МОТИВИ към ПРИСЪДА №8 ПО НОХД №95/2018г. ПО ОПИСА НА ВРС
Районна
прокуратура Б.С.е предявила обвинение против подсъдимия М.И. ***, за това, че на 18.08.2012г. в землището на с.Д., обл.В.самоволно
и не по установения от закона ред е отнел 1 бр. кон, 1 бр. каруца, 1 бр.
земеделска коса, 1 бр. земеделска вила, 1 бр. секирче, 1 бр. ножица за
подрязване на овощни дървета, 1 бр. брус за заточване, 1 бр. лозарска ножица, 1
бр. хамут за кон, 1 бр. юлар с поводи за кон, 1 бр. сърп, 1 бр. трионче и 1 бр.
касапски нож, на обща стойност 1453.00 лв., собственост на П.Д.Д. ***,
осъществявайки свое действително или предполагаемо, оспорвано от Д., право на
обезщетение за претърпени имуществени вреди и случая не е маловажен - престъпление
по чл.323 ал.1 от НК.
На
подсъдимия е разяснена възможността делото да се разгледа при условията на
гл.27 и 29 от НПК, като същият заяви, че не желае да се възползва от
предвидените в закона процедури.
Прокурорът
поддържа обвинението така, както е предявено, като в пледоарията си по същество
иска налагане на условно наказание в размер към средният предвиден в закона и
уважаване в цялост на предявените граждански искове.
Подсъдимият
лично заявява, че не се признава за виновен по предявеното му обвинение и иска
оправдателна присъда.
Договорния
му защитник адв.С.Г. от ВАК, изразява становище за недоказаност на обвинението
и пледира без алтернативно за оправдателна присъда.
Районният съд, преценявайки събраните
по делото доказателства, констатира следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
М.И. *** към 2012г. бил съуправител и отговорник по земеделието в "Стил
Трейд" ЕООД гр.С.. Дружеството се занимавало с арендуване на земеделски
земи в землищата на с.Д., с.К.П., и др. в общ.Р.обл.В..
В
село Д. на ул.”***”№***, в наследствената си къща живеел и пострадалият св.П.Д.
от както се пенсионирал. На този адрес П.Д. живеел сам, тъй като съпругата му св.М.Г.Д.
*** и се прибирала на село само в почивните дни. Свидетеля Д. притежавал
земеделска земя в м.”Ливадето” в землището на село Д., която бил отдал под
аренда на фирмата управлявана от подсъдимият
Д.. Същевременно св.П.Д., гледал животни в личното си стопанство, като
притежавал овци, крава и кон, животните не били чипирани и съответно не били
регистрирани в интегрираната информационната система на Българска агенция по
храните.
В почивен ден събота - на 18.08.2012год. св.П.Д., станал сутринта и с коня и каруцата си,
отишъл в местността „Чалковица“, в землището на село Д., за да накоси трева за
малкото си стопанство. Започнал да коси трева, като в близост до мястото,
където косил имало блокове с насадена царевица, които били арендувани от
подсъдимият М.И.Д.. Св.П.Д. навлязъл
в блока с царевица засят и стопанисван от подсъдимия и отрязал част от
царевичните стръкове, около 20 - 30 броя. Това сторил без да има разрешение за
това от арендатора, когато на мястото се появили свидетелите Е.Д. и Е.Г.
приятели на подсъдимия, които осъществявали дейност по охрана на посевите на
подсъдимият М.И.Д.. Те видели
отрязаните стръкове царевица в каруцата на св.Д., и го попитали дали има
разрешение от арендатора, за да реже от арендуваната царевица, на което св.Д.
заявил, че е виновен и че няма разрешение от подсъдимият М.И.Д. да реже от обработвана царевица, но че се познават с
подсъдимият и че ще се разберат, при
което единия от охранителите - св.Е.Д. веднага се обадил на под.Д., като го информирал за
констатираното.
По
това време под.М.Д. бил в кафене в центъра на с.К.П., където се намирали и свидетелите Г.Д.Г. и И.Ц.И., които по проведения от
подсъдимия телефонен разговор разбрали, че някои е извършил кражба от арендуваните
от Д. земи. Като след проведения разговор под.Д.
станал от масата и тръгнал на някъде.
При
проведеният телефонен разговор охранителя - св.Е.Д. попитал под.М.Д. дали е давал разрешение на св.П.Д.
*** да реже царевица в неговите блокове. Под.Д.
му отговорил, че не е давал разрешение на никой да реже царевица и наредил на
двамата охранители да закарат коня и каруцата с отрязаните стръкове в
стопанството му, след което потеглил към тях. Св.Е.Д. съобщил на пострадалия,
какво му е казал под.Д., при което
пострадалия св.П.Д. си замълчал, без да даде съгласие да му бъдат взети коня и
каруцата, но също така и не оспорил нареждането под.Д., тъй като се уплашил от двамата охранители, които били
млади, здрави момчета, понеже били сами в П.то, а и се страхувал от
саморазправа, тъй като осъзнавал, че е постъпил неправилно с рязането на
царевичните стръкове. Тогава в изпълнение на нареждането на под.Д. св.Е.Г. се качил в каруцата,
взел поводите и я подкарал в посока на стопанството, а пострадалият се качил в
джипа при св.Е.Д. и тримата потеглили. По пътя обаче още преди село Д. били
пресрещнати от под.Д., който се
скарал на двамата си охранители, защо са качили Д. в джипа и наредил на
последния да слезе от автомобила. Тогава св.Д. му предложил да заплати
стойността на отрязаните стръкове с царевица, но под.Д. не пожелал да
говори с него, за да се разберат и да уредят отношенията си, а отново повторил
нарежданията си каруцата с царевица, да
бъде откарана в стопанството. След което св.П.Д. *** пеша от П.то, а под.Д. и охранителите му заминали по земния път.
Вече
около обяд, на 18.08.2012год. св.В.Х.П.
съселянин на св.Д. ***, когато от там преминали движейки се един след друг каруца
теглена от кон и управлявана от непознат му млад човек, като зад каруцата се
движел джип - зелена Лада „Нива” също управлявана от млад мъж. В преминаващите
през село Д., автомобил и каруца св.В.Х.П. видял и разпознал коня и каруцата на
съселянина си св.П.Д.. Направило му впечатление и че П.Д. не бил с тях и че в
каруцата имало отрязани стръкове с царевица, а като попитал му казали, че Д. е
откраднал царевица и затова те са му взели коня и каруцата, след което и
автомобила и каруцата продължили в посока на с.К.П..
Когато
стигнали до стопанството в с.К.П. св.Г. вкарал каруцата в двора където и я оставил
без да разтовари царевицата, а коня завързал за едно младо дърво, след което с
колегата си се върнал към задълженията си по охрана на арендуваните земи на под. Д..
Пострадалият
Д. се прибрал пеша в къщи стресиран и уплашен, като веднага споделил със
съпругата си за случилото се, споделил с нея и че под.Д.
наредил на охранителите си да закарат коня и каруцата му в стопанския двор,
нещо с което не бил съгласен, но поради това, че бил сам и твърде уплашен не
посмял да се възпротиви, на охранителите. След проведения разговор със
съпругата си св.Д. отишъл в стопанството в с.Д., за да си потърси коня и
каруцата, но тъй като не ги намерил там, свидетелят отишъл в стопанството в с.К.П.,
където в двора на стопанството видял коня си вързан за едно малко дърво и
каруцата си. Пострадалият свидетел дълго чакал пред портала на стопанството под.Д. да дойде, за да се разберат, но
той така и не дошъл.
Докато
св.П.Д. чакал пред портала на стопанството
появата на подсъдимия, някъде около 13.30ч. 14.00ч. покрай него от към селото преминал
джипа с двамата охранители на подсъдимия. Тогава единия от двамата охранители
на подсъдимия му казал, че няма какво да чака и че е по добре да си върви
понеже с под.Д. са се разбрали, охранителя
да мине и да вземе св.П.Д. *** и да
го закара при подсъдимия, за да се разберат. След така проведения разговор с охранителя
св.П.Д. отново се прибрал в къщи,
без да вземе, нито коня, нито каруцата си от стопанството в К.П.. Така както му
било казано вечерта св.П.Д. чакал да
дойде охранителя да го вземе, за да разговарят с под.Д., но никой не дошъл.
За това на следващият ден отишъл до дома на под.Д. ***, където при проведения разговор последният се държал
агресивно, обвинил го, че му краде имуществото от три години и го изгонил, като
отново не успели да разговарят, нито за вещите на Д., нито за обезщетяване на причинените от Д. вреди. Като видял, че въпреки опитите си няма да се разберат с под.Д., на следващия ден св.П.Д. подал жалба до полицията в гр.Р.за
отнетите му от подсъдимия вещи – кон, каруца и инвентар намиращ се в последната.
Когато след още няколко дни св.Д. отново отишъл в стопанството при под.Д. и го попитал какво му дължи за отрязаната царевица, последният
му казал, че след като му заплати 500лв. ще му върне отнетите вещи. По това
време обаче конят на Д., вече не бил
на мястото, където бил оставен от св.Е.Г.
и никой не знаел къде е.
След намесата на полицията, в хода на наказателното производство
и по конкретно на 18.06.2013г. под.М.Д. разпоредил на М.Д. С.служител
във „Стил Трейд” ООД в присъствието св.Б.В.М. *** да върне каруцата и вещите
намиращи се в нея на пострадалия св.Д..
С.завързал каруцата за автомобила си и така я закарал до дома на св.П.Д. ***, където в присъствието св.Б.М. му я предал ведно с намиращите се
в нея към този момент вещи – съответно: лозарска
ножица, брус за заточване и хамут за кон с разписка от същата дата /т.І
л.66 от ДП/, като коня така и не бил открит и върнат на собственика му. Останалите
вещи собственост на св.П.Д. не били
върнати на същият, нито била възмездена тяхната равностойност. Самият св.П.Д. от своя страна също не заплатил
поисканата от под.М.Д. сума в размер
на 500.00лв., която последният определил, като съответно обезщетение за отрязаната
царевица понеже счел, че същата е
прекалено завишена и не отговаряща на причинената от действията му вреда.
По
делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, като видно от заключението на
вещото лице, стойността на вещите собственост на св.П.Д., към момента на извършване на деянието е бил на обща стойност 1453.00
лв., от които са възстановени /върнати/ 298.70 лв.
Изложената фактическа обстановка
отразена в обвинителният акт се доказва частично от
обясненията на подсъдимият, дадени в съдебното производство и на досъдебното
такова, в които заявява, че не е виновен по повдигнатото му обвинение.
Анализът на събраните в хода на разследването
в двата тома на досъдебното
производство гласни, писмени и веществени доказателства, закрепени със
съответните доказателствени средства и способи на доказване – обяснения на
подсъдимия, Протоколи за разпит на свидетелите, част от които приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.281 от НПК: П.Д.Д., Св.М.Г.Д., Св.Б.И.Ц., Св.Б.В.М., Св.Е.Д.И., Св.Е.И.Г., Св.Д.Н.К.,
Св.В.Х.П., Св.Т.Ф.Ф., П.И.П., Г.Д.Г., И.Ц.И., Х.М.М., приложените писмени доказателства:
жалба, Разписка за върнати вещи на св.Д. от дата 18.06.2013г., характеристика,
свидетелства за съдимост,Определения на РС - Б.С.по ЧНД№501/14г. и по ЧНД№426/17г.,
Определение на ВОС по ЧНД№522/17г., Протоколи за очни ставки, Писмо - справка
от ОДБХ - В., писмо от Община Б.С., Препис извлечение от Акт за смърт
№18/04.01.18г., справки за задгранични пътувания на свидетел, справки
декларации, касов бон, пътен лист, фактура, копия от свидетелство за
регистрация част ІІ, както и от другите съдържащи се по делото, събрани в двете
фази на процеса доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК, от съдържащата се по делото съдебно-оценителна
експертиза, приобщена по реда на чл.282
от НПК, водят до правния извод, че подсъдимият М.И.Д. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния
състав предвиден в чл.323 ал.1 от НК,
за който му е повдигнато съответното обвинение.
От показанията на свидетелите Е.Д.И. и Е.И.Г. се
установява, че на 18.08.2012г., двамата обикаляли царевичните блокове засадени
от подсъдимия Д., в качеството му на
арендатор, като при извършвания обход на посевите засекли в един от царевичните
блокове свидетеля П.Д.Д., които бил
отрязал около 30 - тина царевични стръка, които се намирали в каруца, която
била теглена от кон. Установява се и провеждането на телефонния разговор между
единия охранител и подсъдимия, както и последвалото откарване на коня с
каруцата от охранителя Е.И.Г. в
стопанството на подсъдимия Д.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите И.
и Г. в тази им част.
Тук следва да се отбележи, че единствено подсъдимият и
неговите приятели охранители - свидетелите Е.Д.И.
и Е.И.Г. твърдят, че свидетеля П.Д.Д.
е дал изрично съгласие вещите му да бъдат взети и откарани в стопанският
двор ползван от "Стил Трейд" ЕООД.
По този въпрос настоящият състав приема за отговаряща на
истината версията на пострадалия свидетел Д.,
че той не е давал съгласие за отнемане на коня и каруцата си, но понеже се е
страхувал от охранителите И. и Г. не е посмял на момента да оспори
отнемането им. Тази версия на св.П.Д.
е последователна от първият до последният от неговите разпити по време на ДП и
като такава тя се запазва и в хода на проведеното съдебно следствие по
настоящото дело, като тя се подкрепя и от показанията на св.Д. и св.Ц., които съдът
кредитира изцяло/за което по подробно, ще се мотивира по нагоре в настоящото
изложение/.
От друга страна, двамата охранители - свидетелите Е.И. и Е.Г. при проведените няколко
разпита в хода на проведеното разследване
променят многократно своите показания, нещо повече показанията на тези двама
основни свидетели очевидци дадени в хода на съдебното следствие освен, че си
противоречат по между си по основните факти, са в крещящо противоречие освен с
показанията на св.Д./което би било
логично/, но и с обясненията на самия подсъдим, а и на останалите свидетели, като
наред с това са и вътрешно противоречиви.
Анализирайки показанията на тези основни свидетели, които
при това са и очевидци на случилото се съдът, констатира множество противоречия
по основаните факти, до степен оставяща впечатление, че сякаш двамата са
присъствали не на едно и също събитие, а на няколко и различни. Първоначално
тези двама свидетели в хода на ДП твърдят, че пред тях двамата св.П.Д. се е съгласил да закарат коня и
каруцата му в стопанството на подсъдимият Д., а в последващите си разпити,
същите твърдят, че подсъдимият Д. е
пристигнал на блока преди с.Д. и именно при разговора си с него пострадалият е
дал съгласие да му бъдат отнети коня и каруцата.
Вече в хода на съдебното следствие в показанията си от 08.08.2018г. св.Е.Д.И. дава за случило се на процесната дата 18.08.2012г. няколко коренно различни версии:
Първо твърди, че
е работел при подсъдимият М.Д., на приятелски начала, че не си спомня дали е
имал трудов договор с него, както и че случилото се е било преди 5 години, през
м.август, че срещата между него, колегата му Е.И.Г. и св.П.Д. е била
през деня следобеда в П.то на с.Д.. Твърдение, което съдът не кредитира,
тъй като същото е фактологически не вярно, тъй като от всички събрани по делото
доказателства се установя, че срещата им е била сутринта на процесния
ден.
При това не може да бъде споделено и твърдението му, че
тъжителя сам се е качил на каруцата си и заедно със св.Г. и я е подкарал в
посока към с.Д., тъй, като тези му показания противоречат на дадените показания,
както от останалите присъстващи на мястото лица - св.Г., така и от св.Д., а
също така и на показанията на св.В.Х.П. видял
миналата покрай него каруца, а и на самият подсъдим
Д..
Да действително подсъдимият
М.Д. и тъжителят са се срещнали преди село Д., но при срещата двамата не са
се разбрали Д. да му плати 500 - 520 лв., като обезщетение, както свидетеля И. упорито твърди, а единствено подсъдимият М.Д. е наредил да свалят Д.
от джипа и да закарат коня с каруцата в стопанството.
Втори път по време на същите
показания св.И. вече твърди, че четиримата - подсъдимия, пострадалия и
двамата охранители заедно отишли до стопанството на с.К.П.. Твърди и че на него
и колегата му св.Г. никой не им е
казвал да вземат коня и каруцата, както и че св.Д., сам си е закарал и оставил
коня в стопанството, като дори е прехвърлил въжето на едно дърво.
Трета част от показанията на свидетеля И., във която вече се твърди нещо коренно различно от прежде
казаното, а именно че - тримата свидетели
- двамата охранители и св.Д. били
тръгнали за стопанството в с.К.П., за да могат
св.Д. и под.Д. се разберат, там на място, като приятели, като именно това
била причината да не сигнализират кварталния полицай. Нещо повече твърди и че двамата
охранители останали на срещата между Д.
и Д., на която те се разбрали пострадалия
Д. да даде 500 лв. на подсъдимият М.Д.
за причинената му щетата и Д. да
разтовари царевицата в стопанския двор.
На финала на показанията си свидетеля И. пък твърди нещо четвърто,
че след като подсъдим и тъжител се разбрали, то двамата охранители разтоварили
царевицата и си тръгнали по блоковете.
Нито едно от последните
твърдения обаче не е вярно и не се кредитира от настоящата инстанция. Нито пострадалия
Д., нито св.Г., твърдят да е имало среща между Д. и Д.,
която да се е състояла в стопанския двор на с.К.П., а царевицата от
каруцата никога не е била разтоварвана от двамата охранители и то на датата 18.08.2012г.,
това е безспорно установено от показанията на св.Б.В.М. който сочи, че това се е случило десетина месеца по късно на 13.06.2013г.,
когато подсъдимият, по нареждане на полицията е разпоредил връщане на
останалите в стопанството вещи собственост на пострадалия Д., именно
тогава царевицата е била разтоварена от каруцата и то от служител на „Стил Трейд” ЕООД по изричното нареждане на подсъдимия факт,
който последният не отрича.
При това
всичките тези действия са се случили в присъствието на полицейски инспектор - св.М.,
след което каруцата по изричното нареждане на подсъдимия, е била закарана в с.Д. пред дома на
тъжителя, от друг служител на „Стил Трейд” ЕООД – М.Д. С., където му е била върната с разписка от същата
дата приложена по делото и удостоверяваща този факт от обективната
действителност.
Другият
охранител в показанията си от 09.01.2019г.
Е.И.Г. сочи, че никога не е работил за подсъдимия Д., но че
приятелски му е помагал едно лято при опазването на неговите земи, заедно с още
един приятел, който също се казвал Е., като за тази си дейност не са получавали
заплащане, тъй като всичко било на приятелска основа. Сочи, че са извършвали охрана
с л.а. джип.Твърди, че в този период са
засекли само един единствен случай на кражба, като минавайки около царевичен блок
до с.Д., са забелязали навлязла каруца вътре в блока и човек, който режеше
стръкове от царевицата със сърп. След проведен телефонен разговор с подсъдимия
последният разпоредил да откарат коня и каруцата
в стопанския двор. Сочи, че човекът нямал нищо против да се закара каруцата
с царевицата. След което човека тръгнал пеша към стопанството, а колегата му И.
тръгна сам с джипа. Св.Г. сочи, че сам в ранния следобед, е закарал
каруцата, както е била натоварена с царевицата и с инструментите в стопанският двор
в с.К.П., който се ползвал от фирмата на подсъдимия, така както му е било
наредено от под.Д., че като стигнал там стопанския двор бил
празен, портала бил отворен и той вкарал коня и каруцата, в двора, разпрегнал
го, и го вързал за едно дръвче, след което с колегата му И. си тръгнали.
В действителност Св.Г. в противоречие на обясненията на подсъдимия Д. и
показанията на колегата си – св.И. твърди, че не си спомня по пътя, малко след
като са срещнали пострадалия Д., да са срещали под.Д. и да са
разговаряли, нито има спомен Д. да е казал на под.Д., че ще му
заплати откраднатото, но че си спомня пострадалия Д., да е казал, че ще
се срещне с подсъдимия и че двамата ще се разберат.
Нещо повече свидетеля Е.И.Г. отрича изобщо да е имало среща между подсъдим и
пострадал, както на П.то, така и в стопанския двор на К.П.. Множеството противоречия
в показанията на свидетелите очевидци
- Г. и И. дава основание на настоящият съдебен състав да се усъмни
във верността им и да приеме показанията им за несъответни на обективната
истина, както и да приема, че от страна
на св.Д. не е имало съгласие да
му бъдат отнети коня и каруцата и да бъдат закарани при под.Д.. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че не
лично собственикът на коня и каруцата ги е закарал в стопанството, което да
сочи на неговото безсъмнено съгласие, а че това е сторено от единият от
охранителите след разпореждането в тази насока от страна на подсъдимия. При това,
св.Д. не е знаел дори, къде да търси
вещите си, затова и първоначално е отишъл в стопанския двор на с.Д., а едва
след това в стопанството на с.К.П., където ги е открил, както сочи неговата съпруга св.М.Г.Д.. Това налага именно извод за
липса на изрично съгласие от страна на собственика за отнемане на вещите му.
Затова и твърдението на охранителите, че св.Д. е дал съгласие да му бъдат отнети
вещите съдът намира за невярно, поради което и не го кредитира, тъй като е
изцяло оборено от показанията на пострадалия свидетел Д., както и от още двама свидетели – св.М.Г.Д. съпруга на първия, а също и от полицейският служител - св.Б.И.Ц., всеки от които сочи, че пред тях Д. е споделил за
случилото се като е заявил, че никой, нито подсъдимият, нито, свидетелите Е.Д.И. и Е.И.Г. са го попитали дали е съгласен и дали разрешава вещите му да
бъдат откарани в стопанския двор, а че последните двама, без да вземат неговото
мнение са изпълнили нареденото им от подсъдимия. Вярно е че свидетелите Е.Д.И. и Е.И.Г. са очевидци на случилото се, но също така е факт и че те са
в приятелски, а и в трудови взаимоотношения с подсъдимия в каквато връзка имат
интерес да дадат показания поддържащи версията на подсъдимия по делото.
От друга страна показанията на свидетелите Д. и Ц., съдът кредитира изцяло, действително с оглед на това, че
свидетелката Д. е съпруга на
пострадалия същата би имала интерес да свидетелства в полза на съпруга си и в
този смисъл показанията и да са пристрастни, но предвид това, че показанията и`
относно случилото се`, се припокриват изцяло с тези на съпруга и` и на
полицейският служител св.Ц., които съдът
възприема за абсолютно безпристрастни и верни, с оглед липсата на роднински
връзки или друга зависимост и като дадени от служител на реда. При това съдът
отчита, факта че показанията както на тези двамата свидетели Д. и Ц. така и на пострадалия св.Д.
са единни и последователни относно съобщеното им от св.Д. и не са променяни от началото на досъдебното производство образувано
през 2012г. включително и по времето на съдебното следствие пред настоящият
състав, и то след близо седем години от случилото се, за разлика от показанията
на свидетелите очевидци Е.Д.И. и Е.И.Г..
Изнесената от П.Д.
информация в показанията му по повод събитията от процесния ден се
преповтаря без разлика в показанията дадени от съпругата му св.М.Г.Д.
и в тези на Св.Б.И.Ц. единствената отлика, е че
в показанията на Д., тя
съобщава, че когато Д. се е прибрал
от П.то пеша след случилото се е бил силно уплашен и много притеснен за развоя
на нещата.
Св.Б.И.Ц. в показанията си сочи, че като инспектор в РУ – Р.във
връзка с проверка по подадена на 21.08.2012г. жалба от П.Д.Д. е снел сведение на 22.08.2012г. от него, в което последният му
е разказал за случилото се на 18.08.2012г.,
че е бил установен сутринта на
същия ден в блока на арендатора Д., че пред двамата му охранители е заявил, че
е виновен за извършеното, а именно, че е отрязал стръкове с царевица, без
разрешение от собственика, като им заявил, че ще заплати за нанесената щета.
Д. му разказал и как охранителите се обадили на Д., който
малко след това дошъл при тях на П.то преди с.Д.. Като вече пред Д., Д. отново
се извинил и заявил, че ще заплати причинената от неправомерните си действия
щета, но независимо от това под.Д., без да разговаря повече с него наредил на
охранителите си, да закарат коня с каруцата и отрязаните стръкове царевица в
стопанския двор. Св.Б.И.Ц. в
показанията си сочи и че Д. е описал
в сведението си как в ранния следобед на същият ден отишъл в стопанският двор,
за да уточни кога да вземе коня и
каруцата си и че след като чакал известно време, се появил единия от двамата
охранители, който му казал, че с под.Д.,
са се разбрали да вземе П.Д. *** в
20.00ч. вечерта и да го закара при подсъдимия пред портала на стопанството му,
за да се разберат, как да уредят взаимоотношенията си. Вечерта в уреченият час
св.П.Д. чакал охранителя да дойде да
го вземе, но последният така и не дошъл и за това той на следващият ден отишъл
в дома на под.Д., за да говорят, но
вместо това Д. го нахокал, че го
краде от три години и го изгонил.В сведението си пред св.Ц., от 22.08.2012г. св.Д. бил
посочил, че иска само връщане на вещите си, като желае да заплати причинените
на Д. щети и че няма други претенции
спрямо него.
Св.Б.В.М., сочи в показанията си, че е присъствал единствено на
връщането на вещи от под.Д. на
пострадалия св.П.Д., като в тази
връзка сочи, че в негово присъствие подсъдимият лично разпоредил на служители
на фирмата да разтоварят от намираща се в стопанският двор на с.К.П. каруца
изсъхнали царевични стръкове след, което да я върнат на Д. с намиращите се в нея вещи. Тези му показания се потвърждават,
както от показанията на пострадалия и съпругата му св.Д., така и от показанията на св.Д.К.,
а също и от обясненията на подсъдимия и от изготвената и приложена в /том І, на л.66 от ДП/ разписка.
По
делото са разпитани и свидетелите Г.Д.Г.,
И.Ц.И., които твърдят, че на 18.08.2012г. били в едно заведение в с.К.П.,
където пиели кафе, заедно с подсъдимия и други познати, когато телефона му иззвънял
и му съобщили за някаква кражба, при което под.Д.
станал и тръгнал. Съдът приема тези показния за верни. Същевременно не
възприема показанията им в частта, в която същите свидетели твърдят, че
следобеда връщайки се от гр.Ч.Б.били видели между селата К.П. и Д. св.Д. да се прибира с кон. Факт, е че и
двамата свидетели твърдят, че когато сутринта на кафенето в центъра на с.К.П. е
станало въпрос за някаква кражба, нито един от двамата свидетели не твърди под.Д. пред тях да е споменавал името
на извършителя и че това е св.П.Д., въпреки
това и двамата свидетели, които при показанията си в ДП единствено твърдят, че
са видели „човек да води кон“, вече в показанията си в съдебно заседание на 08.08.2018г., тоест шест години по - късно твърдят, че си
спомнят да са видели не просто някакъв непознат им човек, а именно св.П.Д., да води кон. В тази връзка
несериозно звучат думите на свидетеля И.,
че: при разпита си в досъдебното производство не е съобщил името на човека, който води коня „вероятно защото не са го
попитали”. При това съдът намира, че именно фактите, които тези двама свидетели
изтъкват, че едва след като са разбрали през 2017г. от подсъдимия, че му е повдигнато
обвинение, те решили да свидетелстват в негова полза /и свидетелстват през
2017г., тоест пет години след процесната дата/, дава основателни съмнение в
показанията им.
Още повече, че към момента, когато тези двама
свидетели твърдят, че са се върнали от Ч.Б.около 14.00 - 15.00часа те не са
имали информация, нито че крадеца е св.П.Д., нито че коня и каруцата, с които е извършена кражбата в
блоковете на подсъдимия, са закарани в стопанството му в с.К.П., нито че същите
са собственост именно на св.П.Д., а
още по малко, че коня, които е бил закаран в стопанството е изчезнал, за да си
направят извода, че П.Д. си е взел
коня именно от това стопанство и за това го води в посока с.Д., за да си го
прибере.Между впрочем самият подсъдим Д.
в обясненията си твърди, че е забелязал едва късно вечерта, че коня е изчезнал
от стопанския двор. При това, ако свидетелите Г.Г. и И.И. наистина са били наясно, че именно св.П.Д. е бил човека откраднал
царевицата на подсъдимия, че коня му и каруцата са задържани в стопанството в
с.К.П. и ако този факт /че са го видели да си води коня/беше верен, то при
положение, че Д. им е толкова добър
приятел, то със сигурност щяха да му се обадят веднага още в посочения времеви
интервал /около 14.00 - 15.00 часа на 18.08.2012г./ и да го информират за
видяното, а не едва пет години по късно. Нещо повече за едно толкова малко село,
като с.Д., в което до обяд цялото село вече е знаело, че сутринта съселянина им
П.Д. е хванат от охраната да краде
царевица от блоковете на подсъдимия, заради което са му взели коня и каруцата,
ако Д. действително си е прибрал коня /около 14.00 - 15.00 часа/, както
твърдят въпросните свидетели, то със сигурност все някои съселянин на Д. е щял да го види и да съобщи при все,
че свидетелите Г.Г. и И.И. твърдят и
че са го видели да си води коня не по нощите, когато вероятността да го видят
би била минимална, а посред бял ден между 14.00 и 15.00 часа на същият ден.
Именно поради всичко изложено до тук съдът не кредитира показанията на тези
свидетели в тази им част и ги възприема, като целящи да подкрепят защитната
версия на подсъдимия, като счита за необходимо да отбележи, че дори и тези
показания да бяха верни, то те неуспяват да установят по един несъмнен и
категоричен начин, че пострадалият сам си е взел коня от стопанският двор в с.К.П.
в каквато насока са и обясненията на подсъдимия, а и до някъде възприетата
защитна версия.
Що се отнася до показанията на останалите свидетели Св.Д.Н.К., Св.В.Х.П., Св.Т.Ф.Ф., Х.М.М. настоящият съдебен състав ги кредитира
изцяло, като последователни, непротиворечиви и съответни на останалата събрана
доказателствена маса, като макар същите да са косвени, те допълват и изграждат
изцяло пъзела на случилото се.
Съдът подложи на анализ и обясненията
на подсъдимият М. И.Д. и ги възприе за достоверни в частта, в която
се разказва за събитията случили се във времевия интервал преди срещата с Д.. Не се довери на разказаното от
подсъдимия обаче в частта, в която същият твърди, че е пресрещнал охранителите
си по пътя между селата Д. и К.П., защото ако това беше вярно, то пострадалия
нямаше да търси вещите си първо в стопанският двор на с.Д.. Съдът не се довери
и на твърдението за проведен разговор със Д.,
в стопанският двор на с.К.П. понеже, това се опровергава от показанията първо
на св.Г., а второ и от показанията
на пострадалия, единствено това твърдение на подсъдимият се подкрепа от
показанията на св.И., които обаче,
както вече беше посочено по горе са безкрайно противоречиви, за да се
възприемат, като истинни.
Вярно
е, че обясненията на подсъдимият съгласно чл.115
от НПК са гласно доказателствено средство, но същите са и средство за
защита, поради което се депозират без страх от наказателна отговорност /за
разлика от свидетелските показания с оглед нормата на чл.290 НК/ и е възможно
да съдържат множество неверни обстоятелства. При това положение кредитирането
на обясненията на подсъдимият следва да се извършва много внимателно и само в
случаите, когато версията му се подкрепя от останалата събрана и кредитирана
доказателствена маса. В конкретният случай, това не е така. Липсват безспорни
доказателства, както че пострадалия доброволно се е съгласил да вземат вещите
му, така да е имало среща между него и подсъдимия, било преди стопанският двор на
с.К.П., било в него, при която двамата да са се разбирали Д. да си вземе веднага още същият ден коня понеже той е бил
необходим само да се докара каруцата, а и нямало, кои да го гледа, ако остане
там, но с уговорката Д. да плати
обезщетение 500.00 – 520.00лв. на подсъдимият.
Отделно
от това и при положение, че сам подсъдимият излага данни, че скоро след
случилото се - са раздавали рентата, като са дали и тази дължима на
пострадалия, то подсъдимият Д. е
можел вместо да задържа вещите на пострадалия Д., по описания начин да
си прихване от дължимото арендно плащане равностойността на нанесените му и
претендирани щети.
Обясненията
на подсъдимия по повод случилото се в по голямата си част са в очевидно
противоречие, както с показанията на свидетелите очевидци И. и Г., които са в
близки приятелски отношения с него и иначе свидетелстват в негова полза, така и
с показанията на пострадалия Д..
Освен това те са в противоречие и с показанията на свидетелите Д., Ц. и П.. Предвид
изложеното съдът намира, че липсва кореспондиране на обясненията на подсъдимия с
кредитираната доказателствена маса, при което настоящата инстанция не се довери
на така разказаното от него и го възприе, като защитна версия.
Съдът
кредитира заключението на съдържащата се по делото съдебно - оценителна
експертиза, която е компетентно изготвена и отговаряща на поставените и задачи.
От нея и от съдържащите се по делото доказателства се установява, вида, броя и стойността
на вещите собственост на пострадалия Д., както и равностойността на върнатите с
разписката от 13.06.13г. вещи.
Съобразявайки
всички това, включително и факта, че в хода на производството каруцата и част
от вещите са върнати, настоящата инстанция намира, че приетата за установена
фактическа обстановка сочи от правна
страна на неправомерно задържане
от страна на под.Д. както на коня, така
и на каруцата, но и на намиращите се в нея вещи собственост на св.Д.. Това упражнено от под.Д. задържане за обезпечение на
щетите, които според него св.Д. му е
причинил с отрязването на посочените по-горе царевични стръкове. Ето защо,
настоящият състав намира, че с поведението си по отнемане на вещите собственост
на св.Д., под.Д. е извършил действия
по събиране на дължимо му се обезщетение за отрязаните царевични стръкове не по
установения от закона ред. Защото вместо да съобщи на компетентните органи за
противоправното поведение на св.П.Д.
и по този начин да реализира своите права, под.Д.
е предприел едно самоволно и противоправно поведение - давайки нареждане на
своите охранители да отнемат коня и каруцата на пострадалия св.Д., без да има неговото изрично
съгласие за това, като същевременно е отказал връщането им.
Изложеното
кореспондират с цялостния анализ на вече събраните по делото доказателства,
които по недвусмислен начин сочат на реализирано престъпление от страна на подсъдимия Д. спрямо пострадалия св.П.Д.. Не може да се приеме, че
пострадалият Д. не е оспорвал, както
отнемането на неговите вещи, така и тяхното неправомерно задържане от под.Д.. С ходенето при под.Д. и искането да му бъдат върнати
вещите, на практика Д. няколкократно
е оспорвал и изразявал несъгласие с тяхното задържане от страна на подсъдимия.
В същото време, задържането на вещите и отказа на под.М.Д. да му ги върне преди да заплати определеното от него
обезщетение, говори именно за самоуправни действия - за реализиране на едно
негово право не по установения ред.
С
всичко това подсъдимият е накърнил
обществените отношения свързани с реда за решаване на спорове между отделни
граждани, държавата или обществените организации. Известно е в правната теория
и практика, че субект на това престъпление може да бъде само страна по някакво
имуществено правоотношение или неин представител. Самоуправство може да се
осъществи само ако е налице възникнал спор за вещно, облигационно или друго
някакво имуществено право между страните, тоест то се извършва само в условията
на такъв спор. В конкретния казус спорът е бил именно такъв, като вместо да се
обърне за решаване на спора към съответният компетентен орган – подсъдимият М. И.Д.
по подробно описания по-горе начин, и без за има процесуалното право "да
взема закона в свои ръце" и да се саморазправя, като сам си става
съдия, по своя спор е направил точно това. Казано с други думи, той е осъществил
едно свое предполагаемо право на обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Самоуправството е
престъпление против законовия ред, който регулира взаимоотношенията между
отделни граждани, юридически лица и държавата и пряко посяга върху правораздавателната
дейност и в частност върху дейността по решаване на спорове за имуществени
права.
От обективна страна за
наличието на осъществен състав по чл.323,
ал.1 от НК законът изисква да се установи кумулативно наличието на следните
предпоставки:
1.възникнал спор за
вещно, облигационно или друго някакво имуществено право между две страни.
2.спора да бъде
породен единствено от насрещната страна по правоотношението като не е
задължително да е отнесен за решаване до съда или друг компетентен орган.
3.претендирано от
дееца действително или предполагаемо право, което той осъществява самоволно, не
по установения от закона ред,
4. случая да не е
маловажен.
Всички
сочени предпоставки от обективна страна са налични и изводими от установената в
хода на делото фактическа обстановка.
Следователно
от обективна страна престъпното
"Самоуправство" по чл.323, ал.1 от НК се характеризира с наличието на едно претендирано от дееца
действително или предполагаемо право, което той осъществява самоволно, не по
установения от закона ред, като се изисква преди започване на самоуправните
действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалия.
Изпълнителното деяние
може да се осъществи само чрез действие, което да промени съществуващото
фактическо положение.
От
горното следва, че престъплението по чл.323,
ал.1 от НК е с особен субект, а
именно - страна по правен спор по отношение на действително или
предполагаемо право, по някакво имуществено правоотношение, като за неговото
наличие е достатъчно деецът да знае предварително, че правото му се оспорва,
т.е. да е налице правен спор. Подсъдимият Д. е бил с ясно съзнание, че правото
му на задържане на вещите на Д. се оспорва от него, именно за това е отказал да разговаря с него
и в П.то преди село Д., и след това когато последният е дошъл пред дома му.
По
отношение на съставомерния признак случаят да не е маловажен, според съда са
събрани достатъчно доказателства, от които да се направи такъв извод. От една
страна с оглед предпоставките на чл.93,
т.9 от НК, решаващ критерий за преценката дали самоуправството представлява
немаловажен случай е вредата от него да е на стойност над три минимални работни
заплати.В случая това условие е налице, тъй като съгласно ПМС №300/10.10.2011год. минималната работна заплата към момента на
деянието е 290 лева, т.е. за да е съставомерно деянието, вредата от него е
следвало да бъде над 870 лева, а в случая тя е установена в общ размер на 1453.00
лева, каквато е определената от експертизата стойност на кон, каруца и
инвентар.
От друга страна по делото е доказано, че в
продължителен период от време (за върнатите вещи/каруца, лозарска ножица, брус за заточване и хамут за кон/ около10
месеца, а за останалите вещи до настоящият момент) достъпът на св.Д. е бил ограничен, като по този
начин последният е бил лишен от възможността да използва вещите си във връзка с
осъществяваните от него селскостопански дейности, което от своя страна му е
причинило значително неудобство и е довело до вредни последици за същия. Именно
това според съда сочи на невъзможност да се приеме случаят за маловажен,
доколкото от една страна са налични вредни последици, а от друга страна липсват
други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят на извод, че този
случай представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновени случаи на престъпления от същия вид.
От субективна страна,
подсъдимият М.И.Д. е осъществил престъплението при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал противообществения
характер на деянието си, както и че като задържа/отказва да предостави на св.Д. възможността да ползва вещи, които
са негова собственост, нарушава законово защитени обществени отношения. Той е
искал и целял настъпването на общественоопасните
последици – тъй като сам, по собствена инициатива е разпоредил неправомерното
задържане по отношение на вещите на св.Д..
Ясен е и мотивът за извършване на престъплението – да удовлетвори едно свое
действително или предполагаемо, оспорвано от Д., право на обезщетение за
претърпени имуществени вреди.
Предвид изложеното,
подсъдимият М.И.Д. е осъществил с поведението си по несъмнен начин от
обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в чл.323, ал.1 НК, като на 18.08.2012г. в землището на с.Д., обл.В.самоволно, не по установения от
закона ред, е взел 1 бр. кон, 1 бр. каруца, 1 бр. земеделска коса, 1 бр.
земеделска вила, 1 бр. секирче, 1 бр. ножица за подрязване на овощни дървета, 1
бр. брус за заточване, 1 бр. лозарска ножица, 1 бр. хамут за кон, 1 бр. юлар с
поводи за кон, 1 бр. сърп, 1 бр. трионче и 1 бр. касапски нож, на обща стойност
1453.00 лв., собственост на П.Д.Д. ***, осъществявайки свое действително или
предполагаемо, оспорвано от Д., право на обезщетение за претърпени имуществени
вреди и случая не е маловажен.
Подсъдимият М.И.Д. е роден на ***г***, с постоянен
адрес ***, българин, български гражданин, средно образование, не женен,
неосъждан /реабилитиран/, съсобственик и съуправител на „Стил Трейд” ООД гр.С.,
ЕГН **********.
В
санкцията на чл.323, ал.1 НК е
предвидено в условията на кумулативност два вида наказания – Лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на Подсъдимият
М.И.Д. за извършеното, съдът
съобрази, като смекчаващи отговорността
обстоятелства:добрите характеристични данни, чисто съдебно минало, трудова
ангажираност, изтеклият продължителният период от време от дата на извършване
на деянието до настоящият момент /6г. и 8м./, доброто процесуално поведение,
както и че настоящата проява е инцидентна в неговия живот, а като отегчаващи отговорността обстоятелства:
-
не възстановяването на причинената имуществена щета.
Предвид
изложеното, отчитайки конкретната обществена опасност на деянието и дееца,
установените по делото смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съдът даде превес на първите, като прие, че са налице предпоставките на чл.55 НК. При това и предвид
обстоятелството, че предвиденото за извършеното от подсъдимият наказание е Лишаване от свобода до пет години и глоба
до хиляда лева, съдът прие, че приложение намира чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК – съгласно която разпоредба Лишаването от
свобода без долен минимум подлежи на замяна с „ПРОБАЦИЯ”. Това наказание без лишаване от свобода, съдът намира за
най-благоприятно, с оглед целите на закона - наказанието като съвкупност от
мерки за контрол и въздействие.
На
основание изложеното съдът призна с присъдата си подсъдимият, за виновен в
извършване на престъплението по чл.323
ал.1, вр. чл.55 ал.1 т.2 от НК, вр.
чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и 2, вр. ал.3, т.1 НК, като го ОСЪДИ на наказание “ПРОБАЦИЯ”, със
следните пробационни мерки:
1.Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА при периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител ДВА ПЪТИ седмично;
2.Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
По
отношение на кумулативно предвидено в чл.323 ал.1 от НК наказание ГЛОБА, настоящият съд прие, че отново
с оглед справедливост и адекватност на наложената санкция, на ОСНОВАНИЕ чл.55 ал.3 от НК на подсъдимият Д. не
следва да се налага по лекото предвидено в чл.323 ал.1 от НК наказание -глоба.
Така
определеното наказание съдът, намери за справедливо, необходимо и достатъчно за
постигане целите, както на личната, така и на генералната превенция по чл.36 от НК.
По отношение предявените граждански искове от
пострадалото физическо лице – П.Д.Д.
- за причинени имуществени вреди в
размер на 1154.30 лв., както
и за причинени неимуществени вреди в
размер на 1000.00 лв.,
в резултат на деянието, съдът намери първия иск за изцяло основателен - като
доказан и по основание и по размер, а втория – за частично основателен, като
доказан по основание и частично по размер, тъй като съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Безспорно е установено по делото
авторството на инкриминираното деяние, причинената вреда и причинната връзка
между поведението на подсъдимия и вредите, претърпени от пострадалото лице, ето
защо и съдът прие, че за причинените непозволени увреждания пострадалият следва
да бъде овъзмезден – за деянието в установения невъзмезден размер по делото,
в които смисъл и ОСЪДИ
подсъдимият М.И.Д. - да заплати на гр.ищец
- П.Д.Д. причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 1154.30 лв. и неимуществени
вреди в размер на 500.00 лв., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на деянието - 18.08.2012г.
до окончателно изплащане на сумите, както и разноските по делото – 600.00 лв. за адвокатско
възнаграждение/повереник/, като иска за неимуществени вреди отхвърля в останалата му част до пълния
му размер от 1000.00 лв.,
като неоснователен и недоказан.
Съдът
също така осъди ПОДСЪДИМИЯТ М.И.Д. със снета по делото самоличност да заплати сума
в размер на 67.00 лв. представляваща
държавна такса върху уважените граждански искове, по сметка на Районен съд В..
С оглед на така постановеният съдебен акт и на основание чл.189 от НПК в тежест на
подсъдимият са присъдени, направените по делото разноски за съдебна експертиза
в размер на 98.64 лв., платими по
сметка на ОД на МВР-гр.В.и сума в
размер на 31.32 лева платими по
сметка на ВРС.
Причини
и условия за извършване на деянието — се явява, не до там високото правно и
обществено съзнание на подсъдимия и незачитането на установените в страната
правови порядки.
При изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: