№ 18136
гр. София, 21.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110100776 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба на "Хотел Русковец" ЕООД срещу Р. А. К., с която са
предявени осъдителни искове за заплащане на сумата от 1674 евро, представляваща
годишно възнаграждение с вкл. ДДС по Договор за услуги от 12.05.2021г. с падеж
12.05.2021г., сумата от 450 евро с ДДС, представляваща месечна такса по Приложение № 1
за месеците от 12.02.2022г. до 01.05.2022г., и сумата от 395 евро, представляваща неустойка
за забава за плащане на годишното възнаграждение за периода от 13.05.2021г. до
05.01.2023г.
Препис от исковата молба е връчен на ответника на 20.03.2023г. и срокът за подаване на
отговор на исковата молба е изтекъл на 20.04.2023г. - четвъртък, работен ден. На
21.04.2023г. ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е заявил възражение за
наличие на арбитражна клауза в чл. 10.7 от процесния договор, поради което счита
предявения пред съда иск за процесуално недопустим.
В становището си от 12.05.2023г. ищецът излага съображения за неоснователност на
възражението. Моли делото да се разгледа от Софийския районен съд.
Съдът, като взе предвид гореизложеното, намира следното.
В чл. 10.7 от процесния Договор за услуги от 12.05.2021г. е уговорено, че всички спорове,
породени от този договор или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност,
изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или
приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, които не са преодолени след
проведени от страните преговори, ще бъдат разрешавани от Арбитражния съд при Съюза на
Арбитрите в България, съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражно
споразумение.
Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1, изр. 1 ЗМТА съдът, пред който е предявен иск по спор,
предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове
на него в срока за отговор на исковата молба. Уреденият в закона срок за предявяване на
1
възражение за наличие на арбитражна клауза - до изтичане на срока за отговор на исковата
молба - е краен и преклузивен, като след неговото изтичане се учредява компетентност на
държавния съд да разреши спора, независимо от уговорената от страните арбитражна клауза
в договора. В случая, както беше посочено по-горе, възражението за наличие на арбитражна
клауза е направено от ответника след изтичане на срока за депозиране на отговор на
исковата молба, поради което същото е процесуално недопустимо.
За пълнота следва да се посочи, че настоящият спор е неарбитрируем, тъй като нормата на
чл. 19, ал. 1 ГПК предвижда, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде
решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху
недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една
от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона
за защита на потребителите. В настоящата хипотеза претендираните от ищеца права
произтичат от договор за услуга, чийто предмет е поддръжката на курортно-жилищен
комплекс, в който ответникът притежава самостоятелен обект - къща. Както е изяснено с
Решение от 27.10.2022г. на СЕС по дело № C-485/2021г. по отправено преюдициално
запитване, физическото лице, собственик на апартамент в сграда — етажна собственост,
трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на тази директива, когато сключва договор с
управител за целите на управлението и поддръжката на общите части на сградата, при
условие че не използва апартамента за цели, които са свързани изключително с търговската
или професионалната му дейност. Обстоятелството, че част от услугите, предоставяни от
управителя въз основа на договора, са следствие от необходимостта да се спазват
специфични предвидени в националното законодателство изисквания във връзка със
сигурността и с устройството на територията, не може да изключи този договор от
приложното поле на посочената директива. Така даденото разрешение е приложимо и в
настоящия случай, доколкото предметът на договора е идентичен с разгледаната от СЕС
хипотеза, независимо от обстоятелството, че в случая услугите не се предоставят за целите
на обслужването на сгради в режим на етажна собственост, а на курортно-жилищен
комплекс. Ответникът е физическо лице - собственик на редова къща в комплекса и от
представения договор не се установява тя да се ползва от ответника за стопански цели.
Следователно ответникът по делото има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, поради което спорът за реално изпълнение на задължението по потребителски
договор не може да бъде предмет на арбитражно споразумение.
С оглед просроченото сезиране на съда с възражението за неподсъдност на спора, обаче,
същото следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от ответника Р. А. К. възражение за
неподсъдност на делото поради наличие на арбитражна клауза в чл. 10, ал. 7 от Договора за
2
услуги от 12.05.2021г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски районен съд в
едноседмичен срок от връчването му на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3