Определение по дело №506/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 793
Дата: 25 февруари 2020 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20203100500506
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./………………..2020г.

гр.  Варна

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. НАСУФ ИСМАЛ

            като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал

            въззивно гражданско дело № 506 по описа за 2020 година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7451/28.01.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Мирослава Л., срещу Решение № 129 от 10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 12089/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че Н.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс „Приселски манастир“, ателие 13, действащ чрез адв. С.С., не дължи на въззивника, сумата в размер на 2641.51 лева – стойност на служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел. енергия за периода от 03.07.2017г. до 02.07.2018г. за обект, находящ се в село Приселци, м-ст Корията, имот №121013, с абонатен №********** и клиентски №**********.

            В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба.

І. По допустимостта на въззивното производство:

            Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

            Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

            II. По доклада на въззивната жалба и отговора:

Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Счита се, че е осъществен правопораждащия юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество ел. енергия, защото е налице неправомерно вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този начин не се визуализира и отчита. Излага се, че безспорно натрупаната в скрития регистър ел.енергия е потребена именно от ищеца-въззиваем, поради което се дължи заплащането и́. Сочи се, че елекетрическата енергия е родово определена движима вещ и собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от средство за търговско измерване и преминаването ѝ към електропреносната мрежа. Навежда се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Въззиваемият оспорва доводите на въззивника за наличие на правно основание, от което да произтича гражданското притезание, предмет на настоящото производство, доколкото към дата на проверка правилата на ПИКЕЕ са отменени. Отделно сочи, че разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД не може да намери приложение в настоящия случай, тъй като между него и въззивното дружество през процесния период не е учредено облигационно правоотношение с предмет продажба на ел. енергия. Наред с изложеното се твърди и че е нарушена процедурата по чл. 50 от ПИКЕЕ. Моли се за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

            Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.

            Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

            Водим от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 7451/28.01.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Мирослава Л., срещу Решение № 129 от 10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 12089/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

 

            НАСРОЧВА производството по в. гр. д. 506/2020 г. на ОС-Варна за     15.04.2020 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

     

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                       

                         2.