№ 2249
гр. С., 20.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря В.Г.Н.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110127743
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предмет на настоящото производство са предявени от „ДРУЖЕСТВО” ЕАД срещу Н.
В. КР. осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД /съобразно уточнение
на исковата молба, направено с молба от 18.06.2021 г./ за следните суми: сумата 792.18 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за стопански нужди за имот с
абонатен номер . през периода м.07.2017 г. – м.04.2020 г., с която ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане; сумата 134.07 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 30.09.2017 г. до 07.05.2021 г.; сумата 35.07
лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.06.2018 г. –
м.02.2020 г., ползвана без правно основание, с което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, сумата 6.66 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за
периода 31.07.2018 г. – 07.05.2021 г.
Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД твърди, че наследодателите на ответника Н. В. КР. – З.
Й. КР. и Б.Е., са потребявали топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот,
представляващ магазин, находящ се в гр. С.. за периода от м.07.2017 г. – м.04.2020 г. Сочи,
че въпреки отправената покана не бил сключен писмен договор с ищеца за доставка за
топлинна енергия до процесния обект. Ответникът бил ползвал топлинна енергия през
исковия период и не е заплатил дължимите суми за това, с което се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, на ответника да е била връчена покана за
доброволно изпълнение, с която бил информиран за размера на неплатените суми, но
липсвало доброволно плащане в предоставения им срок. Ето защо, моли съда да уважи
предявените искове.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се твърди,
че Н.К. е направила отказ от наследството на З. Й. КР. и от наследството на Б. Е. КР., като в
тази връзка се представят два броя съдебни удостоверения, издадени от Софийски районен
съд, 158 състав и 149 състав.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД, счита предявените искове за
основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, ищецът следва
да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
количеството на реално доставената топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност, потребяването от страна на ответника на топлинната енергия, както и
предоставянето на услугата дялово разпределение за процесния период, вкл. и размерът на
същата, както и обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на разходите за
заплащане на стойността на ползваната през процесния период енергия и услуга дялово
разпределение.
Доколкото процесният имот /магазин/ е стопански обект, потребената в него топлинна
енергия е за стопански нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов
клиент е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – в този смисъл чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Тъй като
такъв договор не е сключен с ответника, между страните не е възникнало валидно
облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, въз основа на
което ищецът да претендира заплащането от ответника. Поради това предявеният иск е на
основание настъпило неоснователно обогатяване.
Съдът намира, че от ищеца в съответствие с носената от него доказателствена тежест
по чл. 154, ал. 1 ГПК не е доказано ползване на процесния топлофициран имот от ответника.
Основен елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД е фактическото ползване на
процесния имот, тъй като именно то определя субекта, който се е обогатил с ползваната
топлинна енергия, без да заплаща цената за сметка на ищеца, който е обеднял от
доставката . Ирелевантно за това фактическо ползване е притежанието на собствеността
върху имота, освен в хипотезата, при която собственикът на имота признава, че ползва
същия, като елемент от правомощието му владение, респ. – при доказано ползване, което
доказване следва да бъде реализирано от ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
В случая ищецът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдението си,
че именно ответникът е ползвал процесния недвижим имот през релевантния за делото
период, респ. че е консумирал предоставената от ищеца топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, като по този начин си е спестил необходимите разходи. Не се установява и
твърдението на ищеца, че ответникът Н.К. в качеството си на собственик на имота следва да
отговаря за начислените суми топлинна енергия. Последната, предвид направените откази
от наследство, както на З. Й. КР., така и на Б. Е. КР., не се явява собственик на процесния
имот, тя няма никакво отношение към имота – нито е собственик, нито е ползвател на
същия. респ. тя не притежава качеството на наследник по закон на З. Й. КР. и на Б. Е. КР..
Съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматически към наследниците.
С извършения отказ от наследство, наследникът губи правата си върху имуществото на
наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството. Отказът от
наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде загубено
правото му на наследяване. Важно е да се подчертае, че тук не става въпрос за наследник на
2
починало в хода на процеса лице /ответник/, поради което и не се касае за хипотеза на
приемство в процеса /чл. 227 ГПК/ и съдът няма задължение да издири и конституира в
процеса правоприемниците на починалото лице.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че исковите
претенции по чл. 59 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Като последица от
неоснователността на предявените главни искове, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и обусловените от тях искове за акцесорното вземане за обезщетението за забава
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски, но, доколкото такива не са сторени, то съдът не му присъжда разноски.
Воден от горните мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. С.. срещу Н. В. КР., ЕГН **********, с адрес в гр. С.,
ул. „С.Р.“ № 35, ет. 2 искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 792.18 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за стопански нужди за имот с абонатен номер .,
представляващ магазин, находящ се в гр. С.. през периода м.07.2017 г. – м.04.2020 г., с която
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата 134.07 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.09.2017 г. до
07.05.2021 г.; сумата 35.07 лв., представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2018 г. – м.02.2020 г., ползвана без правно основание, с което
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 6.66 лв. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. –
07.05.2021 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ДРУЖЕСТВО” ЕАД – „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3