Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16.11.2022 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско отделение
На 06.10.
2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 31 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Изложено е в исковата молба, че на 01.09.2020 г. около 08:25 ч. в гр. С.З. на кръстовището
на бул. *** и ул. *** е настъпило ПТП между ППС марка „Фиат“, модел “Пунто“ с
ДКН ***, собственост на „С.П.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С.***,
вписано в ТР с ЕИК: *** и управлявано от В.Н.А., ЕГН: **********, и пресичащата
пътното платно пешеходка Ц.С.Б., ЕГН: **********. Описан е следният механизъм
на ПТП: водачът на лек автомобил марка „Фиат“, модел “Пунто“ с ДКН *** В.Н.А.
при движение с несъобразена скорост по ул. *** в посока юг и извършване на
маневра ляв завой за движение на изток по бул. *** не пропуска пешеходката,
пресичаща пътното платно на бул. *** в посока юг-север, на пешеходна пътека, в
следствие на което я блъска с предната лява част на автомобила. В резултат на
настъпилото ПТП Ц.С.Б. получава множество травми: фрактура на 3, 4 и 5 ребра в
дясно: фрактура на горен и долен клон на пубисната кост в ляво; фрактура на
горен клон на исхиадичната /седалищна/ кост в дясно; фрактура на горен клон на
исхиадичната /седалищна/ кост в ляво; контузия на глава.
Посочено е, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача
на ППС марка „Фиат“, модел “Пунто“ с ДКН *** В.Н.А., който се движи с
несъобразена с пътната обстановка скорост и който не пропуска пресичащата
пътното платно на пешеходна пътека пешеходка и я блъска.
Твърди се, че за увреждащия лек автомобил е налице сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ със „ЗК Л.И.“ АД, обективирана в застрахователна
полица BG/22/119005538044 със срок на валидност от 00:00 ч. на 28.12.2019 г. до
23:59 ч. на 27.12.2020 г., т. е. към момента на настъпване на ПТП на 01.09.2020
г. за същия е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи,
че по силата на този договор застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420
000 лв. за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт, независимо от броя на пострадалите лица, която
сума представлява максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
момента на настъпване на ПТП.
Посочено е, че в ОД на МВР С.З. по повод настъпилото ПТП е образувано ДП
№1228 ЗМ - 226/2020 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С.З.,
пр. пр. № 5121/2020 г. по описа на Районна прокуратура гр. С.З..
Твърди, че е безспорно установено, че получените от Ц.С.Б. телесни
увреждания са в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното
поведение на водача В.Н.А..
След настъпване на пътнотранспортното произшествие и получените травми Ц.Б.
е откарана и прегледана в Център за спешна медицинска помощ към УМБАЛ „Проф.
д-р С.К.“ гр. С.З.. Оплаквала се е от силни болки в областта на таза, гръдния
кош и главата. Насочена е към консултация в Клиника по Неврохиругия. С течение
на времето болките станали непоносими, което наложило извършването на
допълнителни изследвания, при които са установени описаните фрактури. Наложило
се пострадалата да бъде обездвижена, като дълго време същата е на легло и
зависи единствено от грижите на своите близки. Към днешна дата изпитва болки в
гръдния кош, таза и дясната тазобедрена област. Движенията в долните крайници и
тазовата зона са силно ограничени, затруднени и болезнени. Не може да извършва
никакви дейности сама като не е в състояние да задоволява дори
най-елементарните си битови потребности без чужда помощ, тъй като изпитва болка
при навеждане, изправяне и дори при движение. Сочи, че в периода 07.12.2020г. -
14.12.2020 г. е хоспитализирана в „С.“ ЕАД, филиал Баня К., поради продължаващ
болков синдром, намален мускулен тонус и скованост и стягане в засегнатите
области. Проведен е рехабилитационен курс и е изписана с препоръки за
провеждане на амбулаторна физиотерапия и ежегодно балнеолечение.
Наведени са твърдения, че преживеният стрес е оказал влияние върху
психическото и емоционално състояние на Ц.Б. като е отключил появата на
психотравма. Сочи, че след инцидента тя е силно притеснена, неспокойна,
потисната и напрегната. Лесно се уморява, не може да издържа на напрежение.
Непрекъснато мисли за случилото се, което провокира чести страхови изживявания.
Трудно се концентрира, разсеяна е. Пострадалата рязко е ограничила социалните
си контакти, няма желание да извършва обичайните си дейности и да контактува с
хора, което е изключително нетипично за човека, който е била преди инцидента.
Известен период от време е имала проблеми със съня. Всички тези обстоятелства и
лошото психично здраве са наложили посещение при психолог. Установено е, че
ищцата страда от разстройство в адаптацията, което рефлектира върху поведението
й и води до значим субективен дистрес, който нарушава личностовото и социалното
й функциониране.
Посочено е, че в резултат на получените телесни увреждания пострадалата е извършила
и редица разходи за лечение, медикаменти и ортопедични продукти и
административни услуги в общ размер на 1176.72 лв., от които: 100 лв.,
заплатени за компютърна томография на гръден кош по фактура № **********/14.09.2020
г.; 7.38 лв., заплатени за медикаменти по фактура № **********/24.09.2020 г.;
2.72 лв., заплатени за санитарни консумативи по фактура № **********/24.09.2020
г.; 31.85 лв., заплатени за медикаменти по фактура № **********/24.09.2020 г.;
3.76 лв., заплатени за санитарни консумативи по фактура № **********/24.09.2020
г.; 550 лв., заплатени за изследване от психолог и изготвяне на заключение и
становище по касова бележка № 11/28.09.2020 г.; 15.43 лв., заплатени за
медикаменти по фактура № **********/24.10.2020 г.; 31.61 лв., заплатени за
медикаменти по фактура № **********/17.11.2020 г.; 22.40 лв., заплатени за
медикаменти по фактура № **********/17.11.2020 г.; 15.42 лв., заплатени за
медикаменти по фактура № **********/20.11.2020 г.; 13.24 лв., заплатени за
медикаменти по фактура № **********/20.11.2020г.; 40.80 лв., заплатени за
медикаменти по фактура № **********/20.11.2020 г.; 29.77 лв., заплатени за
медикаменти по фактура № **********/24.11.2020 г.; 5.64 лв., заплатени за
медикаменти по фактура № **********/30.11.2020 г.; 42.99 лв., заплатени за
медикаменти по фактура № **********/30.11.2020 г.; 41.60 лв., заплатени за
медикаменти по фактура № **********/01.12.2020 г.; 40.60 лв., заплатени за
потребителска такса за 7-дневен престой в „С.“ ЕАД, филиал Баня К. по фактура №
**********/07.12.2020 г.; 124.50 лв., заплатени за услуги, свързани с престоя в
„С.“ ЕАД по фактура № *********/07.12.2020 г.; 37.93 лв., заплатени за
медикаменти съгласно касова бележка от 16.12.2020 г.; 1.59 лв., заплатени за
санитарни консумативи съгласно касова бележка от 05.09.2020 г.; 2.70 лв.,
заплатени за медицински изделия съгласно касова бележка от 04.09.2020 г.; 2.59
лв., заплатени за санитарни консумативи съгласно касова бележка от 04.09.2020
г.; 2.20 лв., заплатени за медицински консумативи съгласно касова бележка от
08.09.2020 г.; 10 лв., заплатени за медицински консумативи съгласно касова
бележка от 08.09.2020 г.
Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна
претенция вх. № 0023/18.09.2020 г. Ц.Б. е предявила претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред ответното застрахователно
дружество. Представила е и всички налични у нея документи, в това число
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и медицински документи. Посочила
е и банкова сметка ***. Сочи се, че до настоящия момент дружеството не се е
произнесло по заведената претенция - не е определило и не е изплатило
обезщетение, нито е отказало изплащането на такова.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗК Л.И.“ АД гр. С.
с ЕИК: *** да й заплати, следните суми:
1. 95000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени от Ц.Б. болки и страдания от получените травми в следствие
настъпилото на 01.09.2020г. ПТП, от които:
- 80000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените болки и страдания от получените множество фрактури на таза -
фрактура на горен и долен клон на пубисната кост в ляво; фрактура на горен клон
на исхиадичната /седалищна/ кост в дясно: фрактура на горен клон на
исхиадичната /седалищна/ кост в ляво;
- 15000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените болки и страдания от получената травма на гръдния кош - фрактура
на 3, 4 и 5 ребра в дясно и от получената контузия на главата.
2. 1176.72 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - извършени
разходи по лечението и възстановяването в следствие на получените травми, от
които:
- 100 лв., заплатени за извършване на образно изследване - компютърна томотрафия
на гръден кош по Фактура № **********/14.09.2020 г.:
- 336 лв., заплатени за медикаменти и добавки по фактури №
**********/24.09.2020г., № **********/24.09.2020г., № **********/ 24.10.2020г.,
№ **********/17.11.2020г., № **********/17.11.2020г., № **********/20.11.2020г.,
№ *********/20.11.2020г., № **********/ 20.11.2020г., № *********/24.11.2020г.,
№ **********/30.11.2020г., № **********/30.11.2020 г., № **********/01.12.2020
г. и касова бележка от 16.12.2020 г.;
- 25.56 лв., заплатени за санитарни материали, медицински изделия и
консумативи
по фактури №**********/24.09.2020г., №**********/ 24.09.2020 г. и касови
бележки от 04.09.2020 г. - 2 бр.05.09.2020г. - 1 бр. 08.09.2020 г. - 2 бр.;
- 550 лв., заплатени за изследване от психолог и изготвяне на заключение и
становище по касова бележка №11/28.09.2020 г.;
- 165.10 лв., заплатени за потребителска такса за 7-дневен престой в „С.“
ЕАД, филиал Баня К. и услуги свързани с него по Фактури № **********/07.12.2020
г. и № **********/07.12.2020 г.
3. Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 19.12.2020 г. датата
на която е изтекъл срокът за произнасяне на “ЗК Л.И.” АД по заведената на
18.09.2020 г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно
изплащане на сумата.
Моли, да се присъдят направени по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38 от ЗА, като моли на основание §2а от ДР на Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху
чистата сума на адвокатското възнаграждение да бъде присъден и 20% ДДС.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК при евентуално
уважаване на исковата претенция, моли присъдената сума да бъде преведена по посочена
специална банкова сметка ***. 39 от ЗА.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна.
Навежда твърдения, че ищецът Б. няма правен интерес от
водене на исково производство, тъй като във връзка с претърпените вреди е
отправила доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от
настъпило застрахователно събитие на 01.09.2020 г. /щета №
0000-1000-03-20-7575/, като за определяне за изплащане на застрахователно
обезщетение, на пострадалата е указано да представи допълнително документи,
доказващи основателността на предявената претенция, което не е сторено. Сочи,
че видно от представените документи по спряното наказателно производство, не са
изследвани всички относими обстоятелства по осъщественото правонарушение, както
и по повод поведението на пострадалата при настъпване на процесното събитие, с
оглед което не е налице безспорно виновно поведение на застрахования в
дружеството водач. Заявено е, че във връзка с констатираните обстоятелства,
поради недоказаност на претенцията, на ищцата не е изплатено претендираното
застрахователно обезщетение. Сочи, че по време на ликвидационната дейност по
щетата, ищцата завежда настоящата искова претенция като пред застрахователя не
представя нови доказателства, обуславящи доказване на виновно поведение на
застрахования в дружеството водач, собственото си поведение при настъпване на
събитието или по повод настъпилите за пострадалата вреди, с оглед на които да
бъде преразгледано становището от страна на ответното дружество за изплащане на
застрахователно обезщетение по предявената претенция.
Изложено е, че гражданският процес е способ за защита
на накърнени материални права. Твърди, че ответното дружество не е накърнявало
материални права на ищцата, за да се стига до настоящия исков процес. Сочи, че
вредите, причинени на пострадалата са в резултат от деликтно поведение, което
обаче не е осъществено от застрахован в ответното дружество водач.
На основание чл. 300 от ГПК, оспорва твърдението, че
вина за настъпилите увреждания от ПТП има единствено посоченият за водач на
т.а. “Фиат Пунто“ с рег.№ ***, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Счита, че
за настъпване на ПТП е основна причина, алтернативно е допринесла във висока
степен пострадалата, която е изскочила внезапно на пътното платно при
ограничена видимост, между спрели автомобили, на неопределено за целта място,
като водачът при така създалата се ситуация не е имал техническа възможност да
спре, тъй като пострадалата е попадала в опасната му зона и удара за водача на
автомобила е бил непредотвратим. Оспорва стореното твърдение в исковата молба,
че автомобилът е нарушил правилата за движение и е блъснал движещата се
пешеходка, тъй като няма представени доказателства в тази насока. Счита, че в
настоящия случай е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК, като и
поради спирането на воденото досъдебно производство, не е налице основание за
ангажиране на деликтната отговорност на застрахования водач по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респективно за ангажиране за
изплащане на обезщетение от неговия застраховател.
Твърди се, че ищцата по настоящото дело е навлязла
внезапно на пътното платно, като се е движела по платното за движение на
автомобили на неопределено за целта място, когато това не е било безопасно, с което
си поведение е създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат.
Счита, че ищцата е нарушила разпоредбите на Закона за движение по пътищата, а
именно чл. 113, ал. 1 и следващи като при пресичане на платното за движение
пострадалата е била длъжна преди да навлезе на платното за движение, да се
съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение. Посочва, че пострадалата е попаднала в опасната
зона на автомобила и ударът за водача при така създалата се ситуация е бил
непредотвратим.
Сочи се, че в конкретния случай водачът А. не е могъл
и не е бил длъжен да предвиди появата на пешеходеца, която внезапно е изскочила
да пресече пътното платно, и настъпването на вредоносния резултат. Счита, че
при изяснената в случая фактическата обстановка и механизма на ПТП, като са
изследвани в цялост причините за настъпването му, няма наличие на основание за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Оспорва причинно-следствена връзка с настъпилото събитие
и получените травматични увреждания в тяхната съвкупност, като оспорва
твърдението, че по причина настъпилото събитие е нанесена вреда на тазовата
област при ищцата. Заявено е, че от представените по делото доказателства е
видно, че при настъпилото застрахователно събитие на ищцата е нанесена
единствено травма на главата, като счита недоказани в причинна връзка със
събитието уврежданията в средната трета на тялото при същата, установени две
седмици след ПТП от 01.09.2020г. Алтернативно, счита, че за нанесените травми
на тялото на пострадалата е виновно поведението именно на същата, която е
отказала болнично лечение или същата е допринесла за утежняването им. С оглед
изложеното, и поради нейното поведение, ответникът намира, че следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че в случай, че съдът счете, че нанесените вреди са
при и по повод настъпилото ПТП от 01.09.2020г., поради оплакванията на
пострадалата две седмици след него, изпитваният болков синдром е бил с малък
интензитет и твърденията в исковата молба в тази насока са голословни.
Оспорва твърденията за търпени от ищцата травматични
увреждания, твърденията за продължителност и интензитет на търпени болки, както
и твърдението за търпяно страдание, представляващо трайно
състояние-продължително психично отношение на ищцата към осъщественото събитие.
Оспорва твърдението, в резултат от осъществяване
механизма на произшествие от 01.09.2020г., на ищеца Ц.Б. да са причинени
описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички
твърдения относно медико - биологичния им характер, за продължителност на
лечението, както и заявените вреди да са настъпили по причина от травми
настъпили от описаното превозно средство.
Изложени са аргументи, че отговорността на ЗК”Л.И.’АД
е договорна и за да бъде ангажирана същата по риска „Гражданска отговорност”
следва да е безспорно установена вината на застрахования, каквито данни липсват
към настоящия момент. Посочено е, че по делото не е представено решение на
наказателен съд или друг акт удостоверяващ по безспорен начин вината и
сторените фактически твърдения от исковата молба, което да е влязло в законна
сила, напротив, според ответника, представените доказателства свидетелстват
невиновно поведение.
В случай, че не се приеме, че пътно - транспортното
произшествие е настъпило по изключителна вина на пешеходеца, ответникът счита,
че ПТП е причинено при висока степен на съпричиняване по изложените по - горе
съображения, поради което, моли при условията на евентуалност да бъде
съобразено поведението на ищцата и степента на приноса й за настъпване на
вредоносния резултат. Намира, че в случай, че се установи наличие на
съпричиняване от страна на ищцата, то същото е основание за намаляване на
размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва исковата претенция и по
размер:
Оспорва размера на предявените по чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането искове, като твърди, че същият е недължим, а отделно
и предявения размер е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД, с вида на описаните увреждания и техния медико
биологичен характер.
Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди,
за техния интензитет и проявление, както и твърденията по отношение на периода,
през който са търпени, като оспорва твърдението за настъпване на такива,
обосноваващи размера на исковата претенция.
Заявено е, че размерът на претендираното с исковата
молба застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като последица от
процесното ПТП е завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, предвид
характера и степента на реално получените телесни увреждания и свързания с тях
интензитет на болки и страдания търпени от страна на ищцата като се съобрази
константната съдебна практика по сходни казуси за процесния период.
В тази насока, посочва, че видно от представената по
делото епикриза пострадалата е получила единствено травма на главата, като
същата е изписана от медицинското учреждение в добро общо състояние, без
усложнения и смущения, като оспорва твърденията за продължаващо страдание,
което да е по причина и в причинна връзка с ПТП от 01.09.2020 г. Посочва, че
няма представени медицински документи за предписание и медицинско становище за
необходимост от извършване на последващо лечение, както и липсват документи за
провеждано лечение по отношение на психическото състояние.
Счита, че в случай, че се приеме за основателна
предявената по настоящото дело претенция за неимуществени вреди от Ц.Б.,
нанесени й при условие на независимо съизвършителство, изразяващи се в търпени
болки и страдания от получени телесни увреждания, в размер на 95 000 лева за
завишена, с оглед обществените критерии за справедливост (чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите) и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
Моли, да се отхвърли изцяло предявения иск за
неимуществени вреди като неоснователен и недоказан, алтернативно, в случай, че
се установи наличие на съпричиняване от страна на ищцата, то същото е основание
за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД. Моли, при условията на евентуалност да бъде съобразено
поведението на пострадалата и степента на приноса й за настъпване на
вредоносния резултат, като счита, че справедлив размер е над 80 %.
Заявено е, че при определяне размера на
неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД.
С оглед вида на претърпените от ищеца неимуществени вреди, ответникът счита
предявената претенция за обезщетение в изключително завишен размер, за да
доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е
изискването на закона. Посочва, че се претендира обезщетение в един висок
размер, който не кореспондира на трайно установената съдебна практика при
определяне на обезщетения за аналогични случаи. Аргументира се, че справедливо
обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните,
физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице.
Счита, че следва да бъде отчетен и като обективен критерий за настъпване на
вредоносния резултат и възрастта на пострадалата към датата на настъпване на
ПТП, като с оглед този факт следва да бъде отчетено, че не са представени
медицински документи за налични усложнения или необичаен ход на оздравителния
процес, като счита последващите оплаквания, такива съществуващи независимо от
претърпени вреди по причина на ПТП и съществуващи и при здрави пациенти на
съответната възраст.
Оспорва претенцията на ищцата за имуществени вреди,
като оспорва същите и по размер. Счита претенцията за имуществените вреди на
ищцата за изключително завишена по размер и неоснователна, тъй като не се
представят доказателства за претендираните разходи, които да са действително
сторени, като счита същите за неотносими към нанесените вреди и свързаните с
лечението необходими и относими лекарства и лекарствени средства с оглед
оздравителния процес при пострадалата. Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл.
127 ал. 2 от ГПК, с исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея
всички писмени доказателства. Твърди, че към настоящата не се представят
доказателства за извършени разходи, представляващи претендираните за
обезщетяване имуществени вреди - лекарства.
Оспорва всички твърдения в исковата молба, по
основанието на предявената претенция за имуществени вреди. Оспорва твърдението,
че всички предявени за обезщетяване имуществени вреди са относими и необходими
във връзка с лечението на пострадалата. Оспорва необходимостта от
претендираните разходи във връзка с лечението и оздравителния период при
ищцата, като оспорва всички представени фискални бонове без потребител като неотносими
и недоказващи сторени разходи от ищцата в производството. Счита, че се
претендират за изплащане на обезщетение суми, присъщи за разходи и при здрави
индивиди, като в тази връзка оспорва претенцията на пострадалата за лекарства
като недоказани, тъй като не се представят доказателства да са реално сторени
от нея, както и не се представят разходно-оправдателни документи,
удостоверяващи сторения разход лично от ищцата.
Оспорва необходимостта от претендираните имуществени
вреди - разходи за лекарства и медицински консумативи. Сочи, че не са
представени доказателства за необходимостта и действително закупувани ли са, и
за действителната им парична стойност, не са представени доказателства в тази
насока.
Оспорва всички издадени фактури за имуществените вреди
- за разходи, като оспорва необходимостта и приложението им.
Оспорва имуществените вреди - сторени разходи за
рехабилитация, избор на стая, бельо и т.н. като недоказани и необходими във
връзка с лечението на пострадалата.
Посочва, че имуществени вреди са тези действително
направени разходи, които са в пряка причинно следствена връзка с осъществяване
на пътно - транспортно произшествие.
Оспорва всички сторени от ищеца Б. твърдения за
извършени от нея разходи, като оспорва твърдението да е извършила плащане на
суми, съответстващи на претендираните от нея в настоящото производство за
имуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното ПТП и лечението й. На самостоятелно основание, в случай, че се
установи наличие на съпричиняване от страна на ищцата, то същото е основание за
намаляване на размера на обезщетението за имуществени вреди на основание чл.51,
ал.2 от ЗЗД.
В условията на евентуалност поддържа, че поради
наличие на значителен процент съпричиняване на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите и застрахователното обезщетение да бъде
съразмерно намалено. Намира, че следва да бъде отчетен факта, че преценяването
на степента на допринасянето е възможност само на гражданския съд. (В този
смисъл, решение № 55 от 30.05.2009 г. по т.д. № 728/2008 г., т.к., I т.о. на
ВКС, както и решение № 392 от 11.03.1976 г. по гр. д. № 95/76 г. на I г.о.).
Според ответника, в тази насока, решаващият състав по настоящото производство
следва да се произнесе по степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, доколкото същото не е част от фактическия състав на
престъплението и не е обект на изследване в наказателното производство.
Оспорва изцяло претенцията за
присъждане на лихва като неоснователна.
Оспорва дължимостта на претендираните акцесорни искове
за изтекли лихви, като недължими, поради обстоятелството, че на основание чл.
497, вр. 496 и чл. 106 от КЗ същата се дължи и след представяне на всички
необходими доказателства във връзка с доказване на претенцията и след изтичане
на 15 дневен срок от дата на доброволна претенция. Счита, че следва да бъде
взето предвид, че поради непредставяне на всички необходими доказателства за
приключване на щетата по доброволен ред, в настоящия случай лихва не следва да
бъде присъждана.
Моли, да се отхвърли предявения от Ц.Б. иск като
неоснователен и недоказан. Твърди, че описаните в исковата молба от ищцата
увреждания са получени следствие на нейното виновно поведение и неспазването на
посочената по-горе разпоредба. Твърди, че всички претендирани от ищцата вреди
са настъпили следствие на нейното виновно поведение. Посочва, че никой не
следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Претендира съдебно - деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е
постъпила допълнителна искова
молба, с която ищцата взема становище по възраженията на ответника.
Намира за неоснователно възражението на ответното
дружество за неоснователност на предявените обективно съединени искове поради
непредставяне по образуваната щета на доказателства за установяване на
твърдените обстоятелства в депозираната
пред застрахователя доброволна претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, в частност за механизма и вината за настъпване на ПТП. Заявява, че
действително със застрахователна претенция вх. № 0023/18.09.2020 г. Ц.Б. е
предявила претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ. Посочено е, че към нея са
приложени всички налични относими към настъпилото на 01.09.2020 г. ПТП
документи - Констативен протокол за ПТП и медицинска документация. Заявява, че
не отговаря на истината изложеното в отговора на исковата молба твърдение, че
след образуване на щетата е указано на Ц.Б. да представи допълнителни
документи, което тя не е сторила. Твърди, че до завеждане на исковата молба
застрахователното дружество не е изисквало представяне на документи и не се е
произнесло по заведената претенция - не е определило и не е изплатило
обезщетение, нито е отказало изплащането на такова. Счита, че следва да се
вземе предвид обстоятелството, че на основание чл. 496, ал. 3, т.1 от КЗ застрахователят
не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е
бил представен някой от следните документи: Констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие. Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл. 496,
ал. 1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя. В
настоящия случай се сочи, че исковата молба е депозирана много след 19.12.2020
г., датата на която този срок е изтекъл, а именно на 26.01.2021 г. Освен това счита,
че посочените от ответника обстоятелства, за които се твърди, че липсват
представени към застрахователната претенция доказателства, а именно механизъм и
вина за настъпилото ПТП, подлежат на доказване в настоящото производство и
именно за това с исковата молба са направени редица доказателствени искания за
установяването им.
Относно възражението на ответното дружество за
неоснователност на предявените искове поради неизяснения механизъм на
настъпилото пътнотранспортно произшествие и липсата на вина на водача В.Н.А.,
счита същото за неоснователно. Заявява, че нарушението на ЗДвП, извършено от
водача на лек автомобил марка „Фиат“, модел “Пунто“ с ДКН *** е безспорно
установено, предвид което са налице всички предпоставки и елементи от
фактическия състав на ангажиране на отговорността на застрахователя. Сочи, че
са налице: валидно застрахователно правоотношение между собственика на
автомобила и ответника, застрахователно събитие, противоправно поведение от
страна на водача А., настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното поведение, както и вина на водача. Твърди, че В.Н.А. виновно е
нарушил редица правила за движение по пътищата. Същият при движение с
несъобразена скорост по ул. *** в посока юг и извършване на маневра ляв завой
за движение в посока изток по бул. *** не пропуска пешеходката Ц.С.Б.,
пресичаща пътното платно на бул. *** в посока юг -север, на пешеходна пътека, в
следствие на което я блъска с предната лява част на автомобила. Водачът А. не е
съобразил поведението си на пътя с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която
задължава водачите на ППС да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, както и да се движат със съобразена с пътните
условия скорост на движение, като в случай на необходимост или опасност за
движението намалят скоростта или спрат. За това нарушение му е съставен АУАН №
257504/01.09.2020 г., а в последствие е издадено НП № 20-1228-003034/18.09.2020
г. на Началник група към ОД на МВР - С.З., сектор „Пътна полиция“ - С.З..
Образувано е и ДП № 1228 ЗМ - 226/2020 г. по описа на сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР - С.З., пр. пр. № 5121/2020 г. по описа на Районна прокуратура
гр. С.З.. Оспорва твърдението на ответника, че причина за настъпилото ПТП е
внезапното появяване на ищцата на платното за движение при ограничена видимост,
между спрели автомобили и на необозначено място, поради което следва да се
приложи разпоредбата на чл. 15 от НК. Сочи, че произшествието е възникнало на
кръстовището на бул. *** и ул. ***, където има обособена пешеходна пътека. В
тази връзка посочва, че наличието на пешеходна пътека в участъка на
местопроизшествието сигнализира за възможна опасност на пътя и е индиция
водачите да бъдат в готовност във всеки един момент да спрат автомобила от
движение, поради което появата на пострадалата не представлява непредвидимо
събитие и няма как да се приеме, че ударът е бил непредотвратим за водача А..
Изтъква, че по делото има представен Констативен протокол за ПТП и план-схема
към него. Посочени са участниците в процесното ПТП, като е отразен и номерът на
съставения срещу водача А. АУАН. Описано е, че произшествието е настъпило при
ясно време и суха пътна настилка в светлата част на денонощието.
Освен това е посочено, че Законът за движение по
пътищата вменява на водачите и задължението да не създават опасности и пречки
за движението, както и да не поставят в опасност живота и здравето на хората,
да бъдат внимателни към уязвимите участници в движението и да избират скорост
на движение, която да им позволи да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Изложено е, че предвид възрастта на пострадалата /65
години/ тя попада в една рискова група пешеходци, която изисква повишено
внимание от страна на водачите. При движение с несъобразена скорост по ул. ***
в посока юг и извършване на маневра ляв завой за движение в посока изток по
бул. *** водачът А. не се е убедил, че пътят пред него е свободен, при което е
блъснал пресичащата пътното платно на пешеходна пътека Ц.Б.. Ето защо, не
споделя изводите на ответника, че извършеното представлява случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК. Сочи, че именно с оглед изясняване поведението на
участниците и предвид обстоятелството, че отговорността на застрахователя е
гаранционно - обезпечителна и е функция от отговорността на деликвента по чл.
45 ЗЗД, с исковата молба са направени доказателствени искания за назначаване на
съдебномедицинска и съдебно-автотехническа експертиза, които да отговорят на
поставените въпроси, и за приобщаване на образуваното досъдебно производство
към настоящото такова. Заявено е, че заключенията на двете експертизи ще
установят техническите причини за настъпване на ПТП, скоростите на движение на
автомобила и пешеходката преди и в момента на удара, опасната зона на спиране
на автомобила, механизма на получаване на травматичните увреждания, наличието
на причинна връзка между произшествието и вредите и други относими към
механизма на ПТП обстоятелства. Счита, че в тази връзка, изводите на ответника
за липса на основание за ангажиране на отговорността му и за липса на вина на
водача В. А. са недоказани и неоснователни на този етап от процеса, тъй като са
предприети необходимите действия за изясняване както на механизма на ПТП, така
и на вината на водача чрез изготвяне на експертни заключения.
Относно възражението на ответното дружество за
неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди, както и за
прекомерност на размера му, счита същото за бланкетно изложено, неаргументирано
и неоснователно. Посочва, че преценката относно наличието на претърпени
неимуществени вреди, както и относно техния размер следва да се направи след
анализ на всички факти и обстоятелства, които имат значение по делото. Сочи, че
с исковата молба са направени доказателствени искания именно в тази посока -
събиране на гласни доказателствени средства и назначаване на експертизи.
Посочва, че обстоятелствата около понесените от Ц.Б. неимуществени вреди, около
болките и страданията, които тя продължава да търпи и към настоящия момент,
както и обстоятелствата около нейното емоционално състояние и промяната в
начина й на живот след настъпилото ПТП, ще се установят след изслушване на
свидетелските показания. Аргументира се, че според практиката на ВКС
претърпените неимуществени вреди се доказват чрез обективирани психични
преживявания на съответното лице. Сочи, че сред начините за доказването им са
именно възприятията на други лица за състоянието и преживяванията на
пострадалото лице, влошеното здравословно състояние, видимите отражения на
личния или професионален живот, уронването доброто име в обществото /в този
смисъл посочва Решение № 134 от 04.07.2016 г. по гр. д. № 5992/2015 г. на ВКС,
3-то гр. отделение/. В тази връзка е заявено, че свидетелските показания ще
помогнат за отчитане на действителния размер на моралните вреди и за
продължителността на болките и страданията на Ц.Б.. Освен това се сочи, че
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за неимуществени вреди да
бъде определено по справедливост от съда. При определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът винаги държи сметка за обществения критерий за
справедливост /Решение № 16/17.05.2017г. по гр. д. №. 2686/2016 г. на ВКС, 3-то
гр. отделение/. Предвид обстоятелството, че справедливостта не е абстрактно
понятие и е свързана с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства счита, че те трябва да бъдат доказани именно чрез събиране на
гласни доказателствени средства и чрез заключение на вещи лица - специалисти.
Изложено е, че характерът на получените увреждания
безспорно е основният критерий за определяне на справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че след настъпване на процесното ПТП Ц.Б.
е претърпяла и продължава да търпи интензивни болки и страдания в следствие на
получените травми. Сочи, че към исковата молба е приложена подробна медицинска
документация, описваща здравословното състояние на ищцата, от която става ясно,
че в следствие на ПТП тя е получила множество травми: фрактура на 3, 4 и 5
ребра в дясно; фрактура на горен и долен клон на пубисната кост в ляво;
фрактура на горен клон на исхиадичната /седалищна/ кост в дясно; фрактура на
горен клон на исхиадичната /седалищна/ кост в ляво; контузия на глава. След
настъпване на пътнотранспортното произшествие и получените увреждания Ц.Б. е
откарана и прегледана в Център за спешна медицинска помощ към УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“
гр. С.З.. Оплаквала се е от силни болки в областта на таза, гръдния кош и
главата. Насочена е към консултация в Клиника по Неврохиругия. С течение на
времето болките станали непоносими, което наложило извършването на допълнителни
изследвания, при които са установени описаните фрактури. Сочи се, че
приложената към исковата молба медицинска документация и оплакванията на ищцата
непосредствено след настъпване на ПТП при прегледа в ЦСМП опровергават
твърдението на ответника, че в следствие на ПТП пострадалата е получила
единствено травма на главата. Наложило се ищцата да бъде обездвижена, като
дълго време същата е била на легло и е зависила единствено от грижите на своите
близки. Твърди, че към днешна дата изпитва болки в гръдния кош, таза и дясната
тазобедрена област. Движенията в долните крайници и тазовата зона са силно
ограничени, затруднени и болезнени. Не може да извършва никакви дейности сама
като не е в състояние да задоволява дори най - елементарните си битови
потребности без чужда помощ, тъй като изпитва болка при навеждане, изправяне и
дори при движение. Посочено е, че в периода 07.12.2020 г. - 14.12.2020 г. е
хоспитализирана в „С.“ ЕАД, филиал Баня К. поради продължаващ болков синдром,
намален мускулен тонус и скованост и стягане в засегнатите области. Посочва, че
е проведен рехабилитационен курс и е изписана с препоръки за провеждане на
амбулаторна физиотерапия и ежегодно балнеолечение. Заявено е, че всички
изложени в исковата молба твърдения относно претърпените увреждания и връзката
им с настъпилото ПТП подлежат на доказване в настоящото производство. Отбелязано
е, че именно за това с исковата молба са направени редица доказателствени
искания, сред които и такова за назначаване на съдебномедицинска експертиза.
Сочи, че нейното заключение ще даде отговор на въпросите за вида и механизма на
получаване на уврежданията, за връзката им с инцидента, както и за
продължителността и прогнозата за възстановяване на състоянието на ищцата.
Що се отнася до твърденията относно липса на
претърпяна от ищцата психотравма, счита същите за недоказани и неоснователни.
Твърди се, че след толкова тежък инцидент неминуемо психичното здраве на
пострадалата е тежко увредено и съществено променено спрямо времето преди това.
Наведени са доводи, че практиката на върховната касационна инстанция е
последователна във виждането си, че пътнотранспортното произшествие несъмнено е
стресогенно събитие, което води до личностнова промяна. Твърди се, че след
инцидента Ц.Б. е силно притеснена, неспокойна, потисната и напрегната. Лесно се
уморява, не може да издържа на напрежение. Ищцата непрекъснато мислела за
случилото се, което провокира чести страхови изживявания. Трудно се
концентрирала, разсеяна е. Пострадалата рязко е ограничила социалните си
контакти, нямала желание да извършва обичайните си дейности и да контактува с
хора, което е изключително нетипично за човека, който е била преди инцидента.
Сочи се, че известен период от време е имала проблеми със съня. Всички тези
обстоятелства и лошото психично здраве са наложили посещение при психолог.
Заявено е, че от приложеното към исковата молба експертно психологично
становище от д-р В. З. е видно, че ищцата страда от разстройство в адаптацията,
което рефлектира върху поведението й и води до значим субективен дистрес, който
нарушава личностовото и социалното й функциониране.
Посочено е, че размерът на претендираното обезщетение
е съобразен от една страна с принципа за справедливост с оглед действително
претърпените болки и страдания от ищцата, а от друга страна - с лимита на
отговорност на застрахователната компания по ЗГО, със социално-икономическите
условия в страната, както и със съдебната практика при компенсиране на вреди от
този вид. Заявено е, че с петитума на исковата молба ясно са посочени
получените от ищцата травми и е определен размер на обезщетение за тях съгласно
практиката при компенсиране на вреди, произтекли от съответния вид телесно
увреждане /Решение №2080 от 12.08.2019 г. по в. г. д. №5528/2018 г. на С.
апелативен съд, Гражданска колегия - множество фрактури на таза - 80000 лв.;
Решение №3832 от 29.05.2019 г. по гр. д. №76/2018 г. на ГО 1-2 състав на С.
градски съд - 60000 лв. - фрактура на таза; Решение №260062 от 07.10.2020 г. по
т.д. №224/2019 г. на I състав на Окръжен съд - С.З. - фрактура на пубисната
кост - 50000 лв.; Решение №12110 от 14.10.2020 г. по в.г. д. №392/2020 г. на С.
апелативен съд, Гражданска колегия - фрактури на 2 ребра и луксация на раменна
става - 30000 лв.; Решение от 17.11.2020 г. по гр. д. №1035/2020 г. на Окръжен
съд - Бургас - фрактури на 5 ребра — 30000 лв.; Решение №12080 от 12.10.2020 г.
по в. г. д. №1194/2020 г. на С. апелативен съд, Гражданска колегия - фрактури
на 5 ребра - 25000 лв.; Решение №12052 от 06.10.2020 г. по в. г. д. №19/2020 г.
на С. апелативен съд, Гражданска колегия - фрактури на 3 ребра и контузии -
25000 лв./.
По отношение на възражението на ответника за
неоснователност на иска за имуществени вреди поради липса доказателства за
действително сторени разходи и причинна връзка между извършването на разходите
и настъпилото ПТП, счита същото за неоснователно и немотивирано. Посочено е, че
такива доказателства са приложени към исковата молба за всеки един от описаните
в нея разходи. В следствие на настъпилото ПТП Ц.Б. е извършила редица разходи
за своето лечение и възстановяване, за което към исковата молба са приложени
фактури и касови бележки за сторени разходи в размер на общо 1176.72 лв., от
които: 100 лв. /сто лева/, заплатени за компютърна томография на гръден кош по
фактура №**********/14.09.2020 г.; 7.38 лв., заплатени за медикаменти по
фактура №**********/24.09.2020 г.; 2.72 лв., заплатени за санитарни консумативи
по фактура №**********/24.09.2020 г.; 31.85 лв., заплатени за медикаменти по
фактура №**********/24.09.2020 г.; 3.76 лв., заплатени
за санитарни консумативи по фактура №**********/24.09.2020 г.; 550 лв.,
заплатени за изследване от психолог и изготвяне на заключение и становище по
касова бележка №11/28.09.2020 г.; 15.43 лв., заплатени за медикаменти по
фактура №**********/24.10.2020 г.; 31.61 лв., заплатени за медикаменти по
фактура №**********/17.11.2020 г.; 22.40 лв., заплатени за медикаменти по
фактура №**********/17.11.2020 г.; 15.42 лв., заплатени за медикаменти по
фактура №**********/20.11.2020 г.; 13.24 лв., заплатени за медикаменти по
фактура №**********/20.11.2020 г.; 40.80 лв., заплатени за медикаменти по
фактура №**********/ 20.11.2020 г.; 29.77 лв., заплатени за медикаменти по
фактура №**********/24.11.2020 г.; 5.64 лв., заплатени за медикаменти по
фактура №**********/30.11.2020 г.; 42.99 лв., заплатени за медикаменти по
фактура №**********/30.11.2020 г.; 41.60 лв., заплатени за медикаменти по
фактура №**********/01.12.2020 г.; 40.60 лв., заплатени за потребителска такса
за 7-дневен престой в „С.“ ЕАД, филиал Баня К. по фактура
№**********/07.12.2020 г.; 124.50 лв., заплатени за услуги, свързани с престоя
в „С.“ ЕАД по фактура №*********/07.12.2020 г.; 37.93 лв., заплатени за медикаменти
съгласно касова бележка от 16.12.2020 г.; 1.59 лв., заплатени за санитарни
консумативи съгласно касова бележка от 05.09.2020 г.; 2.70 лв., заплатени за
медицински изделия съгласно касова бележка от 04.09.2020 г.; 2.59 лв.,
заплатени за санитарни консумативи съгласно касова бележка от 04.09.2020 г.;
2.20 лв., заплатени за медицински консумативи съгласно касова бележка от
08.09.2020 г.; 10 лв., заплатени за медицински консумативи съгласно касова
бележка от 08.09.2020 г. Тоест, всички тези разходи са извършени за
интервенции, административни услуги, медикаменти, прегледи, санитарни
материали, медицински изделия и консумативи. Твърди се, че безспорно произтичат
от настъпилото пътнотранспортно произшествие и произтеклите от него увреждания.
Сочи, че именно в тази връзка е зададен и въпрос към съдебномедицинската
експертиза дали извършените от Ц.С.Б. разходи се намират в причинно-следствена
връзка с получените в следствие на процесното ПТП увреждания.
Що се отнася до твърдението относно наличието на
съпричиняване от страна на пострадалата Ц.Б., счита същото за изцяло
неоснователно. Намира, че не са налице доказателства за принос към вредоносния
резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че изложените в отговора на
исковата молба аргументи от ответника в тази посока се свеждат до
необоснованото твърдение, че пострадалата е изскочила внезапно на пътното
платно сред паркирали автомобили и на необозначено за това място, с което е
нарушила разпоредбата на чл. 113, ал. 1 и сл. от ЗДвП. Отново посочва, че
наличието на пешеходна пътека в участъка, в който е настъпил ударът, е
достатъчно основание водачът А. да премине през него с повишено внимание и с
такава скорост на движение, която би му позволила да спре управлявания от него
автомобил във всеки един момент, каквито задължения му вменяват разпоредбите на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; чл. 116 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Заявено е, че
дори да се приеме, че в зоната на кръстовището и около него е имало паркирани
автомобили /което е недоказано на този етап на производството/, то те са били
предпоставка за възникване на опасна ситуация, предвид което е следвало водачът
да се движи със скорост, която да му позволи аварийно спиране при опасност от
настъпване на ПТП. Ето защо счита, че Ц.Б. по никакъв начин не е нарушила
разпоредбите на чл. 113, ал. 1 и сл. от ЗДвП.
Счита, че извън всякакво съмнение е, че основната техническа причина за
настъпване на ПТП е несвоевременното възприемане на пешеходката от страна на
виновния водач. Във всички случаи, ако водачът я е възприел своевременно, което
той безспорно е имал възможност да стори, би могъл да предотврати
произшествието. Твърди се, че от техническа гледна точка пострадалата не е
имала никакви пропуски и нарушения, които да са способствали възникването на
инцидента. Отбелязано е, че същата е пресичала пътното платно на бул. *** в
посока юг-север, на пешеходна пътека и това не може да обоснове наличието на
съпричиняване от нейна страна, още по-малко пък 80%, каквото твърдение се
излага в отговора на исковата молба. Намира, че няма как да се приеме и че
водачът не е бил длъжен да предвиди появата на пешеходката. Освен това се сочи,
че наличието на принос от пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин
от страната, която прави възражение за съпричиняване. Сочи се, че такова
доказване не е направено от страна на ответника. Изложени са аргументи, че
съгласно задължителната практика на ВКС принос за настъпване на увреждането е
налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за
настъпване на вредите или е допринесло за механизма на увреждането /Решение
№142/15.10.2015 г. по пи д. №2766/2014 г. на BKC/. Тоест, според ищцата, следва
да е налице причинна връзка между действията на пострадалия и причинения
вредоносен резултат, каквато в случая категорично липсва.
Намира за неоснователно възражението за недължимост на
законна лихва върху претендираните суми и посочва, че на основание чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх. №0023/18.09.2020 г. Ц.С.Б. е предявила
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ЗК "Л.И."
АД, в следствие на което е образувана щета №0000-1000-03-20-7575. Представила е
и всички налични у нея документи, в това число Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и план-схема към него. Изрично е посочила и банкова сметка ***.
Тоест, заявява, че не отговарят на истината твърденията за непредставени
относими към щетата документи. Посочва се, че до подаване на исковата молба
обаче дружеството не се е произнесло по заведената претенция - не е определило
и не е изплатило обезщетение, нито е отказало изплащането на такова. Въпреки липсата
на представен влязъл в сила акт по образуваното ДП, следва да бъде взето
предвид обстоятелството, че на основание чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи: 1.
Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. Изложено е, че с разпоредбата
на чл. 497, ал. 1 от КЗ законодателят е предвидил, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Тоест, непредставянето на документ,
установяващ начина на настъпване на ПТП и противоправността на деянието
извършено от застрахования в дружеството водач при наличие на представен
констативен протокол за ПТП не би могло да обоснове липса на забава от страна
на ответника. В настоящия случай, ищцата счита, че законната лихва се дължи от
застрахователя, считано от 19.12.2020 г. датата на която е изтекъл срокът за
произнасяне на “ЗК Л.И.” АД по заведената на 18.09.2020 г. застрахователна
претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на сумата.
Постъпил е отговор
на допълнителната искова молба, в който е заявено от ответника, че поддържа
становището си в отговора на предявения иск по аргументи подробно изложени в
същия. Поддържа сторените възражения, направените оспорвания и сторените
искания, като поддържам всички твърдения, изложени в отговора на исковата
молба. Посочва, че за съответните възражения и оспорвания с оглед събраните
доказателства в хода на производството, са сторили и ще сторят и евентуално
съответните доказателствени искания.
С оглед липса на представени доказателства и към
настоящата относно механизма на ПТП, както и относно влязъл в сила акт,
удостоверяващ виновно поведение на застрахован при ответното дружество водач,
то поддържа оспорването си в тази насока, като счита, че сторените твърдения не
представляват доказателства, с оглед което поддържа и счита налично виновно
поведение и на пострадалата на платното за движение, като на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД обезщетението бъде съответно намалено.
Поддържа всички останали оспорвания на исковата
претенция.
Поддържа оспорването изцяло на предявените искове за
неимуществени вреди по основанието им и с оглед предявения размер, който счита
за прекомерен, изключително завишен по размер и несъобразен с трайната съдебна
практика по сходни казуси - присъждани обезщетения за нанесени неимуществени
вреди.
Поддържа оспорването на всички твърдения, изложени в
исковата молба и в допълнителната такава по отношение на обстоятелствата,
свързани с възникването на пътно-транспортното произшествие от 01.09.2020 г. и
по отношение на обстоятелствата, при
което е реализирано ПТП, както и във връзка с нанесените при и по повод
събитието травми, както и относно продължаващо страдание, за което не се
представят доказателства.
Поддържа оспорването на претенцията и за дължима лихва, като моли да бъде
взета предвид приложимата специална норма към настоящия казус по повод датата
на настъпване на деликта.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е установено, че на 01.09.2020 г. около 08:25 ч. в гр. С.З. на кръстовището
на бул. *** и ул. *** е настъпило ПТП между л. а. „Фиат“, модел “Пунто“ с ДКН ***,
собственост на „С.П.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С.***,
вписано в ТР с ЕИК: *** и управлявано от В.Н.А., ЕГН: **********, и пресичащата
пътното платно пешеходка Ц.С.Б., ЕГН: **********.
За т. а. „Фиат“, модел “Пунто“ с ДКН *** е налице сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ със „ЗК Л.И.“ АД, обективирана в
застрахователна полица BG/22/119005538044 със срок на валидност от 00:00 ч. на
28.12.2019 г. до 23:59 ч. на 27.12.2020 г., т. е. към момента на настъпване на
ПТП на 01.09.2020 г. за същия е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
Видно
от приложеното НОХД № 2002/2021 г. по описа на Районен съд - С.З. с влязло в
сила Решение № 89/10.03.2022 г. подсъдимият В.Н.А. е признат за виновен в това,
че на 01.09.2020г. към 08:30 часа в гр. С.З. на кръстовището на бул. *** и ул. ***
при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Фиат“,
модел „Пунто“, peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, посочени
в Закона за движението по пътищата - ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 2, изр.
последно от ЗДвП („Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“), чл. 116 от ЗДвП („Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците...“) и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП („Водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат
пешеходците“), и по непредпазливост причинил на Ц.С.Б., на 65 години,
двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на III, IV и V
ребро в дясно, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок,
по- дълъг от тридесет дни, и счупване на срамната кост на таза в ляво и двете
седалищни кости на таза, довели до трайно затруднение на движенията на левия и
десния долен крайник за срок, по-дълъг от тридесет дни -престъпление по чл.
343, ал. 1,6. „6“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като НА ОСНОВАНИЕ чл. 78а, ал. 1 от
Е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност за извършеното престъпление и МУ Е НАЛОЖЕНО
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 (хиляда) лева, която да се
заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен
съд С.З..
Съгласно разпоредбата на
чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх. № 0023/18.09.2020 г. Ц.Б. е
предявила претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди пред ответното застрахователно дружество. Представила е и всички налични
у нея документи, в това число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
медицински документи. Посочила е и банкова сметка ***. До настоящия момент
дружеството не се е произнесло по заведената претенция - не е определило и не е
изплатило обезщетение, нито е отказало изплащането на такова.
От заключението на комплексната съдебно - медицинска и автотехническа експертиза се установява
следното:
Счупване на III, IV и V ребро в
дясно.Счупване на двата клона на лявата срамна кост на таза. Счупване на
дясната седалищна кост на таза. Счупване на лявата седалищна кост на таза.
Контузия на главата.
Всички установени и описани
травматични увреждания, отговарят да са получени по време и място на
възникналото ПТП на 01.09.2020 г.
Налице е причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и получените от Ц.Б. травматични увреждания.
Болките и страданията в конкретния
случай при Ц.Б. са били интензивни от страна на опорно-двигателния апарат за
период от около 1-1,5 месеца. Счупването на III, IV и V ребро се възстановява
за период от около два и половина месеца при правилно протичане на
оздравителния процес. Счупванията в областта на тазовите кости както в
съвкупност, така и всяко едно по-отделно при правилно протичане на
оздравителния процес се възстановява за период от около три месеца.
Всички финансови разходи подкрепени с
финансови документи в делото, са в причинно-следствена връзка с получените в
следствие на ПТП-то травматични увреждания.
ПТП е настъпило при движение на т.а.
"Фиат" Пунто с peг. № ***по ул. *** в посока от север на юг, който на
кръстовището с бул. *** е извършил маневра за завиване на ляво, в посока изток.
В същото това време пешеходецът Ц.Б.
на 65 години предприема пресичане на платното за движение на бул. *** от юг към
север.
В следствие на пресичане траекториите
на движение, е налице конфликтна точка и настъпва сблъсък/удар, като вследствие
на сблъсъка/удара пострадалата получава травматични увреждания.
Времето е било слънчево, пътната
асфалтова настилка е била суха.
Мястото на сблъсъка по дължина на
пътното платно, се намира на източния край на обозначената с червен цвят
пешеходна пътека, който край се намира на 2.30 м. западно от ориентира /Железен
стълб на тролейбусната линия с 1 бр. осветително тяло /Ор//.
Мястото на сблъсъка по широчина на
пътното платно, се намира след средата на северната лента за движение на южното
платно за движение на бул. *** в посока север, на около 6.00 м. северно от
ориентир 2 /Проекцията на ориентира на южния бордюр/край на бул. ***/Ор 2//.
Скоростта на движение на товарния автомобил
"Фиат" Пунто преди и в момента на сблъсъка/удара е равна на 23.33
км/ч.
Скоростта на движение на пешеходката Ц.Б.
преди и в момента на сблъсъка/удара е равна на 5.94 км/ч.
Зоната на видимост на водача на т.а.
"Фиат" Пунто при конкретните условия при липса на зрително
препятствие е била неограничена, като водача на т.а. А. е имал възможност да
възприеме пешеходката Ц.Б., когато е потеглила да пресича булеварда от южния
тротоар на около 25.00 + 30.00 м., а към мястото на сблъсъка/удара
когато т.а. е бил в процес на завиване "наляво", видимостта е била на
около 10.00 -12.00 м. по права линия.
Опасната зона на движение / спиране /
на т.а. "Фиат" Пунто при движението му със скорост за движение - 6.48
м/с. = 23.33 км/ч. е равна на = 9.15 м.
Отстоянието на т.а. "Фиат"
Пунто от мястото на сблъсъка е равно на = 23.57 м. при движението му със
скорост равна на 23.33 км/ч., когато пешеходката се е намирала на южния бордюр
и е предприела пресичането на пътното платно от юг на север.
Пешеходката Ц.Б. не попада в опасната
зона за спиране на т.а. "Фиат" Пунто с peг. № ***.
Водача на товарен автомобил
"Фиат" Пунто с peг. № ***е имал техническа възможност да не
допусне/предотврати настъпването на ПТП при конкретните пътни условия.
Пешеходката Ц.Б. не е имала техническа
възможност да предотврати настъпилото ПТП.
В резултата на това настъпва ПТП с
последици описани в делото.
Техническата причина за настъпване на
ПТП е закъсняла реакция на водача на т.а. "Фиат” Пунто за възприемане на
опасността - пресичащата пешеходка и намаляване на скоростта на движение и/или
спиране.
Към момента на началото на пресичането
на платното за движение, водача на т.а. "Фиат” Пунто е бил спрял и в
последствие е имал техническа възможност да намали скоростта си до такава, че
да пропусне пешеходката или да спре преди да се пресекат траекториите им на
движение и да се получи конфликтна точка.
Мястото на сблъсъка/удара се намира на
около 6.00 м, северно от ориентир 2 /Проекцията на ориентира на южния
бордюр/край на бул. *** /Ор 2// и на 2.30 м. западно от ориентира /Железен
стълб на тролейбусната линия с 1 бр. осветително тяло /Ор//.
Зоната на видимост на водача на т.а.
"Фиат" Пунто при конкретните условия при липса на зрително
препятствие е била неограничена, като водача на т.а. А. е имал възможност да
възприеме пешеходката Ц.Б.. когато е потеглила да пресича булеварда от южния
тротоар на около 25,00 - 30.00 м., а към мястото на сблъсъка/удара когато т.а.
е бил в процес на завиване "наляво", видимостта е била на около 10.00
+ 12,00 м. по права линия.
Водачът на товарен автомобил
"Фиат” Пунто с peг. № ***е
имал техническа възможност да не допусне/предотврати настъпването на ПТП при
конкретните пътни условия.
Всички получени травматични
увреждания, а именно счупванията в областта на таза и счупванията на ребра, не
са изисквали спешни манипулации, единствено травмата на главата е прието да
бъде наблюдавана в болнично заведение за срок от 2-3 дни.
Не се е променил характера и срока на
възстановителния процес, тъй като пострадалата е била на леглови-постелен режим
в периода до установяването чрез КТ на 14.09.2022 г. на счупванията. И да бяха
констатирани на 01.09.2020 г. всички счупвания, правилния и единствен лечебен
процес е леглови режим.
Пешеходката Пенка Б. е пресичала
пътното платно на бул. *** на източния край на обозначената с червен цвят
пешеходна пътека.
Пешеходката Ц.Б. при липса на зрителни
препятствия е имала техническа възможност да възприеме спрелия т.а.
"Фиат" Пунто. когато
същият е бил на линията на изчакване на северния край на бул***.
В процеса на завиване на т.а.
"Фиат" Пунто няма информация пешеходката да е възприела
приближаващият т.а.
Обичайният период за отшумяване на
оплакванията е в рамките на около три месеца, като в случая трябва да се има
предвид възрастта на пострадалата. При женския пол след периода на менопауза
започват остеопоротични промени в костните структури при жените, което пък от
своя страна забавя възстановяването при счупвания. Отказа от първоначално
лечение, непосредствено след ПТП-то, по никакъв начин не е допринесло/удьлжило
лечението при ищцата.
Продължаващото страдание, не е поради
отказ от болнично лечение, непосредствено след ПТП-то, а се явява комплекс от
причини - възраст, пол, физиологична характеристика на организма и не на
последно място, мястото и характера на счупванията.
Лечението при ищцата е било адекватно,
като степента на страданията и болките са характерни за такива по вид
счупвания, и по никакъв начин лечението не е възможно да повлияе за пълното
възстановяване без остатъчни проявления от страна на двигателните функции. Още
повече в конкретния случай ищцата е провела навременна и адекватна
рехабилитация.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката М.А.Д. посочва, че
познава Ц. от 10 години и са приятелки. Спомня си, че на 01.09., ищцата й се обадила
вечерта, че е катастрофирала и ще се наложи човек да я гледа, защото е на
легло. Свидетелката се съгласила да гледа ищцата, която била на легло, тъй като
имала счупен таз, не можела да иде до тоалетна и уринирала в кофа. Свидетелката
посочва, че отзад на гърба, Ц. имала рана до кокал, която трябвало да се
почиства и да се превързва поне два пъти на ден. Свидетелката ходила да купува храна,
до аптека за марли и превързочни материали, да изхвърля боклука. Това продължило
около 1 месец, след това започнала да става. Наложило се, ищцата да ходи втори път
до болница, тъй като имала счупване и на срамните кости. Там се установило, че
има счупване и на ребра. Според свидетелката, след ПТП-то, Ц. била много
стресирана, гледала в една точка, плачела, имала болки, страхувала се да излезе
на улицата. Свидетелката посочва, че болките в таза не са отшумели, въпреки че
е минало много време.
Свидетелят Б.Л.Б., който е съпруг на
ищцата, посочва, че на 01.09.2020г. между осем и осем и половина, синът им му
се обадил, че майка му е ударена от лек автомобил и е в Бърза помощ. Свидетелят
отишъл в УМБАЛ К., където лекарите й правили изследвания и след 10 минути го
пуснали да я види. Ц. лежала на легло и плачела, имала болки в тазобедрената
кост и гърдите. Разказала му какво се е случило, дошъл един полицай, настоял Ц.
да отиде до мястото на ПТП - то, но тя не била в състояние да отиде. Свидетелят
отишъл на местопроизшествието, след това
се върнал в болницата, където Ц. била около час, час и половина и след това я
изписали и се прибрали в жилището си. Ц. седнала на тротоара, а свидетелят
помолил две момчетата да вземат стол и да му помогнат да я качат до апартамента.
Като се върнали, Ц. се била начуркала,
плачела и била много стресирана. След 7-8 дни болката продължила, поради
което отново посетили болницата, където бил направен скенер. След разчитане на
снимката от лекарите се установило, че имало фрактури в областта на срамната
кост, както и увреждане на 3-4 ребра. Свидетелят посочва, че причината отново
да не остане в болница била, че Ц. била напълно обездвижена, задоволявала физиологичните
си нужди с куко, а там нямало човек, който да я обгрижва, както може да бъде
обгрижвана в къщи. За нея се грижел свидетелят и нейна приятелка, която помолил
да готви, да пазари и да помага при физиологичните й нужди. Според свидетеля,
два месеца съпругата му била в доста тежко психично състояние, дори се наложило
да посетят психолог. Нощно време не можела да спи, плачела постоянно. Ц. била около
45-50 дни на легло, края на втория месец с негова помощ успяла да отиде до
тоалетната, тъй като сама не можела. Според свидетеля категорично имало промени
в психичното й състояние преди ПТП – то и след това. Свидетелят посочва, че Ц.
ходела на рехабилитация. След съгласуване с медицински лица и предвид, че тя е
пенсионер, както и предвид тежките костни увреждания, със сина им провели
профилактично лечение в с.Баня по клинична пътека. Според свидетелят и към
настоящия момент не са отшумели болките на съпругата му.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 01.09.2020 г., по силата на което
„З. Л.И.“ АД е поела задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования т. а. „Фиат“, модел
“Пунто“ с ДКН *** трети лица, се
установява от застрахователна полица
BG/22/119005538044 със срок на валидност от 00:00 ч. на 28.12.2019 г. до 23:59
ч. на 27.12.2020 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба
на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск
от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се
за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове.
Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването
на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно чл. 380 от КЗ, ищцата е отправила пред „З. Л.И.“
АД писмена застрахователна претенция вх.
№ 0023/18.09.2020 г. за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди пред ответното застрахователно дружество. Представила е и всички налични
у нея документи, в това число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
медицински документи. Посочила е и банкова сметка ***. До настоящия момент
дружеството не се е произнесло по заведената претенция - не е определило и не е
изплатило обезщетение, нито е отказало изплащането на такова. Поради това съдът
намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно
се установи, че травматичните увреждания на Ц.С.Б. се намират в пряка и непосредствена
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил В.Н.А., което е установено с влязло в сила Решение № 89/10.03.2022 г. постановено по НОХД №2002/2021 г. по описа на
Районен съд - С.З.. Съгласно т. 15 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е
приравнено по значение на влязла в сила присъда, която по реда на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ
следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
Видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза вследствие на процесното ПТП,
ищцата е получила счупване на III, IV и V ребро в дясно,
счупване на двата клона на лявата срамна кост на таза, счупване на дясната
седалищна кост на таз, счупване на лявата седалищна кост на таза и контузия на
главата. Болките и страданията в конкретния случай при Ц.Б. са били интензивни
от страна на опорно-двигателния апарат за период от около 1-1,5 месеца. От
свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и
непротиворечиви се установява, лечебният и възстановителен период на ищцата е
бил продължителен, нуждаела се от чужди грижи, не е можела да се обслужва сама,
изпитвала е силни болки, които продължават и към настоящия момент. При
определяне на обезщетението следва да вземе предвид, че към момента на ПТП,
ищцата е била на 64 години, което обуславя значително по-висок стрес, по-тежко
преживяване на претърпените травми и по-трудно възстановяване на телесното
здраве. По делото е установено, че вследствие на процесното ПТП, ищцата е
изживяла силен стрес, за което се е наложила да посещава психолог. Ето защо съдът като взе предвид,
тежестта на травмите, възрастта
на ищцата към момента на ПТП – 64 години, неудобства и ограничения от личен,
битов, и социален характер, които е претърпяла и факта, че към момента болките
не са отшумели приема,
че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би
била сумата от 70 000 лв.
Относно начина на
предявяване на исковете за неимуществени вреди в размер на 95000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени от Ц.Б. болки и страдания от получените травми в следствие
настъпилото на 01.09.2020г. ПТП, от които:
- 80000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените болки и страдания от получените множество фрактури на таза -
фрактура на горен и долен клон на пубисната кост в ляво; фрактура на горен клон
на исхиадичната /седалищна/ кост в дясно: фрактура на горен клон на
исхиадичната /седалищна/ кост в ляво;
- 15000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените болки и страдания от получената травма на гръдния кош - фрактура
на 3, 4 и 5 ребра в дясно и от получената контузия на главата.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че преките искове срещу застраховател, съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ са за обезщетение на имуществени и за
обезщетение за неимуществени вреди, като към последните се причислява всичко,
свързано с лишаване на увредения от пълноценното човешко съществуване и
активности. Отделните болки, страдания, неудобства и т. н. не
представляват самостоятелни основания за водене на множество преки искове срещу
съответния застраховател, когато произтичат от факта на едно и също вредоносно
събитие - в своята съвкупност те по естеството си са неделимо общо
основание, различаващо се единствено от това за претендиране на обезщетение за
другите - имуществените, вреди от един и същ гражданскоправен деликт /в този
смисъл решение № 214 от 08.03.2018 г. по т. д. № 1069/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 4 от 7.02.2020 г. на ВКС по
т. д. № 232/2019 г., II т. о., ТК /.
По иска за имуществени вреди.
От
представените по делото доказателства и заключението на компексната
съдебномедицинската и автотехническа експертиза се установява, че ищцата е
направила разходи в размер на 1 176, 72 лв., за което са представени фактури с
прикрепени към тях фискални бонове и които се намират в причинно-следствена връзка с получените вследствие на ПТП-то травматични
увреждания. Поради това съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди
следва да бъде уважен в предявения размер от 1 176 лв.
Ответното дружество е направило възражение,
че Ц.С.Б. е нарушила разпоредба на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съгласно, чл. 113, ал. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; да не
преминават през ограждения от парапети или вериги.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от
Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС,наличието на пешеходна пътека сигнализира за
възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две
предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
От заключението на
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че пострадалата
е пресичала пътното платно на бул. *** на източния край
на обозначената с червен цвят пешеходна пътека. Ударът е
настъпил върху маркирана пешеходна пътека на пътното платно за движение на
автомобили, поради което водачът е бил длъжен да намали скоростта или да спре
преди пешеходната пътека и да пропусне преминаването на пешеходците (чл. 119, ал. 1
от ЗДвП). Пешеходецът не е бил длъжен да изчака преминаване на
автомобила, а напротив – основавайки се на предоставеното от закона предимство
при преминаване по пешеходна пътека, той е имал правното основание да изисква и
очаква да му бъде предоставено предимство при пресичането. Правото на
пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана
или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, което е сторено от страна на Ц.С.Б..
Видно от заключението на
автотехническата експертиза техническата причина за настъпване на ПТП е
закъсняла реакция на водача на т.а. "Фиат” Пунто за възприемане на
опасността - пресичащата пешеходка и намаляване на скоростта на движение и/или
спиране. Към момента на началото на пресичането на платното за движение, водача
на т.а. "Фиат” Пунто е бил спрял и впоследствие е имал техническа
възможност да намали скоростта си до такава, че да пропусне пешеходката или да
спре преди да се пресекат траекториите им на движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗДвП отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е
значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на
такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е
могъл и е бил длъжен да предвиди. Освен това от съществено значение е фактът,
че към момента на произшествието Ц.С.Б. е била на 64 години и като такава, може да бъде квалифицирана като "престарял"
по смисъла на чл. 116 ЗДвП и се ползва с особена закрила по смисъла на чл. 116 ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
Ц.С.Б..
По отношение
на възражението, че ищцата е допринесла за утежняването на нанесените травми,
тъй като е отказала болнично лечение.
В този смисъл категоричен е изводът на вещото лице, че
отказа от първоначално лечение, непосредствено след
ПТП-то, по никакъв начин не е допринесло или удължило лечението при ищцата.
Правилният и единствен лечебен процес при ищцата е легловия режим. Поради това
съдът намира, че и това възражение на ответното дружество е неоснователно.
По иска за законна лихва.
Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума. В настоящия случай, ищцата претендира
законна лихва от 19.12.2020 г. датата на която е изтекъл срокът за произнасяне
на “ЗК Л.И.” АД по заведената на 18.09.2020
г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на
сумата. С оглед горепосочените разпоредби, ищецът е имал право да претендира
законна лихва от 18.09.2020 г., когато е предявил застрахователната си
претенция, но с оглед диспозитивното начало съдът следва да присъди законна
лихва от 19.12.2020 г. до окончателното
плащане на сумата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „ЗК Л.И.“ АД следва да заплати на Ц.С.Б.
сумата от 70 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и
страдания от фрактура на горен и долен клон на пубисната кост в ляво; фрактура
на горен клон на исхиадичната /седалищна/ кост в дясно: фрактура на горен клон
на исхиадичната /седалищна/ кост в ляво, травма на гръдния кош - фрактура на 3,
4 и 5 ребра в дясно и контузия на главата настъпили при ПТП настъпило на
01.09.2020 г. ведно със законната лихва от 19.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск над сумата от 70 000 лв. до претендирания размер от
95 000 лв. като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „ЗК Л.И.“ АД следва да заплати на Ц.С.Б. сумата
от 1 176, 72 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по лечението и
възстановяването вследствие на получените травми при ПТП настъпило на
01.09.2020 г. ведно със законната лихва от 19.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че Ц.С.Б.
е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита
ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
По силата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В
настоящото производство са предявени иск за неимуществени вреди и иск за
имуществени вреди.
Иск за неимуществени вреди за сумата от 95 000 лв.
С оглед изложеното по –
горе съдът намира, че
обезщетението на неимуществени вреди включва всички претърпени травми и болки и
страдания, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде определено
върху общия материален интерес на предявения иск за неимуществени вреди за
сумата от 95 000 лв., а не върху отделните травми, който е претърпяла ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000
лв. При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 3 380 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 4 056 лв. с
ДДС /3 380 х20% = 4 056 лв./
С оглед изхода на делото ответникът „ЗК Л.И.“ АД следва да заплати на адвокат П.К.
адвокатско възнаграждение в размер на 2 988,
63 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Иск за имуществени вреди за сумата от 1 176, 72 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди.
С
оглед изложеното по – горе, съдът намира, че обезщетението на имуществени вреди
включва всички разходи по лечението и възстановяване на получените травми.
Поради това адвокатското възнаграждение следва да бъде определено върху общия
материален интерес на предявения иск за имуществени вреди за сумата от
1 176, 72 лв., а не върху всеки отделен разход, който е извършил ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 лв. до 5 000 лв. – 300
лв. + 7% за горницата над 1 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 312, 37 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищцата е в размер на 374, 84
лв. с ДДС /312, 37 х20% = 374, 84 лв./.
Или общо дължимото адвокатско възнаграждение на адв. П.К. за
осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата възлиза на сумата от 3 363, 47 лв. с включен
ДДС /2 988, 63 лв.+ 374, 84 лв./
съразмерно с уважената част от исковете.
По разноските на ответното дружество „ЗК Л.И.“ АД.
Ответното дружество е направило следните
разноски: възнаграждение за комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза в размер на 775 лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсулнско възнаграждение в
размер на 250 лв. Или така общият размер на направените от ответното дружество
разноски е в размер на 1 025 лв.
С оглед изхода на делото Ц.С.Б. следва да заплати на „ЗК Л.И.“ АД направените по делото разноски в размер на 266, 44 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено
възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
в размер на 775 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „ЗК Л.И.“ АД следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 2 850 лв. за държавна такса
съразмерно с уважения размер на исковете, както и сумата от 573, 55 лв., представляваща възнаграждение на вещи лица
по комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза платено от бюджета на
съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. Л.И.“ АД - гр.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: общ. С., гр. С., ***да
заплати на Ц.С.Б. ЕГН
**********, с постоянен адрес *** сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените болки и страдания от фрактура на горен и долен клон на пубисната
кост в ляво; фрактура на горен клон на исхиадичната /седалищна/ кост в дясно:
фрактура на горен клон на исхиадичната /седалищна/ кост в ляво, травма на
гръдния кош - фрактура на 3, 4 и 5 ребра в дясно и контузия на главата
причинени при ПТП на 01.09.2020 г. ведно със законната лихва от 19.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над сумата от 70 000 лв. до претендирания размер от
95 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З. Л.И.“ АД - гр.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: общ. С., гр. С., ***да
заплати на Ц.С.Б. ЕГН
**********, с постоянен адрес *** сумата
от 1 176, 72 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по лечението и
възстановяването вследствие на получените травми при ПТП настъпило на
01.09.2020 г. ведно със законната лихва от 19.12.2020
г. до окончателното изплащане на сумата.
Горепосочените суми може да бъдат заплатени по банкова сметка *** - клиентска сметка по
чл. 39 от ЗА.
ОСЪЖДА З. „Л.И." АД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. С., ** да заплати на адв. П.Х.К. с адрес: ***, адвокатско възнаграждение в
общ размер на 3 363,
47 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част
от исковете.
Горепосочената сума може да бъде заплатена по банкова сметка ***
ОСЪЖДА Ц.С.Б. ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на „З. Л.И.“ АД - гр.С.,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: общ. С., гр. С., ***направените по делото разноски в размер на 266, 44 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З. Л.И.“ АД - гр.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: общ. С., гр. С., ***да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 2 850
лв. за държавна такса съразмерно с уважения размер на исковете, както и сумата от 573, 55 лв., представляваща
възнаграждение на вещи лица по комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза платено от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :