Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 994/22.5.2019г. Година
2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На тринадесети май Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 1938 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №17-0819-004900/30.10.2017г. на Началник Група в сектор ПП към ОДМВР - Варна, с което на Д.П.С. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на сонкционираното лице срещу наказателното постановление, с което са наложени административни наказания глоба и лишаване от правоуправление.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата въззивницата сочи на незаконосъорбазност и неправилност на наказателното постановление. Счита, че не са изяснени обстоятелствата на нарушението и не била изяснена фактическата обстатновка. Твърди, че АНО е издал НП изцяло на показанията на актосъставителя и не бил извършил проверка на отразените от въззивницата устно обстоятелства с което било допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Счита че при определяне размера на наказанието АНО не е взел предвид разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Моли съда да отмени НП.
В с. з. въззивницата не се явява, не се представлява.
Представител на органа, издал НП не се явява и не е изразил становище по основателността на жалбата.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 05.07.2017г, около 14:15 часа, въззивницата С. управлявала л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег.№В9697РТ в гр. Варна, по ул.“АЛ.Константинов“. До дом №11 извършира маневра –движение на заден ход при което блъснала паркираният зад нея автомобил „Ауди“ с ДК№ В3213ВК. Следствие на ПТП настъпили леки материални щети по двата автомобила.
Въззивницата след ПТП ведната напуснала местопроизшествието и се укрила.
Очевидец на ПТП пиставил бележка на предната стъкло на удареният л.а. АУди в която посочил марката и номера на напусналия ПТП автомобил.
Подстрадалото лице сигнализирало КАТ ПП ОДМВР Варна.
По сигнала за настъпилото ПТП полицейски служители, сред които св.Д. установили механизма на настъпване на произшествието, след което било пристъпено към издирване на участника в произшествието.Били снети писмени обяснения и от свидетеля очевидец на нарушението.
Въз основа на установения механизъм на настъпване на ПТП и след като била издирена въззивницата, срещу нея бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата на извършване на нарушението по допускане на ПТП и напускането му и била посочена правна квалификация на нарушенията по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на въззивницата, която не вписала в съдържанието му възражения.
В срок по административнонаказателната преписка не постъпили възражения.
На 30.10.2017г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.40 ал.2 от ЗДвП и по чл.123 от ЗДП и били наложени съответни административни наказания , съобразно чл.175 ал.1 т.5 и чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка –АУАН; протокол за ПТП; заявление, докладна записка, писмени обяснения от свидетел очевидец, както и гласните доказателства - показанията на св.Д..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са логични , последователни и взаимнодопълващи се.
Показанията на св. Д. изясняват действията на полицейските служители по установяване на настъпилото ПТП и напускането му от въвззивника. Същите са в унисон с изложеното в съдържанието на надлежно съставения АУАН, който представлява годно доказателство за целите на административно наказателния процес, както и със съдържанието на приобщения протокол за ПТП и обясненията по АНП.
За да се произнесе по жалбата, при проверка на наказателното постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като е дал правилна правна квалификация на извършеното.
Наказанията «глоба» и „лишаване от право да управлява МПС” , наложени на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП правилно са били индивидуализирани, предвид на факта, че се касае за извършени повече от едно нарушения, както и предвид на справката за нарушител, сочеща, че през период от 2005г. до 2017г. въззивницата С. е извършител на множество административни нарушения.
Наказанието по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП е с императивно определен размер и същото правилно е било определено.
Що се отнася до възраженията на въззивницата, наведени с жалбата, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
С жалбата въззивницата сочи на незаконосъорбазност и неправилност на наказателното постановление. Счита, че не са изяснени обстоятелствата на нарушението и не била изяснена фактическата обстатновка. Твърди, че АНО е издал НП изцяло на показанията на актосъставителя и не бил извършил проверка на отразените от въззивницата устно обстоятелства с което било допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Счита че при определяне размера на наказанието АНО не е взел предвид разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Моли съда да отмени НП.
По така наведеното общо възражение, съдът намира, че следва да отбележи единствено, че при служебна проверка на административнонаказателната преписка не констатира да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, водещи до отмяна на наказателното постановление.
Доказателствата по делото сформират извод за безспорна установеност на фактологията, приета с АУАН и впоследствие изложена с НП, като правилно е бил приложен материалния закон както досежно квалификацията на нарушението, така и досежно приложимата санкционна разпоредба.
Въззивницата излага твърдения, че АНО е издал НП изцяло на показанията на актосъставителя и не бил извършил проверка на отразените от въззивницата устно обстоятелства с което било допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
По това възражение следва да се отбележи на първо място, че ЗАНН не познава «устни възражения» като форма за изразяване на несъгласие с факти от обвинението.
На въззивницата е била дадена възможност да впише възражения в съдържанието на АУАН, както и в срок да представи допълнително писмени такива. Видно е, че същата не е вписала такива и не е подала допълнителни възражения в тридневния срок.
Предвид на факта, че наказващият орган се е произнесъл при неоспорена фактическа обстановка, въз основа на категорични доказателства, каквито са АУАН, в чието съдържание изрично има вписване на липсата на възражения на въззивника, при липсата на постъпили допълнително възражения и възприятията на полицейските служители – актосъставител и свидетел по акта, съдът намери, че не е възникнало задължение за допълнително разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от закона.
Изразява се и позиция, че е нарушен чл.27 ал.2 от ЗАНН.
По това възражение следва да се отбележи, че наказанието правилно е било определено в размер насочен към максимално предвиденият, при правилна преценка на степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя, като мотиви в тази насока са изложени по-горе и не следва същите да бъдат преповтаряни.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :