Присъда по дело №645/2024 на Районен съд - Перник

М О Т И В И
към присъда № 39 от 24.10.2024 г.
по НОХД №645/2024 г. по описа на ПРС
Съдебното производство по делото е образувано по повод
обвинителен акт на Районна прокуратура-гр. Перник против подсъдимия В. Л.
В., роден на **** г. в гр.П., ***, *** ***, с постоянен и настоящ адрес:
*******, с ******** образование, ****, *******, ****, с ЕГН: **********, с
обвинение по чл.183, ал.1, от НК, за това, че в периода от месец август 2021 г.
до месец февруари 2024 г., включително, в гр.Перник, след като с Решение №
260286/12.10.2020г. по гр.д.№ 04048/2020г. по описа на PC-Перник, влязло в
законна сила на 12.10.2020г., е бил осъден да издържа свой низходящ - дъщеря
си Д. В. В., родена на ****г., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 31 /тридесет и една/
месечни вноски - престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав
протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от
НПК, като след провеждане на разпоредителното заседание по делото, при
уважено от съда искане на страните, производството продължи по реда на
съкратеното съдебно следствие-ССС, като подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си
ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението. Сочи, че от
всички събрани доказателства и доказателствени средства безспорно се
доказва обвинението, като доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви и същите кореспондират с направеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия. Прокурорът в пледоарията си сочи, че моли,
съда въз основа на анализа на така събраните доказателства, както и предвид
представянето на доказателства в предходно съдебно заседание от страна на
подсъдимия и неговия защитник за това, че издръжката за периода,
инкриминиран по обвинителния акт, с който е бил сезиран съдът, е била
внесена в пълен размер, да приемете, че В. Л. В. е виновен в извършване на
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК така, както му е повдигнато обвинение.
Същевременно, предвид събраните доказателства, че същият е **** и липсата
на доказателства за това по отношение на него да е била прилагана
разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК, да приложи същата и не му наложи
наказание от предвидените в чл.183 от НК. Тъй като по делото не са
направени разноски, такива не следва да се присъждат на подсъдимия. Счита,
че следва да се отмени мярката за неотклонение „Подписка“, взета в хода на
досъдебното производство.
Подсъдимият сочи, че признава изцяло фактите, които са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Не желае да се събират
доказателства за тези факти. Желае делото да протече по реда на глава XXVII
НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, което е изложено и от
неговия защитник – адвокат Кр. М.-ПАК. Моли да не му се налага наказание,
тъй-като му е за първи път и си е заплатил всички суми, което поддържа и в
последната си дума. В същия смисъл е и пледоарията на защитата.
1

След като взе предвид събраните по делото доказателства и ги
разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият В. Л. В. е роден на **** г. в гр.П., ***, *** ***, с
постоянен и настоящ адрес: *******, с ******** образование, ****, *******,
****, с ЕГН: **********.
Подсъдимият В. Л. В. и св. К. С. М. имали сключен граждански брак
до 12.10.2020г., като същият бил прекратен - с Решение № 260286/12.10.2020г.
по гр.д.№ 04048/2020г. по описа на PC-Перник, влязло в законна сила на
12.10.2020г., като между двамата бил допуснат развод, като неразделна част от
Решението е и Разпореждане на съда от 11.7.2023 г., с което съдът постановил
Решението, е допуснал на основание чл.247, ал.1 ГПК, поправка на очевидна
фактическа грешка, във връзка с идентификацията на детето е било посочено
освен, че се казва Д. В. В., родена на ****г., и че същото е с ЕГН **********.
Именно Д. В. В., родена на ****г., и че същото е с ЕГН **********, била
детето, което се родило от брака на подсъдимият В. Л. В. и св. К. С. М.. С
решението на РС- Перник, с което между В. и св.М. бил допуснат развод,
родителските права върху малолетната Д. В. били възложени за упражняване
на св.М., като В. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето в
размер на 160 лв., като този размер впоследствие не бил променян. Бил
издаден и изпълнителен лист от 12.06.2023 г. – стр.21 от ДП, на база на които
и при неплащане на издръжката в дължимия срок, въз основа на молба от.
Адв. Л. Т., от 15.2.2024 г. /стр.23 от дп/ до служба ДСИ-Перник, по заведеното
и образувано изп.д.№463/2023 г., но описа на същата служба, било
представено и сключено от страните споразумение за доброволно изпълнение
на издръжката, приложено към молбата- стр24 и следв от ДП, за което данни в
разпита си като свидетел заявява и св. К. С. М., по чиято молба е била
образувана и преписката и впоследствие и настоящото ДП, по което е бил
внесен обвинителен акт в съда.
Видно от данните по делото и заявеното от св. М. в разпита от
12.3.2024 г. по ДП-стр.10 от ДП, то същата е посочила по данни и години,
какво е заплащал, респ. не е заплащал бившият й съпруг от дължимите суми.
Видно и от изложеното в обвинителния акт, прокурорът е посочил, че за
периода от влизане в сила на цитираното по-горе решение, с което бил
допуснат развод между св.М. и подсъдимият В., В. заплатил издръжка на
малолетната Д. за четири месеца, а именно за месеците октомври,
ноември и декември, 2020г., както и за м.януари, 2021 г., след което
преустановил плащанията за издръжката на дъщеря си.
Въз основа на подадена от името на св.М. молба, на 12.06.2023г. в
полза на малолетната Д. В. е било образувано изпълнително дело и бил
издаден изпълнителен лист. В хода на производството по така образуваното
изпълнително дело, на 29.01.2024г. между св.М. и обв.В. било сключено
споразумение за доброволно изпълнение и разсрочване на парично
задължение на присъдена издръжка на малолетно дете. За погасяване на
задължението, установено по размер и основание с посоченото споразумение,
обв.В. заплатил следните суми:на 05.02.2024г. той заплатил сума в размер на
500 лв., на 05.03.2024г. той заплатил сума в размер на 500 лв.
По този начин прокурорът счел, че подсъдимият -В. погасил част от
установеното със сключеното споразумение общо задължение, възлизаща на
около 6 месечни вноски, а именно вноските за издръжка за периода от
2

м.февруари, 2021г. до м.юли, 2021г., вкл.По така описания и установен начин,
от обективна и субективна страна обвиняемият В. Л. В. е осъществил състава
на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, тъй като: В периода от месец август,
2021 г. до месец февруари, 2024 г., включително, в гр.Перник, след като с
Решение № 260286/12.10.2020г. по гр.д.№ 04048/2020г. по описа на PC-
Перник, влязло в законна сила на 12.10.2020г., е бил осъден да издържа свой
низходящ - дъщеря си Д. В. В., род. на ****г., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 31
/тридесет и една/ месечни вноски, за което му е било повдигнато и обвинение.
В разпита си като обвиняем, същият се е възползвал от правото си да не дава
обяснения по обвинението. Взета му е била и МНО-Подписка. В
обвинителният акт прокурорът е посочил, че от обективна страна, деянието е
извършено чрез бездействие, изразяващо се в неплащане на дължима
издръжка. Престъплението е на просто извършване. От субективна страна,
обвиняемият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, пр.I-во НК -
съзнавал е общественоопасния характер на деянията, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Фактическите изводи, включени в предмета на обвинението,
прокурорът е приел, че се подкрепят от събраните при разследването
доказателствени материали, събрани в хода на ДП №41/2024 Г. по описа на 02
РУ при ОДМВР-Перник: показанията на свидетелите /л.10 и л.14/,
обясненията на обвиняемия /л.5/, приложените по делото писмени документи:
копия от платежни документи и документи предоставени от СИС- Перник/л.
12 и л.21-28/, заверено копие от Решение № 260286/12.10.2020г. по гр.д.№
04048/2020г. по описа на PC-Перник /л.17-18/, справка за съдимост на
обвиняемия /л.7/.
Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от
гласните доказателствени средства- обясненията на подсъдимия при
проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие,
както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
изцяло го подкрепят, като същият изцяло признава фактите и обстоятелствата
в обвинителния акт, моли да не се събират доказателства, представя
доказателства, че е внесъл сумите, предмет на обвинението и моли съда да не
му налага наказание.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл. 373, ал. 3 от НПК. От страна на съда не бяха
констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания
по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по
съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че подсъдимият В. Л. В., роден на **** г. в гр.П.,
***, *** ***, с постоянен и настоящ адрес: *******, с ******** образование,
****, *******, ****, с ЕГН: **********, с деянието си е осъществил състава
3

на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
По делото безспорно е установено, че подсъдимият е баща на
малолетното дете - Д. В. В., родена на ****г., от брака му със св. К. С. М.
имали сключен граждански брак до 12.10.2020г., като същият бил прекратен -
с Решение № 260286/12.10.2020г. по гр.д.№ 04048/2020г. по описа на PC-
Перник, влязло в законна сила на 12.10.2020г., като между двамата бил
допуснат развод, като неразделна част от Решението е и Разпореждане на съда
от 11.7.2023 г., с което съдът постановил Решението, е допуснал на основание
чл.247, ал.1 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка, във връзка с
идентификацията на детето е било посочено освен, че се казва Д. В. В., родена
на ****г., и че същото е с ЕГН **********. Именно Д. В. В., родена на ****г.,
и че същото е с ЕГН **********, била детето, което се родило от брака на
подсъдимият В. Л. В. и св. К. С. М.. С решението на РС- Перник, с което
между В. и св.М. бил допуснат развод, родителските права върху малолетната
Д. В. били възложени за упражняване на св.М., като В. бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка за детето в размер на 160 лв., като този размер
впоследствие не бил променян. Бил издаден и изпълнителен лист от
12.06.2023 г. – стр.21 от ДП, на база на които и при неплащане на издръжката в
дължимия срок, въз основа на молба от. Адв. Л. Т., от 15.2.2024 г. /стр.23 от
дп/ до служба ДСИ-Перник, по заведеното и образувано изп.д.№463/2023 г.,
но описа на същата служба, било представено и сключено от страните
споразумение за доброволно изпълнение на издръжката, приложено към
молбата- стр24 и следв от ДП, за което данни в разпита си като свидетел
заявява и св. К. С. М., по чиято молба е била образувана и преписката и
впоследствие и настоящото ДП, по което е бил внесен обвинителен акт в съда.
Установено е, като не се и оспорва, че същият съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 31
/тридесет и една/ месечни вноски - престъпление по чл.183, ал.1 от
Наказателния кодекс.
По делото в хода на проведените съдебни заседания обаче, са били
представени писмени доказателства, приети от съда, че в хода на делото,
подсъдимият е изплатил изцяло сумите предмет на обвинението, видно от
приетите по делото от съда, както следва: Справка за съдимост на подсъдимия
В. Л. В., актуална към 06.06.2024 г., ведно с бюлетина; Заверени копия „Вярно
с оригинала“ на 7 /седем/ броя разписки на обща стойност 5000 /пет хиляди/
лева, с които подсъдимият е изплатил изцяло сумата, предмет на обвинението,
а именно: Разписка № 0200021087432005/02.02.2024 г. за сумата от 500.00
/петстотин/ лева; Разписка № 0200021366425209/02.03.2024 г. за сумата от
500.00 /петстотин/ лева; Разписка № 0200021773024652/13.04.2024г. за сумата
от 500.00 /петстотин/ лева; Разписка № 0200021965748225/06.05.2024г. за
сумата от 500.00 /петстотин/ лева; Разписка № 0200022332395385/12.06.2024г.
за сумата от 500.00 /петстотин/ лева; Разписка №
0200022832454484/04.08.2024г. за сумата от 500.00 /петстотин/ лева; Разписка
№ 0200023269900825/18.09.2024 г. за сумата от 2000.00 /две хиляди/ лева, от
„Изипей“ АД, всички с наредител В. Л. В. и преведени по банкова сметка с
получател К. С. М., с основание: издръжка; и ПИСМО с рег. №
21861/03.10.2024 г. от НАП, ТД-София, подписано от Главен публичен
изпълнител Е. С., с което предоставят информация, че: за задълженото лице В.
Л. В. с посочено ЕГН е входиран документ Искане с вх.№ С240014-000-
0540568/02.10.2024 г. от Районен съд Перник и при извършена проверка, е
констатирано следното: за публично вземане, установено с глоба по
4

Изпълнителен лист по НЧХД № 153/2004 г. по описа на Районен съд-Перник е
изтекъл 10-годишният давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати, и на основание чл. 225,
ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 173, ал.2 от ДОПК е издадено Разпореждане Изх.№
С160014-035- 0047402/22.07.2016г. за прекратяване на производство по
принудително изпълнение съгласно ДОПК по изпълнително дело №
14050001117/2005г. Погасеното по давност задължение е в размер на 420 лв.,
като се сочи, че са постъпили частични плащания за глоба по НЧХД №
153/2004 г. по описа на Районен съд Перник както следва: Сумата от 50.00 лв. /
петдесет лева, 0 ст./, съставляваща нелихвоносно задължение по глоба по
изпълнителен лист от 25.04.2005 г., Присъда № 659 от 09.11.2004 г. по НЧХ
ДЕЛО № 153/ 2004 г. на Пернишки Районен Съд, е внесена в касата на АДВ-
РД-София-ИРМ-ПЕРНИК с ПКО № 12434/14.11.2005 г. Сумата от 30.00 лв.
/тридесет лева, 0 ст./, съставляваща нелихвоносно задължение по ГЛОБА ПО
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 25.04.2005 г., Присъда № 659 от 09.11.2004 г. по
НЧХ. ДЕЛО № 153 / 2004 г. на Пернишки Районен Съд, е внесена в касата на
АДВ-РД-София-ИРМ-ПЕРНИК с ПКО № 12138 / 08.05.2006 г. Не са
предприети действия по принудително изпълнение за събирането на
публичното вземане. Тоест освен, че се установява, че подсъдимият е заплатил
сумите, предмет на обвинението, се установява също и че е **** / като е бил
реабилитиран по право по реда на чл.86 НК, за наложеното му
административно наказание НЧХД № 153/2004 г. по описа на Районен съд-
Перник/.
Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви
помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и пълно
изясняват всички релевантни за делото обстоятелства.
С оглед установената фактическа обстановка и гореизложените
съображения, съдът прие, че с деянията си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вменените му престъпления по
чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец август 2021 г. до месец
февруари 2024 г., включително, в гр.Перник, след като с Решение №
260286/12.10.2020г. по гр.д.№ 04048/2020г. по описа на PC-Перник, влязло в
законна сила на 12.10.2020г., е бил осъден да издържа свой низходящ - дъщеря
си Д. В. В., родена на ****г., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 31 /тридесет и една/
месечни вноски - престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс, но тъй
като преди постановяване на присъдата от първата инстанция в хода на
съдебното следствие е изпълнил задължението си и не са настъпили други
вредни последици за пострадалата, на основание чл.183, ал.3 от Наказателния
кодекс съдът не му е наложил наказание.
Издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на децата, които
са неработоспособни и не могат да се издържат от личното си имущество.
Задължение на родителите им е да положат грижа, за да им осигурят средства
за препитание.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в
бездействието на подсъдимия в посочения период по отношение на изплащане
на дължимите вноски по издръжката на своята малолетна дъщеря, за което е
бил осъден с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 68 от ЗЗД неговото
задължение е носимо, а не търсимо, и се заплаща по местожителството на
кредитора (малолетното дете). Тъй като подсъдимият е бил осъден да изплаща
5

издръжката на своя низходящ до настъпването на законова причина за
отпадане на основанието за нейната дължимост, а такава причина все още не е
налице, не било налице и правно основание за отпадане на задължението за
заплащане на издръжка в инкриминирания период.
Следва да се посочи, във връзка с правна природа на това престъпно
деяние и с доводите, че подсъдимият не е имал възможност да заплаща
издръжката на дъщеря си, поради обстоятелството, че е бил безработен –
самоосигуряващ се, че е налице изобилна практика на Върховната съдебна
инстанция в посочения смисъл, а именно, така в Решение № 188 от 4.07.2011 г.
на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин
Мавров е посочено, че -„За реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от
обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване
на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите
възможности на родителя, комуто са възложени родителските права;
предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. ”, Деянието е
реализирано и от обективна и от субективна страна. Законът защитава
семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването на децата.
Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака, възлага
родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща
съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той
може да промени решението си по тези въпроси при съответните
обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението под угрозата
от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му,
независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за реализиране
на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без
значение: трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения на
издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или
фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца;
поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени
родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и
др. В това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции
на осъдения да плаща издръжка да изпълни задължението си или да поиска
промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ,
налагане на ответната страна да спазва режима на свиждане, защита на
правата на детето за лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски
запис или по банков път. Касае се за алиментно задължение към своя
низходящ и подсъдимият следва да гарантира поне минимума на
необходимостите му от житейски аспект.
От друга страна следва да се посочи, че задължението е с точен
падеж, именно защото е отчетено от законодателя, че се касае за едни
перманентни нужди на детето, а отговорност на родителя е поне според
своите възможности да ги задоволява / така в Решение № 167 от 19.01.2021 г.
на ВКС по н. д. № 663/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията К. Медарова е
посочено, че -„За да е осъществен фактическият състав на престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК се изисква влязло в сила осъдително съдебно решение
за заплащане на дължима издръжка /с определен размер и установен падеж
на вноските/, обективна възможност на осъдения да заплаща присъденото
задължение и съзнателното му неизпълнение в размер на две или повече
месечни вноски...”В този смисъл е и Решение № 484/1980 г. на ВС, I Н. О.,
6

Решение № 198 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 165/2009 г., II н. о., НК,
докладчик съдията Жанина Начева-Всяко едно осъдително съдебно решение,
което има сила на присъдено нещо, респ. подлежи на изпълнение, поначало
може да служи като основа за осъждане по чл. 183, ал. 1 НК.
От обективна страна, за да е съставомерно едно деяние по чл. 183,
ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 НК е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който
нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът
изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при
хипотезите посочени в Семейния кодекс. / в този см. Решение № 361 от 21.10
2008 г. на ВКС по н. д. № 362/2008 г., III н. о., докладчик съдията Красимир
Харалампиев. Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се
изразява в бездействието на подсъдимия в посочения период по отношение на
изплащане на дължимите вноски по издръжката на малолетната си дъщеря, за
което е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт, както по гражданско дело.
От обективна страна престъплението е извършено чрез бездействие -
подсъдимият не е изпълнявал задължението си да издържа своето малолетно
дете, като не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 31 месечни вноски дължими издръжки .
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл,
тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия, оказаното от него съдействие чрез дадените
обяснения и направеното самопризнание за разкриване на обективната истина
по делото, трудовата му ангажираност, както и обстоятелството, че в хода на
производството е изпълнил задълженията си към детето си и е възприел
правомерно поведение чрез своевременно ежемесечно заплащане на
издръжката.
Отегчаващи вината обстоятелства не се установяват, като за такива биха
могли да се счетат броят неплатени издръжки, които същият е дължал, но все
пак заплатил в цялост в хода на съдебното следствие.
Извършеното в хода на производство плащане безспорно е
предпоставка за приложимост на привилегирования състав на чл.183, ал.3 НК,
тъй като по размер то покрива целия период на вмененото бездействие по
отношение задължението за издръжка спрямо малолетната пострадала. В
същото време, в хода на производството не се твърди и не е доказано
настъпване на други вредни последици за тях, което в кумулативна връзка с
изпълнението на задължението, налага извод за приложимост на
горецитираната най-благоприятна за дееца норма, която до момента не е
прилагана.
7

Предвид приетото от фактическа и правна страна, съдът призна
подсъдимия В. Л. В. роден на **** г. в гр.П., ***, *** ***, с постоянен и
настоящ адрес: *******, с ******** образование, ****, *******, ****, с ЕГН:
********** за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен -
по чл.183, ал.1 от НК, като при наличието на условията по чл.183, ал.3 от
Наказателния кодекс - изпълнение на задълженията преди постановяване на
присъдата от първата инстанция и липса на настъпили други вредни
последици за пострадалата, не му наложи наказания за него.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	39
Дата:	24 октомври 2024 г. (в сила от 9 ноември 2024 г.)
Съдия:	Камелия Георгиева Ненкова

Дело:	20241720200645
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 април 2024 г.

Присъда по дело №645/2024 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите