Присъда по дело №1211/2013 на Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда №28/24.03.2014 г. по НОХД №1211/2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд

 

Срещу подсъдимите са внесени обвинения от Окръжна прокуратура Пловдив както следва:

І. Срещу подсъдимия Н.В.К. ***:

- по чл.234в, ал.1 от НК - за това, че на 14.12.2012 г. в гр.Х. чрез другиго – Ж.Б.Г., е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната  мрежа на „ЕВН - България Електроразпределение” ЕАД – Пловдив – КЕЦ „***” – на електрическата инсталация към електромер „Искра” с №********, на търговски обект, обслужващ партида на магазин с измервателна точка /ИТН/ ****** на Н.В.К. в качеството му на ЕТ „Н.В. -7Н”, находящ се на адрес ***, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия;

- по чл.278а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК – за това, че на 08.01.2013 г. в гр.Пловдив, е направил опит да придобие чрез закупуването им от А.Т.Т. културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани /по реда на чл.96-чл.99 от Закона за културното наследство/, а именно 1 брой монета, сребро, размери 5/5 мм, емитент-гръцки полис, VІ-ІV век пр.Хр., на стойност 2000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 6/6 мм, емитент-гръцки полис, VІ-ІV век пр.Хр., на стойност 2000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 7/7 мм, емитент-гръцки полис, VІ-ІV век пр.Хр., на стойност 2000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 23/25 мм, емитент – Аполония Понтика, 400-350 г.пр.Хр., на стойност 5000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 22/24 мм, емитент-Аполония Понтика, 400-350 г. пр.Хр., на стойност 5000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 21/23 мм, емитент Аполония Понтика, 400-350 г.пр.Хр., на стойност 5000 лева, 1 брой фрагмент от амфорикс, глина, ІІІ в. пр. Хр., или всичко на обща стойност 21000 лева, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

ІІ. Срещу подсъдимия А. ***:

- по чл.277а, ал.7 от НК – за това, че на 08.01.2013 г. в град К. противозаконно е държал оръдие - уред за търсене на метали /металдетектор/, за което знае, че е предназначено за търсене на археологически обекти;

- по чл.278, ал.6, пр.3 от НК – за това, че на 08.01.2013 г. в град К. е държал повече от три, а именно десет археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред /по реда на чл.96 - чл.99 от Закона за културното наследство/, а именно: бронзов фрагмент от статуарна група – антична епоха, представляващ фрагмент от еротична сцена – на стойност 100 лева, бронзова халка с диаметър 20 мм – антична/средновековна епохи, представляваща част от апликация или скрепителен елемент към облекло/атрибути, на стойност 5 лева, 1 брой монета, сребро, с размери 10/10 мм, емитент: Месембрия, V-VІ в.пр.Хр., номинал – диобол, на стойност 100 лева, 1 брой монета, сребро, с  размери 9/10 мм, емитент: Месембрия, V-VІ в.пр.Хр., номинал – диобол, на стойност 100 лева, 1 брой монета, сребро, с размери 10/10 мм, емитент: Месембрия, V-VІ в.пр.Хр., номинал – диобол, на стойност 100 лв., 1 брой монета, бронз, с размери 14/15 мм, емитент: нечетлив, антична епоха, номинал – малък - на стойност 15 лева, 1 брой монета, бронз, с размери 18/19 мм, емитент: нечетлив, антична епоха, номинал – неясен - на стойност 10 лева, 1 брой монета, бронз, с размери 19/21 мм, емитент: нечетлив, антична епоха, ІІІ-ІV в., номинал – неясен -на стойност 10 лева, 1 брой монета, бронз, с размери 16/17 мм, емитент: нечетлив, антична епоха, ІV в., номинал неясен - на стойност 10 лева, 1 брой монета, бронз, с размери 18/19 мм, емитент: нечетлив, антична, ІV-V в., номинал неясен, на стойност 10 лева, или всичко на обща стойност 460 лева;

- по чл.278а, ал.1 от НК – за това, че на 08.01.2013 г. в гр. Пловдив е предложил за отчуждаване /на Н.В.К. с ЕГН ********** ***/ културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани /по реда на чл.96-чл.99 от Закона за културното наследство/- а именно: 1 брой монета, сребро, размери 5/5 мм, емитент-гръцки полис, VІ-ІV в.пр.Хр. на стойност 2000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 6/6 мм, емитент – гръцки полис, VІ-ІV в.пр.Хр. на стойност 2000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 7/7 мм, емитент – гръцки полис, VІ-ІV в.пр.Хр. на стойност 2000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 23/25 мм, емитент-Аполония Понтика, 400-350 г.пр.Хр. – на стойност 5000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 22/24 мм, емитент-Аполония Понтика, 400-350 г.пр.Хр. – на стойност 5000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 21/23 мм, емитент-Аполония Понтика, 400-350 г.пр.Хр. – на стойност 5000 лева, 1 брой фрагмент от амфорикс, глина, ІІІ в.пр.Хр., или всичко на обща стойност 21000 лева.

ІІІ. Срещу подсъдимия Ж.Б.Г. ***, **** -  по чл.234в, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК – за това, че в с.Н., област ****, и в град Х.я, обл. ***, при условията на продължавано престъпление, в периода от 14.12.2012 г. до 10.01.2013 г. сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЕВН - България Електроразпределение” ЕАД – Пловдив – КЕЦ „***” и КЕЦ „С.”, както следва: на 14.12.2012 г. в гр. Х., обл. ****, сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЕВН - България Електроразпределение” ЕАД – Пловдив – КЕЦ *** на електрическата инсталация към електромер „Искра” с №******** на търговски обект, обслужващ партида на магазин /с измервателна точка /ИТН/******/ на Н.В.К. в качеството му на ЕТ „Н.В.-7Н”, находящ се на адрес ***, и през периода от 01.01.2013 г. до 10.01.2013 г. в с.Н., обл. ***, сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЕВН - България Електроразпределение” ЕАД – Пловдив – КЕЦ С. на електрическата инсталация към електромер „Искра” с № ***** - обслужващ партида на къща /с измервателна точка /ИТН/*****/, находяща се на адрес: с.Н., обл.***, ул.*** № **, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия.

ІV. Срещу подсъдимия Г.А.П. *** – по чл.294 ал.1 пр.1 от НК – за това, че на 14.12.2012 г. в гр.Х. е спомогнал на лице, извършило престъпление - на Н.В.К., извършил престъпление по чл.234в, ал.1 от НК /за това, че на 14.12.2012 г. в гр.Х. чрез другиго – Ж.Б.Г., е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЕВН - България Електроразпределение” ЕАД – Пловдив – КЕЦ *** – на електрическата инсталация към електромер „Искра” с №********, на търговски обект, обслужващ партида на магазин с измервателна точка №****** на Н.В.К. в качеството му на ЕТ „**”, находящ се на адрес ***, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия/, да избегне наказателно преследване, като с помощта на пломбиращи клещи на „ЕВН-България Електроразпределение” ЕАД – Пловдив – КЕЦ *** с номера „15/EVN” и „08/12” е поставил оловни пломби със същите номера на предпазен щит на ел.табло ТЕПО-2, находящо се на адрес гр.**** и клемния капак на електромер „Искра” с № ***** на търговски обект - магазин  на Н.В.К., в качеството му на ЕТ „Н.В.-7Н”, находящ се на същия адрес, без да се е споразумявал с Н.В.К. преди да извърши самото престъпление.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа внесените срещу подсъдимите обвинения, с изключение на тези, касаещи четири от монетите – предмет на тройната нумизматична експертиза, за които е прието, че са неистински и не са културни ценности, а именно: спрямо подсъдимия К. - за престъплението по чл.278а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК - досежно монета сребро  с размери 7/7 мм, емитент: гръцки полис VІ – ІV в. пр.Хр. на стойност 2000 лева, а спрямо подсъдимия Т. - за престъплението по чл.278, ал.6, пр.3 от НК - за 1 брой монета от сребро с размери 10/10 мм, емитент: Месембрия, V-VІ в. пр.Хр., номинал-диобол,  на стойност 100 български лева, 1 брой монета, сребро, с размери 9/10 мм, емитент: Месембрия, V-VІ в.пр.Хр. с номинал - диобол, на стойност 100 български лева, един брой монета от сребро с размери 10/10 мм, емитент: Месембрия, V-VІ в. пр.Хр., номинал-диобол на стойност 100 български лева и по обвинението за престъпление по чл.278а, ал.1 от НК относно 1 бр. монета сребро с размери 7/7 мм, емитент: гръцки полис, VІ-ІV век пр.Хр. на стойност 2000 лева. Счита, че описаната в обвинителния акт фактическата обстановка е безспорно установена от събраните доказателства. Показанията на св. З. се подкрепят от приложените ВДС от експлоатирани СРС, като се добива представа за действията на подс. К. и Т. в подготовката за извършване на престъпление по чл.278а, ал.2, респективно – ал.1 от НК. Последните разговори установяват намерението да се извърши престъплението, а за случилото се на 08.01.2013 г. при срещата им са разпитани очевидци, като е налице и протокол за оглед, установяващ къде са намерени монетите, протокол за претърсване и изземване - намерени са и други културни ценности. Налице е предлагане за продажба от подс. Т. на тези предмети на подс. К., като стойността на монетите е висока. От приложените протоколи за претърсване и изземване, писма и изготвените експертизи се установява и извършване на престъпленията по чл.277а, ал.7 от НК и по чл.278, ал.6 от НК от подс. Т..

Подс. К. и Г. са контактували помежду си и са се уговорили за манипулация на електромера на К. след смяната му. Извършването на престъплението се установява от проведените разговори, от анализа на местоположението на Г. на инкриминираната дата, от показанията на св. К., от протоколите за оглед на местопроизшествие, от показанията на свидетелите, установили свързването. Начина на свързване е идентичен при двата електромера. Безспорно е установено и извършване на престъплението от подс. П., като в тази насока са обясненията, дадени пред св. К. в хода на досъдебното производство. С оглед отношенията с К., П. го е предупреждавал за извършването на проверки, разяснявал му е какво налага смяна на електромерите, извършил е пломбирането.

Като смекчаващи вината обстоятелства за всички подсъдими следва да се отчетат чистото съдебно минало, а за подс Г. и Т. – и добри характеристични данни. Като отегчаващи за подс. К. и П. следва да се отчетат предишни осъждания, за които са реабилитирани. Наказанията следва да се определят при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като се отчете, че деянието по чл.278а, ал.2 от НК за К. е останало във фазата на опита. На подс. К. следва да се наложи наказание от 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. за престъплението по чл.234в от НК и 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. за престъплението по чл.278а, ал.2 от НК, като на основание чл. 23, ал.1 НК се определи едно общо най – тежко наказание от 2 години лишаване от свобода, към което да се присъедини и наказанието глоба в размер на 5000 лв. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години. По отношение на подс. Т.: за престъплението по чл.277а, ал.7 от НК следва да се наложи наказание от една година лишаване от свобода; за престъплението по чл.278, ал.6, пр.3 от НК – 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв. и за престъплението по чл.278а, ал.1 от НК - 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. И в този случай на основание чл. 23, ал.1 НК следва да се определи едно общо най – тежко наказание от 2 години лишаване от свобода, към което да се присъедини и наказанието глоба в размер на 5000 лв. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години. На подс. Г. следва да се наложи наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв. за престъплението по чл.234в, ал.1 от НК, като изпълнението да се отложи с изпитателен срок от 4 години. На подс. П. за извършеното престъпление по чл.294, ал.1 от НК да се наложи наказание от 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от 3 години. Разноските да се заплатят от подсъдимите. Културните ценности да се отнемат в полза на държавата – на основание чл.278а, ал.6, респективно – чл.278, ал.7 от НК, металдетектора – на основание чл.53, ал.1, б.а НК, електромерите и ключа, изследван при следствения експеримент, да се върнат на „ЕВН - България”, личните вещи – да се върнат, без предметите, иззети от Г. – ел.елементи, предпазители и пломбажен тел, които да се унищожат заедно с останалите приложени по делото веществени доказателства.

Адв. Е. – защитник на подс. К. – пледира съдът да постанови оправдателна присъда и по двете обвинения за подзащитния му, като излага подробни съображения, че същите не са доказани. Монетите не са истински. Обвиненията се основават на показанията на полицейските служители, но тези на св. З. в по – голямата им част са недостоверни. Поемните лица не са присъствали при извършване на процесуално – следствените действия. Вещото лице Ч. е категорична, че изследваните електромери са занесени в нарушение на изискванията, без да са опаковани и пломбирани. Деянието по чл.278а, ал.2 от НК е несъставомерно от обективна и субективна страна.

Адв. Г. – също защитник на подс. К. – поддържа изложеното от адв. Е., както и, че обвиненията не са доказани по категоричен и безспорен начин, като акцентира на обвинението за престъпление по чл.278а, ал.2 от НК. Моли съда да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатите обвинения.

Подс. К. се солидаризира с изтъкнатото от защитниците си, счита, че е невинен и моли да бъде оправдан.

         Адв. Г. – защитник на подс. Т. – поддържа, че са налице процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на обвинителния акт – обвинението спрямо подзащитния му е неясно формулирано. От прокурора в пледоариите е направено изменение на обвинението – променен е броя на монетите, като не става ясно на какво се основава обвинението спрямо Т.. Счита, че производството по делото следва да се прекрати и делото да се върне на прокурора за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения. От доказателствата по делото не се установява единият от подсъдимите да е искал да отчужди, а другият – да е направил опит да придобие културни ценности. Относно обвинението за престъплението по чл. 277а, ал.7 от НК – безспорно е, че подсъдимият е държал металдетектор. След влизане в сила на ЗКН до приемане на наредба №Н-00-0001/14.02.2011 г. не е било ясно от кого ще се извършва регистрация на металдетекторите. След като разрешителните за извършване на дейности се издават на археолог, то той би следвало да регистрира металдетектора, като деянието на подсъдимия е несъставомерно. Относно обвинението за престъплението по чл.278, ал.6 от НК – в обвинителния акт не са посочени всички факти – защо се касае за археологически обекти и какъв е реда за регистрация на такива. Криминализирано е държането на нерегистрирани археологически обекти, а не – на нерегистрирани културни ценности. Налице са несъответствия в цитираните в обвинителния акт текстове от ЗКН, като не става ясно кои са визираните задължения. Налице е несъставомерно обвинение. Иска подсъдимият Т. да бъде признат за невинен и оправдан по всички обвинения.

         Подс. Т. поддържа изложеното от защитника си и моли да бъде признат за невинен и оправдан.

         Адв. П. – защитник на подс. Г. – излага доводи, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод подзащитният му да е извършил престъплението, в извършването на което е обвинен. Липсват данни за извършени действия от страна на Г., като единственото доказателство е, че се е намирал в обхват на клетка на мобилния оператор, обхващаща и дома на подс. К.. Налице са само предположения. Обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, като подсъдимият Г. следва да бъде признат за невинен и оправдан.

         Подс. Г. се солидаризира с изложеното от защитника си и моли да бъде признат за невинен и оправдан.

         От адв. Д. – защитник на подс. П. - също се излагат подробни съображения, че спрямо подзащитния ú следва да се постанови оправдателна присъда. Обвинението се основава само на показанията на св. К., които възпроизвеждат казаното при беседата между тях. Не са събрани безспорни доказателства за извършена манипулация на електромера на подс. К.. ВДС не могат да се използват по отношение на този подсъдим, тъй като обвинението не е за тежко умишлено престъпление. При разследването са допуснати множество пропуски. Обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, а присъдата не може да почива на предположения.

         Подс. П. поддържа изложеното от защитника си и моли да се постанови оправдателна присъда, тъй като не е виновен.

         Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.В.К. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин. Не е женен и не е осъждан. Завършил е висше образование. Регистриран е като ЕТ с фирма „Н.В. - 7Н”. ЕГН **********.

Подсъдимият А.Т.Т. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин. Женен е и е със средно образование. Не е осъждан.  Безработен е. ЕГН **********.

Подсъдимият Ж.Б.Г. е роден на *** ***, обл. ***. Той е българин, български гражданин. Разведен е и е безработен. Не е осъждан. ЕГН **********.

Подсъдимият Г.А.П. е роден на *** *** и също живее в гр. Х.. Той е българин, български гражданин. Разведен е и не е осъждан. Завършил е средно образование. Работи като електромонтьор в „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД - КЕЦ ***. ЕГН **********.

Подсъдимият К. се занимава с търговска дейност, като в качеството си на ЕТ стопанисва магазин в град ***, на ул. ****№**. Същевременно държал под аренда язовир.

Подс. К. и подс. Г. се познавали и били в добри отношения.

Подс. К. и подс. П. също се познавали от години и имали приятелски отношения. При разговорите си постигнали договореност П. да предупреждава при извършване на проверки от служителите на „ЕВН” на електромерните табла и електромерите.

На 01.10.2012 г. е извършена подмяна на електромера, обслужващ партидата на ЕТ на посочения адрес, като тази подмяна била планова, което е и обяснено от П. при запитване на К. за причината, довела до това действие. При следващото отчитане на 12.11.2012 г. /писмо на л.69, т.2 ДП/ инкасаторът установил, че дисплея на електромера е угаснал, като е подадена заявка за подмяната му. В изпълнение на уговорката им, подс. П. се обадил на подс. К. и го уведомил, че ще се извършва смяна, както и причините, които я налагат.

На 28.11.2012 г. П. отново уведомява К., че ще се извърши подмяна, като в последващ разговор от същата дата К. го моли да остави отворен капака на „кафе машината”, и след това да го затвори. Същевременно при проведен разговор с неустановено лице, ползващо телефон с №****, се уговарят да се извършат манипулации. Действия на тази дата обаче както от служители на „ЕВН”, така и от други лица, не са извършени.

 На 13.12.2012 г. П. отново се обадил на К., за да го уведоми, че електромерите са пристигнали и на следващия ден ще се монтират. Обяснил, че ако не се смени електромера, ще се обади, „иначе действайте” /разговор №2, л.15, том, съхраняван РКИ/, като е постигната договореност после П. да извърши пломбирането.

Подс. П. обикновено работел в екип с колегата си – св. С.М.. За да не носят целия инструментариум, двамата били събрали в една чанта най – необходимото за осъществяване на дейността им. Всеки от електромонтьорите - служители на „ЕВН”, при започване на работата си получавал комплект инструменти, включително и пломбиращи клещи. В началото на календарната година му зачислявали и матрици за тези клещи, от едната страна на която бил отбелязван номер на съответния КЕЦ или отдел, и под наклонена черта надпис на латиница „ЕВН”, а от другата страна – двуцифрен номер, указващ /индивидуализиращ/ служителя, а под наклонена черта – последните две цифри на годината. Така за 2012 г. матриците, зачислени на св. М., били с означения от едната страна „15/EVN”, а от другата – „08/12”, а на подс. П. – „15/EVN” и „02/12”.

На 14.12.2012 г. подс. П. и св. М. били на работа и посетили в град Х. ул. **** , като въз основа на заявката в таблото на улицата – ТЕПО – 2, извършили подмяна на електромер, обслужващ партидата на стопанисвания от подс. К. магазин с измервателна точка /ИТН/ №******. За да върви по – бързо работата, обикновено единият от служителите извършвал смяната, а другият изготвял протокола, като взаимно се подпомагали. Демонтиран е електромер на надпис на латиница „Искра” с фабричен №****, като е монтиран електромер от същия вид с фабричен №********. След монтажа е поставена пломба на защитния клемен капак на електромера и на защитния щит на електротаблото, като за монтажа им са използвани клещите, предоставени за ползване на св. М.. За извършената подмяна е съставен протокол от този свидетел.

Преди подмяната на електромера са проведени няколко разговора с подс. Ж.Г. на телефон №******, последният от които е на 14.12.2012 г. /л.17 том, съхраняван в РКИ/.

След смяната на електромера К. се обадил на неустановено по делото лице на телефонен №******, като се уговорили за извършване на манипулация. Предварително имало и договореност с подс. П. за ново пломбиране на електромера след вмешателството. Извършена е намеса в табло ТЕПО – 2, находящо се на адрес град Х., ул. **** №**, като пломбата на предпазния щит е премахната, вратата е отворена, премахната е пломбата на предпазния клемен капак на електромера с фабричен №********, капака е отворен, изходящия проводник на една от клемите е изваден и е монтиран към входящия. По този начин с промяната на свързването потребената електрическа енергия от тази фаза не се отчита от електромера. Таблото е затворено. Впоследствие подс. П., в изпълнение на уговорката, поставил пломби на предпазния капак на електромера и на вратата на таблото, като използвал клещите, зачислени на св. М..

На неустановена дата подс. Г. решил, че сумите, които заплаща за ползваната електроенергия, са прекалено високи, и следва да намали размера им. За целта се снабдил с ключ, с който, след премахване на пломбата, отключил таблото, поставено на стълб пред дома му в с. Н., премахнал и пломбата от предпазния капак на електромера си с №*****, извадил един от проводниците от изходящите клеми на електромера и го монтирал при входяща, като по този начин потребяваната електроенергия не се отчитала в пълен размер. След това монтирал пломба на предпазния капак на клемите на електромера, като използвал стара такава, затворил и заключил предпазния щит с ключ, който притежавал, като поставил друга пломба, също употребявана преди това.

Подс. Т. *** и има интерес към археологията. Същият е работил по граждански договор в РИМ Бургас, като е изпълнявал различни задачи – търсене на археологически обекти под ръководството на археолог, консервация на такива обекти, почистване на находки. За посочените дейности използвал собствен металдетектор, но под ръководството на археолог. Тъй като при работата се установило, че детектора за метал не е регистриран, отношенията на РИМ – Бургас с подс. Т. са прекратени. Въпреки това подсъдимият не предприел каквито и да е действия за регистрация, макар и да продължавал да го използва за това предназначение.

На 04.01.2013 г., след поредна употреба по предназначение на металдетектора, Т. открил три монети. Тъй като се познавал с подс. К. и знаел за интереса му към такива обекти, решил да се консултира с него за намереното. Още същата вечер се обадил, като в поредица от разговори, провеждани по различни телефони, се уговаряли да се срещнат, за да покаже монетите. По различни причини срещите били отлагани.

На 08.01.2013 г. подс. К. ***, като със себе си взел и св. Н.В., който също бил набелязал да изпълни свои задачи. С управлявания от подсъдимия автомобил „Мерцедес” тръгнали от град Х. за Пловдив. К. предварително си бил уговорил среща със св. П.К. – брокер на недвижими имоти. Разговаряли за възможността да вложи средства в недвижимост, като разгледали през същия ден няколко обекта. Тъй като в късния следобед още не бил взел решение, се уговорили да откара свидетелката до дома ú, като след това да си тръгнат със свидетеля В. към Х.. Междувременно обявил намерението си да вземе за детето си сандвич от „Макдоналдс”, намиращ се в близост до бензиностанция „Шел” на кръстовището на бул. **** и бул. ****. Не споделил с пасажерите в автомобила си обаче, че именно там има уговорена среща с подс. Т..

Междувременно същия ден подс. Т. *** заедно със св. Н.К. ***. Задачата на Т. била да се срещне с подс. К., а К. искал да види дъщеря си, която учела тук. Тъй като св. М. и И. искали да свършат и своя работа в Пловдив, след предварителна уговорка на последния с подс. Т. ***, като всички пътували заедно. В град Пловдив пристигнали около 16.30 часа, като Т. се обадил на подс. К. и се уточнили къде да се срещнат.

Тъй като дейността на подс. К. била под наблюдение на разследващите, същите се подготвили за присъствие на срещата.

 Подсъдимите К. и Т. излезли от управляваните от тях автомобили, като застанали встрани. Т. подал на К. две от монетите и той започнал да ги разглежда. В този момент присъстващите на място полицейски служители пристъпили към задържането им. Когато К. видял униформените, се обърнал и тръгнал в обратна посока, но забелязал св. Р., предположил, че е полицай, хвърлил монетите и се спрял. Т. останал на мястото си. Последвало задържането на всички присъстващи лица до извършване на процесуално – следствените действия.

Извършен е оглед на местопроизшествието в присъствието на поемни лица – св. К. и А.. Тъй като вече било станало тъмно, за търсене на монетите е използван металдетектор от полицейските служители. Същите са намерени и иззети.

Извършени са претърсване и изземване и в управляваните от двамата подсъдими автомобили, отново в присъствието на същите поемни лица – св. К. и А.. В автомобила на подс. К. – „Мерцедес” с рег. №РВ ***КК, са намерени и иззети мобилен телефон „Нокиа” ведно със симкарта на „Глобул”; симкарта на „Глобул”; СД „Филипс” с ръкописен надпис „Музей”; 3 бр. книги със заглавия на латиница и фотоапарат „Кодак”, ведно със зарядно устройство.

В автомобила на подс. Т. – „Мерцедес” с рег. № СТ ** АН, са намерени и иззети: керамична форма, представляваща фрагмент от амфорикс, глина, симкарта на „Виваком”; мобилен телефон „Нокиа”, ведно със симкарта на „М-тел”; мобилен телефон „Самсунг”, ведно със симкарта на „Виваком”.

При извършения обиск на подс. К. са намерени и иззети мобилен телефон „Нокиа”, ведно със симкарта на „Глобул”; 6 бр. банкноти с номинал 50 лв.; 36 бр. банкноти с номинал 20 лв.; 6 бр. банкноти с номинал 10 лв., а при извършения на подс. Т. – още една монета от сребро с емитент Аполония Понтика и три броя монети от сребро с емитент гръцки полис, празен найлонов плик и целофанена опаковка.

На същата дата е извършено претърсване и изземване в дома на Т. ***, като са намерени и иззети металдетектор, бронзов фрагмент от статуарна група, бронзова халка, единадесет монети, фрагмент от предмет и копче.

Протоколите са одобрени от съдия от компетентния съд по мястото на извършване на действията - Пловдивски окръжен съд и Бургаски окръжен съд.

На 09.01.2013 г. е извършен оглед на таблото с електромерите, обслужващи имота на подс. К. в гр. Х., като е констатирано, че е променена схемата за свързване на електромер марка „Искра" с фабричен №********, като изходящия и входящия проводник на фаза А са присъединени заедно на входа на клемния блок на електромера, в резултат на което изразходваната електроенергия се измерва с 35.35% по – малко. След направената проверка правилната схема на свързване е възстановена /протокол №66390, л.95, т.1 ДП/.

Подс. П. предал с протокол за доброволно предаване /лист 122, том Ш ДП/ пломбажни клещи, като обяснил, че се водят на колегата му - св. М., но е имал достъп до тях във връзка с работата и ги е използвал за пломбиране електромера на подс. К..

На 10.01.2013 г. са предприети оперативни действия по установяване на подс. Ж.Г.. Същият е призован в РУП – С.. При отиването си там Г. заявил, че не е с автомобил, а е дошъл от гр. Пловдив с автобус и в момента няма мобилен телефон. Полицейските служители се усъмнили, тъй като при извършена проверка били установили, че лицето има лек автомобил марка "Мерцедес" с peг. № РВ ** КМ.

Подс. Г. поискал да ползва тоалетната в управлението в С., но след като му обяснили, че преди това следва да му направят обиск, заявил, че не е спешно. Качили го в полицейски автомобил, за да го транспортират до град Пловдив. При движението си от управлението в град С., полицейските служители видели автомобила на подс. Г. ***. Спрели до него. Подсъдимият се смутил и заявил, че няма ключове и попитал какво следва. Обяснили му, че ще отворят, вероятно като счупят стъкло, така че да бъдат минимални повредите. Подс. Г. размислил и показал ключовете под предната седалка на полицейския автомобил. Заявил, че са били у него и ги пуснал под седалката, зад която се е возил, за да ги скрие. Това била и причината да иска да отиде до тоалетната - да хвърли ключовете и да препятства евентуални следствени действия. 

Извършено е претърсване на автомобила „Мерцедес” с peг. № РВ ** КМ, като са открити и иззети 2 броя секретни ключа, найлонов пакет с единадесет броя ел. елементи, 3 броя ел. елементи, 10 броя стъклени предпазители, парче пломбажен тел, връзка с два авто- и единадесет секретни ключа, 1 брой телефон Сони Експериа ведно със симкарта, ползвана с телефонен №******.

Впоследствие в село Н. е извършен оглед на монтирано на бетонов стълб електрическо табло с електромери, обслужващи имота на подс. Г. ***. Констатирано е, че е променена схемата за свързване на електромер марка „Искра" с №*****, обслужващ партида на къща с измервателна точка №***** - входът и изходът на трета фаза на клемния блок на електромера са монтирани в клемата на входа, като електромера не може да отчита консумацията по тази фаза. Грешка на електромера не може да се установи, тъй като през електромера не минава консумация. Този електромер е демонтиран, поставен е в безшевна торба с пломба №** и е предаден за изследване /протоколи на л.104, 105, т.2 ДП/. При огледа са иззети 3 броя метални пломби от предпазния щит на ел. таблото и от предпазния капак на електромера.

От заключението на археологическата експертиза /л.100 – 105, т.ІІІ ДП/, изследвала иззетите с протокол за оглед на местопроизшествието от 08.01.2013 г. два броя монети с неправилна обла форма, сребрист цвят, релефни изображения по страните, иззетите при обиска на подс. Т. монета с неправилна форма, с релефни изображения по страните, три броя предмети с овална форма, сребрист цвят, релефи по страните и иззетата при претърсването на автомобила на подс. Т. керамична форма, оприличена на гърловина, се установява, че същите представляват:

- монета, сребро, размери 5/5 мм, емитент - гръцки полис, VI-IV век пр.Хр.- на стойност 2000.00 лева,

- монета, сребро, размери 6/6 мм, емитент- гръцки полис, VI-IV bеk пр.Хр.- на стойност 2000.00 лева,

- монета, сребро, размери 7/7 мм, емитент- гръцки полис, VI- ІV век пр.Хр.- на стойност 2000.00 лева,

- монета, сребро, размери 23/25 мм, емитент- Аполония Понтика, 400-350 г. пр.Хр. - на стойност 5000.00 лева,

- монета, сребро, размери 22/24 мм, емитент- Аполония Понтика, 400-350 г. пр.Хр. - на стойност 5000.00 лева,

- монета, сребро, размери 21/23 мм, емитент - Аполония Понтика, 400-350 г. пр.Хр.- на стойност 5000.00 лева

- фрагмент от амфорикс, глина, III в. пр.Хр.

Според експерта всички описани вещи са културни ценности съгласно Закона за културното наследство. Общата стойност е 21000 лева. По повърхността на предоставените за експертиза материали няма следи, които да помогнат за идентифициране и локализиране на местонамирането им. Има увреждания на някои от тях, посочени в показатели „кратко описание" и „физическо състояние". Невъзможно е да се определи времето, през което са увредени материалите.

Според заключението на допълнителната експертиза, изследвала същите монети /л.107, том III от ДП/, поради уникалността на монетите, същите притежават характеристики на движими културни ценности от национално значение, който статут се определя от Министерство на културата. Монетите са с висока нумизматична и научна стойност, представляват уникати, които рядко се намират в пределите на днешната българска държава. Научната им стойност е изключително висока поради информацията, която предоставят за монетната циркулация през VI - IV в. пр. Хр. Пазарната цена според международни аукциони общо за всички идентифицирани монети е в размер на 28 000 евро.

От заключението на археологическа експертиза /л.111-119, т.Ш ДП/, изследвала иззетите от дома на подс. Т. *** веществени доказателства, се установява, че от същите са културни ценности по смисъла на чл.7 ЗКН следните:

- Бронзов фрагмент от статуарна група - антична епоха, представляващ фрагмент от еротична сцена - на стойност 100 лева,

- Бронзова халка с диаметър 20 мм - антична/средновековна епохи-представляваща част от апликация или скрепителен елемент към облекло/ атрибути - на стойност 5 лева,

- монета, сребро, с размери 10/10 мм , емитент: Месембрия, V- VI в.пр.Хр., номинал- диобол- на стойност 100 лева,

- монета, сребро, с размери 9/10 мм , емитент: Месембрия, V-VI в.пр.Хр., номинал- диобол- на стойност 100 лева,

- монета, сребро, с размери 10/10 мм , емитент: Месембрия, V- VI в.пр.Хр., номинал- диобол- на стойност 100 лева,

- монета, бронз, с размери 14/15 мм, емитент: нечетлив, антична епоха, номинал- малък- на стойност 15 лева,

- монета, бронз, с размери 18/19 мм, емитент: нечетлив, антична епоха, номинал- неясен- на стойност 10 лева,

- монета, бронз, с размери 19/21 мм, емитент: нечетлив, антична епоха, III-IV в., номинал- неясен- на стойност 10 лева,

- монета, бронз, с размери 16/17 мм, емитент: нечетлив, антична, IV b., номинал- неясен- на стойност 10 лева,

- монета, бронз, с размери 18/19 мм, емитент: нечетлив,
антична, IV-V в., номинал- неясен- на стойност 10 лева,

От представените за експертиза предмети четири броя не представляват културни ценности, а именно фрагмент от предмет с емитент неизвестен; копче с емитент неизвестен; монета фалшификат и монета с емитент Османска империя Абдулазис.

Всички материали, определени като културни ценности, имат предимно статистически характер, поради неизвестното им местонамиране и няма такива, които да имат висока художествена или научна стойност. В показателя физическо състояние са описани всички видими следи, които могат да доведат до разсъждения относно начина им на придобиване. Наличието на следи от пръст, минерални налепи и корозия доказват, че материалите са престояли неопределено време в почва. Няма следи от механични увреждания, направени с цел установяване на състава на метала или вероятната сплав.

С оглед направено оспорване на изводите по отношение на някои от предметите – предмет на археологическите експертизи, бе назначена повторна съдебно – нумизматична експертиза /л.189 и сл., т.І от съдебното следствие/ на шест от монетите. Съгласно заключението ú, от изследваните монети две - монета, сребро, размери 5/5 мм, старогръцка, с номинал хемиобол или тетартеморий, и монета, сребро, размери 6/6 мм /диаметър 7 мм/, старогръцка, с номинал хемиобол или тетартеморий, са автентични. Датировката,иконографските, стиловите и технологичните им характеристики, както и химическият състав на сплавта, от която са изработени, ги определят като движими културни ценности по смисъла на чл.52 и чл.53, т.1 от ЗКН. Вероятно произхождат от територията на Република България и представляват част от нейното културно – историческо наследство.

Монетата от сребро, с размери 7/7 мм /диаметър 7 мм/, старогръцка, с номинал хемиобол или тетартеморий, по своята датировка, иконография и стил следва да се определи като автентична. Нейните технологични характеристики, както и химическият състав на сплавта, от която е изработена, са основание за съмнение на експертите в нейната автентичност.

Трите изследвани монети с емитент Месембрия, са съвременни фалшификати на сребърни старогръцки монети, диоболи. Не са автентични и не притежават качествата на движими културни ценности.

По повод възражение на защитата, касаещо предявения на страните бронзов фрагмент, бе изготвена повторна археологическа експертиза /л.254, 255, т.І от съдебното следствие/, която да даде заключение какво представлява същия. Според заключението ú, се касае за част от статуарна група, като обектът представлява културна ценност.

Според заключението на съдебно - трасологическата експертиза /л.125-128, т.Ш ДП/, изследвала пломбиращите клещи, приобщени с протокол за доброволно предаване от 09.01.2013 г. /предадени от подс. П., но зачислени на св. С.М./, както и пломба, предадена от св. Л., отпечатъците върху двете страни на пломбата са оставени от матриците, поставени на изследваните пломбажни клещи. Няма наличие на следи, оставени от допълнително разтваряне и повторно пломбиране, включително и с различно от представените клещи устройство, както върху външната, така и при вътрешните повърхности на пломбата.

От трасологическата експертиза /л.157-160, т.Ш ДП/, изследвала три броя метални пломби с налични в тях парчета пломбажен тел, иззети при извършения оглед на местопроизшествието в с. Н. - пломба от прозрачен щит на таблото на електромера с отпечатъци както следва „/07” от едната страна и „8/EV” от другата, и два броя от капака на електромер № ***** - с надписи всяка от тях „33/10” и „16/EVN”, се установява: Върху релефните изображения на представените за изследване 3 бр. оловни пломби има следи от механично въздействие след първоначалното им пломбиране. Следите са оставени от инструмент/и/, различни от пломбиращите матрици, вследствие на което релефните обозначения са деформирани /сплескани/. Не се установява наличие на допълнителни следи във вътрешността на пломбите, извън тези, образувани от първоначалното притискане. Възможно е оловните пломби да са разтворени, след което пломбажния тел отново да е поставен на първоначалното си място и пломбите да са притиснати или пломбирани наново.

Според заключението на техническата експертиза /л.132-139, т.Ш ДП/, изследвала уреда за търсене на метали /металдетектор/, иззет от дома на подс. Т., вещественото доказателство е уред за търсене на метали /металдетектор/, който е годен за използване по предназначение - търсене на всякакви електропроводими обекти като например: обработено злато /монети, украшения и др./, самородно злато, сребро /монети, украшения и др./, мед /монети, украшения, кабели и др./, бронз /монети, украшения и др./, алуминий /кабели, капачки и др./, стомана /части от селскостопански инвентар, капачки и др./, желязо съдържащи метеорити, хром никелови сплави /съвременни монети/, други електропроводими материали.

Видно от заключенията на техническите експертизи, изготвени от вещото лице Ч. /л.143, л.146, л.149, т.ІІІ ДП, с приложени към тях констативни протоколи от експертиза на средство за измерване/, изследвали три броя електромери марка "ISKRA": №*** и № **** /приобщени с протокол за доброволно предаване от 23.01.2013 г. от св. Х. - л.140, т.ІІІ ДП/ и №**** /иззет при оглед на МП от 09.01.2013 г./, се установява: Електромер марка "ISKRA" с № **** не отговаря на техническата спецификация за съответния модел, същият е отварян и манипулиран, електромерът не съответства на метрологичните и технически изисквания. Електромер марка "ISKRA" с № **** не отговаря на техническата спецификация за съответния модел, същият е отварян и манипулиран, електромерът не съответства на метрологичните и технически изисквания. Електромер марка "ISKRA" с № *** не отговаря на техническата спецификация за съответния модел, същият е отварян и манипулиран, електромерът не съответства на метрологичните и технически изисквания.

В хода на разследването е извършен оглед на веществени доказателства - мобилен телефон „Сони Експериа", иззет при претърсване в автомобила на подс. Г. на 10.01.2013 г. Според съставения протокол и приложения към него фотоалбум, при огледа са установени множество снимки на пломби на електромери, на заключващи устройства, на предпазен щит, на антични монети и на електромери, всички описани подробно в протокола.

Извършен е и оглед на телефоните на подс. К. и Т. /протоколи – л.157-159, т.І ДП/, като е установено, че единия от тези на Т. е с парола и не може да се види съдържанието, а в другите два са установени различни телефонни номера. В този на К. няма съдържание от интерес за производството.

По делото са извършени и два следствени експеримента /протоколи, ведно с фотоалбуми - л.139-156, л. 168-182, т.1 ДП/ съответно в гр. Х. и в с. Н., при които е установено, че един от ключовете, иззети при претърсването на автомобила на подс. Г. на 10.01.2013 г., а именно двулицев с пластмасова дръжка с надпис „CANAS" с дължина 58 мм и широчина 7 мм, отключва и заключва ключалките, поставени на предпазен прозрачен щит на ел.табло тип ТЕПО 2, монтирано на пилон на тротоара пред жилището на подс. К. *** и на предпазен прозрачен щит на ел.табло тип ТЕПО 2, монтирано на електрически стълб на тротоара пред жилището на подс. Г.,***.

         Описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимите, от показанията на св. Н.Р., Х., Л., М., К., К., Г., С., К., Д., К., А. и Д.Р., частично от показанията на св. К., З., В., М., И. и К., частично от заключенията на първоначалните археологически експертизи, изцяло от заключенията на трасологичните, техническите, тройната нумизматична и археологическата експертизи, последните – назначени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие с приложени фотоалбуми, протоколи за претърсване и изземване от домовете на подсъдимите и от автомобилите им с приложени фотоалбуми, одобрени от съдия, протокол за обиск и изземване на подс. Т., протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за следствен експеримент с приложени фотоалбуми, документи, изготвени и/или представени от „ЕВН” – протокол за монтаж, констативни протоколи, протокол за оглед на средство за измерване, заявление за метрологична експертиза, писма, трудови договори и длъжностни характеристики на подс. П. и на св. М., справки от мобилните оператори, както и от приложените в хода на съдебното следствие писма и документи от РИМ – Бургас и акт №7/10.02.2011 г., писмо от ОДМВР Пловдив с приложена длъжностна характеристика, от приложените ВДС от използвани СРС.

         Техническите експертизи, изготвени от вещото лице Ч., касаят други електромери, а не тези, за които говорят свидетелите и за които са съставени констативни протоколи от служители на „ЕВН” и протоколи за оглед на местопроизшествие. Ето защо не следва да се разглеждат доводите на защитата по какъв начин са предоставени електромерите на експерта. Самите заключения са неотносими към предмета на делото.

         Съдът възприе и кредитира в присъдата си депозираните заключения на трасологичните, техническата, изготвена от вещото лице М., тройната нумизматична и назначената в хода на съдебното следствие археологическа експертизи като изготвени с необходимите познания в съответната област, обективни и безпристрастни.

         Необосновани са възраженията, касаещи археологическата експертиза, изготвена от вещото лице Ч. – Т., направени в съдебно заседание. Действително, в заключението е посочена вероятност /”от предното тяло, вероятно женско (това ще се види при по – добро почистване)”/, но е налице разяснение – какво е тялото може да се установи след почистване на фрагмента. Този факт обаче е ирелевантен към предмета на доказване, респективно – не влияе на обосноваността на заключението.

Не се възприеха заключенията на археологическите експертизи, изготвени от вещото лице Д. по отношение на четирите монети - от сребро, с размери 7/7 мм, старогръцка, с номинал хемиобол или тетартеморий, и трите монети с емитент Месембрия, за които заключението на тройната нумизматична експертиза доказва, че са неистински. В случая се дава вяра на заключението на тройната експертиза, тъй като в състава са включени повече на брой и от различни специалности експерти, като са използвани и технически средства за изследване химическия състав на сплавите.

         Не могат да се възприемат доводите на защитата, че е налице съмнение в автентичността на всички монети, приложени като веществени доказателства. Същите са били предмет на изследване, даден е категоричен отговор от експерта, вещото лице Д. е посочила, че разполага с образователен ценз, а и с практически опит, като възраженията са голословни.

         Относно обясненията на подс. К.: същите, макар и схематични, са вътрешно противоречиви. Свеждат се основно до отричане причастност към извършените престъпления. Противоречието се изразява в отричане на среща с подс. Т. – „никога не съм се срещал с господина” – факт, който противоречи на събраните по делото доказателства, като впоследствие и уточнява: „по повод покупката на монети”. В тази част обясненията не са опровергани от други доказателства, като съдът им се довери. Обяснения бяха дадени от този подсъдим и при изслушване на телефонните разговори. Не се даде вяра обаче, че те касаят кафе машина, а не манипулация на електромера, по съображения, които ще се изложат по – долу в мотивите. В останалата част се даде вяра на изложеното от него.

         Не се даде вяра и на изложеното от подс. Т. относно това, че не е регистрирал металдетектора, тъй като в РИМ не са знаели как да го направят, а и че монетите, които е държал, са му предоставени с акт №7. В останалата част обясненията се подкрепят от писмени доказателства – приложените от РИМ Бургас, като съдът се довери.

         Обясненията на подс. П. се кредитираха в по – голямата им част, с изключение на изнесеното от него, че писмените обяснения от досъдебното производство са изготвени от полицай, без да е заявявал отразеното, както и в частта, в която се отрича причастност към престъпление.

         Не съществуват съмнения в изложеното от поемните лица, от св. К. и свидетелите – служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД. Макар и последните да са колеги на един от подсъдимите, не се установява същите да са във влошени отношения. Ето защо се прие, че изложените от тях факти са обективни и безпристрастни.

         Специално внимание следва да се отдели на показанията на свидетелите – полицейски служители, с оглед и изложените от защитата доводи защо не следва да им се вярва. Независимо от доводите на адв. Е., че Н.Р. е свидетел по множество дела, като не следва да му се вярва, това не може да се сподели. Действително, с оглед изпълняваната от него работа, е възможно това да е така, но сам по себе си този факт не прави показанията му недостоверни. Още повече, че свидетелят говори за личните си възприятия – какво се е случило на паркинга, какви са били действията на двама от подсъдимите. Изложеното от него не се опровергава по никакъв начин, напротив – подкрепя се от показанията на негов колега, както и от протокола за извършен оглед на местопроизшествие, като съдът му даде вяра.

         По отношение показанията на св. К.К.: показанията и на този свидетел се прие, че са дадени добросъвестно, но голяма част от фактите, които изнася, са непроверими – позовава се на оперативна информация, на проведени беседи. Ето защо съдът ползва изложеното дотолкова, доколкото е подкрепено от други доказателства и може да се провери.

         Относно показанията на св. З.: не се дава вяра на изнесените от него възприятия на разговорите, провеждани между подс. К. и Т., доколкото противоречат на изслушаните ВДС от използвани СРС – уговорките за извършване на продажба. Не следва да се обсъждат показанията на свидетеля, респективно - и доводите на защитата защо не следва да им се даде вяра – относно това, по какъв повод му е станал известен подс. К., с каква дейност се занимава, тъй като липсват други доказателства.

         Нелогични и в противоречие с обективни данни – проведените разговори между подс. К. и Т., както и помежду им - са показанията на св. К., М. и И. по отношение времето на тръгване, времето на пристигане в Пловдив, излизали ли са от колата и какво са правили до задържането.

         По отношение показанията на св. Н.В. – същият изложи логична причина за отиването му с подс. К. *** – да си свърши работа. След като е тръгнал, за да приключи своя задача, не стана ясно какви са били причините няколко часа да обикаля на различни места в Пловдив, без да намери време да приключи своите дела.

         Ето защо съдът прие, че показанията на посочените четирима свидетели са недостоверни в тази им част. Същите обаче не касаят правнорелевантни факти.

         Относно протоколите за оглед на местопроизшествие, проведени на 09.01.2013 г. в град Х. и на 10.01.2013 г. в с. Н.: от разпитаните поемни лица се установи, че част от тях /св. П. и О./ са били в непосредствена близост до мястото, където се е извършвал огледа, но не са наблюдавали, а са разговаряли и след това само са се подписали, а друга част /св. Д.Р. и според показанията му – К.Б./ не са присъствали при извършване на процесуално – следствените действия, като само са се подписали впоследствие. Тези протоколи следва да се изключат от доказателствата по делото. Отразеното обаче в тях се установява и от показанията на свидетелите – служители на „ЕВН” – Х., Л. и К. – за първия случай и възприетите факти, а за огледа в Н. – от показанията на Г., С., К. и Д., като са съставени и съответни констативни протоколи. Ето защо, въпреки изключване на тези два протокола за оглед, фактите, описани в тях, се приеха за установени въз основа на други писмени и гласни доказателства.

         Относно обвиненията по чл.234в от НК:

         Въз основа на установените факти съдът прие, че обвинението спрямо подс. Ж.Г. не е доказано по безспорен и категоричен начин.

         Относно първото деяние: не се установи именно този подсъдим да е извършвал манипулации по електромера на подс. К., още по – малко това да е станало на 14.12.2012 г. Действително, на тази дата са проведени няколко разговора с подс. К., в периода между 11.24 ч. и 13.06 часа /л.16 и 17, том, съхраняван в РКИ/. Безспорно има посещение на инкриминираната дата от Г. пред дома на К. /отразеното в последния разговор/. Сам по себе си обаче този факт не води до категоричен и несъмнен извод, че подс. Г. е отишъл, за да извършва манипулации на електромера.

         От приложените по делото справки се установява, че подс. Г. ползва телефонен №******. Уговорките обаче на подс. К. за манипулиране на електромера /за „ремонт” на „кафе машината”/, са с лице, ползващо телефонен №******.

         Нелогично е, след като подс. Г. има ключ за отваряне капака на електромерните табла, който е универсален и може да отключи всяко табло /в този смисъл е и отразеното в протоколите за следствен експеримент, а и показанията на служителите на „ЕВН”/, отразеното в разговор №8 /л.51, том, съхраняван в РКИ/ искане от подс. К. към подс. П. да остави „капака (на кафе машината) отворен”.

         По отношение на това деяние съществуват косвени доказателства – проведена среща на инкриминираната дата, установена е и манипулация на електромера, в Г. е намерен ключ, с който таблото може да бъде отворено, в телефона му има снимки на табла и електромери, в автомобила му са намерени пломбажен тел и електрочасти, но от тях не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че именно Г. е извършил манипулация на електромера, ползван от подс. К. за стопанисвания от него като ЕТ магазин, още по – малко това да е станало именно на 14.12.2012 г.

         По отношение на второто деяние – за манипулацията на електромера в Н.: безспорно по делото е установено, че е налице неправилно свързване на електромера, ползван от подсъдимия Г.. Този факт се установява от показанията на свидетелите Г., С., К. и Д., в чиято обективност и безпристрастност не съществуват съмнения. Същите свидетели подробно описват действията си, които се подкрепят и от писмени доказателства – протоколи №№**** и ****, и двата от 10.01.2013 г. Св. К. е категоричен, че именно тези свидетели са извършвали действията по демонтаж и монтаж на електромера под наблюдението на разследващия полицай, като до таблото не са имали достъп полицейски служители, поемни лица или други лица.

         Безспорно е установено и това, че подсъдимият Г. е притежавал ключ, с който могат да се отключват вратите на таблата на „ЕВН”. Този ключ е стандартен за всички брави на таблата, като трябва да се държи само от служители на това дружество.

         Извод за това, че има познания в областта на електротехниката, са намерените при претърсването и изземването електроматериали и части. За интереса му може да се съди и от намерените в телефона снимки, приложени във фотоалбума, част от протокол за оглед на веществени доказателства.

         Липсват обаче доказателства, че деянието е извършено именно в периода от 01.01.2013 г. до 10.01.2013 г. Данни за това има само от проведената беседа, възпроизведена от св. К. в показанията, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. Същият, позовавайки се на проведения разговор, посочва самопризнание на този подсъдим като автор на деянието, както и, че е направено „наскоро, след Нова година”. Както вече се посочи, това твърдение е непроверимо. Налице е богата съдебна практика по отношение на това, че при провеждане на така наречената „оперативна беседа” подс. Г. е бил фактически задържан, като „разговорът” между него и св. К. е разпит на задържано лице, без да са му разяснени правата и без гаранции за защита. Недопустимо е осъдителна присъда да почива само на данни, получени чрез този способ, както и самопризнанието да се замести от такова, направено в оперативна беседа /решение №114/2006 г. на ВКС, ІІ н.о.; решение №273/08.08.2012 г. по н.д. №796/2012 г. на ВКС, ІІІ н.о.; решение №528/29.01.2010 г. по н.д.585/2009 г., ІІІ н.о. и други/. В конкретния случай датата /периода/ на извършване на деянието се установява само от показанията на св. К., възпроизвеждащ самопризнания на подс. Г., направени при оперативна беседа.

         Налице са достатъчно доказателства, че подс. Г. е извършил манипулация на електромера си, но не и кога е направено това. Тъй като по отношение на датата не следва да се даде вяра на изложеното от св. К. в тази част, а подс. Г. се е защитавал именно по това обвинение, при наличното съществуващо съмнение осъдителна присъда не може да се постанови.

         Тъй като не се установи подс. Г. да е извършил първото деяние, за което е обвинен, и да е извършил второто именно в периода от 01.01.2013 г. до 10.01.2013 г., същият бе признат за невинен в това, че в с.Н., обл.***, и в гр.Х.я, обл.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в периода от 14.12.2012 г. до 10.01.2013 г. сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЕВН - България Електроразпределение” ЕАД – Пловдив – КЕЦ *** и КЕЦ С., както следва: на 14.12.2012 г. в гр.Х., обл.Пловдив, сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЕВН - България Електроразпределение” ЕАД – Пловдив – КЕЦ *** на електрическата инсталация към електромер „Искра” с № ***** на търговски обект, обслужващ партида на магазин /с измервателна точка /ИТН/******/ на Н.В.К. в качеството му на ЕТ „Н.В.-7Н”, находящ се на адрес ***, и през периода от 01.01.2013 г. до 10.01.2013 г. в с.Н., обл.***, сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЕВН - България Електроразпределение” ЕАД – Пловдив – КЕЦ С. на електрическата инсталация към електромер „Искра” с № *****, обслужващ партида на къща /с измервателна точка №*****/, находяща се на адрес: с. Н., обл. ****, ул.*** № ***, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, поради което и на основание чл.304 от НПК бе оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.234в, ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.

         По отношение обвинението по чл.234в, ал.1 от НК, повдигнато на подс. К.: предмета на доказване е формулиран от прокурора с обвинителния акт.

         Според настоящия състав е безспорно установена манипулация на електромера, ползван от подсъдимия за дейността на магазин, стопанисван от същия в качеството му на ЕТ. В този смисъл е отразеното в протокол №*** /л.93, т.1 ДП/. Действително, поемните лица не са наблюдавали извършването на действията, но са присъствали там, като се установява извършването на такива /О. и П./. Освен това показанията на св. Х., Л. и К. потвърждават този факт, както и по какъв начин е извършено свързването.

         От приложените ВДС от използвани СРС се установява, че именно подсъдимият К. е бил инициатор да се извърши такава манипулация, като това не е направено лично от него, а от трето неустановено лице, с което е разговарял на телефон с №******. Безспорно според настоящия състав се установи, че това не е подс. Г., тъй като този номер не е сред ползваните от него четири телефонни номера, за които има данни в досъдебното производство, всички от които започват с 087.

         Липсват категорични доказателства, че манипулация на електромера е осъществена именно на 14.12.2012 г., независимо от уговорките с подс. П..

         В този смисъл не може да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, което и мотивира настоящия състав да  признае подсъдимия Н.К. за невинен в това, че на 14.12.2012 г. в гр.Х. чрез другиго – Ж.Б.Г., е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната  мрежа на „ЕВН - България Електроразпределение” ЕАД – Пловдив – КЕЦ *** на електрическата инсталация към електромер „Искра” с № *****, на търговски обект, обслужващ партида на магазин с измервателна точка №****** на Н.В.К. в качеството му на ЕТ „***”, находящ се на адрес ***, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, поради което и на основание  чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение по чл.234в ал.1 от НК.

         По отношение подс. П.: не могат да се споделят вижданията му, че същият се е занимавал с ремонт на кафе машина, а в разговорите не е ставало въпрос за електромери. Особено показателни в тази насока са два последователни разговора - №4 и №5, л.91 и 92 от тома, съхраняван в РКИ при ОС Пловдив, последният от които отново с №******.

    Видно от приложените разговори, договореност между подс. К. и П. е имало преди извършване на деянието, а не след това. Разликата между личното укривателство и помагачеството е подробно разгледана в решение №41/02.02.2009 г. на ВКС по к.н.д. №751/2008 г., І н.о. Личното укривателство е субсидиарно, доколкото деецът му не се е споразумял с извършителя на първичното престъпление да му окаже съдействие и помощ преди извършването на последното, тъй като тогава ще е налице фигурата на помагача. В случая не се касае за извършено престъпление по чл.294, ал.1 от НК от подс. П., тъй като уговорките с К. са били преди извършване манипулацията на електромера – да бъде уведомяван за извършваните проверки, да се остави отключено таблото, да се пломбира след извършване на неправомерното вмешателство. Извършеното от този подсъдим престъпление не е лично укривателство. Именно за това подс. П. бе признат за невинен в това, че на 14.12.2012 г. в гр.Х. е спомогнал на лице, извършило престъпление - на Н.В.К., извършил престъпление по чл.234в ал.1 от НК, да избегне наказателно преследване, като с помощта на пломбиращи клещи на „ЕВН-България Електроразпределение” ЕАД – Пловдив – КЕЦ *** с  номера – „15/EVN” и „08/12”, е поставил оловни пломби със същите номера на предпазен щит на ел.табло ТЕПО-2, находящо се на адрес гр.Х., ул.*** № *** и клемния капак на електромер „Искра” с № ***** на търговски обект - магазин  на Н.В.К., в качеството му на ЕТ „***”, находящ се на същия адрес, без да се е споразумявал с Н.В.К. преди да извърши самото престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК бе оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.294 ал.1 пр.1 от НК.

   

         Независимо, че още в първото съдебно заседание бе отговорено на възраженията на адв. Г. за твърдени нередовности на обвинителния акт, с оглед наведените доводи е необходимо да се отбележи следното:

         Не може да се приеме, че е налице неясно обвинение спрямо подс. Т.. Достатъчно е деецът да съзнава, че държи археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния законово регламентиран начин /факт, който напълно се осъзнава от подсъдимия, видно и от изложеното от него в проведеното първо по делото съдебно заседание след изслушване на обвинителния акт/. В обвинителния акт е посочен реда, отразен и в ЗКН, като не може да се установи твърдяната неяснота, респективно – не може да се приеме, че е налице нарушено право на защита.

         Относно соченото от същия защитник изменение на обвинението – изявлението на прокурора, че не поддържа обвинение, не е идентично с изменение на обвинението, за което в НПК е предвиден специален ред. Това становище не освобождава съда от задължението да се произнесе и по това обвинение, като дори може да бъде постановено и осъждане на лице, въпреки доводите на прокурора. Не е налице и идентичност между несъставомерност на деянието и недоказаност на обвинението, въпреки че, в крайна сметка, резултата може да е еднакъв.

         Относно престъплението по чл.278а, ал.1 от НК, в извършването на което е обвинен подс. Т., респективно – по чл.278а, ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК за подс. К.: 

         От приложените ВДС от използвани СРС се установява, че на 04.01.2013 г. подс. Т. уведомява втория подсъдим за намерени от него три „интересни работи” /л.69, тома, съхраняван в РКИ/. Единственото, което насочва към възможността за извършване на сделка, е отразеното в разговор с пореден №32 /л.71,72 от същия том/, и конкретно репликата на К.: „ако такова ще ги взема”. Тя обаче не води до еднозначен извод, че е налице намерение да се придобие от него.

         Налице са свидетелски показания – според св. Н.Р., същият е бил уведомен за провеждане на сделката от св. З.. Р. е възприел, че Т. подава нещо на подс. К., който започва да оглежда вещта. След пристъпване към действие от полицейските служители, монетите са хвърлени от подс. К., като са намерени на местата, отбелязани в протокола за оглед на местопроизшествие.

         При тези факти не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че от подсъдимите е извършено престъплението, в което са обвинени.

         По отношение предлагането за продажба – не са налице категорични доказателства в тази насока. Действително, културните ценности са предоставени за съвсем кратък период от време на подс. К., но при липса на дадени обяснения не може да се установи за какво – каква е причината. Безспорно подс. К. има познания в областта на културно – историческото наследство, в частност – по отношение на антични монети /в този смисъл и разговор №26, л.67, №16, л.55 от тома, съхраняван в РКИ/. Сам по себе си този факт не насочва към намерение единия да предложи за отчуждаване, респективно – опит на другия да придобие културните ценности. Договорености между двамата не са установени от събраните по делото доказателства, освен непроверимите твърдения на св. З., които не кореспондират с отразеното във ВДС от използвани СРС. Възможно е Т. да е показал на К. монетите, за да може да се определи тяхната стойност, за да може да намери пазар, за да види дали са автентични, но това са само предположения. Присъдата обаче не може да се основава на такива. Освен това, от показанията на св. Р. се установява, че стойността на монетите е значителна. При извършените претърсвания и изземвания в автомобилите на двамата подсъдими, а и личните им обиски, са установени у подс. К. едва около 1000 лв., за които не може да се установи намерение да се използват с посочената цел – за закупуване на монетите.

    При тези доказателства не може да се направи категоричен и несъмнен извод за доказаност на обвинението. Тъй като присъдата не може да почива на предположения, а и с оглед разпоредбата на чл.177, ал.1 от НПК не може да се основава само на данните от СРС, подсъдимите бяха признати за невинни както следва: подс. А.Т. - за това, че на 08.01.2013 г. в гр.Пловдив е предложил за отчуждаване /на Н.В.К. ***/ културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани /по реда на чл.96-чл.99 от Закона за културното наследство/- а именно: 1 брой монета, сребро, размери 5/5 мм, емитент-гръцки полис, VІ-ІV в.пр.Хр. на стойност 2000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 6/6 мм, емитент – гръцки полис, VІ-ІV в.пр.Хр. на стойност 2000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 7/7 мм, емитент – гръцки полис, VІ-ІV в.пр.Хр. на стойност 2000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 23/25 мм, емитент-Аполония Понтика, 400-350 г.пр.Хр. – на стойност 5000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 22/24 мм, емитент-Аполония Понтика, 400-350 г.пр.Хр. – на стойност 5000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 21/23 мм, емитент-Аполония Понтика, 400-350 г.пр.Хр. – на стойност 5000 лева, 1 брой фрагмент от амфорикс, глина, ІІІ в.пр.Хр., или всичко на обща стойност 21 000 лева, като на основание чл.304 от НПК бе оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.278а ал.1 от НК, а подс. Н.К. бе признат за невинен в това, че на 08.01.2013 г. в гр.Пловдив, е направил опит да придобие чрез закупуването им от А.Т.Т. културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани /по реда на чл.96-чл.99 от Закона за културното наследство/, а именно  1 брой монета, сребро, размери 5/5 мм, емитент-гръцки полис, VІ-ІV век пр.Хр., на стойност 2000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 6/6 мм, емитент-гръцки полис, VІ-ІV век пр.Хр., на стойност 2000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 7/7 мм, емитент-гръцки полис, VІ-ІV век пр.Хр., на стойност 2000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 23/25 мм, емитент –Аполония Понтика, 400-350 г.пр.Хр., на стойност 5000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 22/24 мм, емитент-Аполония Понтика, 400-350 г.пр.Хр., на стойност 5000 лева, 1 брой монета, сребро, размери 21/23 мм, емитент Аполония Понтика, 400-350 г.пр.Хр., на стойност 5000 лева, 1 брой фрагмент от амфорикс, глина, ІІІ в. пр. Хр., или всичко на обща стойност – 21000 лева, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание  чл.304 от НПК бе оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.278а, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК.

    Тук следва да се отбележи, че не са налице предпоставките за ангажираност отговорността на подс. Т. по отношение на намерените от него три монети по чл. 278, ал.1 от НК. Такива факти не се сочат в обвинителния акт, а и не е изтекъл 7-дневния срок от откриването им.

         При установените факти обаче съдът прие, че подс. А.Т. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.277а, ал.7 от НК, за това, че на 08.01.2013 г. в град К. противозаконно е държал оръдие - уред за търсене на метали /металдетектор/, за което знае, че е предназначено за търсене на археологически обекти.

         Безспорно в случая е установено авторството на деянието – металдетекторът е намерен в дома на подсъдимия, видно от приложения протокол за претърсване и изземване, одобрен от съдия от ОС – Б***. За използването му може да се съди от приложеното писмо от РИМ Б*** и становище от доц.д-р Д.М. /л.241 – 242, т.1 от съдебното следствие/, косвен извод може да се направи и от приложените ВДС от използвани СРС -  разговор №27, л.68 от обособения том. Според този разговор, именно на посочената дата са намерени „три интересни работи” –трите монети, което е трудно да стане без металдетектор.

         От заключението на техническата експертиза, изследвала уреда, се установява, че тази вещ може да се използва и за разрешени от закона дейности, освен за търсене на археологически обекти. Доказа се обаче, че с металдетектора са търсени, а и продължават да се търсят такива обекти.

         Не се спори и относно това, че детектора не е регистриран. Според защитата такова задължение има не за собственика /държателя/ на такава вещ, а за лицето, което я използва – археолог. Такава обвързаност няма, като задължение е на лицето, което държи металдетектора, да регистрира вещта. Противното би означавало да се възложи задължение за регистрация на чужда вещ. Изложеното е само защитна позиция, която не намира опора в закона.

         От обективна страна – осъществява се фактическа власт /държане, собственост/ върху вещ, подлежаща на регистрационен режим, без това да е направено.

         Налице е пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Връзката между намерения в дома на подсъдимия металдетектор и монетите – в дома му и у него, а и използването му за възложена работа от РИМ Б***, също представя по убедителен начин знанието на Т. за специфичната предназначеност на това оръдие.

Настоящият състав прие, че от обективна и субективна страна от подс. А.Т. са осъществени и съставомерните признаци на престъплението по чл. 278 ал.6 пр.3 от НК, за това, че на 08.01.2013 г. в гр.К. е държал повече от три, а именно  седем археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред /по реда на чл.96 - чл.99 от Закона за културното наследство/, а именно – бронзов фрагмент от статуарна група – антична епоха, представляващ фрагмент от еротична сцена – на стойност 100 лева, бронзова халка с диаметър 20 мм – антична/средновековна епохи, представляваща част от апликация или скрепителен елемент към облекло /атрибути – на стойност 5 лева, 1 брой монета, бронз, с размери 14/15 мм, емитент: нечетлив, антична епоха, номинал – малък - на стойност 15 лева, 1 брой монета, бронз, с размери 18/19 мм, емитент:нечетлив, антична епоха, номинал – неясен - на стойност 10 лева, 1 брой монета, бронз, с размери 19/21 мм, емитент: нечетлив, антична епоха, ІІІ-ІV в., номинал – неясен -на стойност 10 лева, 1 брой монета, бронз, с размери 16/17 мм, емитент: нечетлив, антична епоха, ІV в., номинал неясен - на стойност 10 лева, 1 брой монета, бронз, с размери 18/19 мм, емитент: нечетлив, антична, ІV-V в., номинал неясен, на стойност 10 лева, или всичко на обща стойност 160 лева.

И в този случай безспорно е установено авторството на деянието – вещите са намерени в дома на подсъдимия при извършеното претърсване и изземване. Касае се за културни ценности съгласно заключението на вещите лица, изготвили археологическите експертизи. В НК няма легална дефиниция какво е археологически обект, като намират приложение разпоредбите на ЗКН. Културните ценности, изследвани от експертизите, представляват археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗКН - археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Както насочва разпоредбата на този текст, основен, но не и единствен източник на информация са теренните проучвания. Според ал.3 от същия текст, недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.

В конкретния случай е безспорно установено, че посочените седем обекта са следи от човешка дейност, създадени в минали епохи. Това, че липсват данни кога, къде, как и от кого са открити, не е основание да се приеме, че не се касае за културни ценности. Тези материални следи от човешка дейност от минали епохи са археологически обекти по смисъла на посочената разпоредба. Допълнителен аргумент са видът, формата, надписите и естеството на обектите, както и следите по тях, че са се намирали в земята /земните недра/.

         Безспорно е и това, че подсъдимият Т. е знаел, че вещите подлежат на регистрация, както и, че това не е направено в законоустановения срок /в този смисъл – изразеното от него становище в първото проведено по делото съдебно заседание след прочитане на обвинителния акт от прокурора/.

         Неоснователни са възраженията на защитата, че не е ясен реда, по който следва да се осъществи регистрацията – същият е описан в ЗКН. При полагане на необходимата грижа е могъл да го установи. Освен това, не може да се приеме, че не е знаел за реда – аргумент, макар и косвен, е приложения от защитата акт №7, в който отново се говори за регистрация на културни ценности.

         Деянието е осъществено при пряк умисъл – подсъдимият и в този случай е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпване на обществено опасните последици.

         Тъй като предмет на обвинението са и още три обекта - 1 брой монета, сребро, с размери 10/10 мм, емитент: Месембрия, V-VІ в.пр.Хр., номинал – диобол, 1 брой монета, сребро, с размери 9/10 мм, емитент: Месембрия, V-VІ в.пр.Хр., номинал – диобол, и 1 брой монета, сребро, с размери 10/10 мм, емитент: Месембрия, V-VІ в.пр.Хр., номинал – диобол, за които от заключението на нумизматичната експертиза се установи, че са съвременни фалшификати, които нямат характера на културни ценности, не е налице една от предпоставките – не се касае за следи от човешка дейност от минали епохи, като не се касае за археологически обекти. Ето защо подс. Т. бе признат за невинен в това, по същото време и на същото място да е държал и още три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, а именно описаните три монети, както и за разликата до пълния размер на обвинението от 460 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК бе оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за това.

         При определяне наказанията по отношение на този подсъдим – А.Т. - следва да се отчете, че се касае за деяния, които не са с висока степен на обществена опасност, формални престъпления, като от тях не са настъпили вредни последици.

         Самият подсъдим също не е личност с висока степен на обществена опасност – не е осъждан, не е криминално проявен.

         Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало, добри характеристични данни, липсват отегчаващи.

         С оглед обществената опасност на деянието и дееца и наличните смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че най – справедливо е наказанието за престъплението по чл.277а ал.7 от НК да се определи при условията на чл.54 от НК, а именно една година лишаване от свобода, а за престъплението по чл.278 ал.6 пр.3 от НК – също при условията на чл.54 от НК - една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лева. За второто престъпление не следва да се налага наказанието конфискация, а и за двете – лишаване от права. За съставомерността на деянията не е необходима каквато и да е правоспособност, не се притежават права от подсъдимия, които да са съдействали за извършване на престъпление, за да се отнемат. Освен това, налагането на конфискация, с оглед и стойността на предмета на престъплението, е несъразмерно тежко.

    На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Т. бе наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода, към което на основание чл.23, ал.3 от НК бе присъединено и наложеното наказание глоба в размер на 3000 лева.

Настоящият състав счита, че така определеното наказание в най – пълна степен ще съдейства за поправяне и превъзпитание на дееца, както и предупредително - възпиращо и възпитателно за лицата от неговото обкръжение, а и обществото като цяло, и не следва да се увеличава размерът му по реда на чл. 24 от НК.

Съдът счита, че с оглед осъществяване целите на индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК - за поправяне и превъзпитаване на подсъдимият Т. не е необходимо същият да изтърпи реално наложеното му наказание. Налице са и предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК – наказанието е в размер на една година лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан и спрямо него не е прилаган този институт. Ето защо изпълнението на наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на подс. Т., се отложи с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

    На основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК съдът се произнесе и относно веществените доказателства, приложени към делото, които попадат под различен режим.

На основание чл.278, ал.7 от НК се отне в полза на държавата предмета на престъплението по чл.278, ал.6 от НК, а именно бронзов фрагмент от статуарна група – антична епоха, представляващ фрагмент от еротична сцена, бронзова халка с диаметър 20 мм – антична/средновековна епохи, представляваща част от апликация или скрепителен елемент към облекло /атрибути, 1 брой монета, бронз, с размери 14/15 мм, емитент:нечетлив, антична епоха, номинал – малък, 1 брой монета, бронз, с размери 18/19 мм, емитент:нечетлив, антична епоха, номинал – неясен, 1 брой монета, бронз, с размери 19/21 мм, емитент: нечетлив, антична епоха, ІІІ-ІV в., номинал – неясен, 1 брой монета, бронз, с размери 16/17 мм, емитент: нечетлив, антична епоха, ІV в., номинал неясен, 1 брой монета, бронз, с размери 18/19 мм, емитент: нечетлив, антична, ІV-V в., номинал неясен.

На основание чл.53, ал.2, б.А от НК се отне в полза на държавата детектор за метали, собственост на подс. А.Т., който е предмет на престъплението по чл.277а, ал.7 от НК и притежаването на който е забранено, когато не е регистриран.

На същото основание - чл.53, ал.2, б.А от НК – се отне в полза на държавата ключ, собственост на подс. Ж.Г., посочен под №12 в протокола за следствен експеримент, като същия да се унищожи като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила. С този ключ, както се установи от посочения протокол, могат да се отключват таблата на „ЕВН”, като следва да се притежава само от служители на това дружество, а безспорно подсъдимия няма такова качество.

Друга част от веществените доказателства - 1 брой монета, сребро, размери 5/5 мм, емитент-гръцки полис, VІ-ІV в.пр.Хр., 1 брой монета, сребро, размери 6/6 мм, емитент – гръцки полис, VІ-ІV в.пр.Хр., 1 брой монета, сребро, размери 23/25 мм, емитент-Аполония Понтика, 400-350 г.пр.Хр., 1 брой монета, сребро, размери 22/24 мм, емитент-Аполония Понтика, 400-350 г.пр.Хр., 1 брой монета, сребро, размери 21/23 мм, емитент-Аполония Понтика, 400-350 г.пр.Хр., 1 брой фрагмент от амфорикс, глина, ІІІ в.пр.Хр., 1 брой монета, сребро, с размери 10/10 мм, емитент: Месембрия, V-VІ в.пр.Хр., номинал – диобол, 1 брой монета, сребро, с  размери 9/10 мм, емитент:Месембрия, V-VІ в.пр.Хр., номинал – диобол, 1 брой монета, сребро, с размери 10/10 мм, емитент: Месембрия, V-VІ в.пр.Хр., номинал – диобол и 1 брой монета, сребро, размери 7/7 мм, емитент – гръцки полис, VІ-ІV в.пр.Хр., част от които са били предмет на престъплението по чл.278а, ал.1 от НК, а последните три – предмет на престъплението по чл.278, ал.6, пр.3 от НК, за които подс. Т. бе признат за невинен и оправдан, на основание чл.112, ал.2 от НПК следва да се предадат на Министъра на културата на Република България, който да се произнесе във връзка с тях по силата на специалното законодателство. Касае се за културни ценности, подлежащи на задължителна регистрация, което не е направено в законоустановения срок. Т. не е заявил регистрация, като няма статут на техен собственик, ползвател или държател. Тъй като не са налице предпоставките на чл.53 от НК, приложима е разпоредбата на чл.112, ал.2 от НПК /в какъвто смисъл е и определение по ВЧНД №386/2012 г. на Апелативен съд Пловдив/. Четирите монети, за които заключението на нумизматичната експертиза посочва, че не са културни ценности /макар и за едната да съществуват съмнения/, също не следва да се унищожат, а да се предоставят на Министъра на културата, който да се произнесе.

Част от веществените доказателства са собственост на подсъдимите, нямат отношение към извършени престъпления, притежаването им не е забранено и следва да им се върнат, както следва:

Веществените доказателства: мобилен телефон „Нокиа”, с ИМЕИ № ********, ведно със симкарта на „Глобул”; мобилен телефон „Нокиа”  с ИМЕИ № *********, ведно със симкарта на „Глобул”; симкарта на „Глобул” с № ********; СД „Филипс” с ръкописен надпис „Музей”; 3 бр. книги със заглавия на латиница; фотоапарат „Кодак”, ведно със зарядно устройство; 6 бр. банкноти с номинал 50 лв.; 36 бр. банкноти с номинал 20 лв.; 6 бр. банкноти с номинал 10 лв., собственост на подс. Н.К., след влизане на присъдата в сила да се върнат на същия.

Веществените доказателства: симкарта на „Виваком” с №*****; мобилен телефон „Нокиа” с ИМЕИ № ******, ведно със симкарта на „М-тел”; мобилен телефон „Самсунг” с ИМЕИ № ************, ведно със симкарта на „Виваком” с № *******,  собственост на подс. А.Т., след влизане на присъдата в сила да се върнат на същия.

Веществените доказателства: 1 бр. телефон „Сони Експериа”, ведно със симкарта на „Вивател”, 2 бр. секретни ключа, найлонов пакет с 11 бр. ел.елементи, 3 бр. ел.елементи, 10 бр. стъклени предпазители, връзка с два авто- и десет секретни ключа /след отнемане и унищожаване на ключа, описан в протокола за следствен експеримент/, собственост на подс. Ж.Г., след влизане на присъдата в сила да се върнат на същия.

За друга част от веществените доказателства, а именно празен найлонов плик, целофанена опаковка, парчета пломбажен тел, 5 бр. метални пломби, 1 бр. оловна пломба с 2 парчета пломбажен тел, се прие, че са вещи без стойност и след влизане на присъдата в сила следва да се унищожат.

Част от веществените доказателства: три броя електромери и 1 бр. пломбажни клещи, след влизане на присъдата в сила следва да се върнат на собственика „ЕВН - България Електроразпределение” ЕАД Пловдив.

         Изготвените ВДС по използвани СРС, приложени по делото /изпратени на органа по чл.13 от ЗСРС/, съхранявани в РКИ при Окръжен съд Пловдив, след влизане в сила на присъдата да се изпратят на органа, който ги е изготвил, за унищожаване, а екземплярите от ВДС по използвани СРС, изпратени в съответствие с чл. 29, ал.1 от ЗСРС на органа по чл. 15 от същия закон, да се съхраняват в ПОС до изтичане на срока, предвиден в ЗЗКИ, след което да бъдат върнати на органа, който ги е изготвил, за унищожаване.

    С оглед постановената осъдителна присъда за част от деянията – предмет на производството, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Т. бе осъден да заплати направените във връзка с тях по делото разноски в размер на 1804.80 лева в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС. Друга част от направените по делото разноски, направени във връзка с обвинения, по отношение на които има постановени оправдателни диспозитиви, в размер на 400 лв. остават за сметка на държавата на основание чл.190, ал.1 от НПК.

Причини за извършване на престъпленията – неспазване на законовите разпоредби и установения в страната правов ред.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

    

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: