РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. гр.Мадан, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100217 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „*******" ООД, ЕИК
********* седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. „********“ ***,
представлявано от В.. И., чрез пълномощника юрисконсулт К. К., с която е
предявен иск да бъде осъден ответника В. С. Д., като наследник на заемателя
С. А. Д., да заплати на ищцовото дружество, сума в общ размер 1672,67 лева,
представляваща задължение по Договор за паричен заем № ******* сключен
между наследодателя на ответника и дружеството, включваща: неплатена
главница - 1339,94 лева и неплатена договорна лихва - 332,73 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
настоящия иск в съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на ******** г. между С. А. Д.,
наследодател на ответника В. С. Д. и „********“ ООД, в качеството му на
небанкова финансова институция, отпускаща заеми, е сключен договор за
паричен заем № **********, с подробно посочени в чл. 3 параметри, като
неразделна част от сключения договор за заем съставлява Погасителен план, в
който е направено описание на падежните дати и размера на дължимите
погасителни вноски по него.
Сочи се, че след сключване на договора за паричен заем № ******
1
заемателят С. Д., наследодател на ответника В. Д. е направил две погасителни
вноски и е заплатил сума за погасяване на задължението си по този кредит в
общ размер на 502,00 лева. На дата *******г. С. Д. е починал, като видно от
удостоверение за наследници № *******/*******г. издадено от общ. Рудозем
единствен наследник на заемателят С. Д. е В. С. Д. - дъщеря.
Твърди се, че във връзка с образуваното от „******“ ООД на основание
чл.51 от ЗН гр.д. № ***/****** г. по описа на PC М., е обективирано в
Протокол № **/******** г. волеизявлението на В. Д., като същата приема
наследството оставено от наследодателя й С. Д. - заемател по договор за
паричен заем № *******. Ответното дружество твърди, че към датата на
подаване на настоящата искова молба дължимата сума по договор за паричен
заем № *******е в размер на 1672,67 лева, представляваща сбор от
непогасената главница и договорната лихва, като предвид обстоятелството, че
заемателят е починал и е било необходимо време за призоваване на
наследника да заяви приема или не наследството, към дължимата по договора
сума не е включена натрупаната лихва за забава.
Сочи се, че след установяване на наследник, приел наследството, за
ищцовото дружество възниква правен интерес да търси плащане на
дължимата по договор за паричен заем № **** сума, като се иска заплащане
само и единствено на сума в размер на 1672,67 лева, представляваща сбор от
неплатената главница в размер на 1339,94 лева и неплатената договорна лихва
в размер на 332,73 лева, дължима за периода от 22.05.2022г. до датата на
последната падежна вноска по договора за заем 22.06.2023г. По изложените
съображения моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Между С. А. Д. - наследодател на ответника В. С. Д., в качеството му на
заемател и ******* ООД – заемодател, е сключен Договор за паричен заем №
******** от ****** г. към искане № ******, при следните параметри: Размер
на отпуснатия заем: 1500 лева; Месечен лихвен процент: 3.300%; ГПР:
48,065%; Брой вноски: 15; Дата на последно плащане: 22.06.2023 г; Обща
2
сума за плащане: 1930,01 лева. Заемната сума в размер на 1500 лева е усвоена
от заемополучателя, което обстоятелство се установява и от представеното
заверено копие от Договор за паричен заем № ********от ******* г. към
искане № ****** - съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят с полагането на
подписа си удостоверява, че е получил заемната сума в размер на 1500 лева.
Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите
условия към договора за заем (достъпни на Сайта на „********” ООД:
********* и с още едно от посочените по - долу обезпечения, по избор на
Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите
условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от
Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите
условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя.
Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването
му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.
10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи
на заемодателя неустойка в размер на 1834,99 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем. Видно
от представения погасителен план към договора размерът на погасителната
вноска без неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 128,67 лева. Размерът на
разсрочената неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение
възлиза на 122,33 лева, а общия размер на погасителната вноска с включена
разсрочена неустойка по чл. 8 от Договор за заем е в размер на 251 лева. Така
общо дължимата сума от заемополучателя по договора възлиза на 3765 лева.
Като доказателство по делото са приети договор за паричен заем №
******* от ******* г., погасителен план към договор за заем № ****** от
******** г., справка извлечение за извършени плащания по договора, РКО №
***/****** г.., удостоверение за наследници изх. № ******/******* г.
издадено от Община Р., от което е видно, че С. А. Д. е починал на ********г.,
като е оставил за свой единствен наследник по закон дъщеря си В. С. Д. ЕГН
********** - ответник в настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
3
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
наследодателя на ответника е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла
на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.
4 ЗПК. Ответникът е физическо лице, което при сключването на договора
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност,
поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето
защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит.
Съдът следи служебно за действителността на договора и на ненаведени
от страните основания в следните хипотези: 1) когато е налице противоречие с
добрите нрави /ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 125 от
10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г. о./; 2) при неравноправни
клаузи във вреда на потребителя - / Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. №
2613/2016 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на ВКС, II т. о./; 3) при нарушаване на императивни правни
норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при
положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на
доказателства - /Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 3342/2017 г. на
ВКС, IV г. о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/ 2014 г., ВКС, IV
г. о./.
Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата
валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на
който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, за спазването на които съдът следи служебно, тъй като
са императивни.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, съгласно
която разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
4
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;
ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. В процесния случай, недействителноста на процесния договор
поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъде
разгледана съвместно, доколкото е неразривно свързаниа с клаузата на чл. 8 от
Договора. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й
с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така
въведените изисквания в цитираните по-горе клаузи от договора за броя и
вида обезпечения (двама поръчители и обезпечение по избор на заемателя:
първа по ред ипотека, особен залог върху движимо имущество, банкова
гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя) и срока за
представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя
са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително невисок размер от 1500 лева.
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, първа по
ред ипотека върху недвижим имот, залог върху движима вещ на стойност два
пъти общата сума за плащане или поне две лица- поръчители, които да
отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях.
Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними
от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна
непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на
обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита.
5
Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него „неустойка” към
договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин
да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. С това допълнително плащане се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид посочения в
договора ГПР 48,065 %, размера на отпуснатия кредит - 1500 лева, срока на
договора от 15 месеца, както и размера на неустойката от 1834,99 лева, която
надвишава размера на главницата по договора. Самия кредитор в
погасителния план по договора изначално включва вземането за „неустойка
при липса на обезпечение” при формирането на анюитетната вноска.
Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика
се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че
вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за
кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения
процент по договора, така и в годишния процент на разходите. Ето защо
процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от
ЗПК, тъй като посочения в договора лихвен процент и ГПР не отговаря на
реално прилаганият между страните, което води до недействителността на
договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от една
страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга -
към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори
целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.
26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат
останалите аргументи на ищеца.
6
На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в
настоящия случай възлиза на 1500 лева. От признанието на ищеца в исковата
молба се установява, че ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от
502,00 лева, която сума следва да бъде приспадната от главницата по кредита,
поради което разликата между подлежащата сума на връщане на основание чл.
23 от ГПК и общо заплатената от заемополучателя сума възлиза на 998,00
лева. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание и размер за сумата от 998,00 лева - главница по кредита, като за
разликата над тази сума до предявения размер от 1339,94 лева – главница и за
сумата от 332,73 лева – договорна лихва, дължима за периода от 22.05.2022 г.
до 22.06.2023 г., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 163.84 лева –
представляващи разноски за заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., обл. С., ул.
„*******“ № **, ет. *, ап. * , бл. *, ап. *, да заплати на „*******“ ООД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. „******“ № ***,
представлявано от управителя В. М. И., сумата от 998,00 лева /деветстотин
деветдесет и осем лева/ - главница по Договор за паричен заем № ***** от
*******г., сключен между „********“ ООД и С. А. Д. – наследодател на В. С.
Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска - 31.05.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 1339,94 лева и за сумата от 332,73
лева – договорна лихва, дължима за периода от 22.05.2022 г. до 22.06.2023 г.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., обл. С., ул. „*******
№ **, ет. *, ап. * , бл. *, ап. *, да заплати на „*********“ ООД, ЕИК *****със
седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. „******“ № ***, представлявано
7
от управителя В. М. И., сумата от 163.84 лева /сто шестдесет и три лева и
осемдесет и четири стотинки/ - направени по делото разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8