Решение по дело №16352/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              02.10.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретар Д.Шулева   

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16352 по описа на 2018 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №16352/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Х.С.И.  ЕГН ********** *** срещу решение №487717 от 13.09.2018 г по гр.д.№8833/16 г на СРС , 69 състав , в частта , с която е отхвърлен частично иска на въззивника с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да се осъди З. „Б.И.“ АД *** да му заплати разликата над 4000 лева до предявения размер от 9000 лева частичен иск от 20 000 лева  - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 10.11.2015 г в гр.Враца на бул.Васил Кънчов срещу бл.2а ; ведно със законната лихва от 10.11.2015 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната част , тъй като присъденото обезщетение е занижено и не съответства на претърпените болки и страдания . Деформацията от счупването на черепа е окончателна и невъзстановима . Загубата на съзнание се доказва от съдебно-медицинско удостоверение и епикриза . Въззивникът има остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство . Общият оздравителен период е бил повече от 30 дни .  

Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

         Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на 24.09.2018 г , поради което въззивната жалба от 05.10.2018 г е подадена в срок .

 Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

В въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди / претърпени болки и страдания/ от деликта. Не се спори по останалите предпоставки за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” .

Решението на СРС е частично неправилно.

Според наличната по делото медицинска документация и изслушаната пред СРС съдебно-медицинска експертиза ищецът е получил следните травматични увреждания: закрита черепно - мозъчна травма с мозъчно сътресение и мекотъканна травма на главата  и мекотъканна травма на левия долен крайник /кръвонасядане в областта ва лява тазобедрена става. Обичайният период за възстановяване от мозъчното сътресение е около 30 дни , като липсват данни за усложнения .Според СМЕ липсват данни за счупване на челната кост вдясно , за счупване на черепния покрив и за мозъчна контузия . Посттравматичното стресово разстройство се изразява в повишена тревожност , лош сън , депресия , емоционална обремененост и пр.

Настоящият съд счита , че действително определеното от СРС обезщетение от 4000 лева се явява занижено . Ищецът е претърпял две травми , като черепно - мозъчната травма е придружена с мозъчно сътресение , като само от него възстановяването е около 30 дни . Ищецът е претърпял и посттравматичното стресово разстройство /ПСР/.

Доказателствата за ПСР не могат да се преценят като напълно убедителни що се отнася до срока на страданията – 2 години и половина  . Данните за ПСР почиват на анамнеза /твърдения на ищеца/ , а СМЕ не е изпълнена от вещо лице със специалност психиатрия или психология . Установява се , че медицинските документи за ПСР са събрани не непосредствено след ПТП , а след като ищецът е ангажирал адвокат за водене на делото , както и в течение на самото дело. ПСР , което продължава две години и половина след ПТП е нереално дълъг срок за едно сравнително леко произшествие . За доказването на подобни необичайни страдания е било необходимо изслушване на вещо лице-психиатър .

От друга страна , не са потвърдени от СМЕ и медицинската документация твърденията на ищеца за счупване на черепа , трайна деформация на черепа , наличие на загрозяващи рани и пр. Показанията на св.Иванова /майка на ищеца/ също трябва да се кредитират само частично , като същата преувеличава болките и страданията на сина си и твърди допълнителни травми от ПТП / на кръста на ищеца / , които не са установени с медицинска документация или СМЕ .

При наличните доказателства съдът счита , че искът е основателен до размера от 6000 лева . Решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която искът е отхвърлен за разликата над 4000 лева до 6000 лева и да се присъдят допълнително разноски на ищеца пред СРС . Решението на СРС трябва да се потвърди в частта , в която искът е отхвърлен за разликата над 6000 лева до претендирания размер от 9000 лева .  Пред СГС ответникът дължи сумата от 350 лева разноски , съобразно уважената част от жалбата .  

Поради цена на иска под 20 000 лева по търговско дело на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №487717 от 13.09.2018 г по гр.д.№8833/16 г на СРС , 69 състав , в частта , с която е отхвърлен частично иска на Х.С.И.  ЕГН ********** *** с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да се осъди З. „Б.И.“ АД *** да му заплати разликата над 4000 лева до размера от 6000 лева частичен иск от 20 000 лева  - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 10.11.2015 г в гр.Враца на бул.Васил Кънчов срещу бл.2а ; ведно със законната лихва от 10.11.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД *** да заплати на Х.С.И.  ЕГН ********** *** на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ разликата над 4000 лева до 6000 лева /частичен иск от 20 000 лева /  - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 10.11.2015 г в гр.Враца на бул.Васил Кънчов срещу бл.2а ; ведно със законната лихва от 10.11.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; допълнително сумата от 346,67 лева разноски пред СРС и сумата от 350 лева разноски пред СГС .

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №487717 от 13.09.2018 г по гр.д.№8833/16 г на СРС , 69 състав , в частта , с която е отхвърлен частично иска на Х.С.И.  ЕГН ********** *** с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да се осъди З. „Б.И.“ АД *** да му заплати разликата над 6000 лева до предявения размер от  9000 лева частичен иск от 20 000 лева  - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 10.11.2015 г в гр.Враца на бул.Васил Кънчов срещу бл.2а ; ведно със законната лихва от 10.11.2015 г до окончателното заплащане на сумата.

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        2.