Р
Е Ш Е Н И
Е
№ II-260272 30.10.2020
година град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито
заседание на тридесети октомври
през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно
гражданско дело № 2470 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.435,ал.2,т.6 ГПК.
Постъпила е
жалба от
адв.Марио
Златарев, процесуален представител
на ЕТ „Радостина Кънчева“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, кв.В., ул.“Е.“ №
*, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 91, ет.1, против отказ на ДСИ Кольо Кръстев при Районен съд
Бургас, да прекрати производството по изп.дело № 508/2018г. по описа на ДСИ при РС
Бургас поради настъпила перемпция.
В жалбата са изложени
съображения, че съдебният
изпълнител неправилно е отказал да прекрати
производството по изпълнителното
дело с мотива, че не са налице основания за това. Посочва, че първоначално делото е било
образувано под № 20275 по описа на ДСИ Мирослава Владимирова, при Районен съд
София и впоследствие изпратено по компетентност на ДСИ Кольо Кръстев при
Районен съд Бургас, където е администрирано под № 508/2018г. Твърди, че
взискателят по делото е подал две молби за налагане на възбрани – на
24.01.2013г. и на 19.04.2013г., и след това едва на 28.03.2016г. е подал нова
молба за налагане на възбрана, като по този начин към 19.04.2015г. са изтекли
две години, през които взискателят не е поискал изпълнително действие.
Действително взискателят е поискал проучване имущественото състояние на
длъжника, но това според ТР № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС не е
изпълнително действие, което прекъсва давността. Посочва, че всички действия
след прекратяването на изпълнителното производство по закон, по силата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, са незаконосъобразни, включително и изпращането на
делото по компетентност на ДСИ при РС Бургас.
Заявява, че ако съдът не установи прекратяване на делото към 19.04.2015г.,
то след образуването на изп.дело № 508/2018г. по описа на ДСИ Кольо
Кръстев отново взискателят отново не е поискал да се предприемат изпълнителни
действия, с изключение на молба от 11.03.2020г. за проучване имущественото
състояние на длъжника,която няма такъв характер.
Иска от съда жалбата да бъде уважена и да бъде отменен отказът на ДСИ
Кръстьо Кръстев да прекрати изп.дело № 508/2018г. Претендира разноски.
По делото е приложено и становище от
Администрацията
на Министерски съвет, чрез юрисконсулт Биляна Стършелова-Христова, с което се
оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че изпълнителното дело е
образувано по молба на взискателя от 02.11.2012г., в която молба са посочени и
способите за събиране на паричното вземане, а именно изпълнението да бъде насочено
срещу притежавани от длъжника вземания, движими вещи, недвижими имоти, с искане
да бъдат наложени запор, респ.възбрана. Всички последващи молби от взискателя са във връзка с първата депозирана
такава. Претендира разноски.
По делото са приложени и мотиви на ДСИ Кольо Кръстев, в които
се излага становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за това, от лице, имащо качеството длъжник и на основание чл.435, ал.2, т.6 същият има право да обжалва отказа на съдебния
изпълнител
да
прекрати принудителното изпълнение.
Изпълнително дело
№
20275/2012г. по описа на
ДСИ при РС София е образувано по молба от 02.11.2012г. на Администрацията
на Министерски съвет, въз основа на изпълнителен лист № 95 от 02.02.2010г. по
т.д.№ 317/2005г. по описа на Бургаски окръжен съд, с който ЕТ „Р. К.“, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, кв.В., ул.“Е.“ №
* е осъден да заплати на Администрацията на Министерски съвет сумата от
10 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.07.2005г. до окончателното изплащане, както и сумата от 323 лв. съдебно-деловодни
разноски.В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да се
извърши проучване на имущественото състояние на длъжника,да се наложат
запори и възбрани ,както и се пристъпи
към изпълнение върху вземания на длъжника ,върху неговите движими вещи или
недвижими имоти.
С молба от 24 януари 2013г взискателят е
поискал да се наложи възбрана върху два имота на длъжника : в гр.Бургас,кв.В. и
в гр.Средец. и да се пристъпи към опис и продан на тези имоти. С молба от 19.04.2013г.
взискателят е поискал отново изпълнението да бъде насочено срещу недвижим имот
на длъжника в гр.Средец, с искане да бъде наложена възбрана върху имота, както
и да бъде извършен опис и публична продан на същия.На 07.03.2016г взискателят е
поискал налагане на запор на банкова сметка *** ,като е внесъл държавната такса
за това.На 09.03.2016г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
„Обединена българска банка“ АД,като запорното съобщение е получено от банката
на 12.03.2016г.
На 28.03.2016г. взискателят е
депозирал молба до съдебния изпълнител с искане да бъде наложена възбрана върху
следните недвижими имоти: земя и сграда в гр.Бургас, кв.В., ул.“Е.“ № *, земя и сграда в гр.Средец, ул.“С. А.“ №
*,за които имоти ДСИ е уведомил неколкократно взискателя, че са отчуждени от
длъжника през 2005г и 2007г.
На 16.06.2017г взискателят е поискал
да се наложи запор на трудово възнаграждение на длъжника Р. К.,които е наложен
със запорно съобщение от 20.06.2017г ,което е получено от управителя на „Проконсултинги“ ЕООД, Бургас на 04.09.2017г.
С постановление от 28.06.2018г. на
ДСИ Мирослава Владимирова, изпълнително дело № 20275/2012г. е прекратено и
делото е изпратено по компетентност на ДСИ при РС Бургас. На 12.07.2018г.,
делото е образувано под нов номер № 508/2018г. по описа на ДСИ при РС Бургас.
В рамките на изпълнителното производство
взискателят многократно е подавал молби за проучване на имущественото състояние на
длъжника,последната от които е от 11.03.2020г.
На 26.08.2020г.
длъжникът е поискал изпълнителното производство да бъде прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С разпореждане от 27.08.2020г., съдебният изпълнител
е отказал да прекрати производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. н. „перемпция“ настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
- релевантни факти – ТР № 2 от 2015 на
ОСГТК на ВКС. Исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия пречат
делото да бъде перемирано, съгласно изричната и ясна норма на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Условие за ненастъпване на прекратяването на изпълнителното
производство по силата на закона е поискването по инициатива на взискателя
извършването на изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство
– т. 10 от горецитираното тълкувателно решение.Изпълнителни действия са : насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. За хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно
релевантно е единствено искането от страна на взискателя извършването на конкретно
изпълнително действие.Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В процесния случай такова релевантно действие се явява искането
на взискателя от 24 януари 2013г и 19.04.2013г.
изпълнението да бъде насочено срещу недвижим имот на длъжника в гр.Бургас и
гр.Средец, както и да бъде наложена възбрана върху имота, както и да бъде
извършен опис и публична продан на същия. Следващото валидно изпълнително
действие се явява искането и налагането на запор на 09.03.2016г. върху банковите сметки на длъжника в „Обединена
българска банка“ АД. На 20.06.2017г.
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р. К. и е изпратено запорно
съобщение до „Проконсултинги“ ЕООД, Бургас.Това са изпълнителните действия в
рамките на това принудително изпълнение, след всяко от които започва да тече нов двугодишния срок за прекратяване поради
настъпила перемпция.
В случая от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че
поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на
изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице-
в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия. От 19.04.2013г., когато е молбата на взискателя за
налагане на възбрана и извършване на
опис и публична продан до 09.03.2016г., когато е наложен запор върху банкова
сметка *** , е изминал период повече от две години, и следва да се приеме, че
изпълнителното производство по изпълнително дело № 508/2018г. е прекратено по
право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като за период от повече
от две години взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия по
него. Без значение за настъпилия ефект на прекратяването е обстоятелството, че
впоследствие по делото са били извършвани изпълнителни действия спрямо
длъжника-жалбоподател, тъй като същите са извършвани по прекратено по силата на
закона изпълнително производство спрямо него. Дори да се вземе предвид
извършеното по принудително изпълнение в рамките на изп.дело №508/18г
,образувано на 12.07.2018г пред ДСИ при
РС –Бургас, до датата на подаване на молбата за прекратяване от страна на
длъжника -26.08.2020г са изминали повече от две години, без взискателят да е
поискал извършване на изпълнителни действия.Молбата на взискателя за проучване
на имущественото състояние на длъжника от 11.03.2020г няма характер на искане
за предприемане на изпълнително действие,както бе посочено по-горе.
Гореизложеното обосновава извод за незаконосъобразност
на отказа на ДСИ да прекрати същото и е основание за неговата отмяна. В
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването на изпълнителното
производство /т. нар. перемпция/ настъпва по силата на закона, независимо от
това дали и кога е издадено постановление за това от съдебния изпълнител, което
има декларативно, а не конститутивно действие и с него само се прогласява вече
настъпилото прекратяване по силата на закона.
С оглед изхода от настоящото производство, право на
разноски има жалбоподателят, и следва ответната по жалбата страна да бъде
осъдена да заплати сумата от 25 лв. , представляваща заплатена държавна такса.
С оглед на горното съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по
жалба на длъжника ЕТ „Р. К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, кв.В., ул.“Е.“ №
*, отказа на ДСИ Кольо Кръстев при Районен съд
Бургас, да прекрати производството по изп.дело № 508/2018г. по описа на ДСИ при
РС Бургас на осн.чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
ВРЪЩА делото на ДСИ Кръстев за предприемане на
необходимите действия за констатиране
на настъпилото прекратяване на
изп.производство по № 508/2018г. по описа на ДСИ при РС Бургас.
ОСЪЖДА Администрацията на Министерски
съвет, Булстат *********, с адрес гр. София, бул. “Дондуков” № 1 да заплати на ЕТ „Радостина Кънчева“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.В., ул.“Е.“ № *, сумата от 25 лв.,
представляваща платена държавна такса.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: