Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 12.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в открито съдебно
заседание на 13.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието на
секретаря Теодора Вутева разгледа докладваното от младши съдия Цончев въззивно гражданско дело № 7 по описа на
съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби подадени
от Р.Х.Т., чрез пълномощника ѝ адв. З.Н., против Решение № 99/20.07.2018
г., постановено по гр.д. № 421/2017 г. по описа на РС – С. и против Решение №
874/05.11.2018 г постановено по гр.д. № 421/2017 г. по описа на РС – С.. С
Решение № 99/20.07.2018 г. са отхвърлени предявените от Р.Х.Т., ЕГН **********
против А.Я.С., ЕГН ********, искови претенции с правно основание с чл. 108 от ЗС,
чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр.с чл. 579, ал.2 от ГПК и чл.
76 от ЗН, с които се претендира да се признае за установено по отношение на
ответника, че ищцата е собственик на недвижими имоти 1. УПИ, находящ се в с. Б.,
Софийска област, целият с площ от 550 кв.м., представляващ парцел № XIX-36 в
кв. 5 по ПУП на с. Б., 2. УПИ , находящ се в с. Б., Софийска област, целият с
площ от 430 кв.м., представляващ парцел № XVII-36 в кв. 5 по ПУП на с. Б. и да
се осъди А.Я.С. да предаде на ищцата владението върху посочените имоти.
Ищцата
Р.Х.Т. е осъдена да заплати на А.Я.С. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
С
Решение № 874/05.11.2018 г. постановено по гр.д. № 421/2017 г. по описа на РС –
С. по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 99/20.07.2018 г., постановено по гр.д. № 421/2017 г. по
описа на РС – С., като е постановено същият да се чете, че са отхвърлени
предявените от Р.Х.Т., ЕГН ********** против А.Я.С., ЕГН ********, искови
претенции с правно основание с чл. 108 от ЗС, чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр.с чл. 579, ал. 2 от ГПК и чл. 76 от ЗН, с които:
1.
се претендира да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата
е собственик на недвижими имоти 1. УПИ, находящ се в с. Б., Софийска област,
целият с площ от 550 кв.м., представляващ парцел № XIX-36 в кв. 5 по ПУП на с. Б.,
2. УПИ , находящ се в с. Б., Софийска област, целият с площ от 430 кв.м.,
представляващ парцел № XVII-36 в кв. 5 по ПУП на с. Б. и да се осъди А.Я.С. да
предаде на ищцата владението върху посочените имоти.
2.
Да се прогласи недействителността на сделката за дарение на недвижим имот,
извършена с Нотариален акт № 19, том I, рег. № 209, Нотариално дело № 18 от
2013 г. на нотариус Г. *** действие РС – С., като нищожна поради липса на
форма.
3.
Да се прогласи недействителността на дарението в частта, касаеща 3/8 идеални
части, получени по наследство от наследодателката на
ищцата Л. Е. Т..
В
жалбата на адв. З.Н. - пълномощник на Р.Х.Т., ищца в първоинстанционното
производство, подадена срещу в Решение № 99/20.07.2018 г. се правят оплаквания,
че актът е необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката
твърди, че правото на собственост върху процесните недвижими имоти е установено
от събраните доказателства. Изтъква подробни аргументи относно нищожността на
дарението, обективирано в Нотариален акт № 19, том I, рег. № 209 по н.д. №
18/2013 г. на нотариус Г. М.. В частта относно дарението, получено по
наследство от наследодателката Л. Е. Т. – 3/8 и.д.
части, счита, че сделката е относително недействителна спрямо въззивницата на основание чл. 76 ЗН. Прави оплакване, че
докладът по делото не отговаря на изискванията на чл. 146 ГПК. Навежда, че
изводът относно недоказаност на факта на владение е необоснован, отправя искане
за допълване на първоинстанционния доклад и допускане на свидетел за
установяването му. Моли за отмяна на обжалваното решение.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия.
В
жалбата Р.Х.Т., ищца в първоинстанционното
производство, подадена чрез пълномощника ѝ адв. З.Н., подадена срещу
Решение № 874/05.11.2018 г. се навежда, че актът е недопустим, постановен при
съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Твърди се,
че различни процесуални предпоставки обуславят постановяване на допълнително
решение при наличие на очевидна фактическа грешка. Липсват и мотиви, което
прави акта негоден за проверка и бележи признаците на нищожност.
В
открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката чрез процесуалния си представител – адв. З.Н.,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Акцентира, че по реда за
отстраняване на очевидна фактическа грешка не може да се допълва съдебно
решение. Липсва доказателствен анализ. Не е спазена формата на сделката, с
която наследодателят на ищцата се е разпоредил с процесните 7/8 идеални части
от двата УПИ в полза на ответника, поради което е нищожна. Нищожността следва и
от разпоредбата на чл. 76 ЗН. Отправя искане за отмяна на обжалваните решения,
уважаване на предявените ревандикационни искове и
присъждане на разноските.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител – адв. Г.Я., моли жалбите да бъдат оставени
без уважение. Излага, че съдът е анализирал събраните доказателства и е
достигнал до обосновани правни изводи. От приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза следва извод, че действията, извършени в нотариалното производство,
са съответни на закона. Ищцата е наследник на едноотробен
брат и при това положение нейният наследствен дял е в размер на 1/8 идеални
части. С оглед на това праводателят на въззиваемия не е превишил разполагаемата си част при
разпореждане. Претендира разноски.
В
писмена защита, подадена от пълномощника на въззивницата,
се навеждат съображения сходни с изложените в исковата молба и в открито
съдебно заседание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В
случая първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предявени
са обективно съединени искови претенции с правно основание с чл. 108 от ЗС, чл.
26, ал. 2 ЗЗД във вр.с чл. 579, ал.2 от ГПК и чл. 76
от ЗН.
Първоинстанционният
съд, в изпълнение процесуалните си задължения и при спазване принципа на
диспозитивното начало, е събрал всички относими към предмета на доказване
доказателства. Обсъдил ги е достатъчно подробно, за да бъде ясна волята му,
съответно на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК.
Неоснователно
е оплакването за липса на доклад в първоинстанционното производство. Проект за
такъв, отговарящ на изискванията за съдържание по чл. 146, ал. 1 ГПК, е
изготвен и връчен на страните. С определение от 25.08.2017 г. е уважено,
отправеното с исковата молба доказателствено искане за допускане на двама
свидетели, които да установят владението на процесните имоти от страна на
ответника. С протоколно определение от 14.11.2017 г. проектът за доклад е
обявен за окончателен, вярно е разпределена доказателствената тежест и подробно
са обсъдени предпоставките, необходими за уважаване на всеки от трите предявени
иска. Обстоятелството, че чрез разпитите на поисканите от ищцата свидетели не е
установен фактът на владението от страна на ответника е свързано доказаността,
респективно основателност на предявения ревандикационния
иск и не може да се вмени във вина на съда под формата на процесуално нарушение.
Както правилно е указано – в тежест на ищеца е да докаже, че към момента на
предявяване на исковата молба ответникът владее процесните имоти. Въззивницата не го е направила чрез поисканите гласни
доказателства и правото ѝ да ангажира нови доказателства относно същото
обстоятелство е преклудирано предвид разпоредбата на
чл. 147 ГПК. В изложения смисъл следва да бъдат коригирани мотивите на
определение от 28.01.2019 г. по в.гр.д. № 7/2019 г. на СОС, с което е оставено
без уважение искането за допускане на свидетел, който да установи факта на
владението. Въззивният съд е в невъзможност да изложи по-подробни съображения относно
извършения доклад поради липсата на други конкретни доводи.
Не могат да бъдат споделени
възраженията за нищожност и недопустимост на Решение № 874/05.11.2018 г. постановено по
гр.д. № 421/2017 г. по описа на РС – С., с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 99/20.07.2018 г., постановено по гр.д. №
421/2017 г. по описа на РС – С.. Поправка на очевидна фактическа грешка по
смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението. За да са налице условията по чл. 247 ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на
волята на съда. Недопустимо е по реда на поправката да се замества неправилно
формирана или липсваща воля на съдебния състав.
В случая в мотивите на Решение №
99/20.07.2018 г. съдът е формирал воля по всички предявени искове. В
диспозитива на съдебния акт е посочил, че отхвърля трите обективно съединени
иска, изписвайки цифрово правната им квалификация, но текстово е обективирал единствено оставения без уважение ревандикационен иск. След администриране на делото до СОС,
въззивният съд е констатирал наличието очевидна фактическа грешка, изразяваща се
във формирана воля по всички предявени искове, но непълното ѝ обективиране в диспозитива на
постановения акт, поради което го е върнал на РС – С. с незадължителни указания
за отстраняването ѝ. Първоинстанционният съд е възприел дадените указания
и в рамките на провомощията си по чл. 247, ал. 1, пр.
1 ГПК е санирал порока. При това положение не може да се говори, че Решение №
874/05.11.2018 г. бележи признаци на нищожност, тъй като естеството на
опущението предполага фрагментарно изложение на мотиви каквото в акта е налице.
Обсъжданото
решение не и недопустимо, тъй като съдът разполага с право по своя инициатива
да отстрани очевидна фактическа грешка – чл. 247, ал. 1 ГПК. Не е налице
прикрито производство по чл. 250, ал. 1 ГПК, както неоснователно се възразява.
По този ред по искане на страната се допълва решение в случай, че актът не
обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно
част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни
искания, свързани с главния спорен предмет, което в случая не е налице. Както
беше посочено има формирана вола по всички искове и поради технически причини
тя не е обективирана в цялост в диспозитива на акта.
Възраженията
срещу доказателствения анализ и правните изводи на съда са неоснователни.
От
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 239, том I, дело №
460/1967г.на С.нски народен съдия, се установява, че Р.
Е. Т. и Л. Е. Т. в качеството на наследници на Е. Т. Д., са признати за собственици
на недвижим имот, находящ се в землището на село Б., Софийски окръг - дворно
място, с площ от около 2,6 декара, в м.”Село” в землището на село Б., застроено
с три къщи и други селскостопански постройки, при граници: Б. К. П., път, С. А.
Р. и площад.
Между
страните не е спорно и това се потвърждава от приложените удостоверения за
наследници, че ищцата Р.Т. е единствена наследница по закон на Л. Е. Т. и на Р.
Е. Т..
Л.
Е. Т. е починала на 22.02.2007 г., оставяйки наследници Р. Е. Т. – брат и Р.Т.
– дъщеря на едноутробен брат – Х. Т. Г. – починал на 15.11.1977 г.
Р. Е. Т. е починал на 13.07.2014 г., оставяйки
единствена наследница Р.Х.Т. - дъщеря на починал едноутробен брат.
Съдът
приема, че представеното от ищцата Р.Т. удостоверение за наследници на Л. Е. Т.
е непълно, тъй като в него липсва отбелязване, че Х. Т. Г. е едноутробен брат
на Л. Е.. Последното се установява от представеното от ищцата, както и от изисканото от Столична
община, район „Люлин“, удостоверение за наследници на Л. Е. Т..
С Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 19, том I, рег.№ 209, нотариално № 18 от 2013г. на нотариус
Г.
*** действие
РС -
С., на
14.02.2013 г. Р.
Е. Т. е дарил на ответника
А.Я.С. собствените си 7/8 идеални части от следните
съсобствени/сънаследствени/имоти: А/
Урегулиран поземлен имот, целият с площ от 430 кв.м., съставляващ
парцел ХVII-36 в кв.
5 по
плана на село Б., община С., Софийска област, при
граници и съседи на имота:
улица, п. ХVIII-36, п.V-36, п.ХVI-41, всички
в кв.5 по плана на населеното място;
Б/ Урегулиран
поземлен имот, целият с площ от 550 кв.м., съставляващ парцел ХIХ-36 в кв.5 по плана на село
Б., Община С., Софийска област, при
граници и съседи на имота: улица,
п.ХХ-35, п.V-36, п.ХVIII-36 всички в кв.5 по плана на
населеното място.
В графата
дарител, е положен отпечатък
от десен палец вместо подпис,
на основание чл. 579, ал.
2 във
връзка с чл.189 от ГПК.
Документите, представени пред нотариуса, удостоверяващи право на собственост са
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 239, том I, дело №
460/1967г.на С.нски народен съдия, удостоверение за
наследници и две съдебни решения, непредставени и непоискани за приобщаване
като доказателства по делото.
В
първоинстанционното производство са представени копия на два
броя скици, издадени от Община
С., относими към УПИ ХVII - 36 в кв.5 по плана на село
Б., с площ 430 кв.м.и УПИ ХIХ-36 в кв.5 по плана на село
Б., с площ от 550 кв.м.
Правилно
районният съд е приел, че не са налице предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск. Чрез петиторния
иск по чл. 108 ЗС ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи
спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като
правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз
основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я
владее или държи, без да има основание за това, принудително да предадe
фактическата власт на собственика. По делото не е доказано, че ищцата притежава
право на собственост върху претендираните идеални части процесните недвижими
имоти. Твърдението ѝ, че е единствен собственик по наследство на 1. УПИ, находящ се в с. Б., Софийска
област, целият с площ от 550 кв.м., представляващ парцел № XIX-36 в кв. 5 по
ПУП на с. Б. и 2. УПИ , находящ се в
с. Б., Софийска област, целият с площ от 430 кв.м., представляващ парцел №
XVII-36 в кв. 5 по ПУП на с. Б. се оборва от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 19, том I, рег.№ 209, нотариално № 18 от 2013г. на нотариус
Г.
*** действие
РС -
С., на
14.02.2013г. чрез който
Р.
Е. Т. приживе е дарил на ответника
А.Я.С. собствените си 7/8 идеални части от цитираните съсобствени/сънаследствени/имоти.
От ангажираните свидетелски показания не се установява, че А.С. владее процесните 7/8
идеални части
от недвижимите имоти, което вече беше предмет на анализ. Доказателства в
подкрепа на твърдението ѝ за право на собственост върху 7/8 идеални части
от 1. УПИ, находящ се в с. Б.,
Софийска област, целият с площ от 550 кв.м., представляващ парцел № XIX-36 в
кв. 5 по ПУП на с. Б. и 2. УПИ ,
находящ се в с. Б., Софийска област, целият с площ от 430 кв.м., представляващ
парцел № XVII-36 в кв. 5 по ПУП на с. Б., не са ангажирани.
Основателно
първоинстанционният съд е оставил без уважение предявения иск по чл. 26 ЗЗД за
прогласяване на нищожността на дарението, обективирано
в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 19, том I, рег.№ 209, нотариално № 18 от 2013г. на нотариус
Г.
*** действие
РС -
С., на
14.02.2013 г.
Нормата на чл.
579, ал.
2 ГПК изисква, когато някое
от участващите в нотариалното производство лица не може
да се подпише
поради неграмотност, или недъгавост да се приложи
чл. 189 от ГПК. Този текст
изисква документът да носи вместо подпис,
отпечатък от десния палец.
Върху договора за дарение, чиято нищожност
се иска да
се прогласи с исковата молба, нотариусът е отбелязал,
че е положен отпечатък от десния
палец. Полагането на десния палец
е алтернатива на невъзможността да се положи подпис
поради неграмотност, или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността
и представлява синоним на тази дума.
Тя включва всякакъв вид заболявания,
които имат за последица някакъв
вид недъг, т.е. някакво трайно
увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи
подпис /параф/, като израз на
волеизявление, законодателят
е предвидил потвърждението на изразената воля
да стане с отпечатък от десния
палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят
всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите
белези на почерка и подписа. В този смисъл полагането
на отпечатък от палеца е предвидено
за защита интересите на лицата,
които страдат от някакъв недъг,
с оглед установяване автентичността на направените от тях изявления
(вж. Решение № 313 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010 г., IV г. о.,
ГК). Той
ги защитава от възможна подправка
при неособено обработен почерк и подпис поради затруднението
за писане. Затова ако лицето,
което
не може да положи подпис поради заболяване е положило отпечатък от палеца, не
е нарушен чл. 576 във вр.
с чл. 579, ал. 2 от
ГПК, защото е спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността
на направеното изявление. В този случай нотариалното удостоверяване не е нищожно, както правилно е приел районния
съд.
Изводът
за действителност на дарението е обоснован. Районният съд е взел предвид заключението
по извършената съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че към
датата на процесната нотариална сделка за дарение, Р. Е. Т. е имал силно
намаление на зрението, до степен да не може да чете и тремор на ръцете. Не е
имал тежки говорни нарушения, като е бил е напълно адекватен. От изслушването
на вещото лице М. в съдебно заседание се установява, че треморът не е пречил на
Р. Т. да се самообслужва, но той не е могъл да пише, тъй като е имал 0.1%
зрение и не е имал възможност да вижда. Експертното заключение следва да бъде
кредитирано като обективно, всестранно и пълно. То почива на медицинската
документация досежно здавословното
състояние на Т., поради което следва да се счита, че най-пълно и безпристрастно
го разкрива. Изводът за наличие на тремор и гражданска слепота намира подкрепа
и в показанията на свидетелката А. Г. – личен лекар на наследодателя на ищцата Р.
Т., както и в показанията на Т. Н. – фелдшер, преглеждал Т.. За влошеното
зрение на последния свидетелства и Б. И., който разкрива, че Т. не е можел да
вижда бутоните на дистанционното управление на телевизора. Съдът намира, че не
следва да се градят никакви решаващи изводи от изявленията на св. Т. Н., А. Т.
и Б. И. в частите, в които най-общо твърдят, че е можел да си движи ръцете и да
пазарува. На първо място, движението на ръцете и годността за пазаруване не
могат да се приравнят на възможност да се полага подпис. Последното изисква
значително по-сложни хватетелно-двигателния движения
на крайниците и способност за зрително възприятие на написания текст. На второ
място, възможността да пазарува не изключва липсата на способност за полагане
на подпис, тъй като е установено, че Р. Т. е можел да се самообслужва, а
пазаруването е много близко до последното. Св. А. Т. следва да се приеме за
заинтересован от изхода на делото, доколкото е съпруг на ищцата. Показанията му
досежно физическото състояние на Р. Т. частично противоречат на медицинската
документация, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на
св. Г. и Н. и предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК не следва да се кредитират в
цялост. Свидетелката Т. Н. изрично
заявява, че не е обърнала внимание дали Р. Т. страда от тремор, освен това
свидетелства за период последващ на 14.02.2013 г., когато е осъществена
атакуваната сделка. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че Р. Т. е получил мозъчен инсулт на 13.01.2013 г. Предвид изложеното
при изслушването на вещото лице в съдебно заседание може да се направи
обоснован извод, че последният се е възстановил и е подобрил физическото си
състояние и вероятно именно този период визират свидетелите. В заключение, доколкото
съдебно-медицинската експертиза е изготвена въз основа на медицински документи
в съответствие с научните правила и е лишена от всякакъв субективизъм, следва
да се приеме, че към 14.02.2013 г. Р. Т. поради влошеното си здравословно
състояние не е можел да полага подпис, което както беше посочено, намира опора
и в гласните доказателства – показанията на св. Г. и Н.. При това положение е обоснован
изводът на районния съд, че пред нотариуса е следвало да бъде положен отпечатък
от десния палец и сделката на страда от претендираната нищожност.
Искът
по чл. 76 ЗН за обявяване на относителна недействителност спрямо ищцата на
дарението от 3/8 идеални части от 1.
УПИ, находящ се в с. Б., Софийска област, целият с площ от 550 кв.м.,
представляващ парцел № XIX-36 в кв. 5 по ПУП на с. Б. и 2. УПИ, находящ се в с. Б., Софийска област, целият с площ от 430
кв.м., представляващ парцел № XVII-36 в кв. 5 по ПУП на с. Б. правилно е
отхвърлен. От доказателствата по делото - Нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност № 239, том I, дело № 460/1967г.на С.нски
народен съдия, Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том I, рег.№
209, нотариално № 18 от 2013г. на нотариус Г. М., копия на два броя скици,
издадени от Община С., относими към УПИ
ХVII - 36 в кв.5 по плана на село Б., с
площ 430 кв.м.и УПИ ХIХ-36 в кв.5 по плана на село Б., с площ от 550 кв.м.,
може да се направи извод, че горепосочените недвижими имоти са притежавани от Л.
Е. Т. и Р. Е. Т. по наследство и изтекла в тяхна полза придобивна
давност при равни квоти, което впрочем не е спорно между страните. Л. Т. е била
наследена след смъртта си от Р. Т. при квота ¾ и от ищцата Р.Х.Т. –
дъщеря на починал едноутробен брат, при квота 1/4 , съгласно изискванията на
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗН. Следователно към 14.03.2013 г. Р. Т. се е
разпоредил с притежаваните от него 7/8 идеални части от процесните недвижимите
имоти. Сделката не може да бъде обявена за относително недействителна спрямо Р.Х.Т.,
тъй като сбъдването на условието по чл. 76 ЗН е свързано с упражняването и
реализирането на потестативното право на делба.
Възможността за позоваване на тази недействителност преди извършване на делба
логически противоречи на защитната функция на нормата. Тъй като по делото няма
твърдения и данни за извършване на такава, респективно, че съответните идеални
части да са се паднали в дял на Т., то не са настъпили материалноправните
условия за уважаване на иска и той правилно е отхвърлен.
Претенцията
на въззиваемия за присъждане на разноски следва да
бъде оставена без уважение, тъй като във въззивната инстанция липсват
доказателства за реално сторени такива.
Така
мотивиран и на основание чл. 272 ГПК, Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 99/20.07.2018 г., постановено по гр.д. № 421/2017 г. по описа на РС – С. и
Решение № 874/05.11.2018 г., постановено по гр.д. № 421/2017 г. по описа на РС
– С., с което по допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
99/20.07.2018 г.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.