Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.С., 12.03.2018год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Нина Светославова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело №6697 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявени от П.И.П. срещу П.НА Р.Б. иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ/ред.98/2012г./ за сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които се
изразяват в притеснения, стрес и накърняване на честта и достойнството, както и
иск с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД -
обезщетение за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до
изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че по отношение
на ищеца неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
250, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК. Проведено е наказателно
производство по НОХД № С-340 от 2011 г., по описа на СГС, по което е постановена оправдателна присъда № 5 от 30.10.2015г.,
потвърдена с решение № 38/18.01.2017 г. на САС, НО, 8-ми с-в по дело № П
31/2016. Ищецът поддържа тезата, че в
резултат на неоснователно образуваното наказателно преследване са претърпени описаните
в исковата молба неимуществени вреди.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски.
Ответникът-П.НА
Р.Б. в указания
законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенцията.
Оспорва да са причинени описаните неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка с
повдигнатото обвинение. При условията на евентуалност релевира възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди - несъобразено с трайната съдебна практика,
обществено-икономическите условия в страната и изискването на чл. 52 от ЗЗД.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на предявените искове. Не
претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а това се
установява и от събраните доказателства, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.250, ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК.
Не се твърди и не се установява от приложените
доказателства кога е повдигнато обвинение срещу ищеца и дали по отношение на
същия е взета мярка за неотклонение. Не
е спорно, че в периода 2011год. до 23,02,2017год. наказателното производство е
проведено в съдебна фаза.
С присъда №5 от 30,10,2015год. на СГС, НО, 24ти
състав, постановена по НОХД №С-340/2011г. П.И.П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.250, ал.1, вр.чл.20, ал.4 НК. С решение №38/18,01,2017год.
на САС, НО, 8 състав е потвърдена постановената оправдателна присъда на СГС.
Същото е влязло в сила на 23,02,2017год.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля- И.М.. От показанията на свидетеля се установява, че наказателното
производство водено срещу ищеца му се отразило, тъй като много се „ошашкал “,
бил ужасно притеснен. Хората с
които работел не искали да контактуват с него по повод търговските им
взаимоотношения.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките
включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр.98/2012год./, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно
релевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което
лицето е оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените
неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено
от правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.
Установи се по делото, че е налице влязла в
сила на 23,02,2017год. присъда, с която ищеца е оправдан по повдигнатото срещу
него обвинение за извършено престъпление по чл.250, ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК.
От
събраните по делото доказателства се установи и че същия е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения и
страх, нарушена обществена и професионална репутация. Съдът намира, че е налице
и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и
повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид
изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението
за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка,
поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка
от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране
на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30000лв.
Съгласно
т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С
оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е
бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът,
в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на
обстоятелствата свързани с тежестта
на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл.250, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години, продължителността
на наказателното преследване от около
шест години /ангажирани са
доказателства само за хода на съдебното производство от
2011 до
постановяване на оправдателната присъда 23,02,2017год./, възрастта на лицето 41 години при привличането
му като подсъдим, липсата на данни за взета мярка за неотклонение или други мерки за
процесуална принуда, обстоятелството, че няма
данни лицето да е осъждано, в който
случай наказателното преследване се отразява по-интензивно, спрямо лице
по отношение на което са водени множество наказателни производства, както и с
оглед отражението на извършеното спрямо него наказателно преследване и вида на установените
неимуществени вреди -доказани в хода на настоящото производство
и социално
-икономическия стандарт в страната по време на провеждане на наказателното
производство, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение е 3000,00лв., в
който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за
разликата като неоснователна.
При определяне на размера на обезщетението,
съдът взе предвид като фактори
обуславящи по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че недоказани по
делото са обстоятелствата
кога е привлечено лицето като обвиняем в досъдебната фаза на производството
продължителността на същата, наложени спрямо него мерки за процесуална принуда,
липсата на данни за невъзможност за справяне със справяне в стресови ситуации
или трайни последици водещи до накърняване на здравословното му състояние или
последици от психологическо естество.
Като
последица от уважаване на иска е дължимостта на законната лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането.
По
претенцията с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху
главницата:
Съгласно
т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда, съответно това е и началния момент на забавата -
в процесния случай 23.02.2017год. Т.е. за периода от 23,02,2017год. до 30,05,2017год.
се дължи обезщетение за забава.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т. Възнаграждение за двокат не се присъжда, тъй като договорения адв.хонорар от 500,00лв. няма данни да е платен.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.С., бул.”*******да заплати
на П.И.П., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.*******, ап.12 на осн.чл.2,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в
размер на 3000,00лв./три хиляди лева/, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от -23,02,2017год. до изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 3000,00лв.-неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 30000.00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.С., бул.”*******да заплати
на П.И.П., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.*******, ап.12 на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ
сума в размер на 10,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: