Р Е Ш Е Н И Е
№ 327
гр. Русе, 27.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №4786 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Я.Н., ю. на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че „Профирм“ ЕООД е абонат
на дружеството с клиентски номер **********, във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен №**********, гр.Варна,
ул.“Райко Жинзифов“№26а, магазин. Пояснява, че облигационните правоотношения
между дружеството и абоната са регламентирани от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия, приети от Управителния съвет на
електроразпределителното дружество и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ, потребителят
е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на
това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура,
без да е необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми.
Според разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението
си за плащане в срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”.
Приемайки, че задължението е лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не
се изисква изпращането на изрична покана до потребителя, получаването на която
да удостоверява моментът на изпадане в забава.
Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 447.35 лева – главница
за консумирана ел.енергия по фактура, издадена на 15.01.2019г.; 12.67 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на
задължението до 17.05.2019г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ЧГД №3634/2019г. по
описа на РРС срещу „Профирм“ ЕООД. Предвид постъпилото възражение, съдът указал
на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок
да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна
такса.
Я.Н.
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Профирм“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ж.к.“Д. – 3“,
бл…….., вх….., ет… дължи на „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав
Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите: 447.35
лева – главница за консумирана ел.енергия по фактура, издадена на 15.01.2019г.; 12.67 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на
задължението до 17.05.2019г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №1887/06.06.2019г., издадена на по
ЧГД №3634/2019г. по описа на РРС.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК адв.П.П. –
процесуален представител на ответника „Профирм“ ЕООД е депозирала отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва
твърдението, че ответното дружество е било потребител на ел.енергия за
посочения обект през процесния период.
Пояснява,
че „Профирм“ ЕООД е ползвало имота в гр.В., ул.“Р. Ж.“№…………., въз основа договор за наем, прекратен преди повече
от четири години. Поддържа, че лицето, визирано като представител на ответника
в протокол №М1093545/19.04.2016г., не е имало представителни права и не е било
служител на дружеството. Твърди, че фактурите, посочени в справката на ищеца не
са получавани от дружеството, респективно не са отразени в счетоводството му.
При извършена проверка на адреса в гр.Варна, ответникът установил, че
магазина се ползва от „Дина Арт“ ООД с МОР С.Р.. Приема, че след като обекта е
електроснабден, задължението е платено от действителния ползвател.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
На 19.04.2016г. служители на „Енерго – Про Мрежи“ демонтирали електромер,
отчитащ консумацията на ел.енергия в обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Райко
Жинзифов“№26а и монтирали друго СТИ, за което изготвили протокол
№М1093545/19.04.2016г. Като клиент на електроразпределителното дружество е
вписано „Профирм“ ЕООД, кл.№**********, аб.№**********. Протоколът е подписан
от служители на „Енерго – Про Мрежи“ и лицето „А. К.“.
Представени са справки и фактури, издадени за периода 04.01.2017г. – 12.01.2019г.,
с които установява консумацията на потребител за обект с адрес: гр.Варна, ул.“Р.
Ж.“ №………., магазин, абонатен №*********, кл.№**********.
През м.декември 2018г. между Н. И. С. и „Дина-Арт“ ООД е сключен договор,
по силата на който Н.С. предоставила на дружеството за временно и възмездно
ползване собствения си недвижим имот: магазин №1 на приземния етаж, находящ се
в гр.Варна, ул.“Р. Ж.№………. срещу месечна наемна цена в размер на 300 лева.
Договорът е сключен за срок от 04.12.2018г. до 04.12.2019г. Според т.5.1.,
б.“в“ от контракта, наемателят – „Дина-Арт“ ООД е поел задължение да заплаща
всички разходи, свързани с ползването на имота, които включват, но не се
ограничават до: вода, ел.енергия и т.н. (лист 123).
Ангажирани са доказателства, от които е видно, че в периода от 16.10.2018г.
до 23.02.2019г. търговско дружество „Дина арт“ ООД е рекламирало изложба в гр.Варна
на ул.“Р. Ж.“№….
На 11.01.2019г. Николинка Иванова Стоянова е депозирала „Заявление за
продажба на електрическа енергия от „Енерго-Про Продажби“ АД при Общи условия“
за обект с административен адрес: гр.В. ул.“Р. Ж.“№……….. – магазин, към което е
приложила нотариален акт вписан в СВ с вх.рег.№18442/27.12.2001г., акт №4, том LVІ, дело 12460 и удостоверение за наследници с
изх.№170920/27.09.2017г. по описа на Община Варна, район „Одесос“. На следващия
ден, в присъствието на собственика е изготвен констативен протокол, в който е
индивидуализирано СТИ и показанията му.
Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби“ АД и ОУ на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.
Въз
основа на заявление, депозирано от „Енерго-Про Продажби“ АД, в РРС е образувано
ЧГД №3634/2019г. и издадена заповед №1887/06.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу „Профирм“ ЕООД за сумите: 447.35 лева – главница за консумирана
ел.енергия по фактура, издадена на 15.01.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.06.2019г. до окончателното й изплащане; 12.67 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на задължението до 17.05.2019г.;
25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско задължение.
С оглед постъпило възражение, заповедният съд указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си.
Според заключението на приетата по делото експертиза, по клиентски
№********** за абонатен №********** не са погасени задължения в размер 447.35
лева по фактура №*********/15.01.2019г., съставляващи стойността на ел.енергия,
консумирана в периода 04.12.2018г. – 12.01.2019г. След извършена справка в
информационната система на ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че
„Профирм“ ЕООД е клиент на „Енерго – Про Продажби” АД от 21.10.2007г. до
12.01.2019г. След 15.01.2019г. по посочения клиентски номер нямало издадени
фактури. Експертът не е получил информация за лицето, което е погасявало
задълженията за абонатен №********** в периода 03.11.2018г. - 31.12.2018г. В
о.с.з. пояснява, че електроразпределителното дружество не е осигурило достъп до
системата и поради тази причина вещото лице не е извършило лично проверка в
счетоводната програма. Отговорите на въпросите били предоставени от служители
на ищцовото дружество под формата на писмо.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 447.35 лева – главница за консумирана
ел.енергия по фактура, издадена на 15.01.2019г.; 12.67
лева – мораторна лихва, за периода от падежа на задължението до 17.05.2019г.,
предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №1887/06.06.2019г., издадена на по ЧГД №3634/2019г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело №3634/2019г. по описа на РРС е видно, че в
срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед което заповедният
съд е указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си и последиците от
непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
"Енерго
- Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна
облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на
електрическа, регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г. Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия
произвеждат обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Следователно те са част от правоотношението между
страните по делото и имат обвързваща сила.
Ответникът оспорва твърдението, че в периода 04.12.2018г. – 12.01.2019г.,
като клиент на ищцовото дружество е ползвал ел.енергия, доставена в обект с
административен адрес: гр.Варна,
ул.“Райко Жинзифов“№26а.
Понятието
"потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в
чл.4, ал.1 от ОУ: "....физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про
Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е
снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про Продажби" АД". Според чл.6, ал.2 от ОУ, потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да бъде и друго лице, при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал пред
„Енерго – Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде
потребител за определен срок.
Основанието
за плащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което
потребителят дължи плащане цената на реално доставена и консумирана от него
електрическа енергия за конкретен обект на потребление, по открита на негово
име партида, отчетена по надлежния за това ред със СТИ, за същия обект на
потребление.
В
случая, ищецът не е ангажирал доказателства за наличие на сключен с „Профирм“
ЕООД договор за продажба на ел.енергия за обект в гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“№26а, действащ в процесния период. Собственик на имота е Николинка Иванова Стоянова, а за времето от
04.12.2018г. до 04.12.2019г. магазина е ползван от наемателя „Дина-Арт“ ООД.
Въпреки дадените указания, „Енерго – Про Продажби” АД не представи писмено
заявление от „Профирм“ ЕООД и всички необходими придружаващи документи,
въз основа на които съобразно чл.11 и чл.12 от ОУ започва продажбата на
електрическа енергия, доставена в конкретен обект.
Фактът,
че партидата на абонатния обект – магазин в гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“№26а и клиентския номер се водят при ищеца на името на ответника
не доказва наличието на договорно отношение във връзка с този имот, тъй като не
става ясно кога и по какъв повод е открита въпросната партида.
Предвид изложеното, претенцията като недоказана следва да бъде отхвърлена
изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
В тежест на ищеца са направените от ответника разноски, които възлизат на
420 лева - заплатен депозит и възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна,
район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 срещу „Профирм“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ж.к.“Дружба –
3“, бл…., вх….., ет………… иск с правно основание
чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 447.35
лева – главница за консумирана ел.енергия по фактура, издадена на 15.01.2019г.; 12.67 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на
задължението до 17.05.2019г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №1887/06.06.2019г., издадена на по
ЧГД №3634/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* да заплати на „Профирм“
ЕООД, ЕИК ********* направените по делото
разноски в размер на 420 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: