О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 11
гр. Велико
Търново, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският
административен съд, касационен състав, в закрито съдебно заседание на шести
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ
БАНЕВ
изслуша
докладваното от съдия Костова по частно КНАД № 10129/ 2022 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
е по реда на Глава тринадесета от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба, подадена
от адв.М.М. в качеството му на пълномощник на И.З.К. против Определение №
65/18.04.2022г. по НАХД 708/21г по описа на Районен съд Горна Оряховица, с
което е изменено постановеното по същото дело Решение № 245/15.12.2021г. в
частта за разноските като са присъдени само 50 лева за изготвяне на въззивна
жалба, а не претендираните такива от 300 лева. Развиват се подробни
съображения, че следва да се приложи
нормата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случай на
осъществено представителство по чл. 38, ал.1 от ЗА, като са цитирани множество
Определения на ВАС и ВКС. Следователно ГОРС неправилно не е определил дължимото
адвокатско възнаграждение съобразно правилата на чл. 7, ал.2 от Наредбата върху
стойността на санкцията , при което то следва да бъде в минимален размер от 300
лева. Освен това погрешно съдът е присъдил възнагарждението на жалбоподателя, а
не на адвоката, доколкото както се посочи по- горе то е осъществено по реда на
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА- безплатна помощ на лице в затруднено материално
положение.
Ответникът по частната жалба – Областна
дирекция на МВР – Велико Търново, редовно уведомен за подаването й на дата
20.05.2021 г., не ангажира становище.
Съдът, като взе предвид становището на
жалбоподателя и представените по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази
следното:
С Електронен фиш за глоба за нарушение, установено
с АТС серия К № 4447367 , издаден от ОД на МВР – Велико Търново, на И.З.К. на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева. Нарушителят е
обжалвал наказанието по съдебен ред, като с Решение № 245/15.12.2021г по НАХД №
2021411202007086 от 2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица,
електронният фиш е отменен като незаконосъобразен. Жалбоподателят е бил представляван
от адв. М., който е изготвил въззивната жалба и подробно писмено становище по
спора при условията на чл. 38, ал. 1т.2 от ЗА. С решението разноски не са
присъдени, поради което с молба по реда на чл. 248 от ГПК от 7.1.2022г. е
поискано изменение на същото ,като му се присъдят разноски в размер на триста
лева . Препис от жалбата е връчен на ответната страна ОД на МВР В.
Търново,които не са депозирали отговор.
При така установеното от фактическа страна, съдът
се е произнесъл с Определение № 65/18.04.2022г. по НАХД 708/21г , с което е
осъдил ОД на мВР В. Търново да заплати на И.К. сумата от 50 лева, а претенцията
в останалата част е оставена без уважение. Мотивите са съда са, че по делото не
е осъществено процесуално представителство, а само е изготвена жалба, при което
съгласно чл. 18, ал.1 от Наредбата вр. с чл. 7, ал.2 се дължат разноски в
размер на 50 лева.
В срок срещу него е подадена касационна жалба до
АСВТ.Препис от същата е връчен на ответната страна ОД на МВР В. Търново, която
не е депозирала отговор на същата в указания от съда срок. .
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира частната жалба за процесуално допустима. Същата
е подадена е подадена в срока чл. 230, предл. първо от АПК, от надлежна страна,
поискала изменение на решението на ГОРС в частта за разноските и е изпратена за
разглеждане пред компетентния за това съд, съобразно разпоредбата на чл. 248,
ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144, вр. с чл. 236 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Частната жалба отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими в настоящото производство
по силата на чл. 231 от същия кодекс. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Обжалваното определение на
Районен съд – Горна Оряховица е постановено по искане, подадено в срока по чл.
248, ал. 1, предл. първо от ГПК, от компетентния за това съд, при спазване
разпоредбите на чл. 248, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
За да постанови акта си, районният съд е приел, че
претенцията за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна,
извод, който се споделя от настоящия състав, но не само по изложените в
обжалваното определение мотиви.
В съдебната практика към настоящия момент няма
единно становище по въпроса дали при присъждането на разноски в делата, под
процесуално представителство от пълномощник следва да се разбира единствено
явяване и извършени процесуални действия в открито съдебно заседания, или под
това понятие може да бъде подведено и само представянето на писмена защита със
становище по същество на спора. Отделно от това дискусионен е и въпросът
доколко предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатски възнаграждения, са безусловно обвързващи съда при определяне размера
на възлаганите такива, в светлината на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017
г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Настоящият съдебен състав
споделя становището на районния съд, че независимо от договорените между
страните пълномощия, в производствата по ЗАНН, ако участието на пълномощника на
жалбоподателя се е изчерпало единствено с представяне на писмена защита, без
извършването на други процесуални действия, при определяне размера на
адвокатското възнаграждение, подлежащо на репариране от другата страна,
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/
09.07.2004 година. Основание за този извод дават редица други текстове от
цитираната Наредба- чл. 9, ал. 4, чл. 10, т. 2-4, чл. 11, чл. 16, чл. 31, ал.
2, които тълкувани в съответствие с чл. 46, ал. 1 от ЗНА сочат, че в този
нормативен акт терминът „процесуално представителство“, се отъждествява именно
с явяване на пълномощника в открито съдебно заседание. Като е достигнал до
същия извод, при своевременно заявено от другата страна възражение относно
размера на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, районният
съд е съобразил точния смисъл на разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004 година.
В хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК
ответникът, а в хипотезата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът, следва да заплатят на
другата страна направените по делото разноски, но само ако е установено, че
такива са били направени. Ако страната, която има право да получи направените
по делото разноски не е направила такива за възнаграждение за
представляващия адвокат, такива
разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл.38 ЗА
хипотези. Ако наличието на съответната хипотеза по чл.38 ЗА не се оспорва,
съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното
възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно
процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на
страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване
за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Както е
прието в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение
№515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на тричленен състав на Първо
ТО,Определение №163/ 13.06.2017г по ч.д. 2266/16 договарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и
следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този
случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се
провежда.
С оглед на така изложеното съдът
намира, че неправилно в Определението разноските вместо на пълномощника са
присъдени на жалбоподателя, което се явява ЯФГ, която съдът следва да отстрани
по предвидения за това ред.
Крайният извод отизложеното по-горе е за
неоснователност на подадената пред настоящата инстанция частна жалба с искане
за отмяна на постановеното от районния съд определение по чл. 248 от ГПК.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 от АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на подадена от адв.М.М. в
качеството му на пълномощник на И.З.К. против Определение № 65/18.04.2022г. по
НАХД 708/21г по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е изменено
постановеното по същото дело Решение № 245/15.12.2021г. в частта за разноските
като са присъдени само 50 лева за изготвяне на въззивна жалба, а не
претендираните такива от 300 лева
ВРЪЩА делото на ГОРС
за процедура по поправка на ЯФГ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.