Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в.гр.дело №
5101 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от
15.08.2018г.,
постановено по гр. д. № 31299/2015г. по
описа на СРС, 88 състав, допълнено с
Решение от 21.10.2019г., постановено по гр.д. № 3129/2015г. по описа на 88 състав, е признато за
установено по предявения от ищците Д.Ж.Ж., ЕГН **********, М.В.Ж., ЕГН **********,
Р.Р.Ж., ЕГН**********, Д.Л.Ж., ЕГН ********** и Н.Р.Ж., ЕГН ********** срещу
ответника „К.НА Н.С.В Б.“, ЕИК ******** с адрес гр. София, пл. ********№**
положителни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците са собственици на възстановените им със заповед № РД
-57-1195/1609.1996г. на кмета на гр.
София, недвижими имоти, представляващи вилна страда, заедно с поземлен имот , в
който е построена, който поземлен имот е с площ
от около 6000 кв.м. по заповедта за възстановяване, находящи се в землището
на с. Владая, м. „Самоковище“ и който имот е с реални граници и площ от
6 763 кв.м. , посочени в приложената
под л. № 104 от делото скица - неразделна част от това решение,
изготвена от оправомощено лице/дружество „М.“ в процедура по нанасяне на имота
в кадастрална карта по ЗИКР. С посоченото решение ответникът е осъден на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищците сумата от 2 997.50 лв.
съдебни разноски.
В законоустановения срок ответникът „К.НА
Н.С.В Б.“ с адрес гр. София е подал въззивна жалба чрез процесуалния си
представител адв. М.Б. от САК. В нея твърди, че обжалваното решение е
недопустим, защото съдът не е бил сезиран с въпроса, по който се е произнесъл.
Ищците са посочили, че искат установяване на правото на собственост върху имот
в идеални чести, а съдът в противоречие с диспозитивното начало е признал
ищците за собственици на имот в реални граници, състоящ се от 6 763 кв.
м., посочено в приложена на л. 104 от делото скица. Твърди, че съдът правилно е
определил спарния въпрос по делото, касаещ границите на възстановения на ищците
имот и притежавания от ответника имот, възстановен с Решение №
ВГ66/14.11.2020г., с което ПК- Община Витоша, е възстановила собствеността по
ЗВЗГЗГФ. Сочи, че приетите по делото три заключения на съдебно-счетоводни
експертизи са единни и непротиворечиви в извода, че липсва нанасяне на имотите
в съответните регулационни планове преди отчуждаването им, поради което не може техните граници да бъдат определени въз основа на сравняване
на предишни и действащи планове. Твърди, че неправилно съдът е приел, че
възстановеният на ищците имот е в стари реални граници, което обстоятелство не
е установено от представените по делото доказателства. Поради което твърди, че
не се били нелице основанията за възстановяване на собствеността по силата на
закона, независимо от наличието на заповед за деактуване. Твърди, че ищците не
са представили никакви доказателства в
подкрепа на тезата, че възстановеният им имот е идентичен с отчуждения такъв,
Освен това излагат твърдения, че липсват доказателства за наличие на
предпоставките за реституция на ЗВСОНИ. Липсват и доказателства ищците да са
владели имота повече от 10 г., поради което същите не са го придобили и на
оригинерно основание.Излагатсе твърдения за необоснованост на обжалваното
решение, което било изгладено само на свидетелските показания на свидетелите Р.
и Р.Р.ии на изолирани изводи от експертизата на вещото лице Ш.. С оглед на
изложеното се моли постановеното решение да бъде обезсилено, а ако въззивният
съд прецени, че същото е допустимо, да го отмени изцяло като неправилно, като
моли предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са подаден
отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна – ищци Н.Р.Ж. и от Д.Ж. Димитров, действащ чрез процесуалния си
представител адв. Д.Д. –Ф. от САК, с който се моли да се остави без уважение
подадената въззивна жалба и обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Поддържа
се, че от представените по делото доказателства е доказано безспорно, че правото
на собственост върху процесния имот е било възстановено по силата на закона, а
от съда се искало установяване на правото на собственост по отношение на ответника,
че ищците са собственици и притежават право на собственост, върху процесния
недвижим имот, представляващ вила със съответните идеални части от около 6000
кв.м., находящи се в землището на с. Владая, м. „Самоковище“, в границите на
Народен парк „Витоша“. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че при
одържавяването имотът е бил неопределени граници. Твърди че правилно
първоинстанционният съд е определил предмета на правни я спор. С оглед на него
е направил своите правни изводи, че спорът между страните се ограничава до
обстоятелството има ли недопустимо
застъпване на възстановените имоти и какви са техните граници. Твърди,
че от свидетелските показания и от отговора на исковата молба, депозиран от
ответника, се установява, че ищците владеят спорния имот от реституирането му
през 1996г. до настоящия момент. Поради изложеното правилно първоинстанционния
съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот в
описаните в решението граници. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, претендират
се разноски за настоящата инстанция.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и
допустимо. То следва да бъде потвърдено като правилно, като във връзка с
доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното. От
събраните доказателства се установява следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното
решение е валидно и допустимо. То следва да бъде потвърдено като правилно, като
във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и
следното. От събраните доказателства се установява следното:
По делото е безспорно установено от представените
удостоверения за наследници, че ищците са законни наследници на Д.Ж. Х., починал
на 24.02.1961г. и на В. Х.а Ж., починала на 14.01.1955г.; Размерът на идеалните
части от процесния имот за всеки един от ищците както следва: за Д.Л.Ж. -
½ ид. част; за Д.Ж.Ж. – ¼ ид. част. За М. В.Ж. – 1/12
ид.част; за Н.Р.Ж. - 1/12 ид. част, за Р.Р.Ж.
– 1/12 ид. част.
По делото е представен Нотариален акт от 21.05.1942г. с
приобретател Д. Х. Ж. /л64 от делото/. От него е видно, че същият е закупил
недвижим имот от около четири декара в землището на с. Владая местност
„Самоковище“ и един от съседите му е неговата съпруга В. Д. Ж.. Представено е
позволително, издадено през 1938г. на праводателя на ищците – В. Д. Ж. да
построи една жилищна сграда в
собствената си гора, находяща се в землището на с. Владая, местност
„Самоковище“, заедно с позволителен билет /л.68 от делото/. Представен е и
предварителен договор с нотариална заверка на подписите от 26.02.1943г. да
продажба на около 2 дка гора в същата местност
с приобретател Д. Х. Ж..
По делото е представен акт Акт за завземане на недвижим
имот за държавен № 5069/06.10.1950 г. /л. 20 от делото/, с който на основание
чл. 9 от ЗОЕГПНС, е бил отчужден собственият на наследодателите им недвижим
имот – едноетажна вилна сграда със застроена площ от 68,44 кв.м., полумасивен
обор с две помещения със застроена площ от 54 кв.м., торище, два кокошарника,
едно кочина, електрическа юзина с празен рибарник, заедно с поземления имот, в
който се намират, целият с площ от 26 500 кв.м., находящи с в землището на с.
Вадая, м. „Самоковище“.
От представените по делото писмени доказателства - ПМС
2274/09.08.1950г. одържавеният имот е станал изцяло държавна собственост. От
ПМС 548/23.05.1991г. е видно, че същият е предоставен само за ползване на Общ
Работнически професионален съюз.
Представена е Заповед № РД-57-1195/16.09.1996 г. на кмета
на гр. София, издадена на основание чл. 1 от Закона за възстановяване на
собствеността на одържавени недвижими
имоти /ДВ. Бр. 15 от 1992г./ и чл. 84 Наредбата за държавните имоти /л. 21 от
делото/. По силата на тази заповед имотът е отписан от актовите книги за
държавни и общински имоти в район Витоша и е заповядано да бъде предадено
владението на наследниците на Д.Ж. Х. върху отчуждената едноетажна вилна сграда
заедно с прилежащия й поземлен имот с площ от около 6 000 кв.м., находящи се в
землището на с. Владая, м. „Самоковище“
чертите на народен парк „Витоша“. За останалата част до актуваните 26500
кв.м. няма легитимация за собственост, поради което не е възстановена на
ищците.
По делото е представен списък на вилите в с. Владая,
подлежащи на отчуждаване с № 1772/26.05.1949г.
на СНОБ. съвет с. Владая, адресиран до Министерство на правосъдието , в което е
описан имота на наследодателя на ищците -
Д. Х. Ж., като е отбелязан, че същият притежава недвижим имот от около
1935г. и е закупен със средства от търговия. Имотът на наследодателя е граничил с имот, собственост на ответното
сдружение и е ползван за негови цели преди одържавяването му през 1950г. По
делото са представени: писмо до Д.Ж., с което Общинската профгрупа го
уведомява, че ще направи излет на 31.07.1948г. в собствената му вила. Писмо от 30.05.1950г. , с което Община
работнически профсъюз уведомява наследодателя на ищците, че следва да освободи
вилите в землището на с. Владая в тридневен срок, защото вилите ще се предават
за ползване и стопанисване от държавата
на ЦС на ОРПС. Представено е писмо с изх. № 11035/26.05.1959г. , с което
Централният съвет на професионалните съюзи в България уведомява Д.Ж., че ЦС на
профсъюзите отказва да му заплаща наем за имота, който ползва, тъй като имотът
е отчужден и отдаден от държавата за ползване на ЦС на профсъюзите.
От представените писмени доказателства - удостоверение за данъчна оценка от 2015г.,
издадена от Столична община, район Витоша, и Удостоверение за деклариране на
данни от 2011г. се установява, че имотът
е деклариран от ищците от 1998г, като редовно се заплащат дължимите се за това
данъци.
По делото е представен Нотариален акт № 20/25.09.1946
г. /л. 46 от делото/, със съседен на гореописания наследствен на ищците имот. В него е обективиран договор
за дарение, с който Х.х. П.К.подарява на Общия работнически професионален
съюз собствения си недвижим имот - гора, състояща се от около 11 дка, невлизащ
в регулационния план на с. Владая, Софийска област, в местнос „Самоковище“,
заедно с една масивна триетажна, а с приземния етаж - четириетажна къща- вила, построена в
границите на този имот върху 3една площ от 124 кв.м. , а в партера и върху 80
кв.м. в етажите, Заедно с пристройки в двора, при съседи Д. и В. Желязкови от
изток, суха вада от север, К.М.от запад и К.М.и път от юг. Дарителят се е
легитимирал като собственик с Нотариален акт за покупко-продажба № 143, том ХI,
д. № 1983 от 20.05.1940г.с продавач И.А.Г.и Нотариален акт № 157, т. том ХI,
д. № 1997 от 21.05.1942г. с продавач Т.А.Г..
По делото е представено Решение № ВГ 66/14.11.2000г. за
възстановяване на собственост върху отнети гори и земи от горски фонд в
землището на с. Владая по ЗВСГЗГФ, с който ПК Витоша възстановява правото на
собственост върху гори и земи от горския фонд на КНСБ, в нови реални граници по
чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ както следва имот № 000348 по картата за възстановена
собственост на землището с площ от
11.811 дка, в м. „Самоковище“ . За този имот е била издадена и скица от 22.01.2001 г.
Представено е
геодезическо заснемане на м. „Самоковище“
с. Владая, район „Витоша“ от м.
декември 2006г., изготвено от „М.“ АД. С него са заснети съществуващите на
място кадастрални елементи на територията на обекта, която е определена по
показанията на владеещите, съгласно обяснителната записка. Данните са отразени
в приложена ръчна скица на л. 104 от делото.
Представено е
удостоверение за актуално състояние на ответника „К.НА Н.С.В Б.“ , регистрирано
с решение н на Софийски градски съд през 1993г. Представен е и устав, приет на
учредителен конгрес през 1990г.
По делото
са събрани гласни доказателства. Според показанията на свидетеля Р. Д. Р. / л. 416
от делото /, която познава наследодателите на ищците от детството си, вилите им
били съседни и е намират в с. Владая, Самоковище, по пътя за Златните мостове
по реката. Впоследствие имотите били одържавени по силата на ЗОЕГНС. След като
ги върнали през 1996г. ищците влезли във владение на имота си. Те стопанисвали
имота от тогава до настоящия момент. Разказва, че не знае някоя да е предявявал
претенции към имота им или да е оспорвал собствеността им. Свидетелката
разказва, че е чувала от дядо си, че КНСБ имат дарен имот от господин П., който
се намирал до имота на ищците.
Разпитаният от първоинстнционния съд свидетел
Р. Д. ал Р. /л. 416 от делото/ твърди, познава ищците от 1993-94 година когато им реституирали имотите
във Владая. Техните били съседни. Твърди, че от реституирането до настоящия
момент ищците си обитават имота, има ток, стопанисват си го. Наели са си човек,
който охранява имотите, който живее там. Според свидетеля поради обстоятелството,
че не са реституирали целите имоти имало припокриване впоследствие. Разказва,
че имотът на ответника е бил дарен и заради него са национализирали както
техния така и този на ищците.
От показанията на свидетеля Ю.М.И./л. 417
от делото/, който твърди, че работи в КНСБ от 1979г. Знае, че са притежавали
имот във Владая. В тази местност имало голяма къща и една малка постройка,
които са построени от ОРБС, като след това КНСБ им станал правоприемник. Лично
е ходил за първи път през 1984г. след това още няколко пъти. Лично е участвал в
описване на имотите. Знае че сградати на ответника са сторени през 1945-47г.
Знае, че съседни имоти са реституирани на собствениците им.
В първоинстанционното производство е
прието с определение от 09.02.2016г. заключение на техническа експертиза,
изготвена от инж. В.Т.Г.. Според него на основание приложените по делото
документи и информацията и резултати от проучвания поради липса на стар
графичен материал който да е приложен към документа за собственост на
двете страни не може да бъде определено точното местоположение на
имотите, тяхната форма, площ и съседи.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. В. Ш.. То е изготвено след
съвместен оглед на имотите, съвместно с представители на страните и въз основа
на приложените към делото писмени доказателства. Според вещото лице преписката
с реституирания имот на ищците не е предоставена на Общинската поземлена
комисия., поради това тя е възстановила
на ответника имот № 00048 по картата на Владая с площ 11.811 дка.
В първоинстанционното производство е
прието и заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Л.Г.. Според вещото лице в кадастралните
планове, действали през годините не са били попълнени застроените вилни имоти.
В старите едромащабни топографски карти от 1957-1958г. са нанесени всички
съществуващи към този момент сгради и съоръжения, като е записано „Почивен дом
ЦСПС. Нанесена е вилата на наследодателя на ищците, която попада в върху
имот № 348 с площ 11809 кв.м. , записан
на КВС на КНСБ. На място е установено, че сгради съществуват, ползват се.
Теренът е терасиран. Но не е нанесен в кадастралната карта. Според заключението процесните имоти попадат
в КВС на землището на Владая, природен парк „Витоша“ , където възстановяването
на собствеността се извършва по реда на Закона за възстановяване на
собственоста на горите и земите в горския фонд. При възстановяването на
собствеността поземлената комисия не е отчела , че в местността „Самоковище“
има имоти със застроени вилни сгради в тях, одържавени по ЗОЕГПНС и
реституирани. Границите не могат да бъдат описани от вещото лице, защото на
място няма запазени огради, теренът е залесен и обрасъл. Освен това повече от
шестдесет години се ползвал от ответника
и не е било необходимо да бъде ограждан. Попадал и в границите на
природен парк и не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри.
Според приетото заключение последната
съдебно-техническа експертиза по представеното
по делото геодезическо заснемане на имота на ищците, извършено от „М.“ АД
отговаря на посочените от страните граници. На него контура на процесния имот е
заснет и нанесен според Комбинирана скица 1 с червен контур и е отразена
посочената и заснета граница на имота по цифри 1-2-3-4-5-6-7-1 с площ
6 763 кв.м. . Част от заснетия имот и сградата на ищците попадат в имот №
348 от КВС, записан на ответника , като застъпването е около 4 775 кв.м. Заснетата
на място сграда, означена с буква „В“ е идентична с нанесената в одобрената
КККР, приета със Заповед № РД-18-44/21.07.2011г. на Изпълнителния директор на
АГКК, записана като едноетажна жилищна, еднофамилна с идентификатор 11394.4246.131.1
с площ 57 кв.м. и идентификатор
11384.4246.131.2 с площ 23 кв.м. – общо 80 кв.м.
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато има интерес от това. Ищците мотивират правния си интерес с твърдението, че не могат да се снабдят с кадастрална скица на имота, който притежават, защото е налице припокриване с имота на ответника. С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба за недопустимост на съдебното решение.
Настоящият състав намира, че не е допуснато поддържаното
във въззивната жалба нарушение на съдопроизводствени правила.
Първоинстанционният съд е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, в
това число и заключенията на трите на назначени съдебно-технически експертизи,
и е изградил крайния по делото извод в съответствие с материалния закон, който
напълно се споделя от въззивния съд
Фактическите твърдения, на които ищците основават правото
си на собственост върху процесния имот, се свеждат до това, че са наследници по
закон на Д.Ж. Х. и В. Х.а Ж.. Наследодателите на ищците са притежавали недвижим
имот, находящ се в землището на с. Владая, местност Самоковище, представляващ
еднофамилна вила с прилежащ терен, целият с площ от 26 500 кв.м., който
бил одържавен на 06.10.1950 год. на
основание чл.9 от ЗОЕГПНС с Акт №
5069/06.10.1950г. Следователно правото на собственост върху процесния имот подлежи
на възстановяване на основание чл.1, ал.1 от Закона за възстановяване
собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСВОНИ/.
Възстановяването на собствеността по чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ
се извършва при кумулативното наличие на следните предпоставки: осъществено
отчуждаване по ЗОЕГПНС; бившият собственик да не е бил обезщетен; към момента
на влизане в сила на закона - 24.02.1992 год., имотът да се намира в
собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми,
или на еднолични дружества по чл.61 от ТЗ и да съществува реално до размерите,
в които е отчужден.
Настоящият съдебен
състав приема, че в разглеждания случай е настъпил реституционния ефект,
предвиден в обсъжданата разпоредба. Доказано е въз основа на съвкупната
преценка на писмените доказателства и заключението на вещите лица по
допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство съдебно-технически експертизи, че ищците са наследници по закон
на Д.Ж. Х. и В. Х.а Ж.. Безспорно е установено както от представените писмени
доказателства така и от свидетелските показания на свидетелите Р.Р.и Р. Д. Ал Р.,
че последната приживе са притежавали недвижим имот, описан в Нотариален акт от
21.05.1942г. с приобретател Д. Х. Ж. и
позволително, издадено през 1938г. на В. Ж. с
площ от около четири декара. Наследодателят Д. Х. Ж. е притежавал и съседен
имот с площ около два декара. Това обстоятелство се установява от приложения
към делото предварителен договор от 26.02.1943г,. сключен с нотариална заверка
на подписа, който съгласно Закон за уреждане правата на купувачи на недвижи-ми
имоти с частни договори, обн. ДВбр.171 от 26.07.1947 г. има силата на титул за
собственост /валидизационният закон се отнася за договори, сключени в периода
06.12.1941г. -31.12.1946г. и купувачът да се намира във владение към момента на
влизане на закона в сила/. Притежавали са и съседен недвижим имот, придобит от В.
Ж., обстоятелство което се установява от вписването й като съсед на придобития
през 1942г. имот с площ от четири декара.
По делото е несъмнено установено е, че притежаваният от наследодателите
на ищците имот е бил одържавени с Акт за завземане на недвижим имот за държавен №
5069/06.10.1950 г. /л. 20 от делото/, основание чл. 9 от ЗОЕГПНС. При
отчуждаването си имотът е представлявал едноетажна вилна сграда със застроена
площ от 68,44 кв.м., полумасивен обор с две помещения със застроена площ от 54
кв.м., торище, два кокошарника, едно кочина, електрическа юзина с празен
рибарник, заедно с поземления имот, в който се намират, целият с площ от 26 500
кв.м., находящи с в землището на с. Вадая, м. „Самоковище“.
С оглед на посочените безспорно установени факти в
настоящото производство СГС приема, че
важи и презумпцията, установена в чл. 3, ал. 1
ЗВСОНИ – до доказване на противното се смята, че лицата, от които
имотите са били отнети, са били техни собственици. Установено е също така, че
имотът е съществувал реално към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и е бил
собственост на държавата. Същият е бил отчужден по реда на закон, посочен в чл. 1, ал. 1
ЗВСОНИ – ЗОЕГПНС, като за него не е било получено обезщетение. Видно от представената Заповед №
РД-57-1195/16.09.1996 г. на кмета на гр. София, издадена на основание чл. 1 от
Закона за възстановяване на собствеността на одържавени недвижими имоти /ДВ. Бр. 15 от 1992г./ и чл. 84
Наредбата за държавните имоти /л. 21 от делото/, процесния имот е бил деактуван и владението му е предадено на
наследниците на Д.Ж. Х.. Няма данни за имота да е получено обезщетение от
неговите собственици – наследодателите на ищците. Не се спори по делото, че към
момента на възстановяване на
собствеността процесният имот е бил собственост на държавата като част
от Природен парк „Витоша“.
Следователно настоящият съдебен състав счита, че по делото
са установени предпоставките за реституция по чл. 1, ал. 1
ЗВСОНИ /а не по чл. 2, ал. 2
ЗВСОНИ, както и приел СРС/ – реституционният ефект е настъпил по
право, с влизане в сила на закона /Обн. ДВ бр. 15 от 21.02.1992 г., в сила от
24.02.1992 г. /, без да е нужно издаването на нарочен административен акт.
Доказано е също така, че имотът съществува реално до
размерите, в които е отчужден. Възстановяването на собствеността по ЗВСВОНИ не
поставя изисквания имотът, подлежащ на реституция, да съставлява самостоятелно
обособена кадастрална единица, нито въвежда зависимост на реституцията от
провежданите административни производства по промяна на регулацията.
Настъпването на реституционния ефект е обусловено единствено от наличието на
специалните изисквания на закона и свързаното с тях обстоятелство – свободната
площ да отговаря на условията за обособяване на самостоятелна регулационна
единица. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т.2 на
Тълкувателно решение №1 от 17.05.1995 год. по гр.дело №3/1994 год. на ОСГК на
ВКС.
Неоснователно е твърденето във въззивната жалба, че с
обжалваното решение съдът се е произнесъл по искане, което не е било предявено
с исковата молба. Ищците са поискали от съда да установи по отношение на
ответника правото им на собственост, върху имот, чиято собственост е била
възстановено по реда на ЗВСОНИ и в впоследствие
е бил деактуван със Заповед № РД-57-1195/16.09.1996 г. В конкретния
случай предмет на иска е реално обособен имот. В тълкувателно решение №8/2014г.
на ОСГК, обявено на 23.02.2016г., в т.2 се приема, че искове за собственост на
реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен
по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, са
допустими. Изложените съображения са свързани с реституцията като специфичен
способ за придобиване от физически и юридически лица на право на собственост
върху имоти, отнети им от държавата в минал момент. Понеже почти във всички
случаи тези имоти имат различен градоустройствен и технически статут от този, който
са имали към момента на одържавяването им, като изходна позиция при
възстановяване на правото на собственост се приема техният статут към момента
на одържавяването. Затова, нито един от горепосочените закони не предвижда като
материалноправно условие за възстановяването имотът, предмет на възстановяване,
да бъде предварително обособен като самостоятелен имот по действащите към
настоящия момент кадастрална карта, кадастрален, регулационен или подробен
устройствен план. В този смисъл вж. Решение № 96/27.06.2016г. , постановено по
гр. д. № 4487/2014г. на II г. о на ВКС. Изискването
на закона е имотът да съществува реално до размера, в който е отчужден, но това
не означава, че той трябва да е обособен като самостоятелен имот според
действащия регулационен план. При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд е взел предвид както площта и границите на процесния
имот към момента на одържавяването така
и новите реални граници, определени при реално заснемане на място от
лиценцирана фирма за извършване на геодезическо заснемане необходимо за
кадастралното отразяване на имота – „М.“ АД.
От представените по делото писмени и гласни доказателства е
установено, че ответникът е собственик на съседния имот с площ 11 дка, заедно с
построената в него триетажна масивна сграда., който му е бил подарен с Нотариален
акт № 20/25.09.1946 г. /л. 46 от делото/. От представените писмени
доказателства е видно, че този имот е бил одържавен и впоследствие възстановен на представилия се
за правоприемник на Общия работнически професионален съюз ответник.
Собствеността е възстановена с Решение № ВТ66/14.11.200г. на ПК Витоша,
издадено въз основа на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и
земите от горския фонд в нови реални граници за имот № 348 с площ 11.811 дка.
Издадена е и скица от 22.01.2001г. Съгласно заключенията на вещите лица по
приетите в първоинстанционното производство експертизи, които настоящия състав
кредитира при условията на чл. 202 от ГПК, при възстановяване на собствеността
на ответника Поземлената комисия не е взела предвид обстоятелството, че в
района, в който се възстановяват гори има вече настъпило възстановяване на
собствеността по силата на действието на ЗВСОНИ, при които възстановяването е
станало по стари граници.
От събраните по делото писмени доказателства относно
правото на собственост на ответника, се установи, че не може да направи
категоричен извод за законното възстановяване на правото на собственост върху
притежавания от него имот. От това следва, че липсва правно основание
ответникът да е собственик на частта от около
5 000 кв. м., която се застъпва от имота на ищците. Съгласно
заключението на съдебно-техническите експертизи, които настоящия състав
кредитира, имотът на ответника е бил възстановен в нови граници, при което е
било допуснато неправомерно застъпване с имота на ищците. Освен това при
издаване на решението на поземлената комисия за въстановяване на правото на
собственост не е взето предвид наличието на реституирани имоти в местността. С
оглед на което исковата претенция на ищците се явява основателна и подлежи на
уважаване.
Границите, които следва да са приемат
за меродавни на процесния имот са установени с представеното по делото
геодезическо заснемане на имота на ищците, извършено от „М.“ АД. На него контура
на процесния имот е заснет и нанесен според Комбинирана скица 1 с червен контур
и е отразена посочената и заснета граница на имота по цифри 1-2-3-4-5-6-7-1 с
площ 6 763 кв.м. Заснетата на място сграда, означена с буква „В“ е
идентична с нанесената в одобрената КККР, приета със Заповед №
РД-18-44/21.07.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, записана като
едноетажна жилищна, еднофамилна с идентификатор 11394.4246.131.1 с площ 57
кв.м. и идентификатор 11384.4246.131.2 с
площ 23 кв.м. – общо 80 кв.м. С оглед на изложеното ищците следва да бъдат
признати за собственици на процесния имот по отношение на ответника по така
очертаните в скицата граници.
При преценка на всички събрани по делото доказателства е
установено, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот на
основание настъпила по силата на закона реституция. От това следва, че съдът не
дължи разглеждани и произнасяне по евентуалното основание за придобиване на
правото на собственост, а именно давностно владение. С оглед на изложеното
неоснователни се явяват твърденията, изложени във възивната жалба, че по делото не са представени достатъчно
доказателства, че ищзите владеят имота.
Предвид изложеното, при постановяване на
решението си, първоинстанционният съд е анализирал в цялост събрания по делото
доказателствен материал, въз основа на което е направил правилни, пълни и
обосновани изводи, а подадената въззивна жалба срещу решението се явява
неоснователна. Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то
следва да се потвърди изцяло, а въззивната жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора въззивникът - ответник
няма право на разноски. Такива следва да бъдат
присъдени в полза на въззиваемата- страна ищец. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски
по делото в размер на 2200 лв., заплатен хонорар на един адвокат за процесуално
представително във въззивна инстанция.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
15.08.2018г.,
постановено по гр. д. № 31299/2015г. по
описа на СРС, 88 състав, допълнено с
Решение от 21.10.2019г., постановено по гр.д. № 3129/2015г. по описа на 88 състав.
ОСЪЖДА „К.НА Н.С.В Б.“,
ЕИК ******** с адрес гр. София, пл. ********№ 1, представлявано от президента
на сдружението П.Г.Д.да заплати на Д.Ж.Ж., ЕГН **********, с адрес ***; М.В.Ж.,
ЕГН **********, с адрес ***; Р.Р.Ж., ЕГН**********,*** Д.Л.Ж., ЕГН **********,***
и Н.Р.Ж., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 сумата от 2200 лв. представляваща
разноски ввъ въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.