№ 21400
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110107982 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба „Е. М.“ ЕООД срещу И. Й. П., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: *********, твърди, че по силата на сключен между
„У. К. Ф.“ АД, като кредитор, и ответника И. Й. П., ЕГН **********, като
кредитополучател, Договор за потребителски паричен кредит № 382****/26.08.2019 г.
кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
15 150 лв. Посочва, че с подписването на договора ответникът се е задължил да
погасява задължението си по кредита на 65 месечни анюитетни вноски, платими на 21
– во число на всеки календарен месец и с краен срок за погасяване – 21.06.2021 г.
Поддържа, че след усвояване на кредита кредитополучателят не е изпълнил поети
договорни задължения към „У. К. Ф.“ АД, а именно – не е платил погасителни вноски
за периода от 21.10.2020 г. до 21.06.2021 г., изискуеми към момента на иницииране на
производството. Твърди, че на 21.06.2021 г. е сключен договор за цесия между „У. К.
Ф.“ АД и „Е. М.“ ЕООД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо
от процесния договор за потребителски заем е било изкупено от ищеца. Посочва, че в
изпълнение на задължението си по чл. 99 ЗЗД за уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане цедентът „У. К. Ф.“ АД е упълномощил цесионера „Е. М.“
ЕООД да извърши уведомяването от името на цедента и за негова сметка, като
длъжникът е бил уведомен за цесията на 12.08.2021 г. Поддържа, че въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.
гр. д. № 3802/2022 г. по описа на СРС, 56 състав, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, и че след подадено възражение в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК са били дадени указания за предявяване на иск за установяване на
1
съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 1897,57 лв. – главница по цедиран Договор за потребителски паричен кредит №
382****/26.08.2019 г., представляваща сбор от изискуеми вноски за периода от
21.10.2020 г. до 21.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 29.11.2018 г. до окончателното плащане, сумата от 667,54 лв., представляваща
възнаградителни лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.10.2020 г. до
21.06.2021 г., както и сумата от 235,37 лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено върху претендираните в настоящото производство вземания за периода от
21.10.2020 г. до 17.01.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът И. Й. П. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК. В същия оспорва изискуемостта на задълженията по договора, като се позовава
на ненадлежно упражнено право за обявяване на предсрочната му изискуемост.
Поддържа, че клаузите на чл. 6, ал. 1 – 6 от ОУ към договора са неравноправни.
Твърди, че целият договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочване в договора начин на формиране на
годишния процент на разходите. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Oт представения като доказателство по делото договор за отпускане на
потребителски кредит № 382****/26.08.2019 г. се установявва, че „У. К. Ф.“ ЕАД е
предоставил на И. Й. П. потребителски кредит в размер на 15 150 лв., от които –
сумата от 15 000 лв. – чиста стойност на кредита, 150 лв. – комисиони и 1 123,85 лв. –
застрахователна премия.
Съгласно уговореното в договора кредитополучателят се е задължил да погасява
задължението си по кредита на 65 месечни вноски, всяка от които по 302,08 лв.,
платими на 21 – во число на всеки календарен месец, като съгласно погасителния план
първата вноска е следвало да се извърши на 21.09.2019 г., а последната – на 21.05.2025
г.
По делото е представен като доказателство и договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 21.06.2021 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД, в качеството на
цедент, и „Е. М.“ ЕООД, в качеството на цесионер.
Според уговореното в чл. 1.1. от договора за цесия от 21.06.2021 г. цедентът
прехвърля и продава съгласно чл. 2.1. от рамковия договор от 11.12.2020 г., заедно със
съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците
вземания за период от 180 дни до 220 дни просрочие съгласно чл. 2.2. от рамковия
договор от 11.12.2020 г., произхождащи от договори за потребителски кредити,
сключени от цедента с физически лица. В чл. 1.2. от договора е посочено, че
продадените и прехвърлени вземания са описани в Приложение № 1 към договора за
цесия, представляващо неразделна част от договора.
По делото е представено като доказателство и Приложение № 1 към
индивидуален договор за цесия от 21.06.2021 г., в което фигурира и процесното
задължение на ответника И. Й. П..
По делото е представено и пълномощно от изпълнителния директор на „У. К.
2
Ф.“ ЕАД, от което е видно, че изпълнителният директор на „У. К. Ф.“ ЕАД е
упълномощил управителите на „Е. М.“ ЕООД да уведомяват съгласно разпоредбата на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „У. К. Ф.“ АД всички длъжници по всички вземания,
които дружеството е цедирало на „Е. М.“ ЕООД.
По делото е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания с
изх. № 5007/12.08.2021 г., връчено на ответника по реда на чл. 131 от ГПК на
03.04.2023г., с което И. Й. П. е уведомен за цесията на процесното задължение от „У.
К. Ф.“ АД чрез пълномощника му „Е. М.“ ООД.
С покана за доброволно изпълнение с изх. № 5008/12.08.2021 г., И. Й. П. е
поканен доброволно да изпълни изискуемите задължения в 15-дневен срок от
получаването на поканата, като същата е върната в цялост и на известието за доставка
отбелязано, че е непотърсено.
По делото е изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно
същото усвояването на кредита е по сления начин: сумата от 12 546,52 лв. е преведена
на 26.08.2019 г. по сметка на И. Й. П., а сумата от 2453,48 лв. кредитодателят е превел
за рефинансиране на отпуснат на кредитополучателя кредит от „ОББ“ АД. Вещото
лице е установило по кредита да е извършено плащане на сума от 4324,55 лв., от които
2769,89 лв. отнесени за погасяване на главница по вноски с падежи от 21.09.2019 г. до
21.10.2020 г., 1283,04 лв., отнесена за погасяване на договорна лихва върху редовна
главница – по вноски с падежи от 21.09.2019 г. до 21.10.2020 г. и частично по вноска №
15 с падеж 21.11.2020 г., 155,61 лв. – отнесени за погасяване на застрахователна
премия и 116,01 лв., отнесени за погасяване на лихви при просрочие. Вещото лице не е
установило плащания след датата на цесията – 21.06.2021 г. Експертът е установил
още, че част от сумите, претендирани в настоящото производство, са платени преди
датата на цесията, а именно – сумата от 206,23 лв., представляваща главница с падеж
21.10.2020 г., 78,56 лв., представляваща договорна лихва с падеж 21.10.2020 г. и 65,87
лв., представляваща договорна лихва – частично по вноска с падеж 21.11.2020 г. При
така констатираните плащания вещото лице е заключило, че остатъкът от дължимите
вземания, претендирани в настоящото производство, са както следва: 1689,34 лв.,
представляваща главница по вноски с падеж от 21.11.2020 г. до 21.06.2021 г., и 523,11
лв. договорна лихва върху редовна главница по вноски с падеж от 21.11.2020 г. до
21.06.2021 г.
По отношение на претендираната лихва за забава вещото лице е изготвило
заключението в два варианта – като лихва за забава по чл. 12 от Общите условия по
договора за кредит, и като лихва за забава в размер на законната лихва. В първия
случай за релевирания период лихвата възлиза на сумата от 281,83 лв., като вещото
лице е сметнало същата като ГЛП + законната лихва, а във втория случая – в размер на
161,16 лв., в размер на законната лихва. Видно от общите условия към договора за
кредит дължимата лихва за забава по чл. 12 от същите е в размер на законната лихва,
поради което съдът не кредитира заключението в частта, в която се изчислява различна
стойност от тази на законната лихва.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове,
предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на
общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от
3
уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за
изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки
са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 99, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит между „У. К. Ф.“ ЕАД, в
качеството на кредитодател, и ответника с твърдяното съдържание, по силата на което
ответникът е получил претендираната сума и се е задължил да я върне в посочения
срок, 2/ изискуемост на задълженията на ответника; 3/ наличието на валиден договор
за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните вземания; 4/ съобщаването
на цесията на ответника от първоначалния кредитор или негов пълномощник.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните задължения.
При така разпределена доказателствена тежест, съдът намира, че искът за
главница е основателен. Съображенията за това са следните:
Не се спори по делото, а и се установява от приложения договор за отпускане на
потребителски кредит № 382****/26.08.2019 г. се установява, че кредиторът „У. К. Ф.“
ЕАД е предоставил на кредитополучателя И. Й. П. потребителски кредит в размер на
6186,60 лв., от които – сумата от 15000 лв. – чиста стойност на кредита, 150 лв. –
комисионни и 1123,85 лв. – застрахователна премия, като заемната сума е била усвоена
от кредитополучателя. Съгласно уговореното в договора кредитополучателят се е
задължил да погасява задължението си по кредита на 65 месечни вноски, всяка от
които по 302,08 лв., платими на 21 – во число на всеки календарен месец. Според
погасителния план първата вноска е следвало да се извърши на 21.09.2019 г., а
последната – на 21.01.2025 г.
Неоснователни са твърденията на ответника, че процесният договор е
недействителен поради наличието на неравноправни клаузи. Общите уговорки,
клаузите в Общите условия не са неравноправни сами по себе си, извън основанията по
чл. 143 ЗЗП. В процесния случай клаузите на чл. 6, ал. 1 – ал. 6 от договора за
потребителски кредит не се явяват неравноправни, тъй като не позволяват на ищеца
едностранно да променя условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание. Промяната в размера на дължимата възнаградителна лихва е в зависимост
от определяем референтен лихвен процент и съобразно основния лихвен процент,
обявяван от Българската народна банка на основание ЗБНБ. В този смисъл не липсват
прозрачни правила в договора при промяната на първоначално определения годишен
лихвен процент. Размерът на увеличението е определяем по установен метод или
стандарт за банката, с оглед на което не попада в хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП.
Твърденията на ответника, че договорът е недействителен на основание чл. 22
във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, са неоснователни. В процесния договор се
съдържат размерът на годишния лихвен процент, методиката за изчисляването му,
общият размер на всички плащания, както и начинът на формиране на годишния
процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
4
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Погасителният план е
подписан и от двете страни по кредитния договор, т. е. и от ответника като
кредитополучател. Видно от погасителния план към договора месечните вноски
включват главницата по кредита и договорната лихва, които са посочени по размери за
всяка вноска.
В случая от събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства се
установява, че поради неплащане на поетите с договора задължения от
кредитополучателя и настъпване на техния падеж, ответникът дължи непогасената
главница в размер на 1897,57 лв., представляваща сбор от изискуеми вноски за периода
от 21.10.2020 г. до 21.06.2021 г., както и сумата от 667,54 лв., представляваща
възнаградителни лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.10.2020 г. до
21.06.2021 г.
Твърдението на ответника, че вземането не е изискуемо, тъй като не са налице
препоставките за предсрочна изискуемост е неотносимо към правния спор, тъй като в
исковата молба ищецът не претендира да е обявена предсрочна изискуемост на цялото
вземане, а иска от съда да установи дължими вноски по договора с настъпил падеж. В
случая, изискуемостта на погасителните вноски за периода от 21.10.2020 г. до
21.06.2021 г. е настъпила преди иницииране на заповедното производство.
На следващо място, от събраните по делото доказателства се установява, че на
основание договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2021 г.,
сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД и „Е. М.“ ЕООД, и Приложение № 1 към него,
вземането, произтичащо от процесния договор за кредит, е прехвърлено на ищеца. По
делото е представено изрично потвърждение от цедента за извършената цесия на
вземанет, произтичащо от процесния договор.
Съгласно нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД съобщаването на длъжника на
извършената цесия е предпоставка тя да породи действие спрямо него, като до този
момент договорът поражда действие единствено между страните по него – цедент и
цесионер – Решение № 172 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1917/2017 г., II т. о., ТК.
Уведомлението може да изхожда както от предишния кредитор, така и от новия, стига
той да е надлежно упълномощен от цедента за това – в този смисъл е актуалната
съдебна практика, обективирана в Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №
362/2015 г., II т. о., ТК и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о., ГК. В настоящия случай цесионерът е бил надлежно упълномощен за
уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, което се установява от приложеното
по делото пълномощно. Съобщението може както да предхожда подаване на исковата
молба, така и да е представено като приложение към нея – Решение № 78 от 9.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато същата
е съобщена на длъжника с исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане, включително чрез изходящото от цедента или от
упълномощения за това цесионер уведомление, приложено към нея. Цесията може да
бъде надлежно съобщена и когато е представено в хода на делото, като това
обстоятелство следва да бъде съобразено от съда като факт, настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 ГПК. В насока съобразяване на уведомлението като новонастъпило
5
обстоятелство в хода на процеса е съдебната практика – Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, II т. о., Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК. В случая още в исковата молба, с който ищецът
предявява настоящата претенция, той се е позовал на извършено прехвърляне на
вземането в негова полза, посочвайки Конкретен договор за цесия (прехвърляне на
вземания) от и Приложение № 1, неразделна част от него, с който кредитодателят е
прехвърлил на „Е. М.“ ООД вземането си срещу ответника по горепосочения договор
за кредит. По делото е представено и пълномощното, с което предишният кредитор е
учредил представителна власт на новия за съобщаването. Ето защо това съобщаване е
достатъчно, за да породи действието, предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От съществено
значение е съобщаването за цесията да достигне до длъжника, доколкото същото
осигурява защитата му и го предпазва от риска да не изпълни надлежно дълга си, като
плати на лице, което не е носител на вземането – в този смисъл Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. Това изискване настоящият
състав приема за изпълнено поради изложените по-горе съображения. Ето защо съдът
намира, че е налице активна материална легитимация на ищеца, произтичаща от
договора за прехвърляне на вземания, като цесията е породила своето действие спрямо
длъжника.
Предвид гореизложеното и с оглед заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен частично, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1689,34 лв., представляваща
главница по вноски с падеж от 21.11.2020 г. до 21.06.2021 г., и 523,11 лв. договорна
лихва върху редовна главница по вноски с падеж от 21.11.2020 г. до 21.06.2021 г., като
за разликите над тези суми до пълните предявени размери, съответно от 1897,57 лв. и
667,54 лв., исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Ответникът е изпаднал в забава от момента на настъпване на изискуемостта
на главното вземане – 21.10.2020 г. Съобразно заключението по приетата съдебно
счетоводна експертиза размерът на законната лихва за забава върху главницата за
периода от 21.10.2020 г. до 21.06.2021г. е в общ размер на 161,16 лв. Следва искът да
бъде частично уважен за сумата от 161,16 лв., представляваща обезщетение в размер
на законната лихва за забава, начислена върху претендираните в настоящото
производство вземания за периода от 21.10.2020 г. до 17.01.2022 г., като за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 235,37 лв. искът подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора всяка от страните има право на разноски.
Ищецът претендира такива, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 200,04 лв., представляваща разноски по заповедното производство, и
сумата от 301,74 лв., представляваща разноски по исковото производство, съразмерно
на уважената част от исковете.
Ответникът е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение, като е
6
представил договор за правна защита и съдействие за исковото производство,
представляващ разписка за заплащане на уговореното възнаграждение от 1500 лв., като
претендира и сумата от 100 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. С оглед материалния интерес и фактическата и правна сложност на
делото възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно, като
изчислението на дължимите разноски с оглед отхвърлената част от иска следва да бъде
извършено на основа сумата от 571 лв., изчислена по реда на чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. относно минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 87,04 лв., представляваща разноски общо за исковото и
заповедното производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че И. Й. П., ЕГН: ********** дължи
на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 1689,34 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит № 382****/26.08.2019 г., сключен с „У. К.
Ф.“ АД, за вноски с падеж от 21.11.2020 г. до 21.06.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.01.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 523,11
лв. договорна лихва върху редовна главница по вноски с падеж от 21.11.2020 г. до
21.06.2021 г., сумата от 161,16 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено
върху претендираните в настоящото производство вземания за периода от 21.10.2020 г.
до 17.01.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 3802/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е. М.“ ЕООД, ЕИК:
********* срещу И. Й. П., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД
за разликата над сумата от 1689,34 лв. до пълния предявен размер от 1897,57 лв.,
представляваща главница за вноска с падеж от 21.10.2020 г.
за разликата над сумата от 523,11 лв. до пълния предявен размер от 667,54 лв.,
представляваща възнаградителни лихва за вноски с настъпил падеж за периода от
21.10.2020 г. и частично от 21.11.2020 г.
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 161,16 лв. до
пълния предявен размер от 235,37 лв., като неоснователни,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
3802/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Й. П., ЕГН: ********** да заплати
на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 200,04 лв., представляваща разноски по
заповедното производство, и сумата от 301,74 лв., представляваща разноски по
исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: ********* да
заплати на И. Й. П., ЕГН: ********** сумата от 87,04 лв., представляваща разноски
общо за исковото и заповедното производство съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8