№ 4793
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110158324 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26
ЗЗД за признаване на клаузи от договор за паричен заем № 5795590/08.03.2022 г., сключен
между страните, за нищожни, поради: противоречие със закона, добрите нрави, заобикаляне
на закона и неравноправност, а именно – на клаузата по чл. 1, ал. 3, предвиждаща
заплащането на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 817,80 лв. и на
клаузата по чл. 5, ал. 2, предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на
обезпечение в размер на 545,10 лв.
Ищецът твърди, че на 8.3.2022 г. сключил с *** договор за заем, по силата на който
следвало да й бъде отпуснат заем от 1300 лева, като в договора било уговорено, че
кредитополучателят дължи сумата 817,80 лева - такса за бързо разглеждане и сумата от
545,10 лева - неустойка. Оспорва двете клаузи като нищожни, поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, неравноправност.
Ответното дружество, в срока за отговор сочи, че счита исковата молба за нередовна,
като сочи, че ищецът не е представил препис на договора. Оспорват се доводите за
нищожност, като по отношение неустойката се сочи, че същата съдържа в себе си
обезпечение за евентуални негови пропуснати ползи, същата не противоречи на добрите
нрави, защото предвиждането й отговаря на високия риск, който ответникът е поел, а в ГПР
не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си.
Таксата за експресна услуга, не отговаря на нито една от хипотезите на чл.10а ЗПК, а
едновременно с това, се твърди, че е предвидена, при съобразяване на дейността, която
служителите следва да извършат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
1
страните, съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си за сключен договор за кредит, твърдението си, че договорът
предвижда заплащане на сумата 817,80 лева - такса за бързо разглеждане и сумата от 545,10
лева - неустойка. Съдът е задължил ответника да представи сключения между страните
договор, като го е предупредил, че при непредставянето му може да приеме, че на 8.3.2022 г.
между страните е сключен договор за заем, по силата на който ответникът е предоставил на
ищцата заем от 1300 лева, като в договора било уговорено, че кредитополучателят дължи
сумата 817,80 лева - такса за бързо разглеждане и сумата от 545,10 лева – неустойка.
Договорът не е представен по делото, като с оглед изявленията на ответника в отговора на
исковата молба съдът приема, че по делото е установено, че между страните е сключен
договор за паричен заем № 5795590/08.03.2022 г., по силата на който ответникът е
предоставил на ищцата заем от 1300 лева, като в чл. 1, ал. 3 е уговорена клауза,
предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документи в размер на
817,80 лв., а в чл. 5, ал. 2 – клауза, предвиждаща заплащането на неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размер на 545,10 лв. Тези изводи се подкрепят и от
представените от страните останали доказателства по делото.
Исковете са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може
да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да
разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-
тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по–леките – липса на
основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала
или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените
от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада
вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени
искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см.: решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д.
№ 4923/2019 г. на IV г. о., решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г.
о., решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о., решение № 2 от
22.04.2020 г. по гр. д. № 1153/2019 г. на IV г. о. и др./. Съдът намира, че сключеният между
страните Договор за заем попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на
потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно, за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146
ЗЗП и защитата по ЗПК.
По иска за нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 3, предвиждаща заплащането на
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 817,80 лв., съдът намира
следното:
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, то на първо място следва да
се разгледат твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК. Възможността на
кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на
договора, а именно - отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за бързо
разглеждане е свързана с усвояването и управлението на кредита. Предвидената клауза за
бързо разглеждане в процесния договор е неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна. Оттук и предявеният иск следва да се уважи на това
основание, доколкото процесната клауза противоречи на закона. Посочената клауза се явява
и неравноправна, доколкото възлага допълнителна финансова тежест за потребителя,
оскъпява цената на кредита и по съществото си представлява реализирана за кредитора
2
печалба. Посочената такса несъмнено се явява разход по кредита, който не е свързан с
допълнителни услуги, тъй като се отнася до основния предмет на договора – отпускането на
кредита, като не е ясно нито каква бързина се предоставя спрямо кредит, при който няма
такава такса, нито какво налага разходи за забързано отпускане на кредита и въобще дали
ответникът е правил такива. Съдът съобразява, че ответникът едностранно е наложил на
ищцата заплащане на тази такса, която представлява повече от половината от главницата по
договора за кредит, което води до извод, че таксата е въведена с цел ответното дружество да
се обогати.
Предвид гореизложеното, не следва да бъдат обсъждани останалите евентуални
основания за нищожност на тази клауза.
По иска за нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 2, предвиждаща заплащането на
неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 545,10 лв., съдът намира
следното:
На първо място, съдът приема, че посочената клауза не е нищожна поради
противоречие със закона на посоченото от ищеца основание. Не са нарушени разпоредбите
на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като чрез така уговорената неустоечна клауза се
санкционира неизпълнението на задължението на кредитополучателя да предостави
уговорено обезпечение, а не неизпълнението на задължението за плащане на суми по
договора. С оглед изложеното, следва да бъде разгледано евентуално наведеното основание
за нищожност на цитираната клауза, а именно – поради противоречие с добрите нрави.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби /в този см. Решение 4/2009 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС,
Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, определение № 877 по т. д. №
662/2012 г. на ВКС и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип, е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според практиката на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на
принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на длъжника с цел извличане на собствена изгода за кредитора.
Предвид гореизложените принципни съображения, съдът приема, че уговорената
неустойка в чл. 5, ал. 2 от процесния договор е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави, доколкото единствената цел, поради която е въведена, е установяване на
допълнително задължение за длъжника, респ. - допълнително възнаграждение за
кредитодателя. Свободата на договаряне не може да бъде използвана за неоснователно
обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията
следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на
добросъвестност. Предоставянето на обезпечение само по себе си обезпечава изпълнението
на главното задължение на кредитополучателя, а именно - да върне заетата сума в
уговорените срокове и в случай на неизпълнение, в зависимост от предоставеното
обезпечение, кредиторът да може да предприеме принудително изпълнение. В общия
случая, предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора, респективно
3
при непредоставянето му от страна на кредитополучателя, кредиторът не би предоставил
заемната сума или ако я предостави, това ще се отрази на размера на уговорената лихва –
към повишаването й. Изхождайки от характера на неустойката – да обезщети изправната
страна за претърпените вреди, без да се налага същите да бъдат установявани по размер,
следва изводът, че от непредоставянето на обезпечение не може да настъпи вреда,
доколкото обезпечението представлява допълнителна гаранция за изпълнение на едно
парично задължение. Вреди могат да настъпят от неизпълнението на главното задължение
на кредитополучателя да върне заетата сума, но липсата на обезпечение не представлява
вреда, а е фактор, свързан с кредитния риск. Поради тази причина съдът приема, че
непредставянето на обезпечение не може да се санкционира с неустойка. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди, е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В същото решение като критерии при преценката на
съда дали дадена неустоечна клауза е нищожна, поради противоречие на добрите нрави, са
заложени: 1) естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4) съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди,
като изброяването е примерно. В този смисъл, уговорената в чл. 5, ал. 2 от процесния
договор неустойка не обезпечава изпълнението на задължението за връщане на заетата сума,
а, както бе посочено по-горе, представлява цената, която кредитополучателят следва да
плати поради повишения кредитен риск за кредитора. Вреди от непредоставянето на
обезпечението не може да има, още повече, че към момента на сключване на договора (към
този момент съдът дължи преценка на посочените критерии), кредитополучателят не е бил в
неизпълнение на главното задължение по договора. Поради всичко изложено, съдът намира,
че неустоечната клауза за непредоставено от заемателя обезпечение е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави.
С оглед гореизложеното, не следва да бъдат разглеждани останалите евентуални
основания за нищожност на клаузата.
При този изход на спора, разноски се следват само на ищеца, като същият е
представил доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 100 лв., която следва
да бъде заплатена от ответника. Ищецът претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение, при условията на чл.38, ал. 2 ЗАдв. Представен е договор за правна защита
и съдействие, сключен между ищцовата страна и адвокат М. В. М. при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., с който е уговорена защита по двата предявени иска, с оглед на което на
същия съдът следва да определи адвокатско възнаграждение, което ответникът да бъде
осъден да заплати. Съдът намира за необходимо да посочи, че в случаите по чл. 38 ЗАдв
размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, а Наредба № 1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не обвързва българските съдилища, поради това, че е приета
от колективен орган на адвокатурата без нормативен контрол, в противоречие с практиката
на Съда на ЕС и чл. 101, ал. 1 и 2 ДФЕС (Решение по съединени дела C-427/16 и C428/16
ЧЕЗ Електро България и Решение по дело C‑438/22 ), поради което съдът не обосновава
преценката си на хонорара с определените там размери. Предвид изложеното, съдът намира,
че с оглед осъществена на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв безплатна адвокатска защита,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, процесуалните
4
действия на адвоката, както и материалния интерес по делото от 1326,9 лева, на адв. М.
следва да се присъди възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.
По делото не са налице доказателства, от които да се направи извод, че ищцата не е
материално затруднено лице, като възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни. Недоказано е възражението на ответното дружество, че при сключването на
договора за заем ищцата е декларирала, че работи, но дори това да е така, то не е
достатъчно, за да се направи извод за имущественото й състояние, респективно – да се
приеме, че не е материално затруднено лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД клаузата на чл. 1, ал. 3,
предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документи в размер на
817,80 лв. и клаузата на чл. 5, ал. 2, предвиждаща заплащането на неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размер на 545,10 лв., уговорени в договор за паричен заем
№ 5795590/08.03.2022 г., сключен между К. М. Ал Намери, ЕГН: **********, с адрес: *** и
***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** /правоприемник на ***, ЕИК: ***/.
ОСЪЖДА ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** /правоприемник
на ***, ЕИК: ***/, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, да заплати на К. М. Ал Намери, ЕГН:
**********, с адрес: *** сторените по делото разноски от 100,00 лв.
ОСЪЖДА ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** /правоприемник
на ***, ЕИК: ***/, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, да заплати на адвокат М. В. М., с адрес:
*** сумата от 480,00 лева за осъществено безплатно процесуално представителство на К. М.
Ал Намери, ЕГН: ********** по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5