МОТИВИ : Против подс.В.И.К. е предявено
обвинение по чл.343ал.3 пр.3 б”а” пр.2 вр. с чл.343ал.1б”б” вр. с чл.342ал.1 НК.
В
с.з. представителя на РП-гр.Казанлък поддържа обвинението.
Адв.Т.,като
защитник на подс.К. моли съда да наложи на нейния подзащитен наказания в
минимални размери,като се съобрази и с обстоятелството,че делото се провежда по
реда на съкратеното съд.следствие на осн.чл.371т.2 от НПК.
По
делото бяха конституирани като частни обвинители пострадалите свидетели К.А.А. и В.И.А.,като техния
повереник–адв.М. също моли на подсъдимия
да се наложат наказания около минималните, предвидени в закона.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства,както и
заключението на изготвените съдебно–автотехнически и медицински
експертизи,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за
установена следната фактическа
обстановка :
На 26.10.2016г.
около 13.15 часа подс.В.К. с управлявания от него товарен автомобил м.“Ауди Q7“ с
рег.№ ***и намиращата се в него пътничка,съпругата му-св.А.К. се придвижвали в
с.П., общ.Г.по второкласен път II - 55, в посока север-юг от гр.В.Т. към гр.Г..Движейки
се по горепосоченият път в зоната на км. 47 +800м, на десен завой, в посока юг,
подс.В.К. с управлявания от него автомобил навлязъл в лентата за насрещно
движение със скорост 72 км/ч., при което се появила напречна неустойчивост на
автомобила,водачът изгубил контрол над управлявания от него автомобил и
последвал удар в движещият се на север (в посока към гр.В.Т.) лек автомобил м.„JEEP“ "
с рег.№ ***,управляван от св.К.А..
Произшествието възникнало в светлата част на
денонощието,при нормална видимост,ограничена в зоната на десен завой в посока
юг,с дължина на измерената хорда 50м., на влажен пътен участък, с надлъжен
наклон при изкачване (за източната лента) в посока север и напречен наклон
спускане (западната лента) в посока запад.
В зоната на произшествието била налична следната пътна
маркировка, за направление на движението от север на юг ( към гр.Гурково)
съответно пътни знаци „А1“ - опасен завой на дясно, „А40“ - участък от пътя с
концентрация на ПТП; „В24“ - забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклета
с кош и „В26“ - забранено е движението със скорост по - висока от означената 40
км/час. Аналогично е обозначението за направлението от юг на север.
В резултат на възникналото пътнотранспортно произшествие,лицата пътуващи
и в двата автомобила участвали в настъпилото ПТП , а именно - подс.В.И.К. и
свидетелите А.Ц.К. /съпруга на подсъдимия/,К.А.А. и В.И.А., получили различни
травматични увреждания, а по автомобилите били причинени значителни имуществени
щети.
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза № 457/2016г. по писмени данни се установява, че на 26.10.2016г. К.А.А.
е получил: Контузия на гръдния кош. Счупване на III, IV и V ребра вляво и
вдясно. Контузия на сърцето. Счупване на странична част на дясната скочна кост.
Счупване на основна фаланга на V пръст на левия крак. Описаните увреждания били
причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети,каквито има в купето на лек
автомобил, и е възможно да се получат по време и начин при описаното ПТП. Счупването
на шест ребра - III, IV и V ребра вляво и вдясно - е причинило трайно
затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 НК. Според в.лице възстановяването траело около 2-2,5 месеца.Счупването
на страничната част на дясната скочна кост е причинило трайно затрудняване на
движението на десния крак за повече от 30 дни,по смисъла на чл. 129 НК.
Възстановяването траело около 3-4 месеца.Останалите увреждания -контузия на
гръдния кош, контузия на сърцето без ЕКГ-изменения и счупването на фаланга на V
пръст на левия крак - са причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК,като възстановяването траело не повече
от 30 дни.
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза №472/ 2016г. по писмени данни
се установява, че на 26.10.2016г. В.И.А.,вследствие на претърпяното ПТП е получила : изкълчване в
лявата глезенна става (между голям пищял и скочната кост и между скочната кост
и навикуларната кост) с разкъсване на делтоидната връзка и съединително
тьканната връзка между голям и малък пищял.Контузия на лявото коляно с частично
разкъсване на вътрешната колатерална връзка.Счупване на V и VI ребра вляво. Описаните
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и било възможно да се получат при ПТП в купето на лек
автомобил.Изкълчването в областта на десния глезен с разкъсване на връзков
апарат е причинило трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от 30 дни,
по смисъла на чл. 129 НК.Възстановяването траело около 5-6 месеца.
Останалите увреждания - контузия на лявото коляно с частично разкъсване на
вътрешната колатерална връзка и счупване на V-V1 ребра
вляво - са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Възстановяването траело не повече от
30 дни.
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза №427/ 2016г. по писмени данни
е ,че А.Ц.К. вследствие на претърпяното пътнотранспортно произшествие е
получила : Контузия на гръдния кош и телата на гръдните прешлени. Компресионно
счупване на тялото на XII гръден прешлен. Счупване на външния глезен на десния
крак. Контузия на белите дробове. Описаните увреждания са причинени от удари с
или върху твърди тъпи предмети, условия за каквито има в купето на лек
автомобил, и е възможно да се получат по време и начин на описаното ПТП. Счупването на тялото на XII
гръден прешлен е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за повече
от 30 дни,по смисъла на чл.129 НК. Възстановяването траело около 8-12 месеца. Счупването на външния
глезен на десния крак е причинило трайно затрудняване на движението на десния
крак за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 НК. Възстановяването траело
около 45-60 дни. В окончателната диагноза е записано „счупване на дясната
скочна кост",което най-вероятно е техническа грешка. Първоначално е имало
такова съмнение при първата консултация с ортопед-травматолог д-р С.. Той е
назначил КТ на десен глезен, след провеждането на която са се установили данни
за външния глезен -крайната част на малкия пищял. Контузията на гръдния кош и
контузията на белите дробове без развили се усложнения са причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.Възстановяването
траело не повече от 30 дни.
Св.А.К. в протокол за разпит на свидетел от
04.12.2016г. от ДП заявила,че е запозната с разпоредбата на чл.343 ал.2 от НК,
няма претенции и желае разследването да се прекрати, както и че не иска да
участва в досъдебното производство в качеството на пострадал. По смисъла на
чл.348б от НК,когато телесната повреда по чл.343 от НК е причинена на съпруг,наказателното
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Видно
от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза №392/ 2016г. по писмени данни се установява,
че на 26.10.2016г. В.И.К. е получил : Контузия на телата на поясните прешлени.
Контузия на гръдния кош и крайниците. Травматичен поясно-кръстцов радикулит.
Описаните увреждания са причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети,
условие за каквото има в купето на лек автомобил,и е възможно да се получат по
време и начин при описаното ПТП.Тези увреждания са причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Възстановяването траело не
повече от 30 дни.
По делото първоначално е изготвена съдебно-автотехническа
и допълнителна такава от в.лице Ч.,като се дава заключение,че основните технически
причини за настъпване на конкретното произшествие са : навлизане на т.а. „Ауди“
в срещуположната лента на движение, което е в причинно-следствена връзка с
движението на процесния автомобил в кривата със скорост 75 км/ч.,надвишаваща
граничната стойност на критичната скорост за поява на напречна неустойчивост -
69 км/ч. и максимално разрешената за конкретния пътен участък, възлизаща на 40
км/ч. Закъснялата реакция от страна на водача на л.а. джип на възникналата
опасност пред фронта на автомобила в случая насрещно движещия се товарен
автомобил Ауди.
Видно от заключението на назначената и изготвена
тройна АТЕ е,че скоростта на движение на
товарен автомобил м."Ауди" с рег.№ ***към момента на удара, която е и
скорост на движение преди ПТП възлиза на 72 км/ч. Поради липса на обективни и
субективни данни за наличие на спиране на автомобила, непосредствено пред ПТП,
експертизата приема, че скоростта на движение на т.а. „Ауди“ към момента на
удара е и скорост на движение на автомобила преди ПТП.Водачът на л.а. „Джип“
(по негови данни) е възприел като опасност насрещно движещия се автомобил „Ауди“
на разстояние около 100м. Към този момент лек автомобил „Джип“ се е намирал на
около 40,2м. преди мястото на удара, а товарен автомобил Ауди на около
59,8м.Водачът на автомобил „Джип“ е имал техническа възможност да предприеме
следните действия,за да предотврати произшествието - да отклони автомобила
наляво, което обаче би довело до навлизане в насрещната пътна лента и това е
изключително опасно за останалите насрещно движещи се участници в движението; да
отклони автомобила надясно с последващо напускане на платното за движение, което
обаче, не би могло да се получи поради наличната метална еластична ограда. В
случая водачът е насочил автомобила надясно, като към момента на удара, десните
му състави кореспондирали с десния край на платното за движение.Още повече, че
конфигурацията на пътя и наличната мантинела отдясно не са позволявали
автомобила да напусне платното за движение. Дължината на опасната зона за
спиране на автомобил „Джип“ е 30м. Тъй като дължината на опасната зона за
спиране е по-малка от отстоянието, на което се е намирал автомобила преди
мястото на удара,водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара.Но дори и да е спрял преди мястото на удара,водачът на лекия автомобил „Джип“
не би могъл да предотврати произшествието,поради насочеността и местоположението
на товарен автомобил „Ауди“, който е
продължавал да се движи насрещно в същата пътна лента (насрещна за т.а. „Ауди“)
и по този начин е заемал полосата за движение на л.а „Джип“. Водачът на „Джип“
е реагирал технически правилно, като при възникналата опасност е намалил
скоростта си на движение и е насочил автомобила към десния край на платното за движение.
Непосредствено преди произшествието т.а „Ауди“ е
преодолял десен завой,като движението му се е осъществявало по мокро асфалтово
покритие,при фактическата му скорост на движение 72 км/ч. В определен момент
автомобила е загубил напречна устойчивост, навлязъл е в насрещната пътна лента
и продължил движението си по нея до
момента в който се е блъснал челно в насрещно движещия се лек автомобил „Джип“.
За да запази предварително зададената му траектория на движение в кривата на
завоя, при конкретните пътни условия, водачът
следвало да управлява автомобила със скорост по-малка от граничната
стойност на критичната скорост.При всяка скорост на движение под така
определената критична скорост,за запазване на напречна устойчивост – 69,8 км/ч.,
товарния автомобил „Ауди“ би запазил зададената му траектория на движение и не
би навлязъл в насрещната пътна лента. Технически неправилно било водачът на т.а
„Ауди“ да реализира движение в насрещната пътна лента, още повече когато в нея
се движат и други ППС, в случая лек автомобил „Джип“.
Техническата
причина за настъпване на произшествието била движението на т.а. „Ауди“ със скорост 72 км/ч.
при преодоляване на десен завой по мокър пътен участък, която надвишава
граничната стойност на критичната скорост за запазване на напречна устойчивост
– 69,8 км/ч.,както и на нормативно разрешената скорост на движение 40 км/ч.,в
резултат на което автомобилът не може да запази първоначалната си траектория на
движение и навлиза в насрещната пътна лента.С това си поведение водачът поставя
като преграда управлявания от него автомобил „Ауди“ пред траекторията на
движещия се насрещно лек автомобил „Джип“ и настъпил удар между двете ППС-та.Водачът
на т.а. „Ауди“ не е съобразил скоростта си на движение с конкретната пътна
обстановка, конфигурацията и състоянието на платното за движение, в резултат на
което автомобила е загубил напречна устойчивост,навлязъл е в насрещната пътна
лента и се е блъснал с насрещно движещия се автомобил.
По делото не са събрани данни,които да потвърдят
наличието на разлят петролен продукт в рамките на 150м. преди мястото на удара
в двете посоки. В протокола за оглед на произшествие било записано „облачно с
лек дъждовен валеж“ и „....частично мокро асфалтово покритие“, като от
приложените фотокопия 11 и 12 не се наблюдавали наличие на стичаща се мазна
течност откъм посоката на движение на т.а. „Ауди“. По гумите на т.а. „Ауди“ не
се виждало наличие на зацапване с мазна
течност, на ф.к. 2,9,13 и 14 се виждало насипан пясък върху платното за
движение, на ф.к 5 и 6 се виждало наличие на мазна течност между двата
автомобила. В близкия интервал от време непосредствено преди произшествието
нямало данни за други автомобили загубили напречна устойчивост и причинили
ПТП.Ударът между двата автомобила е бил челен ексцентричен с припокриване на
левите половини на предните им състави.Непосредствено преди удара двата
автомобила се движели насрещно един спрямо друг,успоредно на оста на пътя. При
такъв характер на удара било възможно известно повдигане на задната част на
автомобила „Джип“ с последващо падане.Освен това в резултат на удара се е
получило и завъртане на задната част на автомобила в посока обратна на
часовниковата стрелка. Експертизата изразява становище,че причините за да бъде
оставена протривната следа от задна дясна гума биха могли да бъдат следните :
характера и посоката на силата на удара; преразпределение на собственото тегло
на автомобила, в резултат на повдигане с последващо падане;ротация на задните
състави на автомобила; поради по-малката товароносимост на банкета спрямо
асфалтово покритие на пътното платно, тази следа била по - ясно изразена.
Съгл.
разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК,съдът напълно приема за установени
обстоятелствата изложени в обв.акт,които се припокриват с изложената фактическа обстановка и които напълно
кореспондират със самопризнанията направени от
подсъдимият.
Самопризнанията на
подс.К. кореспондират със събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
както със заключенията на изготвените съдебно-автотехнически и медицински експертизи,които
съдът напълно споделя,така и с показанията на св.К.А.,св.В.А.,св.П.Г.,св.М.Ц.,
св.К.К.,св.П.П.,св.П.Ж.,от които се установява,че пътното произшествие е
станало в лентата за насрещно движение,в което е навлязъл подс.К.,управлявайки
автомобила „Ауди Ку 7“.Св.Ж. твърди,че на този пътен участък ставали непрекъснато
ПТП,тъй като водачите се движели с висока скорост.
В хода на
досъдебното производство,защитната теза на подсъдимия К. е ,че на пътния
участък е имало разлят петролен продукт ,поради което автомобила му е
поднесъл.Тази теза се споделя от показанията на св.А.К./ съпруга на подсъдимия/
и св.И.М.-негов приятел,но същата от една страна не се поддържа от подсъдимия в
с.з. ,тъй като изцяло признава фактите и обстоятелствата ,изложени в обв.акт,а
от друга се оборва и от заключението на тройната автотехническа експертиза /по
задача 11/, в което се казва,че в
материалите по делото не са посочени обективни данни,които да потвърдят
наличието на разлят петролен продукт на пътното платно на мястото на удара и в рамките
на 150м. преди мястото на удара в
двете посоки на движение.
В подкрепа на
гореизложената фактическа обстановка са и
приложените по делото писмени
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от
26.10.2016г., ведно с фотоалбум, ИЗ №21312 на името на В.К.,ИЗ №21305 на името
на В.А., ИЗ №21313 на името на К.А., ИЗ №21306 на името на А.К.,протокол за
отговорно пазене от 26.10.2016г.-2бр., справка за нарушител/водач изходяща от
Н-к гр.“ПК“,писмо №52/15.12.2016г., договор за финансов лизинг, комбинирана
застрахователна полица №**********/29.10.2016г.,епикриза на А.К. от
26.10.2016г., ксерокопие на контролен талон на подс.К., искане за
ренгенологично изследване на К.А., свидетелство за регистрация на л.а с рег.№ ***,
епикриза на А.К. от УМБАЛ –Стара Загора –2бр., амб.лист от 20.02.2017г.,
изследване на В.К. от ЯМР от 12.01.2017г., епикриза на В.К. от
МБАЛ“Тракия“ЕООД-Ст.Загора, писмо изх.№100-6329/25.08.2017г.
на ЗАД“Армеец“АД, телефонограма
№3176/26.10.2016г., съобщение за произшествие от 26.10.2016г., писмо от
14.06.2017г., писмо от ОПУ-Ст.Загора №24-00-401/04.08.2017г.,ведно със снимков
материал,писмо изх. от „Аутохит 2000“ООД гр.Стара Загора от 14.06.2017г., опис
на претенция от №33016030101435/07.11.2016г. на ЗПК „Армеец“,писмо изх.№ 24-00-210/23.03.2018г.
Приетите в с.з. писмени
доказателства,представени от защитата, касаят здравословното състояние на св.А.К. и подс.В.К.,както и отдалечеността на
дома им от населено място,което обуславяло придвижването им с транспорт.Съдът
намира,че същите по-скоро имат значение при определяне вида и размера на
наложените наказания.
С оглед на
гореизложените доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът
намира,че се установи по безспорен и несъмнен начин,че както от обективна, така
и от субективна страна подс. В.К. е осъществил престъпния състав на чл.343
ал.3,пр.3 б”а”пр.2 вр. с чл.343ал.1б”б” вр. с чл.342 ал.1 НК-,а именно от обективна страна на 26.10.2016г. движейки се по
второкласен път II-55, км.47+800м в с.П., общ.Гурково, в посока север-юг, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Ауди“, модел
„Кю 7“ с рег.№ ***е нарушил правилата за движение по Закона за движение по
пътищата, а именно:
- чл.6 т.1 от ЗДвП – „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират, или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“ - водачът В.К. не
се е съобразил с пътен знак „В26“, въвеждащ ограничение на скоростта 40км/ч и
„А1“ предупреждаващ го за опасен завой надясно;
- чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване, или заобикаляне“ - водачът В.К. е
навлязъл в лентата на насрещно движещият се лек автомобил „Джип“;
- чл.20
ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“;
- чл.20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ -
водачът В.К. при възникнала опасност за движението не е намалил и не е спрял
управлявания от него автомобил;
- чл.21 ал.2 от ЗДвП – „Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1 (на
водача на пътно превозно средство от категория "В" в населено място е
забранено да превишава скорост на движение от 50 км/ч), това се сигнализира с
пътен знак“ - в участъка от пътя, на който е настъпило пътнотранспортното
произшествие има ограничение на скоростта на движение на автомобилите, въведено
с пътен знак „В26“ – „Забранено е движение със скорост по висока от означената“ - 40км/ч, като водача В.К. се е движил
със скорост 72,0 км/ч, и по този начин с деянието по непредпазливост е причинил
на повече от едно лице - средна телесна повреда на В.И.А., изразяваща се в
изкълчване в областта на десния глезен с разкъсване на връзков апарат,
причинило трайно затруднение на движението на десния крак за повече от тридесет
дни и средни телесни повреди на К.А.А., изразяващи се в счупване на шест ребра
- III, IV и V ребра вляво и вдясно -причинило трайно затруднение на движението
на снагата за повече от тридесет дни и счупване на странична кост на дясната
скочна кост, причинило трайно затруднение на движението на десния крак за повече
от тридесет дни.
От субективна страна подс.В.И.К. е извършил деянието
по чл.343 ал.3 предл. III - то б."“а“ предл. II-ро,
във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК виновно,
при условията на съзнавана непредпазливост (престъпна самонадеяност) по смисъла
на чл.11, ал.3, хипотеза втора от НК. Той е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици,но необосновано е мислил, че ще ги предотврати.
Съдебното производство бе
проведено по реда на чл.371т.2 НПК и на осн.чл.373ал.2 НПК съдът следва да
приложи по отношение на подс.К. разпоредбата на чл.58а НК .
При определяне вида и
размера на наказанието на подс.В.К. за извършеното деяние по чл.343ал.3пр.3 б”а”
пр.2 вр. с чл.343ал.1б”б”пр.2 вр. с чл.342ал.1 от НК, съдът съобрази следното :
Като отегчаващи вината обстоятелства отчита- високата степен на обществена
опасност на деянието, предвид настъпилите вредоносни резултати – причинени
множество телесни увреждания,от които пострадалите свидетели се възстановяват трудно.Като смекчаващи
вината обстоятелства цени - проявеното критично отношение към деянието,много
добрите характеристични данни, чистото
съдебно минало, влошеното здравословно състояние.При това положение съдът
намира,че наказанието му следва да се определи при превес на
смекчаващи вината обстоятелства в размер на една година и три месеца лишаване от свобода,
като на осн.чл.58а ал.1 от НК съдът следва да намали с 1/3 така
определеното наказание и го ОСЪДИ
на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Подс.К. е
неосъждан,с много добри характеристични данни,поради което съдът намира,че
следва да приложи разпоредбата на чл.66ал.1 от НК, като отложи изтърпяването на
така наложеното наказание и му определи ТРИ
ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
На осн.чл. с чл.343г вр. с чл.343ал.3пр.3б”а”
пр.2 вр с чл.343ал.1б”б” вр. с чл.342ал.1 НК съдът намира ,че следва да наложи
на подс.К. и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. При определяне на неговият
размер съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство- допуснатите предходни
адм.нарушения по ЗДвП от страна на подсъдимия.Като смекчаващи вината
обстоятелства цени - проявеното критично отношение към деянието, добрите
характеристични данни,влошеното му здравословно състояние и това на съпругата
му,което с оглед на отдалечеността на мястото в което живее налага
да управлява МПС. Ето защо наказанието следва да се определи при превес
на смекчаващите вината обстоятелства.
Направените по
делото съд.разноски в размер на 2351.12лв. остават в тежест на подс.В.И.К.,които да заплати по сметка на
ОД на МВР-гр.Стара Загора, на осн.чл.189ал.3 от НПК.
Подс.В.И.К. следва да бъде осъден да заплати и направените в настоящото производство съд. разноски за адв.възнаграждение на частния
обвинител К.А.А. в размер на 800лв., както
и на В. Атанасова А. в размер на 800лв.
Вещественото
доказателство- 1 бр.СД,съдържащ справка от тел.112, да се приложи към делото.
В този смисъл е
постановената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :