Определение по дело №1783/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1401
Дата: 18 август 2020 г.
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20205300501783
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 1401

18.08.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                  

             ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                   МИРЕЛА  ЧИПОВА

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №1783  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.413, ал.2  от   ГПК.

Делото  е образувано по въззивна частна жалба на „Фронтекс  интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, чрез пълномощника му  юрк.  Т.  К.,  срещу определение № 6224/22.06.2020г., постановено по ч. гр. д. № 5158 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VIII гр. с., с което е върнато заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, иска се същото да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество по подаденото  заявление.

            След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

            Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление от „Фронтекс  интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

             С разпореждане от 18.05.2020г. заповедният съд е оставил заявлението без движение до представяне на заверен препис от описания  з заявлението  договор за цесия от 22.06.2016г.  в тридневен срок от получаване на съобщението. Поради неизпълнение на горните указания, с обжалваното разпореждане заповедният съд е върнал заявлението и е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

             Настоящият състав на съда намира определението за неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат писменият договор, заедно с всички негови приложения и изменения. Целта на посочената правна регламентация е да се осигури възможност на заповедния съд да изпълни служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, а именно да провери дали договорът, сключен с потребител, не съдържа неравноправна клауза или е налице вероятност за това.

В конкретния случай вземането,  за което се иска издаване  на  заповед за изпълнение,  се основава  на  договор  за паричен заем, сключен с потребител,  като  същото  е прехвърлено на заявителя с договор за цесия.  Промяната на титуляра на вземането по договора  за  кредит обаче, с оглед целта и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 от ГПК, поради което непредставянето на договора за цесия не е нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на  чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.

На следващо място, съгласно  чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна, като разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК постановява, че заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК, с което се препраща към съдържанието на исковата молба. В аспекта на гореизложеното, заповедният съд неправилно е направил аналогия с последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК, която в случая е неприложима, доколкото в разпоредбите за заповедното производство липсва подобна препраща норма. Единствената правна възможност за прекратяване на заповедното производство е предвидена от законодателя в разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК, когато липсва родова или местна компетентност на сезирания съд. Във всички останали случаи на липса на процесуални предпоставки, включително и при неотстранени нередовности на заявлението, съдът дължи произнасяне по същество с отхвърлителен диспозитив и произтичащите от това последици.

Гореизложеното налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  Определение № 6224/22.06.2020г., постановено по ч. гр. д. № 5158 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VIII гр. с., с което е върнато заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за произнасяне по същество на заявлението.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: