Р Е Ш Е Н И Е
№ 3 06.01.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. МИШОВА
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Таня Кемерова
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1425 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по
въззивна жалба на СУ „Максим
Горки” – гр. Стара Загора, подадена чрез адв. В.Ц., против решение № 971 от
02.07.2019 г., постановено по гр.дело № 222/2019 г. по описа на Старозагорския
районен съд.
Въззивникът е останал недоволен от
съдебния акт на първоинстанционния съд, като счита, че същият е постановен в
противоречие с материалния закон.
За да уважи предявения от ищцата иск по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ съдът е приел, че извършеното със заповед № ЛД-2-68/06.12.2005
г. на началника на РИО – гр. Стара Загора уволнение е незаконно, поради
отсъствие на предпоставките по чл.325, т.8 от КТ.
Въззивникът счита, че възстановеното
трудово правоотношение на ищцата попада в обхвата на заварените по смисъла на §
9 от ПЗР на ЗНП в ред. ДВ бр.90/96 г. правоотношения, поради което намира, че
работодателят законосъобразно е упражнил правото си по чл.325, ал.1, т.8 от КТ.
Отделно от това намира за недоказан
иска по чл.225, ал.1 от КТ, тъй като представените доказателства не установяват
отсъствие на трудово правоотношение след датата на извършеното уволнение.
Моли, съдът да отметни решението на
първоинстанционния съд, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна В.И.Ч. - И., чрез адв. С.М., в който изразява
съображения, че постановеното решение на СтРС е валиден, допустим и правилен
съдебен акт, което обосновавало неоснователността на подадената против него
въззивна жалба. Излага съображения по всички оплаквания в жалбата.
Счита, че първоинстанционният съд
правилно е приложил разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗНП с оглед и на фактическата
обстановка, която намира, че е правилно установена.
С оглед на установените факти и
обстоятелства намира, че уволнението й е незаконосъобразно и следва да се
отмени, което правилно е сторил първоинстанционния съд с постановения съдебен акт, и което е довело до
основателността на иска за възстановяването й като директор и присъждане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в установените от експертизата размери.
Моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение, както и да й присъди направените разноски.
В откритото съдебно заседание въззивникът
не се представлява законен или процесуален представител.
Въззиваемата се явява лично и се
представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането на разноски.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявени от В.И.Ч. – И. против СУ “Максим Горки” – гр.Стара Загора обективно съединени
искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, за признаване на уволнението й,
извършено със заповед №
ЛД-2-68/06.12.2005 г. на началника на РИО – гр. Стара Загора на основание
чл.325, т.8 от КТ за незаконно; за възстановяване на заеманата от нея допреди
уволнението й длъжност „директор“ и за присъждане на обезщетение за оставане
без работа вследствие на уволнението й в размер на 896,18 лв.
Ищцата е изложила твърдения,
че в резултат на спечелен конкурс на 21.11.1994 г. е била назначена на
длъжността „директор“ в СОУ „Максим Горки“ – гр.Стара Загора по безсрочно
трудово правоотношение, за което бил подписан трудов договор № РД – 12 –
17752/21.11.1994 г.
Със заповед № 169/19.07.2002
г. на Началника на РИС – Стара Загора трудовото й правоотношение било прекратено
поради дисциплинарно уволнение.
Уволнението било оспорено
като незаконосъобразно от В.И.Ч. – И. и с влязло на 24.11.2005 г. в сила съдебно
решение било признато за незаконно и отменено, а тя била възстановена на
заеманата допреди уволнението длъжност “директор “ на СОУ „Максим Горки“ – гр.Стара Загора.
В срока
по чл.345 от КТ В.И.Ч. – И. се явила за заемане на длъжността, поради което било подписано
допълнително споразумение от 06.12.2005 г., с което формално била допусната до
работа.
На същата
дата й била
връчена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение № ЛС 2 –
68/06.12.2005 г., с което правоотношението й било прекратено на основание
чл.325, т.8 от КТ, поради проведен на 21.02.2005 г. конкурс за длъжността
“директор” на СОУ „Максим
Горки“ – гр.Стара Загора и постъпване на работа на спечелилият конкурса
служител.
Според
ищцата това прекратяване на трудовото й правоотношение е незаконно, т.к.е
заемала длъжността „директор“ считано от 14.11.1994 г. по безсрочно трудово
правоотношение, възникнало след проведен конкурс, което след възстановяването й
на тази длъжност с влязлото в сила съдебно решение и явяването й на работа в
срока по чл.345, ал.2 от КТ се счита да не е било прекратявано въобще.
Ето защо
е липсвало основание за провеждане на нов конкурс за длъжността „директор“,
т.к. самата В.И.Ч. – И. е заела длъжността
след провеждането на конкурс, поради коетои извършеното уволнение на основание
чл.325 т.8 от КТ се явява незаконосъобразно.
С отговора си на исковата молба ответникът е оспорил исковете като
неоснователни.
Изложил е възражения, че трудовото правоотношение на В.И.Ч. – И. е било
законосъобразно прекратено на основание чл.325, ал.1 т.8 от КТ, т.к. на
21.02.2005 г. бил проведен конкурс за длъжността “директор” на училището, който
бил спечелен от М.Н.П.А., с която бил сключен трудов договор.
Твърди, че към датата на
провеждане на конкурса длъжността “директор” е била вакантна, поради което са
били налице предпоставките на чл.90, ал.1 и ал.2 от КТ и чл.37, ал.6 от ЗНП
/отм./
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ.
Приел е, че прекратяването на трудовото правоотношение на
В.И.Ч. – И.
е незаконосъобразно, т.к. тя е заемала длъжността “директор” на ответното
средно училище по безсрочно трудово правоотношение, възникнало след проведен
конкурс, както е било предвидено в Закона за народната просвета.
Липсвало
основание за провеждане на нов конкурс, тъй като предходното й уволнение било
признато за незаконно и тя била възстановена на заеманата от нея длъжност,
която в предвидения срок се явила да заеме.
Уважен е и искът по чл.344,
ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата от В.И.Ч. – И. длъжност “директор”
на СУ “Максим Горки” – гр.Стара Загора, а искът по чл.344, ал.1 т.3 от КТ е бил
уважен частично до размера на 710,98 лв.
Въззивният съд намира, че въз основа
на събраните в първоинстанционното производство доказателства фактическата
обстановка правилно е била установена от Старозагорски районен съд, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в
тази им част.
Безспорно
е установено, че след проведен конкурс В.И.Ч. – И. е била назначена на длъжността
“директор” на СОУ “Максим Горки” – гр.Стара Загора, считано от 21.11.1994 г.,
по безсрочен трудов договор, сключен на основание чл.67 т.1 и чл.96, ал.1 от КТ.
Със заповед № 169/19.07.2002 г. трудовото правоотношение на В.И.Ч. – И. било
прекратено с налагането на дисциплинарно наказание “уволнение”.
С влязло в сила решение по гр.д.№
2160/2002 г. по описа на СтРС уволнението било признато за незаконно и
отменено, а В.И.Ч. – И. била
възстановена на заеманата от нея допреди уволнението длъжност “директор” на СОУ
“Максим Горки”.
В срока по чл.345, ал.1 от КТ В.И.Ч. – И. се явила на работа, като с
допълнително споразумение № ЛС 1-65/06.12.2005 г. към трудовия й договор тя
била възстановена на заеманата длъжност “директор”, считано от 06.12.2005 г.
Със заповед № ЛС – 2-68/06.12.2005
г. на Началника на РИО – Стара Загора, връчена й на 08.12.2005 г., трудовото
правоотношение на В.И.Ч. – И. било прекратено на основание чл.325 т.8 от КТ,
т.к. бил постъпил служител, който е спечелил конкурс.
Въз основа на така установените факти
съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к.
отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима,
т.к. е подадена от процесуално легитимирано
лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за
правилно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.90, ал.1 от КТ длъжностите, които ще се
заемат с конкурс, се определят в закон, акт на министерския съвет, на министър
или ръководител на друго ведомство или от работодателя.
Именно такъв закон представлява Законът за народната просвета, обн. в
Д.В. бр. 86 от 18.10.1991 г., отм. на 01.08.2016 г., който в своя чл.37, ал.6 е
предвидил, че длъжността директор на държавните и общинските детски
градини, училища и обслужващи звена се заема въз основа на конкурс, проведен по
реда на Кодекса на труда от органите по ал.
3, 4 или 5.
В §9 от ПЗР на ЗНП /отм./ е предвидено, заварените на
длъжностите директор на училище, директор на детска градина и директор на
обслужващо звено да запазват правата си до обявяване на конкурс за съответната
длъжност, но не за повече от 5 години от влизане в сила на този закон, като със
ЗИД обн. в. Д.В. бр.90/1996 г. този срок е бил променен на 7 години.
По делото е безспорно установено, че В.И.Ч. – И. е била назначена на
длъжността “директор” на СУ “Максим Горки” – гр.Стара Загора считано от 21.11.1994
г. именно след провеждането на конкурс, а възникналото трудово правоотношение между
страните е било по безспочен трудов договор.
С оглед на това тя не се явява
заварена на длъжността директор на училище по смисъла на §9 от ПЗР на ЗНП
/отм./, чието трудово правоотношение да е било обвързано с предвидения в
нормата седемгодишен срок от влизането на закона в сила.
Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба за постановяване на обжалваното решение при неправилно
приложение на материалния закон.
След изменението на ЗНП /отм./
със ЗИД обн. в Д.В. бр.90/1996 г. нормата на §9 от ПЗР не е предвидила нов
начален момент, считано от който за заварените длъжности директор на училища
следва да се проведе нов конкурс за заемането им, а с нея само е
променен/удължен крайния срок, до изтичането на който заемащите към влизането
на ЗНП в сила такива длъжности лица запазват правата си в случаите на
непроведен конкурс.
Тъй като след влизане на ЗНП
/отм./ в сила длъжността директор на СУ “Максим Горки” – гр.Стара Загора е била
заета след проведен конкурс, а с отмяната на дисциплинарното уволнение на въззиваемата
поради неговата незаконност и възстановяването й на заеманата от нея допреди
уволнението й длъжност “директор” с влязло в сила съдебно решение правните
последици на уволнението са отпаднали с обратна сила, то към 21.02.2005 г. е
липсвало основание за провеждането на конкурс за длъжността, т.к. същата не е
била свободна.
До приключването с влязъл в сила
съдебен акт на съдебното производство, касаещо законността на дисциплинарното
уволнение на В.И.Ч. – И. евентуално е било налице основание за провеждане на
конкурс единствено в хипотезата на продължително отсъствие на лицето, което
заема длъжността, като в този случай трудовият договор със спечелилия конкурса
служител е следвало да бъде със срок до завръщането на титуляра.
В конкретния случай обаче
спечелилия конкурса служител е бил назначен на длъжността “директор” по
безсрочно трудово правоотношение, което е послужило и за фактическото основание
за прекратяване на трудовото правоотношение на В.И.Ч. – И. по чл.325, ал.1 т.8
от КТ след възстановяването й на заеманата от нея допреди дисциплинарното й уволнение
длъжност “директор”.
Това основание не е било налице, т.к. то намира приложение
при промяна в основанието за възникването на правоотношението за същата работа
или длъжност - конкурс или избор като ново основание за заемане на длъжността.
В хипотезата на чл.
325, ал. 1, т. 8 от КТ законът дава предимство на новоучреденото изборно
или въз основа на конкурс трудово правоотношение пред съществуващото досега
трудово правоотношение, което не е учредено съответно въз основа на избор или
конкурс.
В конкретния случай обаче трудовите правоотношения и на В.И.Ч. – И., и на М.Н.П.А.
са възникнали след провеждането на конкурси, като правотношението на въззиваемата
със СУ “Максим Горки” е предхождало правоотношението на същия работодател с
другия служител.
При това положение основанието по
чл.325, ал.1 т.8 от КТ не е било налице по отношение на правоотношението между В.И.Ч.
– И. и СУ “Максим Горки”, а работодателят е следвало да прекрати по – късно
възникналото правоотношение на основание чл.328, ал.1 т.8 от КТ.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за недоказаност на
акцесорния иск по чл.344, ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ.
Ангажираните от В.И.Ч. – И. доказателства са допустими и относими и
установяват твърденията й, че за периода от 06.12.2005 г. до 08.02.2006 г. тя е
била без работа.
В тази насока въззивният съд
кредитира изцяло представените от нея копие от трудова книжка, съставляваща
официален удостоверителен документ, регистрационна карта от Бюро по труда –
гр.Стара Загора и трудов договор от 06.02.2006 г., находящи се в кориците на
гр.д.№ 567/2018 г. на СтРС, образувано за възстановяването на гр.д.№ 220/2006
г. по описа на същия съд като приложения №15, № 14 и № 13/.
Правните изводи на въззивният съд
съвпадат с идводите на първоинстанционният съд, към които за пълнота на
мотивите препраща по реда на чл.272 от ГПК, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата
има право на разноски, като с оглед на представените доказателства за платено
адвокатско възнаграждение следва да й се присъдят разноски в размер на 900 ,00
лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 971 от 02.07.2019 г., постановено по гр.д.№
222/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК СУ „Максим Горки“ – гр.Стара Загора,
БУЛСТАТ № *********, адрес: гр.Стара Загора, ул.“Сава силов“ № 69,
представлявано от директора М.Н.П.А. да заплати
на В.И.Ч. – И., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 900,00 лв. / деветстотин лева/ -
съдебно-деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.