспорва жалбата. Излага съображения, че определеното от ЧСИ Р.А. адвокатско възнаграждение е под установения минимум, поради което не е налице основание за намаляване до размера на сумата от 200 лв. Счита, че минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 374 лв., а ЧСИ Р.А. е намалила неговия размер на 350 лв. Твърди, че претендираната сума не е платена от длъжника, което ще доведе до предприемане на изпълнителни действия за събиране на паричното вземане. Моли съда да остави без уважение частната жалба, като й присъди сторените по делото разноски.

Съдия — изпълнителят Р.А. е депозирала мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата допустима, но е неоснователна. Излага съображения, че размерът на адвокатските възнаграждения, както и дължимата такса по т.26 ТТРЧСИ е правилно определен, в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размерни на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба и възражението съображения, мотивите на съдия - изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима, разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело е образувано по молба на И.П.Р. срещу „Т.С.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 28.10.209 г., издаден по гр. д. № 7668/2012 г. по описа на СРС, III ГО, 89 състав, за сумата от 1 406, 75 лв. В молбата за образуване на изпълнителното производство е посочен начина на изпълнение - запор върху посочена банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД.

В изпълнителното производство е представено пълномощно в полза на адв. И.Т.С. да представлява взискателя в изпълнителното производство. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 20.02.2020 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 385 лв. В договора е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е изплатено изцяло и в брой.

До длъжника „Т.С.“ ЕАД е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 24.03.2020 г., в която освен сумата по изпълнителния лист в размер на 1 406, 75 лв. е посочена сумата от 385 лв. - адвокатско възнаграждение и , такси по изпълнението в размер на 66 лв. и 196, 01 лв. - такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

На 27.03.2020 г. длъжникът е направил възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, както и таксите по т.26 ТТРЗЧСИ.

С обжалваното постановление ЧСИ Р.А. е уважил частично възражението на длъжника, като е намалил адвокатското възнаграждение на 350 лв., а таксата по т.26 ТТРЗЧСИ - на 192, 65 лв. с ДДС.

С платежно нареждане от 25.03.2020 г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ Р.А. сумата от 2 053, 76 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно  изпълнителните действия, които длъжникът може да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В случая предмет на обжалване е разпореждане, с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение за сумата от 200 лв. до 350 лв., както и следващата се такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Предвид дадените с горепосоченото тълкувателно решение задължителни разяснения, се налага извода, че депозираната жалба от длъжника е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.  

Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски за един адвокат, съгласно чл.78, ал. ГПК. За да се възложат в тежест на длъжника същите следва да са реално заплатени от взискателя.

Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет (ВАС) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт.

В случая извършените от взискателя действия към момента на постановяване на обжалваното разпореждане се свеждат до образуване на изпълнително дело № 20208480400324 по описа на ЧСИ Р.А.. В хода на изпълнителното производство не са извършени конкретни действия от страна на взискателя след образуване на изпълнителното дело, с цел удовлетворяване на паричното вземане. Претендираната от взискателя сума е преведена по сметка на ЧСИ Р.А. в срока за доброволно изпълнение. Следва да се посочи също така, че съгласно нормата на чл.426, ал.2 ГПК в молбата за образуване на изпълнително дело взискателят може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение. В настоящия случай взискателите са посочили изпълнителен способ при образуване на изпълнителното производство - запор върху банкови сметки в конкретно посочена банка.

С оглед на това следва да се приеме, че процесуалният представител на взискателя не е извършил действия с цел удовлетворяване на паричното вземане към момента на постановяване на обжалваното постановление.

Предвид извършените от процесуалния представител на взискателя действия, които се свеждат единствено до образуване на изпълнителното производство и посочването на един изпълнителен способ, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 200 лв. Същевременно в тежест на длъжника е възложено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.с обжалваното постановление.

Съобразно действителната фактическата и правна сложност на делото съдът счита, че определеното от ЧСИ Р.А. адвокатското възнаграждение в размер на 350 лв. е прекомерно, тъй като е налице несъответствие между размера на определеното възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на взискателя в хода на изпълнителното производство.

По изложените съображения постановлението за разноските следва да се отмени в частта, с която е определено адвокатско възнаграждение в полза на взискателя е намалено за сумата над 200 лв. до пълния определен размер от 350 лв., като следва да се намали и размерът на дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ спрямо дълга, формиран с намалените разноски за адвокатско възнаграждение – 148, 54 лв., който е в съответствие с чл.27а, т.1 ТТР към ЗЧСИ, а с начислен ДДС - 178, 25 лв.

По разноските по производството:

Жалбоподателят претендира сторените в настоящото производство разноски. Техният размер възлиза на 25 лв. - заплатена държавна такса. Тъй като жалбоподателят е защитаван по делото от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК, в тежест на взискателя следва да се възложи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ постановление на от 30.03.2020 г. по изп. д. № 20208480400324 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 на КЧСИ, с което в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, е възложено адвокатското възнаграждение в размер над 200 (двеста) лв. до определения размер от 350 (триста и петдесет) лв., като и е възложена такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ с начислен ДДС над 178, 25 (сто седемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) лв. до определения размер от 192, 65 (сто деветдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) лв.

ОСЪЖДА И.П.Р., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ******* и съдебен адрес гр. София,, пл. „*******адв. И.Т.С., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 25 (двадесет и пет) лв., представляваща сторени разноски в настоящото производство, както и да заплати сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната в настоящото производство.    

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                     2.