№ 19839
гр. С., 05.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110103528 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Л. И., С. Н. К., К. К. И. и Т. К. И. против Л. Б. В.,
с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, за сумата в общ размер на 10 000 лева, а именно за сумата в размер на 2 500 лева
за всеки от ищците, представляваща обезщетение за причинени им неимуществени вреди,
изразяващи се в нарушен биоритъм, системно нарушаване на дневната и междудневната
почивка, невъзможност за пълноценен сън през нощта и психически тормоз, вследствие на
високи нива на шум в собствения на ответника недвижим имот.
В исковата молба са изложени твърдения, че К. Л. И. и С. Н. К. притежават вещно
право на ползване, а К. К. И. и Т. К. И. право на собственост върху недвижим имот,
находящ се в гр. С., ул. „Б.П.“ № 29, вх. Ж, а ответницата е собственик на съседната редова
къща и я обитава заедно със семейството си. Представителят на ищците поддържа, че за
период от две седмици след 15 декември 2020 г. ответницата, заедно със своето семейство в
нарушение на нормите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за обществения ред на територията
на Столична община използвали виброколона, създавайки непоносимо силен шум по всяко
време на денонощието. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на
изключително високия непрестанен шум бил смутен нормалния ритъм на живот на ищците.
Ищците поддържат, че въпреки направен опит за разговор с ответника и съставения му
предупредителен протокол от районен полицай, в периода от 18.07.2021 г. до 29.07.2021г. от
имота на Л. В. отново се чувал непоносим шум, представляващ музика с мощен бас и
максимален звук от телевизор, като звуците били възпроизвеждани по всяко време на
денонощието. В исковата молба са изложени твърдения, че ищците на свои разноски
ангажирали акредитиран съгласно БДС орган за контрол, който да извърши замервания на
шума в периода 21/22.07.2021 г. Видно от съставения Протокол № 214/223.07.2021 г. за
контрол на шум в помещенията на жилищни и обществени сгради и Сертификат за контрол
№ 224/23.07.2021 г. към него в имота на ищците били констатирани нива на шум на
стойност 39.77 dB през деня, при норма 25 dB и на стойност 37.79 dB през нощта при норма
30 dB. В исковата молба са изложени съображения, че нивата на шум значително надхвърлят
допустимите стойности, установени с Наредба № 6/2006 г., поради което пречат на
нормалното ползване по предназначение на жилището на ищците, като им създават
значително неудобство и безпокойство и влияят неблагоприятно върху здравето им. По
наведените твърдения е направено искане Л. В. да заплати на всеки един от ищците
поотделно сумата в размер на по 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
1
бъдат приети като писмени доказателства. Направено е искане на основание чл. 190, ал. 1
ГПК ответникът да бъде задължен да представи намиращи се у него документи, а именно
съставени два броя предупредителни протоколи за шум в периода от 29.12.2020г. до
29.07.2021 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва поддържаните в исковата молба
фактически твърдения и правни изводи. Страната поддържа, че не притежава виброколона,
нито посредством други средства е създавала шум над допустимите норми. В допълнение в
подадения отговор са изложени твърдения, че именно семейството на ищците създава
непрестанно високи шумове – от свирене на пиано, подскачане и пеене. Страната поддържа,
че в рамките на посочения период от 18.07.2021г. до 29.07.2021г. е била на почивка в хотел
„Ю.Б.“ в с. К., в подкрепа на които твърдения представя хотелска резервация и фактура. С
подадения отговор са оспорени констатациите в представения по делото протокол за
контрол на шума, тъй като в документа единствено е посочено нивото на шум, но не
източникът и отдалечеността му. Във връзка с изложеното страната поддържа, че е
отправила изрични въпроси дали посредством извършваната от дружеството, извършило
замерването, услуга може да бъде установен източникът на шума, отдалечеността на
причинителя на шум и дали шумът идва от съседния апартамент или от друг имот, т.е. с
каква точност може да се определи разстоянието между източника на шум и измервателната
апаратура. В исковата молба са изложени твърдения, че управителят на дружеството
отговорил, че принципно е налице възможност за инженерно определяне на източници на
шум ( като опционална услуга), от което страната прави извод, че при изготвяне на
процесния протокол е извършено единствено замерване на нивата на шум, но не и
източникът. При условията на евентуалност предявеният иск е оспорен по размер, тъй като
отчетените превишения на шума са минимални, поради което не са в състояние да причинят
твърдените от ищците неимуществени вреди. По изложените съображения е направено
искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като сторените от ответника съдебни разноски да
бъдат възложени в тежест на ищците.
Ведно с депозирания отговор са представени документи, за които е направено искане
да бъдат приети като писмени доказателства по делото. По отношение на заявеното от
ищците доказателствено искане по чл. 190 ГПК ответникът поддържа, че не може да
представи предупредителни протоколи, тъй като такива не са му съставяни.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищците по предявените искове с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД е да установят при условията на пълно и главно доказване, че К. И. и Т. И.
притежават право на собственост, а К. И. и С. К.-И. притежават вещно право на ползване
върху къща, находяща се в гр. С., ул. „Б.П.“ № 29, вх. Ж, извършване на противоправни
действия от ответника, респ. лица допуснати от ответника в собствения му недвижим имот -
къща, находяща се в ул. „Б.П.“ № 29, вх. З, изразяващи се в създаване на шум над
допустимите норми и във време, което нарушава обществения ред и спокойствие, в периода
от 15.12.2020 г. до 29.12.2020 г. и в периода от 18.07.2021 г. до 29.07.2021 г., които са в
пряка причинно-следствена връзка с претърпени от ищците неимуществени вреди, в какво
се изразяват вредите, и размера на вземанията. В доказателствена тежест на ответника е да
опровергае съществуването на предпоставките за уважаване на исковата претенция.
Съдът при съобразяване на становището на страните намира, че на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК, следва да обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че К. И. и Т. И.
притежават право на собственост, а К. И. и С. К.-И. притежават вещно право на ползване
върху къща, находяща се в гр. С., ул. „Б.П.“ № 29, вх. Ж, а ответникът притежава право на
собственост и обитава със семейството си имот, находящ се в гр. С., ул. „Б.П.“ № 29, вх. З.
На ищците следва да бъде указано, че не сочат и не представят доказателства в
подкрепа на поддържаните твърдения за претърпени неимуществени вреди вследствие на
противоправно поведение на ответника.
2
Съдът намира, че представените от страните писмени доказателства са допустими,
относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване на спора от фактическа
страна, поради което следва да бъдат приети.
Предвид обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът поддържа, че
не са му съставяни предупредителни протоколи от органите на МВР, искането на ищците с
правно основание чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като насрещната
страна по спора би могла да бъде задължена да представи намиращ се у нея документ
единствено ако са налице данни, че разполага с него, каквито в случая не са налице.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищците по чл. 190
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 27.06.2023 г. от 13.50 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3