О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 05.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в закрито съдебно заседание
на пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6066 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Д.Т. ЕООД против П.Н.Ж. кумулативно обективно
съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ,
чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД за установяване съществуването на парични
притезания, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 07.06.2017 г., издадена по гр. дело № 36520/2017
г. по описа на СРС, представляващи главница по договор за предоставяне на
кредит за ремонт и строителство от 02.02.2017 г. в размер на сумата 44951.61
лева, договорна възнаградителна лихва в размер на сумата 8637.45 лева, наказателна
лихва в размер на сумата 2112.81 лева и разноски за подновяване на ипотека в
размер на 292.62 лева, заедно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 02.06.2017 г.
до окончателното й заплащане.
Съдът, като взе
предвид данните по делото, намира следното:
Заповедното
производство по ч.гр.д. № 36520/2017 г. по описа на СРС е образувано по
подадено заявление от ОББ АД за издаване на заповед за изпълнение срещу солидарните
длъжници С.Ж., П.Ж. и Д.Ж.въз основа на извлечение от счетоводните книги на
банката по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от
02.02.2017 г., представляващ изпълнително основание по чл. 417, т. 2 от ГПК. По
така подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 07.06.2017 г. срещу солидарните
длъжници и предвид допуснатото със заповедта предварително изпълнение е издаден
и изпълнителен лист от същата дата.
Срещу така
издадената заповед за изпълнение и след връчване на 03.12.2018 г. на поканата
за доброволно изпълнение по изп. дело № 369/2018 г. по описа на ЧСИ Н.П.с рег.
№ 847 и с район на действие СГС е постъпило от длъжника и ответник П.Ж. възражение
от 13.12.2018 г., т.е. същото е подадено от длъжника в двуседмичния срок от
връчването на заповедта съгласно чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което възражението
е процесуално допустимо. С посоченото възражение е оспорена дължимостта на претендираните
със заповедта за изпълнение парични притезания.
С разпореждане от 07.01.2019
г. заповедният съд е дал указания на заявителя ОББ АД по чл. 415 от ГПК за предявяване
против солидарния длъжник П.Ж. на установителните искове за съществуването на вземанията
по заповедта за изпълнение, в изпълнение на което разпореждане, връчено
надлежно на заявителя на 17.01.2019 г. – л. 74 от заповедното производството, и
при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК същият на 14.02.2019 г. е
предявил исковете, предмет на исковото производство по гр. дело № 2177/2019 г.
по описа на СГС, ГО, І-12 състав.
Тъй като на
23.01.2019 г. по заповедното производство е постъпила молба, с която на съда е
съобщено за настъпило частно правоприемство за страната на заявителя след
издаване на заповедта за изпълнение – така договор за прехвърляне на вземане от
16.11.2017 г., заповедният съд е разпоредил разпореждането от 07.01.9017 г. да
бъде изпратено и на посочения в молбата адрес на цесионера Д.Т. ЕООД. Последният
е получил съобщението на 11.02.2019 г. и на 07.03.2019 г. е предявил срещу
солидарния длъжник П.Ж. установителните искове по чл. 422 от ГПК, по които е
образувано настоящото исково производство.
При тези данни по
делото така предявените от цесионера Д.Т. ЕООД срещу солидарния длъжник П.Ж. установителни
искове за съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение са
процесуално недопустимо, поради образуваното въз основа на тях производство
следва да бъде прекратено.
Исковият съд на
общо основание извършва преценка на всички предпоставки за допустимост на иска,
вкл. и за спазването на предвидения в чл. 415, ал. 3 (ред., ДВ – бр. 86 от 2017
г.) от ГПК преклузивен едномесечен срок за предявяването му, като същият не е обвързан
от преценката на заповедния съд. При настъпило частно правоприемство на
страната на заявителя, каквото е налице в разглеждания случай, легитимиран да
предяви установителния иск по чл. 422 от ГПК е праводателят - заявител в
заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл. 415, ал. 3 от ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл.
226 от ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
като в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма
качеството на заявител и указанията по чл. 415, ал. 3 от ГПК се дават от съда
на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска се
създава висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към
който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не
предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на
прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл. 226, ал. 1
от ГПК. По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при
спазване на срока по чл. 415, ал. 3 от ГПК, който обаче и по отношение на него
тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. В този смисъл задължителните
за съдилищата разяснения, дадени в т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая исковата
молба на цесионера Д.Т. ЕООД, по която е образувано настоящото исково производство,
е постъпила в съда на 07.03.2019 г., т.е. извън предвидения в процесуалния
закон преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 3 от ГПК, който съгласно чл.
60, ал. 3 от ГПК и при неприложимост на чл. 61, ал. 2 от ГПК, в редакцията му
преди ДВ, бр. 65 от 2018 г., е изтекъл на 18.02.2019 г. – понеделник,
присъствен ден, считано от връчването на указанията на заповедния съд на
праводателя ОББ АД – заявител по заповедното производство, и за спазването на
който съдът е длъжен да следи служебно. Правото на иск за установяване
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение е обусловено от
спазването на преклузивния срок по чл. 415, ал. 3 от ГПК, поради което с
изтичането му се погасява по право правната възможност на кредитора да предяви
специалния установителен иск (в този смисъл и определение № 123 от 27.01.2010
г. по т. дело № 736/2009 г. на ВКС, I ТО, определение № 172 от 07.03.2012 г. по
т. дело № 133/2012 г. на ВКС, I ТО, решение № 249 от 27.11.2014 г. по гр. дело
№ 2088/2014 г. на ВКС, III ГО, и други). Следователно изтичането на срока по
чл. 415, ал. 3 от ГПК се явява отрицателна процесуална пречка за допустимостта
на предявените от ищеца установителни искове относно съществуването на
вземанията по заповедта за изпълнение, издадена в полза на неговия праводател –
ОББ АД.
Производството е
недопустимо и поради наличието на друго висящо производство по смисъла на чл.
126, ал. 1 от ГПК (така данните по заповедното производство и справка от
03.07.2019 г. по гр. дело № 2177/2019 г. на СГС). Видно от приложения препис на
исковата молба, по която е образувано гр. дело № 2177/2019 г. по описа на СГС,
са налице висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане. Различно е само качеството на цесионера по двете производства – в
настоящото производство същият е ищец, а по гр. дело № 2177/2019 г. по описа на
СГС - трето лице помагач на страната на ищеца ОББ АД (заявител и негов
праводател). Съобразявайки тези обстоятелство, но и установителното действие на
решението в отношенията на третото лице помагач и насрещната страна - чл. 223,
ал. 1 от ГПК, настоящият състав намира, че е налице друго висящо производство,
представляващо отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното
упражняване на правото на иск от частния правоприемник – цесионера Д.Т. ЕООД, респ.
водеща до недопустимост на исковата му претенция.
По изложените
съображения и на основание чл. 126, ал. 1 и чл. 130 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на основание чл. 126, ал. 1 и чл. 130 от ГПК искова
молба на Д.Т. ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, против П.Н.Ж., с адрес: ***, с предявени по нея искове по чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД за установяване съществуването на парични притезания, удостоверени в
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 07.06.2017 г., издадена по гр. дело № 36520/2017 г. по описа на СРС,
представляващи главница по договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 02.02.2017 г. в размер на сумата 44951.61 лева, договорна възнаградителна
лихва в размер на сумата 8637.45 лева, наказателна лихва в размер на сумата
2112.81 лева и разноски за подновяване на ипотека в размер на 292.62 лева,
заедно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 02.06.2017 г. до окончателното й заплащане,
поради недопустимост на същите, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 6066/2019 г. по описа на СГС, ГО, 29-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи
препис от него.
СЪДИЯ: ___________
Р. Бошнакова