МОТИВИ
към Присъда № 314/10.08.2020г. по НОХД № 811/2019г. на РС- Разград.
Обвинението против подсъдимия К.М.Г. *** е за това,
че: На 10.03.2016г. в гр.Разград,
пред Й.И.А. - служител на сектор КАТ „Пътна полиция” при ОД МВР-гр.Разград, съзнателно
се е ползвал от официален документ - Свидетелство за основно образование с №
01/14.09.1992г., издадено от ОУ „Васил Левски”-с.Б., общ.К., на името на К.М.Г.,
с невярно съдържание, като документа е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата
му, а именно Б.В.Й. ***, в качеството му на Директор на ОУ „Васил Левски“- с.Б.,
общ.К, за учебната 1991/1992г., в който са удостоверени неверни обстоятелства -
завършване на основно образование в ОУ „Васил Левски“- с.Б, общ.К, през учебната
1991/1992година от К.М.Г., с цел да бъде използван този документ, като доказателство
за тия обстоятелства, като от К.М.Г. за самото съставяне на документа не може да
се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 във вр.с чл.311, ал.1
от НК.
Подсъдимият К.М.Г. *** не
счита, че е виновен, като дава подробни обяснния по случая. Заявява, че e учил в селскостопанско
училище и е имал три изпита, които не били взети, но впоследствие се явил в
с.Б. на поправителен като частен ученик. Именно там си е взел изпитите, но през
1986г. трябвало да влезе в казарма, прекъснал и впоследствие през 91/92г. си е
взел останалите изпити. Не обърнал внимание, че директорът не му е писал двата
предмета. Дипломата му била издадена още тогава. Заявява, че С. му е бил
учителя по алгебра и геометрия. Впоследствие карал курсове за шофьор, но си бил
оставил оригинала на дипломата при инструктора, впоследствие през 2016г.
трябвало да си извади книжка и ходил в училището за дубликат, тъй като бил
забравил, че си е оставил дипломата при инструктора. Тогава от училището
отказали да му издадат дубликат, тъй като го нямало и не бил учил при тях,
търсил се при редовните ученици. Не е карал никого да му изготвя диплома, тя му
е била издадена след полагане на изпитите.
Защитникът му адв. К. счита,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не може да се направи
безспорен извод, че доверителят й е извършил това престъпление, а именно, че е
се е ползвал съзнателно от официален документ- свидетелство за основно
образование, което било с невярно съдържание. Счита, че само от направените справки от училището не може да се
направи обоснован извод, че документа е с невярно съдържание и че подзащитният й не е завършил основно образование. Освен
това липсват доказателства, че същият съзнателно е ползвал този документ, при
положение, че у него е твърдо убеждението, че той е завършил образованието си.
Ето защо моли съдът да постанови оправдателна присъда.
Представителят на Районна прокуратура- Разград поддържа обвинението
и го счита за доказано по несъмнен начин с оглед на всички събрани по делото
доказателства, поради което предлага подс.К.Г. да
бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление, като му се наложи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства- 3 месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от 3
години по реда на чл.66 от НК.
Разградският районен съд, след като съобрази
представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият К.М.Г. ***. Същият през
учебната 1986/1987 година бил записан като частен ученик в училището в с.Б. и
се е явил на изпити в периода 06.-20.09.1986г. като по 8 предмета има оценка 3,
по История има добър 4, а по Алгебра и Геометрия има оценки слаб 2.
Впоследствие същият постъпил
казармата и се явил на поправка през учебната 1991/1992г., когато именно
издържал двата изпита и му било издадено свидетелство за завършено основно образование
с peг. № 01/14.09.1992г., през учебната 1992г. в ОУ „Васил
Левски” - с.Б., издадено на негово име и с неговите лични данни.
Документът бил издаден от св.Б.В.Й.,
който към него момент е бил Директор на ОУ „Васил Левски” - с.Б. Също така на инкриминирания
документ бил положен кръгъл тампонен печат на ОУ „В.Левски“
- с.Б, който се е използвал през учебната 1991/1992г.
На 10.03.2016г. подс.К.Г.
отишъл в сградата на РУ МВР- гр.Разград, където пред служител в сектор „Пътна Полиция”
- св.Й.А., подал съответните документи за издаване на СУМПС, като представил и официалния
документ - свидетелство за завършено през учебната 1992г. в ОУ „Васил Левски” -
с.Б. основно образование с рег.№ 01/14.09.1992г., издадено на негово име. Документите
били приети от св. А.. След като се запознала с документите, свидетелката Й.А. казала
на подсъдимия, да приложи преснимано на ксерокс копие от свидетелството си за завършено
основно образование, като изпише собственоръчно отдолу „Вярно с оригинала” и да
се подпише, каквато била стандартната процедура в такива случаи. Подс.Г. сторил това, след което св.Й.А. приела комплекта му
с документи. По-късно на подс.К.Г. било издадено СУМПС
№ *********, със срок на валидност до 11. 03.2026г.
От приложените по делото справка от ОУ
„Васил Левски” - с.Б. става ясно,
че:
- От регистрационната книга на
издадени свидетелства за основно образование до 1993г. не е открит запис за
издадено свидетелство за основно образование с рег.№ 01/14.09.1992г. До
посочената година, свидетелствата са се регистрирали на обикновени тетрадки с
графи: пореден номер, трите има на ученика, успех, някакъв номер и подпис на
лицето. В посочената книга излиза лицето Г. Ю. С., родена на ***г., която е
постъпила в 1 клас през учебната 1983/1984г. и е завършила 8 клас през учебната
1991/1992г. /л.71-73/;
- Лицето К.М.Г., ЕГН ********** не
съществува запис в нито една от книгите на архива /писмо от директора изх.№
163/19.03.2018г./. Според приложения към това писмо доклад от Р. Й. ЗАТС става
ясно, че в регистрационната книга за завършена степен на образование за три
учебни години преди и след 1991/1992г. и
на главната книга лице с имена К.М.Г. и ЕГН ********** не е открито. В
регистрационната книга е записано лицето Г. Ю. С. За родените през 1968г.
подлежаща книга не е открита в архива на училището. От направената справка в
главната книга за родените през 1968г. и започналите първи клас ученици, такова
лице не е открито /л.75-76/;
- За учебната 1991/1992г. директор
на ОУ В.Левски с.Б. е бил Б.В.Й.. Направена е проверка на родените през 1968г.
ученици, които започват 1 клас през учебната 1975/1976г. не е открит,
1974/1975г. не е открит, 1976/1977г. не е открит. За учебната 1991/1992г. няма
такова лице записано в дневна или вечерна форма на обучение. През учебната
1983/1984г. завършва основно образование набор 1968г., но също го няма в
книгите. Не е издавано свидетелство за основно образование № 1/14.09.1992г. на
името на К.М.Г.. Свидетелство № 1 през учебната 1991/1992г. е издадено на лице
с име Г. Ю. С. В резултат на тяхната проверка такова лице К.М.Г., ЕГН **********
не се е обучавало в ОУ В.Левски с.Б, не е издавано Свидетелство за основно
образование на същото лице. Като допълнителна информация са посочили, че през
2015г. същото лице е подали заявление за дубликат на Свидетелство за основно образование,
на което са отказали, поради описаните по-горе обстоятелства, след което подало
заявление за обучение в самостоятелна форма на обучение за седми клас. Тъй като
не им представил документ за завършен клас, са направили проверка и са
установили само документи за завършен шести клас от село във В.Търновска
област. Имали записи, че лицето е започнало да се обучава в ОУ В.Левски като
частен ученик през 1986/1987 година, но не е приключило успешно. От приложения
към тази справка доклад от 10.03.2015г. става ясно, че единствената първична
информация, е намерена в архива на папка, съдържаща протоколи и писмени работи
на частни ученици септември 1986/ юни 1987г. Лицето К.М.Г. се е явило на изпити
като частен ученик за осми клас в ОУ В.Левски с.Беловец и показало следните
резултати: Алгебра и Геометрия слаб 2, Химия среден 3, Биология среден 3,
История добър 4, География среден 3, Руски език среден 3, Френски език среден
3, Физика среден 3, Етика и право среден 3, Български език среден 3. Въз основа
на показаните резултати от положените изпити става ясно, че лицето не би
следвало да получи документ за завършена степен на основно образование. Друга
информация за положени изпити за следващи години не е била открита /л.79-81/.
От заключението на назначената по делото
съдебно - почеркова експертиза установено следното:
1. Подписът
положен на позиция „Подпис на заявителя в Заявление за издаване на документ за самоличност
на български гражданин с вх.№ 858/10.03.2016г. е изпълнен от лицето К.М.Г. с ЕГН
**********.
2. За да бъде отговорено,
дали представеното за изследване Свидетелство за завършено основно образование №
1/14.09.1992г. представлява /оригинален/ документ е необходимо да бъдат представени
други оригинали на дипломи от инкриминирания период издадени от ОУ „В.Левски“ с.Б,
общ.К., като сравнителен материал.
3. Подписът положен на позиция „Директор“
в „Свидетелство за завършено основно образование № 1/14.09.1992г. на ОУ „В.Левски“
с.Б, общ.К. е изпълнен от лицето Б.В.Й. с ЕГН **********.
4. Отпечатъка от кръгъл тампонен печат, положен на позиция „Директор“ в Свидетелство
за завършено основно образование № ***/***.“ на ОУ „В.Левски“ с.Б, общ.К. и отпечатък
от кръгъл тампонен печат положен в сканирано копие от
печата, който се е използвал през 1991г./1992г. от главната класна книга на училището,
тъй като същият към настоящия момент е унищожен, СА ПОЛОЖЕНИ С ЕДИН И СЪЩ ТАМПОНЕН
ПЕЧАТ.
Според св.Д.- чичо на подсъдимия,
последният е учил първоначално в с.М., но не можал да завърши и след като родителите
му се прибрали в с.С., се записал да учи в тяхното село Б., може би 1985-1986
година, но не можал да завърши тогава защото не взел два изпита. След това
постъпил в казармата и след като се уволнил, отново се записал да учи. Тогава
завършил защото отишъл у тях за да почерпи, че вземал диплома. Това било 1991г.
когато изкарал изпитите и изкарал основното образование.
Св.С. уточнява, че подсъдимият се е
явил на шофьорски изпит при него, но документите му били от 2008г. когато бил
при друг колега, където именно бил изкарал курса. В тези документи му била и
оригиналната диплома, която била изрядна заедно с личната му карта. Тя била
представена в ДАИ, които именно до 2015г. проверявали всички документи.
Документите съгласно представения дневник били подадени в ДАИ на 16.12.2008г.
Впоследствие му се обадил да пита за дипломата и той му я върнал.
Св.Б.Й. обяснява, че е бил директор
на училището в с.Б. до пенсионирането си. Не познава лице К.М.Г., но не може да
спомни всички частни ученици поименно. Имало е две форми на обучение- редовна и
вечерна. Имало книги като архив на училището. Той не можел да издаде
свидетелство без ученика да е положил успешно изпити по всички задължителни
предмети. Не е издавал свидетелство на частни ученици, издава се такова само при
редовно учене. Имало книга на частните ученици, различна от тази на редовните.
При поправителни изпити се съставяли протоколи, които стояли в книгите, като
цялата документация била при него. Завършилите редовно и вечерно обучение се
вписвали в различни книги. За всяко издадено свидетелство ученика се подписвал
при получаването му. В друга книга се вписвали издадените свидетелства.
Свидетелят заявява, че здравословното му състояние не е добро- не може да се
движи, паметта му не е добре, нуждае се от помощник- съседа и съпругата му били
непрекъснато покрай него.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин въз основа на: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, справка
за съдимост, съдебно- почеркова експертиза, др. писмени
доказателства и доказателствени средства. Всички те обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност очертават възприетата от съда фактическа обстановка. Въз
основа на тях обаче не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че подс.К.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.316 във вр. с чл.311, ал.1 от НК, а именно, че
на инкриминираната дата съзнателно се е ползвал от официален документ-
свидетелство за завършено основно образование, в което са отразени неверни
обстоятелства, т.е. в качеството си на директор св.Б.Й. през 1992г. лъжливо е
документирал неверни обстоятелства, и впоследствие на 10.03.2016г. този
документ съзнателно е ползван от подсъдимия за издаване на СУМПС.
На първо място, следва да се отбележи, че процесното
свидетелство № ***/**** е официален истински документ, издадено от съответно
длъжностно лице и положен печат на училището. В тази връзка е заключението на
вещото лице.
На второ място, отразеното в процесното свидетелство не е
с невярно съдържание- то отразява получените от Г. оценки през учебната
1986/1987 година, когато същият се е явил на изпити като частен ученик за осми
клас в училището, като са пропуснати оценките слаб 2 по алгебра и геометрия.
Като от приложения доклад от 10.03.2015г. става ясно, че в училището липсват
първични документи и друга информация за положени поправителни изпити в
следващи години.
На трето място, за да е осъществен състава на чл.316 във
вр. с чл.311, ал.1 от НК подс.Г. следва да е
съзнавал, че на инкриминираната дата 10.03.2016г. ползва документ, за който
знае, че е с невярно съдържание. Същият обаче е категоричен, че е завършил и
има основно образование и това обстоятелство не е подлагано на съмнение при
започване на курсовете за шофьор и впоследствие при придобиване на СУМПС.
От анализа на действащите в периода 1986г.-1992г.
нормативни актове в образованието и имащи отношение по случая- Закон за
по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшното развитие на народното
образование в НР България /отм./ /обн.бр.54/07.07.1959г.,
отм.бр.86/18.10.1991г./, Указ № 330 за народната просвета /отм./
/обн.бр.90/09.11.1954г., отм.бр.86 от 18.10.1991г./, Правилник на
общообразователните училища /отм./ /обн. ДВ, бр.5/18.01.1991г.,
отм.бр.31/14.04.1992г./, Закон за народната просвета /отм./ /обн. ДВ бр.86 от
18.10.1991г., отм., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г./ става
ясно, че основното образование е било задължително, като за навършилите 16
годишна възраст частни ученици, които не са положили успешно изпит, поправките
не са били ограничени във времето, т.е. явяването на поправка е било до вземане
на изпитите и завършване на основно образование. В случая от приложените
доказателства се установява, че подс.Г. е бил частен
ученик, тъй като е бил навършил вече 16 годишна възраст, в ОУ В.Левски с.Б. през
учебната 1986/1987 година, като е положил изпити през м.септември 1986г., но
поради получените оценки слаб 2, не му е било издадено свидетелство.
Впоследствие според неговите твърдения и показанията на св.Д., същият е положил
изпити през 1991-1992г., когато ги е взел и му е издадено свидетелството. Този
факт косвено се подкрепя и от показанията на св.Б.Й.- бивш директор на
училището, който заявява, че протоколите от поправките са били на едни листи и
е възможно да са били загубени. Липсата на първични документи в училището не е
доказателство, че подсъдимият не е завършил образованието си. Още повече, че до
инкриминираната дата никой не е оспорвал този факт и не го е подлагал на
съмнение, въпреки представянето на свидетелството пред различни институции-
ДАИ, МВР и др.
Ето защо съдът намира, че подс.К.Г.
следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение поради несъставомерност и липсата въобще на извършено от него
престъпление от какъвто и да било характер.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: