№ 15731
гр. София, 11.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110158442 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /ищец/ срещу Е. Е. М. /ответник/
установителни искове за сумите, по които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5542/2023г. по описа на СРС, 55 състав, както
следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 4835.63 лева-
непогасена главница – сбор от непогасени падежирали вноски за периода от 19.02.2018
г. до 19.10.2020 г., дължима по договор за потребителски кредит № FL
684681/19.04.2013г., сключен с „Юробанк България“ АД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г. и
приложение № 1 към него, ведно със законната лихва от подаване на заявление по
чл.410 ГПК - 31.01.2023г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 1944.47 лева - договорна лихва за
периода 19.02.2020г. – 19.01.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по
договор за потребителски кредит FL 684681/19.04.2013г., сключен с „Юробанк България“
АД, и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си правна легитимация
от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора по силата на договор за
възлагане на вземания от 18.01.2016г. и приложение № 1 към него, за която цесия
длъжникът бил уведомен с приложено към исковата молба уведомително писмо. Твърди, че
по силата на договора за кредит на кредитополучателя Е. Н. М. била отпусната сумата в общ
1
размер от 15590 лева по посочена в договора разплащателна сметка, като съобразно
изричната уговорка между страните, целта на отпускане на кредита била за пълно
предсрочно погасяване на задълженията по договор № FL 6057177 от 13.09.2011г., сключен
между банката и Е. Н. М., като за кредитополучателя било налице задължение да върне
предоставената в заем сума в срок от 120 месеца за периода на действие на договора от
19.05.2013г. до 19.04.2023г. Дължимата по договора погасителна вноска била в размер на
64.96 лева за уговорения деветмесечен гратисен период, за който се дължала променлива
годишна лихва, равна на сбора на БЛП на „Юробанк България“ АД“ за потребителски
кредитите в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
в размер на минус 8.20 % пункта, след което останалите вноски били в размер на по 251.21
лева и променлива годишна лихва, формирана от сбора на БЛП на „Юробанк България“
АД“ за потребителски кредитите в лева за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка в размер на 0.800 % пункта, като годишният процент на разходите
по разрешения кредит е в размер на 14,93 %, а общата сума дължима от кредитополучателя
била в размер на 28468,46 лева. Поддържа, че за задълженията по договора за кредит
ответникът Е. Е. М. се задължила в качеството на поръчител за задълженията по процесния
договор. По договора за кредит били извършени плащания в общ размер от 420 лева, като
последното плащане било на 09.12.2013г. Обосновава правен интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5542/2023г. на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е
възразил. Представя доказателства и прави искания за допускане на счетоводна експертиза.
Претендира разноски.
Ответникът - редовно уведомен за исковата молба, не подава писмен отговор на
исковата молба.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Наличието на правен интерес от установяването на вземането срещу длъжника е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е
налице, предявеният установителен иск е недопустим. В полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5542/2023 г. по описа на
СРС, 55 състав, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК единствено от
ответника Е. Е. М.. Издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по отношение на длъжника Е. Н. М. е влязла в сила, доколкото същата е
връчена надлежно на длъжника с указания, че може да подаде възражение по реда на чл. 414
ГПК, като в законоустановения срок такова не е постъпило по делото. На настоящия ищец
са дадени указания с разпореждане № 116059/20.09.2023г., по отношение на което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка с разпореждане № 135295/31.10.2023г.,
че може да предяви иск за вземанията спрямо ответника Е. Е. М.. С оглед липсата на правен
интерес, предявените искове, отнасящи се до безспорните вземания спрямо Е. Н. М., са
недопустими, поради което исковата молба в тази й част следва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено в посочената част, а именно: по иска с правно
2
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
сумата 4835.63 лева, представляваща главница - сбор от непогасени падежирали вноски за
период от 19.02.2018 г. до 19.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 31.01.2023 г.
до изплащане на вземането, както и по иска с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1
ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата 1 944,47 лева, представляваща договорна лихва за период
от 19.02.2020 г. до 19.01.2023 г.
Исковата претенция е допустима по отношение на ответника Е. Е. М., тъй като в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника Е. Е. М. срещу издадената по
настоящото дело заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като исковата молба е депозирана в
срока по чл.415 ГПК.
Съдът обявява на страните, че с оглед характера на договора като такъв, сключен с
потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни клаузи в
него съгласно чл. 7 ГПК.
Ищецът носи тежестта да установи наличието на валиден договор за заем, по силата на
който е предоставил заемната сума на кредитополучателя, размера на усвоения кредит,
настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера за
процесния период, наличието на валидна писмена уговорка между ответника, като
поръчител, и кредитодателя за обезпечаване задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит, надлежно прехвърляне на вземането по договора на ищеца - цесионер,
уведомяване на ответника от ищеца за отправеното към него, като поръчител, искане за
плащане, че кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца от
падежа на задължението, надлежно съобщаване на цесията на длъжника и ответника от
страна на цедента.
Указва на ответника, че в нейна тежест, при установяване на горните факти, е да
докаже погасяване на претендираните вземания.
Приложените към исковата молба документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
С оглед служебното задължение по чл. 7 ГПК настоящият съдебен състав намира за
необходимо по делото да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор
на въпросите, поставени в исковата молба и в настоящото определение, а именно: вещото
лице да отговори как е изчислен посочената в договора променлива годишна лихва, какви са
нейните компоненти /разходи/, какъв е нейният размер съобразно действащите през периода
БЛП и договорна надбавка; какви са приложените от банката лихвените проценти и БЛП за
процесния период; какви са действащите лихвените проценти и БЛП за процесния период и
съобразени ли са техните стойности от банката; да се посочи има ли извършвани плащания
от кредитополучателя или от ответника, ако има в какъв размер са, кога са извършени, как
са отнесени към погасяване на задълженията; има ли включени в главницата други суми,
различни от чистата заемна сума; какъв е размерът на дължимата главница и
възнаградителна лихва при съобразяване на плащанията, ако има такива, като се даде
3
заключение в два варианта - при отнасяне на плащанията към главницата с включени всички
такси по договора и застрахователна премия, ако има такива, и без отнасянето им към
такива уговорки; какъв е размерът на дължимата възнаградителна лихва, ако се начисляват
върху чистата стойност на кредита.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта му по предявените от ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, срещу ответника Е. Н. М., ЕГН **********, по иска с
правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК за сумата 4835.63 лева, представляваща главница - сбор от непогасени падежирали
вноски за период от 19.02.2018 г. до 19.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от
31.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и по иска с правно основание чл. 422, ал.1
вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата 1 944,47 лева, представляваща договорна
лихва за период от 19.02.2020 г. до 19.01.2023 г., поради недопустимост на исковете.
УКАЗВА на страните, е с оглед характера на договора като такъв, сключен с
потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни клаузи в него
съгласно чл. 7 ГПК, и им предоставя възможност да сочат доказателства.
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д.№ 5542/2023г. на СРС, 55 състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба и в настоящото определение задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Асенова, телефон: **********,
**********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината
от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация,
делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било
в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални
разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2024г. от
13:30 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
4
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
УКАЗВА на ответника, че съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът
не е представила в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направила искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска,
както и че неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която производството по делото е прекратено,
подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на страните, а
в останалата част не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5