№ 45
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330206046 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 5603736, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП
на С. П. П. е наложена глоба в размер на 650,00 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят действащ чрез адв. П.
сочи конкретни пороци на ЕФ като цитира и представя практика. Моли за
неговата отмяна. Претендира разноски .
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен да бъде
потвърден. Претендира разноски, релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита,
че въпреки предоставената на въззиваемата страна възможност, включително
и към датата на съдебното заседание същата не е представила изисканата с
разпореждането за насрочване разписка за надлежно връчване на ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
1
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 -
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакувания
ЕФ намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.
Съображенията в тази насока са следните:
Процесният електронен фиш е издаден за това, че на път III – 642, км. 6,
посока на движение от с. Михилци към гр. Хисаря, при въведено ограничение
на скоростта 50 км/ч с пътен знак В26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч
в полза на водача, лек автомобил с рег. № *** се движел с установена
наказуема скорост - 109 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 59 км/ч.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е именно
жалбоподателката С. П. П..
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото доказателства, като възраженията на жалбоподателката в обратна
насока са изцяло несподелими от настоящия съдебен състав. Така приетата
фактическа обстановка се потвърждава от:
- приложеното по административната преписка статично изображение
към клип, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. В статичното изображение е посочено с координатни
точки мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на
процесния автомобил - 112 км/ч.
Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат именно толеранс от -3 %., въпреки че в ЕФ е посочено че е
отчетен толеранс от минус 3 км/ ч. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно представения по делото протокол за последваща проверка,
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия
при скорост над 100 км/час е +/- 3 % .
В този смисъл законосъобразни са математическите изчисления при
приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена
скорост 112 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,36 км/час. След
приспадане на толеранса се получава 108,64 км/час. При преглед на
2
предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели
числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали
стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/ час и
други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за
измерванията. Поради изложеното получената скорост правилно е закръглена
към най-близкото цяло число - 109 км/час., като именно тази скорост е била
отразена в ЕФ.
Действително, по-благоприятният за дееца вариант е бил закръглянето
да бъде към по-ниското цяло число - 108 км/час, а не към най-близкото такова
- 109 км/час. Към кое точно число ще се извърши закръглянето в конкретния
случай, обаче е изцяло ирелевантно за отговорността на нарушителя,
доколкото наказуемото превишение отново би било над 50 км/час като
приложимата санкционна норма /182, ал.2, т.6 ЗДвП/ и санкция /650 лева/
биха останали непроменени.
В този смисъл - Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 /
2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356
от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, в които е посочено, че дори при
разминавания в приложение на законоустановения толеранс ЕФ може да се
отмени само ако се достига до различна санкционна норма от тези изброени
в чл. 182 ЗДвП.
Тези трайно установени в практиката на Административен съд-Пловдив
положения изцяло съответстват и на задължителните разрешения, дадени в
ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г., с което се
прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното,
като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение,
като според трайната съдебна практика евентуалното приемане на скорост на
движение, която е по-ниска от вменената, представлява типичен пример на
прилагане на закон за същото наказуемо престъпление, без съществено
изменение на обстоятелствената част, за което не е необходимо изменение на
обвинението.
Така Решение № 287 от 30.06.2014 г. по нак. д. № 796/2014 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 304/12.04.2018 г., второ наказателно
отделение, наказателно дело № 1066/2017 г. по описа на ВКС, Решение
№223/11.02.2020 по дело №1013/2019 на ВКС, Решение № 563/06 февруари
2014 г., наказателно дело № 2188/2013 на ВКС, Решение № 232 от 16.06.2015
г. по н. д. № 549 / 2015 г. на Върховен касационен съд.
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателката е регистриран собственик на процесното
МПС.
В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е
въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия
3
случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него
МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от
заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач. Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. а. н. д. № 525
/ 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510
от 09.03.2021 г. по к. а. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. а. н. д.
№ 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, и др.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.
189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице,
което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай
издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на
посоченото лице. В обратната хипотеза - отговорността следва да се понесе от
собственика, точно какъвто е и процесния случай. Така Решение № 1205 от
09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, и др.
В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени
доказателства жалбоподателката да се е възползвала от правото по чл. 189,
ал.5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на
нея.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. от 06.05.2021 г.
С ТР № 1/2014 г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
КРБ). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр. 6 от
16.01.2018 г. ) следва да са налице следните условия:
използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка;
4
автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип;
при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото
за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта - чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР № 1/2014 г. на ВАС съдебната практика трайно
приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като
само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а
липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на наложената санкция.
В настоящия случай, съдът намира, че са налице всички кумулативно
предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. в редакцията към датата на
извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г/
изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо
средство за видеоконтрол. Така:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
TFR 1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за
премината последваща проверка № 1-33-21/01.03.2021 г.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Отбелязване, че АТСС съответства на одобрения тип, се съдържа в
Протокола за извършена проверка № 1-33-21/01.03.2021 г., поради което и
фикцията на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията е приложима за
5
процесното АТСС, поради което и същото е било от одобрен тип към датата
на извършване на нарушението.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. В
аспект на гореизложеното изцяло неоснователни се явяват възраженията в
обратна насока, релевирани с въззивната жалба и поддържани в съдебно
заседание.
Предвид изрично наведеното с въззивната жалба възражение, следва
да се посочи, че към датата на извършване на нарушението, след
предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г.),
вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак
Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не
представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.
При спазване на изискванията за законосъобразно използване на
АТСС, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън
населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1
ЗДвП.
В този изричен смисъл, че при нарушение, изразяващо се в
превишаване на ограничението, въведено с пътен знак В26 - коректната
правна квалификация е именно чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 ЗДвП е и трайната
практика на Административен съд - Пловдив, обективирана в редица
решения, включително, но не само - Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. а.
н. д. № 1731 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година и др.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.2, т.6 ЗДвП,
доколкото превишение от 59 км/час в извън градски условия попада именно в
6
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
Противно на възраженията в жалбата - подробно са описани
обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е
санкциониран деецът - чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от
които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е
превишаване на пределно допустимата скорост на движение, въведена с
пътен знак В26.
Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са
надлежно описани в ЕФ - разрешена скорост, въведена с пътен знак В26,
наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия
материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение,
рег. № на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик
на МПС.
В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП,
ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи,
който в случая се явява спазен.
Изцяло неоснователно е възражението във връзка с издаването на ЕФ
чрез използване на мобилно АТСС и без да е спазено изискването за
отсъствие на контролен орган и нарушител, доколкото изложените във
въззивната жалба доводи не държат сметка за последващите ТР № 1/2014 г.
на ВАС законодателни изменения.
След приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., забраната за
издаване на ЕФ въз основа на заснемане с мобилни камери е отпаднала,
доколкото подробно и изчерпателно е уреден на нормативно равнище редът и
условията за използването им, като в този смисъл посоченото Тълкувателно
решение на ВАС в тази част е изгубило актуалност.
Нещо повече - след нарочните изменения в чл. 189, ал. 4 ЗДвП с ДВ
бр. 54 от 2017г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се
отнася само за самото издаване ЕФ, не и за процеса на извършване и
установяване на нарушението, доколкото правна конструкция, при която
нарушителят не участва в дейността по извършване и установяване на
нарушението е юридически нон сенс. Така изрично Решение № 2186 от
16.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2039 / 2021 г. на XX състав на
7
Административен съд – Пловдив, Решение № 2160 /12.11.2021 год. на
Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав, КАНД № 2286
/2021, и др.
Поради изложеното законосъобразността на ЕФ не се опорочава от
обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на
човешки фактор.
Нещо повече, видно от инструкцията за експлоатация, ролята на
човешкия фактор е само да се постави в действие мобилната камера, като
след това процеса по отчитане и заснемане на нарушението и разпознаване на
заснетия номер е изцяло автоматизиран, поради което се явяват изцяло
ирелевантни за законосъобразността на ЕФ личността на полицейския
служител, който е поставил камерата в действие, неговата квалификация и
компетентност. / Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1297 /
2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938
от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, и др.
Съдът намира за изцяло неоснователни и възраженията релевирани и
поддържани в съдебно заседание за това, че недоказано остава
обстоятелството, че на мястото на вмененото административно нарушение -
републикански път III – 642, км. 6 посока от село Михилци - град Хисаря,
към 19.04.2021 г. действително е било въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26 – 50 км/ч. За да аргументира това си възражение,
пълномощникът на жалбоподателката – адв. П. изтъква аргументи, че
изисканото и приложено по делото писмо от ОПУ Пловдив не може да
удостовери наличието на пътния знак към 19.04.2021 г. В тази връзка
преповтаря изложеното в цитираната и представена от него съдебна практика,
обективирана в Решение № 675/ 19.04.2022 г. постановено КАНД № 544/
2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е потвърдено
Решение № 2220 от 09.12.2021 г. по АНД № 6683 от 2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив.
На първо място, съдът държи да отбележи, че цитираната от адв. П.
съдебна практика не се споделя от настоящия съдебен състав, а и не се явява
задължителна за съблюдаване. Съображенията за този извод са следните:
8
По силата на служебното начало, още с разпореждането за насрочване
на делото, съдът е изискал нарочна справка от ОПУ – Пловдив за това
попадал ли е в обхвата на действие на пътен знак В26 – 50 км/ ч. процесния
пътен участък към датата на която се твърди да е извършено вмененото
административно нарушение.
Така по отношение на този спорен въпрос, от постъпилото от ОПУ –
Пловдив писмо с изх. № 11 – 00 – 878/ 08.11.2022 г. /л. 13 от съд. дело/, ведно
с приложените към него Копие от Организация на движението и Разрешение
за специално ползване на пътищата чрез изграждане на ТКО и пътни връзки
към тях № 2 – О – И/ 22.04.2010 г. се установява наличността на пътен знак
В26 - 50 км./ч на процесния пътен участък, поставен в група със знак А27,
които знаци са монтирани във връзка с организацията на безопасността на
движение в района на пътната връзка на км. 6 + 366, обслужваща крайпътен
обект Бетонов възел "Екомикс" и обхващащи км. 6 от пътя, което от своя
страна кореспондира с посоченото в Протокола по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., че АТСС е било поставено на 300 метра от пътния
знак за ограничение на скоростта.
На първо място, от коментираното писмо ведно с приложенията към
него, по ясен и недвусмислен начин се установява наличието на валидно
поставен пътен знак В26, регламентиращ ограничение на скоростта от 50 км/
ч по процесния пътен участък – км. 6 – ти от път III – 642 посока с. Михилци
– гр. Хисаря. Възражението на адв. П., че в коментираното писмо било
посочено, че на процесния пътен участък имало 5 поставени пътни знака В26
е изцяло неоснователно, доколкото от прочита на писмото на ОПУ не се
установява такова твърдение. Обстоятелството, че в същото се говори за
пътни знаци, т.е за множество знаци не съставлява „общо“, неконкретизирано
изявление за наличието на пътни знаци. За процесния пътен участък има
поставени пътни знаци В26 в група с пътни знаци от група А. Така, видно от
приложеното копие от Организация на движението, се установява, че
процесния пътен участък е регулиран от пътен знак В 26 - 50 км/ ч, поставен
в група с пътен знак А27 – „Кръстовище с път без предимство от дясно“ в
дясно на пътя, т. е в посока на движение от с. Михилци към гр. Хисаря, а в
обратна посока е видно, че е поставен пътен знак В 26 – 50 км/ ч в група с
пътен знак А26 – „Кръстовище с път без предимство“. Това е и причината в
9
писмото да се говори за пътни знаци в множествено число, като в
изложението на същото подробно и ясно са описани пътните знаци, които
регулират процесния пътен участък и в двете посоки на движение.
Ето защо няма как да се споделят доводите на процесуалния
представител на жалбоподателката, релевирани в съдебно заседание в обратна
насока. Същевременно в електронния фиш ясно и конкретно е посочено
мястото на извършване на нарушението – път III-642, км. 6 - ти в посока от
село Михилци към град Хисаря. Същият адрес е вписан и в протокола по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за място на осъществявания
контрол. Тези обстоятелства са достатъчни, за да бъде надлежно уведомена
жалбоподателката за мястото на извършване на нарушението и да й позволи
да организира адекватно и в пълнота защитата си, поради което и
несподелимо е възражението, че мястото на нарушението е посочено твърде
общо, така че да възпрепятства възможността да се формира категоричен
извод за валидно въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 – 50
км/ ч. към датата на вмененото административно нарушение.
Вън от всякакво съмнение е за настоящия съдебен състав, че от
формираната по делото доказателствена съвкупност по еднозначен и
категоричен начин се установява, че пътен знак В26, въвеждащ ограничение
на скоростта 50 км/ ч е бил наличен и към датата на извършване на деянието -
към 19.04.2021 г., 15,58 часа. В протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. е удостоверено, че е извършена проверка на
наличните пътни знаци преди и след измерването от полицейския служител
Николай Дечев. От протокола се установява още, че на 19.04.2021 г.
контролният орган е констатирал поставен пътен знак В26, като указаната с
него максимално допустима скорост е била 50 км/ч. Ето защо неоснователно
е и възражението в обратна насока на процесуалния представител на
жалбоподателката, още повече, че както вече беше посочено Протоколът по
чл. 10 представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи,
че именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
10
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
дата и каква е зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за
организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Трети
клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
процесния път.
От горното следва, че на процесният пътен участък е въведено
валидно правило за поведение, вменяващо задължение на водачите да
съобразяват скоростта си на движение с въведения пътен знак В 26.
11
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ като правилно и
законосъобразно постановен следва да бъде потвърден.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начина на участие на въззиваемата страна чрез подробно писмено
становище, намира, че справедливият размер, който следва да се присъди
възлиза на 80,00 /осемдесет/ лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 5603736, издаден от
ОД на МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т.
6 ЗДвП на С. П. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 650,00 лева
за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР - Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12