№ 54
гр. Смолян, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500059 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№ 01442/18.02.2022г. от Община Ч., представлявана от кмета
Боран Хаджиев срещу Постановление за отказ за намаляване на адвокатски хонорар от
09.02.2022г. по изп.д.№ 7/2022г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег .№ 917 и район на
действие-Окръжен съд –Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност, немотивираност и
незаконосъобразност на обжалваното постановление. Излагат се доводи, че с Решение №
28/07.02.2022г. по В.гр.д.№ 27/2022г. по описа на СмОС жалба с вх. № 00841/27.01.2022г. е
изпратена на ЧСИ Соня Димитрова за произнасяне по възражението за прекомерност както на
таксите на ЧСИ, така и на приетия за събиране в изпълнителното производство адвокатски
хонорар.С обжалваното Постановление от 09.02.2022г. ЧСИ е отказал да намали сумата в размер
на 370 лева за адвокатско възнаграждение и не се е произнесъл по искането за намаляване на
таксите, които са приети за събиране. Твърди се, че въпреки че сумите са изплатени, ЧСИ е
събрал по наложения запор отново цялата сума, която вече е платена преди налагане за запора.
Сочи се, че съгласно връченото му съобщение за образувано изпълнително дело задълженията на
Община Ч. към взискателя към дата 17.01.2022г.са в размер на сумата от 2 277,28 лева, както
следва: 1560 лева присъдени разноски, 370,00 лева разноски по изпълнителното производство;
347,28 лева с ДДС дължими такси по изпълнителното производство от Тарифата към
ЗЧСИ.Твърди се, че Община Ч. е заплатила с платежно нареждане № 38436/13.01.2021г. всички
дължими суми на взискателя по приключилото между страните гр.д.№ 77/ 2021г. по описа на РС-
Ч., в това число дължимата главница, разноски за съдебните производства и дължимата лихва до
деня на изплащането на главницата.Длъжникът е платил претендираната главница и законната
лихва много преди срока за доброволно изпълнение, като последващи принудителни действия е
цел удовлетворение на взискателя не са необходими, не са необходими и действия на ЧСИ.Твърди
1
се още, че след като задължението е погасено е налице основание за прекратяване на изп.дело
на основание чл.433,ал.1 ГПК, тъй като длъжника не е дал повод за образуването му, поради
което не дължи начислените му такси и разноски и същите следва да останат за сметка на
взискателя. Твърди още, че доколкото е установено погасяване на задължението на длъжника
преди датата на образуване на изпълнителното дело, то е налице основание за освобождаване на
длъжника от отговорност за заплащане на разноски по изпълнителното дело и в частност на
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Сочи се, че от поканата за доброволно изпълнение не
става ясно какви по вид са таксите по ТТРЗЧСИ в общ размер от 347,28 лева, нито са налице
данни относно начина на определянето им. Не е ясно как е формирана и посочената като дължима
сума за разноски в размер на 370 лева, която е значително завишена и прекомерна. Съгласно т.10
от Наредба №1/2004г.-за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е: т. 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.След
като длъжникът е платил претендираната главница и законната лихва още преди дадения срок за
доброволно изпълнение, то последващи принудителни действия с цел удовлетворение на
взискателя не са необходими, поради което образуваното изпълнително производство не е
усложнено от фактическа и правна страна.Приетият от ЧСИ размер от 385 лева за адвокатско
възнаграждение е прекомерен и следва да се намали до 200 лева само за образуване на
изпълнително дело. Твърди се, че в случая разпоредбата на чл.10,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
е неприложима, тъй като не се установява да са предприемани изпълнителни действия. Моли да
бъде изцяло отменено обжалваното Постановление от 09.02.2022г . по изп. дело № 7/2022 г. по
описа на ЧСИ Соня Димитрова.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от КР. АНТ. С., чрез
пълномощника му адв.Е. С.а, в които оспорва жалбат, като поддържа изложеното становище във
възраженията си с вх.№ 00773/25.01.22г. и вх.№ 01074/03.02.2022г.Твърди се, че в молбата за
образуване на изпълнителното дело е посочен способа за принудително изпълнение - запор на
банковата сметка на длъжника, което съставлява именно „процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания” по смисъла на чл.10,т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което размерът на адвокатското възнаграждение е изчислен на минимума
по Наредбата - 1/2 от дължимия по чл. 7, ал. 2, т. 2 ,който е в размер 170 лв. плюс 200 лева по т.1 за
образуване на изпълнителното дело или общо 370 лева. Видно от писмени документи към делото
двете действия са извършени, договорени и заплатени, поради което жалбата на длъжника е
неоснователна и моля да бъде отхвърлена. Претендира за разноски за настоящето производство в
размер на 200 лв.
В представените по реда на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви от ЧСИ Соня Димитрова се
изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи се, че съгласно чл. 10 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване
на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е 200 лв. Тъй като с молбата си за образуване
адв. С.а е посочила какви действия желае да бъдат извършени от съдебния изпълнител за
удовлетворяване вземането на взискателя, следва да се приложни чл. 10, т. 2 от Наредбата. При
материалният интерес по делото от 1930.00 лв. дължимото минимално адвокатско
възнаграждение е 200 + 182,55 лева или общо 382,55 лева. В случая, адв. С.а е получила 370.00
лв., т.е. под минималния размер, поради отказът да бъде намален адвокатския хонорар е
законосъобразен и следва да бъде потвърден. Неоснователно е твърдението, че не е следвало да се
2
начислява адвокатски хонорар,тъй като по делото има извършени изпълнителни действия.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, писмените възражения
на взискателя и мотивите на ЧСИ счита, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна-
длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт по реда на
чл.435,ал.2,т.7 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 7/2022г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова с рег.№ 917 и район на
действие –ОС-Смолян е образувано по молба вх.№ 267/11.01.2022г.,подадена от КР. АНТ. С. чрез
пълномощника му адв.Е. С.а въз основа на изпълнителен лист № 56/3012.2021г. срещу Община Ч.
за сумата от 1560 лева, представляваща деловодни разноски по гр.д.№ 77/2021г. по описа на РС-
Ч., сумата от 66 лева първоначални такси и разноски за ЧСИ и 370 лева адвокатско
възнаграждение или общо 1996 лева. Като изпълнителен способ в молбата за образуване на
изпълнителното дело е посочен запор на банковата сметка на длъжника. Към молбата е приложено
адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 014434/09.01.2022г., от който
е видно, че между взискателя К.С. и адв.Е. С.а е договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 370 лева, което е отбелязано, че е платено в брой. Представен е и списък на разноските, в който
са отбелязани първоначална такса по ТТРЗЧСИ в размер на 66 лева и Адвокатсок възнаграждение
в размер на 370 лева по чл.10,т.1 от Наредба 1/2004г. в размер на 200 лева и по чл.10,т.2 от Наредба
1/2004г. в размер на 170 лева.
С образуване на изпълнителното дело ЧСИ е изискал справка от ЦРОЗ към МП справка за
вписани по партидана на длъжника особени залози. Изискал е и справка от НАП за задълженията
на длъжника, както и справка за банковите сметки на длъжника. Със запорни съобщения от
17.01.2022г. е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в Българо-американска
кредитна банка АД и в Общинска банка АД.
На длъжника Община Ч. е връчена покана за доброволно изпълнение на 19.01.2022г. , в
която е посочено, че дължимата сума е в размер на 2 277,28 лева от които 1560 лева присъдени
разноски, 370 лева разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар и 347,28 лева такси по
ТТРЗЧСИ, от които по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 209,28 лева с ДДС.
С платежно нареждане от 13.01.2022г. длъжникът е превел на взискателя сумата от
3717,22 лева от които 2000 лева главнице по гр.д.№ 77/2021г., 1560 лева разноски и 157, 22 лева
лихва. Посоченото платежно нареждане е изпратено на ЧСИ на 20.01.2022г.
С молба вх.№ 658/20.01.2022г. длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати производството по
изп.д.№ 7/2022г. на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, тъй като не е дал повод за образуване на
делото и да отмени поканата за доброволно изпълнение ,като разноските по делото да останат в
тежест на взискателя.
С Постановление от 24.01.2022г. ЧСИ е отказал да прекрати производството по изп.д.
№7/2022г , ппосочил е че връчването ная покана за доброволно изпълнение не представлява
изпълнително действие, поради което е отказал да я отмени, както и е отказал да възложи
разноските по делото на взискателя.
С жалба вх.№ 00841/27.01.2022г. длъжникът Община Ч. е обжалвал посоченото
постановление от 24.01.2022г. като е поддържал оплаквания и за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. С Решение № 28/07.02.2022г. по в.гр.д.№ 27/2022г. по описа на СмОС е
потвърден отказът на ЧСИ да прекрати производството по делото и да възложи в тежест на
3
взискателя разноските по него, а в частта му относно оплакването за прекомерност на таксите и
разноските за адвокатско възнаграждение делото е върнато на ЧСИ за произнасяне.
С обжалваното Постановление от 09.02.2022г. ЧСИ е отказал да намали адвокатското
възнаграждение в размер на 370 лева,като е приел, че е съобразен с минималните размери на
адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004г.
При така установеното от фактическа страна възизвният съд счита, че жалбата е
неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано на 11.01.2022г., а длъжникът с платежно нареждане от
13.01.2022г. е превел директно на взискателя дължимата по изпълнителния лист сума, с което е
станал причина за завеждане на делото, тъй като плащането е направено след образуване на
изпълнителното дело, а не преди, както неоснователно се твърди в жалбата. С молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил и изпълнителния способ-запор на
банкови сметки на длъжника, каквито същински изпълнителни действия са предприети от ЧСИ с
налагането на запори върху банкови сметки на длъжника в „Българо-американска кредитна банка“
АД и в „Общинска банка“ АД. Длъжникът е уведомил ЧСИ, че е извършил плащане на
20.01.2022г. след налагането на запорите на 17.01.2022г. Следователно правилно ЧСИ е отказал да
намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, тъй като същото не
надвишава размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.10,т.1 от Наредбата дължимото адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а съгласно чл.10,т.2 от същата
Наредба за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лева дължимото
възнаграждение е 200 лева, а за вземания над 1000 лева-1/2 от съответното възнаграждение по
чл.7,ал.2,т.2-7. В случая претендираната за събиране сума по изпълнителния лист е 1560 лева
,поради което дължимата за нея сума за процесуално представителство по чл.10,т.2 от Наредбата е
170 лева плюс 200 лева за образуване на изпълнителното дело или общо 370 лева, каквато сума е
претендирал взискателя за адвокатско възнаграждение и е призната от ЧСИ за събиране.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че сумата по чл.10,т.2 от Наредбата за
процесуално представителство не се дължи, тъй като не са извършвани принудителни действия с
цел удовлетворяване на взискателя, понеже длъжникът е платил доброволно дължимата сума с
посоченото платежно нареждане. Към момента на образуване на изпълнителното дело длъжникът
все още не е бил платил дължимата по изпълнителния лист сума. В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е посочил какви принудителни изпълнителни действия иска да
бъдат извършени от ЧСИ и такива са извършени чрез налагане на запори върху банкови сметки на
длъжника, поради което е дължимо и възнаграждението за процесуално представителство в размер
на 170 лева.
Като е достигнал до същия извод ЧСИ Соня Димитрова е постановила законосъобразен
акт, който следва да бъде потвърден.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че тъй като задължението е погасено, не се
дължи таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. С Решение №640/04.10.2010г. по гр.дело №920/2009 г. на
ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос по приложението на т.26 от
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ и в частност: дължи ли се такса по т.26 от Тарифата по
всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата
4
– платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител. С това решение е
прието, че съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с
изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда. Когато плащането е направено след започване на
изпълнителното производство, т.е. длъжникът е погасил задължението си след предявяване на
изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал.1 ГПК,
изпълнението започва именно от момента , в който взискателят поиска писмено от съдебния
изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл.53, ал.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно
който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е
погасил в срока за доброволно изпълнение. Прието е, че в случаите, когато изпълнението се
извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за
доброволно изпълнение. Прието е също, че таксата върху събраната сума за изпълнение на
парично вземане по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след
започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или
сумата е постъпила по изпълнителното дело. В същата насока е разрешението на правния въпрос,
дадено в решение № 82/08.05.2012 г. по гр.дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 266 от
19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о.; Решение №132/25.03.2015г. по в.гр.дело
№1178/2015 г. на Старозагорския окръжен съд; Решение от 17.11.2014 г. по в.гр.дело № 580/2014
г. на Сливенския окръжен съд; Решение № 206/13.06.2019 по в. гр.дело №321/2019 г. на Пернишки
окръжен съд.След като в случая длъжникът Община Ч. е погасил задължението си след образуване
на изпълнителното дело, то дължи дължи и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Соня Димитрова, обективирани в Постановление
за отказ за намаляване на адвокатски хонорар от 09.02.2022г. по изп.д.№ 7/2022г. по описа на
ЧСИ Соня Димитрова, с рег .№ 917 и район на действие-Окръжен съд –Смолян.
ОСЪЖДА Община Ч. ,БУЛСТАТ *********, С АДРЕС: ГР.Ч.,ул.“Б.“ № 44Б,
представлявана от кмета Боран Хаджиев да заплати на КР. АНТ. С., с ЕГН **********, с адрес
гр.П., бул.“Ш.с.“ № 146 разносикпо делото в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6