РЕШЕНИЕ
№ 1812
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110201098 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 1098 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на В. Д. В. депозирана чрез адв. И. Е. от
Монтанска адвокатска колегия срещу Наказателно постановление /НП/ №
СО-Т-В-21-10-188 от 25.06.2021 г., издадено от Д П Б – Заместник-кмет на
Столична община /СО/, с което на жалбоподателя В. В. на основание чл. 53 и
чл. 24, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда
и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община /НРУИТДТСО/ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО.
В жалбата от В. Д. В., депозирана чрез адв. И. Е. от АК – Монтана, се
поддържа, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие на материалния закон. Излагат се съображения за недоказаност
на твърденията на актосъставителя и наказващия орган за извършване на
търговска дейност от страна на жалбоподателя. В тази насока се сочи, че не
В., а дружеството „Спасия Инвест“ ЕООД, с което същата имала сключен
трудов договор, е извършвало търговска дейност на процесната дата. В
жалбата са наведени и оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразили се в това, че актът за установяване на
1
административно нарушение /АУАН/ е съставен в присъствието на един
свидетел, без да е ясно дали същият е свидетел на извършване на
нарушението, на неговото установяване или на съставяне на акта;
нарушението не е описано по достатъчно ясен и изчерпателен начин, както и
че в обжалваното НП не е обсъдено направеното възражение срещу АУАН.
Развиват се и доводи за маловажност на случая. Моли се за отмяна на
атакуваното НП и се претендира за присъждане на сторените разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят В. Д. В., редовно призована, не се
явява, като не се явява и нейният процесуален представител адв. И. Е. от АК –
Монтана. Последният изразява становище по същество на делово в постъпила
писмена молба, с която поддържа жалбата и по изложените в нея
съображения прави искане за отмяна на оспорваното НП и за присъждане на
сторените разноски по делото.
Въззиваемата страна – заместник-кмет на Столична община, редовно
призована, се представлява от главен юрк. П К, която оспорва жалбата, счита
нарушението за безспорно доказано и моли за потвърждаване на атакуваното
НП като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Към 13.03.2021 г. жалб. В. Д. В. се намирала в трудово правоотношение
със „Спасия Инвест“ ЕООД, като заемала длъжността „продавач –
консултант“. По отношение на В. Д. В. за 2021 г. от кмета на СО, район
„Триадица” не били издавани разрешения за ползване на място за извършване
на търговия на открито.
На 13.03.2021 г., около 13:00 часа в гр. София, район „Триадица”, Южен
парк, градинка „Азбукари“ свид. Т. В. И., на длъжност „старши инспектор“ в
Столичен инспекторат към Столична община, заедно със своя колега Мариян
Владимиров Вайскопф също от Столичен инспекторат към Столична
община, извършила проверка по спазване изискванията на Наредбата за реда
и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община. На посоченото място служителите на Столичния инспекторат към
СО установили, че било поставено съоръжение за продажба на варена и
печена царевица, печени кестени, чипс и минерална вода, заемащо около 4 кв.
м. терен публична общинска собственост – паркова алея, за което от кмета на
район „Триадица“ не било издадено разрешение за ползване на място за
извършване на търговия на открито. На място контролните органи възприели
жалбоподателя В. В., която стояла зад съоръжението за търговия на открито и
предлагала за продан посочените стоки.
Въз основа на установеното при проверката и в присъствието на М В и
жалбоподателя, свид. Т. И. съставила срещу В. В. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 21-10- 188 от 13.03.2021 г. за
2
извършено на същата дата нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО, а именно за
това, че на 13.03.2021 г., около 13:00 часа в гр. София, район „Триадица”,
Южен парк, градинка „Азбукари“ извършва търговия на открито,
предлагайки за продан варена и печена царевица, чипс, печени кестени и
минерална вода от съоръжение за извършване на търговия на открито,
заемащо около 4 кв. м. публична общинска собственост /паркова алея/, без
разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „Триадица“.
Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля, присъствал при
установяване на нарушението и съставяне на акта, както и от жалбоподателя
В. В., бил предявен на последната и й бил връчен препис. При съставяне на
акта жалб. В. направила възражение, че тя е физическо лице. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
нарушението и дадената му правна квалификация Д П Б – Заместник-кмет на
Столична община, издал обжалваното НП № СО-Т-В-21-10-188 от 25.06.2021
г., с което на основание чл. 53 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 36, ал. 1 и
чл. 35, ал. 3 от НРУИТДТСО наложил на жалбоподателя В. Д. В.
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на
чл. 23 от Наредбата. На 17.12.2021 г. препис от НП бил връчен на
упълномощен представител на жалбоподателя, а на 23.12.2021 г. пред
наказващия орган била депозирана жалба срещу НП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Т. В. И. и
събраните по делото писмени доказателства – справки от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, копия на заповеди на кмета на
Столична община относно компетентността на актосъставителя и
административно-наказващия орган /АНО/, както и длъжностна
характеристика на Т. В. И..
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства, които са обективни, еднопосочни
и взаимно допълващи се, поради което съдът кредитира същите в цялост. От
показанията на свидетеля Т. И. се изясняват обстоятелствата, свързани с
извършената на горепосоченото място проверка, наличието на разположено
съоръжение за осъществяване на търговска дейност, завареното на място лице
В. Д. В., липсата на издадено от кмета на район „Триадица“ разрешение за
ползване на място за извършване на търговия на открито, както и съставянето
на процесния АУАН.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно
правилото на чл. 35, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3 от Наредбата, в предвидената от
закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на предвидения за
това процесуален ред. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в процедурата по съставяне на АУАН. Същият е
съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел, който е
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, като е
подписан от същите и от актосъставителя и е връчен на санкционираното
лице, като по този начин разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН
са спазени. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН налага извода, че е допустимо АУАН да се
състави и в присъствието само на един свидетел, когато той е възприел
извършването на нарушението или е присъствал при установяването му.
Когато свидетелят, посочен в акта, е очевидец на извършване на нарушението
или е присъствал при установяването му, законът не поставя изискване,
подобно на това по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, в акта да се отбележи изрично
качеството на свидетеля. В разглеждания в АУАН е посочено, че свидетелят е
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, което се
потвърждава от показанията на актосъставителя И..
На следващо място, съставът на съда служебно констатира, че АУАН и
НП съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално
изискуемо съдържание реквизити, като в тях при пълна идентичност са
описани всички признаци от състава на нарушението /извършване на
търговска дейност на открито без необходимото разрешение/, обстоятелствата
по извършването му, както и нарушените разпоредби, като възраженията на
жалбоподателя в тази връзка съдът не намира за основателни. Неоснователно
е и възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразило се в необсъждане от АНО на възраженията срещу АУАН.
Видно от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН сред реквизитите на
наказателното постановление не са предвидени съображенията на наказващия
4
орган по наведените възражения. С оглед на така изложеното липсват
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
представляват формално основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В. В. е
ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 23 от НРУИТДТСО, която
гласи, че търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за
ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията
на който ще се извършва дейността.
Санкционната разпоредба на чл. 36, ал. 1 от Наредбата предвижда, че за
нарушения на разпоредбата на чл. 23 на виновните лица се налага глоба, а на
едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер
от 300 до 2 000 лева, т.е. предвидена е възможността за ангажиране на
отговорността както на физически, така и на юридически лица и ЕТ.
За да е налице извършено нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО, следва
да е безспорно установено, че е извършена конкретна сделка по продажба на
стока или услуга срещу насрещно възнаграждение, което запълва понятието
„търговия“. Отговорността на физическите лица следва да се ангажира тогава,
когато извършват търговия от свое име и за своя сметка в нарушение на
изискванията на Наредбата. Когато обаче дейността се осъществява по
изпълнение на трудово правоотношение, следва да се ангажира отговорността
на работодателя. В настоящия случай от формираната по делото
доказателствена съвкупност не се установява по категоричен начин
жалбоподателят В. да е извършвала конкретна продажба на стоки от свое име
и за своя сметка. Впечатление прави, че още при съставянето на АУАН
жалбоподателят В. е направила възражение, че е физическо лице. От
писмените доказателства е видно, че към датата на проверката – 13.03.2021 г.
жалб. В. В. се е намирала в трудово правоотношение с дружеството „Спасия
Инвест“ ЕООД, като е заемала длъжността „продавач - консултант“. От
наличието на трудово правоотношение обаче не се налага категоричният
извод, че лицето действа при изпълнение на трудовите си задължения. За да
се установи дали В. е извършвала продажби от свое име и за своя сметка или
от името и за сметка на работодателя си, контролните органи е следвало да
извършат контролна покупка или поне да изискат представяне на касов бон,
от който да установят кое лице /физическо или юридическо/ е посочено като
търговец, от чието име се извършва дейността, да извършат проверка чия
собственост са или на кое лице са предоставени за ползване
специализираните съоръжения за извършване на търговия на открито, както и
чия собственост е стоката, предлагана за продажба. Доколкото такива
доказателства не са били събрани, а тяхното приобщаване в съдебното
производство е невъзможно предвид изминалия период от време, то не е
доказано по несъмнен начин административнонаказателното обвинение
срещу жалбоподателя В. В., което се явява основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление поради издаването му в
5
противоречие на материалния закон.
При този изход на производството, с оглед направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение и съобразявайки уредбата по чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски следва да се присъдят
в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна. В настоящото
производство жалбоподателят е представляван от адв. И. Е. от АК – Монтана,
като от представения договор за правна помощ /вж. л. 25/ е видно, че при
неговото сключване жалбоподателят е заплатил в брой на адв. Е. сумата в
размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Предвид
изложеното, претендираните разноски за адвокатско възнаграждение следва
да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, от което е част
наказващият орган, а именно Столична община. Що се касае до искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът не намира за необходимо да се
произнася по същото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-Т-В-21-10-188 от
25.06.2021 г., издадено от Д П Б – Заместник-кмет на Столична община, с
което на В. Д. В. основание чл. 53 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 36, ал.
1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 23 от
НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на жалбоподателя В. Д. В.,
ЕГН **********, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
направени от същата по делото разноски за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6