Р Е Ш Е Н И Е
№
25.10.2019 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
седми октомври
две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав: Районен съдия: Георги Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 1909 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Т. Б.” ЕАД срещу С.И.Й., с която се иска да бъде прието за установено
съществуването на вземания на ищеца за сумата от 200.27 лева - стойност на
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 25.10.2016 г. до 4.12.2016
г. по договор за мобилни услуги от 25.10.2016 г. с предпочетен номер 0895
902 517, както и за сумата от
489.46 лева - стойност на лизингови вноски по
договор за лизинг от 25.10.2016 г. с предпочетен номер 0895 902 517, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
2314/2018 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Ищецът твърди, че на 25.10.2016 г. между страните е сключен договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в размер на 40.99 лева. Заявява, че
ответницата не е изпълнила задълженията си в общ размер на 200.27 лева, представляващи абонаментни такси
и използвани услуги за отчетния период от 25.10.2016 г. до 4.12.2016 г. Сочи,
че на 25.10.2016 г. между страните е сключен и договор за лизинг, по силата на
който на ответницата е предоставено устройство марка Samsung Galaxy S7 32GB Gold c обща лизингова цена в размер на 935.47
лева, по който последната дължи сума в
общ размер на 489.46 лева, формирана от лизинговите
вноски за отчетен период от 25.10.2016 г. до 4.2.2017 г.
Особеният
представител на ответника оспорва твърдението за наличие на вземане на ищеца поради
доставени услуги. Заявява, че липсват доказателства, установяващи реалното
доставяне на такива услуги, доказателства за предаването на лизинговата
вещ, както и такива за предоставянето на допълнителните услуги по договора за
лизинг. Сочи, че липсват и данни дали договорите са прекратени, респ. дали след
прекратяването им лизинговата вещ е върната. Прави
възражение за неравноправност, а оттам – и за
нищожност на клаузите по договорите. Оспорва автентичността на представените от
ищеца писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител,
като с писмена молба поддържа исковете и моли за уважаването им, а особеният
представител на ответницата изразява становище за неоснователност на претенциите.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за мобилни
услуги от 25.10.2016 г., по който потребителят е избрал тарифен план „Нонстоп
40.99 с неограничени национални минути” за
телефонен номер 0895 902 517 с месечна абонаментна такса от 40.99 лева. Договорът е сключен за срок от 2
години, като съгласно посоченото в него, в случай на прекратяването му през
първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
абонаменти до края на този срок. В този случай потребителят дължи и разликата
между цената на предоставеното устройство без абонамент и цената при
предоставяне на устройството в брой или съответната лизингова
цена по договора за лизинг.
По делото е представен и договор за лизинг
от 25.10.2016 г., съгласно който на потребителя е предоставено мобилно
устройство Samsung Galaxy S7 32 GB Gold срещу обща лизингова
цена от 935.47 лева. Договорът е сключен за срок от 23 месеца, като съгласно
посоченото в него лизингополучателят следва да
заплати първоначална вноска в размер на 455.00 лева при сключването на договора
и 23 месечни вноски, всяка от които в размер от 20.89 лева.
По делото са представени заверени преписи от
3 броя фактури, ведно с приложения към същите, отразяващи задължения на ответницата
за абонаментни такси, за използвани услуги, извън месечния абонамент, и за месечни
лизингови вноски, както и 1 брой фактура за начислена
неустойка и за оставащите до края на договора лизингови
вноски.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
В конкретния случай ищецът основава
претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени далекосъобщителни услуги в рамките на месечния
абонаментен план, за стойността на предоставени услуги, извън този план, както и
за лизингови вноски.
От представените доказателства се установява,
че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия,
като ответницата е имала качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения. По
силата на сключения договор ищецът се е задължил да предоставя на ответницата,
в качеството й на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените основни и
допълнителни електронни съобщителни услуги по тарифен план „Нонстоп 40.99 с
неограничени национални минути” за
телефонен номер 0895 902 517. От своя страна, ответницата е поела задължение да
заплаща за срока на договора месечна абонамента такса от 40.99 лева с вкл. ДДС,
която е включвала стойността на неограничени разговори към други национално
мобилни мрежи, 200 минути за разговори в роуминг-Еврозона, 100 минути за разговори към международна Зона 1,2,
както и мобилен интернет.
Доколкото уговорена абонаментна такса
представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец
през действието на договора, за това, че операторът е поддържал своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства
достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, същата се дължи
независимо от това дали операторът е предоставил съответните услуги и дали
абонатът реално ги е потребил. Съдът приема, че
доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорът за
мобилни услуги валидно е обвързвал страните по него и ответницата дължи
заплащането на абонаментните такси за отчетните периоди, независимо дали е
ползвала мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на тези задължения
е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани
доказателства за плащането им.
По отношение на услугите, извън месечния
абонамент, съдът съобразява заложеното в общите условия (чл. 31), действащи в
отношенията между страните, че месечните сметки на потребителя могат да бъдат
оспорени пред оператора в 6-месечен срок след издаване на фактурата, като
оспорването не възпрепятства правото на потребителя да оспори сметката си по
съдебен ред, но самото оспорване не освобождава последния от задължението за
плащане на дължимите суми. В случая ищецът е изпълнител задължението си да
издаде процесните фактури, в които е посочил
стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, извън
месечния абонамент, както и стойността на съответните лизингови
вноски, като към всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за
всеки от посочените компоненти. По делото няма данни (и твърдения) ответницата
да е оспорила месечните си сметки в предвидения 6-месечен срок пред мобилния
оператор, поради което и съдът приема, че по този начин същата е признала
реалното предоставяне на услугите и дължимостта на
тяхната цена. Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във
фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането им.
Възражението, че клаузите, с които се
уреждат параметрите на предоставените далекосъобщителни услуги и лизинговите вноски, са неравноправни и оттам – нищожни, не
може да бъде споделено. Вярно е, че договорите са сключени при предварително
определени от едната страна по правоотношението условия, като е видно от самите
договори, че същите са бланкови и ответницата не е имала възможност да влияе
върху по-голямата част от съдържанието им. В случая обаче, ответницата е имала
възможност да избере измежду предлаганите от оператора тарифни планове, респ.
да прецени възможностите си да заплаща месечната такса за предпочетения от нея
план. Същото в пълна сила важи и по повод размера на лизинговите
вноски, който се определя от общата цена на лизинговата
вещ.
По отношение на претенциите за лизингови вноски, съдът приема, че по делото безспорно се
установи възникването на облигационна връзка между страните, по силата на която
ищецът е предал за ползване на ответницата мобилно устройство Samsung Galaxy S7 32GB Gold срещу договорена лизингова
цена, платима на 23 равни месечни вноски. Договорът съдържа изрична
декларативна клауза относно реалното предаване на вещта – чл. 4, поради което и
съдът приема, че мобилното устройство е предадено на ответницата, като няма
данни същото да е било върнато на оператора. Съдът, съобразявайки че крайният
падеж по договора е настъпил преди подаване на заявлението, намира, че всички
вноски по лизинга са станали изискуеми, като по делото не са ангажирани
доказателства за плащането им.
Предвид на горното, претенциите за стойността
на уговорените месечни абонаментни такси, тази на предоставените услуги, извън
месечния абонамент, както и на лизинговите вноски
следва да се уважат в пълния им размер от 689.73 лева.
По
разноските:
Предвид изхода на делото ищецът има право на
направените в заповедното производство разноски в общ размер на 385.00 лева. В
настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител, като с оглед изхода
на делото в негова полза следва да бъде с присъдена сума в общ размер от 625.00
лева. В случая не е налице прекомерност на заплатените адвокатски
възнаграждения, доколкото последните са в минималните размери по Наредба № 1/9.7.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Великотърновският
районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.Й.,
ЕГН ********** дължи на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.
6, сумата от 200.27 (двеста лева и двадесет и седем ст.) лева - стойност на
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 25.10.2016 г. до 4.12.2016
г. по договор за мобилни услуги от 25.10.2016 г. с предпочетен номер 0895
902 517, както и сумата от 489.46 (четиристотин
осемдесет и девет лева и четиридесет и шест ст.) лева - стойност на лизингови вноски по договор за лизинг от 25.10.2016 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 19.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ЧГД № 2314/2018 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА С.И.Й., ЕГН ********** да заплати на „Т. Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 6, сумата от 625.00 (шестстотин
двадесет и пет) лева, представляваща направените в исковото производство
разноски, както и сумата от 385.00 (триста
осемдесет и пет) лева, представляваща направените разноски по ЧГД № 2314/2018
г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: