Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен
състав в закрито заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №13750 по
описа за 2019
година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 17.09.2019
год. на взискателя „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Р.Н./надлежно
упълномощена/, срещу постановление от 10.09.2019 год. на частен съдебен
изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с което е приключено принудителното
изпълнение по изпълнително дело №20128380407286 на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че задълженията
по процесното изпълнително дело не били изплатени изцяло
към 11.09.2019 год. По негова сметка била постъпила сума в общ размер на
8 952.46 лв., от които 3 955.97 лв. – главница, 835.93 лв. – мораторна лихва и 3 661.77 лв. – законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
датата на всяко едно от направените плащания, 498.79 лв. – разноски по
заповедното производство и по изпълнителното дело. Остатъкът на задължението
към 16.09.2019 год. възлизал, както следва: 223.88 лв. – главница и 28.68 лв. –
законна лихва към 16.09.2019 год.
Длъжникът Л.Б.В.не изразява становище
по подадената жалба.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но се явява неоснователна,
тъй като по изпълнителното дела в периода от 30.07.2012 год. до 10.09.2019 год.
на взискателя била разпределена сума в общ размер на
9 094.85 лв. – видно от отбелязванията на гърба
на изпълнителния лист. На 05.09.2019 год. взискателят
депозирал уведомление за актуалния размер на задължението към 04.09.2019 год.,
а именно – 1 160.65 лв., от които главница от 1 134.53 лв. и законна
лихва от 26.12 лв. На 09.09.2019 год. сума в размер
на 250 лв. била разпределена на взискателя, а на
10.09.2019 год. – сума в размер на 910.65 лв.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателката,
мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Изпълнително дело
№20128380407286 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б.,
с рег. №838 на КЧСИ, е било образувано по молба от 30.07.2012 год. на взискателя „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Л.Ч./надлежно
упълномощена/, въз основа на изпълнителен лист от 04.05.2012 год., издаден на
основание чл. 416 ГПК по ч.гр.дело №21547/2010 год. по описа на СРС, ГО, 54
с-в, срещу длъжника Л.Б.В.за следните суми: 4 179.85 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.януари
2007 год. до м.април 2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.02.2010 год. до окончателното й изплащане, 835.93 лв. – лихва за
забава за периода от 01.02.2007 год. до 18.11.2009 год., както и за сумата от
390.79 лв. – разноски в заповедното производство. С молбата е поискано и
събирането на направените разноски по изпълнението и юрисконслутско
възнаграждение.
На 10.08.2012 год. на длъжника е била връчена покана за
доброволно изпълнение с изх.№59865 от 06.08.2012 год. на следните суми: 4 179.85
лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.02.2010 год., която до момента възлизала на 1 084.16 лв., до
окончателното й изплащане, неолихвяема сума от 1 874.72
лв., както и на разноските и таксите по изпълнението, в т.ч. такса по т. 26
ТТРЗЧСИ в размер на 653.11 лв.
На 14.08.2012
год. длъжникът е подал молба до частния съдебен изпълнител, с която езаявил, че дължимите суми ще бъдат изплащани с част от
трудовото възнаграждение и други средства, като поискал наложените запори да бъдат
вдигнати – което било уважено.
На 08.06.2018 год. „Л.“ ООД е уведомило частния съдебен
изпълнител, че длъжникът е изразил изричното желание да му бъдат удържани по
100 лв. от трудовото възнаграждение и да бъдат превеждани по специалната за
целта сметка, считано от настоящия момент до пълното възстановяване на
дължимите от него суми за главница, лихва, такси и разноски по процесното изпълнително дело, образувано от „Т.С.“ ЕАД.
На 04.09.2019 год. длъжникът е подал молба до частния
съдебен изпълнител за издаване на справка за платените до момента суми и
размера на остатъка от дълга.
На 09.09.2019 год. взискателят „Т.С.“ ЕАД е депозирал молба до частния съдебен
изпълнител, с която е уточнил, че актуалният размер на задълженията по процесното изпълнително дело възлиза, както следва: 1 134.53
лв. – главница и 26.12 лв. – законна лихва, изчислена към 04.09.2019 год.
На 09.09.2019 год. длъжникът е бил
уведомен от частния съдебен изпълнител, че актуалният размер на задължението му
възлиза, както следва: 1 134.53 лв. – главница и 26.12 лв. – законна лихва, изчислена към 04.09.2019 год., както дължими такси по
т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 135.42 лв. и по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв.
С обжалваното постановление на частния съдебен изпълнител
от 10.09.2019 год., съобщено на взискателя на
11.09.2019 год., производството по процесното
изпълнително дело било приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.
Видно е от направените отбелязвания на гърба на
изпълнителния лист по смисъла на чл. 455, ал. 2 ГПК, че на взискателя е била разпределена
сума в общ размер на 9 094.85 лв., в т.ч. на 09.09.2019 год.
– сума в размер на 250 лв., като по сметката на частния съдебен изпълнител е била преведена и сума в
размер на 85.42 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, а на 10.09.2019 год. – сума в размер на 910.65 лв., като по сметката на частния съдебен изпълнител е била преведена
сума в размер на 50 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
акт по чл.
435, ал. 1, т. 3 ГПК и в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в
разпоредбата на чл. 433 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените
хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по
отношение на взискателя. Без да е констатирал такова
основание, органът по изпълнението няма свободата да го преустанови.
Изпълнението на задължението по изпълнителния лист след
образуване на изпълнителното производство покрива хипотезата на нормата на чл.
433, ал. 2 ГПК, съгласно която приключване на изпълнителното производство може
да настъпи при изпълнението на задължението и събиране на разноските по
изпълнението.
Спорният въпрос по делото се свежда до това дали взискателят е изцяло удовлетворен и са събрани разноските
по изпълнението, който е свързан и с реда за погасяване на сумата, събрана по
изпълнителното дело.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 год. на ВКС по тълк.дело
№ 3/2017 год., ОСГТК, за погасяването на паричните задължения приложение намира
специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването
на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или
според поставения за тълкуване въпрос /по т. 1/ – от главница и лихви. Когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за
забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В разглеждания случай към датата на изпращане на поканата
за доброволно изпълнение /06.08.2012 год./ дългът по изпълнителното дело е бил
в общ размер на 7 791.84 лв., от които 4 179.85 лв. – главница, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2010 год., която до
момента възлиза на 1 084.16 лв., до окончателното й изплащане, неолихвяема сума от 1 874.72 лв., както и на
разноските и таксите по изпълнението, в т.ч. такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на
653.11 лв.
Безспорно е по делото, че към 09.09.2019
год. непогасената част от задълженията е възлизала на 1 160.65 лв., от
които 1 134.53
лв. – главница и 26.12 лв. – законна лихва, а дължимата от длъжника такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е била в
размер на 135.42 лв.
При съобразяване на реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД и при
прихващане на частичното изпълнение първо към таксите и разноските по
изпълнителното дело, на второ място към разноските по изпълнителния лист, на
трето място към лихвите – мораторната лихва и законната
лихва върху присъдената главница и най-накрая към главницата, настоящият
съдебен състав приема, че събраните суми, в т.ч. тези, събрани на 09.09.2019 год. и на 10.09.2019 год. – последните в размер на
1 160.65 лв. + 135.42 лв., са достатъчни да покрият изцяло вземанията,
които се изпълняват принудително, както и разноските по изпълнението.
Следователно налице са предпоставките по чл. 433, ал. 2 ГПК за приключване на изпълнителното
производство.
В този смисъл обжалваното постановление на частния съдебния
изпълнител се явява законосъобразно, поради което и жалбата на взискателя следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя „Т.С.“ ЕАД срещу
постановление от 10.09.2019 год. на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838
на КЧСИ, с което е приключено принудителното изпълнение по изпълнително дело
№20128380407286 на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/