О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№534
12.08.2022г.
град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в закрито
съдебно заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора
година, в състав
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
и с участието на
прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 129 по описа за 2022
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, вр. §2, от ДР на ДОПК.
Образувано
е по молба, подадена от ст.експерт „Правно обслужване“ при Община Стара Загора
– В. С., в качеството й на пълномощник на началника на отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Стара Загора, с която е направено искане за изменение на
постановеното по делото Решение № 208 от 17.05.2022г. в частта за разноските,
като бъде присъдено в полза на Община Стара Загора юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв., дължимо на основание чл.161, ал.1, изр. 2 и
3 от ДОПК.
Ответната
страна – Д.В.Ц., изразява становище за неоснователност на направеното иска.
Сочи, че чл.161, ал.2 от ДОПК предвижда възможност при направено възражение за
прекомерност, каквото в случая било обективирано в представена по делото молба
от жалбоподателя, съдът да присъди възнаграждение в по-нисък размер, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. В случая вида, количеството и степента на осъществената защита,
наред с обстоятелството, че Община Стара Загора не е направила нарочни разноски
за процесуално представителство по конкретното дело, обуславяли правилност на
присъденото с Решение № 208/ 17.05.2022г. възнаграждение за юрисконсулт.
Искането
за изменение на съдебното решение в частта за разноските е направено в законово
установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и като такова е
процесуално допустимо.
Условията за възникване, съществуване и
надлежно упражняване на процесуалното право да се иска изменение на съдебния
акт в частта за разноските, като една от хипотезите за преразглеждане на
въпроса за разпределението на отговорността за разноски, са регламентирани в
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената норма, в срока за обжалване,
а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение
в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща
случаите, при които съдът не се е произнесъл при постановяване на решението
респ. на определението по въпроса за разпределението на отговорността за
направените в хода на съдебния процес разноски. При втората хипотеза на чл.248,
ал.1 от ГПК е налице произнасяне на съда по дължимостта на претендираните
разноски, като се иска промяна на вече постановения съдебен акт в частта за
разноските поради грешка – фактическа или в правните изводи на съда.
В случая направеното от процесуалния
представител на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара
Загора искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, се основава на втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество искането се явява
неоснователно, по следните съображения:
С постановеното по делото Решене № 208 от 17.05.2022г.
е отхвърлена жалбата на Д.В.Ц. против Акт за
установяване на задължение по декларация № 809377/ 30.12.2021г., издаден от
старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора,
потвърден с Решение № 80377/ 04.02.2022г. на Началник отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Стара Загора, като неоснователна и съобразно изхода на делото жалбоподателят е осъден
да заплати на Община Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществена правна защита по
делото.
Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 е 3 от ДОПК на
ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат.
Законодателят е
определил минималното възнаграждение за един адвокат като максимален размер на
дължимото юрисконсултско възнаграждение, а не като сумата, която съдът следва
да определи като дължима.
В настоящия случай при
материален интерес от 58.53лв /56.31 лв. главница и 2.22лв. лихви за
просрочие/, и без наличието на фактическа и правна сложност по делото, и
като се има предвид, че от процесуалния представител на ответника единствено се
поддържат доводите на решаващия орган, се налага извод, че претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., съответстващо на минимално
регламентирания размер по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, се явява несправедливо и
необосновано и не осигурява изпълнението на легитимна цел - необходимостта
загубилата страна да понесе разноските на ответната страна, направени за защита
на делото. Относно направеното в искането за изменение позоваване на чл.161,
ал.2 от ДОПК следва да се каже, че тази законова разпоредба е приложима в
случаите на процесуално представителство, осъществявано от адвокат, поради
което възнаграждение за осъществена от юрисконсулт защита по делото, може да се
определи под минимума по Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.248 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК,
вр.с §2 от ДР на ДОПК Старозагорският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Началник отдел „Местни
данъци такси“ при Община Стара Загора за изменение на Решение № 208 от
17.05.2022г. по адм.д.№ 129/ 2022г. на Административен съд - Стара Загора, в
частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл.160, ал.6, изр. второ от ДОПК.
СЪДИЯ: