РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Благоевград, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210101495 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Р. М. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Б**** против „Банка ДСК” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С****, представлявана от Д. Д. М.а и Б. Ф. С.- изпълнителни директори.
Ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск за сумата от 5200 лв. /частично от
общата сума от 40 000 лв./ - главница, представляваща сума, заплатена от ищеца на
ответника без основание, като част от престирани анюитетни вноски, по Договор за
жилищен и ипотечен кредит от 10.12.2008 г. за периода от 24.06.2017г. до датата на
подаване на исковата молба - 24.06.2022г.
Ищецът твърди, че на 10.12.2008г., в качеството си на кредитополучател, сключил с
ответника договор за жилищен и ипотечен кредит, по силата на който банката му
предоставила сумата от 142 800 лв. Сочи, че в периода от 10.12.2008г. до подаване на
исковата молба (24.06.2022г.) бил заплатил на ответника общо 143 000 лв. на месечни
анюитетни вноски съгласно погасителния план към договора за кредит. Заявява, че частите
от анюитетните вноски за периода от 24.06.2017г. до датата на подаване на исковата молба
за възнаградителни лихви, равняващи се на 5200 лв., частичен иск от общата сумата в
размер на 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, се явяват платени при начална липса на
основание, тъй като ответната банка, не била взела предвид и не е отчела изменението на
лихвените индекси LEONIA, EURIBOR, LIBOR. Смята, че за ответника не било
съществувало валидно правно основание да получил плащане на лихви в повече от
дължимите според курса на месечните индекси - LEONIA, EURIBOR, LIBOR. Смята, че тези
суми били платени при начална липса на основание и подлежали на връщане от кредитора.
Ответникът смята предявения иск за неоснователен. В тази връзка не оспорва
обстоятелството, че е сключил на 10.12.2008г. с ищеца договор за жилищен и ипотечен
кредит. Оспорва обаче твърденията на ищеца, че бил извършил плащания по процесния
договор за кредит без основание за периода от 24.06.2017г. до 24.06.2022г. и на основание
нищожни клаузи. Тази си процесуална позиция обосновава с подробни доводи, че клаузите
не били неравноправни и нищожни. Прави възражение и за изтекла давност на
претендираното вземане.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за сумата от 5200 лв. /частично от общата сума от
40 000 лв./ - главница, представляваща сума, заплатена от ищеца на ответника без правно
основание, като част от престирани анюитетни вноски, по Договор за жилищен и ипотечен
кредит от 10.12.2008 г. за периода от 24.06.2017г. до датата на подаване на исковата молба -
24.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба
до окончателното погасяване.
Уважаването на посочената искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие
на две предпоставки, а именно: 1/ предаване от ищеца и съответно получаване от страна на
ответника на имущественото благо, предмет на този иск – сумата от 5200 лв., и 2/ начална
липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл
Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на
доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищецът е този, която
трябва да установи съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде
сторено, ответната страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо –
сумата от 5200 лв. при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата
страна е да установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил
даденото (вж. така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на
ВКС и Решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).
От облигационноправна гледна точка, правното основание, обосноваващо имуществено
разместване, при чието наличие няма да има неоснователно обогатяване, се дефинира като
валидно правоотношение между лицето, което дава, и лицето, което получава нещо, част от
съдържанието на което отношение е правото на последното да получи съответната
имуществена облага (вж. по-подробно по този въпрос проф. Ал. К., „Облигационно право.
Отделни видове облигационни отношения“ – нова редакция и допълнения от проф. П. П., С,
2002 г., стр. 342 – 343). В този смисъл предаването на благо от имуществен характер въз
основа на нищожен акт е една от типичните хипотези на неоснователно обогатяване при
начална липса на основание (вж. мотивите към т. 1 от цитираното по-горе Постановление №
1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1 от 1979 г., Пленум на ВС).
Очертаните принципни постановки, пренесени в полето на конкретния казус, дават
основание за формирането на следните изводи относно разглеждания иск:
Не се спори между страните по делото, а и от представените копия на Договор за жилищен
и ипотечен кредит от 10.12.2008г., Общи условия (ОУ) и декларации към него, се
установява, че между ищеца (като кредитополучател и потребител) и ответника (като
кредитор и заемодател) е бил сключен процесният договор за кредит, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца сумата от 142 800 лв. Ответникът е превел на три
транша на ищеца по банкови сметки, отразена в самия договор, главницата по процесния
договор за потребителски кредит, като това обстоятелство се установява и от заключението
на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните).
От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на
заемното правоотношение, а именно: главница – 142 800 лв.; договорна лихва – общо 12,49
%, формирана по начина посочен в чл. 7 от процесния договор: от базов лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „УЮТ”- /Приложени № 2 към договора/, като към датата на сключване на
договора, базовият лихвен процент (БЛП) е 5,69 %, стандартната надбавка е в размер на 6,80
процентни пункта; срокът за издължаване на кредита е 300 месеца, считано от датата на
неговото първо усвояване. Според чл. 4.1 и чл. 4.2 от същия кредитът се усвоява чрез
разплащателна сметка на продавача с титуляр „Друм“ ЕООД, представлявано от К. П. в
размер на 42 110,70 лв. и чрез разплащателна сметка на кредитополучателя в размер на 100
689,30 лв. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху закупения с отпуснатите
средства недвижим имот-поземлен имот, ведно с изградените в него промишлена сграда
/цех за обработка на мрамор и мраморни изделия и административна, делова сграда/, като
2
това е видно от приетия по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 49,
том VI, рег. № 3135, дело № 1018/2008г. по описа на нотариус С. К..
Съобразно чл.9.1 от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, кредитът се
олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и
надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент,
за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Лихвата се начислява върху
усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно При промяна на базовия
лихвен процент, кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.
Съобразно чл.25.3 от ОУ цитирани по-горе, кредиторът има право едностранно да променя
базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ
начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: при
изменение от поне 1% за месец на стойността на LEONIA, EUROBOR, LIBOR, при
изменение от поне 1 % за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар, при
изменение от поне 0.5% за месец на индекса на потребителските цени за България,
въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или
върху Банка ДСК, промени в нормативните актове, както и регулациите на Централната
банка, засягащи функционирането и изискванията към банките, при изменение от поне 10 %
за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по провлечените
депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка,
съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на
валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните), както и от разпита на изготвилото я вещо лице, става ясно, че в периода от
26.06.2017 г. до 24.06.2022 г. ищецът е извършил погасявания по кредита в размер на
общата сума от 91 257,16 лв., като от така направените вноски са погасени възнаградителна
лихва: 75 985,08 лв., главница: 15 245,89 лв., лихва върху просрочена главница – 26,19 лв.
Според вещото лице от датата на усвояването на кредита до датата на исковата молба,
базовият лихвен процент и годишният лихвен процент за олихвяване на кредита не е
променян едностранно от банката, като същият е в размер на 12,49 % годишно, формиран от
БЛП 5,69 % и надбавка 6,80 %, колкото е по договора за кредит. Според заключението към
датата на сключване на договора за кредит от кредитополучателя не са изпълнени условията
за ползване на преференциален лихвен процент с отстъпка от 0,5 % по програма „ДСК
Уют“, с изключение на едно от тях - да има открита разплащателна сметка в лв. в банката и
преференцията не е ползвана. Същото се отнася за целият период на ползване на кредита -
до 06.03.2023 - датата на изготвяне на експертизата. Установява се, че в процесния период
няма надплатена лихва, тъй като БЛП и годишният лихвен процент (ГЛП) не са
увеличавани. Става ясно също така, че в периода 26.06.2017 г. - 24.06.2022 г. от банката не е
извършено капитализиране в главницата на начислената възнаградителна лихва от
предходен месец и годишната такса за управление на кредита.
Основният спорен въпрос по делото е дали е налице валидно основание ответникът да
получи плащане на възнаградителна лихва за процесния период от време. Според ищеца
платената сума за възнаградителна лихва е получена без правно основание, предвид това че
ответната банка не била отчела изменението на лихвените индекси LEONIA, EURIBOR,
LIBOR. Според ответника нямало предвидено негово задължение автоматично да променял
БЛП.
Според настоящия съдебен състава е било налице валидно основание ответникът да
получи плащане на възнаградителна лихва за процесния период от време. Аргументите за
този извод са следните:
В действителност ответникът е предвидил възможността едностранно да изменя
възнаградителната лихва, при неустановен ясен механизъм и конкретни параметри за това и
при непредвидена възможност за потребителя да се откаже безусловно от договора. Това
поставя ищецът в неравноправно положение по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като
уговорките не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
3
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Във вреда на
кредитополучателя и установявайки значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, както и в разрез с изискването за
добросъвестност, с посочените норми на договора е предвидено правото на Банката и
задължението на кредитополучателя да заплаща лихва, която да се определя по неясния
условия от Банката, при които Банката може едностранно да променя лихвата.
Произтичащата от чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 ЗЗП нищожност на уговорката в клауза
от договор за банков кредит, даваща право на банката – кредитор да променя едностранно
лихвата по кредита при промяна на БЛП, без постигане на изрична уговорка с
кредитополучателя, респективно без ясно и разбираемо посочена методика за изменяне на
размера на БЛП, по който начин се изменя дължимата възнаградителна лихва и съответно
месечната анюитетна вноска, не обуславя нищожност и на уговорката в същата или друга
клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор
от БЛП с точно определен към датата на сключване на договора размер в проценти и
посочената договорна надбавка. В посочения смисъл е константната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Установяването на неравноправния характер на клаузите за едностранна промяна на БЛП в
конкретния случай позволява да се възстанови правното и фактическото положение на
потребителя, каквото би било без наличието на тези неравноправни клаузи. Изпълнено е и
изискването на чл. 146, ал. 5 ЗЗП, тъй като договорът за кредит може да се прилага и
изпълнява и без тези клаузи. Следователно в хипотезата на неравноправност на посочените
договорни клаузи приложимата договорна възнаградителна лихва е в първоначално
уговорения размер от 12,49 % и нищожността на чл. 7 от процесния договор за банков
кредит в частта за едностранната промяна, като и на клаузите на т.9.1. и т.25.3. от Общите
условия, не освобождава кредитополучателя от задължението за заплащане на лихвата по
кредита по първоначално уговорения при сключване на договора размер.
Клаузата в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от
кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира от два
компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в
проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от
промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до
знанието на кредитополучателя, е неравноправна само в частта, даваща право на банката -
кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта,
определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и
договорна надбавка в определен размер, която представлява дължимата от
кредитополучателя цена по договора за кредит - чл.430, ал.2 ТЗ.
По дефиниция от чл.430, ал.1 вр. ал.2 ТЗ договорът за банков кредит е възмезден - срещу
задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума
съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита.
Лихвата (чл.430, ал.2 ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на банката като
насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Предвид
правната природа на лихвата по чл. 430, ал. 2 ТЗ и нейното предназначение, уговарянето в
договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за заемополучателя
(кредитополучателя) размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.
Уговорката за лихва е израз на възмездния характер на договора за банков кредит, поради
което произтичащата от чл.146, ал.1 вр. чл.143 ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от
договор за банков кредит, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно
лихвата по кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на уговорката в същата
клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор
от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и
договорна надбавка.
В тази връзка е неоснователно твърдението на ищеца, че неравноправността на клаузата за
4
едностранна промяна на възнаградителната влихва влече след себе си нищожност на цялата
разпоредба за възнаградителна лихва.
Тъй като е сключен при зачитане на действащия и в търговските отношения принцип на
договорната автономия по чл. 9 ЗЗД, при налично взаимно съгласие на страните по
кредитния договор за прилагане на посочените непроменливи лихвени проценти към
кредита, не може да се приеме в случая, че процесният кредитен договор- в оспорената от
ищеца част, не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения и че води до значително неравновесие между правата и задълженията на
насрещните страни по правоотношението. Клаузата за прилагане на лихвен процент към
кредита в точно определен размер /в случая-12,49 %/, е проявление на лихвената политика
на банката, и предвид така установената между страните в условията на договорна
автономия /чл. 9 ЗЗД/ лихвена конвенция, следва да бъде спазвана при изпълнение на
задълженията по договора.
Не е налице и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД при
включването на клауза в договора, предвиждаща заплащането на двукомпонентна
възнаградителна лихва с базов лихвен процент от 5,69 %. Тази договорна клауза, по
преценка на настоящия съд, не се явява нищожна и въз основа на нея валидно е възникнало
задължение за плащане на възнаградителна лихва от ищеца- кредитополучател за периода от
24.06.2017 г. до 24.06.2022 г. При констатиране свърхпрекомерност на уговорена престация
по договора, която не е икономически обоснована, съдът служебно следва да съобрази
противоречието на тази клауза с добрите нрави, т. е. нищожността на клаузата и дали
същата влече нищожност на целия договор /в този смисъл Решение № 125/ 10.10.2018 г. по
т. д. № 4497/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 252/ 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. на
ВКС, ІІ ТО/. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД е налице,
когато при договаряне на насрещните задължения на страните се нарушават принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и
на недопускането на неоправдано имуществено разместване. В случая процесният кредитен
договор е със срок от 300 месеца /25 години/ и уговорена възнаградителна лихва от 12,49%,
която е двукомпонентна и включва БЛП от 5,69 %, чиято приложимост се оспорва от ищеца.
Доколкото възнаградителната лихва представлява възнаграждение по договора за кредит
/заем/, респ. цена на същия, и се дължи за времето, през което паричните средства на
кредитодателя /заемодателя/ са били ползвани от /били са в държане на/ кредитополучателя
/заемателя/, то уговарянето й в размер, съответстващ на лихвената политика на банката-
кредитодател, не може да обоснове извод нито за нейната свръхпрекомерност, като не е
установена по делото и икономическата й необоснованост.
Установи се от заключението на вещото лице Ч. по съдебно-счетоводната експертиза, че
от датата на усвояване на кредита до подаване на исковата молба, т.е. и през процесния
период, базовия лихвен процент и ГЛП за олихвяване на кредита не е променян едностранно
от банката и същият е бил в размер от 12,49 %, колкото е по договора за кредит, като не е
увеличаван. През целия период на договора от кредитополучателя не са изпълнени
условията за ползване на преференциален лихвен процент. Налага се извод, че през
процесния период от 24.06.2017 г. до 24.06.2022 г. ищецът е заплащал възнаградителна
лихва по договора съобразно уговореното. Предвид изложеното съдът намира, че не е
налице неоснователно обогатяване за банката-ответник вследствие обедняването на ищеца,
обосноваващо уважаване на частичния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за процесната сума от
5200 лв.
С оглед горните съображения искът по чл. 55, ал. 1, пр. ЗЗД е неоснователен, което
налага неговото отхвърляне.
Относно разноските.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответната страна разноски в размер на 500 лв., от които 400 лв. за заплатено
възнаграждение на вещото лице Ч. за изготвеното експертно заключение и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
5
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца Р. М. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б**** против
ответника „Банка ДСК” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С****,
представлявана от Д. Д. М.а и Б. Ф. С.-изпълнителни директори, с който се претендира
заплащането на следната сума:
- 5200 лв. /пет хиляди и двеста лева, частично от общата сума от 40 000 лв./, главница,
представляваща сума, заплатена от ищеца на ответника без правно основание, като част от
престирани анюитетни вноски, по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 10.12.2008 г. за
периода от 24.06.2017г. до 24.06.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване исковата молба в съда – 24.06.2022г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. М. В., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. Б**** да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С****, представлявана от Д. Д. М.а и Б. Ф. С.-изпълнителни директори сумата от 500 лв.
/петстотин лева/, представляваща общ размер на дължимите разноски по гр. д. №
1495/2022г. на РС – гр. Благоевград.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6