Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2018 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседА.е, проведено на пети ноември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Марияна
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 2278 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е въззивно и е образувано по жалба на Б.М.Й. против решение № 3401 от
19.07.2018 г., допълнено с решение № 3746 от 29.08.2018 г., постановени по
гражданско дело № 1991 по описа за 2018 г. на деветнадесети състав на Районен
съд – Варна, с което е отхвърлена молбата на въззивницата за даване на разрешение,
заместващо съгласието на бащата Д.А.С., детето А.Д.С. да напуска територията на
Република България, като пътува в чужбина в странаот Европа, които не са членки
на Европейския съюз, придружена от своята майка или изрично упълномощено от нея
лице. Иска се решението да бъде отменено в обжалвА.та му част, като се
постанови детето да пътува до всички държави от европейския континент. Сочи се,
че бащата не поддържа никакви контакти със своята дъщеря, както и не е изложил
никакви причини за отказа си да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина,
което води до извод, че се цели отмъщение към майката.
В
срока по член 263, алинея 2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата стрА., в
който се излага, че паспортът на детето е набавен посредством неистински
документ, по който случай е образувано досъдебно производство. Също така
обосновава отказа си със случилото се около посрещането на 2018 година, когато
майката по повод пътуване до Сърбия е оставила детето само на автогарата в
София, а тя е заминала за Белград. Излага се, че някои от държавите от
европейския континент са признати от едни и непризнати от други държави, че в
Турция между 2008 г. и 2016 г. са изчезнали общо 104 531 деца, от които
повечето са момичета, известни са проблемите в Норвегия с отнемането на деца от
български родители . не на последно място набляга, че държавата не може да
гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения в държави от Европа,
които обаче не са част от Европейския съюз. Иска потвърждаване на така
атакуваното решение.
Въззивната
жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното решение,
като неизгодно за него. Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата
отговаря на изисквА.ята на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна
проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от
ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното:
В
молбата се сочи, че между Б.М.Й. - Б. и Д.С. не може да бъде постигнато
съгласие за излизане на детето А.С. в чужбина и за издаване на необходимите
лични документи за това. Детето А. е родено по време на брака между Б.Б. и Д.С.,
който е прекратен чрез развод. Родителските права били предоставени на майката,
а на бащата бил определен режим на личен контакт. След фактическата им раздяла
през 2008 г. майката получила от бащата нотариално заверена декларация -
съгласие за пътуване на детето в чужбина, заверена под № 7141 от 18.08.2008 г.
по описа на нотариус Янчо Несторов. През 2015 г. Б.Б. получила нова декларация
с нотариална заверка № 527 от 10.03.2015 г. по описа на нотариус Албена
Шерабанова. След прекратяване на брака, бащата не се е интересувал от детето,
не осъществявал никакъв личен контакт с него, не се обаждал за празниците. До
настоящия момент детето е напускало границите на Република България заедно с
майка си, като съгласието на бащата било обективирано в двете нотариално
заверени декларации. На 19.12.2017 г. ответникът подал жалба до прокуратурата,
в която посочил, че декларацията, подписА. от него през 2015 г. била
неистинска, и твърдял, че не е давал съгласие детето да излиза извън страната.
Същият подал жалба и до грА.чна полиция на 22.12.2017 г. Твърди, че тя и детето
били задържА. на 30.12.2017 г. на ГКПП Калотина, където им било обяснено, че
детето не може да излиза извън границите на България поради отказ от странана
бащата. Пътуването на детето в други странабило необходимо във връзка с
посещение на театрални и музикални фестивали, опознаване на други култури,
ценности и народи. Детето изучавало английски език и искало през лятната
ваканция да участва в програма за обмен на ученици. Б.Б. била трайно устроена в
България, работела и живеела в град Варна, пътуванията извън България били
краткотрайни, съобразени с учебното разписА.е на детето и били само с цел
екскурзия. След създалата се ситуация на ГКПП Калотина, ищцата загубила задгрА.чния
паспорт на детето А.С., което обуславяло необходимостта от издаване на нов.
В
срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор, с който молбата се оспорва. Излага
се, че материализираното в декларацията съгласие не било дадено от бащата.
Майката не била водила разговор с него за пътуване на детето в чужбина и не
можело да се приеме, че е налице несъгласие от негова стрА.. Бащата бил подал
жалба до ВРП във връзка с неистинската декларация с нотариална заверка под №
527 от 10.03.2015 г. на нотариус А.Ш.по отношение създаването и използването на
този документ. Имало проверка от Държавна агенция за закрила на детето. Преди
приключване на досъдебното/съдебно производство, както и проверката на Държавна
агенция за закрила на детето, не било в интерес на А.Д.С. да се използва
международния паспорт, добит с помощта на неистински документ.
Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертА. в жалбата, и след съвкупна преценка на събрА.те
по делото доказателства, както и становищата на стрА.те и по вътрешно
убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за
установено от фактическа и правна странаследното:
Съдебната практика по споровете по член 127а
от СК е последователна, че с оглед спазването правата на
детето излизането извън пределите на страната е в негов интерес. Даването на
разрешение е в унисон с гарантираното в член 35,
алинея 1 от Конституцията на Република България право
на свободно придвижване, установено и в редица международни актове, които след
ратификацията и обнародването им представляват част от вътрешното
законодателство на България.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г.
на ВКС, постановено по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по
реда на член 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в
чужбина без съгласието на единия родител само за пътувА.я в определен период от
време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е
определяем.
Интересът на детето се определя в съответствие с легалната
дефиниция по § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт, които по същината си отразяват
елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите
интереси на детето, посочени в Конвенцията за правата на детето, а именно:
възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и
поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и
безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на
детето на образовА.е. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната
фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на
най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях
спрямо остА.лите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към
всеки индивидуален случай, а различните елементи могат да се разглеждат по
различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната
оценка. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически
обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи отношение
към оценката на най-добрия му интерес, съдържА.ето на елементите в конкретния
случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето.
При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали
твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава
на собствените им интереси в споровете, свързана с грижите за детето.
Детето
А.С. при изслушването ми в съдебно заседА.е пред въззивната инстанция на основание
член 15, алинея 1 от ЗЗДт заявява, че е ходило с майка си в ГермА.я, Македония, Франция; иска да отиде в Турция, защото
там има „Виаленд“, което е нещо като „Дисниленд“, както и в Швейцария, тъй като
там има зимни курорти, където децата карат ски, а тя много обича да кара ски. Детето
разказва и за случката на границата със Сърбия в навечерието на 2018 г., като
обяснява, че когато стигнали на границата, понеже пътували с автобус, и дошъл
техния ред за проверка на паспортите, полицаят казал на майка й, че баща й я е
спрял да пътува. Оставили ги в една стая, тя писала на баща си, звъняла му, но
той не отговорил; майка й намерила автобус с който се върнали в София, а
междувременно се обадила на дядо й по майчина линия, който бил във Варна, но се
съгласил до отиде до София, за да може да прибере А. във Варна; майка й се
сетила, че нейна леля е в София, обадила й се и тя дошла на автогарата в София,
след това пристигнал дядото, с който се върнала във Варна, а майка й заминала
за Белград. А. е категорична, че не е оставала сама на автогарата в София. Също
така детето споделя, че не е виждало баща си още от раждането си, освен на
снимка и се надява да го познае, ако го срещне; канела го на рождените си дни,
но той не ходел.
Следва
да се отбележи, че предмет на въззивното производство е само дали да бъде
дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува във всички
странаот Европа или само до стрА.-членки от ЕС, както е постановил
първоинстанционния съд, в която част решението не е обжалвано и като такова е
влязло в сила. Не без значение е да се наблегне, че геополитическите граници на
Европейския континент са значително по-широки и обхващат и територии от Азия /Русия, Турция,
Кипър, Кавказки републики/, Африка /Испания/, Арктика /Русия и Норвегия/,
както и отвъдморските територии на страначленки на ЕС /Великобритания, Франция,
Дания, Холандия/.
Ответникът
не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че е налице опасност
за детето във връзка с извеждането му зад грА.ца във всички държави от
Европейския континент от майката. Наведените доводи във въззивната жалба и
писмените бележки досежно опасността детето да пътува до Косово,
Приднестровската Молдовска република, Абхазия, Северен Кипър, Южна Осетия, Грузия,
Армения, Азърбейджан, Турция, Норвегия са декларативни и неподкрепени с
доказателства. Риск за сигурността, различен от познатите в
България, съществува при всяко напускане на страната. Вярно е, че в последните
години се е увеличил броят на терористичните нападения, причиняващи жертви в
редица странапо целия свят. Европейският континент, включително стрА.те от ЕС,
не е изключение и сме свидетели на редица терористични актове в големите
европейски градове - Париж, Брюксел, Ница, Берлин, Лондон, Мадрид, Стокхолм.
Терористична заплаха съществува по принцип в целия свят, като няма държава в
света, в която сигурността е абсолютно гарантирА.. Това се отнася и за България,
например терористичният акт на летище Бургас. Като се имат предвид засилените мерки
за сигурност, предприети на територията на всички държави от Европейският
континет предвид извършените атентати, съдът намира, че не е налице основание
да бъде огрА.чавано свободното придвижване на детето в рамките на Европа. Министерството на
външните работи на Република България по правило публикува предупреждения за
въздържане от пътуване само за районите, в които се водят военни действия /ситуация
на война или гражданска война в дадена стрА./, където съществува реална обща
заплаха за живота. При публикуването на общо предупреждение за пътуване,
оценката на ситуацията по сигурността не се основава на едни или други
трагични събития, а на общата обстановка в региона, респективно в дадената стрА.,
съгласно цялата налична информация, с която разполага МВнР. МВнР използва
възприетата в държавите-членки на ЕС класификация на степените на риск, както
следва: I степен - без особени
препоръки; ІІ степен - повишено
внимА.е; ІІІ степен -
повишено ниво на риск /препоръка да не се пътува в определени райони на страната
освен при необходимост/; ІV степен - предупреждение
за преустановяване на пътуванията в цялата страна/освен при крайна
необходимост/; V степен - предупреждение
за преустановяване на всякакви пътувА.я и незабавно напускане на страната. Към
настоящият момент и съобразно публикувА.ят на официалната интернет стрА.ца на
МВнР /актуален към 02.11.2018 г./ списък нито една от изброените от въззиваемия
държави не попада в ІV и V степан. Единствено Турция е в списъка на държави ІІІ степен, за които се препоръчва да
не се пътува в определени райони на страната освен при необходимост, като
следва да се отбележи, че тези райони са около границата със Сирия. Целта на
майката и детето са туристически пътувА.я, за които е известно, че обичайно не
са в тази част на Турция.
Също
така доводите, че майката е оставила детето само на автогарата в София, а тя е
заминала да празнува Нова година в Сърбия, не се установяват от събрА.те по
делото доказателства. Точно обратното – доказано бе, че Б. се е обадила на своя
леля, която към този момент е била в София и е отишла при детето, а бащата на
майката е пристигнал впоследствие, за да прибере А. във Варна.
Както
бе отбелязано по-горе, детето не общува с баща си, последният не се интересува
от него, не проявява грижи и неговият отказ да даде разрешение за пътуването му
е продиктуван от желА.ето му за създаване неудобства на майката, без да се
замисля, че по този начин най-вече вреди на интересите на детето.
Поради изложените съображения, настоящия състав на въззивният съд намира, че на
детето следва да бъде осигурена възможност да пътува със своята майка до всички
държави от Европа, включително Турция и Русия за срок от пет години, считано от
влизане в сила на решението. За да се гарантира в най-голяма степен
изпълнението на решението и за да не се допуска злоупотреба с предоставеното
право, детето следва да пътува единствено придружено от своята майка.
С оглед различните крайни изводи, до които достигна въззивния съд, то
решението на първоинстанционния такъв следва да бъде отменено в обжалвА.та
част.
По разноските
Въззивницата своевременно е релевирала искане за
присъждане на разноски, като е представила списък в срока по член 80 от ГПК, в
който е записА. сума от 425 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство и държавна такса за въззивното
обжалване на основание член 18, алинея 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират отх съдилищата по ГПК. По тази причина и на основание член 78,
алинея 1 от ГПК следва да бъде осъден С. да заплати посочената сума на
въззивницата.
По изложените съображения и на основание член 271,
алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 3746 от
29.08.2018 г., постановени по гражданско дело № 1991 по описа за 2018 г. на
деветнадесети състав на Районен съд – Варна, с което е отхвърлена молбата на Б.М.Й.
- Б. за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата Д.А.С., детето А.Д.С.
да напуска територията на Република България, като пътува в чужбина в странаот
Европа, които не са членки на Европейския съюз, придружена от своята майка или
изрично упълномощено от нея лице, с правно основание член 127а от СК, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ за срок от 5 години,
което да замести съгласието на Д.А.С. ЕГН **********, необходимо при пътуване
на малолетното дете А.Д.С. ЕГН ********** до държавите от Европейския континент,
включително Турция и Русия, с неговата
майка Б.М.Й. - Б. ЕГН **********,
която следва да го придружава по време на пътуването.
ОСЪЖДА Д.А.С. ЕГН **********
с адрес *** – вилна зона, ул. „14-та” № 2А да заплати на Б.М.Й. - Б. ЕГН ********** *** сумата от 425 /четиристотин двадесет лева и
пет/ лева, представляваща извършените съдебно-деловодни разноски в
производството пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 1 от
ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на стрА.те с касационна
жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280
и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.