Решение по дело №2503/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262901
Дата: 3 декември 2021 г. (в сила от 20 януари 2022 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20213110102503
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

262901/2021г.

 

гр.Варна 3.12.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2503/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът „Е.Г.“ ООД сочи, че за периода от м.февруари 2019г. до м.септември 2019г. между него и ответника „К.и.“ ООД са съществували трайни договорни отношения, с предмет - предоставяне под наем на строителна механизация, във връзка с което в рамките на посочения период ищеца като наемодател - е предоставяло на ответника правото да ползва специализиран автокран срещу задължението на пжслиднша да заплати договорената наемна цена. Договорът между страните е сключен в устна форма, като установената наемна цена за ползването на автокрана е в размер на 40лв. без ДДС за машиносмяна от 1ч.

Ответното дружество е ползвало наетия автокран, както следва:

-     от 11.02.2019г. до 06.04.2019г., като в рамките на този период са били отчетени общо 254 отработени машиносмени/часа;

-     от 08.04.2019г. до 08.06.2019г., като в рамките на този период са били отчетени общо 284 отработени машиносмени/часа,

-     от 10.06.2019г. до 18.09.2019г., като в рамките на този период са били отчетени общо 365 отработени машиносмени/часа.

За посочените периоди и отчетени часове на ползването на наетата механизация между страните са съставени протоколи, на базата на които са издадени съответните данъчни фактури, както следва:

-     №**********/19.04.2019г. - за сумата от 12672лв. с вкл.ДДС;

-     №**********/14.06.2019г. - за сумата от 13632лв. с вкл.ДДС

-     №**********/08.10.2019г. - за сумата от 15648лв. с вкл.ДДС

Сумарният размер на така фактурираните задължения на ответника възлиза на 41952лв. с вкл.ДДС, от които от страна на „К.И." ООД са заплатени по банков път общо 8000лв., както следва: 4000лв. на 06.08.2019г., и 4000лв. на 31.03.2020г. Цитираните частични плащания са счетоводно отнесени към главницата на задължението на ответното дружество по ф-ра №**********/19.04.2019г., в резултат на което дължимият остатък по същата възлиза на 4672лв. с вкл.ДДС, а задълженията по другите две описани фактури - №**********/14.06.2019г. и №**********/08.10.2019г. са изискуеми в пълен размер. Задълженията по горните фактури са и изрично потвърдени от ответника с изявление от 04.03.2020г.

Между страните не са договаряни специални срокове относно падежирането на задълженията по процесиите фактури, предвид което същите се явяват дължими от датата на издаването им, но и до момента други плащания няма.

Предвид така констатираната забава на „К.И." ООД за изпълнение на паричните задължения по издадените му от „Е.Г." ООД фактури, следва да бъде ангажирана и отговорността от ответника по смисъла на чл.86, ал.1 от ЗЗД във връзка с начисляването на законната лихва върху непогасената главница по всяка фактура за съответния период на забава от датата, следваща тази на издаването й, до датата на предявяване на исковата молба.

В резултат, дължимите от ответника обезщетения за забава по горните фактури са в размери, както следва:

-868,21лв. по ф-ра №**********/19.04.2019г., начислено върху непогасения остатък от главницата (4672лв.) за периода от 20.04.2019г. до 16.02.2021г. 2321,23лв. по ф-ра №**********/14.06.2019г., начислено върху непогасения остатък от главницата (13632лв.) за периода от 15.06.2019г. до 16.02.2021г.

-      2160,29лв. по ф-ра №**********/08.10.2019г., начислено върху непогасения остатък от главницата (15648лв.) за периода от 09.10.2019г. до 16.02.2021г.

Моли се, да се постанови съдебно решение, с което да се осъди ответника да заплати в полза на ищеца:

сумата от 5540,21лв. от които 4672лв., представляващи неплатен остатък от главница на задължение по фактура №*********/19.04.2019г., и 868,21лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница, начислена за периода от 20.04.2019г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху неплатената главница от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане;

сумата от 15953,23лв., от които 13632лв., представляващи неплатена главница на задължение по фактура №**********/14.06.2019год., и 2321,23лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница, начислена за периода от 15.06.2019г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху неплатената главница от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане;

сумата от 17808,29лв., от които 15648лв., представляващи неплатена главница на задължение по фактура №**********/08.10.2019г., и 2160,29лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница, начислена за периода от 09.10.2019г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху неплатената главница от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и направените в рамките на производството съдебно-деловодни разноски.

Ответника от своя страна в срока по чл.131 от ГПК е подал възражение в което излага, че оспорва исковете като сочи, че ищецът не е представил писмен документ, удостоверяващ качеството му на наемодател на строителна механизация, от който да е видно при какви условия /вкл.цена и начин на ценообразуване/ е постигнато съгласие между страните.

Няма индивидуализация на твърдяната като предоставена строителна механизация, доколкото всеки автокран е индивидуално обособена вещ посредством модел, марка, номера, година на производство и номер и тези технически характеристики са съществен елемент при ценообразуването - респ.определянето на наемна цена.

Твърди, че изготвените три броя протоколи към фактурите имат единствено счетоводно значение с оглед доказване по реда на ЗДДС и ДОПК фактурирана доставка, но не отразяват действително подлежащи на заплащане суми.

Предвид твърдяната в ИМ услуга, а именно - предоставяне под наем на строителна механизация, не става ясно дали механизацията /без посочена индивидуализация/ се предоставя само като движима вещ или комплексно-механизация и труд.

Сочи, че се смесват понятията машиносмяна /което е един работен ден - 8 ч/ и машиночас - един астрономически час. Отделно от представените към фактурите Протоколи в колона „мярка" е посочено „мш.с", което е съкращение на машиносмяна. Следователно - пак от тези протоколи, става ясно, че при 8ч. работен ден, дори при 7-дневна работна седмица, няма как в твърдения период да са направени толкова машиносмени. Поради тази причина оспорва претендираните суми-в част, и съдържанието на представените протоколи и фактури - като цяло.

Твърди, че за процесната услуга /наем на техника/ единствения документ, който доказва реално престиране е „ДНЕВЕН АКТ", в който като реквизити се посочва конкретната машина, в конкретен ден, на конкретен обект колко време е работила в договорената между страните мерна единица /моточас или машиносмяна/. Този дневен акт се подписва от краниста /или началника на отдел „Механизация", ако предприятието е структурирано по отдели/ - от една страна и от друга -от техническия ръководител на обекта на дружеството-наемател/респ. представляващ дружеството.

Отделно от ДНЕВНИЯ АКТ, всяко напускане и прибиране на строителна техника /в случая - автокран/ следва да е придружено със съответния транспортен документ, удостоверяващ дата и час на напускане на базата на наемодателя, пристигане на строителния обект, напускане на строителния обект и прибиране обратно в базата.

С оглед гореизложеното, към ИМ не са представени никакви документи доказващи както действителните договорки между страните, така и реалното ползване на твърдяната като отдавана строителна техника.

С оглед гореизложеното, а и на самостоятелно основание неоснователни се явяват и претенциите за мораторни лихви, поради което моли същите да бъдат отхвърлени.

Предявени са искове по реда на чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищцовата страна е представила по три броя фактури и три броя протоколи към тях съответно от 19.04.2019г., 14.06.2019г. и 8.10.2019г. Фактурите са за отдаване под наем на механизация и не са подписани от ответников представител. Придружаващите ги протоколи обаче са подписани двустранно, като в тях са отразени изявления на представители на страните, че са извършени и подлежат на заплащане строителни и монтажни работи на стойност идентична с посочената по фактурите, като единствената разлика е, че в протоколите сумите са определени без начислено ДДС.

Полагането на подпис на представител на ответника в коментираните протоколи, които подписи са останали неоспорени в производството макар и да са поставени в частни документи и да нямат обвързваща доказателствена сила представляват признание на факти които са във вреда на направилият ги-ответника. Тези признания кореспондират и се подкрепят от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, което е посочило, че издадените от ищеца три фактури са отбелязани при него в дневниците, като участват при формиране на резултата по ЗДДС. Вещото лице също така не е посочило да са констатирани пропуски във воденето на счетоводните книжа на ищеца като това се възприема от състава като доказателство по смисъла на чл.182 от ГПК. Що се отнася до ответната страна вещото лице е посочило, че ответника не му е предоставил достъп до счетоводството си. Това поведение на ответника съставът тълкува в негова вреда при условията на чл.161 от ГПК.   

При изложените по-горе обсъждания и вземане предвид на представените отчетни листи и експедиционни бележки съставът намира за доказани претенциите на ищеца по основание. Следва да се има предвид, че страните не са спорили относно размера на задълженията, а ответникът не е представил доказателства от които да може да се направи извод, че между двамата търговци е имало и друго договорно отношение по което да са издадени фактурите представени като доказателства.

 Предвид изложеното ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от

4672лв., представляващи неплатен остатък от главница на задължение по фактура №*********/19.04.2019г., и 868,21лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница, начислена за периода от 20.04.2019г. до 17.02.2021г.;

13632лв., представляващи неплатена главница на задължение по фактура №**********/14.06.2019год., и 2321,23лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница, начислена за периода от 15.06.2019г. до 17.02.2021г.;

15648лв., представляващи неплатена главница на задължение по фактура №**********/08.10.2019г., и 2160,29лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница, начислена за периода от 09.10.2019г. до 17.02.2021г.

Сумите претендирани като лихви за забава са проверени от състава с изчислителния подмодул на програма „Апис“, като за посочените периоди те дори са по-високи от претендираното.

Предвид извода за основателност на претенциите, представените доказателства и направеното искане ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 3 536лв.

Ето защо, съдът

 

  Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА „К. И.“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Е.г.“ ООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** следните суми:

4672лв., представляващи неплатен остатък от главница на задължение по фактура №*********/19.04.2019г., и 868,21лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница, начислена за периода от 20.04.2019г. до 17.02.2021г.;

13632лв., представляващи неплатена главница на задължение по фактура №**********/14.06.2019год., и 2321,23лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница, начислена за периода от 15.06.2019г. до 17.02.2021г.;

15648лв., представляващи неплатена главница на задължение по фактура №**********/08.10.2019г., и 2160,29лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница, начислена за периода от 09.10.2019г. до 17.02.2021г.

заедно със законната лихва върху главниците считано от датата на сезиране на съда 18.02.2021г. до окончателното им изплащане на осн.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и 3 536лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: