№ 3415
гр. ., 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20241110129518 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от „.“ АД
срещу .. АД за сумата от 793,13 лева, представляваща част от регресно
вземане в общ размер 1305,48 лева във връзка с изплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяването на иска – 21.05.2024г., както и иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 83,02 лв., представляваща част от 136,64 лева -
обезщетение за забавено плащане за периода от 15.08.2023 г. до 20.05.2024 г.
Ищецът твърди, че на 11.04.2023г. в гр. ., е реализирано ПТП, при което
водачът на автомобил „.“ с рег.№ ., чиято . е застрахована при ответника, е
причинил противоправно и виновно щети на автомобил „.“ с рег.№ ., по
отношение на който с ищеца е сключена имуществена застраховка. Ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер 2565,98 лева и е направил
ликвидационни разноски в размер 15 лева. Твърди, че е изпратил регресна
покана до ответника за заплащане на общата сума, като същият е извършил
само частично плащане в размер 1275,50 лева, съответно счита, че се дължи и
останалата сума.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва
наличието на твърдените застрахователни договори, настъпването на
произшествието и плащането на обезщетение от страна на ищеца. Оспорва
размера на вредите, като излага доводи, че стойността на същите е по-ниска,
съответно с извършеното плащане изцяло е изпълнил задължението си.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна
1
страна:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че
в срока на застрахователното покритие на договор за имуществено
застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което
отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска; заявения от него механизъм на настъпване на ПТП и причинната
връзка с процесните вреди, както и размера на действителните вреди. На
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като оборването на
презумпцията е в тежест на ответника.
Между страните не е спорно и се установява от представената по делото
застрахователна полица № . за застраховка „.“, сключена между ищеца и М.Д.
Д. със срок на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 23.03.2023 г. до 23:59 ч.
на 22.03.2024 г., че ищецът се е задължил да покрие щетите, нанесени върху
застрахования автомобил „.“ № . в резултат на събития, представляващи
покрити рискове съгласно приложените общи условия. От представените по
делото застрахователна полица и отчети за плащания по договори за каско за
2023 г. в полза на „.“ АД се установява, че покритието по имуществена
застраховка „.“ на процесния автомобил „.“ е влязло в сила, тъй като се е
сбъднало условието за това, а именно – заплащане на първата премия по
договора. От приложените отчети се установява, че всички премии по
застрахователния договор са били платени, като не се установява договорът да
е бил прекратен към датата на процесното ПТП.
Страните не спорят относно наличието на валидно сключена
застраховка „.” с ответното дружество за л.а. „.“, рег. № . със срок на действие,
обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие –
11.04.2023 г. Това обстоятелство се установява и от приложената по делото
справка за активна застраховка „.“ от ..
По делото също така не е налице спор относно механизма на
настъпването на процесното ПТП, а именно, че на 11.04.2023г. в гр. ., на
кръстовището на бул. „.“ и бул. „.“ водачът на автомобил „.“ с рег.№ .
навлизайки в съседна дясна лента, без да се убеди, че тя е празна, е ударил
попътно движещия се автомобил „.“ с рег.№ ., като в резултат на удара са
причинени щети на последния.
Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава от заключението по
САТЕ, което съдът намира, че следва изцяло да бъде кредитирано, доколкото е
достатъчно мотивирано и не се разколебава от други доказателства, както и от
2
приложеното към делото копие от двустранен констативен протокол за ПТП, в
който е налице изявление и подпис и на двамата водачи. Вещото лице е
посочило също така, че всички увреждания по товарен автомобил „.”, с peг. №
., отразени в описа на застрахователя и протокола за ПТП, се намират в пряка
причинно - следствена връзка с описаното произшествие.
При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че поведението
на водача на лек автомобил „.“ с рег.№ . е противоправно, тъй като е в
нарушение на чл. чл. 25, ал. 1 ЗДвП, който предвижда, че водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, включително
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея (чл. 25, ал. 2 ЗДвП). С оглед на това
следва да се приеме, че вина за настъпване на произшествието има този водач.
Не е спорно по делото и се установява от приетите ликвидационен акт
№ . г., фактура от 16.06.2023 г. и платежно нареждане в полза на „..“ ООД, че
ищецът е заплатил разходите на пострадалия за ремонта на т.а. „.“ с рег.№ .
след процесното произшествие в размер на 2565,98 лв.
Спорен по делото се явява действителният размер на причинените вреди
по товарен автомобил „.“ с рег.№ ., които подлежат на възстановяване от
страна на застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач.
От заключението по приетата съдебно-автотехническа експертиза се
изяснява, че стойността, необходима за възстановяване на т.а. „.”, с peг. № .,
изчислена по средни пазарни цени към момента на произшествието е 2053,63
лева. Съдът намира, че именно тази стойност следва да бъде взета предвид,
доколкото съгласно трайната практика на съдилищата при имуществените
застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се
определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не
повече от три години и е бил ремонтиран в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния сервиз и която е отразена в издадените от него във
връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две условия, т. е., ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или
поправката е извършена не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т.е., изхожда
се от възстановителната стойност на имуществото.
В настоящия случай е видно, че увреденият лек автомобил марка „.“, с
3
peг. № ., е ремонтиран в официалния фирмен сервиз на марката .. От
представените по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ се
установява, че той е с година на производство – 2012 и е бил в експлоатация
над 10 години към датата на произшествието. При липсата на доказателства,
че има причина увреденият автомобил да се ремонтира в конкретен сервиз,
ответникът не следва да отговаря за вредите в размер на по-високите цени, по
които именно цени увреденият лек автомобил е бил ремонтиран в официалния
фирмен сервиз. Съдът намира, че в случая релевантната възстановителна
стойност съответства на изчислената от експерта по средни пазарни цени към
момента на произшествието /2053,63 лева/, тъй като именно тя представлява
обективен критерий за действително причинените вреди, доколкото по средни
пазарни цени ще може да се извърши ремонт с поне средно качество.
По делото не е спорно, че претенцията на ищеца е била частично
възстановена от ответника в качеството му на застраховател на гражданската
отговорност на лицето, което виновно е причинило щетата на т.а. „.” с peг. №
.– за 1275,50 лв.
Следователно искът следва да се уважи за разликата между дължимото
и платеното от ответника, а именно за 778,13 лв., като бъдат прибавени и
обичайните ликвидационни разноски в размер 15,00 лева, чийто размер се
явява обективно обоснован, без да е необходимо да се доказва плащането им –
общо 793,13 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска
– 21.05.2024.
По отношение на претендираната лихва за забава съдът счита, че такава
следва да се присъди от датата, посочена в исковата молба - 15.08.2023 г. до
датата на завеждане на иска, т.е. до 20.05.2024 г. Въз основа на наличния
входящ номер върху писмото на ищеца, с което на ответника са изпратени
осем броя регресни покани и при липса на доказателства в различна насока,
следва да се приеме, че поканата за процесната щета е получена на 14.07.2023
г., съответно към началния момент на претендирания период на забава е
изтекъл срокът за плащане по чл. 413, ал. 3, т. 1 КЗ.
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, на когото
следва да бъде присъдена сумата 400 лева за платени държавна такса и
депозит за вещо лице, както включваща и юрисконсултско възнаграждение в
размер 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул.
„.“ . ДА ЗАПЛАТИ на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
., бул. „.“ № ., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 793,13
лева, представляваща част от вземане в общ размер 1305,48 лева,
представляващо регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение,
4
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска –
21.05.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 83,02 лв. - мораторна
лихва, дължима за периода 15.08.2023 г. - 20.05.2024 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 400 лева, представляваща разноски за държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5