№ 41329
гр. София, 11.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110116986 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба за изменение на Разпореждане № 100088/14.08.2023г. по гр.д.
№ 16986/2023г. по описа на СРС в частта относно разноските. Счита, че присъденото
възнаграждение за предоставена правна помощ следва да се намали до минималния размер
определен в чл. 6, ал. 1 , т. 5 от Наредба № 1 МРАВ.
В срока за отговор заявителят изразява становище за неоснователност на молбата.
След като разгледа молбата и материалите по делото, съдът намира за установено
следното: Молбата е подадена в срока за обжалване на разпореждането, съгл. разпоредбата
на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
молбата за изменение на разпореждането в частта за разноските е неоснователна.
В мотивите на Разпореждане № 100088/14.08.2023г. по гр.д. № 16986/2023г. по описа
на СРС са изложени подробни съображения относно присъдените разноски. Съдът счита, че
не са налице обстоятелства налагащи промяна в изводите му. На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК
ответникът/в случая длъжникът/ има право на разноски и при прекратяване на делото. Към
подаденото възражение е приложен договор за правна защита и съдействие с уговорено
възнаграждение в размер на 400 лв., което е било заплатено. По тези причини съдът намира,
че на длъжника се дължат разноски в размер на заплатената сума. Заявителят не е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждението в срок, преди прекратяване
на производството, въпреки че е имал възможност за това. Последиците от това
процесуално бездействие следва да се понесат от страната, водила небрежно делото си. Ето
защо съдът не счита за необходимо да се произнася по така направеното едва с молбата по
чл. 248 ГПК възражение за прекомерност.
По тези съображения съдът намира, че молбата за изменение на разпореждането в
частта за разноските е неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 236982/23.08.2023г., подадена от „С.В.“ АД, за изменение
на Разпореждане № 100088/14.08.2023г. по гр.д. № 16986/2023г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57-
1
ми състав в частта относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2