РЕШЕНИЕ
№ 271
26.07.2021г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение
На седемнадесети юни две хиляди и
двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Дичитрова,
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 89 по описа на съда за 2013 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по искова
молба на Е.К.Д. с ЕГН **********, действащ лично и като законен представител на
Е.Е.Д. с ЕГН **********, двамата от гр.Б., ж.к. “М. р.“, бл.***, ет.* ап.**; И.Н.И.
с ЕГН ********** и И.Г.И. с ЕГН **********, двамата от гр. Б., ж.к. „Б. М.“
бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, всички със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Пиротска“ №
26, партер, офис 2 – адвокат Сава Каров, против „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ АД с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Бойко Г. Миразчийски, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул. „Стефан Стамболов“ № 73, със съдебен адрес гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 5,
вх. Б, ет.3, ап.3 - адвокат Велислава Кирилова.
Предявени са обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетения
за имуществените и неимуществените вреди - болки и страдания, претърпени от
ищците от смъртта на родственицата им П. И.Д., починала на 03.02.****г.,
причинена виновно от лекари в ответната болница : - на Е.Е.Д. - 150 000 лв. за неимуществени вреди; - на
Е.К.Д., на И.Н.И. и на И.Г.И. – по 50
000 лв. - за неимуществени вреди и по 1000
лв. - за имуществени вреди, състоящи се в обичайни разходи за погребение и
изграждане на паметник; ведно с
обезщетения за забава върху всяка от претенциите в размер на законна лихва,
начиная от 14.01.2010г. до окончателното изплащане /съгласно приетото в съдебно
заседание на 10.09.2020г. изменение на това искане/.
Ищците твърдят, че са родственици
на починалата П.И.Д. – съответно съпруг, дъщеря и родители. На 14.01.2008г. П. Д.
постъпила в ответната болница за раждане на първото си дете. Раждането протича
нормално и се ражда здраво момиченце. На следващия ден родилката била с
повишена температура, като й е даден аналгин. След съответно изследване било
установено повишено количество левкоцити – стойности от 16,3, но повторна
проверка и изследване не били проведени. На 17.01.2008г. родилката била
изписана от болницата. В следващите дни тя поддържала висока температура,
поради което била търсена помощта на акушерката К., която ги изпратила при д-р
Д.. Лекарят осъществил преглед съвместно с д-р А., но не били открити
отклонения. На 21.01.2008г. поради поддържаната температура родилката потърсила
помощта и на д-р К., която предписала антибиотик и температурата спаднала за
няколко дни. На 30.01. температурата отново се повишила, като след преглед от
д-р В., било установено развитие на вирусна инфекция и изпратена на хирург. На
01.02. д-р И. поставил диагноза „паралитичен илеус“ и издал направление за
хоспитализация. При преглед за прием в стационар в спешно отделение от дежурния
д-р А. и след консултация с хирурга д-р М. диагнозата за остър хирургичен корем
била отхвърлена и пациентката изпратена обратно за домашно лечение. Същият ден
състоянието й рязко се влошило и близките й я завели в болницата, където била
хоспитализирана веднага и насочена за преглед при д-р Д., която отхвърлила
гинекологичен проблем. В спешния център д-р Г. установил тежко общо състояние и
заедно с д-р М. предприемат операция, при която установяват дифузен гноен
перитонит. Лекарите приели, че същият е последица от раждането и свикват втори
операционен гинекологичен екип – д-р Д. и д-р Д., които оперативно отстраняват
дясна тръба и частично изрязват левия яйчник, премахнат е и апендикса,
предприемат и медикаментозно лечение, което вече не било в състояние да
помогне. На 03.02.2008 г. настъпила смъртта, която според ищците е в резултат
на несвоевременно и неадекватно лечение.
Ищците считат, че вредоносният
резултат е пряка и непосредствена последица от виновното противоправно
поведение на ангажираните първоначално с раждането д-р К. Д. и д-р Ц. П.. Те,
вместо да съобразят необичайно високата температура, неповлияна от аналгина, и
високите нива на левкоцити, и да предприемат проследяване на стойностите и
причините за това състояние, безотговорно изписали пациентката. Това било в
нарушение на изискването за поне тридневен афебрилен период, а впоследствие
вместо да я приемат за лечение в болницата и да проведат изследване за
изясняване на причините за състоянието на пациентката, не предприемат това
дължимо поведение, в резултат на което настъпва сериозното увреждане на
здравето на родилката. Към това поведение се наслагват и последващите неадекватни
и непрофесионални действия на д-р А.М., който вместо да се съобрази с направлението
за хоспитализация, да се консултира с назначилия хоспитализацията лекар и да
установи сериозното състояние на пацентката, я връща в къщи за домашно лечение.
Поведението му било още повече укоримо и поради това, че той не бил
правоспособен специалист – хирург и не е имал правомощие да взема подобно
решение без консултация с хирург-специалист. По–късно д-р С.Д. и д-р Н.Д. в
разрез с добрата медицинска практика и изисквания за подобно процедиране след
хирургическа интервенция, вместо тотално изрязване и почистване на организма,
предприемат частично такова и в резултат на това допринасят за разпространение
на инфекцията вече и по кръвен път в целия организъм, довело до неизбежния
летален изход.
Ищците твърдят, че поведението на
посочените лекари се изразява в немарливо изпълнение на задълженията им при
извършване на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност. Всички те са действали в качеството им на медицински специалисти при
изпълнение на възложени им от болницата задачи и дейности по оказване на
дължима медицинска помощ по реда на Наредбата за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ, Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване
и Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ответната болница.
Тези дейности били в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантирани
от бюджета на НЗОК. Това ангажира и дейността на ответната болница - техен
работодател, тъй като смъртта на пациентката била причинена от недопустимо,
неадекватно и непрофесионално изпълнение на вменени им от закона и подзаконови
актове дейности, които е следвало да изпълнят в качеството им на медицински
специалисти. За това противоправно поведение отговаря ответната болница, която
е възложила работата на медицинските специалисти.
В резултат на смъртта на
починалата ищците претърпели и продължават да търпят сериозни психически и
емоционални състояния изразяващи се в стрес, душевна мъка и страдания,
неутешима скръб и болка от невъзвратимата загуба на любим човек, от лишаването
от нейната опора и помощ в живота. Твърдят и претърпени имуществени вреди,
представляващи направените обичайни разходи за погребение и изграждане на
паметник.
В преклузивния срок по чл.131,
ал.1 от ГПК ответникът представя
писмени отговори, с които оспорва иска и фактите, на които се основава. Сочи,
че у нас и в повечето страни от ЕС няма легална дефиниция за понятието
„медицинска грешка“. Това понятие, както и понятието „лекарска грешка“ са медицински
и визират интелектуални грешки в съждението поради особености в мисленето или
недостатъчна информация. Според медицинската литература лекарската грешка е
добросъвестно заблуждение на лекаря в работата му, дължаща се на
несъвършенството на медицински знания, методите в диагностиката и лечението.
Лекарската и медицинската грешка за разграничими, като втората се дължи повече
на пропуски в системата /неспазване на нормативи, липса на правила за
поведение, несъотвествие с медицински стандарти/, отколкото на незнание и
небрежност от страна на лекаря. Докато лекарската грешка е резултат от проявено
невнимание или некомпетентност. Твърди че грешките в медицината са неизбежни. В
случая няма данни за медицинска грешка, тъй като няма слабости и пропуски в
системата. Ищците твърдят проявено от лекари невнимание, незнание или
небрежност, което е лекарска грешка. Ответната болница е създала всички условия
за работа, изключващи медицинската грешка. Счита, че в исковата молба не били
посочени какви точно са лекарските грешки и причинна връзка с настъпилите вреди. Към
момента на процесния деликт е липсвал утвърден медицински стандарт. Не е
изяснено каква част от дължимото поведение е била, както и кое точно неправилно, неадекватно или
несвоевремонно действие/ бездействие е в пряка каузална връзка с причинения
резултат. Счита за недопустимо причинната връзка да се предполага. Не оспорва
настъпилата смърт в резултат на перитонит и сепсис, но твърди, че няма
доказателства за причинно–следствена връзка с конкретни действия/ бездействия
на посочените лекари. Според ответника в случая е налице „случайно събитие“.
Въвежда аргументи за
неприложимост на безвиновната отговорност на ответната болница. Позовава се на
задължителната практика на СЕС-Люксембург – дело С-501/ 06 Р, дело С-513 /06 Р, дело С-515/06 Р,
С-519/ 06 Р, т.1, съединени дела Т-425/ 04, Т-444/ 04 и Т-456/ 04, т.1-2, дело
С -279/09, т. 63. Твърди, че е недопустимо при доказана вина и санкционирани с
присъда лица болницата да бъде натоварена с отговорност за резултата от
престъплението, а насочването на иска за обезщетение към невиновния на формално
основание е злоупотреба с право и противоречи на КРБ и ПЕС. Твърди също, че при
медицинска професонална непредпазливост не се изисква прилагане в максимална
степен на опит, знания и грижи, което дори и физически е невъзможно за лекаря.
Изисква се да бъде направено необходимото, логичното и компетентното. Позовава
се и на липса на данни за трудовоправни отношения между посочените лекари и
ответната болница.
Оспорва и размерите на исковете за
неимуществени вреди, които счита за прекомерно завишени, а исковете за
имуществени вреди – за недоказани.
С определение от 27.05.2020г. в
качеството на трети лица – помагачи
на ответника „УМБАЛ – Бургас“ АД са конституирани :
А.Г.М. с ЕГН **********, адрес гр. Б., кв. С., ул. „Ч. м.“ № **, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. “Г. С. Раковски“ № 2 – адвокат Станко Кралев;
С.П.П.-Д. с ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „М.“ № **, със съдебен
адрес гр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 16, ет.2, офис 3 – адвокат Венета
Тенева;
Н.С.Д. с ЕГН **********, адрес гр. Б., ж.к. „Л.“ бл.**, ет.*, ап.**;
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от изпълнителните директори Александър
Петров Личев и Румен Кирилов Димитров.
С писмен отговор третото лице –
помагач д-р С.П.-Д. оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията за осъществено от
нея противоправно поведение, което да е довело до леталния изход на
пациентката. Твърди, че причината за смъртта е стрептококов сепсис, развил се
до септичен шок, който е бил наличен преди оперативната интервенция на 02.02.2008г.
и е довел до полиорганна недостатъчност, причинила смъртта. Към момента на
оперативната интервенция фазата на септичния шок вече е била необратима.
Оспорва да е осъществила преглед на пациентката на 01.02.2008г., като твърди,
че се е запознала със състоянието й едва на 02.02.2008г., когато вече е била в
изключително тежко състояние а септичен шок, в което е била извършена оперативната
интервенция – в свръхекстремна ситуация. Счита, че отстраняването на матката на
пациентката не би било животоспасяваща процедура, а дори би ускорило леталния
изход, тъй като към момента вече е било късно за успешен лечебен подход.
Прави и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата. Основава
се на следните твърдения : по време на бременността пациентката е отказала
гинекологичен преглед, поради което не й е бил взет влагалищен секрет за
задължително микробиологично изследване; впоследствие пострадалата не е
споделила с лекуващите лекари, че е получила обилно генитално кървене след извършения
гинекологичен преглед на 19.01.2008г.; по-късно е извършвала консултации с
лекари извън ответната болница, които са поставили грешни диагнози, включително
и остра вирусна инфекция. Счита, че изложеното са неблагоприятни фактори, които
са затруднили и направили невъзможна диагностиката и са благоприятствали
протичането на заболяването. Твърди, че при своевременни изследвания след
раждането е щял да бъде изолиран причинителят на заболяването /стрептокок
пиогенис/ и пациентката да бъде излекувана преди състоянието й да се влоши.
Твърди,
че размерът на претенциите не съответства на критерия за справедливост с оглед
на социално-икономическите условия на живот в страната към датата на
вредоносния резултат. Сочи, че първият ищец само няколко години след смъртта на
съпругата си е установил нова връзка, от която има дете. Прави и възражение за
изтекла погасителна давност на претенциите за лихви, изтекли до 14.01.2010г.
Третото
лице – помагач ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД представя становище, с което също оспорва исковете, като твърди, че на
пострадалата е оказана адекватна медицинска помощ. Счита предявените размери на
исковете за прекомерно завишени. Оспорва и основанията за ангажиране на
отговорността му по застраховка „Професионална отговорност“, като прави
възражение за изтекла погасителна давност.
В
съдебно заседание третото лице – помагач д-р
А.М. чрез процесуалния си представител също оспорва
предявените искове. Прави и възражение за изтекла погасителна давност на
предявените лихви.
Третото
лице – помагач д-р Н.Д. не изразява
становище по исковете.
Страните ангажират доказателства
в подкрепа на становищата си. Ищците и ответникът претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Предявените
обективно и субективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.49
вр. чл.45 и чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото е
безспорно и се установява от представените писмени доказателства, че П. И.Д.,
родена на ***г., е починала на 03.02.2008г. Ищците И.Н.И. и И.Г.И. са нейни
родители, ищецът Е.К.Д. – неин съпруг към момента на смъртта, а малолетната
ищца Е.Е.Д. – нейна дъщеря.
Не е спорно и се
установява от представените писмени доказателства и извършената съдебна
медицинска експертиза, че след нормално протекла бременност на 14.01.2008г. П. Д.
е постъпила в ответната болница за раждане, което също е протекло нормално,
водено от екип на д-р К. Д.. Родилката и новороденото дете са изписани на
17.01.2008г. В следващите дни родилката поддържала висока температура, поради
което на 19.01.2008г. била прегледана от д-р Д. и д-р А. /извън лечебно заведение/,
които след ехография не открили отклонения в послеродовия период и не
предписали лечение. На 21.01.2008г. П. Д. била прегледана от д-р К. –
акушер-гинеколог /извън лечебно заведение/, която изписала лечение с
антибиотик, от което температурата спаднала за няколко дни. След няколко дни
температурата отново се повишила и на 30.01.2008г. П. Д. била прегледана в
домашни условия от д-р В. – специалист по белодробни заболявания, която приела,
че е налице вирусна инфекция и назначила лечение. На 01.02.2008г. се появили и
диарични изпражнения. Д-р В. препоръчала на болната консултация с хирург. На
същата дата П. Д. била прегледана от хирург – д-р И., който установил данни за
паралитичен илеус /чревна нпроходимост/ и издал направление за хоспитализация.
При явяване на пациентката в „Спешно отделение“ на ответната болница за хоспитализация,
дежурният лекар д-р А.М. не приел така поставената диагноза и нуждата от
хоспитализация, като назначил домашно лечение. На следващия ден 02.02.2008г.
поради влошаващо се състояние на П. Д. следват нови прегледи в ответната болница
и след преглед от специалист хирург е приета по спешност с диагноза дифузен
перитонит. Оперирана е веднага от д-р Г. и д-р М. /коремни хирурзи/, които при
отварянето на коремната кухина потвърждават диагнозата и установяват, че
огнището на инфекцията са матка и аднекси /яйчници и маточни тръби/, поради
което привличат в операцията и втори екип от гинеколози – д-р С.Д. и д-р Н.Д..
В хода на операцията гинеколозите правят инструментална ревизия на матката
/кюретаж/ и преценяват, че следва да се отстрани само дясната маточна тръба с
парциална резекция на левия яйчник. Операцията е довършена от хирургичния екип,
който отстранява апендикса, измива коремната кухина и дренира, като са
приложени и лекарствени средства. Въпреки така проведените реанимационни мерки,
на следващия ден – 03.02.2008г. настъпва смъртта на пациентката. Патолого-анатомичната
диагноза, посочена за причина на
смъртта, е дифузен перитонит, сепсис и септични промени във вътрешните органи и
макроскопски видими абцеси в матката.
Ищците основават
иска си на твърдения за влошаване на здравословното състояние на родилката след
изписването й от родилното отделение, като при потърсената медицинска помощ
тримата лекари, конституирани в настоящото производство като трети лица –
помагачи на ответника, са изпълнили дейността си на медицински специалисти
недопустимо, неадекватно и непрофесионално, с което са причинили смъртта на П. Д..
Проведено е
разследване и е образувано н.о.х.д. № 127/ 2011г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, приключило с краен съдебен акт.
С влязла в сила
присъда в това наказателно производство д-р А.Г.М. - на длъжност „хирург” в
Хирургично отделение при МБАЛ - Бургас АД по силата на трудов договор №
73/27.04.2007г. и специализант по хирургия в МБАЛ - Бургас е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК - на 01.02.2008 г. в гр.
Бургас, като дежурен хирург в приемно отделение на МБАЛ - Бургас, при
упражняване на медицинска професия - лекар, поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като
не отчел тежкото общо състояние на пациентката П. Д. и не й назначил
необходимия обем от спешни биохимични и инструментални изследвания, не е могъл
да прецени характера и тежестта на заболяването и не я е насочил за
хоспитализация в хирургично отделение за уточняване на диагноза, чрез
бездействие по непредпазливост причинил смъртта й, настъпила на 03.02.2008г. в
отделението за интензивно лечение при МБАЛ – Бургас. Установено е нарушение на следните
разпоредби :
- т.4.1.3.3 от
Медицински стандарт по хирургия, утвърден със заповед на министъра на
здравеопазването № РД-09-109/ 18.03.2002г., съгласно която при постъпване на
спешно болен хирургът в приемния кабинет е задължен да назначи необходимия обем
спешни биохимични и инструментални изследвания, като при продължаващи
диференциално-диагностични търсения пациентът се хоспитализира в хирургично
отделение за динамично наблюдение;
- т.6 от цитирания
Медицински стандарт - не е осигурил качество на здравното обслужване на
пациентката, изискващо срочност, адекватност и ефективност на медицинската
помощ;
- чл.26, ал.1, т.3
от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ - Бургас АД, съгласно
която приемът на пациента се осъществява чрез спешно отделение и специализирани
консултативни кабинети, където се извършат необходимите диагностично-лечебни
дейности, включително при спешни състояния, както и изследвания и
диагностично-лечебни дейности, които не могат да бъдат извършени в условията на
доболничната помощ;
- във връзка с чл.99,
ал.2 и ал.3, т.1 и 2 от Закона за здравето, според които спешно състояние е
остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква
незабавна медицинска помощ, като медицинската помощ при спешни състояния е
насочена към предотвратяване на смърт и на тежки и необратими морфологични и
функционални увреждания на жизнено значими органи и системи
- във връзка с
чл.4, т.6 от Наредба № 25/ 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ,
според която обект на спешната медицинска помощ са болни, при които не може да
се прецени характерът и тежестта на заболяването.
С влязла в сила
присъда д-р С.П.П. – Д. - лекар на длъжност „акушер-гинеколог“ в родилно
отделение при МБАЛ - Бургас АД по силата на трудов договор № 654/ 03.07.1987г.
също е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК -
на 02.02.2008г. в МБАЛ - Бургас АД поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при
упражняване на медицинска професия, в условията на независимо съпричиняване с
д-р А.М., по непредпазливост причинила смъртта на П. Д., настъпила на
03.02.2008 г. в отделението за интензивно лечение при МБАЛ - Бургас АД.
Установено е нарушение на чл.5 от Наредба № 25/ 04.11.1999 г. за оказване на
спешна медицинска помощ, т.1 от Диагностично-лечебния алгоритъм на Клинична пътека
№ 181: оперативно лечение на остър перитонит/ приложение № 17 към Решение №
РД-УС-04-127 в сила от 01.01.2008 г. на НЗОК - трета част, издадена от УС на
НЗОК/, т.4.3. Операции : 4.3.5 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със
заповед на министъра на здравеопазването № РД-09-109/ 18.03.2002г.
С влязлата в сила
присъда д-р Н.С.Д. - лекар „акушер-гинеколог” в Родилно отделение при МБАЛ -
Бургас АД по силата на трудов договор № 178/13.07.1998г. е призната за невинна по
повдигнатото обвинение за това, че на 02.02.2008г. в МБАЛ - Бургас поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия, участваща като
асистент в гинекологичната операция на П. Д., не провела адекватно оперативно
лечение, а именно извършила ревизия на септична матка (противопоказна
интервенция при септично състояние и гнойни абсцеси в матката), с което
провокирала септичен шок с фатални последици и в условията на независимо
съпричиняване с д-р С.Д. и д-р А.М., по непредпазливост причинила смъртта на пациентката.
На основание
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за настоящия съд по
въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че задължителната сила
на присъдата обхваща елементите на фактическия състав на извършеното
престъпление, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици от деянието, в това число несъставомерните вреди от престъплението и
евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
подлежат на доказване от страната, която ги твърди. Поради това настоящият съд
е обвързан да приеме, че посочените двама лекари от ответната болница, признати
за виновни с описаните присъди, немарливо са изпълнили задълженията си на
медицински специалисти и при независимо съпричиняване между по непредпазливост
са причинили смъртта на П. Д., настъпила на 03.02.2008г. в отделението за
интензивно лечение при УМБАЛ - Бургас АД. С това за двамата лекари е установено
извършването на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, с което на основание чл.49
от ЗЗД възниква основание за ангажиране на безвиновната отговорност на
възложителя на работата, при упражняването на която е извършен деликтът –
ответната „УМБАЛ – Бургас“.
Всички въведени в
настоящото производство защитни възражения на ответника и на третите лица
помагачи, насочени срещу наличието на деликт не могат да бъдат преразгледани в
настоящото производство. Поради задължителната сила на наказателната присъда
настоящият съд няма да обсъжда съдържанието на понятията лекарската и
медицинската грешка, нито принципните и конкретните възможности същите да бъдат
избегнати, както и дали поведението на лекуващите лекари е в причинна връзка с
настъпилата смърт на пациентката. Неоснователни са възраженията на ответника по
наличието на основание за отговорност на ответната болница. На основание чл.49
от ЗЗД ответната болница отговаря за причинените от установения деликт вреди в
качеството си на възложител на работата, при и по повод на която деликтът е
извършен. Тази отговорност има гаранционно-обезпечителна функция, поради което
е безвиновна – не е необходимо установяване на виновно поведение на
възложителя, тъй като неговата отговорност произтича от виновното поведение на
лицата, на които е възложено извършването на работа. Ето защо предвид несъмнено
установено с влязлата в сила присъда виновно поведение на двама от лекарите,
които са били натоварени с оказване на здравни грижи на покойната П. Д. в
ответната болница, съдът приема за неотносими всички възражения на ответната
страна за липса на установени нарушения на самата болница и липса на приети
медицински стандарти за тази дейност.
Съдът намира за
неоснователни и бланкетните възражения на ответника за противоречие на така
установеното от закона основание за безвиновна отговорност на възложителя с принципа
на ефективната правна защита, закрепен в чл.47 от ХОПЕС, принципа на правовата
държава, установен в чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България, принципа
на пропорционалност и с Правото на Европейския съюз. Не се установява връзка на
настоящия правен спор с цитираните дела на Съда на ЕС, нито има основания да се
приеме, че установената от закона безвиновна отговорност на възложителя е в
противоречие с цитираните принципи. Тази отговорност обезпечава правото на
пострадалия от непозволено увреждане да получи дължимото му обезщетение, без да
накърнява трайно правната сфера на ангажирания възложител, който има установено
от закона право на иск за изплатеното обезщетение срещу виновния причинител на
вредите. Следва да се отбележи също, че възложителят и преките причинители са
обезпечени със задължителна застраховка на отговорността на лицата, упражняващи
медицинска професия, която след 01.01.2005г. лечебното заведение е длъжно да
сключи съгласно изискването на чл.189 от Закона за здравето.
По изложените
съображения съдът приема за установено, че лекари от ответната болница по
непредпазливост са причинили смъртта на П. Д.. На основание чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причини другиму. На основание чл.49
от ЗЗД ответникът „УМБАЛ – Бургас“ АД в качеството си на възложител на
медицинската работа отговаря за така причинените вреди. На основание чл.51,
ал.1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Като такива преки
и непосредствени последици от смъртта на П. Д. ищците претендират търпените от
тях неимуществени вреди - стрес, душевна мъка и страдания, неутешима скръб и
болка от невъзвратимата загуба на
любимия човек, лишаването на родителите и детето на покойната от нейната опора
и помощ. Ищците са материалноправно легитимирани, тъй като попадат в кръга на
най-близките роднини на починалата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди съгласно Постановление № 4/ 25.05.1961г. на Пленума на ВС – съпруг, дете и родители.
В подкрепа на твърденията
си за претърпени неимуществени вреди ищците ангажират показанията на
свидетелите С.С./**** на покойната П. Д. и с. на майка й – ищцата И.И./ и Н.И.
/**** на покойната П. Д. и съответно с. на ищците И. и И. И.и и в. на
малолетната ищца Е.Д./. Въпреки близката родствена връзка на свидетелите с
пострадалата и с ищците по делото, преценени съобразно чл.172 от ГПК, съдът изцяло
кредитира показанията им, тъй като същите са основани на преки впечатления,
последователни и безпротиворечиви са, кореспондират помежду си и не са
опровергани от други събрани по делото доказателства.
Част от заявените от
ищците неимуществени вреди се доказват от показанията на свидетеля Н.И., който
установява, че след смъртта на П. Д. детето Е. се отглежда изцяло от родителите
на майката – ищците И. и И. И.и. Именно тези грижи са помогнали на родителите след
смъртта на дъщеря си да запазят мотивацията си за живот. Свидетелят установява,
че понастоящем поради голямата разлика във възрастта комуникацията между
родителите му и подрастващото дете Е. /13г./ е все по-трудна, като се усеща
липсата на майчиното присъствие. Свидетелят установява също, че бащата на
детето - ищецът Е.Д. живее отделно с новото си семейство. Видно от
представеното удостоверение за семейно положение, след смъртта на П. Д. ищецът Е.Д.
отново е сключил граждански брак, от който има още едно дете, родено пред
2011г. Въз основа на показанията на
двамата свидетели съдът приема за установено, че отношенията между П. Д. и
родителите й са били близки с интензивни контакти както по време на
бременността й, така и в периода след раждането на детето. Показанията на
свидетелката С. не установяват други релевантни факти относно претърпените от
ищците неимуществени вреди.
Съдът намира, че при
формиране на изводите си относно понесените от ищците неимуществени вреди не е
строго ограничен от формалните доказателства. Тъй като не се твърдят специфични
за ищците преживени емоции, болки и страдания над обичайните за подобно
увреждане, които да подлежат на пълно главно доказване, съдът приема, че пълнолетните
ищци са изпитали нормално присъщите за всяко човешко същество чувства на дълбока
скръб и печал от внезапната загуба на тяхната дъщеря и съпруга. Този извод е в
съответствие със съдебната практика, която приема, че не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, ако същите са в
рамките на обичайните такива / решение № 316/ 14.10.2013г. по гр. д. № 121/ 2013г., определение № 96/
07.02.2018г. по гр. д. № 3153/ 2017г., решение № 3/ 29.01.2014г. по гр. д. №
2477/ 2013г., решение № 388/ 02.12.2013г. по гр. д. № 1030/ 2012г. на ІV г. о.
на ВКС, арг. от решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото на Йовчев срещу
България, по жалба № 41211/1998г./. При липсата на данни за противното, съдът
приема, че отношенията между покойната и най-близките й роднини са били
изградени на основата на традиционните за тези връзки взаимна обич,
привързаност и взаимопомощ. Съдът отчита също, че външното изразяване на
преживяваните чувства не е непременно идентично при различните хора, като
емоционалната и психологическа реакция на подобна загуба е различна за всеки
човек в зависимост от множество фактори, свързани с индивидуалността му /напр.
емоционална зрялост, сила на характера, устойчивост на стрес и др./. Ето защо при
формиране на вътрешното си убеждение съдът е длъжен да отчете и преките
доказателства за обективирането на преживените от ищците конкретни болки и
страдания. Въз основа на доказателствата по делото се налага извод, че
емоционалните страдания на родителите на покойната П. Д. са по-интензивни от
тези на нейния съпруг, тъй като приетите гласни доказателства установяват
активното им участие в живота й, както и тежкото емоционално състояние в което
са били след нейната смърт, докато по отношение на съпруга липсват преки данни
за неговата съпричастност и за вида и интензитета на негативните му
преживявания. Съдът приема също, че продължителността на негативните
преживявания на родителите на починалата е по-голяма от тези на нейния съпруг,
който е установил нова семейна връзка, от която да получи нужните на всяка
личност уважение, обич и подкрепа, докато родителите до живот са лишени от
обичта, подкрепата и помощта на дъщеря си.
По изложените съображения
съдът приема за установени и твърдените неимуществени вреди на малолетната ищца
– дъщеря на П. Д., която не познава майка си, лишена е от нейните грижи, обич и
подкрепа, като тази липса неминуемо трайно и дълбоко се отразява негативно на
психологическия свят на детето.
Така установените
неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане и за тях на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищците
обезщетение, което съгласно чл.52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост.
Задължителната съдебна практика приема, че понятието справедливост не е
абстрактно, а се налага преценката на конкретните обстоятелства, които трябва
да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. В случая такива
обстоятелства са възрастта на починалата /23г./, настъпването на смъртта непосредствено
след раждането на първото й дете, внезапността на тази безвъзвратна загуба на
ищците, трайният й и необратим характер, социално-икономическите условия в
страната към момента на увреждането /2008г./. Следва да се отбележи, че
твърдението на третото лице помагач „ОЗК Застраховане“ АД за установени лимити
на застрахователната отговорност са недоказани, поради което същите не биха
могли да бъдат приети за надлежен критерий при определяне на дължимите обезщетения.
Съдът отчита също и репаративния ефект на обезщетението, което предвид
неимуществения характер на вредите не може да представлява точен паричен
еквивалент на всички отрицателни последици от деликта. Критерият на закона изисква
сходно разрешаване на аналогичните случаи, като израз на обществената оценка на
засегнатите нематериални блага, поради това съдът се съобразява и с
присъжданите в съдебната практика обезщетения за вреди от подобен характер. По
тези съображения съдът приема за справедливи предявените размери на
обезщетенията за ищците И.И. и И.И. – по 50 000 лв. и за ищцата Е.Д. –
150 000 лв., а за ищеца Е.Д. размерът на обезщетението се определя на
10 000 лв.
На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД
така определените обезщетения могат да бъдат намалени, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите. В настоящото производство възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на покойната П. Д. е направено
от третото лице – помагач д-р С.П.-Д.. Възражението се основава на следните
твърдения за действия на пострадалата,
които са затруднили и направили невъзможна диагностиката и са благоприятствали
протичането на заболяването : отказан
от пострадалата гинекологичен преглед по време на бременността, поради което не
е взет секрет за задължително микробиологично изследване; пострадалата не е
споделила с лекуващите лекари за обилно генитално кървене след гинекологичен
преглед на 19.01.2008г.; при влошаване на състоянието са извършвани консултации
с лекари извън ответната болница, които са поставили грешни диагнози.
В т.7
от тълкувателно решение № 1/ 23.12.2015г. по т. д. № 1/ 2014г. на ОСКТК на ВКС
са дадени задължителни за съдилищата разяснения по хипотезите на съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия. Приема се и от настоящия съд, че съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като приносът на увредения, може
да се изрази в действие или бездействие, което да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Всякога следва да е
налице противоправност, било на поведението на самия пострадал или на поведение
на трето лице, което пострадалият приема – в този случай у пострадалия следва
да е налице знание за противоправността на поведението на третото лице или
възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.
При съвкупна
преценка на събраните гласни доказателства и заключението на вещите лица по
извършената съдебна медицинска експертиза съдът не може да направи несъмнен
извод за противоправно поведение на пострадалата П. Д. или на нейните близки,
което да е допринесло на вредоносния резултат. По делото не е доказан твърдяния
отказ на пациентката от изследвания или непредоставяне от страна на пациентката
на информация във връзка със здравословното й състояние. Ангажираната
свидетелка на третото лице помагач д-р М. М. не излага релевантни показания във
връзка с бременността на пациентката. Свидетелката А. Ш. – акушерка в
гинекологичното отделение на ответната болница при последната операция на П. Д.,
разпитана в съдебно заседание, установява, че пациентката не е желаела
гинекологичен преглед при постъпването си, но впоследствие е била убедена от
екипа и такъв преглед проведен. Въз основа на тези показания може да се направи
само извод, че поведението на пациентката е затруднило извършването на
необходимите медицински дейности, но не ги е препятствало.
По
възражението, че при влошаване на състоянието на родилката консултации и
прегледи са били извършвани с лекари извън ответната болница, които са
поставили грешни диагнози, съдът намира, че дори и да се приеме за установено
подобно поведение на пациента не може да бъзе квалифицирано като неполагане на
дължимата грижа. Правата и задълженията на пациентите са регламентирани от
действащия към момента на деликта и понастоящем Закон за здравето /ЗЗ/. След
основните права на пациента на основание чл.86, ал.1, т.7 и 8 от ЗЗ са правото
да бъде запознат на достъпен език с неговите права и задължения и правото да
получи ясна и достъпна информация за здравословното си състояние и методите за
евентуалното му лечение. Не се установява пациентката да е нарушила някои от
задълженията си, установени изчерпателно в нормата на чл.94 от ЗЗ : да се грижи
за собственото си здраве; да не уврежда здравето на другите; да съдейства на
изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с
подобряване и възстановяване на здравето му; да спазва установения ред в
лечебните и здравните заведения. Напротив, от показанията на свидетелите С. и И.,
по отношение на които съдът изложи съображенията си за пълно кредитиране, от
писмените доказателства и заключението на вещите лица се установява, че както
по време на бременността, така и след раждането родилката и близките й са имали
отговорно поведение към нейното здраве, изпълнявали са предписанията на
лекарите и са положили усилия за нейното лечение при влошаването на състоянието
й. Липсват каквито и да било доказателства при изписването й от родилното
отделение на ответната болница на пациентката да са били разяснени правата й и
необходимите действия, които следва да бъдат предприети при влошаване на
здравословното й състояние в послеродовия период. Липсват и доказателства в
хода на описаните последователни прегледи някой от медицинските специалисти да
е информирал пациентката за правото й на прегледи в здравното заведение, в
което е извършено раждането, още по-малко за наличие на задължение да се яви за
такива прегледи. Подобни разяснения липсват и в сочената епикриза, предоставена
на родилката при изписването й от лечебното заведение на 17.01.2008г., в която
е вписано само : „Препоръки за медикаментозно лечение : симптоматично, при
нужда. Необходимост от контролни прегледи : контролен преглед след 45 дни“. Така
дадените указания са бланкетни и не биха могли да улеснят пациента при
последваща нужда от медицинска помощ. По тези съображения съдът приема, че
адресирането на болната към лекари, практикуващи извън ответната болница, не е
проява на немарливо отношение към здравето, поради което възражението за
съпричиняване не е успешно доказано и се приема от съда за неоснователно.
Следва
да се отбележи, че приетото заключение на вещите лица по извършената по делото
съдебна медицинска експертиза установява редица пропуски в осъществяването на
медицинските дейности по време на болничните престои на пациентката, които имат
своето място в причинно-следствената верига на събитията, причинили вредоносния
резултат или допринесли за настъпването му : водената документация е
недостатъчна; липсват данни за кръвни изследвания в момента на приема в родилно
отделение; не са предприети действия за проследяване на повишените левкоцити на
15.01.2008г.; направената епизиотомия не е отбелязана в декурзуса на раждането.
Съществен е също фактът на атипично протичане на това заболяване, което според
вещите лица нерядко завършва летално, дори и при навременно пълно и точно лечение.
Съдът
не се произнася по възраженията на третото лице – помагач ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД по наличието на основания за отговорността му, тъй като при
липсата на предявени обратни искове в настоящото производство, тези възражения
са извън спорния предмет.
По
изложените съображения съдът приема претенциите на ищците за основателни и
доказани в посочените размери, в които следва да бъдат уважени, като се
отхвърли иска на ищеца Е.Д. за разликата над уважения размер от 10 000 лв.
до предявения размер от 50 000 лв.
По
исковете за имуществени вреди :
Като
предмет на спора са въведени и претърпени от ищците Е.Д., И.И. и И.И. имуществени
вреди в размери от по 1000 лв. за всеки от тях, представляващи обичайни разходи
и за погребението на починалата и за изграждането на паметник. На основание
чл.51, ал.1 от ЗЗД така сочените разходи подлежат на обезщетяване, тъй като са
пряка и непосредствена причина от деликта. Въпреки липсата на ангажирани
доказателства за направени такива разходи от ищците, при липсата на спор, че
погребение на починалата е извършено, съдът се основава на житейската логика,
че такива разходи са неизбежни и се правят от най-близките в изпълнение на
морален дълг към починалия. Поради това съдът приема исковете за доказани по
основание, като съгласно чл.162 от ГПК по своя преценка, основана на обичаите в
практиката към момента на деликта, определя размера на тези разходи на
1 500 лв. – по 500 лв. за всеки от ищците.
По
исковете за законна лихва :
На
основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД върху определените размери на
паричните вземания за вреди ответникът дължи и обезщетения за забава в размер
на законната лихва, начиная от датата на увреждането, която в случая е
03.02.2008г. Съгласно доклада на делото тези претенции са предявени, начиная от
14.01.2010г. Тъй като тази дата е извън периода на ответниковото възражение за
изтекла погасителна давност, съдът приема претенциите за доказани по основание
и по размер.
С оглед
изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците и
направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете. Разноските на ищците в настоящото производство са в размер на 6250
лв., включващи 6000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, за плащането на
което е представен двустранен документ със значение на разписка, и 250 лв. –
разноски за експертиза. Посочените в представения списък на разноските разходи
за копиране на материали не представляват разноски по водене на делото по
смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК, поради което не се включват в отговорността на
ответника за съдебни разноски. Съдът намира за неоснователно ответниковото
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищците, тъй като същото е значително под минималния размер, определен с оглед
цената на исковете от общо 303 000 лв. съобразно действащата към момента
на договарянето му /10.01.2020г./ норма на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Сторените разноски
от 6250 лв. се дължат на всеки от ищците по равно – по 1562,50 лв. При
съобразяване с уважените размери на исковете ответникът дължи на Е.Д. сумата от
321,70 лв., на Е.Д. – пълният размер от 1562,50 лв. и на ищците И. и И. Иванови
– по 1547,18 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ АД с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Бойко Г. Миразчийски, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 73, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Бачо Киро“ № 5, вх. Б, ет.3, ап.3 - адвокат Велислава Кирилова, да заплати на Е.К.Д. с ЕГН **********, от
гр.Б., ж.к. “М. р.“, бл.***, ет.*, ап.**, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Пиротска“ № 26, партер, офис 2 – адвокат Сава Каров, следните обезщетения за
вреди от смъртта на съпругата му П. И.Д., настъпила на 03.02.2008г. в „МБАЛ –
Бургас“ АД, причинена по непредпазливост от лекари в болницата при немарливо
изпълнение на медицински дейности : 10 000
лв. – за неимуществени вреди, състоящи се в преживени болки и страдания, и 500 лв. – за имуществени вреди,
състоящи се в разходи за погребение, ведно
със законните лихви върху тези суми за периода от 14.01.2010г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 321,70 лв. за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с
уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ следните искове на Е.К.Д. с ЕГН **********
против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД с
ЕИК ********* : за неимуществени вреди – за разликата над уважения размер от 10
000 лв. до предявения размер от 50 000 лв.; за имуществени вреди – за
разликата над уважения размер от 500 лв. до предявения размер от 1000 лв.
ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ АД с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Бойко Г. Миразчийски, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 73, със съдебен адрес
гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 5, вх. Б, ет.3, ап.3 - адвокат Велислава Кирилова,
да заплати на Е.Е.Д. с ЕГН **********,
действаща чрез своя баща и законен представител Е.К.Д. с ЕГН **********, двамата
с адрес гр.Б., ж.к. “М. р.“, бл.***, ет.*, ап.**; със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Пиротска“ № 26, партер, офис 2 – адвокат Сава Каров, сумата от 150 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, състоящи се в болки и страдания, от смъртта на майка й П. И.Д.,
настъпила на 03.02.2008г. в „МБАЛ – Бургас“ АД, причинена по непредпазливост от
лекари в болницата при немарливо изпълнение на медицински дейности, ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 14.01.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
1562,50 лв. за направените по делото
съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ АД с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Бойко Г. Миразчийски, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 73, със съдебен адрес
гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 5, вх. Б, ет.3, ап.3 - адвокат Велислава Кирилова,
да заплати на И.Н.И. с ЕГН **********
и И.Г.И. с ЕГН **********, двамата от гр. Б., ж.к. „Б. М.“ бл.***, вх.*, ет.*,
ап.*, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, партер, офис 2 –
адвокат Сава Каров, следните обезщетения за вреди от смъртта на дъщеря им П. И.Д.,
настъпила на 03.02.2008г. в „МБАЛ – Бургас“ АД, причинена по непредпазливост от
лекари в болницата при немарливо изпълнение на медицински дейности : по 50 000 лв. за всеки от тях – за
неимуществени вреди, състоящи се в преживени болки и страдания, и по 500 лв. за всеки от тях – за
имуществени вреди, състоящи се в разходи за погребение, ведно със законните лихви върху тези суми за периода от
14.01.2010г. до окончателното им изплащане, както и по 1547,18 лв. на всеки от тях за направените по делото съдебни
разноски, съразмерно с уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на И.Н.И. с ЕГН ********** и на И.Г.И. с ЕГН ********** против „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД с ЕИК *********, за
заплащане на имуществени вреди за разликите над уважените размери от по 500 лв.
до предявените размери от по 1000 лв.
Решението е
постановено при участието на следните трети лица –
помагачи на
ответника „УМБАЛ – Бургас“ АД :
А.Г.М. с ЕГН **********, адрес гр. Б., кв. С., ул. „Ч. м.“ № **, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. “Г. С. Раковски“ № 2 – адвокат Станко Кралев;
С.П.П.-Д. с ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „М.“ № **, със съдебен
адрес гр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 16, ет.2, офис 3 – адвокат Венета
Тенева;
Н.С.Д. с ЕГН **********, адрес гр. Б., ж.к. „Л.“ бл.**, ет.*, ап.**;
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул.
„Света София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от изпълнителните директори Александър
Петров Личев и Румен Кирилов Димитров.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :