О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София,
04.03.2021г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪД, IV–ти състав, в закрито заседание на
четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
АДЕЛИНА
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Иванова в.н.ч.д.№ 83 по описа за
2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава XXIІ от НПК.
Предмет на въззивна проверка е протоколно определение на СНС, 6-ти
състав, постановено на 17.02.2021г. по н.о.х.д. №195/2019г., с което при
условията на чл.309 ал.2 НПК на
подс.Б.С.А. е взета МНО „Парична гаранция“ в размер на 3000 /три хиляди/
лева.По предвидения в процесуалния закон ред е потвърдена й взетата спрямо
подс.Б.Д.Й. МНО „Задържане под стража“.
В законоустановения срок определението е
атакувано от подс. Б.С.А., който в депозирани
чрез защитника си – адв. С. въззивна частна жалба и допълнителна молба очертава
необоснованост на постановения съдебен акт.Поставя се акцент на липсата на
изискуемата от закона предпоставка - реална опасност от укриване по отношение
на подсъдимото лице, довела до дерогиране на законовите предписания.Обръща се
внимание на изрядното процесуално поведение на А., както и на чистото му
съдебно минало.Изложени са доводи за материална невъзможност от страна на
жалбоподателя да заплати определената от съда сума, предвид факта че същият не
е трудово ангажиран и разчита на финансовата издръжка на своите родителите.По
изложената аргументация се претендира спиране на постановеното на
17.02.2021г. по н.о.х.д. №195/2019г. определние до произнасяне по частната
жалба от второинстанционния съд, а по същество се отправя искане за отмяна на
взетата МНО.
Срещу протоколното определение на СНС е
постъпила частна жалба и от подс.Б.Д.Й., чрез процесуалния му представител -
адв.З., в която жалба се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, като се релевират доводи за липса на
опасност от укриване и от извършване на престъпление, предопределени от
продължителния период на изтърпяване на МНО „Задържане под стража“, от
примерното процесуално поведение на подсъдимия, неговото семейно положение и от
възможността за
въздействие върху свидетелите, с оглед обстоятелството на приобщаване на
събраните по делото доказателства.В допълнение защитата акцентира и върху факта на постановена
оправдателна присъда от първоинстанционния съд касателно вменената на подсъдимото лице вторична
престъпна дейност.По очертаните в жалбата аргументи се отправя
искане за изменение на МНО в по-лека такава, като предвид конкретиката на
обвинението се изразява мнение, че МНО „Домашен арест„ се явява подходяща
алтернатива на приложената процесуална принуда.
Настоящият въззивен съдебен
състав, след като се запозна с атакуваното определение, с материалите по делото
и обсъди доводите, очертани в подадените частни жалби, намира за установено следното:
Частните жалби са подадени в
срока по чл.342 НПК от активно-легитимирани лица с изявен
правен интерес и срещу подлежащ на проверка първоинстанционен съдебен акт,
поради което същите се явяват процесуално допустими, но разгледани по същество
са неоснователни.В частност жалбата на подс.Б.А. с отправено искане за спиране
изпълнението на обжалваното определение се приема за процесуално недопустима,
като мотиви в тази вр. ще бъдатг изложени по-долу в съдебния акт.
На първо място при преценката по
същество на процесния спор въззивният съд отбелязва факта на липса на изложени
мотиви към атакуваното съдебно определение, което създава една невъзможност за
проследяване волята на контролираната съдебна инстанция, но това обстоятелство
само по себе си не се оценява за самостоятелно основание за отмяна на съдебния
акт.
На следващо място и видно от
материалите по делото, на 17.02.21г. основният съд постановява присъда по отношение
на подсъдимите А. и Й., съгласно която ги осъжда за престъпление по чл.321 ал.3
т.2 вр.ал.2 НК и им налага наказание „лишаване от свобода“, съответно за срок
от 4 години за първия от тях и за срок от 5 години за втория от двамата
горепосочени подсъдими.С така постановената присъда и на осн.чл.304 НПК подс.Й.
е признат за невиновен за вменените му престъпления против личността.При това
положение и при липсата на изрична мотивировка въззивният съд приема, че
единственото фактическо основание на СНС за произнасяне по отношение на мерките
за неотклонение на двамата въззивни жалбоподатели се явява именно
обстоятелството на постановяване на осъдителна присъда с наложени наказания от
горепосочения вид и размер.
Нормата на чл.309 ал.2 НПК дава
правна регламентация на съблюдаваните условия, свързани с мерките за
неотклонение в този процесуален момент, като тази норма не е императивна по
своя характер. Визираните от законодателя изисквания са изчерпателно изброени в
разп. на чл.309 ал.2 НПК, като горното обстоятелство на постановяване на
осъдителна присъда с конкретните наложени на подсъдимите Й. и А. наказания
запълват частично тези законови изисквания. В допълнение обаче следва да се
прецени наличието на реална опасност от укриване.
Според АСНС, правилно
първостепенният съд е взел МНО „Парична гаранция“ спрямо подс.Б.А..Конкретния
вид МНО е определен при съблюдаване на процесуалните правила и при отчитане на
конкретиката по делото – в случая очертаната неправомерна дейност обективира
висока степен на обществена опасност на престъпно посегателство по чл.321 НК, която
не може да бъде пренебрегната при определянето на
подходяща мярка за процесуална принуда, обезпечаваща присъствието на
изправеното пред правосъдието лице.В тази вр. следва да се съобрази и
конкретния вид и срок на наложеното наказание, а именно ЛСВ за срок от 4
години, което наказание (като нововъзникнало обстоятелство) само по себе си се
явява достатъчно основание за формиране на мотивация у подсъдимия за избягване
от наказателно преследване, респ. за отклонение от обективираното до този
процесуален момент примерно поведение.Съдът счита,
че наложената по отношение на подсъдимото лице мярка с икономически характер
съответства на законовите изисквания, предвидени в чл.61 НПК и гарантира
ефективното провеждане на наказателното производство.Действително нормата на
чл.61 ал.2 НПК визира и задължение на съда за съобразяване на размера на
паричната гаранция с имущественото положение на подсъдимия, но видно от самата
текстова формулировка на горната норма, това не е единственият критерии –
законовият регламент носи съдържание, че се взема предвид „и имущественото
положение“, т.е. наред с имущественото положение се преценяват и всички общи
критерии по чл.56 ал.3 НПК, а последните включват и високата обществена
опасност на деянието и събраните доказателства.Безспорно е, че престъплението
по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК се ползва с висока обществена опасност,
презумптивно изводима от предвиденото наказание, а в случая дори и наложеното
наказание ЛСВ за срок от 4 години не се явява минималното такова, а фактът на
постановяване на осъдителна присъда е признак за преценена от първостепенния
съд доказателствена обезпеченост.Именно при горните доводи, АСНС приема за
неоснователна подадената въззивна частна жалба.
В допълнение касателно
атакуваното определение относно взетата МНО спрямо подс.Б.А. съдът подчертава и
следното: СНС е допуснал определена непрецизност в своя съдебен акт, тъй като
не е определил срок за внасяне на определената парична гаранция, а срокът се
явява задължителен такъв съгл.чл.61 ал.4 НПК.Именно поради този пропуск в
атакуваното определение, въззивният съд приема за приложим максимално
предвидения законов срок от 15 дни, което се явява и в интерес на самото
подсъдимо лице, по повод на чиято въззивна частна жалба е инициирано настоящото
въззивно производство.Пропускът на основния съд за определяне на срок за
внасяне на паричната гаранция обезсмисля и произнасянето от страна на АСНС по
отправеното искане за спиране изпълнението на атакуваното определение, поради
което в тази й част въззивната частна жалба се явява процесуално недопустима.
Апелативният
специализиран наказателен съд счита за правилен и законосъобразен
първоинстанционния съдебен акт, с който е потвърдена МНО „Задържане под стража“ на
подс.Б.Д.Й.. Както вече се отбеляза по-горе, процесуалната норма на чл.309 ал.2 НПК задължава съда да
вземе становище относно наличието или липсата на реална опасност от укриване на
подсъдимото лице.В тази насока въззивният състав отчете постановената от СНС осъдителна присъда – касае се за осъждане
за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК, изразяващо се в
участие в ОПГ, създадена с користна цел и предназначена за извършване на
деяния, консумиращи престъпния състав на чл.354а НК, респ. не само първичното престъпление, но и целените вторични такива се
явяват тежки такива по см. на чл.93 т.7 НК. Съдът съобрази и конкретния
каузален принос на подс.Й. в процесната престъпна деятелност – видно от
материалите по делото, личното поведение на подсъдимия се отличава с
изключителна активност, предопределяща извода и за високата обществена опасност
на дееца.Т.е. съобразно общите критерии по чл.56 ал.3 НПК, законосъобразно се
явява продължаващото изтърпяване на МНО „Задържане под стража“, която мярка
създава достатъчно гаранции, възпрепятстващи отклонението на подсъдимия от
наказателно преследване.Този извод се подкрепя и от факта на налични предходни
осъждания от страна на подс.Й. и всяко следващо осъждане води до завишение
степента на опасност от укриване.
По изложените съображения АСНС, IV–ти състав
О П Р
Е Д Е
Л И:
Потвърждава определение на СНС, 6-ти състав, постановено на 17.02.2021г. по н.о.х.д. №195/2021г., с което на подс. Б.Д.Й. е потвърдена МНО
„Задържане под стража“.
ПОТВЪРЖДАВА определение на СНС, 6-ти състав,
постановено на 17.02.2021г. по н.о.х.д. №195/2021г., с което на подс.Б.С.А. е
взета МНО „Парична гаранция“ в размер на 3 000лв., като ОПРЕДЕЛЯ 15-дневен
срок за внасяне на паричната гаранция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
подс.Б.С.А. за спиране изпълнението на взетата МНО и ПРЕКРАТЯВА производството
по в.н.ч.д. № 83/2021г. по описа на АСНС в тази му част.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.