№ 289
гр. Варна, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900709 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ю. Р. Х., ЕГН **********,
с адрес: гр. *******************, срещу „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Б.Г. И.ов и Р.В.М., с
която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 43 000
лв. /четиридесет и три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, негативни
психически преживявания и емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило на
31.08.2020 г. по пътя гр. Варна – с. Въглен на кръстовището на с. Долище, по вина на водача
на лек автомобил „*******“, с рег. № ****** Г. Б. Д., чиято отговорност към момента на
инцидента била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ със срок на действие от 31.07.2020 г. до 30.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 31.08.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване с правно основание чл. 432 ал.2 от КЗ вр. чл. 51 ал.2 от ЗЗД, доколкото се
твърди, че ищецът не е бил с поставен предпазен колан и/или не е посещавал назначените
му контролни прегледи и не е извършвал рехабилитация, с което е допринесъл за своето
увреждане.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 31.08.2020г. около 17:30 ч. от гр. Варна през с. Каменар в
1
посока с. Въглен и гр. Добрич той и негови колеги се прибирали от работа с лек автомобил с
марка „****“, модел „******“ с рег. № ********, управляван от Й. Г. Й.. В същото време по
пътя от с. Долище към Т-образното кръстовище за гр. Варна и с. Въглен се движел лек
автомобил с марка „*******“, с рег. № ******, управляван от Г. Б. Д.. Несъобразявайки се с
наличната пътна сигнализация, последният навлязъл в лентата за движение на Т-образното
кръстовище, предназначена за движещите се от гр. Варна в посока с. Долище, продължил
движението си и навлязъл в лентата на движещите се от гр. Варна в посока с. Въглен, в
която се движел и автомобилът „**** ******“. В резултат на скоростите и посоките на
движение на автомобилите, траекториите им се пресекли и между тях настъпил удар.
Ищецът подчертава, че произшествието настъпило по вина на лекия автомобил „*******“.
Вследствие на инцидента на ищеца, като пътуващ на седалката зад тази на водача на
автомобила, била причинена фрактура – счупване на горен крайник на раменната кост
/хумерус/, закрито в дясно, като травмата не била отшумяла и до момента на депозиране на
исковата молба. Освен счупването, получил и ръбец от рана на брадичката, разкъсно-
контузни рани на двете подбедрици, оток и кръвонасядане на дясна подбедрица. След
произшествието бил приет по спешност в клиниката по ортопедия и травматология на
МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД за оперативна процедура, която била последвана от
продължително болнично и домашно лечение, дължащо се на силната болка, която ищецът
изпитвал, невъзможността му да движи горния си крайник и да извършва самостоятелно
ежедневното си обслужване. Наложило се и извършването на различни рехабилитационни
процедури и съответно заплащането на допълнителни разходи. Обръща се внимание, че
лечението му продължава и към момента на депозиране на исковата молба. С Експертно
решение № 91686 от 180/20.09.2021 г. на ТЕЛК към „МБАЛ-Добрич“ АД на ищеца била
определена 30% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза – последици от
счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта. При така установената
нетрудоспособност, за ищеца било противопоказно да извършва тежък физически труд,
както и да натоварва горните си крайници. В изложението си твърди, че бавното му
възстановяване, постоянните болки в областта на фрактурата, затрудненото движение,
ограничените действия, които може да извършва с дясната си ръка препятстват
възможността му отново да работи в сферата на строителството или да упражнява друга
професия и съответно водят до влошаването на финансовото му състояние и възможността
му да издържа себе си и семейството си. Освен това травмата повлияла негативно и на
психическото му състояние доколкото не можел да спи спокойно, освен от болките в
контузения крайник, но и от притеснение за своето и това на семейството си финансово
състояние и разходите за лечението му. Невъзможността за изпълнение на лични и
служебни задължения водела и до постоянно психическо натоварване, породено от
чувството му за непълноценност. Ищецът излага, че за лекия автомобил „*******“ с
ответника била налице сключена полица № 30120002115948 за застраховка „Гражданска
отговорност“ валидна до 30.07.2021г. Вследствие на отправена извънсъдебна претенция за
обезщетяване на претърпените от ПТП вреди, застрахователят заплатил на ищеца общо
сумата от 14 702,62 лв., включваща 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и
2
2 702,62 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди. Ищецът счита размера на
заплатената му сума за занижен и неотговарящ на болките и страданията, които преживял и
продължавал да търпи.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност и
недоказаност на предявения главен, респ. акцесорен иск. В евентуалност, ако главният иск
бъдел преценен за основателен, се отправя искане за намаляване на размера на
обезщетението като прекомерен, несъответстващ както на реално претърпените болки и
страдания, така и на съдебната и застрахователна практика в аналогични случаи. Навежда се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият
не е бил с поставен предпазен колан съгласно чл. 137а от ЗДвП. Възразява се и че
пострадалият е допринесъл за продължителния си възстановителен период, тъй като не е
посещавал предписаните му контролни прегледи в клиниката по ортопедия и травматология
и не е провеждал необходимата рехабилитация. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил със застраховател
ответното дружество към момента на процесното произшествие. Оспорват се обаче
твърденията на ищеца, че и към настоящия момент изпитва силни болки при всяко
движение, че травмата все още не е отшумяла, че изпитва чувство за непълноценност, както
и твърдението, че все още не е преодолял страха от катастрофата.
В срока по чл. 372 от ГПК, ИЩЕЦЪТ депозира допълнителна искова молба, с която
поддържа предявения главен, респ. акцесорен иск по основание и размер. Оспорва се
възражението за съпричиняване, тъй като нито в протокола за ПТП, нито в медицинската
или автотехническа експертиза в наказателното производство се е обсъждало
обстоятелството дали пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан. От събраните в
същото, свидетелски показания, пък се установявало, че при сблъсъка, седалката на която
ищецът седял „направо“ се откъртила и той полетял напред. Вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза дало заключение, че установените механични увреждания били
получени от удари със или върху твърди и тъпи или ръбести предмети и същите са могли да
бъдат получени при конкретното произшествие. Така поставянето на колан не било от
толкова съществено значение, тъй като в случай на откъртена и подвижна седалка било
почти невъзможно пострадалото лице да се запази от увреждания. Оспорва се и
възражението, че ищецът не е посещавал контролните прегледи и че не е провеждал
рехабилитация, като се твърди, че същите са били извършвани и че е житейски нелогично
пострадалият доброволно да забавя възстановяването си, да отказва да работи и съответно
да получава трудови доходи, по-високи от определените му социални плащания.
Възражението, свързано с чувството за непълноценност на ищеца се оспорва като
неоснователно тъй като чувството се обосновавало от заключението по съдебно-
медицинската експертиза, становището на ТЕЛК и дълготрайният психически и физически
отпечатък обичайно оставян от подобна травма.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на
3
допълнителната искова молба, с който поддържа първоначалния си отговор и наведените в
него фактически и правни доводи и доказателствени искания. Поддържа възражението за
съпричиняване основано на чл. 137а от ЗДвП, като обръща внимание, че при оспорването на
възражението, ищецът се позовава на доказателства, събрани в хода на наказателното
производство, което противоречало на принципа за непосредственост. Поддържа се и
твърдението, че ищецът е допринесъл за продължителното си възстановяване, както и
възражението свързано с психическото му състояние, тъй като всяко едно отклонение на
нормалното състояние следвало да установи от психолог, респ. психиатър, а не да почива
единствено на твърдения на съответната страна, както било в настоящия случай.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален представител,
който поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на разноски
по представен списък. В открито съдебно заседание за ответника се явява процесуален
представител – адвокат, който оспорва исковата претенция, поддържа подадените отговори,
като моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски по представен списък,
прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 31.08.2020 год., на път
ВАР.-1081, Варна – с. Въглен на кръстовището на с. Долище, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил малка „Мазда модел „6“ с рег. № В 09 00 ВР, Г. Б. Д.
извършила престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3-то, б.„а“, пр. 2-ро, вр. чл.343, ал.1, б. „б“, пр.
2-ро като нарушила правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл. 6 от ЗДвП; чл. 46, ал. 1 от
ППЗДвП; чл. 46, ал. 3 от ППЗДвП; чл. 51, ал.1 от ППЗДвП; чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП; чл.
20, ал. 2 от ЗДвП; чл. 47 от ЗДвП и по непредпазливост причинила средна телесна повреда
на повече от едно лице – на Й. Г. Й. и на ищеца, последната изразяваща се в счупване на
дясната раменна кост, обусловило трайно затрудняване на движенията на дясната ръка за
период по-голям от един месец, доколкото е налице влязло в сила oдобрено от съда
споразумение по НОХД № 1310/2021 г. на ВРС, имащо последиците на влязла в сила
присъда съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, което на основание чл. 300 ГПК обвързва съда с
установеното в него досежно дееца, Д.ието и настъпилите последици.
Също прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че към
31.08.2020 г. лек автомобил с марка „*******“, рег. № ****** е бил застрахован от
ответното дружество по Полица № BG/30/120002115948 за застраховка „Гражданска
отговорност“ със срок на валидност 31.07.2020 г. – 30.07.2021г.
Ищецът е отправил писмена застрахователна претенция към ответника на 22.02.2021г.
за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 94000лв., като на 30.06.2021г.
застрахователят му е изплатил сумата от 14 702,62 лв., като страните не спорят, че от тях
12000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 2 702,62 лв. – обезщетение
за претърпените имуществени вреди. / л. 245 –л. 353/.
4
Представено е по делото постигнато между ищеца и неговия работодател
извънсъдебно споразумение, подписано по повод гр.д. 14883 / 2021г. по описа на ВРС, по
което ищецът е предявил претенцията си по чл. 200 от КТ за имуществени и неимуществени
вреди, резултат на процесното ПТП, което е признато и за трудова злополука. По силата на
споразумението ищецът Х. е бил обезщетен за имуществените вреди, представляващи
разликата между трудовото му възнаграждение и обезщетението за временна
неработоспособност за посочения в споразумението период. В споразумението е отразено, че
ищецът ще оттегли претенцията си за неимуществени вреди. /л. 398- л. 400/. Видно от
определение No 11136 /11.10.2022г., постановено по гр.д. 14883 / 2021г. по описа на ВРС, с
което производството е прекратено, поради оттегляне на иска. /л. 217/.
Част от доказателствения материал по делото е НОХД № 1310/2021 г. на ВРС, като на
л. 74 от делото са представени и част от доказателствата, събрани в рамките на посоченото
наказателно производство.
На л. 75 до л. 167 ищецът е ангажирал медицинска документация, рецепти и фискални
бонове за закупуване на медикаменти, като на л. 78 е приложено и Експертно решение No
180 / 20.09.2021г., издадено от ТЕЛК „МБАЛ – Добрич“ АД, с което на ищеца е определена
30 % ТНР за 3 годишен период – до 01.09.2024г., като водеща диагноза е посочена –
„последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта“. Посочени са
и други придружаващи заболявания, които не са свързани с ПТП.
По делото е прието и изслушано заключението на д-р Д. Д. по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза (СМЕ) – л. 357 – л. 363. Вещото лице заключава, че от
медицинската документация по делото и от проведения клиничен преглед се установява, че
на 31.08.2020год. като пътник в лек автомобил Ю. Р. Х. е получил счупване на дясната
раменна кост - многофрагментно, с разместване на фрагментите, разкъсно-контузни рани по
лицето, дясната подбедрица, лявата подбедрица, кръвонасядане по дясната подбедрица.
Счупването на дясната раменна кост е обусловило трайно затруднение в движенията на
десния горен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца. Следва да се има предвид, че и
към настоящия момент е налице ограничение и болезненост в отвеждането на десния горен
крайник. Проведено е оперативно лечение във връзка със счупването, което несъмнено
протича с болезненост, нарушена функция, нужда от помощ от други лица за период не по-
малък от 1-1,5 месеца. Сами по себе си останалите увреждания обуславят временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Преценени в своята съвкупност урежданията
са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респективно детайли на МПС.
Заключава, че всички описани травматични увреждания могат да бъдат получени вкл.и с
поставен предпазен колан. При изслушването на вещото лице в осз, проведено на
13.03.2023г., д-р Д. уточнява, че и към настоящия момент са налице ограничения в
нормалната функция на дясната раменна става, а именно в отвеждането настрани, напред и
назад. Имайки предвид времето, откакто се е получило пътнотранспортното произшествие,
счита, че тези ограничения ще останат завинаги в такъв обем. Досежно приложените
амбулаторни листи в делото, във връзка с отразена диагноза счупване на нивото в областта
5
на китката, всички приложени рентгенографии, включително и тези, които са в архива на
болницата, бяха изследвани със специалисти рентгенолози. Заключението му е, че никъде не
се установили счупване в китковата област. За уврежданията в областта на лицето, дясната
подбедрица, лявата подбедрица, същност това били увреждания, получени от детайли от
купето на лекия автомобил. Обичайно при действието на фрагменти и стъкла, се получавали
такива рани, но при прегледа не бил установил следствия от такива увреждания.
Установени са шест броя белези в областта на дясното рамо от проведеното лечение.
Заболяванията установени в медицинската документация в областта на шийния отдел на
гръбначния стълб, отразени като коренчови увреди, обичайно били така наречената
контузия или навяхване на гръбначния стълб в шийния отдел. Пояснява, че те биха могли да
се получат по време на процесното ПТП в резултат на внезапно форсирано движение на
шийния отдел, а именно сгъване и разгъване, при което се получавали тези увреждания.
Уврежданията, обаче, в областта на поясния отдел нямали връзка с пътнотранспортното
произшествие. Хипертоничната болест също нямала връзка с пътнотранспортното
произшествие. По отношение на обезопасителния колан сочи, че всички описани
увреждания могат да се получат включително и с поставен колан. По делото нямало данни
за коланна травма – не били отразени в медицинската документация типични наранявания за
коланната травма. Увреждането на лице с поставен колан и без поставен колан би било
същото, като сочи, че евентуално пострадалият би получил и травма на шийния отдел – от
сгъването и разгъването. По отношение на степента на инвалидност сочи, че е определена
на база претърпяната травма от пътнотранспортното произшествие, както и на всички
останали съпътстващи здравословни проблеми. Всички заболявания, които са установени,
предложени и представени като медицинска документация при явяването на ТЕЛК,
комисия следвало да обсъди и на всяко едно отделно се давал определен процент. Накрая
се формирал общият процент на нетрудоспособност.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице инж. Й. М. по
допуснатата автотехническа експертиза. От същото се установява, че фабрично процесното
МПС марка „****", модел „******", с рег.№******, било оборудвано с предпазни колани,
включително за пасажерите от двата реда задни седалки. Видът на коланите е триточков
инерционен за предните седалки и за задните странични седалки. При средните места на
задните редове седалки, коланите са от двуточков тип. При откъсване на втория ред седалки
от задните крепежни болтове, седалките са се наклонили напред, в резултат на което
пътниците също са се преместили напред към сближение с гърба на предните седалки на
водач и пасажери. В случай, че е бил използван обезопасителен предпазен колан в
работоспособно техническо състояние, правилно позициониран спрямо тялото на
пострадалия, той е нямало да се премести напред до сближение с предните седалки. При
конкретния случай и механизъм на ПТП, при правилно поставен обезопасителен колан е
следвало да не се наблюдава откъсване на задните болтови конструкции от пода на
микробуса, тъй като част от инерционната сила е щяла да се преразпредели към коланния
механизъм. При изслушване на вещото лице в рамките на проведеното осз на 24.04.2023г.
същото заявява, че е необходима комплексна експертиза, която да изготви заедно с вещото
6
лице – медик по отношение на въпроса за коланната травма.
Допусната и проведена е повторна комплексна съдебно медицинска и авто-
техническа експертиза от вещите лице Д. и М. единствено по въпроса какви биха били
травмите и с какъв интензитет би бил ударът в зависимост от това има или няма поставен
предпазен колан. Същите единодушно сочат, че при правилно поставен предпазен колан,
реално при опит за предпазване с противопоставяне на десния горен крайник на предния ред
седалки, може да се реализира счупването на дясната раменна кост, но не биха се
реализирали травматичните увреждания по лицето и долните крайници, тъй като същите
анатомични области не могат да бъдат увредени от части от купето на микробуса.В този
смисъл и от автотехническа гледна точка, приемат, че към момента на ПТП Ю. Р. Х. е бил
без поставен предпазен колан.
За установяване на твърденията на ищеца за претърпените болки и страдания, е
разпитана свидетелката Б. Х.а, чиито показания съдът кредитира, след като съобрази
разпоредбата на чл. 172 от ГПК / свидетелката е съпруга на ищеца/, доколкото
кореспондират с останалия доказателствен материал. Св. Х.а разказва, че след ПТП-то на
31.08.2020г. съпругът й бил приет по спешност в Окръжна болница - „Света Анна – Варна“.
Дясната му ръка била счупена, като свидетелката показва от рамото до лакътната кост на
дясната ръка/. След два дни ищецът бил опериран, като се наложило да се сложат импланти.
Твърди, че операцията била сложна, защото ръката му била счупена на няколко места. След
операцията много го боляло навсякъде по тялото и бил зле и заради насиняванията и
натъртванията от ПТП-то. Около 10-15 дни след операцията му сложили гипс и се оказало,
че и долу на китката било счупено и гипсирали ръката и там. Гипсът бил махнат след около
2 месеца. По думи на свидетелката съпругът й бил „половин човек“ - не можел да се
движи, тя му помагала да стане, не можел и да се храни с лявата ръка. Сочи, че в болницата
нямало никой с него, а престоят му бил близо един месец. След като го изписали от
болницата, свидетелката сочи, че бил като „малко дете“ – не можел да се самообслужва, да
се облича, боляло го. Твърди, че оплакванията продължили близо година. Процесът на
възстановяване включвал физиотерапии, а съпругът й посещавал невролози, ортопеди и
дори и психолог. Сочи, че съпругът й бил психически изтормозен от преживяното – преди
произшествието ищецът не бил имал проблеми с гнева и с психическото си състояние, а
след травмата станал сприхав и избухлив. Твърди, че е посетил три пъти психолог, който му
предписал хапчета и ищецът се бил успокоил малко. След инцидента станал
нетрудоспособен, все още се събуждал през нощта от болките. След като бил шест месеца
болничен и се възстановявал и след това, към момента все още имал затруднения, болки,
вземал обезболяващи. Започнал и работа – по-леко от предишната /строител/, но работата
като шофьор го затруднявала.
За установяване на възраженията на ответника за съпричиняване, е допусната до
разпит при режим на призоваване свидетелката Г. Б. Д., от чиито показания се установява, че
същата доколкото е виновния водач за ПТП-то и предвид, че майка й, която се е возила в
колата също била пострадала, не може да каже дали в микробуса е имало или не
7
обезопасителни колани, както и дали пътниците са били с тях или не. По искане на ищеца за
опровергаване на твърденията на ответника, е допуснат отново при режим на призоваване
свидетелят Й. Г. Й. – шофьор на микробуса, в който се е возил ищецът. Същият не може да
отговори дали ищецът е бил с поставен предпазен колан или не.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Същевременно, разпоредбата чл.429,
ал.1 КЗ, предвижда, че застрахователят по договора за застраховка "Гражданска
отговорност" се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
От законодателя е въведена допълнителна, специална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на
виновния водач на МПС. Съобразно разпоредбите на чл.498, ал.3 КЗ вр.
чл.496 КЗ вр. чл.380 КЗ, е предвидено да изтече определен период от време от сезирането на
застрахователя за доброволно уреждане на отношенията, а именно тримесечен срок, след
изтичането на който са допустими за разглеждане съдебните претенции. В този смисъл на
първо място съдът следва да прецени дали е допустим предявеният иск, т.е. ищецът следва
да представи надлежни доказателства, че е сезирал застрахователя с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, както и че е изтекъл срока по чл. 498 ал.3 вр. чл. 496 КЗ.
В процесния случай, ищецът е отправил писмена застрахователна претенция към
ответника, като застрахователят му е изплатил сумата от 14 702,62 лв., като страните не
спорят, че от тях 12000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 2 702,62
лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди. Реално спорът между страните е
концентриран по отношение на дължимия размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Исковата молба е депозирана в съответствие с установените в чл. 498 ал.3 от КЗ
предпоставки – при условията на несъгласие с определения и изплатен размер на
обезщетение, поради което и предявеният иск е допустим.
С оглед на безспорните обстоятелства по делото и извършеното от ответника частично
плащане, и предвид подлежащите на установяване от ищеца факти и обстоятелства и
разпределената му доказателствена тежест, то съдът намира, че претенцията за изплащане на
обезщетение е доказана по своето основание, като спорен между страните е единствено
размерът на това обезщетение. Следва да се отбележи и че между страните не е подписано
споразумение във връзка с изплатеното на ищеца обезщетение, в което същият да е заявил
изрично, че изплатеното удовлетворява в пълен размер претенцията на пострадалия, поради
което и последният има основания да претендира по-висок размер на обезщетение от съда,
съразмерно с претърпените вреди.
8
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. С Постановление № 4 от 23.12.1968г. на
Пленума на Върховния съд, което е постановено при действието на отменения ЗУС и е
определено като задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно решение № 1 от
2010г. по тълк. д. №1/ 2009 г. на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от
които следва да се ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по
справедливост. Според мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост"
не е абстрактно, а е такова свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В тази
връзка, на база обективните обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне
на обезщетението, а именно възрастта на пострадалия – ** г.; заключението на експерта по
СМЕ, че не се очаква възстановяване; решението на ТЕЛК на определената ТНР,
установяващо се от показанията на свидетелката Х.а за преживените болки и страдания,
промяната, която е настъпила у ищеца и невъзможността да работи като строител, както до
сега, водят до извод за сериозни болки и неудобства, които ищецът е претърпял и ще търпи
до края на съществуването си.
След като съобрази посочените по-горе обстоятелства, настоящият състав намира, че
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетението на претърпените
неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лв. Предвид, че на ищеца вече са му
изплатени 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, то и сумата, която му се дължи
е в размер на 38 000 лв.
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване, като това възражение следва да се подведе под нормата на чл. 51 от ЗЗД,
според която ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може
да се намали. Съпричиняването не е елемент от фактическия състав на Д.ието. С оглед
принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, фактите относно
съпричиняването на вредоносния резултат подлежат на доказване пред гражданския съд.
/Решение № 51 от 03.05.2017 г. по т. д. № 1971 / 2016 г. на ВКС, II-ро т. о./ На това
основание и съдът следва да разгледа възражението за съпричиняване.
Ответникът твърди, че ищецът не е бил с поставен предпазен колан и/или не е
посещавал назначените му контролни прегледи и не е извършвал рехабилитация, с което е
допринесъл за своето увреждане. По отношение на твърденията за поставен предпазен
колан: От събраните гласни доказателства по делото не се установява твърдението на
ответника. От заключението на вещите лица по комплексната експертиза, която съдът
9
кредитира, доколкото същата е изготвена именно на база съгласуване на техните експертни
становища, обаче, се установява, че ищецът не е бил с поставен предпазен колан. Въпреки
това, съдът не намира основание да уважи възражението, доколкото това обстоятелство,
само по себе си, не води до допринасяне за увреждането. Точно обратното констатира и
вещото лице Д., който заключава, че за степента на уврежданията е без значение дали
ищецът е бил със или без поставен обезопасителен колан. Възражението се явява
неоснователно в тази част, както и в другите две части, предвид че ответникът не успя да
проведе надлежно доказване на твърденията си. Обратното, от показанията на св. Х.а и от
представената медицинска документация се установява, че ищецът е проявил необходимата
грижа и е предприел необходимото за своето възстановяване.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателно изплащане
на задължението:
Съдът намира, че законна лихва върху сумите за обезщетенията за неимуществени
вреди следва да се дължи от най -ранната дата измежду следните: датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
ГПК или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, съобразно разпоредбата на чл. 429 ал.3 от КЗ. В случая, ответното
застрахователно дружество е уведомено за претенцията на ищеца на 22.02.2021г. и
ответникът е изплатил размер, с който ищецът не е бил съгласен, предвид, че е предявил
претенция в много по –голям размер, поради което и законната лихва се дължи съобразно
чл.429, ал.3 от КЗ от датата, на която е предявена застрахователна претенция от увреденото
лице – 22.02.2021г. Претенцията е заявена за период от датата на увреждането- 31.08.2020г.
като до 21.02.2021г. същата е неоснователна. Законната лихва се дължи до окончателно
изплащане на задължението или претенцията на ищеца следва да бъде уважена за периода от
22.02.2021г. до окончателно изплащане на задължението. За периода от 22.02.2021г. до
14.10.2021г. / датата на подаване на исковата молба/ дължимата сума за законна лихва за
забава върху определената главница от 38 000лв. се равнява на 2480,56 лв. / изчисленията са
посредством Апис Финанси/.
По разноските в производството:
Страните са направили искане за присъждане на разноски. Предвид разпоредбата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и двете страни имат право на разноски съразмерно с уважената и
отхвърлената част от иска. Следва да се има предвид, че доколкото на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4
ГПК ищецът не е дължал внасяне на такси и разноски в производството при неговото
образуване, такива разноски не следва да бъдат присъждани в негова полза.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 4000лв., за което
представя доказателства да е заплатено. От страна на ответника е направено възражение за
прекомерност, което съдът определя като неоснователно. Съобразно Наредба № 1 от 9 Юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималната сума
съобразно чл. 7 ал.2 т. 4 възлиза на 3690лв., като по делото са проведени три открити
10
съдебни заседания и на адвоката се дължат и 250 лв. на основание чл.7 ал.9 от Наредбата. В
този смисъл и минимумът по Наредбата възлиза на 3940 лв., до който размер е и
договореното възнаграждение от 4000лв. Сумата, която се следва на ищеца за разноски
съобразно уважената част от исковете съдът изчислява на 3421,29 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна следва да заплати държавна такса
за уважената част от исковете по сметка на ВОС в размер на 1619,22 лв., изчислена и върху
присъдената законна лихва за забава до датата на подаване на исковата молба в съда.
Разноски от бюджета на съда не са направени, поради което и ответната страна не дължи
заплащането им.
С оглед изхода от спора, съразмерно с отхвърлената част от иска и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се дължат разноски. Адвокатското възнаграждение,
което се претендира е в размер на 900 лв., за заплащането на което са представени надлежни
доказателства. Останалите разноски, които се претендират от ответника са 1000 лв. за
заплатени възнаграждения за вещи лица, 40 лв. за депозит за призоваване на свидетел, както
и 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение, които също се установяват да са
извършени като разход. Общо претендираните от ответната страна разноски са в размер на
1945 лв. Съдът изчисли, че съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника се следва
сумата от 281,40 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
*******************, сумата от 38 000 лв. /тридесет и осем хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания, негативни психически преживявания и емоционален стрес,
вследствие на ПТП, настъпило на 31.08.2020 г. по пътя гр. Варна – с. Въглен на
кръстовището на с. Долище, по вина на водача на лек автомобил „*******“, с рег. № ******
Г. Б. Д., чиято отговорност към момента на инцидента била застрахована при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ със срок на действие от 31.07.2020г.
до 30.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2021г. /датата
на предявяване на застрахователната претенция/ до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете в
частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 38 000 лв.
/тридесет и осем хиляди лева/ до предявения размер от 43 000 лв. /четиридесет и три
хиляди лева/, както и в частта по акцесорния иск за лихва за периода от 31.08.2020г.
/датата на увреждането/ до 21.02.2021г. /датата на предявяване на застрахователната
11
претенция/, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Варненския окръжен съд сумата от
1619,22 лв. /хиляда шестстотин и деветнадесет лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща дължимата държавна такса, като и сумата от 5 лв. /пет лева/, държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
*******************, сумата от 3421,29 лв. /три хиляди четиристотин двадесет и един
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща съответната част от направените от
страната разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. *******************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Дианабад, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, сумата от 281,40 лв. /двеста осемдесет и един лева и четиридесет
стотинки/, представляваща съответната част от направените разноски за адвокатско
възнаграждение, депозити за вещи лица, свидетел и съдебно удостоверение, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12