Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №260122
гр. ВРАЦА, 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 09.04.2021 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА
в присъствието на секретар
МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
113 по описа за 2021
год.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на Д.Н.Ц. и Ц.Ц.Ц.,
подадени чрез пълномощника им М.М., против Решение № 260054/14.12.2020 г. по
гр.д.№ 490/2020 г. на Районен съд-Бяла Слатина, с което са уважени предявени от
К.Д.М. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.26 вр. чл.40 ЗЗД и
въззивниците са осъдени да й заплатят деловодни разноски в размер на 1512,00
лв.
В двете жалби се излагат едни и същи оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и немотивираност на
първоинстанционния съдебен акт. Изразява се несъгласие с извода на районния съд
за нееквивалентност на престациите по Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален
акт № 25, т.3, рег.№ 3575, дело № 398/04.07.2017 г. на нотариус А. К.. Навеждат
се доводи, че сделката е извършена при съобразяване с прогласения от чл.9 ЗЗД
принцип за договорна свобода и в рамките на предоставените правомощия на
представляващия. Извършва се позоваване на практика на ВКС, според която за да
е налице нищожност на сделката неравностойността следва да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация. Изразява се становище, че в
конкретния случай не е налице такава хипотеза, тъй като сделката е сключена по
волята на страните и не излиза извън рамките на допустимото от закона и
нравствените правила. Правят се оплаквания, че при постановяване на съдебния
акт районният съд не е направил обективен доказателствен анализ, тъй като е
отдал приоритет на показанията на ищцовите свидетели, без да обсъди показанията
на доведените от ответниците свидетели.Въззивниците молят за отмяна на
атакувания съдебен акт.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.Н.И.,
като пълномощник на въззиваемата К.Д.М., в който се оспорва основателността на
жалбата на Ц.Ц.. Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно
всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно
фактическата обстановка, а именно – че въз основа на пълномощно, подписано от
наследодателя на ищцата Т. Д. М.,
въззивникът-ответник Ц. е продал на себе си земеделски имот на цена,
която е почти 5 пъти по-ниска от пазарната такава. Извършва се позоваване на
съдебна практика, според която задължение на пълномощника е да продаде
недвижимото имущество с грижата на добър стопанин и при договаряне на цената да
действа в полза на този, който му доверява интереса си. Навеждат се доводи, че
от събраните по делото доказателства е установено, че продавачът по сделката е
бил в тежка алкохолна зависимост, което сериозно е повлияло на възможностите му
за адекватни преценки при вземането на отговорни решения. Изтъква се, че
упълномощеният ответник е действал във вреда на представлявания, тъй като е
продал имота сам на себе си на цена много по-ниска от пазарната такава към
момента на извършване на продажбата, като не е доказано, че дори и тази
продажна цена е била платена на продавача. Обобщава се, че продажбата е
извършена при сериозна нееквивалентност на престациите, свеждаща се до
практическа липса на насрещна престация от страна на купувача, с което са
накърнени добрите нрави. Въззиваемата моли за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на деловодните разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269,
изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното
решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на К.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно и субективно съединени искове
против Ц.Ц.Ц., ЕГН **********, и Д.Н.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: ***5.
В исковата молба се твърди, че К.М. е собственик на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 46810.167.13, с
трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване –
нива, с площ 16 801 кв.м., втора категория, в местността "Ямите-1", в
с.***, общ.Борован, обл.Враца, по кадастралната карта, одобрена със Заповед №
РД-18-14/11.01.2019 г. на изп.директор на АГКК, при граници и съседи:
46810.167.11, 46810.167.14, 46810.178.559 и 46810.167.12, а по плана за земеразделяне
на с.***, обл.Враца, представляващ нива с площ 16.800 дка, ІІ кат., имот №
167013 в м."Ямите-1" в землището на с.***, обл.Враца, който е
придобила по наследство от своя брат Т. Д. М., б.ж. на с.***, починал на 23.05.2019
г. Посочва се, че след смъртта на брат си, ищцата е започнала да урежда
въпроси, свързани с наследството му, и при справка в Служба по вписванията при
РС-Бяла Слатина е установила, че този недвижим имот е бил продаден с Нотариален
акт за покупко-продажба № 25, т.3, рег.№ 3575, нот.д.№ 398/04.07.2017 г. на
нотариус А. К., рег.№ 010 с район на действие РС-Бяла Слатина. Сочи се още, че
продажбата е извършена от ответника Ц.Ц., който при изповядане на сделката се е
явил от една страна като пълномощник на
продавача Т. Д. М., съгласно пълномощно рег.№ 209/21.06.2017 г. за
удостоверяване на подпис и рег.№ 210/21.06.2017 г., т.1, акт 31 за
удостоверяване на съдържание, заверено от ***а на Община Борован, а от друга
страна – като купувач. Според изложеното в исковата молба, имотът е продаден за
сумата 3000,00 лв., която е около пет пъти по-ниска от пазарната стойност на
земята.
Ищцата твърди, че приживе брат й Т. М. е бил в тежка
алкохолна зависимост години наред преди да намери смъртта си в геран в с.***,
където е открит на 21.05.2020 г. с налично количество алкохол в кръвта повече
от 4 промила. Твърди също, че поради това свое състояние брат й е живеел в окаяни
битови условия и се е прехранвал със събиране на хранителни отпадъци от кофите
за боклук в селото. Ищцата счита, че състоянието на наследодателя й в
последните 5-6 години преди смъртта му, е повлияло сериозно и на възможностите
му да прави адекватни преценки и да взема отговорни решения. Посочва, че брат й
се е интересувал единствено как да се снабди с алкохол, като е успявал да си
набави такъв чрез ответника, който го е ползвал да му чисти оборите и двора, да
му цепи дърва и пр., срещу което е заплащал предимно чрез домашна ракия или
дребни пари, с които да може да си купи алкохол. Според изложеното в исковата
молба, към момента на сключване на сделката Т. М. е бил регистриран като
безработен, а от м.07.2018 г. е бил назначен по програма за временна заетост с
работодател "Дейв 2013" ЕООД, чийто управител и едноличен собственик
е ответницата Д.Ц. – съпруга на ответника Ц.Ц., който към този момент е бил ***
на с.***.
Ищцата твърди, че на 21.06.2017 г. ответникът Ц.Ц.Ц.,
възползвайки се от неадекватността на брат й Т. Д. М., го е отвел в Община
Борован, където е подписано и заверено пълномощно, с което е упълномощен да
продаде недвижимия имот на когото намери за добре, включително и сам на себе
си, и при каквато цена намери за добре. Посочва, че няколко дни по-късно ответникът
е прехвърлил имота сам на себе си за сумата 3 000 лв. Ищцата счита, че
избягвайки директната продажба пред нотариус, ответникът Ц. си е осигурил възможност
сам да определи продажната цена и безпрепятствено да си прехвърли собствеността
върху имота на цена, която е значително по-ниска от пазарната такава. Твърди,
че от приятели на Т. М. е узнала, че той не е получил дори отразената в
договора продажна цена, тъй като се е оплаквал пред тях, че ***ът има да му
дава много пари.
В исковата молба се навеждат доводи, че с оглед
изложените факти може да бъде направен извод, че сключената сделка за
продажбата на имота е недействителна, поради противоречие с добрите нрави,
изразяващо се в сериозна нееквивалентност на престациите, при която продажната
цена е около 5 пъти по-ниска от средната пазарна цена – имотът е обработваем и
е продаден за цена от 178 лева на декар при пазарна цена от 900-1000 лв. на
декар. Развиват се и съображения, че сделката е недействителна и поради това,
че ответникът Ц., в качеството си на представител на наследодателя на ищцата, е
действал във вреда на представлявания, продавайки имота сам на себе си на цена,
много по-ниска от пазарната, като договорът е сключен със знание за увреждане,
тъй като представителят на продавача е и купувач и по този начин несправедливо
е увредил значително представлявания и е облагодетелствал себе си.
Отправя се искане към съда да бъде признато за установено
по отношение на ответниците Ц.Ц.Ц. и Д.Н.Ц., че ищцата К.Д.М. е собственик на
описания недвижим имот, тъй като разпоредителната сделка, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба № 25, т.3, рег.№ 3575, нот.д.№
398/04.07.2017 г. на нотариус А. К. е недействителна на основание чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД във връзка с чл.40 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Ц.Ц.Ц. и Д.Н.Ц., чрез
процесуалния си представител адв.М.М., са подали писмени отговори, в които
оспорват основателността на предявените искове. Навеждат доводи, че ищцата не е
собственик на описания в исковата молба недвижим имот, тъй като приживе нейният
брат Т. Д. М. е прехвърлил този имот на първия ответник със сключен по надлежен
ред пред нотариус договор за покупко-продажба. Считат, че сделката е
действителна и е породила своя вещно-прехвърлителен ефект. Изтъкват, че в
исковата молба се съдържат противоречиви и взаимно изключващи се твърдения, тъй
като от една страна се сочи, че договорената цена е твърде ниска, а от друга
страна се излагат предположения, че продажната цена изобщо не е била получена
от продавача.
Ответниците оспорват изложените в исковата молба
твърдения, че приживе наследодателят на ищцата е имал силна алкохолна
зависимост, която не му е позволявала да взема адекватни решения, че е живеел в
мизерни условия, ровел е в кофите за боклук и не е разполагал с никакви
средства. Твърдят, че продажната цена по сделката е платена изцяло и след
подписване на пълномощното Т. М. се е открил банкова сметка ***-клон Борован,
по която е получена и сумата по сделката, както и допълнително пари, за които е
помолил първия ответник. Твърдят също, че в периода, в който е бил безработен, Т.
М. е бил одобрен по програма "топъл обяд" и всеки ден е получавал
един хляб и топла храна; че ответниците и други хора в селото са му помагали,
тъй като е живеел напълно сам, без грижа от страна на роднините си; че е бил
напълно адекватен и способен да ръководи постъпките си и да разбира тяхното
значение; че е бил отговорен човек и е плащал сметките си; че не е живял в
мизерия и дори е имал цифрова телевизия и телефон, както и че ответникът Ц.Ц.
никога не го е използвал за му чисти обора и да цепи дърва, тъй като не гледа
животни и се отоплява на пелетна камина.
В отговора на ответника Ц.Ц. се развиват съображения, че
при сключване на договора са спазени законовите изисквания за форма и
съдържание, както и че формалната доказателствена сила на нотариалния акт не е
опровергана от ищцата, която изказва единствено предположения, без да представя
доказателства. Навеждат се доводи, че преценката относно нееквивалентността на
престациите следва да бъде извършена при съобразяване с принципа за договорната
свобода по чл.9 ЗЗД. Изтъква се, че в случая сделката е извършена на договорена
между страните цена, която е по-висока от данъчната оценка на имота и не излиза
извън рамките на допустимото от закона и нравствените правила. Извършва се
позоваване на съдебна практика на ВКС, според която за да е налице нищожност,
поради накърняване на добрите нрави, неравностойността би следвало да е такава,
че практически да е сведена до липса на престация, което не е налице в случая.
Ответникът счита, че от доказателствата по делото не се установява и
споразумяване между пълномощника и продавача, което да е във вреда на
представлявания продавач, поради което не е налице и хипотезата на чл.40 ЗЗД, а
именно – нарушение на задълженията на представителя да действа в интерес на
представлявания.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключението на съдебно-оценителна експертиза.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, въззивният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приложеното
удостоверение за наследници № 168/29.05.2019 г., издадено от кметство с.***, се
установява, че ищцата К.Д.М. е единствен законен наследник на своя брат Т. Д.
М., починал на 23.05.2019 г.
Безспорно е и обстоятелството, че по реда на ЗСПЗЗ с
Решение № 128М от 11.09.1998 г. на Поземлена комисия-Бяла Слатина е
възстановено правото на собственост на Т. Д. М. върху нива с площ от 16.800
дка, ІІ кат., м."Ямите-1", представляваща имот № 167013 по плана за
земеразделяне на землището на с.***, общ.Борован, обл.Враца. От приложената
скица на имота е видно, че съгласно действащите към момента кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-14/11.01.2019 г. на
изп.директор на АГКК и последното й изменение от 23.06.2020 г., този поземлен имот
се индивидуализира с идентификатор 46810.167.13, с трайно предназначение на
територията – земеделска и начин на трайно ползване – нива, с площ 16 801
кв.м., втора категория, в местността "Ямите-1", в с.***, общ.Борован,
обл.Враца, при граници и съседи: 46810.167.11, 46810.167.14, 46810.178.559 и
46810.167.12.
Не се спори и относно това, че Т. Д. М. е упълномощил
ответника Ц.Ц.Ц. да го представлява във връзка с продажбата на собствения му земеделски
имот, описан по-горе в мотивите, от негово име и за негова сметка и да се
подписва, където е необходимо, съгласно чл.38 ЗЗД. От приложеното по делото
пълномощно е видно, че същото е със заверка на подписа на упълномощителя рег.№
209/21.2017 г. и заверка на съдържанието рег.№ 210, т.І, акт № 31, извършени от
кмета на Община Борован.
От приложените към исковата молба писмени доказателства и
копие от нотариално дело се установява, че на 04.07.2017 г. е сключен Договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 25, т.ІІІ,
рег.№ 3575, дело № 398/2017 г. на нотариус А. К., рег.№ 010 в регистъра на НК
на РБ с район на действие РС-Бяла Слатина, по силата на който Т. Д. М., чрез
пълномощника си Ц.Ц.Ц., продава на Ц.Ц.Ц. собствения си недвижим имот, а
именно: поземлен имот с начин на трайно ползване – нива, с площ от 16.800 дка,
в м."Ямите-1", представляващ имот № 167013 по плана за земеразделяне
на с.***, ЕКАТТЕ 46810, общ.Борован, обл.Враца, при граници: № 167011, №
167012, № 000559 и № 167014, за сумата 3000 лева. В нотариалния акт е отразено,
а това обстоятелство се установява и от приложеното по нотариалното дело
удостоверение за данъчна оценка от 21.06.2017 г., че данъчната оценка на имота
към момента на сключване на сделката е 2 540,20 лв.
Не се спори, че към момента на сключване на сделката
купувачът-ответник Ц.Ц.Ц. е бил в граждански брак с втората ответница Д.Н.Ц..
Това обстоятелство е видно и от приложеното удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки № 293/22.06.2020 г., изд. от Община Борован.
Страните спорят по въпроса дали отразената в договора
продажна цена от 3000 лв. е платена на купувача. В нотариалния акт е отразено,
че същата е изплатена напълно в брой от купувача на продавача при подписване на
пълномощното. От представеното по делото извлечение от банковата сметка на Т.
М. за периода 02.01.2017 г. – 31.12.2017 г., от което е видно, че на 05.07.2017
г., т.е. в деня след сключване на сделката, наследодателят на ищцата е внесъл
касово по сметката си сумата 2 500 лв.
Спори се и относно финансовите възможности на
наследодателя на ищцата към момента на сключване на сделката, нуждата му от
средства и условията му на живот, както и относно състоянието му към същия
момент, а именно – дали е бил с алкохолна зависимост и могъл ли е да осъзнава
свойството и значението на своите постъпки и да взема адекватни решения.
От приложеното по делото удостоверение рег.№
10-05-03-60/25.06.2020 г., изд. от Дирекция "Бюро по труда", гр.Бяла
Слатина се установява, че Т. Д. М. е имал
регистрация като безработен за периода 22.04.2013 г. до 28.04.2015 г., след
което е нает по програма "Подкрепа за заетост" – Реален сектор
/запл.наставник/ във фирма "Дейв-2013" ЕООД за периода от 28.04.2015
г. до 28.10.2015 г. на длъжност "***". Впоследствие е имал нова
регистрация като безработен в периода от 04.02.2016 г. до 01.07.2018 г., след
което е започнал работа по проект "Работа" – Реален сектор /без
запл.наставник/ за периода от 01.07.2018 г. до 21.05.2019 г. в същата фирма на
длъжност "***". От приложените към исковата молба извлечение от
търговски регистър и копие от учредителен акт от 10.04.2013 г. е видно, че
ответницата Д.Н.Ц. е едноличен собственик и управител на търговското дружество
"Дейв-2013" ЕООД. От
приложените извлечения от банковата сметка на Т. М. за периода 02.01.2018
г.-31.12.2018 г. и за периода 02.01.2019г.- 25.10.2019 г. е видно, че от
м.08.2018 г. до м.05.2019 г. същият е получавал ежемесечни преводи по 400,00
лв. от "Дейв-2013" ЕООД, за които е отразено, че представляват
работна заплата.
Ответниците са представили служебна бележка изх.№
94-868/20/1/15.09.2020 г., изд. от Община Борован, обл.Враца, от която се
установява, че Т. Д. М. е бил включен в проект "Осигуряване на топъл обяд
в населените места на територията на Община Борован" за периода 03.04.2017
г. – 03.09.2018 г. въз основа на сключен Договор № 387/03.04.2017 г. за
ползването на социална услуга "Топъл обяд".
За установяване на спорните обстоятелства по делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на водените от ищцата свидетели П.
П. и М. В. и на водените от ответниците свидетели Д. Д. и Х. Б..
От показанията на всички разпитани по делото свидетели се
установява, че Т. М. е живеел сам в бащиния си дом в с.***, общ.Борован. От
показанията на свидетеля П. П., който е посетил къщата една седмица след
смъртта на Т. М., се установява, че условията на живот са били лоши и
неприветливи, имотът не е бил поддържан и дори е имало следи от пожар.
Свидетелят М. В. също установява, че къщата е била мизерна и неподдържана, но е
имало вода, ток и телевизия. Свидетелят Д. Д. заявява, че е сигурен, че в имота
винаги е имало ток, а свидетелят Х. Б. предполага, че в имота е имало ток и
вода, тъй като преди смъртта си Т. М. е бил засадил и е отглеждал зеле. От
показанията на свидетелите не се установява по категоричен начин кой е заплащал
сметките за ток и вода. Единствено свидетелят П. П. посочва, че Т. му е казвал,
че сестра му е плащала сметките за ток, но не знае дали е заплащала и сметките
за вода.
От показанията на свидетелите се установява, че Т. М. е работил
"на частно" и е имал приходи от поправка на помпи, двигатели и друга
техника, както и че е бил извикан от
свой съселянин да ремонтира водната му помпа и в деня на смъртта си, като при
опита да извади същата е паднал в герана и се е удавил. Свидетелят В.
установява, че известен период от време е работил заедно с Т. М., отглеждали са
пилета и им е заплащано по 30,00 лв. на ден. Същият свидетел, както и свидетелите на
ответниците – Д. Д. и Х. Б. заявяват, че не са виждали наследодателят на ищцата
да рови в кофите за боклук, за да търси храна, както и че не е имал вид на
клошар. Свидетелят на ищцата - П. П. заявява, че Т. М. понякога го е посещавал
на работното му място и му е искал пари. Според показанията, той му е казал, че
има да взема пари от продажба на земя и като направи сделката ще му ги върне, при
което свидетелят му е обяснил, че сестра му К. вече му е върнала парите. Същият
свидетел твърди, че е чувал от ищцата, че брат й проси, но в тази част не може
да бъде дадена вяра на показанията му, тъй като същите не се базират на лични
впечатления. В обратен смисъл са показанията на останалите разпитани по делото
свидетели – св.М.В. заявява, че никога не е виждал Т. да проси, а свидетелите
Д.Д. и Х.Б. твърдят, че Т. е имал пари и си е пазарувал в магазина на
ответниците.
Безпротиворечиво свидетелите на ищцата и ответниците
установяват обстоятелството, че Т. М. системно е употребявал алкохол. Различни
обаче са възприятията им относно това дали същият е имал алкохолна зависимост.
Свидетелят П. П. изразява предположение, че по всяка вероятност Т. М. е имал
заболяване – склонност към алкохол, тъй като след развода си е започнал много да
пие и е имал неугледен вид. Свидетелят М. В., който също е доведен от ищцата,
установява, че е пиел заедно с Т. М. почти ежедневно, както и че последният е
харчил парите си за алкохол. Същият свидетел обаче заявява, че не знае Т. М. да
се е лекувал от алкохолна зависимост, както и че не е пиел повече от него самия.
Свидетелите на ищцата заявяват, че не са били очевидци, но са чули от хората в
селото, че преди падането в герана, от което е настъпила и смъртта му, Т. М. е
употребил алкохол. Свидетелите на ответниците също установяват, че Т. М. е бил
ежедневно в кръчмите и е пиел, но считат, че това е обичайно в селото и не представлява
алкохолна зависимост. Свидетелят Д. заявява, че многократно го е виждал да пие,
но никога не го е виждал толкова пиян, че да не може да се движи, а според
свидетеля Б., наследодателят на ищцата е бил напълно нормален и адекватен
човек.
Всички разпитани свидетели заявяват, че Т. М. е споделил
с тях за продажбата на земята си, но без да им казва подробности относно
собствеността на имота и продажната цена. Никой от свидетелите не установява
наследодателят на ищцата да се е оплаквал след сключването на сделката нито
относно цената, нито относно получаването на сумата. Свидетелите на ответниците
заявяват, че пред тях Т. М. е споделил, че е продал земята на добра цена, както
и че е черпил за сключването на сделката.
От заключението на изслушаната пред първоинстанционния
съд съдебно-оценителна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и
е прието от съда, се установява, че действителната пазарна цена на спорния имот
към момента на сключване на разпоредителната сделка – 04.07.2017 г. възлиза на
13 551 лева.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Както бе посочено, в исковата молба е формулиран петитум
за признаване за установено по отношение на ответниците Ц.Ц.Ц. и Д.Н.Ц., че
ищцата К.Д.М. е собственик на спорния недвижим имот, тъй като разпоредителната
сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 25, т.3, рег.№
3575, нот.д.№ 398/04.07.2017 г. на нотариус А. К., е недействителна на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД във връзка с чл.40 ЗЗД.
Районният съд е приел, че е сезиран с два обективно
съединени иска, първият от които е установителен иск за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, а вторият – установителен иск за прогласяване
недействителността на разпоредителната сделка с правно основание чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД вр. чл.40 ЗЗД. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
тези искови претенции като е приел за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК
по отношение на ответниците Ц.Ц.Ц. и Д.Н.Ц., че К.Д.М. е собственик на описания
в исковата молба недвижим имот, придобит по наследство от брат й Т. Д. М., б.ж.
на с.***, починал на 23.05.2019 г. Със същия съдебен акт първоинстанционният
съд е обявил на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.40 ЗЗД да нищожен,
поради накърняване на добрите нрави, договора за покупко-продажба, обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба № 25, т.3, рег.№ 3575, нот.д.№ 398/04.07.2017
г. на нотариус А. К..
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне
правната квалификация на предявените искове, първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на материалния закон. Както бе посочено, ищцата е квалифицирала
исковата си претенция за прогласяване недействителност на правната сделка като
такава с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.40 ЗЗД и
първоинстанционният съд е възприел безрезервно тази правна квалификация. Съгласно
трайно установената съдебна практика, соченото от ищеца правно основание на иска не обвързва
съда, а задължение на последния е да подведе фактическите твърдения в исковата молба под
приложимата материалноправна норма и по този начин да посочи действителната правна квалификация на
иска. В случая първоинстанционният съд не е изпълнил това свое задължение,
а в противоречие с т. 3 от ТР
№ 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, е квалифицирал предявения иск по чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
вр. чл.40 ЗЗД, като не е съобразил изложените в мотивите на този тълкувателен
съдебен акт подробни съображения за разграничението между
недействителността по чл. 40 от ЗЗД и нищожността по чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
В конкретния случай в
исковата молба се посочва, че наследодателят на ищцата Т. Д. М. е упълномощил
ответника Ц.Ц.Ц. да продаде собствения му недвижим имот на когото намери за добре, включително и сам на себе си,
и при каквато цена намери за добре. Твърди се, че при подписването на
пълномощното ответникът се е възползвал от обстоятелството, че упълномощителят
не разполага с парични средства, има алкохолна зависимост и не може да извършва
адекватна преценка на действията си и да се грижи за интересите си. Твърди се
също, че ответникът Ц. е продал имота сам на себе си на цена, която е около 5
пъти по-ниска от действителната пазарна цена. Според изложеното в исковата молба, сключената
сделка за продажбата на имота е недействителна, поради противоречие с добрите
нрави, изразяващо се в сериозна нееквивалентност на престациите. Развиват
се съображения, че сделката е
недействителна и поради това, че ответникът Ц., в качеството си на представител
на наследодателя на ищцата, е действал във вреда на представлявания, продавайки
имота сам на себе си на цена, много по-ниска от пазарната, като договорът е сключен
със знание за увреждане, тъй като представителят на продавача е и купувач и по
този начин несправедливо е увредил значително представлявания и е
облагодетелствал себе си.
Според практиката на ВКС – виж решение № 241 от
15.01.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 3796/2019 г., ІV ГО, ГК, от имащите задължителен
характер разяснения, дадени в мотивите към т. 1 и т. 3 от посоченото ТР, се налага
извода, че когато ищецът, позоваващ се на увреждане на интересите му, респ. на
тези на наследодателя му, по двустранен възмезден договор като основание за
недействителност на договора, е сключил този договор чрез представител (по
закон или по пълномощие), правното основание на иска е по чл. 40 от ЗЗД. Това е така, тъй като представителят, макар да действа от името на
представлявания в рамките на представителната власт (учредена му от закона или
чрез упълномощаване), изразява своя собствена воля при извършването на
съответната правна сделка или действие, като именно волеизявлението на
представителя е от значение за пораждането на целените правни последици, които
настъпват направо в правната сфера на представлявания (в този смисъл са
разясненията в пункт 4 от мотивите към т. 1 от тълкувателното решение). Именно
представителят уговоря с насрещната страна по договора престациите по същия,
като формира и изявява воля от името на представлявания (последният изобщо не
формира и не изявява воля в случаите на представителство по закон; респ. –
упълномощителят формира и изявява воля единствено за упълномощаването, но това
негово волеизявление е от значение само за очертаването на обема на
представителната власт на пълномощника). Уговаряйки с насрещната страна по
договора нееквивалентни престации – в случаите, когато престацията на представляваната
страна по договора е на по-висока стойност от насрещната престация и
неравностойността не е незначителна, представителят и насрещната страна по
договора могат да се споразумеят във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, ако действат недобросъвестно (в този смисъл са и разясненията в пункт
2 и пункт 5 от мотивите към т. 3 от тълкувателното решение). Фактическият
състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали
действително, обективно са увредени интересите на представляваната страна по
договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната
страна по договора са добросъвестни или не, т. е. – дали са осъзнавали, че
увреждат представлявания или не са.
В конкретния случай,
според изложеното в исковата молба, ищцата се позовава на две основания за
недействителност на сделката – на сключването й в противоречие с добрите нрави
и на договаряне във вреда на представлявания. Както бе посочено, тези искови
претенции имат самостоятелен характер и следва да бъдат разграничавани, поради
което отчитайки допуснатото от първоинстанционния съд нарушение при определяне
правната квалификация, изразяващо се в смесване на абсолютната нищожност по
чл.26 ЗЗД и недействителността по чл.40 ЗЗД, и вземайки предвид, че в исковата
молба се излагат твърдения както за сключване на сделката в противоречие с добрите нрави, така и във вреда на
представлявания, въззивният съд е дал указания на ищцата да конкретизира искането
си за прогласяване недействителност на разпоредителната сделка.
С молба вх.№ 262642/30.03.2021
г. ищцата заявява, че поддържа два иска за обявяване на недействителност на
сделката, а именно: 1/ поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в
сериозна нееквивалентност на насрещните престации, поради това, че продажната
цена на имота е много по-ниска /около 5 пъти/ от средната пазарна цена и 2/
поради това, че представителят е договарял във вреда на представлявания,
продавайки имота сам на себе си на цена, която е много по-ниска от пазарната
такава, като договорът е сключен със знание за увреждане, т.к. представителят
на продавача е и купувач по сделката и по този начин несправедливо е увредил
значително представлявания и е облагодетелствал себе си. В с.з. на 09.04.2021
г. процесуалният представител на ищцата допълва, че тези искове са предявени в
условията на евентуалност, като моли съда да се произнесе на първо място по
иска за нищожност поради накърняване на добрите нрави.
С оглед изложеното в исковата молба и направеното пред
въззивната инстанция изрично уточнение от процесуалния представител на ищцата, че
се поддържат две отделни и самостоятелни искови претенции за прогласяване
недействителност на правна сделка на различни основания, настоящият състав
приема следното относно правната квалификация на предявените искови претенции и
тяхната основателност:
На първо място се поддържа иск с правно основание чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД - за прогласяване
нищожността на Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 25,
т.3, рег.№ 3575, нот.д.№ 398/04.07.2017 г. по описа на нотариус А.К., с район
на действие РС-Бяла Слатина, по силата на който Ц.Ц.Ц., в качеството си на
пълномощник на Т. Д. М., продава на себе си /по време на брака си с Д.Н.Ц./,
поземлен имот с идентификатор 46810.167.13, с трайно предназначение на
територията – земеделска и начин на трайно ползване – нива, с площ 16 801
кв.м., втора категория, в местността "Ямите-1", в с.***, общ.Борован,
обл.Враца, по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-14/11.01.2019
г. на изп.директор на АГКК, при граници и съседи: 46810.167.11, 46810.167.14,
46810.178.559 и 46810.167.12, а по плана за земеразделяне на с.***, обл.Враца,
представляващ нива с площ 16.800 дка, ІІ кат., имот № 167013 в
м."Ямите-1" в землището на с.***, обл.Враца, поради накърняване на
добрите нрави.
Като фактическо основание за нищожност на сделката,
поради противоречие с добрите нрави, се сочи обстоятелството, че е налице
сериозна нееквивалентност на престациите – продажната цена на имота е около 5
пъти по-ниска от средната пазарна цена.
Добрите
нрави са морални норми, нарушаването на които законът въздига в критерий за
оценка на сделките и самостоятелно основание за тяхната нищожност. Особеност на
същите е, че са неписани и неконкретизирани, но съществуват като общи принципи
или произтичат от тях. Несъмнено такъв принцип на добрите нрави е
справедливостта, а тъй като тя по дефиниция е мяра за съответствие от нея
произтича също така общоприетия принцип на тези нрави - еквивалентност
(равноценност) на престациите. Съгласно трайно установената съдебна практика, нееквивалентността
на насрещните престации по един двустранен възмезден договор, наведена от ищеца
като основание на иска му за недействителност/нищожност на договора, може да
съставлява накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Същевременно обаче се приема, че не всяко
разминаване в престациите изпълва хипотезата на посочената правна норма, тъй
като следва да се съблюдава и прогласения в разпоредбата на чл.9 ЗЗД принцип на
свобода на договарянето, съгласно който страните по договора са властни да
определят вида и размера на насрещните си престации, при които волеизявленията
им съвпадат. В този смисъл касационната инстанция приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на
добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава,
при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има
практически нулева стойност. При преценката дали една сделка е недействителна
поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено
и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на
имота, предмет на сделката. Продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната не
е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Още
повече, че Законът за
местните данъци и такси и Закона
за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки
да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея. Щом
не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност
да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е
налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна,
изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави. В този
смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в Решение № 452 от
25.6.2010 г. на ВКС по гр. дело № 4277/2008 г на ВКС, І ГО; Решение № 29 от
22.3.2017 г. на ВКС по гр. дело № 2955/2016 г на ВКС, І ГО; Решение № 24 от 9.2.2016
г. на ВКС по гр. дело № 2419/2015 г на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 65 от
21.3.2017 г. на ВКС по гр. дело № 639/2016 г. ІV ГО; Решение
№ 156 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III ГО. При договори за продажба на имоти, съдебната
практика се е ориентирала към разлика над десет, двадесет и повече пъти разлика
между договорената пазарна цена или данъчна оценка на имота, за да се приеме
нарушаване на добрите нрави - в този смисъл - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1208/2009 г., III г. о., ГК,
Решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 485/2010 г., І ГО, ГК
и др.
В конкретния случай имотът е продаден на цена 3 000 лв.,
която макар и незначително, но надвишава данъчната оценка на имота от 2 540 лв.
Разликата между продажната цена и установената чрез експертиза пазарна стойност
от 13 551 лв. е около 4,5 пъти. При това положение не може да се приеме, че
насрещната престация е практически нулева и да бъде обоснован извод за
нарушаване на добрите нрави. Действително продажната цена е значително по-ниска
от пазарната, но разликата не е дотолкова съществена, че да се приеме наличие
на тежък порок на сделката, какъвто е нищожността. Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На второ място, в условията на евентуалност /при
отхвърляне на първия иск/, се поддържа иск
с правно основание чл.40 ЗЗД – за обявяване недействителността на същия
договор, поради договаряне във вреда на представлявания.
Според разясненията, дадени в мотивите към т.3 на
посоченото ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, фактическият състав, пораждащ
недействителност по смисъла на посочената правна норма се състои от два
елемента:
- Обективен елемент –
договорът, сключен от представителя, да е във вреда на представлявания.
Увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни
форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му
е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни
бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип
договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и
в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези. Не
е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за
нейното настъпване (особено при договори с продължително изпълнение), но във
всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на
представлявания, което не е незначително.
- Субективен елемент
- "споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора
за увреждането на представлявания. Този втори елемент от фактическия състав на
недействителността по чл. 40 ЗЗД, се изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя
и насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност ,
т.е. и двамата да осъзнават, че сключеният договор обективно уврежда
представлявания.
С оглед дадените разяснения, фактическият състав на
недействителността по чл. 40 от ЗЗД не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали
действително, обективно са увредени интересите на представляваната страна по
договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната
страна по договора са добросъвестни или не, т. е. – дали са осъзнавали, че
увреждат представлявания или не са. Наличието на двата елемента не се
предполага, а преценката както за наличие на увреждане интересите на
представлявания, така и за недобросъвестност едновременно на представителя и на
насрещната страна по договора, се извършва предвид конкретните обстоятелства
във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на
договора, като тежестта за доказване е за представлявания.
Както бе посочено по-горе в мотивите, от събраните по
делото доказателства се установи, че в случая е налице разминаване между
посочената в договора продажна цена на имота и неговата действителна пазарна
стойност. Неадекватността на престациите обаче не е единственият признак, въз
основа на който да се приеме, че е налице увреждане. Задължението
на представителя да действа в интерес на упълномощителя си е принцип в
института на доброволното представителство. Представляващият винаги трябва да
действа в интерес на представлявания (Решение №
841/2010 г. на ВКС по гр.д.№ 3530/2008 г., ІV ГО и Решение № 21/2015 г. на ВКС
по гр.д.№ 3529/2014 г., І ГО), и ако е същият овластен да
продаде недвижимо имущество без други указания, да действа с грижа на добър
стопанин при договаряне на цената (Решение № 439/2012 г.
по гр. д. № 23/2011 г. I г. о.). Увреждането може да има различни проявни
форми, както е подчертано в Решение
№ 361/2011 г. по гр. д. № 1077/2010 IV ГО, Решение № 140/2015 г.
по т. д. № 2092/2014 г. I ТО, Решение № 586/2010 г.
по гр. д. № 853/2009 г. IV ГО на ВКС и др. Противоречи на установената
практика на ВКС увреждането да се свежда единствено до фрапантна разлика между
цената, на която имотът е бил продаден и тази, на която би следвало според
пазарните условия, без да се обсъдят всички относими към преценката на интереса
обстоятелства. Продажната цена като величина не е единственият критерий за
увреждане и не всяко разминаване в договорената по данъчна оценка цена и
реалната стойност на имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на
представлявания, в този смисъл са Решение № 361/2011 г.
по гр. д. № 1077/2010 г., І ГО, Решение № 586/2010 г.
гр. д. № 853/2009 IV ГО, Решение № 21/2015 г. по
гр. д. № 3529/2014 г. I ГО; Решение № 1/2018 г. по
гр.д.№ 1471/2017 г., ІІІ ГО. Преценката дали договорът е
сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички
обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на
представителя да го сключи.
В
конкретния случай, релевантни при преценката дали е налице увреждането са твърденията на ищцата, че
продавачът Т. М. продължително време е бил в състояние на невъзможност да осъзнава
постъпките си, поради алкохолна зависимост, от което негово състояние се е
възползвал ответникът Ц. Ц., действащ едновременно като пълномощник на
продавача и като купувач по договора. Настоящият съдебен състав намира, че от
събраните по делото доказателства не се установи в периода около подписването
на пълномощното и сключването на договора през м.06 и м.07.2017 г.
упълномощителят-продавач да не е могъл да се грижи за своите работи. Действително
от гласните доказателства става ясно, че същият е употребявал системно алкохол,
но не се установява да е бил в такова състояние, което да не му позволява да
извършва преценка на своите интереси и да защитава правата си. Липсват
доказателства към момента на упълномощаването да е бил освидетелстван по
надлежния ред, да е лекуван доброволно или принудително от алкохолна
зависимост, да са предприети постъпки от неговите близки и в частност от сестра
му – ищцата К.М. за поставянето му под запрещение или поне да е бил във видимо
неадекватно състояние, което да е намирало явно проявление в поведението му.
Тъкмо напротив, от гласните доказателства се установява, че както преди, така и
след упълномощаването, е бил нает по трудов договор на работа във фирмата на
ответницата Д.Ц., както и че до момента
на смъртта си през 2019 г. той е бил търсен от своите съселяни да извършва
технически ремонти, макар и на всички да е било ясно, че употребява алкохол. От
свидетелските показания се установява и обстоятелството, че Т. М. е бил видимо
доволен от сключената сделка с ответника Ц., тъй като е споделял, че е взел
добра цена и е искал да черпи.
При
тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме за установено, че
наследодателят на ищцата е имал акохолна зависимост, която към момента на
упълномощаването го е поставила недакватно състояние и от която представителят
се е възползвал, за да го увреди. В тази насока е и съдебната практика,
формирана по аналогичен случай и обективирана в Решение № 117/2017 г. по гр.д.№ 5654/2015 г., ІV ГО.
В
исковата молба се твърди още, че към момента на упълномощаването и сключването
на сделката, наследодателят на ищцата е бил безработен и е живеел в мизерни
условия, прехранвайки се от кофите за боклук и от просия. От събраните писмени
доказателства са установи, че действително към момента на упълномощаването Т.
М. е бил регистриран като безработен, а от гласните доказателства се установи,
че е живеел в недобри битови условия. Същевременно обаче от писмените
доказателства се установи, че в същия период е бил включен в социална програма
за предоставяне на топъл обяд и хляб, а от гласните доказателства, както бе
посочено, се установи, че е имал и доходи от технически ремонти. Следва да се
отбележи и това, че дори и Т. М. да е бил мотивиран да сключи договора при
очевидна нееквивалентност на престациите от състояние на крайна нужда, то за
него е съществувала възможност да иска унищожаването на този договор на
основание чл.33, ал.1 ЗЗД. Същият не само не е предприел постъпки в тази насока
в двугодишния период след сключването на сделката до смъртта си, но явно е имал
и добри отношения с ответниците, предвид наемането му на работа след
сключването на сделката.
Що
се касае до твърденията в исковата молба, че продажната цена по сделката не е
била заплатена, въззивният съд намира същите за неоснователни, тъй като от
събраните по делото писмени доказателства може да бъде направен извод, че
ответникът Ц. е заплатил договорената сума. Дори и тази цена да не е заплатена,
този факт не води до извод за нищожност на сделката, а поражда единствено
облигационно вземане като основание за реализиране на договорна отговорност по
чл.79, ал.1 ЗЗД или чл.87, ал.3 ЗЗД. Действително продавачът сключва договора,
за да получи цената на вещта, която прехвърля, и във всички случаи договорът
има основание, когато такава цена е уговорена. Самото плащане на цената обаче е
извън фактическия състав на продажбата. Договорът се сключва в момента на
постигане на съгласието от двете страни по всички негови съществени елементи, а
изпълнението на поетите задължения, съответно – неизпълнението на същите, не
рефлектира върху валидността му и не води до нищожност. В този смисъл – Решение
№ 31 от 01.03.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 1532/2017 г., ІІ ГО, Решение № 6 от
31.01.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 470/2012 г., ІІІ ГО и др.
При
горните мотиви, настоящият съдебен състав намира, че само разликата между цената, на която имотът е бил продаден и тази, на която би
следвало да бъде
продаден според пазарните
условия, не е
достатъчна, за да се приеме, че е налице увреждане интересите на упълномощителя-продавач
Т. М.. Не са налице други обстоятелства, въз основа на които може да бъде
направен извод, че предоставените с пълномощното права са упражнени превратно
от представителя и от това е произтекла вреда за представлявания. Действително
упълномощеният е договарял сам със себе си, но данните по делото сочат, че
упълномощителят е бил наясно с определената продажна цена, получил е същата без
възражения и не е предприел действия за защита на права, които да счита за
нарушени. Ето защо съдът приема, че по делото не е установено кумулативното
наличие и на двата елемента на недействителността по чл. 40 от ЗЗД, поради което предявеният иск за обявяване недействителност на това
основание следва да бъде отхвърлен.
На трето място, с исковата молба е предявен иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответниците Ц.Ц.Ц. и Д.Н.Ц.,
че ищцата К.Д.М. е собственик на поземлен имот с идентификатор 46810.167.13, с
трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване –
нива, с площ 16 801 кв.м., втора категория, в местността "Ямите-1", в
с.***, общ.Борован, обл.Враца, по кадастралната карта, одобрена със Заповед №
РД-18-14/11.01.2019 г. на изп.директор на АГКК, при граници и съседи:
46810.167.11, 46810.167.14, 46810.178.559 и 46810.167.12, а по плана за
земеразделяне на с.***, обл.Враца, представляващ нива с площ 16.800 дка, ІІ
кат., имот № 167013 в м."Ямите-1" в землището на с.***, обл.Враца,
като придобит по наследство от брат й Т. Д. М., б.ж. на с.***, починал на
23.05.2019 г.
В исковата молба този иск е посочен като главен такъв, но
доколкото във формулирания петитум изрично е отразено, че правото на
собственост на ищцата е обусловено от недействителността на разпоредителната
сделка, настоящият съдебен състав намира, че уважаването на този иск е в
зависимост от уважаването на някой от първите два иска, поради което произнасянето
по същия следва да бъде извършено след произнасянето по първите два иска.
С оглед тази връзка на обусловеност, неоснователността на
първите две иска за прогласяване недействителността на договора води до извод
за неоснователност и на установителния иск за собственост. Действителната
правна сделка, обективирана в Нотариален акт № 25/2017 г., е породила
транслативен ефект и собствеността върху имота е преминала в патримониума на
ответниците, поради което искът за установяване право на собственост на ищцата
върху продадения имот се явява неоснователен.
В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав
намира, че при постановяване на обжалвания съдебен акт и уважаване на
предявените искове районният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно трайно
установената съдебна практика, неправилното приложение на материалния закон,
изразяващо се в неправилно дадена правна квалификация на иска, обуславя не
недопустимост, а неправилност, като порок на съдебното решение. В случая погрешната
правна квалификация не води до промяна в релевантните факти и разпределението
на доказателствената тежест, поради което
въззивният съд следва единствено да отмени обжалваният съдебен акт като
неправилен и да се произнесе по
предявените искове, като отхвърли същите като неоснователни.
С оглед изхода на
спора пред настоящата съдебна инстанция, съгласно чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски за двете съдебни инстанции имат ответниците.
В рамките на
първоинстанционното производство ответникът Ц.Ц. е направил и следва да му
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лв.,
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, и разноски за
издаване на съдебни удостоверения в размер на 10,00 лв., а ответницата Д.Ц. е
направила и следва да й бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 450,00 лв.
Пред въззивната
инстанция всеки от двамата въззивници е направил разноски за адвокатско
възнаграждение от 1 200 лв., съгласно приложените 2 бр. договори за правна
защита и съдействие, както и разноски за държавни такси от 37,50 лв. Процесуалният
представител на въззиваемата е направил възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира
за неоснователно. Цената на всеки от предявените искове, определена съгласно
чл.69, ал.1, т.2 и т.4 ГПК е в размер на данъчната оценка на имота – 2 540,20
лв. При това положение минималния дължим размер на адвокатското възнаграждение,
определен съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на приблизително 408,00 лв.
Съгласно чл.2, ал.5 от същата Наредба, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Следователно договорените и изплатени от въззивниците адвокатски възнаграждения
са в минималния размер с оглед броя на предявените искове.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260054/14.12.2020 г. по гр.д.№ 490/2020 г. на
Районен съд-Бяла Слатина и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от К.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Ц.Ц.Ц., ЕГН **********, и Д.Н.Ц., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***5, иск с правно
основание чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД - за прогласяване нищожност поради
накърняване на добрите нрави на Договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 25, т.3, рег.№ 3575, нот.д.№ 398/04.07.2017 г. по описа на
нотариус А.К., с район на действие РС-Бяла Слатина, по силата на който Ц.Ц.Ц.,
в качеството си на пълномощник на Т. Д. М., продава на себе си /по време на
брака си с Д.Н.Ц./, поземлен имот с идентификатор 46810.167.13, с трайно
предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – нива, с
площ 16 801 кв.м., втора категория, в местността "Ямите-1", в с.***,
общ.Борован, обл.Враца, по кадастралната карта, одобрена със Заповед №
РД-18-14/11.01.2019 г. на изп.директор на АГКК, при граници и съседи:
46810.167.11, 46810.167.14, 46810.178.559 и 46810.167.12, а по плана за
земеразделяне на с.***, обл.Враца, представляващ нива с площ 16.800 дка, ІІ
кат., имот № 167013 в м."Ямите-1" в землището на с.***, обл.Враца.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от К.Д.М. против Ц.Ц.Ц. и Д.Н.Ц. иск с правно основание чл.40 ЗЗД – за
обявяване недействителността на същия договор, поради договаряне във вреда на
представлявания.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответниците Ц.Ц.Ц. и Д.Н.Ц., че ищцата К.Д.М. е собственик на поземлен имот с
идентификатор 46810.167.13, с трайно предназначение на територията – земеделска
и начин на трайно ползване – нива, с площ 16 801 кв.м., втора категория, в
местността "Ямите-1", в с.***, общ.Борован, обл.Враца, по
кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-14/11.01.2019 г. на
изп.директор на АГКК, при граници и съседи: 46810.167.11, 46810.167.14,
46810.178.559 и 46810.167.12, а по плана за земеразделяне на с.***, обл.Враца,
представляващ нива с площ 16.800 дка, ІІ кат., имот № 167013 в
м."Ямите-1" в землището на с.***, обл.Враца, като придобит по
наследство от брат й Т. Д. М., б.ж. на с.***, починал на 23.05.2019 г.
ОСЪЖДА К.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Ц.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
1 697,50 лв., представляваща деловодни разноски за двете съдебни инстанции,
от която: 450,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция; 10,00 лв. – внесена държавна такса за издаване на 2 бр. съдебни
удостоверения; сумата 37,50 лв. – внесена държавна такса по въззивната жалба;
сумата 1200,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА К.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Д.Н.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***5, сумата
1 687,50 лв., представляваща деловодни разноски за двете съдебни инстанции,
от която: 450,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция; сумата 37,50 лв. – внесена държавна такса по въззивната жалба;
сумата 1200,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........