РЕШЕНИЕ
№ 792
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330108248 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. П. К., ЕГН ********** срещу „Нано
Коут“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1, чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3
от КТ и чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. КТ.
В исковата молба се твърди, че на 15.10.2020 г. между страните бил
сключен трудов договор, по силата на който ищецът заемал длъжността
„*****“ в предприятието на ответника, като било определено трудово
възнаграждение в размер на 650 лева. На 01.01.2021 г. страните подписали
допълнително споразумение към сключения трудов договор №****г., по
силата на което било договорено трудовото възнаграждение да бъде в размер
на 665 лева. Твърди, че работодателят не заплащал дължимото трудово
възнаграждение за периода м. януари 2021 г. до м. януари 2022 г., за което
било образувано гр. дело 2680/2022 г. на Районен съд – Пловдив. Посочва, че
на 04.04.2022 г. получил, чрез *****, заповед за дисциплинарно уволнение №
**** г., с която работодателят на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ
прекратил трудовото правоотношение, считано от 24.03.2022 г. Твърди, че до
01.02.2022 г. е работил в офис, находящ се в ****, ежедневно посещавал
адреса на управление на дружеството - работодател, находящ се в *****
точно в 9 ч., но не бил допускан до работното му място, като ***** не
отговаряла на позвъняванията на вратата. Твърди, че въпреки това
изпълнявал съвестно задълженията си, като на 18.02.2022 г. получил пратка,
поръчана от работодателя и в изпълнение на служебните си задължения
изпратил същата на клиент в Р. Остатъкът от пратката предал на
1
пълномощник на работодателя на 21.04.2022 г., за което бил съставен
протокол. Твърди да е изпълнявал съвестно задълженията си, със собствени
средства и с личния си автомобил, въпреки че не му било заплащано трудово
възнаграждение.
Предвид изложеното, от съда се иска да признае прекратяването на
трудовия договор с ищеца, съгласно Заповед за дисциплинарно уволнение №
*****. на „Нано Коут“ ООД, за незаконно и да го отмени, както и да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца:
1. сумата от 2939,12 лева – обезщетение за времето на оставане без
работа поради уволнението за периода 24.03.2022 г. – 10.08.2022 г.;
2. сумата от 1995 лева – обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. – по 20 дни за всяка година;
3. сумата от 516,02 лева – неизплатено нетно трудово възнаграждение
за м. февруари 2022 г.;
4. сумата от 438,60 лева – неизплатено нетно трудово възнаграждение
за м. март 2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в
съда – 06.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Излага съображения за законосъобразност и правилност на заповедта за
дисциплинарно уволнение. Работодателят спазил задълженията си по чл. 192
– чл. 195 КТ, като извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение било
неявяване на работа за продължителен период от време 01.02.2022 г. –
10.03.2022 г. Твърди се, че в подадени от ищеца писмени обяснения преди
налагане на дисциплинарното наказание, същият изрично признал, че не се е
явил на работа за посочения период. Обясненията за причините за
неявяването били несъстоятелни. Ищецът претендирал плащане на трудово
възнаграждение, което не му се дължало, предвид безпричинното му
отсъствие от работа. Посочва, че ако работодателят е бил недобросъвестен
относно задължението си да плаща трудово възнаграждение, то ищецът имал
на разположение други законови права, които не използвал, а без да има
основание престанал да се явява на работа.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Основният
спорен въпрос в настоящия случай касае законността на извършеното
уволнение, а същата се определя от установяването на вменените
2
дисциплинарни нарушения със Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение”. Дисциплинарното нарушение като вид
правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя
като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на
фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират
като вид правонарушение са: деяние/действие или бездействие/,
противоправност и вина, поради което следва да бъдат изследвани
посочените белези за вмененото дисциплинарно нарушение с процесната
заповед.
Между страните не съществува спор, а и се изяснява от приетите по
делото доказателствени материали, че е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„технически сътрудник“ в предприятието на ответника, като трудовият
договор бил прекратен с процесната Заповед за дисциплинарно уволнение №
*****г., с която работодателят на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ
прекратил трудовото правоотношение, считано от 24.03.2022 г. Отразеното в
заповедта основание за прекратяване на правоотношението е чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ – налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Между страните
не съществува спор и че преди издаването на процесната заповед за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение”, от ищеца са изискани обяснения
по вменените му нарушения, като ищцовата страна не е релевирала
възражение в тази насока.
С горепосочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, на ищеца са вменени дисциплинарни нарушения по смисъла на
чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ - неявяване на работа за продължителен период от
време. Както вече бе посочено, между страните не съществува спор, че от
ищеца са били изискани писмени обяснения, съответно такива са дадени,
преди да бъде съставена процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение”. Що се касае до оформлението на заповедта, ищецът
възразява, че вменените му нарушение не е реализирано, тъй като за
процения период той продължавал да изпълнява трудовите си функции.
Съдът счита възражението за неоснователно. Описаното нарушение на
трудовото дициплина в процесната заповед, в достатъчна степен
индивидуализира съответното нарушение с неговите присъщи белези.
Предвид това, ищецът има ясното познание не само за естеството на
3
вменените му нарушения на трудовата дисциплина, но и в какъв период се
твърди да ги е извършил. Още повече, ищецът сам признава, че не е ходил на
работа през процесния период в писмените си обяснения. Съдът счита за
нужно да акцентира и върху факта, е че самото дисциплинарно производство,
развиващо се по реда на кодекса на труда не е подчинено на правила за
публичност, непосредственост и състезателност. Нито в искането на
обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание,
работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи
на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени.
Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин- което и в
случая е сторено ( в този смисъл- Решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело №
768/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело
№ 1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 171/23.02.2010 г. по гр.
дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, Решение № 205/26.03.2010 г. по
гр. дело № 267/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, Решение № 237/24.06.2010 г.
по гр. дело № 826/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 688/23.11.2010
г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ).
Предвид гореизложеното, съдът счита, че не са допуснати формални
нарушения в процедурата по ангажиране дисциплинарната отговорност на
ищеца. Предвид това, то следва да се обсъдят вменените на ищеца нарушения
на трудовата дисциплина по същество.
По отношение на нарушението, за което е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“: съдът счита, че от събраните по делото
доказателства, безспорно се установи, че ищецът е извършил подписаното в
заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение, а именно не се явил на
работа без уважителна причина за продължителен период от време, като тези
обстоятелства се признават в дадените от него писмени обяснения, по реда на
чл. 193 КТ, които не се оспорени от ищеца, доколкото с тях се установяват
неизгодни за него факти, те се ползват с материална доказателствена сила,
като извънсъдебно признание за извършеното нарушение. Писмените
обяснения, представляват частен документ, подписани са от лицето, което ги
издава. В този смисъл, съставляват доказателство, че съдържащото се
изявление е направено именно от това лице. Всеки неоспорен по реда на
4
чл.193 от ГПК частен писмен документ, е автентичен и истински. Налице е
извънсъдебно признание на факти, което е обективирано в писмена форма и
съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица - чл. 180 ГПК. В този смисъл е и постоянната съдебна
практика: Решение №261/2013/22.01.2014 по дело №2354/2013 на ВКС, ГК, III
г.о.Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК,;
Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК ;
решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о.. Непогасените
финансови задължения, които работодателят е имал към ищеца, не могат да
бъдат основание за отмяна на дисциплинарно уволнение, като освен това те са
били предмет на друго производство. Съобразно изложеното, правилно
работодателят е преценил, че ищецът е извършил нарушение на трудовата
дисциплина.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че при възложена тежест за
доказване, ответната страна установи пълно и главно вмененото на ищеца
нарушение на трудовата дисциплина. Преценени съобразно изискванията на
чл. 189, ал. 1 КТ, нарушенията се явяват достатъчно тежки, за да обусловят
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. При определяне на
тежестта на дисциплинарното наказание, съдът отчете естеството на
нарушението (и най-вече продължителния период, през който то е
реализирано), като дори много по-кратък период, в който ищецът не се явява
на работа, би бил сериозно нарушение на трудовата дисциплина.
Съобразно гореизложеното и доколкото се изясни, че ищеца е
извършил нарушенията, които са му вменени и същевременно, реализираното
от него поведение е достатъчно тежко, то уволнението осъществено с
процената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, е
законосъобразно. Предвид това, предявеният иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен.
Претенцииите на ищец с правно основание чл. 344, ал. 1, и т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал
без работа вследствие на уволнението, както и тези за трудово
възнаграждение за месеците февруари и март 2022г / през които фактически
ищецът е бил законосъобразно уволнен/ са обусловени от основателността на
тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради
5
изложеното и доколкото уволнението е законосъобразно и като такова не
следва да бъде отменено, то горепосочените претенции на ищеца също следва
да бъдат отхвърлени. От доказателствата по делото се установява, че
претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на
ответника се поражда право да бъде възмезден за сторените разноски в
настоящото производство. Представени са доказателства са договорен и
реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 1300 лв., която сума ищецът
следва да бъде осъдена да заплати на ответника.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски,
всички останали разходи по делото остават в тежест на бюджета на
Съдебната власт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. П. К., ЕГН **********, срещу „Нано
Коут“ ООД, ЕИК *********, обективно, кумулативно съединени искове за
признаване на извършеното уволнение със Заповед за дисциплинарно
уволнение № **** на Нано Коут“ ООД, ЕИК 205378931за незаконно и
неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ; да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата сума в размер от 2939,12 лв.,
представляваща обезщетение за времето от 24.03.2022 г. – 10.08.2022г.-
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от А. П. К., ЕГН **********, за осъждане на „Нано Коут“ ООД,
ЕИК *********, да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 1995
лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., 2021 г.
и 2022 г. – по 20 дни за всяка година; сумата от 516,02 лева – неизплатено
нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2022 г., както и сумата от
438,60 лева – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. март 2022
г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
входиране на исковата молба в съда / 06.06.2022./, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. П. К., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Нано Коут“ ООД, ЕИК *********, сума в размер на 1 300
лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в
6
рамките на настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
7