РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Царево, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200012 по описа за 2022 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ЕТ „М.- К.К.“
ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 02-2100049 от
17.12.2021 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на ЕТ
„М.- К.К.“ ЕИК *********, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500,00 лева, на основание 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и се иска от съда да бъде отменено, алтернативно-
размерът на наложената санкция да бъде намален в предвидени от закона
минимум.
В съдебно заседание, жалбоподателя изпраща представител. Поддържа
жалбата, като моли за намаляване на санкцията.
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска
неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан беше
1
актосъставителят.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 21.09.2021 г. актосъставителят съвместно със свои колеги-служители
на Инспекция по труда, посетили търговски обект в гр. Царево, обл. Бургаска,
като при извършената проверка установили, че обектът се стопанисва от
жалбоподателя. В хода на проверката били установени работещите на обекта
лица. След това проверяващите извършили и проверка по документи, на
работещите в обекта. Проверяващите установили, че лицето М. М. полага
труд в проверявания търговски обект, като ****. По време на проверката,
собственика на ЕТ се опитал да изведе лицето от кухнята на заведението, но
бил възпрепятстван от проверяващия инспектор.
Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими
документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения
на работещите в обекта към момента на проверката. Представителят на
дружеството не представил сключен трудов договор с лицето М. М., валиден
към момента на проверката, както и не представил справка за регистриране на
уведомление за договора по чл. 62, ал. 3 от КТ, което мотивирало
актосъставителя за издаде акт за установяване на административно
нарушение. Актът е предявен на нарушителя за подпис, чрез неговия
представител и е подписан от него без възражения.
Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано по следния
начин: жалбоподателят е допуснал до работа М. М., без да е сключил трудов
договор в писмена форма, квалифицирано е по чл. 62, ал. 1 от КТ и на осн. чл.
414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание– имуществена
санкция в размер на 2500,00 лв.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин
от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
свидетеля- служител на ИТ- които кредитира изцяло. Същите са обективни,
безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със
събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от
наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
2
страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено
като нарушител, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е
юридическо лице- правно образование, което не може да има собствено
психическо отношение към деянието.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус съдът съобрази следното: М. М. е полагала труд за
жалбоподателя, като безспорно търговеца е имал качеството на работодател,
по смисъла на КТ. Заради липсата на сключен между работника и
работодателя писмен, трудов договор към момента на проверката съдът
приема, че жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил
състава на посоченото в акта и наказателното постановление
административно нарушение.
Съда не дава вяра и не цени изложеното от собственика на ЕТ и водения
от него свидетел, че лицето било случайно в кухнята на обекта и собственика
на ЕТ не знаел, че е там и полага труд. Тези твърдения, звучат напълно
нелогично и житейски неоправдано, а и се оборват от показанията на
актосъставителя, както и от действията на собственика на ЕТ, който се е
опитал да отстрани лицето от кухнята, т.е. напълно е бил наясно, че лицето
работи там и е без трудов договор. Последното- да се допускат лица на работа
без трудов договор- явно е и практика у търговеца, тъй като в хода на делото
стана ясно, че в обекта е имало още едно лице полагащо труд, също без
трудов договор.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя- за допуснати процесуални
3
нарушения- съда, след внимателен прочит на събраните по делото
доказателства намира, че при съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен
съобразно нормите на ЗАНН, съставен е в изискуемия срок и е надлежно
подписан от съставителя, свидетелите и представителя на нарушителя. Той е
подробен и обоснован. По делото не са установени различни факти и
обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи
констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за
безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние
съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение на КТ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради
което правилно е била ангажирана административно- наказателна
отговорност спрямо него. Наказателното постановление е издадено при
спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити.
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното
НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени
от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Посочените фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на
съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение.
Наказанието обаче неправилно е определено по размер. В санкционната
част на нормата – чл. 414, ал. 3 от КТ е посочено, че отговорност носи
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62 и 63 и той се наказва с
1500,00 до 15 000,00 лв. Отделно от това виновното длъжностно лице се
наказва с глоба в размер 1000,00 до 10 000,00 лв. за всяко отделно нарушение.
Наказващият орган правилно е преценил, че в случая работодател по смисъла
на §. 1, т. 1 от ДР на КТ се явява жалбоподателя, но е наложил наказание над
предвидения от закона минимум, без да посочи, че са налице отегчаващи
обстоятелства. Наличието на такива не беше доказано и пред съда, поради
което следва да се приеме, че наказанието трябва да бъде в минимален размер
от 1500,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-2100049 от 17.12.2021 г. на
Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на ЕТ „М.- К.К.“ ЕИК
*********, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лева,
на основание 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, в частта му
досежно размера на определеното административно наказание, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция“ от 2500,00 лева на 1500,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част
като законосъобразно.
ОСЪЖДА ЕТ „М. К.К.“ ЕИК *********, да заплатят на дирекция
„Инспекция по труда“ сумата в размер на 100,00 лева, за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5