№ 378
гр. В.Т., 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на седми септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Любка Милкова
Явор Данаилов
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело №
20224100500615 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 732/21.06.2022г. по гр.дело № 2228/2021г. по описа на РС-В.Т., съдът е
изменил размерите на определените по гр. д. № 140/2015 г. по описа на Районен съд – П.
месечни издръжки за ВЛ. М. Ч., ЕГН ********** и за ЦВ. М. Ч., ЕГН ********** съответно
от 150.00 на 500.00 лева и от 130.00 на 450.00 лева, като е осъдил М. ВЛ. Ч., ЕГН
********** да заплаща на сина си ВЛ. М. Ч., ЕГН ********** месечна издръжка в размер от
500.00 (петстотин) лева, считано от подаването на исковата молба – 26.7.2021 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 550.00 лева; както
и е осъдил М. ВЛ. Ч., ЕГН ********** да заплаща на дъщеря си ЦВ. М. Ч., ЕГН **********
месечна издръжка в размер от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, считано от подаването
на исковата молба – 26.7.2021 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на
забавата до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 500.00 лева. Присъдил е и разноски на всяка от страните.
Против решението е подадена въззивна жалба от М. ВЛ. Ч., чрез адвокат Ст. П. Н..
Счита обжалваното решение за неправилно, като излага подробни съображения. Моли съда
да отмени решението и да присъди издръжка в предложения от него размер от 250 лв. за
всяко дете.
В отговора на жалбата въззиваемите чрез пълномощника си адв. Д.М. считат жалбата
1
за неоснователна, като оплакванията в жалбата за неправилност на решението били
неоснователни. Излага подробни съображения и моли съда да отхвърли жалбата.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба против решението от ВЛ. М. Ч. и ЦВ. М. Ч.,
действащи лично и със съгласието на майка им Д. ЦВ. Г., чрез пълномощника им адвокат
Д.М., с която обжалват решението в отхвърлителната му част. Молят съда да отмени
обжалваното решение, като присъди пълния претендиран размер на издръжката от 550 лв.
за детето ВЛ. М. Ч. и 500 лв. за детето ЦВ. М. Ч..
Въззивните жалби са допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от
ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Д. ЦВ. Г. и М. ВЛ. Ч. са родители на непълнолетния ВЛ. М. Ч. и на непълнолетната
ЦВ. М. Ч..
С решение по гр. д. № 140/2015 г. на Районен съд – П. родителските права по
отношение на децата са предоставени на майката, а за бащата е определен режим на лични
отношения и същият е осъден да заплаща месечна издръжка за децата в размер съответно от
150.00 лева за В.Ч. и от 130.00 лева за Ц.Ч..
Децата В.Ч. и Ц.Ч. са ученици в средно училище „Х.”, Л., В., като същите живеят
заедно с майка си в жилище, за което последната заплаща месечен наем в размер на 1 450.00
паунда.
От показанията на св. В. Г. – майка на ищцата, се устаноявва, че майката работи в
хотел в Л., като заплащането на положения от нея труд е на база отработени часове и
достига до около 1 400.00 паунда месечно, като майката полага и допълнителен труд, от
която работа реализира около 300 паунда месечно. Предвид ниските доходи на майката се е
наложило непълнолетният В. да започне работа - първоначално в магазин за обувки, а от
8.6.2022 г. в хотела, в който работи майка му. Училището на децата е безплатно, но майката
доплаща за храната в същото по 2.5 паунда на ден за всяко от децата, както и че поради
скъпото здравеопазване във В. през лятото на 2021 г. и през пролетта на 2022 г. дъщеря й и
внуците й са посетили България по повод здравословни проблеми на В., а самата тя е поела
всички разходи по пътуването, престоя и проведените консултации с лекари.
По делото се установява, че майката реализира месечен доход от положения от нея
труд в размер от около 1700.00 паунда, както и получава по 170.00 паунда за детски
добавки. Т.е. общият доход на същата възлиза на около 1870.00 паунда месечно, от който
обаче следва да се извади месечният наем за ползваното от нея и от децата жилище в размер
от 1450.00 паунда, както и ежемесечните разноски за ток, газ, вода, интернет и данък,
възлизащи на около 250.00 – 300.00 паунда.
Бащата на децата М. ВЛ. Ч. декларира, че за 2020-2021 година е реализирал доход от
20000 паунда годишно, т.е. по 1666.66 паунда на месец, като от представените писмени
доказателства се установява, че същият има разходи за наем на ползваното от него жилище,
чиито общ размер възлиза на 1600.00 паунда месечно.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да се уважи иска за увеличение на издръжката по чл.150 от СК, е необходимо да е
2
налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице – т.19 от ППВС №5/1970 г.
По делото безспорно се доказа трайно и съществено изменение на нуждите на
издържания, в сравнение с тези при постановяване на решението по гр. д. № 140/2015 г. на
Районен съд – П., с което е определена издръжката за децата.
От образуване на делото и постановяването на горното решение са изминали около 7
години. Детето В. вече е на 16 години, а детето Ц. е на 14 години, при което се нуждаят от
повече средства за развитието си. Същевременно децата са пораснали физически, което е
довело до нарастване на необходимите средства за издръжката им. Или, изменението на
обстоятелствата се изразява в трайно и съществено нарастване на нуждите на децата от
издръжка.
Като отчита това изменение на обстоятелствата, съобразявайки разпоредбата на
чл.150 от СК с нуждите на децата и имотното състояние на родителите, съдът счита, че
следва да се увеличи размера на определената по гр. д. № 140/2015 г. на Районен съд – П.
издръжка за детето В. на 500 лв. месечно, а за детето Ц. – на 450 лв., считано от подаване на
исковата молба до настъпване на законни основания за изменянето или прекратяването й.
Този размер на издръжката от ответника, както и допълнително даваната такава от
майката, ведно с личните й грижи за децата, ще даде възможност на децата да задоволят
основните си потребности, свързани с обикновения им начин на живот, както и с
нарастналите му нужди от средства за обучението им, предвид обстоятелството, че живеят и
учат във В.. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на
чл.142, ал.2 от СК, според който минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Освен това, децата са вече на 16 и 14
години и са във възраст, когато имат по-голяма нужда от средства за обучеието си.
Следва да се има предивид и обстоятелството, че децата живеят при майка си и учат
във В., където разходите за живот и обучение са значително по-високи от тези в България. В
съдебното заседние във въззивното производство бащата М.Ч. признава, че разходите за
карта за метрото за навършило 16 години дете в Англия са увеличени на 90 паунда, а синът
му тази година е започнал да учи в колеж.
Съдът намира, че така определената издръжка не ще постави в невъзможност
ответника М.Ч. да задоволи собствените си нужди на първо място поради това, че същия
има доход от трудови правоотношения и няма задължение за издръжка към друго лице.
Според новелата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. По делото се установи, че получаваната от бащата заплата е общо в размер
по-голям от получаваните от майката месечни доходи от работа. Установява се, че
годишните доходи на ответника М.Ч. възлизат на 20000 паунда, както и че същите са
реабизирани също във В..
Представените пред въззивната инстанция писмени доказателства, че ответинкът
М.Ч. е регистриран в Бюро по труда гр.П. на 05.09.2022г., не променят извода за дължимост
на издръжката на децата в горния размер. Това обстоятелство би намерило отражение във
времето като евентуално основание за намаление на размера на издръжката, дължима от
бащата, но единствено в случай, че бащата докаже, че е трайно безработен и не е получавал
и получава доходи, каквито доказателства към момента не са събрани.
Поради изложените мотиви, исковете за издръжка на децата следва да бъдат
уважени, като размера на издръжката за детето В.Ч. следва да бъде увеличен от 150 на 500
лв., а за детето Ц.Ч. – от 130 лв. на 450 лв. В останалата им част до пълните предявени
размери – от 500 лв. до пълния предявен размер от 550 лв. за детето В.Ч., както и от 450 лв.
до пълния предявен размер от 500 лв. за детето Ц.Ч., предявените искове за увеличение на
3
издръжката се явяват неоснователни и недоказани.
С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбите
на страните против него са неоснователни.
Предвид крайният резултат по двете жалби – въззивната жалба на ответника в
първоинстанционното производство и насрещната въззивна жалба, а именно оставянето им
без уважение, съдът намира, че не следва да бъдат присъждани разноски на страните във
въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 732/21.06.2022г. по гр.дело № 2228/2021г. по описа на
РС-В.Т..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4