Присъда по дело №4189/2015 на Софийски градски съд

П    Р    И    С    Ъ    Д    А

№

Гр.София, 03.02.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА ТОШЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1/М.Г.

2/Н.Б.

3/И.И.

 

секретар Т.Ч.

прокурор Снежана Станчева

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА НОХ дело №4189 по описа за 2015 година въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П      Р      И     С      Ъ     Д      И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Ц.И., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр.О., българин, българско гражданство, с основно образование, осъждан, неженен, работи, постоянен адрес:*** за ВИНОВЕН за това, че:

На 23.07.2014 г., около 14.00 ч., на адрес *** направил опит умишлено да умъртви А.А.С. е ЕГН:**********, чрез възпроизвеждане на четири изстрела е пистолет, насочени към А.А.С., като два от изстрелите са попаднали в тялото на С., при което единият от куршумите е проникнал в областта на дясното бедро на С., а другият куршум е проникнал в дясната мишница на С., като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини- И.И. не успял с произведените от него четири изстрела да простреля смъртоносно А.С., който успял да избяга и да се скрие във входа на блок ************, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като И. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 НК и след като е бил осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 НК, както следва: по НОХД № 10094/2008г. на СРС, с влязла в сила присъда на 29.05.2009 г. му е наложено наказание ЛОС за срок от две години за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ НК; по НОХД № 4012/2010 на СРС, с присъда влязла в сила на 18.11.2010 г., му е наложено наказание ЛОС за срок от една година и два месеца за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„А“ и б.„Б“ НК и по НОХД № 6241/2013г. на СРС, с присъда влязла в сила на 16.04.2013 г., му е наложено наказание ЛОС за срок от една година за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„А“ и б.„Б“ НК- престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.,1 б.“.А“ и б.„Б“ НК, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.,1 б.“.А“ и б.„Б“ НК вр. чл.54 от НК му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 16 години /ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ/.

ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1 НК от така наложеното наказание от 16 години „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" времето, през който подсъдимия И.Ц.И. е бил задържан с мярка за неотклонение ,,ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА", както и времето, през което е бил задържан с със заповед по ЗМВР и с постановление на СГП, считано от 03.11.2014 г. до влизане на присъдата в сила.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.61, т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС на подсъдимия И.Ц.И. първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното наказание от 16 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в ЗАТВОР.

ОСЪЖДА подсъдимият И.Ц.И. /с установена самоличност/ на основание чл.45 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на А.А.С., ЕГН:**********, сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието – 23.07.2014 година до окончателното изплащане на всички дължими суми, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск до пълния предявен размер от 100 000 лева като неоснователен.

ВРЪЩА на свидетеля А.А.С., ЕГН:********** иззетите и предадени с приемо предавателен протокол по делото /л.48, т.5 от ДП/ вещи- дрехи и обувки на свидетеля.

ОСТАВЯ по делото иззетия и приложен към материалите на ДП 1 бр. ДВД, обект на СТЕ- протокол №244-Ф/2014 ОЕКД- СДВР, приложен на л.119, т.2 от ДП.

ИЗЗЕТИТЕ като ВД по делото обтривки от пострадалия, биологични следи, гилзи и проектили- да бъдат УНИЩОЖЕНИ като ненужни.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия И.Ц.И. /със снета по делото самоличност/ да заплати разноски по водене на делото, направени на ДП в размер на 837,14 лв. в полза на държавата, тези направени в хода на съдебното производство в размер на 470 лв.; държавна такса в размер на 4 % върху уважената част от гражданския иск, а именно в размер на 1000 лв. - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС, както и сумата от 2000 лв. в полза на А.А.С., ЕГН:********** съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение,  а така също и на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист,

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕН СЪДИЯ:

                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1/

                                                     2/

 

 

                                                                                    3/

 

Мотиви по НОХД №4189 по описа на СГС, НО, 3-ти състав за 2015 г.

 

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу И.Ц.И. за това, че на 23.07.2014 г., около 14.00 ч., на адрес гр.С., ж.к.„******** направил опит умишлено да умъртви А.А.С. ЕГН:**********, чрез възпроизвеждане на четири изстрела с пистолет, насочени към А.А.С., като два от изстрелите са попаднали в тялото на С., при което единият от куршумите е проникнал в областта на дясното бедро на С., а другият куршум е проникнал в дясната мишница на С., като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини- И.И. не успял с произведените от него четири изстрела да простреля смъртоносно А.С., който успял да избяга и да се скрие във входа на блок ************, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като И. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 НК и след като е бил осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 НК, както следва: по НОХД № 10094/2008г. на СРС, с влязла в сила присъда на 29.05.2009 г. му е наложено наказание ЛОС за срок от две години за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ НК; по НОХД № 4012/2010 на СРС, с присъда, влязла в сила на 18.11.2010 г., му е наложено наказание ЛОС за срок от една година и два месеца за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„А“ и б.„Б“ НК и по НОХД № 6241/2013г. на СРС, с присъда, влязла в сила на 16.04.2013 г., му е наложено наказание ЛОС за срок от една година за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„А“ и б.„Б“ НК- престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.,1 б.“.А“ и б.„Б“ НК.

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия И.. Счита, че същото е безспорно доказано в хода на съдебното следствие. Сочи, че в подкрепа на обвинението са гласните доказателства, съдържащи се в показанията на пострадалия от деянието, свидетеля С.. Същият подробно описва извършеното спрямо него престъпление, като посочва и лицето, което го е извършило и впоследствие го разпознава. Свидетелят посочва и прякора, с който му е известен подсъдимия. В подкрепа на показанията на свидетеля С. са показанията на свидетелите М. и Г., които сочат, че свидетелят С. при извършеното нападение спрямо него се е обърнал и е имал възможност да възприеме нападателя си. В подкрепа на обвинението са и показанията на свидетелите К. и М., които потвърждават, че подсъдимият им е познат с прякора, посочен от пострадалия по делото.

С оглед това моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. При избора на наказание измежду трите алтернативно предвидени санкции в чл.116, ал.1 от НК счита, че в случая е подходящо наказание „лишаване от свобода“, доколкото се касае за опит, а не за довършено престъпление. При индивидуализацията на наказанието счита, че следва да се отчетат няколко отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно обремененото съдебно минало на подсъдимия, като счита, че осъжданията на същия далеч надхвърлят минимално необходимото, за да бъде квалифицирано едно деяние като извършено при условията на опасен рецидив и също така като отегчаващо отговорността обстоятелство счита, че следва да се отчете факта, че се касае за довършен опит за престъпление, като се отчете и броя на отправените изстрели към тялото на пострадалия. Поради това счита, че наказанието следва да бъде над средния размер, предвиден от закона.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец А.С.- адв.С. счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, включително и авторството на деянието от страна на подсъдимия. Посочва, че разпитаните свидетели, сред които и пострадалия заявяват, че именно подсъдимият е неговия нападател и той е човекът, който е възпроизвел изстрелите, като пострадалият не се съмнява в неговата личност. Счита, че показанията на пострадалия се подкрепят и от останалите свидетели, които макар и косвено подкрепят заявеното от него и то още от самото начало на разследването, а именно казват, че той им е споделил, че може да разпознае човека, който е стрелял по него и че се казва К. по прякор. Виждал го е преди това и може да го разпознае. Посочва, че са направени и разпознавания в ДП, където пострадалият също категорично го е посочил. Ето защо счита, че делото е изяснено, авторът е изяснен и същият следва да понесе цялата строгост на закона. Отделно от това моли съда да уважи предявения граждански иск в цялост, както и да присъди разноските по делото.

Частният обвинител А.С. заявява, че няма какво да добави. Поддържа казаното от своя повереник.

Служебният защитник на подсъдимия- адв.В. счита, че подсъдимият е обвинен абсолютно несправедливо в най-тежкото престъпление против личността–опит да бъде отнето най-ценното благо на човека– неговия живот. Сочи, че основният въпрос е дали подсъдимият е извършил престъплението, за което е обивинен. Счита, че анализът на всички събрани доказателства по предвидения по НПК ред водят до единствения категоричен извод, че нейният подзащитен не е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Няма нито едно убедително и безспорно доказателство за авторството на това престъпление в лицето на И.И.. Няма оставена следа от подсъдимия на престъплението. Не е намерено огнестрелно оръжие с шумозаглушител, с което е стреляно, няма пръстови отпечатъци, за да се твърди авторството на това тежко престъпление. Няма извършена дактилоскопна експертиза именно по тази причина. Липсват както преки, така и косвени доказателства относно участието на И.И. в престъплението. Счита, че обвинителната теза на прокуратурата е напълно несъстоятелна, обвинението е разколебано по един сериозен и несъмнен начин и няма нито една основателна причина да бъде поискана осъдителна присъда. Подчертава, че ВКС многократно е посочвал в свои решения, че осъдителна присъда може да бъде постановена и само на базата на косвени доказателства, стига последните да водят до единствен и несъмнен извод относно авторството и вината на конкретното лице при извършване на конкретното престъпление. В настоящото съдебно производство твърди да липсват дори и такива косвени доказателства, които по несъмнен начин да указват, че автор на деянието е И.И.. Намира за безспорно по делото само обстоятелството, че няма никакви доказателства подсъдимият да е притежавал законно или незаконно, каквото и да било оръжие, а същевременно се обсъжда хипотеза с експертиза по намерени гилзи, която по никакъв начин не комуникира с авторството относно изстрелването на патрони и от тук да се обсъжда и въпроса за това, кой е ползвал оръжието. От материалите по ДП е видно, че при направен обиск на дома на подсъдимия не са намерени тези вещи, нито пистолет, нито шумозаглушител, патрони, гилзи, за които има представена експертиза с твърдение, че тези гилзи биха могли да бъдат изстреляни само от такъв пистолет и само с такъв заглушител. Най-важното доказателствено средство – пистолетът, с който е извършено престъплението, липсва. Ето защо счита, че обвинението не доказа извършването на деянието от подсъдимия И.И. по безспорен и категоричен начин. Счита, че от субективна страна деянието не е извършено при пряк умисъл. Прекият умисъл не се обективира от действията на дееца нито преди, нито по време, нито след извършването на деянието. Няма никакви данни подсъдимият да е съзнавал какъвто и да е елемент от състава на престъплението. На следващо място не се установи мотивът за извършване на престъплението. Мотивът е психически елемент, стоящ вън от умисъла на дееца. Счита, че престъплението е дотолкова мотивирано, доколкото е целенасочено, тъй като от качествата на личността на дееца зависи не само какви мотиви ще надделеят при конкретната обстановка, каква цел ще набележи, но и характера, силата и стремителността на движещия мотив. От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания, обяснения и след цялостната преценка на доказателствената съвкупност по никакъв начин не се установява подсъдимият да е имал мотив да извърши опит за убийство на А.С.. Счита, че нито един от разпитаните свидетели не е потвърдил тезата на прокуратурата за мотив на престъплението. И до настоящия момент са останали неизяснени причините, поради които подсъдимият би искал да умъртви С.. Посочва, че тези причини са били неясни и в хода на самото разследване на ДП, като не са намерили разумен и адекватен отговор и в хода на съдебното следствие. С оглед това счита, че липсва състав на престъпление и поради несъставомерност следва да отпадне повдигнатото обвинение. Липсват елементите от фактическия състав на престъплението.

На следващо място смята, че най-важните свидетелски показания на очевидци, които са възприели непосредствено извършителя на престъплението поради факта, че са присъствали на мястото, не кореспондират по никакъв начин с твърденията на пострадалия С.. Посочва, че св.М. е заявила в съдебно заседание, че не разпознава подсъдимия, нито стрелецът, нито е видяла момента, когато въпросното лице е възпроизвело изстрелите. Както М., така и другата свидетелка – Г. не са възприели по един категоричен и несъмнен начин извършителя на престъплението срещу С. в лицето на подсъдимия. Единствен свидетел, който твърди, че е разпознал извършителя е пострадалия, но счита, че това остава абсолютно голословно твърдение, неподкрепено по никакъв друг начин и с никакви други свидетелски показания. Той остава изолирано доказателство, тъй като не се подкрепя от други гласни и писмени доказателства. Основните свидетели на обвинението – Г. и М. счита, че по никакъв начин не подкрепят обвинителната теза. По отношение на прякора „К.“, от който тръгва цялото разследване по отношение на подсъдимия, тъй като това е първото, с което пострадалият насочва разследващите органи и впоследствие потвърждава в съда, счита, че никой от разпитаните свидетели не е потвърдил подобен прякор и няма никаква свързваща нишка, нито някакво обединително звено между човек, който има такъв прякор и лице с името И.И.. Твърди, че не е станало ясно в съдебно заседание дали лице с такъв прякор може да се идентифицира с лице с името И.И.. С оглед на това моли съда да приеме, че И.И. не е извършил вмененото му деяние, като на основание чл.304 НПК го оправдае по повдигнатото обвинение и го признае за невинен.

По отношение на гражданско – правната претенция и твърдяното правно основание по чл.45 от ЗЗД смята, че тя не следва да бъде уважена, тъй като гражданския иск е недоказан, неоснователен и необоснован.

Подсъдимият И.И. дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Не се признава за виновен. Заявява, че поддържа казаното от адвоката си. Твърди, че потърпевшият А.С., който каза, че го е разпознал, не го е разпознавал по никакъв характерен или отличителен белег. Твърди, че има бенка, която е доста очебийна, но пострадалият не я сочи. Същевременно заявява, че според пострадалия извършителят е прикривал с шапка очите и носа си, а не ченето, но въпреки това пострадалият не е посочил този отличителен белег. Ето защо смята, че след като пострадалият твърди, че е видял лицето от 2 метра, е следвало да види и бенката. Счита, че пострадалият няма как да възприеме в паниката и стреса цялата картина, тъй като за него в този момент е по –важно да спаси живота си. Твърди обаче, че свидетелите, които са гледали отстрани, за тях не е имало заплаха за живота и са могли да възприемат много по-добре цялата картина от потърпевшия. Сочи, че показанията на пострадалия се разминават с тези на другите разпитани  свидетели. Посочва, че на свидетеля Ж.К. пострадалият е заявил, че „май беше лицето К.“, а не му е казал, че категорично е разпознал него като извършител. Посочва, че освен Ж.К. още и бащата на пострадалия го сочи като автор, на база твърденията на пострадалия, но третото лице, с което пострадалият е провел близък контакт в Пирогов е лицето, което е било разпитано последно–близък приятел на пострадалия, на когото пострадалият не е заявил, че е разпознал стрелеца, когато свидетелят го е попитал. Счита, че са налице нови данни и нова насока на следствието, която се доказва по неоспорими данни от свидетелите – бащата на пострадалия, както и самия той, според чийто показания преди стрелбата, след стрелбата и след заключването на подсъдимия, пострадалият многократно е бил заплашван и тези заплахи продължават и към момента и се знае също от кое лице продължават, а именно от А., неговия колега. Твърди, че ако стрелецът е бил той, то след неговото заключване са щели да спрат заплахите и всичко да приключи, но след неговото заключаване нещата са си останали пак същите. Ето защо моли съда за оправдателна присъда и моли да се продължи да се работи в нова насока, за да се установи кой е истинският извършител на деянието, тъй като има нови неоспорими данни за нова насока на следствието, което е видно от заплахите, които се установява, че са оправяни спрямо пострадалия от А..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият И.Ц.И. е роден на *** г. в гр.О., българин, българско гражданство, с основно образование, осъждан, неженен, работи, ЕГН: **********, постоянен адрес: ***.

На 23 юли 2014 г. в 11.00 часа св.А.С. *** и отишъл към офиса си в „***, в траурната агенция- Елит Европа, в която бил съдружник заедно със св.Ж.К. и св.А.Д.С.. Последният бил женен за първа братовчедка на св.А.С. и взел нейната фамилия- С.. В офиса св.А.С. останал до към 13.30 часа заедно с неговата стринка– Н.С. и с единия от своите съдружници А.С..

В 13.30 часа св.А.С. тръгнал обратно към дома си в ж.к.******** като преди това се обадил на съпругата си да направи нещо за обяд. Придвижвал се със служебен бус, който паркирал пред блока, в който живеел- на края на самия блок, отстрани, почти на тротоара, на паркомясто. Носил в себе си телефон, ключове и цигари. След като заключил буса минал пред него и в този момент чул тичане зад гърба си и пред буса. Първата мисъл на св.С. била „Някой ще ме отнесе“. Обърнал се назад в посока към буса и видял, че към него тича подсъдимия, който в този момент спрял. Двамата се гледали няколко секунди лице в лице на разстояние от около 2 метра. Св.С. успял добре да възприеме подсъдимия, който бил облечен с работен гащеризон в оранжево и сиво, носел шапка с козирка с емблема Найк, изпод която св.С. видял, че подсъдимият е с много къса коса. Възприел го като нисък /т.е. по- нисък от него- около 170 см/, слаб, с бяло лице, с леко набола брада, на възраст около 30- 30 и няколко години. Св.С. видял, че в ръката си, която подсъдимият държал долепена до сърцето си, има оръжие- пистолет. Св.С. не разбирал от пистолети но видял, че това, което подсъдимият държи в ръката си бил дълъг, сив предмет, който оприличил на пистолет. Подсъдимият не казал нищо, докато стоял лице в лице с пострадалия, като го гледал и въртял главата си. Когато св.С. видял в ръката на подсъдимия И. пистолет, отново се обърнал и тръгнал да бяга по посока входа на блока. В този момент подсъдимият който бил зад гърба на пострадалия, започнал да възпроизвежда изстрели с неустановен по делото пистолет модел и марка, зареден с патрони калибър 7,65 мм по посока на св.С.. Стрелял четири пъти, като при два от изстрелите куршумите попаднали в тялото на св.С.- единият в областта на дясното бедро на св.С., а другият куршум проникнал в дясната му мишница. Независимо от това, св.С. успял да стигне до входа на блока, където паднал, като тогава се обърнал да види дали подсъдимият все още го гони. Видял, че подсъдимият не го преследва, а тича в посоката, от която бил дошъл, като успял да избяга и да се скрие.

Случилото се било наблюдавано от св.С.М. и св.Т.Г.- съседки на пострадалия, които по това време се намирали съответно- св.М. пред входа на блока, а св.Г. на балкона на апартамента си, находящ се на 4 етаж във входа. И двете свидетелки видели действията на непознатия за тях мъж и нападението, което той извършил над св.А.С.- видели, че държи пистолет, както и че отправя изстрели по посока на св.А.С., като чули и звука от същите. Двете макар и да видели нападателя, не успели да запомнят същия достатъчно добре, така че след това да го разпознаят, тъй като наблюдавали ситуацията от сравнително далечно разстояние, а св.Г. и отгоре. И двете видели, че разстоянието между нападателя и св.А.С. по време на стрелбата било много малко, като на св.Г. това й направило силно впечатление, тъй като се учудила, че нападателят от такова малко разстояние не могъл да улучи св.А.С..

Когато видяла случващото се св.М. се развикала, а св.Г. веднага слязла долу да види какво е станало със св.А.С..

Св.А.С. успял да влезе във входа на блока, а когато св.М. отишла при него, видяла, че от ръката и крака му течала кръв. Междувременно пред входа на блока дошла и св.Т.Г..

По молба на св.А.С., св.М. се обадила на т.112 и подала сигнал за инцидента.

Докато изчаквал идването на Бърза помощ и на полицията, св.А.С. се обадил на своя съдружник в погребалната агенция- св.А.С., който отначало не му повярвал, че е прострелян. Св.А.С. помолил св.А.Д.С. да дойде при него, но последният се забавил много, при което св.А.С. отново му се обадил. Последният успял да дойде при пострадалия, но не направил нищо, а след като видял, че св.А.С. лежи прострелян във входа на блока си излязъл. Тогава св.А.С. се обадил и на приятеля си- св.А.П.А., за да му каже за случилото. Св.А. не могъл да отиде лично, за това изпратил на място св.М.Ч.. Малко след пристигането на св.Ч. на място дошъл и екип на Бърза помощ, но към този момент от силната болка св.А.С. вече не помнел добре какво се случило- кой и кога дошъл, кога бил откаран в болницата.

Докато изчаквал екипа на Бърз помощ, св.А.С. се обадил и на своя познат- св.В. А., когото също помолил да дойде да му помогне, защото не знаел кога ще дойде линейката. Св.А. се отзовал веднага, като по пътя разбрал, че пострадалият вече е взет от линейка и го карат към Пирогов. Изчакал идването на линейката пред Пирогов, където за малко успял да види пострадалия и да разговаря с него. В разговора пострадалият споделил на св.А., че по време на стрелбата, мъжът е бил на около 2 метра от него и той е успял да го види много добре, както и че може да го разпознае. Пред св.А. пострадалият не споделил дали има конкретни подозрения спрямо конкретно лице. Веднага след това св.А.С. бил вкаран в шокова зала. След като дошъл на себе си, вечерта на същия ден към 21:00 ч. при него отишъл баща му- св.А.А.С.. Пострадалият бил вече в съзнание, но изпитвал силни болки в областта на ръката и крака, където бил прострелян. На следващия ден бащата на пострадалия отново го посетил в Пирогов, като тогава пострадалият му разказал подробно за случилото се. Казал му, че е разпознал в нападателя си едно момче, което бил виждал и преди това в офиса, където работел. Заявил пред баща си, че непосредствено преди стрелбата е бил лице в лице с нападателя си на разстояние от около 2 метра и е имал много добра възможност да възприеме нападателя си, поради което и няма как да го обърка. Назовал същия с прякора, с който го познавал, а именно- като К., като уточнил, че не може да го забрави и сбърка.

Св.А.С. бил виждал подсъдимия преди инкриминирания случай в сервиз, находящ на бул.„Черни връх“, където неговият съдружник в погребалната агенция- св.Ж.К. държал сервиз за автомобили, който стопанисвал чрез фирма Елит Европа ауто. В сервиза като майстор работел св.А.М..

Пострадалият на два пъти бил засичал подсъдимия в този сервиз и знаел, че прякорът му бил К., макар подсъдимият много да се ядосвал когато го наричали така. Освен в автосервиза, пострадалият бил засякъл подсъдимия веднъж и в офиса на погребалната агенция, в която работел и чийто офис се намирал в ж.к.Люлин. Тогава подсъдимият казал, че минава случайно през офиса на погребалната агенция, като св.А.С. тогава му дал 5 лв. и цигари, тъй като му станало жал за подсъдимия, който всеки път обяснявал, че няма пари. Обикновено подсъдимият поддържал контакт със съдружника на пострадалия- св.А.Д.С., а с пострадалия само се засичал.

В авто- сервиза на бул.Черни връх подсъдимият отишъл по повод на ремонт на лек автомобил Нисан заедно с друг клиент на сервиза по име И.. Това било към, края на 2013- началото на 2014 г. Тогава св.А.М. за първи път се запознал с подсъдимия и разбрал, че му викат К.. След около 1 месец подсъдимият отново отишъл в авто сервиза, като този път докарал за ремонт л.а.Сеат, червен на цвят, който останал дълго време отвън пред сервиза, тъй като подсъдимият все обещавал да донесе части за ремонта на същия и минавал почти всеки ден през сервиза, но така и не осигурил частите. Накрая дошъл с пътна помощ, откарал автомобила, като останал да дължи пари на сервиза.

Именно там св.А.С. бил виждал на два пъти подсъдимия, като чувал, че всички се обръщат към него по прякор, а именно като К.. За името на подсъдимия, св.А.С. научил едва след инкриминирания случай. До този момент го знаел само като К.. Двамата нямали никакви отношения помежду си, като дори и не разговаряли. Св.А.С. дори не разбрал причината, поради която подсъдимият посещавал сервиза.

Св.А.С. дал описание пред полицейските служители за лицето, което го нападнало и съобщил за това, че има подозрения спрямо подсъдимия, когото до този момент познавал само по прякор като К., още същия ден след инцидента. След това на следващия ден споделил за тези свои подозрения освен с баща си- св.А.А.С.,още и със св.Ж.К., който също го посетил в болницата. И пред него пострадалият назовал нападателя си по прякор, като св.К. веднага свързал това име с подсъдимия, тъй като не познавал друго лице, към което да се обръщат с този прякор. Същевременно обаче св.К. се обърнал към пострадалия с думите: Не е възможно, той е в затвора за два телевизора“. Пострадалият обаче бил уверен, че е видял именно него по време на стрелбата, независимо, че подсъдимият бил с шапка, която закривала част от лицето му. На мястото, на което станал инцидента не било равно и когато пострадалият се обърнал, за да види кой тича след него, в този момент подсъдимият бил в горната част- т.е. на по- високо, а пострадалият бил на по- ниско, поради което и независимо, че подсъдимият бил по- нисък от пострадалия той успял да види добре лицето му.

Пострадалият не могъл да обясни обаче причината поради която някой, включително и подсъдимият е решил да стреля срещу него тъй като до този момент нямал никакви проблеми- нито лични, нито бизнес такива по повод на бизнеса, който развивал. Нямал също така и никакви финансови задължения към никой. С подсъдимия също нямал никакви лични конфликти или бизнес отношения, поради което и не разбрал за причината, поради която подсъдимият стрелял по него.

Докато бил в болницата пострадалия бил посетен и от св.А.А., на когото пострадалият също разказал за случилото. На него обаче св.А.С. не казал подробности във връзка с лицето, което го нападнало- как е бил облечен, как е изглеждал и други подобни. Не споделил също така дали е разпознал нападателя си и дали го е познавал. По- късно когато се видял със св.А.А., пострадалият споделил с него, че е напълно сигурен, че лицето, което е предадено на съд и което е видял в съдебната зала, е това, което е стреляло по него.

След случая пострадалият започнал да получава заплахи от своя съдружник в погребалната агенция- св.А.Д.С. по телефона, както и лично, когато една вечер през месец октомври 2014 г. А.Д.С. дошъл заедно с още 10 човека пред дома на пострадалия и в присъствието на бащата на пострадалия, го заплашил да спре да работи в погребалната агенция и погребалния бранш, както и че ако не направи това, ще има много взривени коли. Преди инкриминирания случай обаче пострадалият не бил получавал заплахи от никого. По повод на тези заплахи които след това получил от св.А.Д.С., пострадалият споделил със св.А.А., че неговият съдружник- св.А.Д.С. го е „поръчал“.

Показания в тази насока св.А.С. и неговият баща дали още на ДП по настоящето дело. По повод разпитани и други свидетели в тази връзка с постановление от 22.10.2015 г. са отделени част от материалите по настоящето производство, като същите са изпратени на СРП с оглед извършване на разследване за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК от страна на св.А.Д.С..

Във връзка със случилото се освен екип на Бърза помощ, на мястото на инцидента бил изпратен екип от разследвващи, който извършил оглед на местопроизшествие. По време на огледа бил съставен протокол и били иззети от местопрестъплението 4 броя гилзи, както и едно метално парче с неправилна форма. Иззети били и биологични следи от червеникаво- кафява материя. Направени били и фотоснимки.

След като пострадалият бил закаран в шокова зала в Пирогов би освидетелстван по време, на което действие от лявата и дясната длан на ръцете на пострадалия били иззети ацетонови натривки.

Изваденият от тялото на пострадалия куршум бил предаден за изследване с протокол за доброволно предаване от д-р Виктор Спасов, който оперирал пострадалия. На разследващите били предадени и дрехите на пострадалия, с които бил облечен той в деня на инцидента, за извършване на експертиза на същите.

Няколко месеца по- късно и след проведено разследване било извършено разпознаване по време на което, св.А.С. категорично разпознал подсъдимия като автор на деянието, посочвайки, че го е познал по лицето и по ръста. Заявил, че това е лицето, което познава с прякор К. и което е стреляло по него, като посочил и откъде го познава- т.е. къде го е виждал преди това.

В разпознаване участвали и двете свидетелки- очевидци на случилото се- св.М. и св.Г.. Св.Г. заявила, че не е разпознала сред лицата извършителя на деянието. От своя страна св.М. по време на разпознаването изразила мнение, че извършителя на деянието е лицето държащо табелка с номер 4 обозначено като М.Х.Ц.. В протокола за разпознаване обаче не е записано въз основа на какво св.М. е изразила подозрението си досежно посоченото от нея лице. Пред съда св.М. заяви, че не е разпознала никой по време на разпознаването, както и че не може да каже дали лицето, което е видяла да стреля по св.А.С., се намира в съдебната зала, респ. дали това е подсъдимия. Тя обаче заяви, че св.А.С. по време на деянието е бил обърнат с лице към нападателя си за определен момент, както и че разстоянието между тях е било малко, поради което е могъл да види лицето зад себе си, което го е нападнало. От своя страна пострадалият бе категоричен по време на разпита си пред съда, че именно подсъдимият е лицето, което е стрелял по него на инкриминираната дата. Обясни, че към онзи момент подсъдимият е бил по- слаб и с леко набола брада, с шапка с козирка, но е успял добре да види лицето му като това е станало от около 2 метра, а така също, че е имал и достатъчно време да наблюдава нападателя си, за да го запомни. Още повече, че пострадалият категорично заяви, че е виждал подсъдимият и преди това.

В съдебно заседание св.Г. заяви, че не е успяла да види добре лицето на извършителя и не е успяла да разпознае никой по време на самото разпознаване.

Подсъдимият И. бил задържан със заповед по ЗМВР на 03.11.2014 г., като по време на задържането на подсъдимия у него не са открити забранени за притежаване вещи. Към този момент, както и към датата на инкриминираното деяние- м.юли 2014 г. подсъдимият живеел в дома на св.С.- в ж.к.*******, заедно със св.С. и с приятелката му- св.Е.Л., тъй като нямало къде да живее. Същият не работел и нямал доходи, поради което често искал от св.Л. пари за да си купи цигари и кафе. Обикновено през деня подсъдимият разхождал кучето на св.Л.. Последната обаче ходела на работа и не знаела какво прави и къде ходи през деня подсъдимият, докато тя била на работа.

След инкриминирания случай на пострадалия А.С. била изготвена СМЕ по писмени данни, според която при него са констатирани следните травматични увреждания: огнестрелни рани в областта на дясната мишница и в областта на дясното бедро- като всяка една от раните поотделно е причинила на пострадалия и е реализирала медико- биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота /при ненастъпили усложнения от инфекциозно, съдово, неврологично, лимфно или друго естество в оздравителния период/. Вещото лице е уточнило, че медико- биологичната квалификация /характеристика/ на телесната повреда се базира на факта, че клинично, рентгенологично и чрез проведен скенер не са установени увреждания на магистрални кръвоносни съдове , нерви стволове и пр.- т.е. не е съществувала временна опасност за живота на пострадалия, нито трайно затруднение на движението на увредените крайници. Въпреки това според вещото лице не са изключени късни усложнения, най- често от инфекциозен и неврологичен произход, при появата на които е осъществимо изготвяне на допълнително заключение. Посочил е още експерта, че възстановителния срок е от порядъка на 15-20 и повече дни до отзвучаване на оплакванията на пациента и пълното възстановяване /зарастване/ на меките тъкани в областта на двата увредени крайника.

След инкриминирания случай пострадалият продължава да изпитва болки в дясната си ръка и трудно я изправя. Същевременно приел случая тежко, изпитвал страх да излиза от дома си, продължава да бъде под напрежение и към настоящия момент. Когато излизал навън постоянно се оглеждал, като психически и до този момент не се бил мобилизирал.

Видно от заключението на приетата по делото СБЕ- протокол №14/БАЛ-162, представеният за изследване 1 бр. куршум /предаден с протокол за доброволно предаване от лекаря извършил операцията на пострадалия/ е част от патрон кал.7,65 мм „Browning” предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети с калибър 7,65 мм. Същият е негоден при проверка с НСБК. Този куршум и куршумът, обект на изследване по другата експертиза, назначена по делото- протокол 14/БАЛ- 160, най- вероятно са били изстреляни от едно и също оръжие. Върху куршумите не се съдържат достатъчно характерни особености, които да формират в своята съвкупност устойчив микрорелеф и да позволят провеждане на категорично идентификационно изследване. Според заключението в НИКК- МВР не съществува методика, по която да се установи дали гилза и куршум са представлявали едно цяло преди провеждането на изстрел.

Според заключението на СБЕ- протокол №14/БАЛ- 160 представените за изследване 4 бр. гилзи /иззети с протокола за оглед на местопроизшествие/ са част от патрони кал. 7,65 мм „Browning” предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети с калибър 7,65 мм. Представеният за изследване 1 бр. куршум (проектил- метално парче с неправилна форма, иззето по време на огледа на местопроизшествие) е част от патрон кал. 7,65 мм “Browning“, предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 7,65 мм. Същият е негоден за проверка с НСБК. В НСБК на Лабораторията по съдебна балистика на НИКК- МВР не се съхраняват гилзи- веществени доказателства от неразкрити престъпления в страната с употреба на огнестрелно оръжие, стреляни с оръжието, с което са били изстреляни представените за изследване 4 бр. гилзи. Според заключението в НИКК- МВР не съществува методика, по която да се установи дали гилза с куршум са представлявали едно цяло преди произвеждането на изстрел.

Според заключението на приетата по делото СФХЕ- протокол №14-376,  по обтривките от ръцете на А.С. не са регистрирани капсулни микроследи. Около пробойната в панталоните на пострадалия А.С. (в областта на пръстена на отриване) са регистрирани капсулни микроследи със състав Pb (олово), Sn (калай), Са (калций), Ва (барий), Si (силиций).

Капсулните следи, открити около пробойната на задния десен джоб на панталоните на А.С. имат еднакъв капсулен състав с капсулния състав, определен за гилзите с надпис на дъното S&B 7,65 Br и проектила.

Изстрелът причинил нарушението върху задния десен джоб на панталона на пострадалия е произведен от дистанция по- голяма от 80 см.

Според заключението на СФХЕ- протокол №14/ФЗХ-370 в отривката от проектила- 1 куршум от бял метал са регистрирани две капсулни микрочастици със състав Pb (олово), Sn (калай), Са (калций), Ва (барий), Si (силиций). Този капсулен състав съвпада със състава на гилзите с надпис на дъното S&B 7,65 Br, изследвани в комплексна физико химична и балистична експертиза – протокол №14-376.

По делото на ДП е била изготвена и СТЕ на видеозапис от охранителни видеокамери, разположени на казино Нерон, находящо се на адрес гр.С., ж.к*******. Подробно в експертизата е описано какво се вижда на видеозаписа, като в заключение е посочено, че ниското качество на ракурса на заснемане и отдалечеността на заснетите лица не позволява извършването на фотосъпоставително изследване с цел идентификация на заснетите автомобили и/или лица водачи  и/или пътници в автомобилите.

Към датата на инкриминираното деяние на името на подсъдимия бил регистриран мобилен телефонен номер **********, активиран през декември 2013 г. Видно от предоставените справки от Виваком (на СД) на инкриминираната дата- 23.07.2014 г. мобилният телефонен номер, записан на името на подсъдимия за първи път е регистриран в мрежата на мобилния оператор към 15:32 ч. в клетка в гр.С. 136 в района на бул.Борис III.

Подсъдимият е осъждан както следва:

1/С влязло в сила на 28.07.2003 г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №8553/2003 г. на СРС за извършено на 25.07.2003 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години считано от влизане на споразумението в сила.

2/С влязло в сила на 20.10.2004 г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД№8865/2002 г. на СРС за извършено на 10.09.2001 г. престъпление по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т..3 вр. чл.194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.

3/С влязло в сила на 08.03.2005 г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №9381/2004 г. на СРС за извършено на 31.08.2004 г. престъпление по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв.

4/С влязло в на 17.05.2005 г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД№9877/2004 г. на СРС за извършено на 31.08.2004 г. престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено на подсъдимия И. по НОХД №8553/03 г. на СРС, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години считано от влизане в сила на споразумението, а именно 28.07.2003 г.

5/С влязло в сила на 19.05.2003 г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №587/2003 г. на СРС за извършено на 19.08.2002 г. престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.

6/С влязла в сила на 06.12.2006 г. присъда по НОХД№12075/2006 г. на СРС за извършено на 01.12.2003 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно.

7/С влязла в сила на 29.05.2009 г. присъда по НОХД№10094/2008 г. на СРС, за извършено на 25.04.2008 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, за което му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода при строг режим.

На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по НОХД№587/2003 г., чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила.

8/С влязло в сила на 18.11.2010 г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД№4012/2010 г. на СРС за извършено на 20.10.2010 г. престъпление по чл.196, ал1., т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, за което му е наложено наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода при строг режим.

9/С влязло в сила на 16.04.2013 г.  протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №6241/2013 г. на СРС за извършено на 21.06.2012 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, за което му е наложено наказание 1 година лишаване от свобода при строг режим.

10/С влязло в сила на 14.10.2013 г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД№22948/2011 г. на СРС за извършено на 21.10.2011 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, за което му е наложено наказание от 10 месеца лишаване от свобода

Видно от справка от ГДИН подсъдимият И. е изтърпял наказанието от 2 години лишаване от свобода, наложено му по НОХД№10094/2008 г. към 15.04.2010 г. Наложеното му по НОХД№4012/10 г. наказание в размер на 1 г. и 2 м., подсъдимият е изтърпял към 17.06.2011 г. Наказанието от 1 г. лишаване от свобода, наложено на И. по НОХД№6241/2013 г. подсъдимият е изтърпял към 21.06.2013 г.

По настоящето дело подсъдимият е задържан със заповед по ЗМВР считано от 03.11.2014 г., след това и с Постановление на СГП за срок от 72 ч. считано от 04.11.2014 г., като от 06.11.2014 г. спрямо него е била взета МНО задържане под стража. Мярка с която подсъдимият е и към момента на постановяване на присъдата спрямо него.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия, включително тези дадени от него по време на допълнителния му разпит пред съда; показанията на свидетелите А.С., на св.Т.Г., включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателсвтения материал по делото по реда нч л.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, на св.С.М., включително и тези дадени от нея на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК; на св.А.М., включително и тези дадени от него на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК; на св.С.С., на св.Ж.К., на св.А.А.С.; на св.А.А., на св.Е.Л., на св.В. А., приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК чрез прочитането им; заключенията на КСМЕ по писмени данни на пострадалия; на СТЕ- протокол №244-Ф/2014; на СБЕ протокол №14/БАЛ-162; на СБЕ протокол №14/БАЛ-160; на СФХЕ протокол №14/ФЗХ-376; на СФХЕ протокол №14/ФЗХ- 370; протокол за оглед на местопроизшествие от 23.07.2014 г. и фотоалбум със снимки към него; протокол за освидетелстване на лице- на пострадалия А.С.; протокол за доброволно предаване от 23.07.2014 г. от Стефанка Попова на дрехи на пострадалия; протокол за доброволно предаване от 25.07.2014 г. от В.И. на 1 бр. куршум, изваден от тялото на пострадалия; трудов договор на А.С. с Елит Европа ЕООД; протоколи за разпознаване на лица от 03.11.2014 г. – 3 бр. и фотоалбуми към тях – 3 бр., заповед за задържане на подсъдимия по ЗМВР от 03.11.2014 г. протокол за личен обиск на лице по ЗМВР на подсъдимия от 03.11.2014 г., протокол за разпознаване от 07.11.2014 г.; определение на СГС от 06.11.2014 г. по реда на чл.64 от НПК; епикриза на А.С. от Пирогов, медицинска документация на А.С. от Пирогов, изготвена по време на престоя му там; протокол за доброволно предаване на 1 бр. СД от 25.07.2014 г.; справка от ГДИН изх.№13174/05.11.2014 г. и изх.№13524/10.11.2014 г. за търпените от подс.И. наказания лишаване от свобода и от св.С.; писмо изх.№16069/25.07.2014 г. от К.Б.М. ЕАД с приложен СД към него; писмо изх.№23148/22.08.2014 г. от Виваком с приложен СД към него; писмо изх.№19124/01.08.2014 г. от Мтел с приложен СД към него; писмо изх.№20645/30.07.14 г. с приложен СД към него; писмо изх.№17742/19.08.14 г. от К.Б.М. ЕАД с приложен СД към него; писмо изх.№31947/17.11.14 г. от Виваком с приложен към него СД; писмо изх.№28793/11.11.14 г. от Мтел с приложен СД към него, както и разпечатка на хартиен носител на съдържащата се на СД информация; писмо изх.№24274/13.11.14 г. от Теленор с приложен към него СД; писмо изх.№24759/19.11.14 г. от Теленор с приложен СД към него; писмо изх.№32523/20.11.2014 г. от Виваком с приложен към него СД; писмо изх.№25624/01.12.14 г. от Теленор с приложен към него СД; писмо изх.№30143/01.10.14 г. от Мтел с приложен към него СД; писмо изх.№31021/01.12.14 г. от Мтел; писмо изх.№31049/01.12.14 г. от Мтел; справка изх.№33870/03.12.14 г. от Виваком с приложен СД към него; писмо изх.№27043 от Теленор; писмо изх.№35831/22.12.14 г. с приложен към него СД; писмо изх.№32822/18.12.14 г.; заключения на СМЕ във връзка със здравословното състояние на подсъдимия и възможността на същия да пребивава в затвора, медицински документи на подсъдимия; приемо- предавателен протокол от 02.04.2015 г. за предаване на ВД; справка за съдимост и бюлетини за съдимост за подсъдимия; справка от ГДИН изх.№13484/12.11.15 г.; както и веществените доказателства по делото: дрехи на пострадалия; 1 бр. ДВД, както и СД към приложените справки; фотоалбуми със снимки; обтривки иззети от пострадалия, иззети биологични следи; гилзи и проектили.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.А.С., явяващ се пострадал от инкриминираното деяние. Същият подробно, с детайли, последователно и категорично описа, както самото инкриминирано деяние като време, място и механизъм на извършване на същото, така и автора на това деяние в лицето на подсъдимия И.. Следва да се уточни, че досежно времето, мястото и механизма на извършване на самото деяние по делото не е налице спор, респ. не са събрани противоречиви доказателства. Основният спорен момент по делото е авторството на инкриминираното деяние. Единственото пряко доказателство в тази насока са показанията на пострадалия от същото- св.А.С., респ. извършеното от него разпознаване на ДП на подсъдимия като автор на това деяние, както и категоричното му становище по време на разпита му пред съда, че подсъдимият И. е лицето, стреляло срещу него. Останалите доказателства, събрани в тази връзка, са производни, респ. косвени такива, доколкото се позовават на заявеното от самия пострадал непосредствено след инкриминираното деяние за извършителя на деянието (в какъвто смисъл са показанията на бащата на пострадалия- св.А.А.С. и на св.Ж.К.), респ. подкрепят заявеното от пострадалия по въпроса кое е лицето, познато им с прякор К. (в какъвто смисъл са показанията на св.Ж.К. и на св.А.М.).

Ето защо съдът счита, че показанията на св.Ж.К., А.М., и А.А.С. служат за проверка достоверността на показанията на пострадалия, а не толкова за директното установяване авторството на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия.

Независимо, че единствените доказателства за авторството на деянието в лицето на подсъдимия са показанията на пострадалия и направеното от него разпознаване на ДП, съдът прие, че в случая те са достатъчни и въз основа на тях може да бъде направен категоричен и несъмнен извод, че именно подсъдимият И. е извършител на деянието. Аргументите на съда за това са следните: на първо място пострадалият беше подробен, последователен и категоричен в разпита си пред съда по въпроса, че именно подсъдимият е лицето, стреляло срещу него. Категоричен беше също така по въпроса, че е имал обективна възможност да наблюдава извършителя на деянието лице в лице на разстояние от около 2 метра между тях за няколко секунди, поради което не само е могъл обективно да възприеме неговите черти и по- точно лицето му, но така също и да го запомни. В показанията си пред съда, пострадалият описа и как- с какви характеристики е възприел извършителя на деянието- физически такива свързани с телосложението му и с черти от лицето, така и с дрехите, с които е бил облечен по време на извършване на деянието. Описанието, което пострадалият дава на своя нападател като ръст- висок около 170 см., телосложение- слаб, тен на лицето- светъл, а не мургав, възраст- около 30 годишен, дрехи- облечен със сив гащеризон, с шапка с козирка на главата си, като цяло кореспондират с описанието на извършителя на деянието, което са направили и двете свидетелки- очевидки на случилото се- св.Г. и св.М.. Така по време на разпита й пред съда св.М. посочи, че извършителят на деянието е бил с нормална височина, с нормално телосложение, млад около 30 годишен, облечен с черни дрехи- с дълъг ръкав- нещо като яке или анцуг и панталон с дълъг крачол. Същата заяви обаче, че няма точен спомен за тези обстоятелства, при което и след прочитане на показанията й дадени на ДП, потвърди изцяло същите. А те бяха в смисъл, че извършителят на деянието е млад мъж, според нея около 20- 25 годишен, висок около 160- 170 см, слаб, с бяло, овално лице, гладко без брада, облечен в черни дрехи с черна шапка на главата. Св.М. /видно и от показанията на същата/ е наблюдавала случващото се и извършителя от доста по- голямо разстояние в сравнение със св.А.С., поради което и нормално нейните възприятия да не са толкова точни колкото тези на пострадалия. Освен това понятието възраст и ръст са доста относителни понятия, доколкото всеки човек по различен и субективен начин определя същите, а и възможно е да се получат различия в становището на отделни лица, когато те наблюдават извършителя от различно разстояние и ракурс. Ето защо макар и да има известни различия в така направеното описание на извършителя от страна на св.М. и от страна на пострадалия, като цяло данните за същия кореспондират помежду си. По въпроса за дрехите, с които е бил облечен извършителя също е налице известно различие, но пак следва да се посочи, че пострадалият е наблюдавал същия от непосредствена близост и в много по- голяма степен е имал възможност да види с какво точно е бил облечен той, за разлика от св.М., която е успяла да види и запомни само, че дрехите му са били тъмни (черни) и че е бил с дрехи с дълъг ръкав и дълъг крачол. Пострадалият посочи още, че към момента на деянието извършителят- т.е. подсъдимият е бил с леко набола брада, докато св.М. е заявила в показанията си от ДП, че е бил с гладко лице без брада. Съдът не намери да е налице съществено противоречие в показанията на двамата по този въпрос, доколкото както вече бе отбелязано св.М. е наблюдавала извършителя от доста по- голямо разстояние в сравнение със св.А.С. и поради това същата е могла да види само факта дали извършителят е имал видима брада, а не и ако брадата му е била леко набола- обстоятелство, което трудно би могло да се забележи отдалече. Важното в случая е, че нито пострадалият нито св.М. твърдят извършителят да е бил с брада, която да е покривала лицето му. Същевременно св.М. е категорична в показанията си, че пострадалият е бил в непосредствена близост до извършителя, за разлика от нея, както и че пострадалият се е извърнал към извършителя, поради което е имал и обективна възможност да го възприеме добре. Така както твърди в показанията си и самия пострадал. По време на извършеното на ДП разпознаване на лице, св.М. не е разпознала подсъдимия като автор на деянието. Напротив- посочила е друго лице- това под номер 4 (М.Ц.), като е заявила, че мисли, че извършителя е това лице. Същата обаче не се е аргументирала защо посочва именно това лице като автор на деянието, нито по какви признаци го е разпознала. Ето защо и съдът прие, че не е налице годно разпознаване от страна на св.М. на ДП, която освен това и по време на разпита си пред съда заяви, че при разпознаването на ДП не е разпознала никой. При това положение съдът прие, че св.М. по време на разпознаването е посочила едно от лицата, но без да е била уверена в каквото и да е било, още по- малко в това дали именно това лице е извършителя на деянието, поради което и не е казала абсолютно нищо по този въпрос. И в съдебно заседание св.М. заяви, че не може да разпознае в подсъдимия извършителя на деянието без обаче да твърди, че извършителят е друг, а не подсъдимия. Нейните показания бяха в смисъл, че не би могла да заяви дали подсъдимият е автор на деянието, а не че той не е извършителя.

Ето защо и макар да кредитира като цяло показанията на св.М., съдът прие, че същите не могат да допринесат съществено за изясняване на обективната истина по делото досежно авторството на инкриминираното деяние. Нейните показания обаче не разколебават тези на пострадалия по този въпрос, а даже напротив- подкрепят ги, доколкото св.М. твърди пострадалият да се е намирал на разстояние от извършителя, което му е позволявало да го възприеме добре, както и доколкото физическите данни на извършителя, описани от св.М., като цяло кореспондират с тези, дадени от пострадалия за същия. Показанията на св.М. кореспондират с тези на пострадалия и досежно механизма, времето, мястото на извършване на деянието, макар и св.М. да нямаше абсолютно точен спомен за датата на деянието. Същата обаче е изяснена с другите доказателства- гласни и писмени по делото, поради което и не е спорна. А липсата на точни спомени у св.М. за определени обстоятелства е логична предвид на изминалия период от време.

Същото важи и досежно показанията на св.Г.. И тя, както и св.М., описва механизъм на деянието, който кореспондира като цяло с този посочен от пострадалия. При преценка на нейните показания следва да се има предвид, че тя не е наблюдавала случващото се от самото начало и през цялото време, като същевременно го е наблюдавала не само от достатъчно далечно разстояние, но и от друг ракурс- от балкона на апартамента си, находящ се на 4-я етаж на блока и поради това и нормално е това, което са могли да видят пострадалия и св.М. досежно чертите на извършителя, св.Г. да не е успяла да възприеме достатъчно добре. Независимо от това обаче описанието, което тя е дала на извършителя в показанията си на ДП (приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитане) като цяло кореспондира с това, направено от св.М. и с това, направено от пострадалия. Св.Г. е посочила, че извършителят е млад мъж около 20—25 годишен, висок около 165-170 см, слаб (като тя го е определила дори като кльощав, а според показанията на пострадалия към деня на деянието подсъдимият е бил по- слаб, отколкото към момента на гледане на делото в съда), с бяло, според нея изпито и продълговато лице със светъл перчем. Уточнила е, че е бил с тъмни- черни дрехи и с шапка с козирка на главата, дори и с черна качулка над нея. В съдебно заседание обаче св.Г. изрично посочи, че не е успяла да види и да възприеме достатъчно добре извършителя, както и че не го е видяла в лице. Последното е и логично като се има предвид, че св.Г. е наблюдавала извършителя отгоре, а той е бил с шапка с козирка, поради което и трудно би могла да възприеме лицето му и подробности от него. Не особено убедително в този смисъл звучат твърденията на св.Г., че извършителят е бил с изпито, продълговато лице и със светъл перчем. Независимо от това обаче другите характеристики, които тя е възприела и е описала за извършителя- досежно ръст, телосложение, възраст, тен на кожата като цяло кореспондират с това, което са възприели както пострадалия, така и св.М.. Нейните показания кореспондират с тези на пострадалия и на св.М. като цяло и по въпроса за облеклото на извършителя, като тук следва да се направи същото уточнение, както и при показанията на св.М., че св.Г. е наблюдавала от доста по- голямо разстояние случващото се, поради което е дала и най- общи характеристики за дрехите на извършителя, докато пострадалият е посочил много повече детайли. Това, че последният заявява че дрехите са били сиви не е в противоречие с твърдението на двете свидетелки за черни дрехи, доколкото логично е понякога един тъмен цвят като сивото отдалече да бъде възприет като черен- т.е. като тъмен цвят.

Важното в случая е, че както св.М., така и св.Г. изрично посочи, че пострадалият се е обърнал и е имал обективна възможност да види извършителя, като макар и да не можа да определи на какво разстояние са били двамата помежду си, св.Г. уточни, че двамата са били много близко, поради което й се е сторило смешно, че от такова близко разстояние извършителят не може да улучи пострадалия. Така с показанията си св.Г. подкрепи тези на св.А.С., досежно обстоятелството, че същият се е намирал лице в лице с подсъдимия, на много близко разстояние, поради което и обективно е имал възможност да възприеме много добре и да запомни същия, както и че имал и достатъчно време за това. Нещо повече- пострадалият уточни, че независимо от обстоятелството, че извършителят- т.е. подсъдимият е бил по- нисък от него и с шапка, той е успял да възприеме лицето му, тъй като в момента, в който са били един срещу друг, подсъдимият е бил на място, което е разположено по- високо (мястото там е било под наклон), поради което и пострадалият е имал възможност да види лицето му. Факта, че той не е видял и възприел бенка на лицето на подсъдимия не означава, че не е видял именно подсъдимия, тъй като нормално е в такъв момент, пострадалият да не се втренчва в детайли от лицето на извършителя, доколкото освен, че е бил изплашен, е и побързал да се обърне и да тръгне да бяга, за да се спаси. Ето защо и нормално е дори и да е възприел тези детайли, да не ги е запомнил. От своя страна св.М. и св.Г. са наблюдавали извършителя от достатъчно голямо разстояние, поради което и независимо дали са били уплашени или не същите обективно не са могли да възприемат такива детайли от лицето на подсъдимия. В подкрепа на това е заявеното особено от св.Г., която посочи, че не е успяла да види лицето на извършителя. Именно и поради това тя и не е успяла да разпознае никой по време на извършеното на ДП разпознаване, като не можа да каже и пред съда дали подсъдимият е автор на деянието или не. Тя категорично заяви, че не е успяла да възприеме достатъчно добре извършителя, така че след това да го разпознае.

В заключение съдът счита, че макар и да са налице известни различия между показанията на св.М. и на св.Г. от една страна и тези на пострадалия от друга досежно описанието на извършителя на деянието, тези противоречия не се дължат на недобросъвестност било на двете свидетелки, било на пострадалия. Тези противоречия се в резултат най- вече на това, че св.Г. и св.М. са наблюдавали извършителя от по- далечно разстояние и от различен ракурс, поради което логично е да не са успели да видят достатъчно добре същия, за разлика от пострадалия, който макар и да е бил под напрежение и стрес е имал обективна възможност да наблюдава извършителя от съвсем късо разстояние, лице в лице и то в продължение на няколко секунди. Ето защо съдът прие, че неговите показания са много по- точни и обективни, поради което следва да възприеме същите. Този извод се налага и с оглед на това, че описанието, което пострадалият е дал на подсъдимия според съда кореспондира с визията на подсъдимия, видно от фото албума със снимки към протокола за разпознаване.

На следващо място и за да приеме, че показанията на пострадалия и извършеното от него разпознаване на ДП са достатъчни, за да се направи извод за авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия, съдът прие и следното: пострадалият не само е имал обективната възможност да наблюдава извършителя на деянието от непосредствено разстояние- от около 2 метра помежду им и то лице в лице за няколко секунди и в този смисъл да го възприеме и запомни. Пострадалият обективно е възприел извършителя- т.е. подсъдимия и е запомнил неговите черти, доколкото след това е описал същия и по категоричен и несъмнен начин го е разпознал на ДП. И по време на разпита си пред съда, пострадалият нямаше никакво колебание, като категорично заяви, че както по време на разпознаването, така и по време на съдебното следствие няма съмнение, че именно подсъдимият е извършителя на деянието. Пострадалият беше категоричен също така, че никой не го е насочил към този избор и че той са е взел това решение, като не е имал никакво колебание. Такава беше позицията на пострадалия и по време на разпита му пред съда.

От друга страна пострадалият не само е възприел и описал извършителя- т.е. подсъдимия и въз основа на това описание след това е и разпознал същия. Пострадалият непосредствено след самото деяние още е заявил както пред полицейските служители, така и пред свои близки, сред които неговия баща и неговия съдружник- св.К., че има съмнение досежно извършителя на деянието. Като под съмнение в случая пострадалият е имал предвид, че се съмнява в конкретно лице, подозира конкретно лице, а не че изразява колебание или несигурност. Посочил е, че подозира като автор на деянието лице, което е виждал няколко пъти преди случая и което му е познато с прякора К.. Посочил е също така къде и по какъв повод е виждал това лице, както и в какви отношения е с него. Тези обстоятелства пострадалият е заявил пред полицейските служители, а след това е споделил и с баща си- св.А.А.С. и със св.Ж.К., като това е станало в деня непосредствено след инкриминираното деяние. Нормално и логично е към този момент своите подозрения пострадалият да заяви под формата на съмнения, доколкото макар и да е бил виждал към този момент подсъдимия на три пъти, не го е познавал достатъчно добре. Нормално е и поради това, едва след като подсъдимият му е бил представен за разпознаване с още няколко други лица и след като е имал възможност да го разгледа добре при тази ситуация, едва тогава пострадалият да заяви по категоричен и несъмнен начин дали подозренията, които е имал към момента на извършване на деянието, се потвърждават или се опровергават. Точно това е направил и пострадалият. Първоначално той е споделил своите подозрения и едва след като се е убедил, че те са правилни, категорично е посочил подсъдимия като автор на деянието. Това е логично именно и с оглед на обстоятелството, че пострадалият не е познавал достатъчно добре подсъдимия, а само го е бил виждал преди това и то за кратко. Същият не е знаел дори и името на подсъдимия, а само неговия прякор, с който са се обръщали към подсъдимия св.К., св.М. и други лица от сервиза на бул.Черни връх, стопанисван от св.К., и където именно пострадалият на два пъти преди инкриминирания случай е имал възможност да види подсъдимия. Същевременно по делото по несъмнен начин бе установено, че подсъдимият е посещавал често този сервиз през 2014 г. по повод ремонта на два леки автомобила. Самият подсъдим не отрича този факт, макар и да твърди да не е виждал там пострадалия. Последният факт обаче не води до извода, че пострадалият не го е виждал. Напротив- твърденията на пострадалия за присъствието на подсъдимия в този сервиз се потвърждават и от показанията на св.К. и от показанията на св.М.. Същевременно показанията именно на тези двама свидетели потвърждават и другото заявено от пострадалия и то непосредствено след самото инкриминирано деяние, преди същият да е имал каквото и да е било време да общува с някой, да измисли някаква версия и да нагласи показанията си, предвид и здравословното му състояние към този момент. Потвърждават се твърденията на пострадалия, че лицето, което е стреляло срещу него и което той е виждал в сервиза на бул.Черни връх, стопанисван от св.К. и което след около 4 месеца е разпознал по категоричен начин като автор на деянието, е познат сред хората от сервиза с прякора К.. За този прякор на извършителя на деянието, пострадалият е споменал непосредствено след самото деяние, като е изразил именно подозрението си, че се съмнява в лице което знае само по прякор К.. Когато е споделил тези свои подозрения със св.К., последният не е имал никакво колебание по въпроса за кого говори пострадалия, тъй като и както заяви св.К. пред съда единственият човек, който той е познавал и на когото са викали К., е бил подсъдимият И.И.. Същевременно както св.К., така и св.М. бе категоричен, че именно подсъдимият е лицето, към което се обръщат с прякор К. и който е посещавал сервиза на бул.Черни връх. В тази насока са били и твърденията на пострадалия, когато е споделил подозренията си досежно извършителя на деянието- заявил е, че го знае с прякора К., както и че е виждал това лице в сервиза на бул.Черни връх. По този начин пострадалият е описал извършителя на деянието не само по белезите и характеристиките, които е възприел за същия по време на деянието, но и чрез други отличаващи го характеристики свързани с негов прякор и мястото, където е виждал и преди това лицето. Твърденията на пострадалия по тези въпроси, а именно че подсъдимият, който след около 4 месеца пострадалият категорично е разпознал като автор на деянието, носи прякора К. и че е посещавал сервиза на бул.Черни връх, стопанисван от св.К., изцяло се подкрепят и от показанията на св.К. и св.М..

Съдът прие, че няма основание да не кредитира като цяло показанията на св.К. и на св.М. и то не поради това, че същите подкрепят макар и косвено показанията на пострадалия, а с оглед на обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства, които да сочат на каквато и да е било заинтересованост на  тези двама свидетели от крайния изход на делото. Същите заявиха пред съда, това което си спомнят по повод на инкриминирания случай, като прави впечатление, че показанията им не са достатъчно подробни и детайли, а по- скоро фрагментарни. Ето защо и според съда същите по никакъв начин не са нагодени с цел да обслужат нечий интерес. Това не можа да бъде установено нито от самите показания, нито на база други събрани по делото данни, като следва да се има предвид, че свидетелите и нямаше как да кажат нещо повече във връзка с инкриминираното деяние, тъй като не са били очевидци на случилото се. Единствено св.К. имаше малко повече информация по случая, доколкото е общувал с пострадалия след инкриминираното деяние, като именно с него пострадалият е споделил и своите подозрения досежно извършителя. Изненадата в реакцията на св.К. /за която съобщи в показанията си пострадалия/, когато е разбрал за подозренията на пострадалия досежно извършителя, може да се дължи на най- различни обстоятелства, включително и на неверни представи на св.К. за местонахождението на подсъдимия към този момент. Твърденията на св.К., че не му се е вярвало, подсъдимият да е извършил деянието, не сочи на предубеденост на св.К. нито към оня момент, нито към момента на разпита му. Дори и да има някаква причина за това съмнение у св.К., тя не е установена в хода на разследването.

В случая от значение е факта, че с оглед наличните по делото справки се установява, че към момента на инкриминираното деяние, подсъдимият не е бил задържан /каквото подозрение е изразил св.К./, а е бил на свобода. Обстоятелство, което не се отрича и от самия него.

От друга страна факта, че подсъдимият отрича да е бил наричан с прякора К., по никакъв начин не опровергава показанията на св.А.С., св.М. и св.К., че именно с този прякор те, а и други лица са се обръщали към него. Същевременно и от показанията на св.М., дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им, се установява, че подсъдимият много се е ядосвал, когато са го наричали с този прякор. При това положение логично е, същият да отрича да е имал такъв прякор, още повече, че така би потвърдил и думите на пострадалия по тези въпроси, което не е в интерес на подсъдимия. Ето защо съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия по този въпрос.

За да посочи като автор на деянието лице, което му е познато с прякора К., пострадалият не само пред съда по време на разпита си, а още непосредствено след инкриминираното деяние е споделил с баща си- св.А.А.С., че е виждал подсъдимия освен в сервиза, още и в офиса в ж.к.Люлин на погребалната агенция, в която той е работел, където подсъдимият е общувал преди всичко със св.А.Д.С.. За това обстоятелство пострадалият е съобщил и по време на извършеното от него разпознаване, като категорично е заявил, че подсъдимият е идвал в офиса му в ж.к.Люлин, че му е дал 5 лв., както и че към този момент в офиса е бил и св.А.Д.С., за когото пострадалият посочи, че е общувал с подсъдимия.

В този смисъл наблюдава се последователност в твърденията на пострадалия по въпроса виждал ли е преди инкриминирания случай подсъдимия, къде, при какви обстоятелства, колко пъти, както и по въпроса за неговия прякор. Това е една от причините, поради които съдът прие, че няма основание да не даде вяра на показанията на пострадалия, които се подкрепят и от показанията на баща му- св.А.А.С., както и от тези на св.К. и св.М.. Още повече, че такива са били твърденията на пострадалия при това непосредствено след инкриминираното деяние. Към оня момент, както бе отбелязано той не е имал време достатъчно да съчини някаква история, която да звучи достоверно, респ. и физически не е бил в състояние, което да му е позволявало да направи това, а същевременно и физическото му оцеляване е било на преден план за него. Ето защо и не може да се приеме, че същият е нагласил показанията си, измислил е тази история и версия за извършителя на деянието, тъй като твърденията му по този въпрос са едни и същи от самото начало до края, като към момента, в който той за първи път е споделил своите подозрения досежно извършителя и досежно това от къде и като какъв го познава, този въпрос не е бил най- важния за него, за да се приеме, че той се е бил съсредоточил върху него и е обмислил такава версия, която след това да бъде и подкрепена макар и косвено от други лица.

Обстоятелството, че останалите разпитани по делото свидетели и най- вече св.А.А. и св.В. А. (чийто показания, бяха приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им), които са се видели с пострадалия непосредствено след  инкриминираното деяние, не твърдят пред тях пострадалият да е споделил за своите подозрения във връзка с извършителя на деянието, не означава, че същият не е имал такива подозрения, респ. че не е споделил за тях с други лица. Видно от показанията на св.В. А. същият сочи, че пострадалият е описал извършителя на деянието пред него, като описанието, което е дал пред св.В.А., кореспондира и с това, което пострадалият описа и пред съда. Следва да се има предвид, че св.В.А. не бе разпитан лично от съда, за да бъдат установени подробности, както и че св.В.А. е препредал със свои думи, това което е чул и разбрал от пострадалия. Дали точно е възприел всичко, респ. дали след това точно го е препредал по време на разпита му, е въпрос, който нямаше как да бъде изследван в хода на съдебното следствие, поради невъзможността свидетеля да бъде разпитан лично от съда. От неговите показания обаче става ясно, че пострадалият е споделил с него, че е бил на съвсем късо разстояние от извършителя, имал е обективна възможност да го види, като го е видял достатъчно добре и категорично му е казал и че ще може да го разпознае, ако го види отново. Точно това е сторил след това, макар и няколко месеца по- късно, пострадалия, който без никакви колебания е разпознал именно подсъдимия като автор на деянието. В този смисъл показанията на св.В.А. подкрепят макар и косвено тези на пострадалия по въпроса имал ли е той възможност да възприеме извършителя, успял ли е да го види и запомни добре и ще може ли да го разпознае след това. Тук е мястото да се отбележи, че всичко това пострадалият е казал на св.В.А. преди да бъде вкаран в шоковата зала на Пирогов- т.е. непосредствено след деянието още преди да е разговарял с някой друг и още преди да е имал възможност да обмисли своите показания, които е трябвало да даде на по- късен етап. Това сочи на увереност на пострадалия в това, което е твърдял и която се потвърждава след това от всички негови по- нататъшни действия. Обстоятелството, че пострадалият не е споделил със св.В.А. дали подозира конкретно лице за извършител на деянието, не означава, че пострадалият не е имал такива подозрения, нито по някакъв начин разколебава твърденията му по този въпрос. Още повече, че пострадалият освен конкретни подозрения за конкретно лице е категоричен и е бил категоричен още от самото начало, че е възприел добре своя нападател и че ще може да го разпознае, ако го види, независимо от обстоятелството, дали го е бил виждал преди това или не.

Съдът не намери основание да не кредитира показанията на св.В.А., като счете същите за обективни и добросъвестни, дадени също непосредствено след инкриминираното деяние и в този смисъл, за съда не възниква съмнение, че същите може да са съгласувани с тези на пострадалия, който по това време е бил в Пирогов и поради това и не е имало как да съгласува показанията си с тези на св.В.А.. Показанията на последния според съда не опровергават тези на пострадалия, а напротив- макар и косвено ги подкрепят в смисъла, визиран по- горе, което е още едно основание съдът да даде вяра и на показанията на самия пострадал по въпроса за извършителя на деянието, както и на извършеното от пострадалия разпознаване на същия.

По отношение показанията на св.А.А. важи като цяло казаното по отношение на св.В.А.. Съдът счита, че и показанията на А.А. не сочат на каквато и да е било предубеденост на свидетеля, който разказа за случая, доколкото си спомняше нещата, без да се опитва да нагласи показанията си, с цел да обслужи версията на пострадалия. Логично е след толкова време св.А.А. да няма ясен спомен за редица обстоятелства, поради което и показанията му в частта, в която той разказваше за това какво му е казал пострадалия досежно извършителя, да не бяха толкова, точни, подредени и недвусмислени. Още повече, че св.А.А. също разказа пред съда за събития, които не той лично е видял и възприел, а това, което е споделил за тях пред него пострадалия, което без съмнение се отразява на разказваното от свидетеля, тъй като всеки по  свой начин възприема чутото и след това го пресъздава, тогава когато не е  бил очевидец на случилото се. Св.А.А. категорично заяви, че пострадалият не е описвал пред него извършителя на деянието, както и че двамата с пострадалия не си споделят много помежду си. Той дори не знаеше дали пострадалият по повод на инкриминирания случай е ходил на разпознаване или не. В този смисъл съдът прие, че св.А.А. не е бил запознат с подробности от случая. Неговите показания бяха и в някаква степен объркани, тъй като от една страна твърдеше, че пострадалият е споделил с него, че не е видял извършителя и не го е познал по време на деянието, а след това заяви, че отново по думи на пострадалия, той е видял подсъдимия по време на стрелбата и след това е казал, че е именно той. От друга стана на няколко пъти св.А.А. заяви, че според пострадалия той е успял да види добре в лице мъжа, който го е прострелял. Така и от показанията на св.А.А. не стана ясно какво точно е споделил с него пострадалия и какво е разбрал самия А.А. за извършителя да деянието. Това, за което св.А.А. беше категоричен е, че според пострадалия той е бил „поръчан“ от своя съдружник- А.Д.С., както и че, извършителят на деянието е различен от поръчителя.

Свидетелят твърдеше, че пред него пострадалият е заявил, че не е познавал по лице и по име извършителя на деянието, както и че не го е виждал преди стрелбата. В тази им част показанията на св.А.А. се опровергават както от показанията на самия пострадал, така и от тези на св.К. и на св.А.А.С., които са разговаряли с пострадалия също непосредствено след инкриминираното деяние. Ето защо и съдът не кредитира в тази им част показанията на св.А.А., като прие, че не се касае за недобросъвестност на свидетеля, а за това, че същият пресъздава неща, които е чул и то преди много време и е възможно и да няма ясен и точен спомен за тях. От друга страна и с оглед заявеното и от самия А.А., че не са толкова близки с пострадалия, че не си споделя с него много неща, както и че пострадалият пред него не е разказал в подробности случилото се, включително не му е описвал извършителя, съдът счита, че е напълно възможно в действителност пострадалият да не е споделил със св.А.А. своите подозрения за извършителя, така както е сторил това пред баща си и пред св.К..

По изложените съображения макар съдът да прие, че св.А.А. бе добросъвестен при даване на показанията си пред съда, счете, че не следва да даде изцяло вяра на онази част от неговите показания, в която свидетелят твърдеше, че пострадалият е споделил с него, че не е виждал преди стрелбата извършителя и че не го е познавал по име и по лице от преди това. Последното между впрочем не може да се приеме, че е абсолютно невярно, доколкото действително пострадалият не е познавал подсъдимия по истинското му име, а само по прякор. Същевременно непосредствено след стрелбата той е имал само подозрения на база на това, което е видял, като същите са били потвърдени изцяло едва, когато е имал възможност да види подсъдимия по време на разпознаването.

От значение във връзка с показанията на св.А.А. обаче е заявеното от него на няколко пъти, че пострадалият е видял и то много добре лицето на извършителя на деянието. Именно и в този смисъл бяха и показанията на самия пострадал, а видно от показанията на св.А.А., пострадалият е изразил това свое становище непосредствено след случая и е останал на същото до края, което се потвърждава и от извършеното от него разпознаване на ДП. В този смисъл показанията на св.А.А. подкрепят в тази им част показанията на пострадалия, което е още едно основание съдът да даде вяра на същите.

Отново и от показанията на св.А.А. се установи, че при срещите си с пострадалия, последният е изразил пред него съмненията си- т.е. подозренията си досежно това кой е поръчителя на деянието, а именно- св.А.Д.С.- съдружник в погребалната агенция заедно с пострадалия и съпруг на негова братовчедка. От друга страна пострадалият е бил категоричен също така, че лицето, което е стреляло срещу него и поръчителят са различни лица и в този смисъл е казал, че не А.Д.С. е извършителя на деянието.

Тези подозрения и твърдения на пострадалия пред св.А.А. са лесно обясними предвид събраните по делото при това обективни данни за наличието на конфликт между пострадалия и св.А.Д.С.. За това, че последният е отправял заплахи спрямо пострадалия и неговия баща се съдържат данни както в показанията на самия пострадал, така и в тези на неговия баща. И двамата са категорични обаче, че тези заплахи са започнали след инкриминираното деяние, като до този момент спрямо пострадалия не е имало такива закани и заплахи от някого. Пострадалият бе категоричен също така, че не е имал конфликт- било личен, било свързан с бизнеса му с когото и да е било до момента на инкриминираното деяние, както и че не е дължал пари на никой. Проблемите според пострадалия са започнали за него след инкриминирания случай, когато е бил заплашван от своя съдружник- св.А.Д.С. да се откаже от бизнеса, който развива. В тази насока са и показанията на бащата на пострадалия. Същевременно по делото са налице обективни данни за това, че по повод именно на настоящето дело и след разпита на редица свидетели с цел дирене на мотива за извършване на престъплението спрямо пострадалия А.С., е било образувано дело срещу св.А.Д.С. във връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление по чл.144, ал.3 от НК.

Всичко това даде основание на съда да приеме, че в конкретния случай са налице конфликтни отношения между пострадалия и св.А.Д.С., поради което и изразеното от пострадалия подозрение, че поръчителя на престъплението срещу него е именно това лице, се базират на тези техни конфликтни отношения. На фазата на ДП обаче така и не е бил установен мотива за извършване на престъплението срещу пострадалия, като и в ОА се твърди мотивът да е останал неустановен. Съдът прие, че е излишно да разпитва по тези въпроси св.А.Д.С., който логично или би отказал да отговаря на въпроси в тази връзка или дори и да отговори не би казал нещо, с което да уличи сам себе си в извършването на престъпление. Поради това и същият изобщо не бе призован, за да бъде разпитван.

По- същественото в случая обаче е, че от събраните по делото доказателства включително и от показанията на пострадалия не се установява подсъдимият И. и пострадалият С. да са имали някакви отношения помежду си преди инкриминирания случай- лични, бизнес или други отношения, респ. не се установи двамата да са били в конфликт помежду си на каквото и да е било основание- лично или във връзка с бизнеса на пострадалия, респ. във връзка с някакви финансови отношения. В този смисъл по делото не се установява пострадалият да има какъвто и да е било мотив да говори неистина и да сочи като автор на деянието подсъдимия, с цел нарочно да го уличи в престъпление, което не е извършил, за да може по този начин да разреши някакъв конфликт помежду им. Това е още една от причините, поради които съдът прие, че показанията на пострадалия досежно извършителя на деянието в лицето на подсъдимия И. са достоверни и следва да бъдат кредитирани. Съдът счете, че пострадалият сочи подсъдимия като автор на деянието, не защото иска да го уличи в престъпление, а защото наистина е възприел именно него като извършител.

Вярно е от друга страна възражението на подсъдимия и на неговата защита, че по делото не се установява и подсъдимият да е имал някакъв личен мотив за извършване на деянието. В случая обаче не може да се приеме, че престъплението спрямо пострадалия е извършено по лични съображения от страна на подсъдимия. От друга страна, ако подсъдимият е само физически изпълнител на деянието, то и не е необходимо същият да е имал каквито и да е било отношения с пострадалия /даже напротив/, респ. не е необходимо в този случай да се търси и мотив на подсъдимия да извърши деянието, насочен към пострадалия. Факт е, че по делото не са събрани категорични доказателства, да се касае за така нареченото „поръчково“ деяние. Това е така, доколкото дори и да се касае за такова деяние, дори и да има лица, на които тези обстоятелства да са известни, логично те не биха съобщили за тях, особено ако имат нещо общо с това. Ето защо и макар по делото да не е установен мотива за извършване на деянието, то като такова е обективен факт, като с оглед начина на извършване на същото, очевидно е, че не се касае за случайно възникнал инцидент, а става въпрос за предварително подготвена деятелност. Дори и в случая да е налице грешка в обекта, няма съмнение, че се касае за предварително подготвено /без значение дали добре или не/ деяние, независимо дали има повдигнато обвинение за това или не. Поради това няма как да се приеме, че неустановяването по делото на мотива на подсъдимия да извърши деянието, опровергава тезата и показанията на пострадалия, че именно подсъдимият е извършителя на деянието. Това, което със сигурност се установява по делото е, че подсъдимият не е имал личен мотив за извършване на деянието, както и че той е бил само физическият извършител на същото. Именно и поради това след задържането на подсъдимия по настоящето дело, заплахите спрямо пострадалия са продължили от страна на неговия съдружник- А.Д.С.. Именно и поради това пострадалият е изразил и своето подозрение пред св.А.А., че е бил „поръчан“ от своя съдружник А.Д.С., но че физическият извършител е друг. Ако тези подозрения на пострадалия са верни, то тогава не би съществувала никаква пречка след задържането на подсъдимия, заплахите спрямо пострадалия да продължат. Както вече бе посочено тези подозрения на пострадалия не са доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Същевременно обаче всичко това дава основание на съда да приеме, че възраженията на подсъдимия, че ако той беше извършителя, то след задържането му заплахите спрямо пострадалия щяха да спрат, се явяват неоснователни.

С оглед факта, че по делото не се установява наличието на личен мотив у подсъдимия спрямо пострадалия да извърши деянието, то съдът счита, че в случая подсъдимият е бил само физически изпълнител на деянието, независимо от конкретния повод и причина за извършване на същото и независимо дали друго лице се явява поръчител на деянието или се касае за грешка в обекта.

Следва да се има предвид, че към момента на инкриминираното деяние подсъдимият не е работел, поради което и обективно е имал възможност по всяко време да извърши деянието, включително и през деня, независимо, че е бил работен ден. От друга страна той е познавал и общувал с хора, с които пострадалият е работел и които в достатъчна степен са познавали пострадалия и неговите навици, поради което е имал и обективна възможност да се снабди с информация за това къде живее, както и кога, по кое време и къде може да го намери.

А за това, че подсъдимият е автор на деянието, както вече бе отбелязано категорични са показанията на пострадалия, които съдът възприе и кредитира като цяло с оглед на подробно изложените по- горе съображения.

Показанията на пострадалия по този въпрос не се разколебават и от факта, че по делото не е установено и открито оръжието на извършване на престъплението- пистолета. Предвид на събраните по делото доказателства- гласни, писмени и веществени такива- показанията на пострадалия и на двете свидетелки очевидки, протокола за оглед на местопроизшествие, иззетите като ВД по делото патрони и гилзи, както и с оглед заключенията на СБЕ, съдът счита, че по делото по несъмнен и категоричен начин е установено, че деянието е извършено с огнестрелно оръжие- неустановен модел и марка пистолет, зареден с патрони калибър 7,65 мм. Факта, че такова оръжие не е открито у подсъдимия при задържането му, респ. че липсват доказателства някой някога да е виждал такова оръжие или някакво друго у подсъдимия, по никакъв начин не води на извода, че не той е автора на деянието. Подсъдимият е задържан близо 4 месеца по- късно, поради което е имал достатъчно време да се освободи от оръжието, с което е извършено деянието, респ. да заличи всички следи в тази връзка. Логично е също така, доколкото подсъдимият не е притежавал разрешение за носене и държане на огнестрелно оръжие, ако той е разполагал с такова, за което не е имал разрешение, да не афишира това пред други хора, тъй като държането на огнестрелно оръжие без разрешение е престъпление. Оръжието може да не е било и на подсъдимия, а само да му е дадено с оглед извършване на деянието. И в този случай обаче, той има интерес да не разгласява това обстоятелство и да не го прави достояние на други хора, тъй като много лесно би уличил себе си в извършване на престъпление. Следва да се има предвид, че подсъдимият е с богато съдебно минало, поради което същият е напълно наясно с тези обстоятелства и поради това не може да се приеме, че неоткриването на оръжието, респ. факта, че никой никога не е виждал у подсъдимия оръжие, разколебава показанията на пострадалия за авторството на деянието в лицето на подсъдимия.

Няма как изобщо да се обсъжда и въпроса за каквито и да е било дактилоскопни следи именно поради това, че оръжието не е открито, а взимането на натривки от подсъдимия близо 4 месеца след инкриминираното деяние, по никакъв начин не би могло да установи дали същият е произвеждал изстрел с огнестрелно оръжие или не. Това обаче само по себе си не води до недостоверност на показанията на пострадалия по въпроса за авторството на деянието.

Възразява се от страна на защитата на подсъдимия, че по делото не е установено той да е автор на деянието, тъй като при претърсване, извършено в жилището, където той е живеел не е открито въпросното оръжие. Следва да се отбележи, че дори да е било извършвано такова претърсване в дома на св.С. и на св.Л. (тъй като към инкриминирания период е живеел в тяхното жилище в ж.к.*******), по делото не са приложени доказателства в тази насока- липсва протокол за претърсване и изземване, поради което и съдът няма как да коментира същия. Единствените твърдения в тази насока са показанията на св.Л. и на св.С.. Същевременно логично е, ако такова претърсване е било направено и по време на същото е било открито някакво оръжие, то за това да са налице най- малкото някакви данни за това по настоящето дело. Липсата на такива данни, сочи на извода, че такова оръжие не е намерено, но то не опровергава твърденията на пострадалия за авторството на деянието в лицето на подсъдимия по изложените по- горе вече съображения.

Тези показания не се опровергават и от показанията на св.Л. и на св.С.. Последният заяви, че няма никаква представа къде е бил подсъдимия на инкриминираната дата и какво е правел, още повече, че той дори не знаеше, на коя дата е извършено инкриминираното деяние. Ето защо и независимо, че съдът възприе и кредитира като цяло показанията на св.С., прие, че същите по никакъв начин не спомагат за изясняване на обективната истина по делото, респ. нито подкрепят, нито опровергават показанията на пострадалия по въпроса за автора на деянието.

Същото важи и за св.Л., която също посочи, че към инкриминирания период, подсъдимият е живял в техния дом, но че тя не знае какво е правил той на инкриминираната дата, респ. не е знаел къде се намира подсъдимия във всеки един момент от деня, тъй като е ходела на работа. Ето защо и твърденията й, че през деня подсъдимият се е грижел за кучето й, не означава, че подсъдимият обективно не е имал възможност да извърши деянието. От друга страна факта, че св.Л. не знаеше подсъдимият да е имал някакъв прякор, не означава, че той не е бил наричан с прякора К. от св.М., св.К. и от други лица, които са работели в автосервиза на бул.Черни връх.

Предвид това, макар и съдът да кредитира като цяло показанията на св.Л., прие, че същите не разколебават показанията на пострадалия, като от друга страна не подкрепят категорично и обясненията на подсъдимия, че не той е автора на деянието, респ. че към момента на същото се е намирал някъде в ******* и се е грижел за кучето на св.Л.. Обясненията на подсъдимия по този въпрос- къде се е намирал към часа на инкриминираното деяние, не се подкрепят и от справката от Виваков във връзка с мобилния номер, който се е водил на негово име. От същата е видно, че на инкриминираната дата мобилният номер на името на подсъдимия, който той заяви, че е ползвал- ********** е регистриран за първи път в мрежата на мобилния оператор в 15:32 ч. в клетка, обслужваща района на гр.С., 136 бул.Цар Борис III. Общо известен факт е, че бул.Цар Борис III разделя кварталите ******* и Бъкстон в една своя част. Не се установява обаче, адреса на който е живял подсъдимия към този момент да се обхваща от тази клетка. Даже напротив- от въпросната справка е видно, че на предишни дати, както и на датата на инкриминираното деяние, но в по- късните часове, мобилният телефонен номер, ползван от подсъдимия е регистриран в мрежата на мобилния оператор на различни места в кв.*******, преимуществено в клетка обхващаща района на ул.Народно хоро, както и в клетка обхващаща района на ******* 2 част. Това дава основание на съда да приеме, че мястото, където е регистриран за първи път мобилния номер ползван от подсъдимия на инкриминираната дата в 15:32 ч. не е мястото, където той е живеел към този момент- ж.к.*******-2, бл.31. факт лесно установим и общо известен и с оглед наличните възможности за установяване на адреси чрез интернет. В този смисъл и твърденията на подсъдимия, че е бил през целия ден на инкриминираната дата в района, в който е живеел не се подкрепят от въпросната справка. Разбира се следва да се има предвид, че мобилният телефон е мобилна вещ, поради което е възможно в този момент, телефонът да е ползван и от друго лице. Ето защо и само на база на тази разпечатка няма как да бъде установено къде се е намирал подсъдимия на инкриминираната дата, а още по- малко в инкриминирания час- около 14:00 ч. От друга страна следва да се има предвид и това, че за първи път мобилният номер ползван от подсъдимия е регистриран в мрежата на мобилния оператор около час и половина след инкриминираното деяние в района на бул.*******, което по никакъв начин не изключва възможността час и половина по- рано подсъдимият да е бил в ж.к.********- т.е. на местопроизшествието. Разстоянието от едното до другото място не е никак голямо, като и независимо как и с какво се е предвижвал подсъдимия, това време от час и половина и то през деня е било напълно достатъчно, за да може да измине разстоянието от ж.к.Люлин до бул.Цар Борис III. Ето защо съдът счита, че тази справка не опровергава категорично обясненията на подсъдимия, но и по никакъв начин не подкрепя същите.

По делото липсват каквито и да е било други доказателства, които да подкрепят по категоричен и несъмнен начин обясненията на подсъдимия, че не той е автор на деянието, че към инкриминирания момент се е намирал в ж.к.*******, както и че, не той е лицето познато с прякора К., респ. че никога не е виждал пострадалия преди деянието. Точно обратното- по делото са събрани множество други доказателства- най- вече гласни и писмени такива, които по категоричен и несъмнен начин опровергават тези негови обяснения- доказателства, които подробно бяха обсъдени по- горе в настоящите мотиви. Като взе предвид това, както и обстоятелството, че подсъдимият е най- заинтересован от крайния изход на делото, съдът прие, че в тази им част обясненията на подсъдимия представляват негова защитна версия, която не следва да бъде кредитирана. Не успяха да убедят съда в противното и твърденията на подсъдимия, че пострадалият е лош човек и поради това уличава него в престъпление. Без значение е какъв човек е пострадалия- лош или добър, без значение е дали самият той някога е извършвал престъпления, без значение е също така, дали взима наркотици или не, дали има любовница или не, както и дали си е купил автомобил или ползва чужд такъв. Дори и да употребява наркотици, дори и да има любовница, това не изключва възможността да бъде самият той жертва на престъпление, същевременно това по никакъв начин не води до недостоверност на неговите показания особено и най- вече в частта досежно автора на престъплението извършено спрямо него. За факта на самото престъпление по делото са налице редица неоспорими доказателства, стоящи извън показанията на пострадалия. По отношение авторството на същото, основните доказателства са както вече бе посочено показанията на пострадалия и извършеното от него разпознаване на подсъдимия като извършител на фазата на ДП, подкрепени макар и косвено и опосредено от показанията на редица други свидетели, чийто показания съдът коментира по- горе. Само твърдението на подсъдимия, че пострадалият е лош човек, не означава, че неговите показания по този въпрос не следва да бъдат кредитирани и приети за недостоверни. Дори пострадалият да употребява наркотици, логично е да не свидетелства за тези обстоятелства, които биха го уличили в извършване на престъпление. Това не прави показанията му изцяло недостоверни.  Ето защо съдът прие, че няма основание да изключи същите от доказателствения материал по делото, единствено и само на база твърденията на подсъдимия за това колко лош човек бил пострадалия, още повече, че подсъдимият не носи и наказателна отговорност за своите изявления, за разлика от пострадалия. Последният макар и страна в процеса, макар и в този смисъл заинтересован от крайния изход на делото носи наказателна отговорност за показанията си, за разлика от подсъдимия, който също се явява заинтересован от крайния изход на делото, но не носи отговорност за изказванията си. От друга страна останалите разпитани по делото свидетели по никакъв начин не се установи да са пряко или косвено заинтересовани от крайния изход на делото, а техните показания по вече изложените съображения, според съда макар и косвено и опосредено подкрепят показанията на пострадалия, а не обясненията на подсъдимия.

Ето защо съдът възприе показанията на пострадалия по въпроса за случилото се на инкриминираната дата и място и досежно извършителя на деянието, а не обясненията на подсъдимия, за които прие, че представляват негова защитна версия.

По въпроса за показанията на останалите свидетели, съдът има възможност да изложи своето становище при обсъждане показанията на пострадалия, поради което и не намира за необходимо да повтаря отново същите съображения и да коментира поотделно и отново показанията на останалите свидетели. Общо следва да се отбележи за всички, че наличието на известни неточности и неясноти в показанията им, съдът отдава на изминалия период от време, а не на недобросъвестност на същите.

Съдът възприе и кредитира като цяло и заключенията на приети по делото експертизи, като счита същите за обективни и професионални, поради което и не намира основание да ги изключи от доказателствения материал по делото. Те спомагат да се изяснят редица обстоятелства от обективната страна на инкриминираното деяние, макар и да не допринасят за изясняване на основния спорен момент по делото- авторството на деянието.

Съдът възприе и кредитира и събраните по делото писмени доказателства и доказателсвтени средства, както и събраните веществени такива, като счита, че същите съпоставени и с гласните доказателства по делото, спомагат за изясняване на същото в пълнота. Специално по отношение на протокола за разпознаване на лице от пострадалия, съдът прие, че същият съставлява годно писмено доказателство по делото. Не са събрани доказателства, които да внасят съмнение в начина на извършване на самото разпознаване от страна на пострадалия, а оттук не са налице основания за съмнения и в изготвения по повод на същото протокол за разпознаване. Спазени са процесуалните изисквания за извършване на действието, протоколът е изготвен съобразно с изискванията на закона, като при извършване на самото разпознаване пострадалият е индивидуализирал подсъдимия, който е посочил като автор на деянието не само по негови белези и характеристики, но и с оглед на други данни, които е знаел за същия свързани с прякора на същия и местата, където го е виждал и преди това. Обстоятелства, които са потвърдени по- късно и от разпитите на други свидетели по делото.

Предвид това съдът прие за неоснователни възраженията на подсъдимия и защитника за негодност на протокола за разпознаване, респ. на самото разпознаване.

Досежно протокола за разпознаване, изготвен във връзка с разпознаването извършено от св.М., независимо, че по делото липсват доказателства да са били допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка с това действие, съдът не кредитира протокола и го изключи от доказателствения материал по делото, тъй като в протокола липсва записване на изявлението на свидетелката на база на какви признаци и характеристики е посочила като извършител лицето под номер 4. В този смисъл не са спазени изискванията на закона, като и от разпита на свидетелката стана ясно, че това не е имало и как да се случи, тъй като тя заяви, че не е успяла да разпознае никой.

В заключение съдът намира, че на база анализа на всички събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, може да бъде направен категоричен и несъмнен извод както за самото деяние- време, място и механизъм на извършване на същото, така и досежно авторството на деянието в лицето на подсъдимия И..

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът прие, че с поведението си, подсъдимият И.Ц.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр. чл.18, ал.1 от НК.

Основен признак на обективна страна на деянието, инкриминиран в диспозицията на законовата разпоредба на чл.115 от НК, съдържаща основния състав на убийството, е неговото изпълнително деяние, състоящо се в умъртвяване на другиго- такова въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт.

В конкретния случай се установява, че от обективна страна на 23.07.2014 г., около 14.00 ч., на адрес гр.С., ж.к.„******** подсъдимият под контрола на съзнанието си е извършил система от телодвижения- възпроизвеждане на четири изстрела с пистолет, насочени към А.А.С., два от които са попаднали в тялото на пострадалия- единият от куршумите е проникнал в областта на дясното бедро на С., а другият куршум е проникнал в дясната мишница на С., с което му е причинил огнестрелни рани в областта на дясната мишница и в областта на дясното бедро- като всяка едно от раните поотделно е причинила на пострадалия и е реализирала медико- биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Подсъдимият И. е произвел 4 изстрела спрямо пострадалия С. с неустановено по делото като марка и модел огнестрелно оръжие- пистолет, зареден с патрони калибър 7,65 мм. Само два от тях обаче са попаднали в тялото на пострадалия, а останалите два по неустановени по делото причини не са успели да го улучат.

Изстрелите са произведени от изключително близко разстояние, за което свидетелстват и пострадалия и свидетелките Г. и М., като са били насочени и директно към пострадалия. Бягството на същия и факта, че е успял да стигне до входа на блока- бл.*******, където се е скрил, е била единствената причина, подсъдимият да не успее да произведе спрямо пострадалия и други изстрели, които да го улучат смъртоносно. Подсъдимият се е появил внезапно зад гърба на пострадалия, прикривал е пистолета, който е носел, държейки го притиснат към гърдите си, оглеждал се е наоколо, за да види дали някой го наблюдава (въртял е главата си на ляво и на дясно), като е произвел по посока на пострадалия не един, а четири изстрела, докато е тичал известно време след него- все действия, който сочат, че подсъдимият е осъществил от обективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.116 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК- т.е. че действията му са били насочени към умъртвяване на пострадалия, а не само към причиняването на телесна повреда на същия или сплашването му.

Действително по своята медико- биологична характеристика уврежданията, които са причинени на пострадалия съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК- т.е. разстройство на здравето, неопасно за живота, доколкото на С. са били причинени в резултат на произведените изстрели огнестрелни наранявания, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Вещото лице е посочило в заключението, че не са установени увреждания на магистрални кръвоносни съдове, нервни стволове и при.- т.е. не е съществувала в нито един момент временна опасност за живота на пострадалия, нито трайно затруднение на движенията в увредените крайници. Независимо от това обаче не може да се направи извод, че подс.И. е целял единствено да засегне здравето на пострадалия С.. Това е така, защото разграничението между опита за убийство и телесната повреда от обективна и субективна страна се извършва не само въз основа на характера и степента на травмите. Факт е също така, че самото нараняване и неговата локализация сами по себе си, също не сочат на това да са засегнати жизнено важни органи на пострадалия. В случая обаче следва да се има предвид цялостното поведение на подсъдимия преди и по време на извършване на конкретното изпълнително деяние- т.е. следва да се има предвид цялостното поведение на подсъдимия извън конкретно произведените от него изстрели, с които е наранил пострадалия и му е причинил посочените увреждания. Следва да се има предвид също така и използваното оръжие, насочеността на изстрелите, както и броя на произведените от него изстрели спрямо и по посока директна на пострадалия. В конкретния случай подсъдимият е произвел освен двата изстрела, с които е ранил пострадалия още други два изстрела с огнестрелно оръжие при това от непосредствена близост спрямо него, като всеки един от тези изстрели е бил насочен директно и по посока на пострадалия. Подсъдимият освен това е гонил пострадалия, за да го настигне и за да може да произведе спрямо него изстрели от достатъчно близко разстояние, като очевидно се е опитал и да изненада пострадалия появявайки се откъм гърба му, така че да може да действа изненадващо спрямо него и да не му даде възможност да избяга, което обаче за късмет на пострадалия не се е случило, тъй като чувайки тичането зад гърба си, той се е обърнал и след като е видял пистолета в ръцете на подсъдимият, е тръгнал да бяга, като по този начин е предотвратил възможността на подсъдимия да го стреля в гръб и изненадващо. Факта, че два от изстрелите са пронизали пострадалия единствено в областта на дясното бедро и на дясната мишница се дължи най- вече на поведението на пострадалия, който е тръгнал да бяга, като по този начин е станал доста по- неудобна мишена за подсъдимия, тъй като той е следвало да успее да го улучи, докато пострадалият е бил в движение. В този смисъл и според съда, обстоятелството, че нараняванията на пострадалия са в различни части на тялото му и не са засегнали голям магистрален кръвоносен съд в областта на бедрото и на мишницата на пострадалия се дължи на случайността, респ. на поведението на пострадалия, а не на действията на подсъдимия, който и според показанията на всички свидетели очевидци е стрелял право към пострадалия и се е опитвал да го улучи с всеки произведен от него изстрел. От съществено значение, за да се приеме, че е налице опита за убийство, а не причиняване на телесна повреда е и обстоятелството, че нараняванията на пострадалия са били причинени с оръжие, годно по своята същност да причини смърт, дори и в случаите, когато нараняванията са такива части от тялото на пострадалия, ако и в случай, че бяха засегнали магистрални кръвоносни съдове. Самият факт, че подсъдимият е произвел 4 изстрела спрямо пострадалия, сам по себе си също сочи на това, че действията му, взети в съвкупност и преценени като цяло, а не изолирано сами по себе си, са били насочени именно към причиняване на смърт на пострадалия С., а не към причиняване единствено и само на телесна увреда на същия, независимо, че в конкретния случай се е стигнало само до този резултат.

Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност налагат извода, че от обективна страна подсъдимият е направил всичко необходимо, за да лиши от живот пострадалия.

Действията му от самото начало са твърде последователни и целенасочени, като същият е проявил изключителна упоритост в своето поведение и в реализиране на набелязаната цел.

Съдът прецени, че деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини, като той е сторил всичко за постигане на общественоопасния резултат, но същият не е настъпил- т.е. довършил е самото изпълнително деяние, но въпреки това не е успял да постигне целения от него краен и противообществен резултат- смъртта на пострадалия. Последният е успял да се скрие във входа на блока, където е имало и други лица- св.М., викаща през това време за помощ, поради което и подсъдимият е преустановил преследването на пострадалия и произвеждането на изстрели спрямо него.

Факта, че в случая след като пострадалият се е скрил във входа на блока, подсъдимият е тръгнал да се отдалечава от местопрестъплението бягайки в посоката, от която е дошъл, не означава, че е налице отказ от довършване на деянието му по смисъла на чл.18, ал.3, б.А и/или б.Б от НК. На първо място подсъдимият не се е отказал по собствени подбуди, тъй като и от доказателствата по делото е видно, той е сторил това едва след като пострадалият е успял да се добере до входа на блока, където е имало и други лица, поради което и продължаване на действията му би означавало подсъдимият да рискува било да бъде заловен, било да бъде видян и от други лица, които след това да свидетелстват срещу него и да го разпознаят като автор на деянието, тъй като биха могли да го видят много по- добре от по- близко разстояние. Очевидно е, че в случая подсъдимия е бил взел и предварителни мерки за да не бъде забелязан и възприет евентуално и от други свидетели, като е избрал дрехи в цвят, който не се отличава с нищо, същевременно е бил с шапка на главата с козирка, за да може да прикрие в по- голяма степен лицето си, като и през цялото време се е оглеждал за други лица в близост, за да не бъде изненадан като бъде заловен или забелязан. Именно и поради това той е напуснал и местопроизшествието в момента, в който пострадалият е успял да се скрие във входа на блока, където е имало и други лица. В този смисъл липсва собствена подбуда за отказ от довършване на деянието.

Същевременно и само по случайност отправените от подсъдимия изстрели не са попаднали в жизнено важни части от тялото на пострадалия и не са причинили смъртта му. Ето защо съдът прие, че се касае за довършено деяние- т.е. за довършен опит, тъй като е осъществено изцяло изпълнителното деяние на намисленото престъпление- подсъдимият е направил всичко зависещо от него, за да постигне този резултат, но той не е настъпил по независещи от него, обективни факти и обстоятелства- скриването на пострадалия във входа на блока и непопадането на насочените към него изстрели в жизнено важни части от тялото на пострадалия. Още повече, че съгласно установената практика на ВС, когато се касае за довършен опит /какъвто е настоящия случай/, факта, че деецът не повторил неуспялото въздействие – в конкретния случай, факта, че подсъдимият не е възпроизвел още изстрели спрямо пострадалия, така че да причини смъртта му, не означава, че е налице доброволен отказ от опит по смисъла на чл.18, ал.3 от НК /в този смисъл изрично Р №416/95 г. на I НО, Р №62/95 г. на НО и Р №168/96 г. на ВК на ВС/.

Същевременно съдебната практика е приела, че когато деецът преустанови да нанася удари, защото е убеден, че е изпълнил намисленото деяние- да умъртви нападнатия и не предприема действия за да предотврати настъпването на общественопасните последици от деянието, а напусне мястото и вземе мерки да заличи следите си, не може да се прилага разпоредбата на чл.18, ал.3 от НК /в този смисъл Р №315/83 г. на I НO/. В конкретния случай независимо от причината, поради която подсъдимият е преустановил възпроизвеждането на изстрели спрямо пострадалия, той без съмнение не е предприел никакви действия да предотврати настъпването на общественоопасните последици, но е направил всичко зависещо от него да заличи следите от извършеното. Ето защо и с оглед на всичко изложено по- горе съдът прие, че в случая не е налице хипотезата на чл.18, ал.3 от НК.

От друга страна подсъдимият е бил напълно наясно колко изстрела е произвел спрямо пострадалия, както и какво оръжие е използвал за тази цел, поради което съдът прие, че в случая от обективна страна действията на подсъдимия следва да бъдат квалифицирани като опит за умишлено убийство, като според  съда в случая е налице довършен от обективна и субективна страна годен опит за лишаване от живот, т.к. подсъдимият е направил всичко зависещо от него за да постигне този резултат, но той не е настъпил по независещи от него, обективни факти и обстоятелства.

Налице е според съда и причинно- следствената връзка между поведението на подсъдимия и причинените на пострадалия увреждания, доколкото е безспорно установено, че констатираните при него наранявания и увреждания са му причинени с пистолет калибър 7,65 мм- за такъв именно пистолет са били предназначени куршумите и гилзите намери на местопроизшествието и извадени от тялото на пострадалия. Същевременно както пострадалият, така и св.Г. и М. са категорични, че извършителят на деянието е стрелял с пистолет към пострадалия, като те не само са видели такъв в ръцете на извършителя, но са и чули произвеждането на изстрели от пистолет- т.е. от огнестрелно оръжие, а такива са и нараняванията, които са причинени на пострадалия- от огнестрелно оръжие.

Досежно авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия, съдът изложи подробни съображения при обсъждане на доказателствата по делото, поради което и не намира за необходимо да повтаря отново същите. Следва само да се подчертае, че съдът намира събраните по делото доказателства за категорични и несъмнени по този въпрос.

От субективна страна, деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК.

Същият съвсем целенасочено е произвел четири изстрела по посока на тялото на пострадалия и то с огнестрелно оръжие , като два от тези изстрела са и попаднали в тялото на пострадалия. Изстрелите са произведени от много близко разстояние директно към пострадалия и то в гръб на същия, докато той е бягал. Всичко това сочи на извода, че подсъдимият е бил напълно наясно с извършеното от него, като в съзнанието му към този момент се съдържат представи, че с деянието си причинява телесни повреди, които независимо, че в конкретния случай не са се оказали несъвместими с живота на пострадалия, са могли да доведат и до друг резултат, ако подсъдимият бе успял да улучи пострадалия в жизнено важни части на тялото му.

Обстоятелството, че подсъдимият е съзнавал неизбежността на общественоопасните последици, които могат да настъпят за пострадалия в резултат на неговите действия следва и от избраното средство за извършване на престъплението- огнестрелно оръжие- пистолет, както и от факта, че изстрелите са произведени от непосредствена близост до пострадалия, в гърба на същия- т.е. без възможност за пострадалия да се опита да избегне нараняването си, като се отклони от изстрелите, а така също и от факта, че подсъдимият е произвел спрямо пострадалия в опит да го улучи и лиши от живот, не един, а четири изстрела, независимо, че само два от тях са попаднали в тялото на пострадалия. Ето защо и според съда подсъдимият неизбежно е съзнавал, че с тези изстрели би могъл да причини смъртоносно нараняване на пострадалия в зависимост от това къде точно попаднат куршумите.

С оглед на всичко това, съдът прие, че подсъдимият неизбежно е съзнавал както общественоопасния характер на своето деяние, така и неизбежното настъпване на общественоопасните последици на същото.

Това, че подсъдимият не е продължил да отправя изстрели към пострадалия, въпреки, че обективно е имал тази възможност, а си е тръгнал, не сочи на липсата на умисъл у него за извършване на деянието, а както вече бе отбелязано се дължи на друг факт и по точно на това, че подсъдимият се е уплашил да не бъде разкрит и поради това е побързал да избяга от местопроизшествието.

В заключение съдът прие, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им.

Същевременно, по делото макар и с оглед начина на извършване на деянието да може да се приеме, че е налице някаква предварителна подготовка на същото, не са събрани достатъчно данни в насока на това, че решението за извършване на инкриминираното деяние е взето от подсъдимия в един сравнително по- ранен етап от време, в сравнително спокойно състояние и при задълбочено обсъждане на мотивите “за” и “против” извършване на деянието. Не е налице, следователно, формиран у подсъдимия предумисъл към извършване на инкриминираното деяние, а и няма такова обвинение.

От обективна и субективна страна съдебният състав прецени, че са налице и всички признаци на квалифицирания състав по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 от НК, а именно че е деянието извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив.

Това е така, доколкото подсъдимият И. е извършил деянието след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за повече от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 НК, както следва: по НОХД № 10094/2008г. на СРС, с влязла в сила присъда на 29.05.2009 г. му е наложено наказание ЛОС за срок от две години за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ НК; по НОХД № 4012/2010 на СРС, с присъда влязла в сила на 18.11.2010 г., му е наложено наказание ЛОС за срок от една година и два месеца за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„А“ и б.„Б“ НК и по НОХД № 6241/2013г. на СРС, с присъда влязла в сила на 16.04.2013 г., му е наложено наказание ЛОС за срок от една година за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.„А“ и б.„Б“ НК.

С оглед на данните за това, кога подсъдимият И. е изтърпял наказанията по тези дела, съдът прие, че не са налице пречки за приложението на чл.116, ал.1, т.12, пр.1 от НК спрямо подсъдимия И., визирани в чл.30 от НК, доколкото към деня на извършване на деянието по настоящето дело не са били изминали повече от 5 години от изтърпяване на наказанията, наложени му с другите осъждания.

Като подсъдимият е бил напълно наясно с факта на предходните си осъждания, както и с това кога е изтърпял наказанията, наложени му по тях, поради което съдът прие, че от субективна страна умисълът му е обхващал и квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 от НК.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав прецени, че са налице всички основания за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за осъществяване на квалифицирания състав на престъплението по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК, доколкото деянието, извършено от същия проявява всички признаци от обективна и субективна страна на престъплението с горепосочената правна квалификация, обуславящи и по- високата степен на обществена опасност на извършеното.

Като причини за извършване на деянието, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия И., незачитането на установения в страната правов ред, свързан със защита правото на живот.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия И., съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства единствено факта, че деянието е останало на фазата на опита, макар и не благодарение действията на подсъдимия. Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство и възрастта на подсъдимия, която не е малка- той е в сравнително зряла възраст, но все още има достатъчно дълъг житейски път, който да извърви и поради това следва да му бъде даден шанс за това.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете наличието на множество други- 7 на брой предходни осъждания на подсъдимия, извън трите обуславящи извършването на деянието при условията на опасен рецидив. Касае се за едни и същи по вид и характер престъпления, като за нито едно от тях, предвид данните по делото за това кога са изтърпени наложените му по тези осъждания наказания и кога са извършени деянията, съдът прие, че подсъдимият не е успял да се реабилитира до този момент. Касае се за еднородна по вид престъпна дейност, което сочи на трайно установени у подсъдимия престъпни навици. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете още и факта, че към момента на инкриминираното деяние подсъдимият многократно вече е изтърпявал наказание лишаване от свобода при това в голяма част от случаите, налагано му за престъпления извършени при условията на опасен рецидив, каквото е и деянието по настоящето дело. Това сочи, че налаганите до този момент наказания на подсъдимия и факта на ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода до този момент по никакъв начин не е успял да способства за постигане целите на наказанието и най- вече за постигане на специалната превенция за поправяне и превъзпитание на подсъдимия.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимия във връзка с деянието по чл.116 от НК, съдът прие и проявената престъпна упоритост от страна на подсъдимия при осъществяване на деянието, доколкото той е произвел спрямо пострадалия 4 изстрела, независимо че само два от тях са попаднали в тялото на пострадалия и единствено факта, че последният е успял да се скрие във входа на блока е станало причина подсъдимият да преустанови нападението си на пострадалия. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид и проявената от страна на подсъдимия дързост, доколкото същият е извършил инкриминираното деяние посред бял ден и наличието и на други хора пред блока- св.М. не го е възпряло да пристъпи към извършване на деянието. Това сочи на завишена степен на обществена опасност както на деянието, така и на самия деец.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид и липсата на каквито и да е било предходни отношения между подсъдимия и пострадалия, което също сочи на завишена степен на обществена опасност както на деянието, така и на самия деец, като го очертава като личност, която е готова да посегне на човешкия живот без никакви задръжки и без какъвто и да е личен повод или причина.

На последно място съдът взе предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство и факта, че в резултат на деянието на подсъдимия са били причинени две самостоятелни наранявания на пострадалия- две огнестрелни наранявания, което без съмнение е било и много по- болезнено за него.

С оглед на така изложеното съдебният състав прецени, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия И. обстоятелства, като от друга страна счете, че и най- ниското наказание предвидено за това престъпление не се явява несъразмерно тежко с оглед на конкретния случай и с оглед степента на обществена опасност на самото деяние и на дееца. Ето защо съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 от НК, като счете обаче, че най- подходящото по вид наказание за конкретния случай би било наказанието "лишаване от свобода", а не доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, тъй като намери, че не се касае за изключително тежко престъпление, а от друга страна прецени, че предвид най- вече възрастта на подсъдимия, целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, биха могли да бъдат постигнати и с друго по- леко по вид наказание.

В рамките на наказанието "лишаване от свобода" съдът прие, че следва да наложи на подсъдимия И. наказание в размер на 16 години "лишаване от свобода, доколкото от една страна не са налице предпоставки за определяне на наказание "лишаване от свобода" по реда на чл.55 от НК под установения в закона минимум, а от друга страна взе предвид, че все пак се касае за опит, при който не са настъпили исканите от дееца общественоопасни последици, както и възрастта, с оглед на която намери, че следва да му се даде шанс след като изтърпи наложеното наказание да има възможност да се социализира отново в обществото. С други думи същият не бива да бъде изолиран и прекалено дълго от обществото, в противен случай не ще може да бъде постигната и основната цел на наказанието, визирана в чл.36 от НК а именно подсъдимият да се поправи и превъзпита. Ето защо и независимо, че в случая според съда е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, смекчаващите такива и най- вече обстоятелството, че се касае за опит за убийство, бяха основния довод на съда, да определи наказание по- близък към минималния размер на наказанието лишаване от свобода.

С оглед на това съдът определи наказание в размер на 16 /шестнадесет/ години “лишаване от свобода”, като прецени, че такова по вид и размер наказание би осигурило в достатъчна степен постигане на целите на чл.36 НК.

На основание чл.59, ал.1 НК съдът приспадна от така определеното наказание от 16 години „лишаване от свобода" времето, през което подсъдимият И.Ц.И. е бил задържан с мярка за неотклонение ,,задържане под стража", както и времето, през което е бил задържан със заповед по ЗМВР и с постановление на СГП, считано от 03.11.2014 г. до влизане на присъдата в сила, като и на основание чл.61, т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът определи на подсъдимия И. първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на същото, което да бъде изтърпяно в ЗАТВОР.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

 

В настоящото производство, съдът прие за съвместно разглеждане предявения от пострадалия А.С. граждански иск срещу подсъдимия И. в размер на 100 000 лева, представляващи обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на извършване на инкриминираното деяние до окончателното й изплащане.

Така предявеният граждански иск има своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.

Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни субекти да не нанасят вреда другиму- както морална, така и материална. То има за цел да обезпечи признатата от Конституцията и законите на страната, закрила на личността, като единство от телесен и духовен интегритет, на основните права и свободи, както и обществения ред като среда за развитие на индивида.

Несъобразяването с това общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за нарушителя- санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение за репариране на причинените вреди- било чрез възстановяване на съществуващото до момента на нарушението фактическо или правно положение, било чрез престиране на парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената вреда, в случай, че възстановяването й в натура е невъзможно поради естеството на накърненото благо. Това е съдържанието на гражданската отговорност на подс.И., ангажирана в настоящото производство.

Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има обезщетителен характер, като едновременно с това представлява и едно предупреждение към причинителя на вредата и другите членове на обществото да не накърняват правата на останалите правни субекти и сочи последиците от неспазване на това задължение.

В синтезиран вид елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.

В конкретния случай, следва да се приеме, че всеки един от така посочените по- горе елементи на гражданския деликт, е налице. Така, безспорно се установи, че е налице деяние, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. На св.А.С. са нанесени телесни увреждания, които са в резултат на виновното поведение на подсъдимия И.- т.е. в резултат на виновното и противоправно поведение от страна на подсъдимия, Касае се за две проникващи огнестрелни наранявания, които в своята съвкупност са му причинили разстройство на здравето, неопасно за живота. Макар и оздравителният процес да е минал сравнително бързо, наложило се е пострадалият да постъпи в болница, да претърпи хирургична интервенция, като и по неговите думи и тези на баща му и към настоящия момент той изпитва болки в областта дясната ръка и не може да я изправя. Отделно от причинените му наранявания, преживяваното от пострадалия се е отразило и в емоционален план на същия, който и до този момент изпитва страх за живота си, рядко излиза от дома си, стои на спуснати щори.

С оглед гореизложеното, съдебният състав прецени, че приетия за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск е безспорно доказан по основание и следва да бъде уважен. При обсъждане на вредите претърпени от пострадалия следва да се имат предвид единствено тези от неимуществен характер, доколкото само такъв иск е предявен. Не е предявен и не се претендират и претърпени от него имуществени вреди в резултат на деянието, а и такива вреди не се претендират с предявения иск и не следва и да се обсъждат от съда. Предвид особения характер на накърненото от деянието благо, репатрирането на причинените вреди може да бъде извършено само в пари. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размера на дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост.

При преценка на същото, съдът взе предвид от една страна обстоятелството, че на пострадалия не са били причинени изключително тежки по своя характер увреждания, както и това, че в нито един момент от нараняването до възстановяването му не е съществувала реална опасност за живота му, като състоянието и функциите на засегнатите от престъплението крайници на пострадалия са възстановени, макар и той да продължава да изпитва болка в областта на дясната ръка. Пострадалият С. не е загубил и трудоспособността си, което му дава възможност и за напред да полага труд, от който да си доставя издръжка, както и да участва в социалния живот като пълноправен член на обществото. От друга страна съобрази и факта, че извършеното спрямо него освен физическа болка му е причинила и доста силен емоционален стрес.

По изложените съображения и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът прецени, че подсъдимият И.Ц.И. следва да бъде осъден да заплати на пострадалия А.С. обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на вредите- 23.07.2014 г. до окончателното изплащане на всички дължими суми.

В останалата му част, до пълния предявен размер от 100 000 лв., предявеният от пострадалия С. граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

Доколкото иззетите и предадени с приемо предавателен протокол по делото /л.48, т.5 от ДП/ вещи- дрехи и обувки са собственост на пострадалия А.А.С., ЕГН**********, същите следва да му бъдат върнати.

Иззетия и приложен към материалите на ДП 1 бр. ДВД, обект на СТЕ- протокол №244-Ф/2014 ОЕКД- СДВР, приложен на л.119, т.2 от ДП следва да остане по делото.

По отношение на иззетите като ВД по делото обтривки от пострадалия, биологични следи, гилзи и проектили, съдът прецени, че като ненужни следва да бъдат унищожени.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия И.Ц.И. /със снета по делото самоличност/ да заплати разноски по водене на делото, направени на ДП в размер на 837,14 лв. в полза на държавата, тези направени в хода на съдебното производство в размер на 470 лв.; държавна такса в размер на 4 % върху уважената част от гражданския иск, а именно в размер на 1000 лв. - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС, както и сумата от 2000 лв. в полза на А.А.С., ЕГН:**********, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, а така също и на основание чл.190, ал.2 от НПК по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                                Съдия при СГС:

 

 

 

                                                                                                            Член съдия: